|
|
Успешният камуфлаж
pipin162
05-12-2009 19:46
|
Аз смятам,че жълтото е оригиналният цвят на тръбата на шнорхела.На жълтите места места е било залепено някакво тиксо,после е целият шнорхел е пръснат в червено.После е увит в някаква мрежичка,и е пръснат с черна боя с преливане към червеното.Последно,след махането на мрежата,тук-там тръбата е пръсната и със зелено и накрая е махнато тиксото и отново се е появило жълтото.
|
|
|
Еххее Володя 
Адаша разгада технологията само че първия цвят е жълтия а шнорхела е черен. Ами жълто ей така нали ви казвам тоя беше експеримент. Пък и разчупва фомата. Иначе утре ще ви пусна симка на харпуна на Момчил - там камуфлажа найстина го прави невидим.
|
pipin162
05-12-2009 21:25
|
Добре е,важното е да има опити и накрая се постига желаният ефект. 
|
ruslani4
07-12-2009 18:11
|
От скромния си опит и лични наблюдения, от споделени истории, и гледани филмчета, и клипчета, мисля, че всеки вид риба изисква различна стратегия на позициониране, прикриване, и издебване. Отделно според сезона и видимостта стратегията на лова за отделния вид риба търпи калиброване. Смея да твърдя, че в Черно море камуфлаж на екипировката като цяло не е необходима, като може да се дискутира за стъклото на маската и цвета на стрелата. Най-добре привличам платерината и кефала като съм максимално скрит и тих, и рибата сякаш усеща, че там има нещо и идва да провери.
Ако ще гмуркаш по дупки може и като коледна елха да светиш
Виж от зибари и други подобни не вдявам, но на филмчетата ми прави впечатление, че харпунджиите са полуоткрити (полускрити), като някои пускат мехурчета, други издават гърлени звуци, или тропат с камъчета, леко се клатушкат. При всички обаче екипировката е стил Дюпаран.
Жалко, че точно тези от нас които най-много знаят няма да споделят нищо съществено. За повечето хора занаят се краде.
|
|
|
Иво, чакаме да видим оръжието за масово поразяване, на Момчил. Той и без камуфлаж е кръвожадно безпощаден, а с камуфлажната тояга ще е страшилище за всичко живо дето плава в морето.
|
|
|
Според мен камуфлажа има частично значение но не е главен фактор за победа.Рибите по принцип са късогледи и реагират повече на звук и съответно движения които го предизвикват и то по различни начини в комбинация със зрението.
Звука привлича абсолютно всички риби,мирни и хищни,наши и егейски.Различната реакция по принцип се дължи на това колко преди визуалния контакт са усетили звука.Дори да сме идеално тихи самото заемане на позиция издава звук и когато рибата е наплашена не е нужно допълнително примамване,Също лекото триене на екипировката в камъните което ние не чуваме за рибите е като крясъци.Колкото по тихи сме малко преди и по време на визуалния контакт шанса за успех е по-голям,тоест по добре рибата да е била по далеч от точката на гмуркане но достатъчно близо за да усети първите звуци.
Аз лично винаги мамя със звуци,но при самото лягане и после замръзвам.Изтървеш ли се да гъкнеш когато рибата те е наближила или видяла и виждаш само гърба.Тоест задължително рибата НЕ трябва да свързва звуците които чува със туловището което вижда,в това е разковничето според мен
|
|
|
Напълно съм съгласен с Коцето. Чичко Дапиран ни разяснява , че с камуфлажа иска само да разчупи формата ни и рибата да не я свързва ясно със издаващия ни шум.
|
|
|
Ето го Марес Фантома на Момчил (maslin)
|
|
|
Абе да - да се разчупи фигурата, ама малко по-назад Явор спомена цветовете които помагат, а и Дапиран като гледате филмите - ползва същите цветове. Почти съм сигурен че крещящото жълто не само че няма да свърши работа ами е и противопоказно най вече за "тъмни" морета като нашето.
|
|
|
Аз като гледам бай Дапиран е по-голям ентусиаст да маца по екипировката и от мен
|
|
|
Мда и на мен ми е правило впечатление какъв силен ужас предизвиква жълтия пясък по дъното в рибите. А пък харпуните на Акулата с двата крещящо жълти ламела от тик мисля че направо предизвикват сърцетуп в рибата :-) Няма да се учудя ако такъв е предизвикал споминването на рекорда за Ешек платарина. А Джорджо доколкото знам използва само жълти ластици ;-) Леко хумористично несъгласие от моя страна за жълтия цвят ;-)
|
|
|
Аз съм сигурен че този шнорхел в нашето море ще е невидим. Ще го пробваме при първа възможност.
|
|
|
Не отричам кефа да си шарим такъмите, но най-успешният камуфлаж е, когато успеем да заблудим рибата за намеренията си. Това обаче става в главата ни, а не с рисунки по екипировката. Шарките са черешката на тортата, а не фундаментално условие за успех. Това аз го разбирам така: с черен костюм удрях по 3 зъбара, а с шарен - 5.
Тази година си играх на криеница с една група от 7-8 зъбари и 2 едри спарита, които идваха в продължение на почти 2 часа на всяко мое гмуркане, но така и не припариха на по-близо от 6 м. от мен. Въртях се спрямо слънцето на къде ли не, крих си харпуна във фиките, заравях си и главата там, но щом ги погледна, все едно ток ги удряше!
При една от засадите странично и отзад ми минаха три ричолки по около 2 педи и аз от яд праснах едната, стрелата мина през нея и падна в тревите, където някъде се заплете. На излизане се наложи да отпусна въже от макарата, за да изплувам с харпуна, оставих го горе и пак гмурнах, за да си взема стрелата и рибата. Тогава само дето не ме цунаха в маската същите тези зъбчовци! Докато ровичках из фиките, се скъсаха да ми "помагат"! В този момент сигурно съм ги гледал в яда си още по-страшно, но на тях не им пукаше! После като се върнах и легнах с харпуна, пак започна представлението: заход от 8-10 метра фронтално срещу мен и на шестия метър - фръц, обратно! Просто ме направиха на маймуна! Едва ли изобщо им е пукало с какъв камуфлаж съм се нашарил. Те знаеха, че съм там и много точно усещаха кога са застрашени.
Не стрелях нито веднъж по тях и вероятно затова не се пръснаха, но така и не успях да ги убедя, че съм безопасен... После си мислих, че ако бях с жълт неопрен на яркосини ивици и сребърни звънчета, но имаше начин да си скрия очите, можеше и да имам някакъв шанс... 
|
mc_ribe_ribe
08-12-2009 11:45
|
Подкрепям изцяло мнението на Коцето!Видимостта в нашето море е такава ,че в 90% от случаите рибата ,която виждаме е в боя на всеки харпун!При срещата с рибата дали ще увисне на кукана зависи изцяло от нас,ако сме напълно неподвижни и имаме достатъчно апнея рибата застава на мушката почти винаги без дори да се налага да я прицелваме с харпуна,това се налага от факта че идва за да разузнае источника на шума , в среда с ограничена видимост "звукът" е определящ фактор за откриването на храна (сетивата на рибите са устроени така ,че зрението при повечето видове е изместено на по заден план от другите рецептори слух, странична линия обоняние)!Камуфлажът ни дава едно голямо предимство в крайната фаза на засадата когато сме установили първия визуален контакт с рибата, той спомага за скъсяване границата на доверие именно с това че разчупва формата и рибата не може в първия момент да изгради детаилен образ и да установи реалния ни размер и водена от любопитството се приближава още, и най често се извърта странично за да ни фокусира....Зрението на повечето пелагични видове е така устроено , че приблизително 10 градуса фронтално и 30 градуса от към опашката рибата не вижда добре ,това е границата на неиното периферно зрение,но рецепторите и за движение са беспогрешни,мръднем ли в този момент,дори само с очи сме издали засадата си...Камуфлажа намаля "празните"гмуркания когато релефа или други обстоятелства не позволяват да се прикрием добре но далеч не ни гарантира пълен кукан според мен!
|
|
|
Аз също не отдавам голямо значение на камуфлажа. Рибата ни чува и усеща много преди ние да сме я видяли. За да ни приближи на разстояние удобно за стрелба е нужна по-скоро дълга апнея и липса на резки движения. В морето всяко рязко движение се тълкува като заплаха. В случай че не ни приближава можем да предизвикаме вниманието и със звук или проблясък от контрата на стрелата, но влезе ли в обхват единствено е нужно пълна концентрация, липса на движения и тишина.
Доста риби могат да бъдат остреляни когато падаме върху тях без движение на плавници както и други движения. Така често се бият мерута, ричоли и заргоси. В такъв случай падаме като листо буквално отгоре върху целта и на фона на сребърната повърхност рибата ни вижда формите перфектно както и да сме се нашарили. Обаче стои и не мърда почти до последно. Каква е причината? За мен е липсата на рязко движение, значи няма заплаха.
|
|
|
Ами аз по-нагоре в темата се опитах да предизвикам дискусия по този въпрос, но без особен успех...
По мое наблюдение рибите имат някакъв "праг на търпимост", който се обуславя основно от скоростта на движенията ни. Т.е. под някаква определена скорост рибите не ни считат за опастност. Или пък смятат, че тяхната "скорост на избягване" (това е малко термин от астрономията, но ме кефи) е по-висока от нашата на придвижване.
Освен това за рибите общо взето съществиват 2 вида взаимоотношения с други живи същества под водата: рибата гледа на всяко живо същество или като на плячка или като на агресор. Териториалните риби като лавраците или зъбарите примерно, а дори и мерутата, в по-голяма степен, а другите риби в по-малка усещат добре вибрациите ни когато сме навлезли в тяхната територия и инстинкта ги кара веднага да дойдат да проучат дали сме храна или сме агресор. Ако сме храна бързат да дойдат за да са първи "на трапезата", ако сме агресор искат да ни прогонят от територията си (лавраци/зъбари). Всяко заплашително движение от наша страна незабавно променя ситуацията и кара рибата да се почувства като плячка и да офейка.
Всичките тези дрънканици служат да изразят моето мнение, че камуфлажа сам по себе си ни дава предимство в много редки случаи когато сме абсолютно неподвижни, добре скрити и чакаме случайно минаващи риби (примерно платерини). Във всички останали случаи камуфлажа е един елемент от цялостното ни движение под вода. Т.е. в идеалния случай ще се движим бавно и скрито, рибите ще знаят, че сме там, но няма да алармираме "прага им на търпимост" и те ще ни игнорират. В момента в който спрем да се движим териториалните риби ще дойдат да проверят дали сме агресор или плячка и в този момент камуфлажа ще ни помогне докато сме напълно неподвижни като разбие образа ни и не позволи на рибата да ни идентифицира като опасност прекалено рано.
Т'ва са моите 2 стотинки.
|
|
|
Добс, след случката, която описах по-горе останах с чувството, че с погледа си излъчваме нещо, което зъбарите усещаха. Ще опиша малко по-подробно нещата и ще се радвам на някакъв анализ от някой, който е показвал тук зъбари.
Имах достатъчно време да опитам какво ли не - така или иначе се примирих, че няма да имам възможност за изстрел, защото харпунът ми стреля до 4 м. Това ме отпусна психически, дълбочината беше 12-13 м., раздишвах спокойно и апнеата ми (като за мен) беше направо супер - между минута и минута и половина чисто на дъното. Опитах да изпипам всички дребни детайли в движенията си. Дъното беше равен пясък с онази трева, дето все и забравям името, висока около 60 см. Сред нея имаше плешиви петна, където лягах на границата с глава и рамене в тревата, харпунът долу. Никакво мърдане! Със самото лягане им "гуквах" 2-3 пъти като Шейн и те пристигаха след 10-15 сек. Започваха да въртят кръгчета на 8-10 м. от мен. Движеха се на 30-40 см. над тревата. После един по един - първо по-малките, след тях и по-едрите (около 2 кг.) се насочваха фронтално срещу мен, като на 5-6 м. от мястото ми се обръщаха за секунда странично и светкавично се връщаха назад. btw същото правеха и двете спарита, които явно бяха част от колектива.
Ето аз какви постановки опитах:
1. С изправена глава и поглед напред - много зле!
2. С изправена глава, но обърната настрани, примерно наляво - захождаха ми от дясно значително по-наблизо. Виждах ги с периферното си зрение, но в момента, когато ги фокусирам, все едно съм ги убол с игла!
3. С наведена надолу глава и поглед напред (при тези упражнения оцених "Микромаск"-ата...! ) - държат дистанция.
4. Пак с наведена глава, но погледа в дъното - с горното периферно зрение ги виждам, че наближават, но как да стрелям, без да погледна към тях?!!! В момента, в който вдигна очи (не глава!) и зъбчото трепва! Аз едва го виждам между стръковете, а той реагира!
Всичко това пак от различни спрямо слънцето позиции... Както е видно, за никакво движение или промъкване не става дума - само за очите!
И един малко по-странен въпрос: случвало ли ви се е да усетите някъде нечий втренчен поглед в тила си, или пък да усетите симпатия, напрежение или друго чувство в погледа на непознат човек? Възможно ли е рибите да имат още по-чувствителен сензор в този смисъл.
Аз бих се радвал много, ако ме опровергаете, защото много по-лесно ще си оправя техниката на засадата, отколкото погледа на хищник...
P.S. Предполагам, че ако мястото е друго, с по-добри укрития, по-дълбоко и пр., шансовете на ловеца биха били значително по-добри. Дори ако имах харпун като вашите, можеше и аз вече да съм се записал с първия си зъбчо. По-скоро ми е интересно има ли нещо вярно в моите наблюдения, или си въобразявам.
|
|
|
Гриша .... проблема идва от там че като ги гледаш си ги представяш на скара, заляти с лимон и поръсени с черен пипер :-) И те като се видят в такава светлина в очите ти как да не избягат :-) Представи си как ще си поиграеш с тях ако дойдат ще има дадеш червей за закуска и ще дофтасат ;-) А сега без майтап .... едно присвиване на очите няма ли да свърши работа .... аз съм го пробвал става но не съм забелязал по Черно море да има по различен успех от кокоренето понеже платарините които съм подплашил не са били стреснати от погледа ми а от непохватност по скоро.
|
|
|
Гриша, явно извода е маска с огледално стъкло, ако са суетни непременно ще дойдат да се огледат
|
|
|
 atoman написа: Мда и на мен ми е правило впечатление какъв силен ужас предизвиква жълтия пясък по дъното в рибите. А пък харпуните на Акулата с двата крещящо жълти ламела от тик мисля че направо предизвикват сърцетуп в рибата :-) Няма да се учудя ако такъв е предизвикал споминването на рекорда за Ешек платарина. А Джорджо доколкото знам използва само жълти ластици ;-) Леко хумористично несъгласие от моя страна за жълтия цвят ;-)
Къде го видя този жълт пясък че ми е интересно и аз да го видя И аз имам светли ластици (не пиша "жълти" защото не са и цветът им е мнооооого далеч от ярко лимоненото жълто което коментирам в предишния ми пост). Дървото ми е окомплектовано с комплект черни и комплект с натурален цвят 16-ки горила. Различава ги само цвета, а забелязах че при едно и също поведение - плаша рибите различно. В нашето море - със светлите ластици подплашвам рибите като мръдна с харпуна, а когато съм с черните - не им пука че мърдам дървото за да се насоча в тях. В Гръцко бях със светлите ластици ама там не забелязах този ефект - отдавам го на това че там самото море си е "светло" и светлите тонове са в изобилие и светлите ластици по-малко се открояват в обстановката.
Гриша, чета постовете ти ... и чуствам че стигаш (или може би вече си стигнал но все още формулираш) едно мое виждане свързано с мисленето (мислите, съзнанието) на ловеца.
Какво имам в предвид.
Ти казваш че през очите предаваме информация за намеренията ни и рибите се плашат.
Аз смятам че не само очите участват в това "издаване". Всяко живо същество излъчва и има поле (аура) около себе си. Предполагам си имал ситуаии в които УСЕЩАШ агресивните намерения на даден човек. Това е така защото той ИЗЛЪЧВА заплаха, той МИСЛИ заплашително, неговото СЪЗНАНИЕ издава заплахата. Природата и естествения подбор е развил в животинките способността да УСЕЩАТ намеренията на заобикалящите ги други животинки, да разчитат полето им. Предполагам всички са гледали филми на които се вижда хищник заобиколен от пасаж рибки - как ясно се усеща дистанцията която поддържат рибите от пасажа спрямо хищника. Това е така защото той има излъчване на ХИЩНИК. Същото се получава и при нас. Когато нахлуем в света на рибите с поведение и най-вече МИСЛЕНЕ на ХИЩНИК - те усещат нашето излъчване и поддържат прилична и БЕЗОПАСНА според техните усещания дистанция. Естествено - не оставаме "капо" и все пак отстрелваме някой и друг екземпляр сгрешил в преценките си за безопасна дистанция или със закъснение усетил заплахата в излъчването ни.
Защо толкова лесно пълним кукана по време на миграция???
Ще кажете - много риба - много стрелба.
Аз съм от скоро с харпун под водата - нямам претенции да съм майстор или голям разбирач, но скромното ми виждане е че по време на миграция рибите наистина са ЛЕСНИ за отстрелване. По това време тяхното внимание и възприемане на околната среда според мен е затъпено от груповото (колективното) съзнание. Всички в пасажа разчитат в някаква степен на вниманието на другия член и най-вече на водещите. Така че ако не подплашиш челните средните се водят от вече преминалите по-първи и това затъпява усещането им за опасност.
Така че - ако ще говорим за маскировка - нека започнем от маскиране на съзнанието ни, маскиране на мислите да спрем да се държим и да спрем излъчването ХИЩНИК!
Трябва да постигнем един вид НЕУТРАЛНО съзнание, съзнание изчистено от намерения за убиване, да не си представяме как минава рибата, как я прострелваме и как започва да се мята. Движенията ни да са бавни (не нервни като на хищниците), да съзераваме а не преследваме ... трудно ми е да формулирам правилно психическата и мисловната маскировка ...
Надявам се че Гришата ме е разбрал какво искам да кажа - струва ми се че той вижда нещата по същия или подобен начин.
|
|
Нови Продукти
Цена: 51.00 Лв.
Spearfishing
|
614:20:51 - 
1359:17:29 - 
1359:17:31 - 
0:06:11 - 
0:30:26 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Подводен риболов 
