|
Ателие за бълбукаща поезия "Кривият шнорхел".
|
Е тва само варненско пишлеме може да го направи,хем супер снимка-хем че и със стих под нея
Супер е Оги !!!
|
|
Много ми хареса ! Браво Оги Това със снимката ми допадна.
|
|
Браво колега много хубаво !
|
|
Супер снимка Оги, браво! Но търпиш критика от мен че си на такова място без харпун
|
|
momo написа: Е тва само варненско пишлеме може да го направи,хем супер снимка-хем че и със стих под нея Супер е Оги !!!
Ял си риба, колега! Оги е шопче, само ви ползва пристанището, докато стане нашето на Горубляне!
Оги, браво и от мен!
|
|
Gringo написа: momo написа: Е тва само варненско пишлеме може да го направи,хем супер снимка-хем че и със стих под нея Супер е Оги !!!
Ял си риба, колега! Оги е шопче, само ви ползва пристанището, докато стане нашето на Горубляне! -Снимка-
Оги, браво и от мен!
А снимката на Огито е супер както винаги.
|
|
Sand написа: Браво колега много хубаво ! Малееее, „колега” съм станал вече! Мерси Яро за призванието. Само остана да извадя някоя риба като твоите. Може отдавна да участвам ама съм си още в първи плас... Повтаряч. Дано това лято мина в по-горна категория... :-) Yavorsub написа: А бе..... далеко е. Виетнам. spear написа: Супер снимка Оги, браво! Но търпиш критика от мен че си на такова място без харпун Юли просто НЯМА как. Пречките са много. Имам фотоапарат и бокс, но за съжаление нямаше шанс за мокрене. Освен това, това е устие на река. Мътилка и мръсотия. Но се постарах снимката да изглежда добре. :-) Gringo написа: momo написа: Е тва само варненско пишлеме може да го направи,хем супер снимка-хем че и със стих под нея Супер е Оги !!! Ял си риба, колега! Оги е шопче, само ви ползва пристанището, докато стане нашето на Горубляне! Оги, браво и от мен! ... от Варна съм. Тук говорим мйеко ... и ще кажем на войната нашто твърдо НЙЕ!!!
@ и на всички: Благодаря ви. Седнах на уж на шега да пиша и накрая ми хареса и го споделих. Радвам се, че се получи и че ви хареса.
|
|
Как леко се поклаща днес морето
и гали ми със нежен бриз сърцето...
Събужда спомени от минали години -
поизбледнели с времето картини...,
копнежи по красиви чувства...
Но уви,
отминалите дни не ще да възкреси!
Как леко се поклаща днес морето
и пали ми желания в сърцето...
Отново да се потопя в покоя
на кротката вода...
Или да скоча във прибоя,
бушуващ както мислите във мен -
разпенващи емоции, държащи в плен...
Как леко се поклаща днес морето...
|
|
Балгодаря ти HRAM за вдъхновението. Получи се продължение на зимното ми стихче.
Как леко се поклаща днес морето!
Дали и утре пак ще е така?
Дали не ще задуха от далеко
или ще си остане пак „тава”?
Как леко се поклаща днес морето!
А вчера беше вятър студ и щорм.
И всички ние знаем, че което
Нептун си науми е кат’ закон.
Как леко се поклаща днес морето,
навярно чуло моята молба,
това, което исках много бе което,
морето да си прибере снега.
Как леко се поклаща днес морето,
Безспорно идва лятото сега.
Отивам да играя със детето
и аз да хвърля камък от брега.
Как леко се поклаща днес морето,
отново чувствам неговата мощ.
Изпълва ми се със любов сърцето -
ще го съзерцавам цяла нощ.
|
|
Оги Нептун или Посейдон? Аз щото все на Посейдон се моля като влизам . Но като ми даде риба благодаря на всички земни и водни божества
|
|
Гриша, май ще трябва да учредиш някаква литературна награда тук! Не може само така да се подминава качественото творчество...
|
|
Много се радвам, Оги, че си получил вдъхновение от моето вдъхновение...!
...и както в детството... "и аз да хвърля камък от брега"....
Много ми хареса!!!
|
|
Исках да кажа - въпреки, че не съм вещ в поетичното изкуство, някои от нещата ви ми харесват!
|
|
ПОСВЕТЕНО НА ЕДНА ГОДИШНИНА!
Притча за невъзможната любов
Човекът бе ловец в първичната си същност
и покоряваше живота под небето.
Доказваше, че превъзхожда с интелект и външност
създанията, обитаващи на сушата и във морето...
Веднъж човекът гмурна се да търси
сред необята морски – препитание,
но щом се спусна дъното за риба да претърси,
дъхът му свърши и изпадна в странно състояние.
С последни сили спусъка натисна...
Стрелата на харпуна му прониза
една Русалка право във душата.
Сега е в негов плен, а той от нея запленен е
и само в сливането ще намерят свободата...
Но те са две тела от два различни свята -
две паралелни измерения в живота на Земята.
И колкото един към друг да се стремяха,
оставаха далечни – най-сетне проумяха,
че невъзможна беше тяхната любов!
Тя търсеше с природата баланса
и виждаше с душата невидимото за очите.
Живееше свободна сред морските пространства
и на Твореца посветила си бе дните...
Той гледаше и чувстваше чрез сетивата.
Желаеше това, което го привлича страстно.
Приемаше за истина илюзиите на съдбата
и сенките на светлината - за реалност...
За него, Любовта ù си остана неразбрана притча.
Тъй, предпочете да се върне в своя свят
на лицемерни и фалшиви чувства,
където добродетелите вече не ценят,
а танца на измамните слова се счита за изкуство!
И постепенно образите им размиха се и избледняха...
Със глътката си въздух - бе погълнат от земна суета!
А тя изчезна в бездната... и повече не се видяха,
защото вече не трептяха в еднаква честота...
Така останаха във плен един на друг до следващия си живот...!!!
|
|
Хайде и аз да се пробвам в ателието за бълбукаща поезия!
Блян
То времето си минава а наднико си върви
мен ме мързи да работя а и си имам пари
блян бленувам за сини дълбоки и чисти води
да слушам чайките бели и да ме галят топли води.
Отпуската наближава и харпуна е стъкмен
а аз се подготвям час след час и ден след ден
между скалите да се гмурна под термоклина студен
за да серещна риби красиви, които не се плашат от мен.
И така да отдъхвам аз искам, от водата да излизам уморен
с трептящи спомени да остана и да се чуствам бохем
да заспя вечерта аз спокоен и с нови сили зареден
за това да работя не мога от тази страст съм пленен.
С.Михайлов
|
|
НАСАМЕ С МОРЕТО
Искам да се слея с теб, Море,
всяка моя клетка в теб да се разтвори,
както съм била стотици векове,
преди да се окажа на тялото в затвора.
Ти сега живееш в мен, Море,
свило си се във сълзите ми солени,
дето стичат се по тъжното лице
да се завърнат в дълбините устремени.
Тук сме само двамата, Море,
ти - безкрайна шир, а аз - съзнание предвечно.
Нека да останем още малко насаме...
или по-добре - за цяла вечност !!!
|
danimers
23-08-2010 16:38
|
Изключително красиво! Бъди винаги заредена с емоции и действие като морето, което си овековечила с думи и фотоапарат! Забрави горчивината на сълзите и се отдай на порива! Стиховете ти подсказват, че го заслужаваш!
|
|
Нови Продукти
Цена: 48.00 Лв.
Spearfishing
|