|
|
Обезводняване при продължителен подводен риболов
|
|
При стрес и продължително екстремно натоварване (какъвто е подводния риболов),всички клетки в човешкото тяло повишават своите изисквания за по-доро обслужване от кръвоносната система. Това увеличава циркулацията на кръвта,съответното и филтриране и пречистване, което води до по-често уриниране и от там до обезводняване. По този начин нашият организъм се стреми да се освободи от увеличеното количество на токсините. При това от тялото се използват механизми за стриктно разпределение на водните запаси. Ако водните запаси за непосредствена нужда на организма са ограничени, комплексна система се заема с регулирането на наличните резерви. Обезводняването постепенно води до загуба на някои функции на организма. Хората са свикнали различните алармени сигнали от нуждата от вода в организма да се потискат, чрез химически вещества(лекарства). Вследствие на тази заблуда настъпва увреждане на клетките на човека и се счита, че той се е "разболял". В действителност този човек се нуждае от възможно най-бързо хидратиране с пиене не на лекарства а на вода. И още, ако се даде на тялото необходимата му вода преди ядене, ще се спечели битката срещу произвеждането на холестерол в кръвоносните съдове. В многобройни изследвания е установено, че продължителното обезводняване води до увеличено производство на холестерол в организма.
Водата е ключът на всички телесни функции, включително: храносмилане, кръвообръщение, кости и стави, усвояване, отделяне, мускули, нерви, жлези и сетива. Подходящият вид вода е жизнено важен фактор във всички телесни течности в клетки, лимфа, кръв и всички секреции на жлезите. Тя е важен фактор за храната и нейното смилане, както и извеждане на токсините и телесните отпадъци. Водата е главен посредник за транспортиране през цялото тяло на веществата за хранителни и прочистващи цели. Инстиктивно много от занимаващите се с подводен риболов са установили,че е добре на буя да има в запас, чай, кафе, минерална вода, подсолена вода, айрян и други с цел да се предотврати евентуално обезводняване и обезсоляване на организма. За да разберем кое е най-добро за нас ще ви запозная с опита на Пол Брег-Американски диетолог-доктор по медицина, който е направил следният експеримент: За да докаже категорично какво му е необходимо на човешкото тяло при екстремни условия Пол Брег вече на 65 годишна възраст, решава да наеме 10 души изявени студенти-атлети спортисти за да прекосят "Долината на Смърта" в щата Невада, от фермата "Фърнис Крийк" до кладенците "Стоувнамп". Участъка е от 50 километра и се прекосява за един ден. Момчетата са разполагали с голям автомобил в който е имало много вода и всичко каквото си пожелаят. Най различни храни: като хляб, кифли, бисквити, сирене, консервирано месо, хот дог, бекон и други. Всички те са се хранели когато пожелаят по време на прехода, пиели са течности, кой колкото си пожелае. Пол Брег си е взел само 2 литра дестилирана вода. По време на прехода температурата достигала 55 градуса по Целзий. След 4 часа на трима им прилошало, били замаяни и обхванати от силна слабост, наложило се да бъдат евакуирани. До 16 часа един по един отпаднали всички участници.
Единствено Пол Брег пиел дестилирана вода, гладувал (смилането на храна изразходва енергия) и както самият той казва"Бил свеж като краставичка". Единствено той завършил прехода. След почивка през нощта на другия ден с две нови бутилки дестилирана вода, той повторил прехода без никакви проблеми. След това бил подложен на медицински преглед. Лекарите установили, че физическото му състояние е отлично, без никакво отрицателно въздействие от горещината и изтощителния преход. Така Пол Брег доказал, че най-доброто против обезводняване при екстремни условия е дестилираната вода без всякакви примеси в нея, както и липсата на храна, която за да се преработи изсмуква жизнената сила на човека. Тук е мястото да се добави, че всеки организъм е различен и всеки индивидуално трябва да провери какво ще е най-добро за него.
Изводите оставям за вас!
|
|
|
Като продължение от другата тема:
 manuk написа: spear написа: Манук незнам дали си правил този експеримент. Преди години когато в един друг форум се дискутираше кое кисело мляко е истинско аз реших да сложа на терасата на слънце 5 вида мляко и това което се вкисна най-бързо всъщност беше истинкото.
Базирайки се на това реших да направя същото и с водата. Миналото лято на терасата поставих 3 буркана, отворени с бутилирана, дестилирана и вода от една крайпътна чешма в Хаимбуаз тоест изворна. Тази от Хаимбуаз си промени цвета и взе да жабунясва след няколко дена а другите не мръднаха стояха си все така бистри дълго време докато ги изхвърлих. Освен това усещането че пиеш жива и вкусна вода която ти утолява жаждата беше най-силно на тази от извора.
Та мисълта ми е че нещата опират до нещо повече от това което ни казва химията. Да не забравяме че дълголетниците по света живеят само в планините и цял живот са пили само изворна вода.
Приятелю spear, ти самият доказваш правотата на моето твърдение, че най добра за нашият организъм е водата, коята повтаря природния цикъл - изпаряване, замръзване, втечняване. Аз бих добавил за домашни условия и филтриране на видимата, след тези процеси с просто око утайка.
Не съм сигурен че след като я преварим няма да сварим точно тези бактерии които предизвикват жабунясването и всъщност са полезни за нас. Точно това ми е мисълта че човекът не е достигнал до това ниво да пресъздава на 100% това което може природата, затова че моята препоръка е да се пие течаща изворна вода.
|
SUBmarinov
14-01-2011 22:08
|
две интересни книги ,които прочетох преди няколко години - /"Водата лекува, лекарствата убиват"
Лечение на всички болести чрез пиене на вода
от д-р Ф. Батманжелидж и 'Тялото жадува за вода"
(Книга, която променя досегашните понятия)
от същия автор /, които заедно с книгите на Пол и Патриша Брег ми помогнаха да се справя в много тежка за мен здравословна ситуция. Мисля че се намират в нета.
|
|
|
spear написа:
Не съм сигурен че след като я преварим няма да сварим точно тези бактерии които предизвикват жабунясването и всъщност са полезни за нас. Точно това ми е мисълта че човекът не е достигнал до това ниво да пресъздава на 100% това което може природата, затова че моята препоръка е да се пие течаща изворна вода. |
|
|
В допълнение към казаното от Манук:
Продължителният престой в морска вода, макар и облечени в мокри костюми, предизвиква осмоза с цел изравняване на осмотичното налягане в тялото с това на околната среда. Това изравняване, заедно с продължителната двигателна активност (описано по-горе от Манук), засилват обмяната на вещества и съответно - отделянето на урина. След 2 - 4 часа, както мнозина навярно са забелязали, поривите за уриниране намаляват (разреждат се), а жажда не се получава... Така рязко намаленият обем кръв в тялото намалява кръвното налягане, сгъстява кръвта и на края затруднява функциите на организма...
За това е препоръчително дори насила да се пие вода - примерно 3 - 4 глътки на 20 -40 минути, започвайки след 1 - 2 час.
Някои колеги пият направо смеси за спортисти - Изостар и подобни, но не съм чувал да има специално приготвени за гмуркачи. Аз си приготвям вода с малко мед и съвсем малко (ябълков) оцет ...
Тази есен имах случай - нямах вода и след продължително гмуркане - 5+ часа - след излизане от водата ми се е виеше свят - от ниско кръвно и ниска захар.
Опитът на Пол Брег веднъж го наподобих - без да искам. Три последователни дни от 8 сутринта до 5:30 след обяд бях непрекъснато на слънце. По тениска и с шапка, пиех само вода, стоях прав над 90% от времето. Месецът беше юни и слънце без вятър грееше непрекъснато... Температурите към 2 след обед на слънце бяха над 30 градуса, но нямах особени трудности. Хапвах само вечер - след 8 часа.
Храненето в такива условия не само потребява енергия и други ресурси за обработка на храната, но след това увеличава телесната температура и съдържанието на най-различни вещества в кръвта, което в крайна сметка силно затруднява дейността на целия организъм...
Вероятно е известно - българите, работещи на полето, лятно време, под сянка, почивайки, хапват старо кисело мляко, разредено с вода, чесън, краставици, сол или сирене, малко сух хляб, някой плод, след това спят 2-3 часа и чак след 4 след обяд продължават работа.
Вероятно по-малко известно е, че на замърсен организъм, дори и много вода да му "сипваме" няма да има много голяма полза. "Замърсен" означава, че водата по-трудно преминава през клетъчните мембрани. Това може да се види лесно по кожата примерно на жени, чиито лица са обработвани старателно с почиствания, масажи и всякакви кремове и кожата е опъната и свежа, но на други места по тялото нещата са си зле...
По-добре е първо да бъде старателно почистен (този организъм) и след това повишеното приемане на вода би имало много по-голям общооздравителен ефект... За това и сравнението на Пол Брег с останалите участници не е напълно коректно - той е бил много чист, а те - не.
За усвояването/преработката на минерали, соли, микроелементи, метали и пр. от водата, ми е известно, че при силен недостиг на нещо, човешкият организъм е способен на фантастични на пръв поглед действия. Пък и нали изворната вода, преди да "изври" минава през доста дървета, пръст, скали, варовици и пр. и след това извира... Чувал съм - от специалисти, че нездравите зъби на хората в Самоков и Девин например, се дължат на прекалено меката (бедна на вещества) вода, а на тези в Бургас са здрави, макар и леко жълти, поради "твърдата" вода.
Като цяло, вярвам, че не би трябвало да обсъждаме само водата. Тя е важна част, но само част от нашите организми. Влияние имат също храната и мислите ни...
|
pipin162
16-01-2011 23:42
|
Аз съм малко подозрителен към този експиринемнт на Пол Брег и ще ви изтъкна доводите си. Нямам нищо против да е вярно всичко, което е направил, но не знам какви атлети са били щом ги е победил, ето това не го вярвам. Долината смъртта я знам добре, тъй като там се организира ултра маратон, само че не бягат 50км, а 217км. Маратона е печелен многократно от Скот Юрек. Тръгва се рано сутринта от минус 188м под морското равнище и се финишира вечерта на 3000м надморска височина, като се преминава през три планински вериги. Не мога да разбера какъв атлет, или бегач на дълги разстояния ще те този, който не знае какво трябва да се яде като се бяга. Затова ми е трудно да му повярвам, че е победил атлети. Вярвам му че е изкарал разстоянито само на дистилирана вода, това не е голям проблем и аз мога да го направя, но подготвен бегач на дълги растояния не може да бъде победен просто така, та той се движи със средна скорост 20-21км в час през цялото време на маратона. Който не се е сблъсквал с кенийските и етиопските маратонци няма да може да разбере колко брутално бързи са и с каква скорост се движат по трасето.
|
|
|
Vov написа: ....... Аз си приготвям вода с малко мед и съвсем малко (ябълков) оцет ...... . Храненето в такива условия не само потребява енергия и други ресурси за обработка на храната, но след това увеличава телесната температура и съдържанието на най-различни вещества в кръвта, което в крайна сметка силно затруднява дейността на целия организъм....... Вероятно по-малко известно е, че на замърсен организъм, дори и много вода да му "сипваме" няма да има много голяма полза. По-добре е първо да бъде старателно почистен (този организъм) и след това повишеното приемане на вода би имало много по-голям общооздравителен ефект... За това и сравнението на Пол Брег с останалите участници не е напълно коректно - той е бил много чист, а те - не. За усвояването/преработката на минерали, соли, микроелементи, метали и пр. от водата, ми е известно, че при силен недостиг на нещо, човешкият организъм е способен на фантастични на пръв поглед неща.......Влияние имат също храната и мислите ни... |
|
|
Колега Манук, само да попитам ... говориш за урайки във водата от бойлера. Скоро отварял ли си си бойлера за да видиш какви ужаси ще излязат от него? Какво е покритието на нагревателите ти на бойлера и как се отразява то на качеството на водата която пиеш?
Мисля че обяснението ти за фотосинтезата по-нагоре ти е неточно и си вадиш неправилни изводи за минералите - те там не участват. [link]
|
|
|
Аз също искам да попитам как така има "органичен" и "неорганичен" калий? Според мен ( и според химията доколкото си я спомням) елемнтът Калий ([link] ) е един единствен.
Така е и с останалите елементи от Менделеевата таблица. С цялото ми уважение, според мен терминологията на колегата Манук трябва да се уточни до известна степен, защото е доста двусмислена и може да доведе до объркване. А темата е от здравословен характер и е потенциално опасна за четящите... Трябва всичко да е кристално ясно.
Хипотетично някой може да откаже лечение с калий назначено му от лекар, защото не е сигурен дали е "органичен" или не...
|
martinbar74
17-01-2011 13:51
|
Ето тук едно линкче, което може и да внесе малко светлина какво е органичен минерал .
[link]
|
|
|
Поради грешка от моя страна се извинявяам за казаното ,но оставам на мнение ,че бойлерът не е подходящ уред за преваряванена вода.
|
|
|
Добри, и аз от доста време търся някой спец да ме светне на тема органични и неорганични минерали и елементи , ама май фабриките за минерална вода са вербували всички . Преди време намерих някъде в нета ето това и си го копнах ама дали е така... " Животинските храни са източник на желязо, но също така в по-големи количества /които количества са различни за всеки отделен индивид!/ те вкисляват средата и деминерализират в стремежа на организма да си възвърне киселинно-алкалния баланс на средата-кръв, лимфа, междуклетъчна течност. Металите тогава се извеждат от обичайните им места-и навлизат в средата като йони, за да балансират киселинността....и т. н. Именно за това съдържанието на желязо /и на други елемени..../е най-високо в черния дроб и бъбреците /вход и изход/ -органите, които са в най-голяма степен отговарни за подържане на Всякакъв баланс в организма. Дестилираната вода не е нищо друго освен вода и не може да деминерализира нищо в жив организъм. Дъждовната вода е дестилирана вода. Не деминерализира никой жив организъм. Най-чистите изворни води/планинските основно/ също са почти дестилирани. Огромен брой организми живеят само от дъждовна вода. Включително и много човешки племена в миналото и сега в районите в които друга вода няма. Една от най-елементарните регулации за всеки жив организъм е да управлява евентуален излишък на чиста вода. Водата излиза минерализирана, защото организмът има нужда да изкарва неорганични минерали. Най-широко разпространен случай-предозиране с неорганичен натрий. Това, че културисти я пият за нещо си, значи че са правили преди това друго “особено” за организма им нещо.....и така. Действително под дестилирана вода имах предвид вода с ниско или почти никакво съдържание на минерали. Ако пиете вода с високо съдържание на всякакви неорганични минерали и в същото време не приемате достатъчно храна богата на всички основни органично свързани химични елементи, водата не може да компенсира липсите /или би могла само данякъде да закрепи положението/, както и обратното, ако имате нормално органично минерално хранене, чистата вода не може да ви обърка осмозата. минералите се усвояват от животните и човека само в органична форама. Например ако хапчетата желязо са железен хлорид-няма да се усвои и да се превърне в органично желязо, но ако е железен цитрат /сол на лимонена киселина/ например-ще може евентуално да се усвои и превърне в хемоглобин. Хапчетата с неорганични минерали са Търговия и нищо друго. Абсолютно вярно е, че ако липсва желязо или друго нещо причината не е точно в приемането му, а в цялостното състояние на организма. много добро противоанемично средство е хлорофилът на зелените растения, които съдържат и витамини, отговарни за кръвотворенето и усвояването на желязосъдържащите вещества и др. Структурата на хлорофила е поразително подобна на тази на хемоглобина, с тази разлика, че на мястото на желязото стои магнезии. Подмяната на магнезии с желязо е сравнително лесно изпълнима задача , при положение, че всички други елементи на белтъка *хемоглобин* са в наличност приети в удобна комбинация. Все едно “да пиеш кръв”
|
|
|
kaneo написа: "Бойлера е със голяма вместимост и височина, като топлата вода се взима от горния му край,"
Колега манук моите уважения ,от оцет и подводен риболов може и да не разбирам, но от бойлери имам представа.Как така се взима топлата вода отгоре ,като на фланеца са заварени две муфирани тръби и те винаги са отдолу едната е за топла ,а другата за студена вода и при всички случаи водата се смесва ,а топлата изтича отдолу.Мисля ,че не е много подходящо да се ползва бойлер за преваряване или за загряване на вода за консумация.  Вземи отвори фланеца и ще видиш че тръбата за топла вода стига почти до горе и е един вид преливник на бойлера, става въпрос за обикновените бойлери под налягане.
|
|
|
Джим е прав, дори студената е затапена челно и със странични дупки за да не хвърля нагора а на страни. Това изпълнение допринася по-дълго да имаш гореща вода (положително) и тя да ти свършва изведнъж (отрицателен ефект) 
|
|
|
Колеги, хубавото в един форум е, когато има много и различни мнения. Тук всеки може да си каже мнението и да бъде съгласен или не, с някои твърдения. Целта ми не е да приемате всичко за чиста монета, а да помислите върху фактите ,които всеки един от нас излага и да си направите съответните изводи ,какво Вие лично бихте направили за себе си. В края на краищата всяко тяло е различно и има различна Конституция, това което важи за един, не е зъдължително да важи за друг. Колегата kaneo .......... твърди че:........ ".но оставам на мнение ,че бойлерът не е подходящ уред за преваряване на вода". Добре колега уважавам Вашето мнение, но добре би било да дадете поне един довод, защо не е подходящ? Колега gre6nik професията ми беше инженер, преди пенсионирането ми, отлично знам че от един повреден бойлер може да се извадят до две кофи котлен камък. Лично аз Ви подсказах че, в съвременните бойлери покритието с нищо не е по лошо от една домакинска тенжера. Разковничето тук е във височината и мястото от взимането на водата. Освен това от значение е температурата на завиране на водата в горния край 175.43 градуса по Целзий, в зоната на парната възглавница. Имайте в предвид че, колкото е по –висока температурата на завиране на водата , толкова повече от разтворените в нея минерали от неоарганичен произход ще се утаят на дъното на съда(бойлера). Все пак ако, сте намерили по добър начин , за преваряване на водата, хубаво е да ни я подскажете, лично аз ще съм Ви благодарен. По отношение на фотосинтезата и превръщането на минералите от неорганични в органични с нейна помощ, прочетете внимателно, това което предлага колегата martinbar74. Колега Dobs не зная защо изспускате една важна дума, която променя смисъла на казаното. Тази дума е ПРОИЗХОД. Ако се каже минерал от органичен произход (взет от нещо което е било живо, независимо дали е растение или животно). И ако се каже минерал от неорганичен произход (от земята), според вас има ли разлика или няма? Според мен Менделеевата таблица в случая е неуместно да се споменава. Ако можете обяснете има ли разлика от Калция в костите (от органичен произход) и калция от земята (от неорганичен произход-варовик). Точно това се използва от различни съвременни производители например на кисело мляко, в което те слагат Талк или Тебешир и пишат че е обогатено, или е с повече Калций. Бихте ли използвали такова кисело мляко за да ви се заздравят костите. Който и лекар да попитате, ако имате нужда от Калций и той Ви е приятел, ще ви каже че, е по-добре да сварите черупки от яйца и да изпиете водата, отколкото да си вземете таблетки от аптеката. А защо не и да счукате черупката, сурова на прах и с малко пчелен мед да я поемете без топлинна обработка. Уверявам Ви че ползата за вашият организъм ще бъде огромна. Добре би било внимателно да прочетете мнението на колегата JimBeem ..........." и аз от доста време търся някой спец да ме светне на тема органични и неорганични минерали и елементи , ама май фабриките за минерална вода са вербували всички . Преди време намерих някъде в нета ето това и си го копнах ама дали е така... .... " Животинските храни са източник на желязо,..........." - както се вижда и в него има доста отговори. Ще добавя още че, с раждането ни ,ние сме потребители на които по един или друг начин трябва да им се набива начин на живот, който после трудно може да се промени. Дали този начин на живот е полезен или вреден, никой не се интересува от това. Важното да носи приходи. Това се отнася също и за начина ни на мислене- Втори закон на оздравяването.
|
|
|
Приятели, за съжаление материята, с която се опитваме да се оправим, е много сложна. Непрекъснато се раздават големи награди за направени открития, които на пръв поглед почти нищо не ни говорят.
Бих предложил, както казва Добри, съвсем ясно да пишем кои неща знаем със сигурност и сме пробвали примерно на себе си, а кои сме чували, чели...
Нали знаем какво би могло да си мислим, ако прочетем само "изследване" за въздействието на пушенето, кафето, месото, солта и пр. и пр., финансирано от производителите на тези неща...
Химичните елементи са си елементи - неорганични. Но желязото в червените ни кръвни телца например има органична форма на съществуване...
Калцият в млечните продукти - също. (Сиренето е силен концентрат - както на калций, така и на различните белтъци. Ако приемем повече от мярката, нашият организъм отлага излишния калций на различни места из тялото. Така се намалява подвижнастта на ставите, еластичността на връзки и пр.)
Та, ако говорим само за набавянето на необходимите минерали, елементи (още наричани микроелементи, щото са в малки количества), най-добре е да си ги набавяме от горските плодове... При приемане на СУРОВА, необработена (топлинно, химично, с консерванти...) храна, не е опасно за здравето, ако се преяде. Разбира се, и тук има изключения - мед, узрели ядки и др. Така се решава въпросът с невъзможността да се определи в кое време на кой човек от кои точно елементи, минерали, белтъци, витамини, ензими, въглехидрати или мазнини + вода - какви количества е наебходимо да хапва/пийва.
Както знаем, същото не може да се каже за несуровата храна. Всеки може да се отрови с месо, развалена храна (развалената ябълка, дори и да не я виждаме, ще я разберем и няма да я ядем)...
Та когато приемаме йод, магнезий, желязо, селен и пр. като съставки на органична храна, химичните молекули, в които те участват, са такива, че нашият организъм може лесно, с най-малък разход на енергия и ензими, да ги усвои. "Най-малък разход на енергия" е много важно, защото при някои храни и при някои състояния на организма, разходите може да се доближават до приходите, като за нас остават главно отпадъците, които не можем напълно да изхвърлим...
Същото не може да се каже за полезните неща, приети от топли4нно обработена храна, консервирана, неорганична... Не може да се каже в пълна степен. Но, аз съм виждал малки деца да ядат пръст, мазилка, тебешир и др., за да си набавят ... калций. При силен недостиг на нещо, то може да се набавя и през кожата,и от неорганични източници.
Най-лесният пример е как, като няма друго, се намалява вероятността от схващане - като се пие воден разтвор на йодна тинктура и се разтрива същия през кожата, покриваща схванатия мускул...
Хайде стига, че се унесох
|
|
|
Здравейте колеги,
Позволявам си да взема отношение по въпроса за „органичните минерали”, защото такова животно има. В българия за известни като Хелати (Chelate). Всъщност става въпрос за съединения на микроелементи (Fe, Mn. Cu и други) и органични киселини или захари. Напоследък в различните хранителни добавки се използват не обикновените минерали (Fe, Mn. Cu и други), а техните комплексни органични съединения наречени хелати (chelate). Причината е, че хелатите са с много по-добра усвояемост. Ето линк към такава тема: [link]
|
|
|
zablio написа: .............Ако си направите труда, ще видите, че спортистите от мнооого години им се раздават хидро-колоидно-солеви р-ри, за да избегнат бързата мускулна и чувствена умора, аритмии, крампи, моторно-равновесни разтройства.....
 d>
Маратонът на маратоните!
240 км през Сахара при 42 градуса на сянка (то не че има сянка)! Пеша! Това е Marathon des Sables –най-тежкото спортно състезание по суша, само за истински, леко откачени мъже. Кой, ако не Maxim, ще им свали шапка?
 rl]
8 снимки
Сподели във Facebook
ТЕКСТ Георги Минков
Първото издание на едноседмичния Marathon des Sables (“Маратон в пясъците“) се провежда през далечната 1986, и Патрик Бауер, организационен директор на дивото състезание, посреща на старта двадесет и трима души. Оттогава насам са се случили точно двадесет и три пробега, с постоянно нарастващ брой участници, спонсори и медийно внимание, но с непроменена репутация – това е най-откаченият ултрамаратон в историята. Както е известно, класическата маратонска дистанция е 42 км и 196 м. При MdS обаче тя е към 240 километра! Освен че се налага да пробягат шест маратонски дистанции за седем дни (само петият ден е почивен), участниците са длъжни да носят на гръб всички необходими принадлежности, включително храна. Организаторите от Atlantide Organisation Internationale (AOI) осигуряват единствено малки палатки тип “берберска тента” – за нощуване, и по девет литра вода дневно, която получаваш при достигане на съответните контролни пунктове (дажбата е строго определена, с изключение на последния етап). И като връх на извратеността, за удоволствието да се пържиш при среднодневна температура на въздуха 42 градуса си плащаш – тази година само таксата за участие е около 2800 евро, без допълнителните застраховки и други разходи по подготовката.
Кога?
Всички надпревари досега са се провеждали в края на март-началото на април (най-вероятно понеже тогава има изобилие от пясъчни бури точно по маршрута на маратона, хаха).
Къде?
В южно Мароко, по-специално околностите на Уарзазат, съчетали по естествено садистичен начин камениста пустиня, хълмове от скални трошляци, на които им предстои да се превърнат в камениста пустиня, и високи по 20-30 м дюни, по които дори най-упоритите участници буксуват поне по веднъж, за велико удоволствие на местните кибици. Етапите се пазят в тайна, за да може всички да са при равни условия, като изобщо не е съвпадение, че рали “Дакар” също имаше етап в този район – Уарзазат-Тан Тан.
Условията
Трябва да си най-малко на 18, в поносима форма (желателно е да си покрил поне веднъж класичеката маратонска дистанция); да представиш медицинско и ЕКГ-изследване с дата максимум 28 дни преди старта на маратона, в което сърдечният ти ритъм да е доста по-добър от този на младо колибри; да носиш на обезводняване и въобще да си кораво, мегаамбициозно копеле. Според правилата теглото варира между 6,5 и 15 кг, и това включва абсолютно всичко, необходимо за оцеляване в условия, в които всъщност оцеляването е всекидневие и без маратон. Подобно на римски легионери, състезателите мъкнат всевъзможни, но до едно необходими неща – спален чувал, походно котлонче (според нас и пясъците биха свършили работа), фенерче с резервни батерии, нож, запалка, сигнално огледалце, компас, карта на района, свирка, дезинфектант, помпичка за изсмукване на змийска отрова и минимум 2000 калории на ден, главно в шоколадови десерти, ядки и полуготова храна. Във формуляра за онлайн-регистрация (цели осем страници) AOI се интересуват от личните ти данни, медицински показания – като например хронични заболявания, алергии, какви лекарства си приемал напоследък и т.н., дали ще пробягаш разстоянието, или ще го минеш ходом (всъщност повечето ту ходят, ту бягат леко, а през останалото време куцукат), сам или в отбор ще участваш и ред други затормозяващи подробности, защото това все пак е “най-жестокото състезание по суша в света” (очаквай следващия път и най-жестокото по вода – б.р.). Някак между другото ти съобщават, че подписвайки, вече си предупреден за хищните и отровни гадинки, които са неразделна част от пейзажа, и за ослепяващите пясъчни вихри. Обръщат ти внимание и че ако ще ползваш дюните за естествени нужди, е добре да заравяш лайната надълбоко (не знаем защо; може би заради бурите?). Освен това в секцията “Разни” мернахме и “такса за транспортиране на тялото в случай на смърт” и ни стана, така, леко хладничко. За последно застрахователите са се вътрили през 2007, когато след най-дългия етап на надпреварата от сърдечен удар в съня си умира френският маратонец Бернар Жюле, на 49. Това е едва втори смъртен случай на MdS (другият починал също е французин, по време на третото издание), което, сравнено с 55-те жертви на “Дакар” например, си е постижение. Ако никога не си ходил на палатка, не е хубаво да правиш сефтето в Marathon des Sables – тентите, които ще споделяш с членовете на отбора си (или – по регламент – с хора, говорещи твоя език), са бая ненадеждно укритие; там смърди не само на камила, а и на преуморени маратонци, които не са си сменяли дрехите дни наред. Мнозинството участници споделят, че спят средно към три часа на денонощие, а през останалото време охкат сладострастно при всяко движение – заради раните си. Особено живописни са тези по стъпалата, където кожата се съдира на втория ден и пясъкът се набива в плътта като с чук, от което тя буквално шупва.
Колкото до личната хигиена, на нея в пустинята се гледа с лошо око – в общия случай носиш една и съща фланелка през цялата изпълнена с пот, кръв и сълзи седмица (все пак дрехите за смяна са допълнителна тежест). За да е и още по-гадничко, във всичката тая красота са предвидени и наказания. Към времето ти могат да бъдат прибавени от 30 минути до 3 часа – например ако вземеш да се излежаваш и закъснееш за началото на етапа, или ако ти липсва част от задължителната екипировка. В други случаи направо си те дисквалифицират – ако завършиш етап без раница, ако не минеш трите задължителни контроли на етап, ако те вземат на стоп (то пък все едно има кой!) и други подобни.
Подготовката
Колкото и да си бягал преди това, дори да си професионален атлет, при MdS установяваш, че силите са изравнени – защото нищо не може да се сравни с шест последователни етапа, които нарастват по дължина горе-долу в следната прогресия – 25, 34, 38, 82, после 42 и 22 километра; всеки почва рано сутрин и приключва по залез, а климатичните условия са такива, че дори камилите вървят като на двайсетина шота текила
Действително петият ден е почивен, но пък ако не си си пробягал етапите и изоставаш като общо време, можеш да наваксаш точно тогава, докато другите лежат и дишат тежко. При подготовката неафриканските участници по традиция търсят начини за наподобяване на сахарския климат – едни тренират в сауна, други ходят специално на горещи места да бягат с по-тежки раници, но истината е, че не краката могат да завършат подобно състезание (доста често краката всъщност не могат, но човекът все пак стига финала), а психиката. Почти като в Дългата разходка на Стивън Кинг, само дето не те застрелват, ако се откажеш. Понеже са наясно, че силата на волята прави чудеса, организаторите дават на маратонците възможност да се свързват по телефон, факс или имейл с роднини и поддръжници (агитката обаче може да пише само мейли).
Бегачите
Необходима е огромна смелост, за да си повярваш, че можеш да участваш в Marathon des Sables, и особен вид стоманена психика, за да го завършиш. А за да спечелиш победа – и то не една, а десет, трябва просто... да се казваш Ласен Ахансал. Роденият в Загора (ама не Стара или Нова, а мароканската) маратонец и брат му Мохамед съвсем заслужено са “рекламните лица” на MdS, записали общо дванайсет победи – и преди да се помайтапиш с Мохамед, е добре да знаеш, че настоящият рекорд на “Гинес” за най-бързо прекосяване на пустинята Сахара е негов (1998, 16:22:09 часа), че има седем втори места като съотборник на брат си, както и че спечели тазгодишния маратон – най-дългият досега (245,3 км) за малко повече от 19 часа. Ласен не бяга тази година, но това изобщо не омаловажава постижението на Мохамед – участниците, които минават маратона ходом, завършват за около седемдесет и пет часа. Освен всичко друго, Мохо явно има и усет за шоу, понеже работи в немската MTV, но това няма пряко отношение към величествените му резултати в MdS.
Като оставим настрана безспорните звезди, участниците са наистина всякакви. Минималната възраст, както стана дума, е 18, а максималната (поне до момента) – цели 78; има атлети, учени и обикновени авантюристи, както и супермного хора, които не са и помирисвали маратон, преди да се запишат за най-тежката надпревара по суша в света – което май доказва, че лудостта е равномерно разпределена във всички възрастови и социални групи. Отгоре на всичко заболяването им е толкова сериозно, че не го правят за пари – наградите са от порядъка на едва 5000 евро за победителя при мъжете. Така че третите места очевидно не покриват и половин такса за записване. Да не забравяме, че основното изискване е участниците да си носят всичко – материалното осигуряване от страна на AOI се изчерпва с транспорт, тенти, гола водица и медицинска помощ (тук е моментът да споменем, че при трето интравенозно вливане вследствие на обезводняване те дисквалифицират и те пращат вкъщи да разправяш лъжи на мацките). Що се отнася до съотношението по нации, най-много са французите и британците – по около двеста и петдесет годишно; хората от целия останал свят са още толкова. Всеки един от маратонците несъмнено е чешит, но има и някои незабравими – като например Роури “Булдога” Коулмън от Англия, който тича с аристократичен цилиндър и след края на всеки етап все още има сили да се зъби пред камерата, че не е достатъчно тежко като за него; незрящата французойка Одил Ошар, участвала в 22-то издание на MdS с водач, или Мауро Проспери, италиански карабиниере, т.е. ченге, което според нас би трябвало да се нарича Мауро “Брус Уилиса” Проспери. През 1994, при една от прословутите и коварни пясъчни бури, той загубва и поема в напълно грешна посока, озовавайки се на стотици километри встрани от маршрута, по-точно – в Алжир! Трийсет и шест часа след почти фаталното си объркване, италианецът приключва с водата и храната, и оцелява благодарение на... собствената си урина, някоя и друга жива змия и прилепи от изоставена джамия в пустинята. Което според нас автоматично го превръща в най-почетния фен на ранния Блек Сабат! След още ден, когато дори пикнята и прилепите свършват, Мауро решава да се самоубие, прерязвайки вените си, но – изненада! – не може. Кръвта му е толкова сгъстена поради обезводняването, че буквално отказва да тече и се съсирва, запечатвайки раните. След девет дни в пустинята той най-сетне е открит от някакви мургави номади и е откаран в алжирска военна база наблизо, а оттам – и в болница. Оказва се, че отклонението му от маршрута е към... 300 км, и че междувременно е загубил 18 кг от теглото си (което при маратонците бездруго не е голямо). Главният организатор Патрик Бауер оспорва цифрата 300 км, заявявайки пред медиите, че Проспери не би могъл да измине дистанция, по-голяма от тази на целия маратон – не и с водата, която е имал. Скандалът се разгаря още повече след обвиненията на Мауро, че никой не си е мръднал пръста да го търси, и френската контраофанзива, според която в издирването му са били впрегнати усилията на десетки камили, три хеликоптера, малък самолет и половината от наличния персонал. Сагата продължава във филм на National Geographic, озаглавен Експедиции до ръба: кошмар в Сахара, който е... ами, чиста проба безплатна реклама за MdS. Още по-голяма реклама му прави самият Мауро, като отново пробва да се запише за участие през 1995 и 1996, но е прогонен от Бауер. Проспери обаче продължава да упорства и накрая е одобрен през 97-ма; бяга също през 1998 и 2000-а.
Защо, по дяволите?
Надпреварата е дотолкова извън всякакви мерки и теглилки, че няма разумно обяснение. Едно от възможните е, че хората искат да погъделичкат егото си, по-точно да нашарят стъпалата на егото си с кървави мазоли, но той е непълен. Когато казахме по-горе, че целта не се парите, не бяхме съвсем точни. Мнозина участници са като Форест Гъмп – леко мръднали, тичайки заради самото тичане, други искат да “усетят от първа ръка бруталната красота на пустинята”, а останалите, според които всяко нещо в този свят се нуждае от основателна причина, са си избрали различни благотворителни каузи. Доста от тях фактически са “избрани” от благотворителните каузи, защото се озовават на старта с любезната помощ на фондации и медицински центрове, борещи се с рака, или на организации като Facing Africa, която опитва да подобри положението на дечица, страдащи от рядка форма на гангрена. Facing Africa поема 50% от разходите на всеки маратонец, съгласил се бягането му да се превърне в средство за набиране на дарения, и такива има немалко. (Да не говорим, че всяка подобна откачалка получава стотици хиляди евро на ръка от въпросните.) Редица други организации като Yorkshire Cancer Research и AICR осигуряват даже пълната необходима сума, и не само това: за AICR – абревиатура на “Международна асоциация за изследване на рака“ – е бягал д-р Бен Едуардс, двукратно лекуван от рак (очевидно успешно).
Както заявява друг маратонец, на име Джеф Бредбъри: “Когато ме питат защо точно този маратон, а не някое безобидно събитие по-близо до къщи, казвам, че сериозността на рака и огромната работа, която се върши за изследването и лечението му, трябва да бъдат почетени с нещо от същия мащаб“. Все пак прави чест на подобни хора, че демонстрират човещина именно посредством нечовешки изпитания, но по същество MdS си остава сборище на авантюристи от цял свят, което печели нечовешки добре от реклама. Авантюристите на свой ред впоследствие описват преживяването в личните си блогове или издават книги – например Марк Хайнс с неговата The Marathon des Sables, може би най-доброто описание на неописуемото; професионалният хаймана от издателство Lonely Planet Брендън Сейнсбъри и канадската алпинистка Меган Макграт.
Бъдещето
Онова, което предстои на MdS, е по-безоблачно и от априлското небе над Уарзазат – за следващите три издания местата са заети, въпреки обявените малко по-високи цени, а събитието на практика няма конкуренция: единственото подобно нещо – Sahara Marathon (пак благотворителен, представи си) e в Алжир, провежда се едва от 2000-а насам и приключва на четирийсет и втория километър, което го прави едно голямо нищо. А след като рали “Дакар” повече няма да бръмчи из Африка, сещай се кой ще заеме нишата, щом дори в момента се води... “най-трудната спортна надпревара по суша в света”!
|
sea-wolf
02-02-2011 15:59
|
Явно са пренесли бягането от Атина до Спарта в Сахара, където изглежда по-зрелищно.
В Гърция от по-рано се провежда състезание на тази дистанция, но в рамките на ден и половина, колкото е посочено от Херодот.
|
pipin162
02-02-2011 23:40
|
Ден и половина е лимит тайма на Спартатлон, за който трябва да изминат дистанцията. Най-добрите я правят за 23 часа някъде, а точната дистанция на Спартатлон е 246 км.
|
|
Нови Продукти
Цена: 192.00 Лв.
Spearfishing
|
565:36:24 - 
1310:33:02 - 
1310:33:04 - 
0:03:58 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Подводен риболов 
