|
Сезон 2012
|
Понеже спряхте да пускате снимки, ще ви покажа днескащния си улов за 3 часа след обяд-от 14,30 до 17,30 часа.Рибата е от 3 м. до 6-7 м., след което става адски студено и мътно.Държеше границата камък-пясък.
|
|
Поздравления, колега. А кефали някой мярка ли, че аз нито един не съм видял този сезон?
|
|
Е ко да спираме снимките като изобщо не сме почвали,половината ги стопираха комшиите а другата половина ги изтрепаха във Варненското езеро и кефалите май ще станат лукс като лавраците.Аз от миналата есен насам съм видял повече лавраци от колкото кефали,не се бъзикам
|
|
Това обяснение за кефала ми е малко странно, тъй като си мисля ,че ексцесиите и в Босфора и във Варненското езеро не се случват за първа година...
|
|
Има кефали , ма са много нарядко . Минават и сватби , но не е като миналата година.
|
sachmata
18-06-2012 10:03
|
Тази година касапницата на езерото не може да се сравнява с миналата година...
|
|
nikfish написа: ..Има кефали , ма са много нарядко ... .. а пък и много вода има мама му стара
|
|
Има рыба ! ............ кефали , пеленгаси !!!!!!!!!! Смените Ной , на поиск рыбы .......
|
златко киров
18-06-2012 14:17
|
Така е Сергей, казвай им да се махат вече оттам. Избихте ми рибата бе ей.
|
rikitikitavi
18-06-2012 14:22
|
По долу написания репортаж се насочи неочаквано в кулинарна посока. Затова препоръчвам четивото да се избягва от малко бременни и бременни жени. Благодаря за разбирането.
Отново имам малко обедно свободно време. Сезона на туристите е вече започнал и гъчканицата по брега е факт. Все пак си има и добри страни. Има хора по брега и ще ти кажат какво са хванали вчера, дори и да не питаш. Инфото обаче звучи разочароващо. Много мътна вода и една риба хваната предния ден. Отчитам, че това дето за хората е много мътно, за мен е нормално. За нямането на рибата не съм пък хич съгласен. Така, че се топвам. Вижда се един колега и решавам да не ходя към него. Море голямо. На второ гмуркане още в брега ме подминават платерини. Риба има. Малко по-мътно е от предните пъти и рибата се вижда доста за малко ама поне я има. Лошото е че ми е топло. За разхлаждане си свалям дебелите ръкавици. Почва голямата игра. Почти на всяко гмуркане минават платерини. Повечето са дребни. Едрите се стряскат от въртенето на харпуна и все ми бягат. Пропускам два пъти при почти невъзможни изстрели ама си ми е кеф. Отдавна не съм се топил във водата от всичкия този надошъл сафрид. На места водата е сравнително бистра и не ми се искува да стрелям с тройката. Успявам на няколко пъти да издебна добре пасажите с платерини , но са дребни и не стрелям. Красота е като застанат оклоло тебе. При поредно гмуркане ми се мярка малко по-едра рибка. Заобикаля ме по-мътното и все пак аз съм се подготвил да и гръмна веднъж, ако направи грешната маневра. В този момент вдясно с периферията се мяркат силуети. Големи. Времето послушно спира. От тук нататъка цялото действие се развива в порядъка на две секунди, но с много стоп кадри в тях. Пред мен от мътното изникват огромни риби. Стоп.Тези пък от де се взеха. Стоп. Сребристи. Стоп. Лефери ли са. Стоп. Пред върха на харпуна има риба. Стоп. Две риби се сряскат. Стоп. Ятото изчезва в мътното. Стоп. Отварям ръка и секунда след това харпуна ми се изстрелва в мътното. Времето отново започва да тече. Излизам на повърхността и търся буя. Малко пред мене е и не мърда. Явно кофти изстрел. Хващам въжето и то се опъва. Има риба. Започвам да раздишвам противно на всякакви правила. Максимално бързо и с ясно съзнание за мижавата апнея дето ще имам. Мисля да взема тройката ако не е ударена добре рибата, но предпочитам да не губя време в откачане и зареждане. Ако трябва ще се върна. Тръгвам по въжето на буя и в момента в който стигнах харпуна, той се засили напредд. Засилих след него. Видях дъното и стрелата си лежаща на него. Хванах двата края на кордата и видях две големи риби. Сякаш са ударени добре. Посягам едновременно с двете си ръце и с едно движение грабвам и двете риби. Изплувам на повърхността и се пуля в двата големи лаврака които държа. Нали уж лефери видях. Рибите обаче са големи, силни и бодът здраво голите ми ръце. Решавам да изляза на брега за да ми е по удобно. Уж няма вълни ама от време на време плясва върху камъните. Има колега и му искам помощ. Измъквам се на плоската скала и почвам да оправям макрамето от корди, въжета, риби и други подобни. Бърза работа нямам. Полека лека се успокоявам, а и успявам да си наредя снаряжението. Отново топвам във водата. Още ми се плува. Виждам доста платерини ама все дребни ми изглеждат. Продължавам да се гмуркам и на поредния пасаж една спряла риба ми се стори добра. Изстрела е точан ама на повърхността рибето се оказа дребно. Да те тояде чак. Продължавам гмуркането и забелязвам, че платерините са се наплашили здраво и минават надалече от мен. На няколко пъти имам добри възможности за изстрел, но мътната вода ми пречи да определя добре размера на рибите. Докато я харесам от нея остава видима само опашката. Пробвам два пъти стрелба в опашка, но пропускам. Усещам, че емоцията от големите риби ме отпуска и вече съм се наплувал. Мисля си, че с тройката щях да ударя поне десет риби, но не ми се занимава вече. Решавам да се прибирам. По пътя към брега залягам тук и там и постоянно минават риби. Ама мерака ми го няма и съответно реакцията ми е като на заспала котка. Даже и не стрелям. Излизам и се наслаждавам на големите лавраци. За трети път виждам в живота си и за първи път стрелям по лаврак. Идва информатора ми от влизането и ми прави услуга да ме фотне.
Прибирам се и разбира се меря рибите. Малката е”само” кило и половина, а голямата е двойка. За мене това са много добри риби.
Отделям голямата за вечеря.
Почиствам я и я полагам да полегне върху морската сол.
Затрупвам я добре с останалата сол и я турвам у фурната да се пече.
През това време сме опънали с жената една масичка на тиферич и се наслаждаваме на хубавото време. Компания ни правиха една салата, едни мариновани сафриди и желирано-мариновани хапки от платерина. Намират се и някакви зелени маслини натъпкани с аншоа.
Да не забравим и леденото узаки.
Дето се вика колко малко му трябва на човек да е щаслив. Сега е момента да разкажа на първия си слушател как съм хванал тези големи риби. (абе то на жената отдавна и е втръснало да слуша за риби ама нали е добре възпитана и се прави на очарована.). Малко след това рибата е готова. Изчаквам я да изстине малко , че е вряла. Чупя черупката
и сервирам по едно огромно, дъхаво, кристално бяло и вдигащо пара парче риба (без кости). После последва едно продължително мълчане, единствено нарушено от репликата: абе на това как ще му ходи и малко соев сос...
След това в чинията ми остана само това.
засега от мен Рикитикитави, край.
Пп на всички наслука.
|
|
Чудесен дубъл! Поздравления! Доколкото знам не съм бременен (освен с простотии ), обаче и аз се разстроих от края на репортажа.
|
|
Колега, отново много хубав разказ със страхотни емоции. Пожелавам ти повече срещи с лефери, лавраци и да продължаваш все така с точните мерници.
|
|
Браво! Поздравления за страхотния разказ и улов. Много надъхващо ми подейства.
пп. В училище се бъзикахме с един дето имал две сефтета, ама ето че имало вариант.
Успехи!
|
|
Браво и от мен Рики, за разказа и за слуката. Браво!
|
|
Е това е, дубъл на лавраци, браво Рики !
|
|
Pretor написа: ... обаче и аз се разстроих ... Юри, подръка ми се намират пакетчета смекта, прескочи да те черпя едно
|
|
Браво! Такива снимки и разкази само могат да радват! А снимките на платерини върху тоалетната чиния някак не подхождат на естетика във форума! А кефали си има, но не е като миналата година, наистина...Но за гофус като на Яро, има още да се оглеждаме!
|
|
Страхотен изстрел Рики и късмет разбира се, браво !!
|
|
JimBeem написа: Pretor написа: ... обаче и аз се разстроих ... Юри, подръка ми се намират пакетчета смекта, прескочи да те черпя едно
Веско да не ти стане зян тапицерията .
|
|
Нови Продукти
Цена: 15.00 Лв.
Spearfishing
|