Сезон 2012

Също на тази страница

Анонимен

0 Секунди

18.118.31.32

Форуми

Подводен риболов

Риби и Улов

Сезон 2012

« Предишен Стр. 85 от 95 83 84 85 86 87 Следващ »

1681

fisherman_
08-11-2012 17:40

Брао Е Тонка,голям си !

1682

Rocky
09-11-2012 11:41

Айде и от мен нещо.около 2.2 кг. е лаврака

1683

Miteca
09-11-2012 11:51

Роки, от Гърция ли е лаврака? разкажи и историйката.

1684

Wishbone
09-11-2012 12:24

Браво Роки!

1685

Pretor
09-11-2012 13:55

Ох котьоооо wink

1686

Rocky
09-11-2012 14:06

Miteca написа:

Роки, от Гърция ли е лаврака? разкажи и историйката.

Точно така колега,

Гърция Самотраки, близо до Пахиа Амос.

Дълбочина около 6 метра. Вода около 20 градуса.

Вятъра беше силен от североизток на острова така че на Пахия Амос бдейки на завет почти отсъстваше вятър.

Главата му се подаде до един камък за да ме разгледа.

Изстрела беше от около 2-2.5 метра в областа малко зад хрилете което почти го закова на място.

За съжалениe друга прилична риба не видях.

Едно меру около 400-500 грама видях, оставих го с уговорката да се видим като порасне. Серпи имаше доста някои от които по мое мнение около500-600 че и нагоре.

Изключително предпазливи обаче sad

не ми позволиха да ги доближа по-близо от 5-6 метра.

1687

spear
09-11-2012 14:39

Браво Сашо! Втората снимка особено много ми хареса smile

1688

Vov
09-11-2012 17:10

Браво Сашо!

1689

nikman
09-11-2012 18:04

Браво,Саше! Добра слука.А какво ти прави харпуна по Самотракиу,а? smile

)

1690

Akula deep
11-11-2012 17:32

10.ноември.2012г. Поредната годишнина от свалянето на Бай Тодор от власт. blush

7,00 сабайле: Мятам се в "чудовището" и подкарвам. Днес ще ме водят на някакъв много екзотичен и прехвален гьоль. Ще я видим тая работа.

Минавам през ОМВ-то, грабвам чаша кафе и продължавам. Времето е студено и ветровито. Къде ли съм тръгнал да си търся акъла?!!

Мислите прелитат през главата ми докато бялата линия препуска под колата. Ония от пичове от "Металика" ме зарибяват с някакви балади през колоните на СД-то. Що не си останах сега в къщи да си поспя като жената, ами съм тръгнал да мръзна по чукарите. Като знам, че в къщи за обяд ще има боб на гърне, в което предвидливо цопнах едно насечено свинско краче с джоланчето... иде ми да тегля една майна на всичко и да обърна към къщи.Ама не...

Закъснявам с времето (успах се, разбира се) и настъпвам педала. "Чудовището" отприщва по-голямата част от конете си се понася по празния път. Събота сутрин е. Малко са лудите като мен, няма трафик и пътуването е приятно. И... така неусетно стигам до Ямбол. Оказва се, че не само че не съм закъснял, ами съм подранил. Изчаквам моя човек и когато най-сетне пристига, паркираме неговата кола близо до хотел Тунджа и поемаме на някъде.Навигатора е той.

По пътя научавам, че става въпорос за водоем, който неговия човек е взел под аренда, зарибил и подхранил, и в началото го е пускал за платен риболов, но му било писнало и сега просто си го държи ей така... Има си виличка там и прекарва кажи-речи всичкото си свободно време на нея. А иначе си има някакъв негов бизнес и това си му е още едно хоби покрай лова. Както и да е....

Пристигаме в някакво село. Нашия човек ни чака с джипа на центъра. Оставяме чудовището и прехвърляме такъмите в "Патрул-а". После разбрах, че с моето окачване просто нямам шанс да стигна до въпросната вила.

Качваме се и слизаме влизаме и излизаме от разни хендеци.

- Що не го пооправят малко тоя път ? - питам аз.

- Колкото по-малко досадници идват, толкова ми е по-добре! - следва ясен и кратък отговор.

Пътя и гората свършват и пред нас се открива Раят. Ама наистина е рай.Виличката езерцето (бас бая езеро да го ева...). По време на пътуването ми казаха, че имало огромни риби, но като знам колко са ме плашили с такива "чудовища", приемам всичко скептично и с усмивка.

Мисля си, че ще е поредния мътен гьол, в който няма и половин метър видимост, така че пак ще я караме на суджуците и барбекюто.

Посреща ни пазача (тъста на нашия човек), следван по петите от огромно куче. Много се двоумя дали да слизам, дали да си седя в колата, но след като четириногия приятел е завързан надеждно, се престрашавам.

Ейййй, какъв ти гьол, каква ти видимост. Бистро като сълза. Обрасло по краищата с тръстики и тук там-вътре се виждат стърчащи клони. От вътре ме напират думите на Краси Радков:

- Вътри, вътри, вътри, вътри......

Сядаме на верандата и си бъбрим, ама очите ми все към водата. Обясняват ми къде имало три дупки, останали откато багер бил копал на това място. Средната дълбочина е до 2,5-3,5 метра а в дупките стигало до към 6-8м. Указват ми къде са приблизително разположени дупките и т.н. и т.н.... До момента в който нещо здраво пльосна до тръстиките и .... колко ми трябва. Обличам доспехите и... ВЪТРИИИИ !!! biggrin

Взел съм една моя 75-ца. Стрелата е 8мм с връх слип-тип. Не съм пробвал до сега тая система и момента да изненада неприятно е повече от подходящ. Не съм пробвал и новата маска Нава "Меру", като и новите пантофи на плавниците със старите пера.

забравил съм кукана и ножа, ама ще видим дали е фатално или не... biggrin

Що ли са ми?!?

Запъвам четирите ластика по засечките и се впускам в приключението.

Тръгвам покрай саза, но не виждам нищо интересно. Две или три тазгодишни щучки по една педя.

Почвам от плиткото (образно казано) и плувам претърсвайки към дълбокото. В короните на потопените дървета зървам няколко хубави едри катракуди, но като си помисля, че съм с 4 ластика и стрела 8... не .... Тръгнал съм за нещо по-така. Видимост 4-5 метра. Ще го видя аз.

По-така , ама къде го туй "по-така".

Тук "по-така", там "по така" стигам до едно място, където дъното от жълто-кафяво става черно. Оглеждам се - като че ли това е едната яма.

Гмуркам и лягам на ръбът и. Вътре тъмно - нищо се не види. Втори път гмуркам. трети - същата работа.Мамка му. Изпитвам фобия някаква да гмурна в такова място...

Както и да е... Престрашавам се, поемам дълбоко въздух и пикирам в средата (много знам къде му е средата biggrin

) на тъмното, като стар немски "Месершмидт"

- Мииииаааааоооооо......(дано съм го докарал и на звук)

В момента, в който минах под нивото на ръба на дупката чух шума. Дето казват че рибите не исдавали шумове.Че кой го издаде тогава тоя шум - кавалерията ли беше това???

- Тупуррр ... Дууф...Дуффф....

Поглеждам дагоре и виждам как около мен буквално препускат оромни рибешки тела.

Кога ти харпун, кога ти стрелба !!!

Приземявам се на дъното в облак мътилка. Абсолютно сам. Да плача ли, да рева ли?

Отлепям се от говната и тръгвам нагоре. Оглеждам се, ама няма никой. Спирам на ръба, ама вече няма въздух и излувам.

Решвам да направя още няколко апнеи, като гмуркам от към дупката, закрепвам се на ръба, така че краката ми да са вътре, а харпуна да сочи навън. Може пък да се върнат.

Тактиката се оказва успешна (почти) и след може би 10-15 гмуркания виждам две от рибите да се връщат. Амури. НЕВЕВРОЯТНА ГЛЕДКА. Предният е огромен, задният... не толкова но и той "не лъже".

Плуват на скорост и заобикалят внимателно ръба в който съм се вкопчил. Далечко са малко. Решавам внимателно да се протегна, за да спечеля поне метър от дистанцията и тъкмо когато натисках вече спусъка нещо се стреснаха и с мощен удар на опашката изчезнаха в нищото. Няма точни думи с които да се опише шума на стартираща риба. нещо като ДУФФФ, а в гърдите си усещаш ударната вълна. Мъка... Мъка...

За следващата дупка решавам да взема фенера. Преплувам езерото и отиовам до моите хора. Те вече завършват с аперитива. Аз нали съм шофьор ... не губя нищо... wink

- Дайте ми фенера от джоба на сака и да ги подкарвам тия !

Подават ми го. Трябва да бързам, защото водата е студена и ледени тръпки пореминават по гърбма ми.

Насочвам се към втората дупка. Намирам я сравнително бързо.Приготвям се за по-дъга апнея и пак гмуркам към ръба. Лягам и насочвам светлината в тъмното. Чувам пак онова тупуркане, но не толкова силно. Бавно се плъзвам в тъмното.

Нещо огромно и люспесто пресича свелинния лъч. Груба преценка - на около два метра от мен. Толкова е огромно, че само аз мога да не го улуча.Демек да пропусна.

Стрелям. Харпуна избумтява. Кавалерията пак хуква, а аз политам нагоре. Без макара съм и седемте дъжини въже може и да не свършат работа.Усещам рязко дърпане, но съм стиснал пушката и не мисля да я пускам за "нищо на света" ( егати смешния израз).

Виждам моя трофей някъде под мен да се мята. Потръшка се малко и затихна. Викам си:

- Ударен е добре. Ще се държи прилично.

Превивам въжето на китката си (груба грешка) и започвам да обирам линията. И тогава стана нещо такова:

[link]

Потегли като ..... Едва сварих да поема въздух и докато се усетя беше изтръгнал въжето от ръцете ми, като ме помъкна за лявата китка.

-Ха сега та те видя. - Казвам си на ума (по-скоро на себе си, отколкото на рибата).- Загазил съм сериозно мъжки, (дявол го взел).

Заплувам, след рибата. Тя надолу и напред, аз - само се опитвам да стигна до повърхността. Развява ме като стар афиш. Успях да сграбча харпуна и да отмотая въжето от ръката си. Да пускам ли, да не пускам ли ? Няма да пускам.

Спомних си думите на Явор, който разправяше, как ти се пълни непорена с вода от към бонето. Като и да е...

Мина около минута и амура омаля. пак тласка, но не толкова силно. Леко-леко придърпвайки го и обирайки въжето, стигнах до нея. Чак сега осъзнах колко сериозен добитък е. Придърпах го до мен и го прегърнах за да бръкнна в хрилете му. Последен нласък. Удар с опашката между краката ми и се разбрахме.

Довлякох го до брега, където ме посрещнаха моите хора. Подадох го горе и чак тогава осъзнах че от адреналина треперя целия. Няма студ. Няма нищо.

Излязох и седнах до запаленото барбекю. Случката ми мина пред очите като на забавена каданс.

От там нататък менюто бе ясно. Напитките също.

Ееееех къде е сега булката да върне колата !!!

Като знам, че днес ме чакат още над 150 километра докато се прибера в къщи, как да пие човек една ракия! Пък съм обещал да се прибера. Няма как!

Нищо.... другия път.

П.С. А и за малко да забравя. Рибата тежеше точно 32,5кг. Достоен противник и незабравим трофей. blush

mitkosmv

1691

11-11-2012 20:15

Браво Владо и благодаря за разказа.

1692

Vov
11-11-2012 21:21

Браво Владо!