|
Раздишването преди гмуркане - как ?
|
Здравейте,
Първо искам да благодаря на всички хора, които споделят опита и мнението си с нас начинаещите.
Научих наиситна много от вас, дори неща, които ги няма в многото книги, които прочетох по темата за подводния риболов.
Едно нещо обаче ми отбягва като информация - как точно да раздишваме непосредстевно преди самото гмуркане. Намерих мното теми за самите тренировки за подобряване на статична и динамична апеня , но за раздишването не съвсем.
В книгата "Мълчаливия спорт" на Д. Минев само се споменава някаква формула за 1към1 и предупреждение да се внимава с хипервентилацията.
Но самите детайли никакви ги няма. Имаше и едни клипчета на Руски , които говорят за това нещо , но не разбирам Руски.... Блят !
Идеята ми е ,че незнам колко вдишвания си трябват, със шнорхел или без, техники и прочие на раздишването точно преди да се потопим и т.н. по темата.
Знам, че има и специални прийоми за предотвратяване на "balckout" и други неприятни случки в следствие от неправилно раздишване.
Та ако може някои да обясни как точно става заветното раздишване и подготовката на организма непосредствено преди влизане във водата?
Благодаря предварително за съветите и се извинявам, ако въпроса ми е неадекватен.
Борис
П.С - Ако има желаещи от София на драго сърце ще почерпя по бира и да го обсъдим този проблем на живо
|
rikitikitavi
28-04-2015 14:39
|
Аз моето мнение по въпроса го написах е те тука.
[link]
После и няколко колеги написаха тяхното виждане отдолу.
Може нещо от всичко това писане да ти свърши работа
|
|
Ще се опитам да ти дам някои насоки, съвсем неангажиращо.
"Раздишване" според мен е погрешен термин, който е останал от времето когато всички са хипервентилирали преди да гмуркат. Според мен терминът налага асоциация с по-специално дишане, което трябва да ни подготви за гмуркането или иначе казано да хипервентилираме.
Когато хипервентилираме единственото нещо, което постигаме е да изхвърлим от организма си повече въглероден двуокис от обичайното и изкуствено да забавим първите пориви за вдишване. Така заблуждаваме организма си и се опитваме да намерим кратък път към по-дълга апнея. Това е опасно и не бива да се прави!
След като уточних какво не трябва да се прави, мога да кажа и какво според мен трябва да се прави преди гмуркане - РЕЛАКСАЦИЯ. Това е единствения начин да си удължим престоя под водата преди самото гмуркане. Дишаме бавно като се стремим издишването да е с двойна дължина на вдишването. Това е с цел да успокоим пулса, да се отпуснем (психически и физически) преди да гмурнем отново. Колко време, колко вдишвания, колко секунди да вдишваме и колко да издишваме - няма универсална рецепта. Всичко зависи от моментното състояние, от физическата подготовка на гмуркача, от състоянието на морето и много други променливи. Важно е да постигнем желания резултат - преди да се гмурнем да сме максимално отпуснати и спокойни.
Това е според мен.
|
|
@rikitikitavi: Много хубава статия, чел съм я поне 3 пъти. ( даже съм си я принтирал залепил на бюрото в офиса)
За жалост, доколкото разбирам и както колегата Dobs казва, май всичко е доста индивидуално и в зависимост от много променливи, които не винаги зависят от нас.
Все се надявах да има и някаква ясна и обосновена формула, която да послужи като "пътеводител" на новобранците, но май няма.
Скоро ми предстои първото гмуркане с харпун в нашето черноморие като мисля да не отделям чак такова внимание на аритемтични формули и ясни правила , а да разчитам на сигналите на тялото. ( доколкото това е възможно за новобранец)
Мисля да направя едно леко раздишване на сушата без неопрен, към 10 минути, следвайки примера 1 към 2 за вдишване издишване. След това с неопрен във водата без шнорхела още 10 минути 2 към 1 ( главата извън водата имам предвид). Ще целя и пълно отпускане на съзнание и мускули и в двата случая и ще видим....
Май е доста елементарно, но все от някаде да започнем
А ако някой друг има по-добро предложение или по-универсална схема нека сподели.
(Офертата за черпня с бирички все още е валидна )
|
|
Здравей, доколкото разбирам проблема е, че колкото и да раздишваш апнеята ти не се покачва. Тук проблема не е в раздишването, а в устоичивостта на организма на определено ниво въглероден двуокис, т.е. неудържими пориви за вдишване. Това лесно може да се тренира с таблици : например 2 минути раздишване - 2 минути апенея, 1:45 раздишване - 2 минути апнея, 1:30 раздишване -2 минути апнея и така до 30 секунди раздишване - 2 минути апнея. Ако почнеш да ги правиш, в тези 30 секунди ще разбереш правилния си начин на раздишване. Много е важно раздишването да е равномерно, за да избегнеш хипервентилацията, само последните 2-3 бързи и дълбоки. Това значи, че апенята има два основни компонента - насищане на кръвта с кислород и устоичивост на организма при високи нива на въглероден двуокис. Само с едното не става. След това идват методите на разтегляняне, пакинг и т.н. които са нужни за по-големи дълбочини.
|
|
Normax написа:
Мисля да направя едно леко раздишване на сушата без неопрен, към 10 минути, следвайки примера 1 към 2 за вдишване издишване. След това с неопрен във водата без шнорхела още 10 минути 2 към 1 ( главата извън водата имам предвид). Ще целя и пълно отпускане на съзнание и мускули и в двата случая и ще видим....
Само да уточним, че раздишването се прави в легнало положение с шнорхел в устата. Не с извадено лице над водата. Също така 10 мин. преди всяко гмуркане са доста време... Опитвай се да свикнеш да оставаш на повърхността два пъти по-дълго отколкото е било последното ти гмуркане. Например: гмуркаш за първи път, стоиш 1 мин. долу (шнорхела се вади от устата при гмуркане). Излизаш на повърхността, поемаш няколко пъти дълбоко въздух преди да върнеш шнорхела в устата си. След това се отпускаш с лице във водата и дишаш през шнорхела. Бавно и спокойно (примерно вдишване 2-3 сек. издишване 5-6 сек.) и така около 2-3 мин. След това гмуркаш пак. Може последното ти вдишване преди гмуркането да е по-дълбоко, но да правиш 2-3 или повече дълбоки вдишвания и издишвания преди гмуркане е хипервентилация според мен и не бива да се прави.
|
Iskam na more
29-04-2015 09:17
|
Темата стана интересна!
Преди доста време за обща култура бях изкарал курс за спасител. На теорията доста добре ни запознаха с опасността от хипервентилацията и никога не съм се пробвал да я практикувам. Обаче останах с впечатление, че са необходими поне десетина-петнайсет, че и повече динамични вдишвания за да се хипервентелира човек?
Сега почвам да се чудя
Dobs написа: ... но да правиш 2-3 или повече дълбоки вдишвания и издишвания преди гмуркане е хипервентилация според мен и не бива да се прави.
Какво правя аз като раздишвам:
1. Спазвам споменатата по-горе пропорция 1:2 (в тази връзка не си купувайте часовници без surfice time – много полезна функция, а при по-големи дълбочини още по-големиi пропорции)
2. Дишам спокойно с цел максимално отпускане.
3. Винаги последните ми 2-3 вдишвания са ми „пълни йогиски” т.е. пълно издишване с пълнене от диафрагма-гръден кош, че и рамене накрая.
Сега да не излезе че хипервентилирам???
Как мислите?
|
|
Не твърдя, че съм специалист, но 2-3 бързи дълбоки вдишвания-издишвания правят точно това, което се постига и с 10-15 такива, просто в по-малка степен. Каква е целта на тези последни 2-3 дълбоки вдишвания и издишвания ако не да свалят нивото на CO2 под обичайните му нива? Няма как да наситим организма с повече кислород чрез каквито и да е вдишвания. Количеството кислород който достига до органите (и мозъка най-вече) зависи от нивото на хемоглобин в кръвта, който както знаем служи за да транспортира кислорода. Колкото и да вдишваме и издишваме, не виждам как можем да наситим кръвта с повече кислород отколкото е капацитета на хемоглобина. С тези вдишвания и издишвания само изхвърляме повече от обикновено CO2. Това са моите съвсем лаишки разсъждения. Тук има лекари и по-големи специалисти от мен, които може и да мислят друго.
Аз лично правя само последното вдишване по-дълбоко от обикновено (точно започвайки от диафрагмата да чак до раменете), но само с цел да поема колкото е възможно повече въздух, който да ми служи за спокойно изравняване на налягането. Особено на дълбочини под 20 метра си трябва повечко въздух.
|
Iskam na more
29-04-2015 11:25
|
Iskam написа: ......
Винаги последните ми 2-3 вдишвания са ми „пълни йогиски” т.е. пълно издишване с пълнене от диафрагма-гръден кош, че и рамене накрая..
Да добавя, че и мойте последните 2-3 вдишвания и издишвания са също бавни „пълни йогиски”. Не са наякви динамични, бързи. Позволяват ми да си напълня максимално дробовете. Така разсъждавам де? Нали по време на апнеята този кислород се извлича от кръвта и съответно хемоглобина го разнася. Не целя да чистя CO2, а до колкото даже си спомням без CO2 хемоглобина не може да освободи кислорода???
|
|
Я някой от фрийдайвърите тук да се включи
Или някой доктор, че темата е интересна и образователна...
|
Yavorsub
29-04-2015 12:55
|
Целта на раздишването е да се успокои организма, да спадне тонуса . Така привеждаме тялото в режим да изпълни пак и пак без вариации гмурканията и то за продължителен период от време.
За целта веднага след изплуване правим няколко бързи и дълбоки вдишвания (както Добс спомена) за да наситим с кислород кръвта и веднага "лапаме" шнорхела и "лягаме да спим" .
Именно тук става хватката, дишаме бавно и дълбоко в началото докато тонуса ни стигне този на съня (или близо до него) а след това пак бавно , но вече плитко , все едно се гласим за сън !
Така за няколко минути-за всеки е различно и зависи от фактори които вече бяха описани по-горе от останалите участници, тялото и МОЗЪКА ни са вече готови да поеме следващата апнея.
Тук е втория важен фактор, подготвителните две-три вдишвания, може първото да е по-дълго но бавно или пък две три леки плитки вдишвания и след това последното което вече е .....баааааааавввно и плиииииитко, докато запълним всеки възможен обем в тялото си.
Започва се точно от диафрагмата , следва гръдния кош, раменете и даже и главата нагоре и назад. Да знаете че понякога тама може и да се хипервентилира, но ако се спазват указанията за бавно и плитко (все едно спим ) няма да има проблем .
За часовника вече бе писано и казано - часовник без функция време на повърхността не е за нас ! Независимо какво ни убеждават талянци, франсета или други търговци .
|
|
По принцип миоглобина в мускулите също е резервоар на кислород,въпреки че капацитетът му е 4 пъти по-малък от този на хемоглобина. Така че при дишането май наистина е най-важно релаксацията, както казва Добс, защото тогава няма мускулна активност на крайниците, pH в мускулите се качва леко, което позволява повече миоглобинови молекули да свържат повече кислород, и ако мускулите са тренирали често динамична апнея, и са свикнали на анаеробен режим използват по-рационално същия тоя кислород по време на апнеята и движението, когато pH-то в мускулите пада, т.е. средата става по-кисела.Това допринася и за по-късното последващо усвояване на кислорода който е складиран в хемоглобина на кръвта.
|
|
Хе хе :-) Маслине, колко пъти подред можеш да направиш с по 30 секундно раздишване гмуркане по 2 минути? :-)
|
|
Явно има смисъл да си преговаряме тая част - от време на време .
Според мен е добре по време на раздишването:
1. Да отпуснем всички възможни мускули, за да намалим потреблението на О2.
2. Да окислим колкото можем повече кръв, което не е лесно... (Увеличаване на работния обем на белия дроб, разтягане на междуребрените мускули и връзки и пр., се прави в отделни тренировки, когато сме сами, за риба не се напъваме).
3. Да намалим активността на мозъка и съответно неговото потребление на О2 (то може да достигне до 20% (!!) от общото).
Извършваме раздишването от легнало положение, обикновено с лицето надолу (това положение е свързано и с разполагането на тежестите на колана, а и с очакваното положение на тялото при неконтролирано изплуване, съответно изработване на динамични нагласи и вземане на предпазни мерки, намаляващи вероятността от удавяне...). Има и хора, които раздишват по гръб, но това е отделна тема.
През цялото време на раздишването, нормално продължаващо 2 пъти по-дълго от апнеята, но може и друго, се опитваме да използваме най-малките възможни мускулни усилия. Постепенно забавяме, удължаваме времената на вдишване и издишване, обяснено от Добри.
При достатъчно тренировки (само тренировки, в контролирана среда, под наблюдението на опитен колега и пр.), се научаваме да усещаме кога сме готови за следващо гмуркане. Не препоръчвам на никой да раздишва, периодично гледайки часовника си. Освен изминалото време, беше казано, че влияят и много други фактори...
Никакви раздишвания на сушата не помагат и не вредят на поредното раздишване в края на 6-тия час, да речем.
[Тук не обсъждам необходимостта костюмът да не е нито тесен, нито широк, стегнатостта и разполагането на колана, пантофите да са по мярка, стомахът и дебелото черво да са празни..., усилието за държане на харпуна, положението на въжето на буя и много други...].
Действията при/след изплуване са също изключително важни и са за отделна тема...
|
Iskam na more
30-04-2015 08:44
|
Yavorsub написа:
.... след това последното което вече е .....баааааааавввно и плиииииитко, докато запълним всеки възможен обем в тялото си........
Яворе, сори, ама нещо не схаванх
Как така хем плитко, хем да запълни всеки възможен обем?
|
|
...Леееееко, с най-малките възможни усилия - вероятно казва Явор.
|
|
А дали положението на ръцете при раздишване оказва влияние ? Тоест ако съм ги опънал и подпрял на буя или прибрал плътно до тялото.
Също така, като чета коментарите, раздишването на сушата май не е много ефективно? Има ли някакъв смисъл от него или да си залагам само на трениране на апнея на сухо ?
Д. Минев е описал и положението на главата в една от книгите си при тренирането на апнеа. В един чуждестранен форум бях попаднал на една тема, където обясняват за движение на врата назад докато раздишват. Някой знае ли дали тези похвати имат друго значение освен по-добро отваряне на трахеата ?
И още нещо, което ми стана доста интересно - как усещате, че сте хипервентилирали ?
|
|
@Normax Сложи си неопрена, застани с лицето надолу във водата и се отпусни! Ръцете ти сами ще заемат "ембрионалната" отпусната поза. В никакъв случай не си вдигай главата нагоре, защото по този начин натоварваш шийните мускули и хабиш кислород повече, а и не релаксираш въобще! Ако си хипервентилирал в добрия случай ще се замаеш малко още на повърхността и може да реагираш като не се гмурнеш, докато в лошия случай всичко си е ок докато не разбереш че си долу, а реално кислород за нагоре няма. Не го разбираш де, изпадаш в бляк аут(безсъзнание) и ако си сам...
|
|
Нови Продукти
Цена: 880.00 Лв.
Spearfishing
|