Сезон 2018

Също на тази страница

Анонимен

0 Секунди

3.144.41.200

Форуми

Подводен риболов

Риби и Улов

Сезон 2018

Предишен Стр. 2 от 8 1 2 3 4 Следващ »

Георги RUS
06-03-2018 10:03

@drKoko: Вероятно още съм бил долу до скалите. Явно за минути сме се разминали.

diwol6

13-03-2018 01:10

@Георги RUS: Здраво Георги, аз съм също луд запалянко (да ни помага Г..д!), ot Kърджали съм, Малко ме е срам, благодаея,че се обади.и.т.н
Мислех си, ако ти се покояват по-така дълбочини, да ходим заедно. Примерно, Халкидики или нещо,аз съм винаги свободен. Купил съм си абонамент във Windguru и знам кво що е. Ако ти се тренира 0876553830, споделям всякакъв вид разноски

diwol6

13-03-2018 01:34

Само да поясня, апнеята ми е ужастна 40 сек на 6,7м максимум. от както се сдобих с часовник не мисля за нищо друго. Иначе ако срещна George Vasileiou под водата ще се опитам да му извия врата, да видя колко издържа...
Хора, Благодаря Ви,че ми обръщате внимание!

diwol6

13-03-2018 01:36

Георги, не се шегувам.

Георги RUS
13-03-2018 12:51

@diwol6: Щъкаме от време на време с още един колега от Пловдив. Може да заформим нещо заедно...

diwol6

02-04-2018 02:52

[link]
Убих пича в пустинята, дори не трябваше и да се гмуркам

boysa
03-04-2018 13:04

28377991_2016006005093776_8088411888135312839_n.jpg
(71 Kb) 590 свалено

Зима е

Здравейте!

Зима е и навън всичко е побеляло. Коледните и Новогодишни празници са отминали. Време е да помислим малко и за други водни занимание в друго агретгатно състояние. Преглеждаме и оферти по разни сайтове и събираме дружина. Решаваме ваканцията да сме на Черни Осъм и Бели Осъм. Срещаме се с Иво на фонтаните във Варна и пием греено вино, като замезваме с наденичка. Иво споделя, че ще ходят на Банско, като предложението е много добро. Иво мисли и в перспектива. Може и да направи едно Гръцко море. Обаждам се на жена ми и казвам за предложението, без да споменавам Гръцко. Казвам на Иво ако има възможност да се включим и ние. Миналата година карахме само на Вълчи дол и тази, при това добро предложение може и да направим два тура. Мен най-много ме блазни мисълта за водата в течно не толкова в замръзнало състояние.
Времето минава и наближава първото пътуване. Неочаквано ваканцията идва по-рано. Жената и дъщерята заедно с братовчедите Митко, Жорко и техният баща Тони тръгват за Черни Осъм. Аз оставам до края на седмицата отпуската ми е чак другата седмица и така те имат няколко дни преднина.
Идва събота натоварвам багажа и тръгвам не толкова рано, колкото ми се искаше, но пътувам сам и почти не спирам по пътя. Подминавам Антоново и наближавам Велико Търново. Малко преди това се обаждам на приятел от Горна Оряховица. Запознахме се по форумите и се видяхме няколко пъти набързо за по кафе. Каза ми адреса пък аз го казах на телефона и след малко бях при него. Това, че живее далеч от морето не му пречи да е много добре подготвен. В това забързано време подготовката по оборудването все я позабравяме. При него нещата са по-различно. Всичко е подредено, за всяко има технология, всяко нещо си е на мястото и за всяко има история. Просто можеш с часове да стоиш и да попиваш. За жалост нямах толкова време. Поприказвахме сладко за толкова много неща. Показа ми как си отлива тежестите, как си е направил валандър, какви технологии на технолог прилага и още толкова много неща. Предложи да ми подари неопрен, които дори имаше и монтирано устройство за течности. Аз имам достатъчно неопрени, но топлите не са ми чак толкова топли. Този ми изглеждаше по-топъл от моите, като си помислих, че може да има възможност да отида до Гръцко и да не съм толкова добре подготвен въобще не се дърпах. Още повече, като разбрах,че този неопрен е бил на човек, които има толкова много познания и опит в подводният риболов, че е направо професор на подводните техники. Ако не ми стане пък имам приятел в Каварна, който със сигурност има нужда от подобен. Та дори и само с този дар пак щях да съм много благодарен, но не си тръгнах само с него а и с още няколко течности армаган. Благодаря Вальо за всичко най-вече за приятелството! Миналата година не можахме да направим заедно гмуркане, но се надявам тази да имаме възможност.
Сложих неопрена между ските а другите армагани между багажа и потеглих към балкана. Там нещата минаха както го бяхме планирали. Децата се наиграха на сняг момчетата се качиха за първи път на ски и се справиха повече от отлично. Всички си изкарахме много добре. Междусрочната ваканция свърши и момчетата трябваше да се върнат на училище. Ние продължихме със семейната ваканция. Покарахме два дни ски на Беклемето. На третия Вики кара до обяд. После преход през прохода и разходка в Карлово, посещение на музеят на Левски и градският музей. Там видях и една странна раковина. После през Шипка и вечерта сме в Трявна. Братовчет ми е там на почивка и решаваме да се видим. Вечерта механа и сладки приказки. На другият ден сме в Габрово. Детелина видя, че в музеят на хумора и сатирата за този ден има мероприятие. Запознаха децата с живота и работата на Христо Явашев- Криско. После им дадоха материали и те да творя. Всички много се забавлявахме.
Прибрахме се много доволни от почивката. Аз наредих ските до неопрена. Детелина започна да подозира вече какво кроим с Иво и беше време да и споделя за възможността. Оставащите седмици трябваше да прегледам екипировката и да взема каквото ми трябва. Най-наложително бяха чорапи, че старите май нямаше да топлят. Прегледах сайтове и няколко магазина наблизо. От Каварна взех плавниците, харпуна, малко му наточих стрелата. Ластиците не са нови, но ще издържат. Не съм ги погледнал и бяха се слепили на главата, но ги разделих и видимо нямаше поражение. Това си го слагам да го оглеждам когато зазимявам харпуна. Вземам и другите неща заедно с хладилната чанта от Каварна. Мущука на шнорхела нещо се беше скъсал за набързо го бях увил с изолирбан. Той също ме дразнеше. В един от специализирани магазини намерих, че продават и резервни. Взех си чорапи и мощук. Прегледах тежести жилетка колан нож там нещата изглеждаха добре. Маската я изпробвах още на Бели Осъм в басейна се представи добре.
Пак неочаквана ваканция. Този път снежна. Обаждам се на Иво той вече е на Банско Питам дали може да отидем още тази вечер. Нямало проблем. Обаждам се на жената да събира багажа за следващият ден го дават да вали сняг в цялата страна. Набързо натоварваме багажа и в 12.09 излизаме от Варна. Още преди Велинград започва да вали сняг. Стъмва се. Минаваме Юндула и се спускаме по заснежения път. Малко преди с. Баня и батерията на телефона почва да свършва и изключвам помощника. Иво се обади няколко пъти и той малко притеснен казва, че ще дойде да ни посрещне. Влизам в село Баня. Още повече сняг. Спрелите коли пред къщите са затрупани и не може да се разберат марките и моделите им. В 20,08 влизаме в Банско. Хижата се намира малко по на високо от самият град. Почваме изкачването. Пътя е снежен и продължава да вали. Първите няколко завоя добре. После спрях да погледна табелите на една отбивка и след това трудно потеглих. Наклона е голям и има завои. Втори трети и до там. Ще се слагат вериги. Връщам се до отбивката. Обаждам се на Иво и изваждам веригите. Иво идва много бързо. Още не съм сложил дори и една верига. Предлага да оставим колата малко по-на долу и да претоварим багажа при него. Съгласявам се и въобще не се дърпам. Сложихме това което преценихме, че ще ни трябва и потеглихме. Като видях какъв е пътя нагоре дори и с вериги щеше да е трудно. Благодаря Иво за помощта! Не бях много спокоен и твоята подкрепа ми върна част от спокойствието. Да благодаря и за посрещането! Масата сложена ракията охладена. Приказка!
Приказка беше и навън. Клоните на боровете бяха натежали от снега. Всичко беше покрито с дебела бяла покривка. Снежинките продължаваха да се носят бавно, както го правят само в планината. След втората ледена ракия и при гледката на тези красоти така ми се завъртя главата, че не разбрах как се озовах в снега. Напрежението вече беше отминало и дойде време да си дам почивка.
На другият ден се събудих рано. В планината се спи по-добре. За да не будя останалите излязох да се разходя. Стигнах пресечката от която се виждаше кабинковия лифт. Останах много изненадан. Пътя, по който вчера не можах да се изкача беше изчистен до асфалт. После разбрах, че го подържа фирмата, която се грижи за пистите. Така и така нямаше какво да правя, започнах да почиствам колата от снега. Справих се за около час, но пристигна и помощ. Дори и направихме пътечка до близката беседка. Денят продължи в каране на ски и забавления. Вечерта правихме разбор и преглеждахме прогнози. Най-добрият ден за гмуркане се очертаваше да е петък.
Следващият ден същото, но след ските прегледахме оборудването за гмуркане. Вечерта пристигна и Ванката. Приятел на Иво от Благоевград и запален харпунджия. На вечеря поговорихме, разбрахме се да станем в 4.00 часа. Аз се оттеглих по-рано. Спах на пресекулки. Събуждах се през час и поглеждах телефона. В 3,45 се събудих. Детелитна също стана, обу едни ботуши и дойде в механата. Направихме кафе. Иво и Ванката дойдоха. Детелина ни направи снимка и даде ми целувка целувка за късмет и потеглихме.
Банско не спеше. Валеше сняг. Имаше много хора. Дори и дюнерите работиха. Едни хора излизаха от баровете, други пушеха цигари на студа, трети отиваха на работа или още работеха а трима пътуваха към морето.
През по-голяма час от пътя до границата валеше сняг.Границата минахме много бързо. В Гръцко също имаше сняг но пътя беше почистен. Минаваме през Драма. Пътищата са празни и само пред хлебарниците се виждат хора. Продължаваме за Кавала. Започва да се развиделява и да се оглеждам. Продължаваме към Кавала. Отбиваме преди града вече видяхме и табела с населеното място към което сме тръгнали. Качваме на магистралата. В далечината мъглата се разкъсва и се вижда морето. Едно интересно островче се подава под белотата. В началото си помислих, че пак сме в планината, но след малко морската повърхност се разпростря пред нас.
Още малко и сме в Неа Перамос. Ванката познава пътя и излизаме на крайбрежната улица. Преминаваме покрай една крепост и излизаме в покрайнините. Около нас лозя и маслини. Голяма час от лозята с конструкция предполагам против градушка или птици. Пътя става земен след няколко завоя спираме в края на една маслинова градина. Пред нас едно спокойно заливче. Спираме и слизаме да огледаме. Изглежда доста приятно място. В далечината се вижда едно привлекателно борунче от двете страни маслинови градини, като едно от дърветата дори част от плодовете му със сигурност падат във водата. Иво беше попитал за мястото един колега, който също има много добра подготовка в подводният риболов. Бях го разгледал на картата, но от тук изглеждаше магично. Първото ми докосване до това море. Слезнахме до водата. Изглеждаше доста бистро дребни животинки не се виждаха. Потопихме си пръстите. Доста топло. След толкова планиране и пътуване бяхме готови. Оставаше да се облечем и потопим.
Температурата на въздуха беше 7С. Носехме бутилка с топла вода. Бях обличал неупрена вече два пъти и се познавахме. Така обличането стана бързо. Прибрахме другите дрехи в колата взехме останалото оборудване и се отправихме към водата.
Оборудван:
Плавници- зелените с прорези
Неопрен- от Явор подарък от Вальо
Маска- от форума мисля че я взех от Претора за резерва сега е основна
Колан- с тока от Велико
Тежести- от форума няколко от Димс. Преди две години Иво ми ги взе пак когато беше на Банско. Още две от братовчет ми и две плочки за жилитката.
Ръкавици-взех ги от форума от едно момче от Варна
Чорапите-нови
Харпун-от форума Калоян. Няколко години не се разбирахме много, но го преоткрих и сега повечето пъти съм с него.
Стрела- от форума от Бате Жоро дори е още със синята корда.
Буя- Червения със опаковка от горе един стар оранжев.
Знания най-вече от Ники и от всички вас, които сте споделили.
Опит всичко от Черно море и пак това, което всеки е споделил.

С толкова много подготовка и натрупан опит, дори и от хората които са ползвали това оборудване се чувствах сякаш сам във някоя игра и съм събрал всички възможни реликва и ъпгрейтове от мисиите и сега е време да завърша нивото.
Една от целите беше достигната. Почувствах се като в началото, когато почнах да стрелям по попчета. Намерих си едно камъче на което седнах и си обух плавниците. Сложих ръкавиците. Направих няколко дишания за успокоение докато усетя повика на морето. Краката са добре. Топло им е. На ръцете също не усещам студ. Слагам маската и се потапям. Плитко е до кръста. Бистро е. Неопрена е добре. Чакам да усетя ледена захапка, но това не се случва. Намествам нещата по мен. Лек съм. На буя има тежести. Слагам една. Вече нямам търпение да задържа дъха. Виждам под един камък се подава една краставица, прави ми асоциация за студена ракия. Много таралежи. Все бях виждал по клиповете, но сега ми изглеждаха доста повече и по-близо. Нямам търпение да се гмурна. Избирам си място, проверявам си нещата вдишвам и задържам. Няма китово салто. Още е плитко. Отправям се към позицията. Лек съм, ще се задържа между камъните. Там таралежи. Не се получава. Тихото прикриване е доста шумно. Продължавам да съм лек. Вземем още една тежест и я подпъхвам под колана. Малко по-добре е пак съм лек, но нали ще пробвам и на дълбоко, по-добре лек. Гмуркам и си намирам добро местенце. Скалите правят едно V мога да легна в основата, да се придвижа наляво или надясно. Залягам и не немърдам. Само краката нещо шават. Чорапите са топли, но и много вдигат плавниците. Май цопам доста може и да плаша рибите. Много мисли и никаква апнея. Няма тренировки. Подготовката ми е от предният сезон и някак не дава предимство. Трябва да си измисля такова. При подобна температура на водата кефаловите в Черно море се движат на повърхността, но това е при миграция. Избирам си един камък, който се подава малко над водата и раздишвам зад него. Дишам тихо и спокойно. Безрибният пейзаж се променя. Изпод камъните започват да се подават рибки. Предимно от семейсво спарови. Има и лапини. Когато си тих излизат и още. Срещам и атеринки. По-едри още не виждам. Много таралежи. При едно гмуркане, точно ще излизам с помощта на ръката се отблъсквам от скалата до която съм легнал и усещам пробождане в ръката. Без да преценя, че под нея има таралеж. Ето още едно нещо за което трябва да се мисли, като се прибера трябва да прочета повече за таралежите. С какво се хранят, къде живеят, кои се среща между тях и какво предимство може да се извлече. Няколко гмуркания след убождането си направех място със стрелата, като разчистих малко от таралежите. Вдигнах много шум, но знам че той може да бъде и полезен. Обиколих малко района и пак се върнах на почистеното място. Оглеждам се. Въпреки привидното безжизнено море по дъното се наблюдават доста същества. Доста дребни представители на рапаните. Черупките са им малко по-различни от нашите. Не са така кръгли а по-скоро крушовидни. Още по-дребни охлювчета нещо, като нашите рачета пустиници, но с по-различни черупки. Този път теса по-кръгли и имам чувството, че рапаните и рачетата пустиници са си разменили черупките по форма. Морски краставици са се запрели по-цепнатините. Пак нищо не знам за тях. На където и да се обърна все нови и нови въпроси. Да се търси риба при толкова много различни неща, въпроси и картини не е лесно. Първо какво прави рибата. Сутрин е и е мрачно. До скоро е валяло. Локвите по пътя са доказателство. Във водата се виждат дребни клечки довлечени от дъждовете. Храната къде е. Много често в Черно море , там където мия хубав камък с миди там има и риби. Около мидите има много храна. Тук не виждам миди. Даже и водорасли не виждам. Само голи скали. На педя вода има някакви кафяви водорасли по-скоро, като мъх. На около 4м. забелязах и едни различни. Светлозелени като тръбички. Къде е храната тук все още не мога да я открия. Иво и Ванката са наблизо та направихме и един разбор. Видели риби. Иво видял три кефалови по които Ванката стрелял. Е щом ги има ще ги търсим те пак ще минават.
Пробвах и приспособлението за течности на неопрена. Там комична ситуация. До сега само бях чел. Сега за първи път щях да пробвам. Е както с повечето неща от първият път не стават толкова лесно. Пробвах да се настроя но не се получаваше. Усетих леко затопляне. Явно и тук трябва техника. Има време през сезона да се науча. Все пак не сме си в къщи и дрешката трябва да остане чиста. Спрях процедурата. Излязох на плитко стъпих на едни скали и както съм го правил до сега със сваляне на колана. Явно водата нее чак толкова топла. Време е да пробвам и малко дълбочини. Бях си харесал едно камъче. Доста интересно. Стига почти до повърхността и образува със скалистият бряг нещо като полуостров. Доста забързани атеринки минаваха над него е се стрелкаха доста бързо покрай мен. Доста са наплашени. Дали от нас или от някого другиго. Гмуркане до подножието на камъка и придвижване. Време за засада почти не остана. Огледах се преди са достигна ръба и потеглих нагоре. Две три гмуркания. Стига не съм подготвен. Сега е време за плиткото. В далечината се виждаше един обещаващ борун, но не е бил толкова близо, колкото ни се стори в началото. Май ще отидем до него друг път. Искам да проверя как е в заливчето. Оставям буят в едни скали. Придвижване в брега и гмуркате перпендикулярно на него. Все същата картина много таралежи. Май са повечето по скалите по пясъка ги няма много. Гледам около една дупка две три рачешки щипки. До сега несъм срещал рак. Щипките са почти като на крапусите, но не толкова закръглени. Дали има някого в дупката. Не се забелязва. Изчаквам да видя по-добре. Надявам се за октопод. Дано да е голям. Знам, че трябва да е поне половинка, но как да преценя. В края на краищата нищо не излезе. Сещам се за буя. Поглеждам към него ми той в скалите. Днес морето е като езеро и почти няма вълни. Явно голямата скала, която приличаше на полуостров създава някакво течение и затова буят се е наврял скалите. Да но там има много таралежи. Вярно, че му сложих допълнителна жилетка, има си и ластик, който също помага да стои на едно място. Хайде връщане назад да го предпазя. Успях да го закотвя добре в тихата част на полуострова камък. Докато го наместя виждам и доста рибки да започват да се показват под камъните. Спирам за момент и наблюдавам от повърхността. Странно но рибките от един и същи вид се крият под един и същи камък. Под един излизат спарите, под друг монахини, под трети лапини. Монахините бяха доста нахални все се опитваха да се наврят при лапините. Те пък сърдито обикаляха и ги прогонваха. Гледал съм доста клипове в които монахините или дребните рибки се разпръскват и идват желаните риби. Също така и сам го виждал с уви и атерини при нас. Да но тук дребосъците са под камъните. Явно ние сме заплахата и затова се крият. Ще погледна какво има в дупките. Май ме се мярка една голяма опашка в тъмното. Трябва да им се даде възможност да се разходят. Ето и по едрички спарита почнаха да се появяват. Едно две направо си стават. Докато наблюдавам и си дишам спокойно решавам, че това ще да е рибата. В това море има толкова много различни неща и вниманието ми е насочено към тях. Всяко едно е обект на лов и всяко едно ловува и се крие. Природата ги е надарила с различни средства за защита и нападение. В сравнения с тях човекът е от скоро в този свят и е станал върховен хищник. Открил е начини как да се справя в тази среда. Ако приемем този начин на мислени ние ставаме като звяр. Постоянно искаме повече и повече и не се спираме пред нищо. Така изтощаваме ресурсите нищо не може да ни помогне да се върнем назад. Ако приемем нещата като дар за нашите умения и вземаме само това от което имаме нужда можем да се справим. Аз се почувствах като звяр. Стрелях по тази рибка, която се оказа малка. Грешно прецених размера. Преди да я уловя дори подръпна и кордата, но след това, като видях колко е малка ме хвана срам. Дори ако не беше неопрена щях да се изчервя. Преминахме толкова много километри за да стрелям по това рибе, което до преди това се криеше успешно под един камък. Забраната месец май е заради размножителният период. Да, но ако стрелям сега голяма риба дали пак няма да и дам шанс. Във всичко трябва да има баланс. Днес малко го наруших и това доведе до мрачните мисли. Добре, че пак беше Иво на близо и както винаги в добро настроение и усмихнат та ми се завърна настроението. Видяхме се с Иво, каза че Ванката е излязъл. Той бил с петица неопрен, после разбрах, но мерака е мерак. Направо стопля. Не можах да го погледам много как се гмурка, но тук той име повече опит от мен. Най-важното е че желанието е достатъчно. Аз съм сигурен че след време тук той ще натрупа много голям опит и ще може да се учим от него.

Време е и аз да се ориентирам. Все пак съм за първи път. Ще вземе много да ми хареса, че после да се запаля. Така е по-добре. Видях повече от колкото можех да си представя. Все си го представях като нашето море, но по-бистро. То пък било напълно различно със странни на пръв поглед същества, но после като се загледаш и разбираш, че има много повече и по-различни от тези с които си свикнал. Водата е бистра и лъже за разстоянията и големините. Ще трябва време да се опознае. Трябва да си тих и да се слееш с околността. Само с четене и гледане не става. Трябва си практика. Малко преди да изляза пробвах мястото, което бях разчистил от таралежи. Дали са толкова бързи или цепнатината е друга. Тук картините наистина поглъщат. Не мога да остана така спокоен не съм нервен напротив, но просто окото не е свикнало с тази информация. Доволен съм от преживяното. Дойдохме, видяхме, погмуркахме и ни хареса. Една от мечтите ми се беше сбъднала. Да направя в един и същ ден гмуркане и пускане. Благодаря Иво, за идеята, за организацията и приятелството!
На Ники за подкрепата и съветите!
На Вальо за армаганите и неопрена топлеха!
На Явор за неопрена и всички неща, които споделя!
На Юлиян за указанията!
На всички Благодаря!

Приключението още не беше приключило. Прибираме се на границата митничаря ме пита. От къде ти е фамилията, казвам, че са тръгнали от Карлово, той имал същата фамилия но била от тука. След около час пристигаме в хижата. На Иво идеите още не са свършили. Намислил е биатлон. Обличаме неопрените слагаме ските и нарамваме харпуните. Доста забавно се получи. После се гмурнахме в снега. Децата май най се забавляваха а докато ни е нямало с помощта на Чавдар са направили снежни човеци. Радости безкрай и както навън всичко беше бяло така чисто е свежо беше в душите ни.

28378838_2016006065093770_518529170829605633_n.jpg
(81 Kb) 604 свалено

28577021_2016005885093788_8319021296006937570_n.jpg
(36 Kb) 609 свалено

28575596_2016007008427009_7161212715510255972_n.jpg
(56 Kb) 616 свалено

28472126_2016006265093750_964646255217492874_n.jpg
(55 Kb) 595 свалено

28468596_2016006201760423_5471895556501913690_n.jpg
(37 Kb) 566 свалено

28782754_2016006718427038_1503874063772198373_n.jpg
(138 Kb) 616 свалено

soer

04-04-2018 22:00

Снимките са направо ВЪРХЪТ i-m_so_happy

soer

04-04-2018 22:06

Аз го чаках Снегът да си тествам зимните гуми,а вие /адмирации нали е модерна дума/ си тествахте НЕОПРЕНИТЕ!!!
Направо ви завиждам !!! Обаждайте се бе хора..,

soer

04-04-2018 22:08

Със ските направо е ...........

Yavorsub
05-04-2018 14:51

Μного готин репортаж (както винаги) и много се изкефих че костюма взе още се ползва .Със здраве да го ползваш и винаги на слука и на равни. smile

boysa
05-04-2018 19:40

Благодаря, Яворе! Ще се старая да го нося с чест. Има още много да уча, но знам че с помощта на всички вас и това което сте споделили се придобиват не само знания, но и приятелства. Анатоли ми подари първият харпунджийски неопре, без дори да ме познава. Тогава Ники ми обясни как стоят не щата. Радвам се, че има толкова много хора с добри сърца.

Valyo68
07-04-2018 17:44

А трима пътуваха към морето/цитат от горе написаното/. Това е истината! Сладури! :-)

FI6IFI6
07-04-2018 23:37

@boysa: Освен разказите ти много ми харесва и отношението ти към морето и гмуркането в частност. Доста хора биха описали подобно пътуване като "бихме 1000км път, брахме много студ, читава риба не видяхме, само се прецакахме" i-m_so_happy

boysa
10-04-2018 13:51

Благодаря, Сашо! Още много отдавна, ако не се лъжа беше Ватуса писа, че рибата е само бонус. Много пъти съм ходил с мисълта за огромни риби и съм се връщал без риба. Много пъти съм ходил и просто така да се натопя и съм имал хубави риби. От доста време дори и да нямам риби винаги си събирам рапани. Това ми помага както на мен а така мисля и на морето. Миналата година след като имах първата слука с лаврак дори и като знаех, че има друг по-голям в района пак почнах да си събирам рапани. Така си мисля, че помагам на морето и му благодаря за слуката. Мислите са най-важните. След като влизаме с чисти мисли във водата така излизаме още по-чисти от нея. Не мисля постоянно за рибите и съм по-спокоен. Просто съм избрал този начин на гмуркане. Морето е един голям космос, които още не сме открили. Има толкова много неща, които са свързани. Опитвам се да се вглеждам в тях, но не полагам достатъчно усилия да се уча.
Тези дни направих и първото гмуркане в Черно море. Знаех, че е студено и дори до последно си мислех да се откажа. Обиколих тук там. Морето беше много оживено. Имаше много лодки в брега. На буната пред Чиракмана срешнах интересно същество. Сферично с няколко реда ивици от точици биолуминисценция. Голямо почти колкото една стотинка. Две пипала завършващи с кукички можеби десет пъти по-дълги оттялото. Когато си приближавах ръкавицата. Малкото същество си прибираше пипалата и се превръщаше в топка. Усещаше приближаването ми от доста голямо разстояние може би около педя. Прибрах се и се поразрових. Имам една книга ,,Черно море под вода" от Любомир Клисуров и почти си мисля, че съм го виждал там, но тя беше във Варна. [link]
Предполагам, че е било това и ми стана странно как това малко същество ме усещаше от доста голямо разстояние в сравнение с големината на тялото си. Може и това да се дължи, че живее в тъмнина и това му помага да усеща вибрациите във водата. Тези вибрации могат да бъдат и мисли та затова по някога рибите ни усещат още докато преди да се гмурнем. После пък им е интересно и пак проверяват дали това, което е паднало не е храна а заплаха.
Та тук ако сме спокойни и изчакаме търпеливо морето може да ни награди за нашите умения и да ни дари. Ако ли не ще трябва още да се потрудим. Ако излезем от морето разсърдени, че не сме взели риба то по-добре да не сме влизали. Пиша и за мен си така си откривам грешки а и хора като вас помагат като дават съвети. Проверявам и използвам. Също и откривам и приятели. Щом съм със приятели на море значи всичко е добре.

diwol6

11-04-2018 00:18

Ласт рипорт, Джентълмен.
вчера, като пътувах пак обратно за Гърция (като раците), видях на шосето два проснати язовеца. За мен са рядкост, не знам иначе. Единият беше ударен в посока БГ, аз лично го изхвърлих от шосето, кожата му е ценна, но нали съм харпунджия.Лъжа. И така, видимостта във водата, на Мармарица (Мармарис биич) e нула 0, ако някой му се иска да тренира за смелост... Язовир Кърджали предлага по-бистра вода и сомове до 300 кила. Хора, с шегите, до 31.05.2018, след това сериозно...Благодаря за Вниманието!

diwol6

11-04-2018 02:41

@diwol6: ПС
И Боже мой, Всичко е любов!

diwol6

11-04-2018 04:29

Последно, обещавам!
[link]

diwol6

11-04-2018 06:23

[link]