|
|
СЪВРЕМЕННИТЕ ХАРПУНДЖИИ - ПОКЛОННИЦИ ИЛИ КОНКВИСТАДОРИ?
Wishbone
19-04-2008 00:26
|
И на мен ще ми е интересно да разбера къде е линията между двете.. 
|
stingray
19-04-2008 00:28
|
Buena Varna, съвсем в реда на нещата е да подкрепиш своят приятел, за което имаш моето уважение.
Това, което съм написал е плод на емоциите, които предизвика в мен писаното от Николай Новкиришки, който сигурно е чудесен човек и приятел. Прочетох текста най-малко десет пъти - все същото.......
Нямам нищо лично срещу човека,та аз не го познавам, но няма да си променя мнението за есето.
Когато човек напише нещо и го поднесе на такава специфична публика, трябва да е абсолютно точен и сигурен в написаното от него.
Ако е изпълнено с двусмислия е нормално да очаква и такива реакции.
|
|
|
Поклонници, поклонници, разбира се! Нали всички ни свързва общата любов към морето .....синевата.... самотатта.......и т.н. и т.н. И всички сме примерни християни и самаряни и на мравката път правим и си знаем мярката и за рибата и за всичко....
Само че, поклонниците си палят свещичката в храма и си тръгват и никой не си рискува живота за това. А ние го правим, така както са го направили някога испанците, за злато! Е? Еми, имали са късмет, щото е можело и там да си останат, както и ние, на дъното. Е, рибата не е злато разбира се, но стимула, тръпката........оф, обърках се сам от себе си.
Знаете ли, преди двадесетина години, бях абсолютният фаворит по литература в целият випуск. Завърших със златен медал Природоматематическата гимназия. Защо ви додявам с това ли? Защото тогава съм изписал тонове "отговори на литературен въпрос" и не смятам да продължавам сега. А темата, темата е просто толкова изтъркана, че не вярвам някой да напише нещо, което не сме чували. Просто е безмислено. По-добре да се насочат усилията към литературният конкурс, отколкото да преливаме тук от пусто в празно.
Сега, очаквам да ме наругаят по двама поклонници и на двете тези, някой от админите да ме скастри, че развалям хубавата дискусия, а автора на темата да ми се обиди задочно. Обаче това не може да промени вътрешното ми убеждение, че всеки трябва сам в себе си да носи собствената си истина, а не да я развява като байряк на манифестация.
|
|
|
Аахаха... разликата между харпунджия и харпунист...  Ами същото, като лодкаджия и лодкист, или рапанджия и рапанист, бояджия и колорист... Аз едно време като директор на печатница се представях при запознанства като печатар, а бригадира на книговезкото ми отделение - като полиграфист
Колега Stingray, че какво ни е на публиката? На мен есето много ми хареса. Или искаш да кажеш, че точно това е проблемът, защото съм в "групата със сходни интереси"? Много бих искал да съм в групата на Ники Новокиришки първо като "харпунджия", защото за да се замисли човек над подобни въпроси, ще му трябва поне толкова време, колкото той е прекарал под водата и поне толкова риба, колкото той е извадил, а за това няма да ми стигне остатъкът от живота.
Иначе пуцане му е майката...
|
n.novkirishki
19-04-2008 01:58
|
Приятели, не можете да си представите, доколко ме зарадвахте с различните си мнения. На първо място с главното – определено тази тема ви вълнува. По-лошо би било да не забележите проблема. Сега и другото – навярно всеки втори си задава щекотливите въпроси, за да се брани, все едно че е нападнат.
Повярвайте ми, няма доводи, които вече да не съм използвал. И от страна на бранещ се ловец, и като нападащ еколог. И разберете – тук нито за секунда не е поставен под въпрос лова – да бъде или не. Тук става дума за отношението към нещата. Не обвинявам никого, но призовавам към известен размисъл. (И тук бих искал да успокоя разбунената съвест на свестните момчета като Gringo – ловете риба и заснимайте лова си. A за останалите бих добавил - такива са ни навиците в днешно време. Но правите ли снимки, показвайте достойно рибите. Не ги правете на маймуни. Ако се гордеете, че сте ги уловили, то покажете на останалите тяхното величие. Та ако те не са достойни за възхита, защо да ви се възхищават пък на вас?)
Разбира се, сред харпунджиите се срещат кибритлии, готови да се дразнят от какво ли не. Това, че stingray се е подразнил толкова, си е изцяло негов личностен проблем. Припомням, че не пиша, за да споря. Аз просто тъй си мисля, дори това да дразни някого. Уви, не знам, как по-просто да го кажа – НЕ СТАВА ДУМА ЗА ТОВА, ДАЛИ ДА ИМА ЛОВ. ВЪПРОСЪТ Е: “КАКЪВ ДА БЪДЕ ТОЙ?” (Не съществува разлика между понятията “харпунджия” и “харпунист”, Огняне, но между комплексар и истински ловец дори не мога да открия прилики.)
Akula deep, не се поддавай на вината. Това е страшно чувство и го остави на хората, отказващи да си задават неудобните въпроси. (Виж, колкото до тая глупост “рицарски двубои”: Нали не мислите, че рибите желаят да се борят с нас? Дотук с двубоя. А колкото до рицарството – не помня да се смята за почтено, рицарско или достойно да атакуваш невъоръжен противник – ако пък някой може да нарича рибите противник…)
Пак казвам: НЕ СТАВА ДУМА ЗА ТОВА, ДАЛИ ДА ИМА ЛОВ. ВЪПРОСЪТ Е: “КАКЪВ ДА БЪДЕ ТОЙ?”
|
|
|
Привет, евентуални бъдещи приятели,а и настоящи такива!
Привет на първо място! От една страна,за да направя атмосферата по-приветлива. От друга,за да направя малко поведение пред най-темпераментните членове на сайта.
Да си призная честно,малко се поуплаших като разбрах,че "обединяващият показател" за членове на този сайт е "колко смърт е причинена". Оказва се,че преди години съм бил "прилъган" да стана негов член от основателите му-Иван и Ярослав.)) И двамата ми изглеждаха ( а и все още!) много благи хора,кротки,интелигентни,добродушни и възпитани,но най-вече - миролюбиви. Като си спомня само колко часове съм прекарал "доверчиво" сам в компанията на Иван и Милена,на сладка приказка... За да разбера едва сега,след като съм член на сайта и няма връщане,какъв бил показателят...Страшничко! Явно затова казват,че ни е опасен спортът!
На всичкото отгоре аз причинявам предимно рибешка смърт-дали е достатъчно? Не беше уточнено,затова питам.
Но рибешка съм причинил ДОСТАТЪЧНО! ПОВЯРВАЙТЕ МИ!
Затова ще си позволя да продължа.
Казвам се Весел Новкиришки, приятно ми е да се опознаем!
Защо убива хора тигърът? Не ги яде,освен,ако не е болен. От страх! Защото са непознати. Различни са. В неговата джунгла няма такива. От носорога ще избяга, антилопата ще изяде. Но "Голия двукрак" ще убие,защото е непознат и различен,а това го плаши и обърква.
Няма как да скрия,че породилият толкова смут в "увереното" ни общество ми е брат. Всъщност-смут-силно казано, обикновено "раздразнение". Де да беше смут...
Той и мен много е дразнил с тези си разсъждения - повече от вас! Но аз, като не съм тигър, не скочих да го разкъсам ( и не мога,че е доста якичък ) , а си обърнах маската наопаки. С гумата напред и със стъклото назад. И изведнъж , вместо да гледам напред, започнах да виждам вътре в себе си. А-ха да си затворя очите! Оказа се,че вътре хич не било подредено... Какво ти подредено- жив бардак! То мераци, то амбиции, то страхове, то несигурност...ама не обикновена, ами от оная, дето я избива на агресия! Че и 5-6 харпунджии видях, дето не бях сигурен, дали не са по-добри от мен. Реших да проверя, ама за няколко години не можахме да се разберем... Усетих, че някъде бъркам... И започнах да си търся отговора на собствения "литературен въпрос". Основният беше - какво търся там долу? Сигурно съм глупав, защото почти всеки, даже и не-харпунджия ще ми каже:"Риба,какво друго?" Може много да напишеш в един литературен отговор, но ако не си схванал правилно самия въпрос, ше ти пишат двойка. А за да го схванеш, трябва да слушаш внимателно като го задават, а не като не го разбереш правилно да си го уйдурдисаш. И няма лошо,че на десетия път не го разбираш. Четеш пак... Някой ден току ти просветне. И те заваляват едни въпроси... И започва едно търсене на отговори... Страшно е, ако така и не ти дойдат никакви въпроси!
Страшното в подводния риболов е да си останеш просто харпунджия!
Обичам да гледам китайски филми за бойни изкуства. Има една голяма група ученици - играят си едни заучени движения, като съчетания. Едни други си изливат яда, блъскайки по едни омотани дървета - ама страшно блъскат! По-добрите ученици се бият един с друг - яко се налагат и са много опасни! Най-добрите двама-трима надзирават всички и раздават къде акъл, къде цапват някого, ама и от онези, "опасните". Накрая идва един усмихнат, съсухрен дядка, дето едвам ходи, а тези - страшните- падат на земята и му се кланят. Иди, че ги разбери! Китайска му работа! Да му шибнат един шамар - ще умре. А те му се кланят! И той почва да им говори, че бойните изкуства не били, за да набиеш някого, а напротив - да станеш по-добър.
Нерде Ямбол, нерде Стамбул?! Те,хората,отишли да ги научи да се бият, той ги кара да стават добри. А те му се кланят! Не стига това, ами един час им говори да стават добри и кротки, те тъкмо се смирили, а той вика на най-добрите: "А, сега ми скочете!" И те, момчетата, нали е началник, му скачат. А тоя смиреният дядка, дето едвам ходи и не е тренирал от сто години, а само се усмихва и медитира, като ги запука... Преби момчетата за 4 секунди , та ги орезили! Че и внимава да падат меко. Накрая им се кланя. И те на него. Хем се бият, хем си се кланят- китайска му работа!
После, най-добрият от младите го пита:"Майсторе, по цял ден се уча да се бия, най-силният съм тука, докога ще ме биеш като тъпан?" А оня му се хили кротко:"Докато се вгледаш в себе си...Докато се отървеш от силата и твърдостта си и станеш мек и гъвкав...Докато пребориш гнева и раздразнението си...Докато спреш да мислиш за бой...Докато станеш едно цяло с мен и ме почувстваш... Тогава имаш шанс..."
Аз малко се подразних от тия двусмислици, че и многосмислици. Викам си, тоя с тия "стандартни, заучени лафове" е само за някой "литературен форум за гимназисти"! А ученикът му, най-страшният от всички, му се кланя пак и вика: "Благодаря ти ,Майсторе, за урока! Да си жив и здрав, че без тебе сме за мустака!" А дядката: "Не, ти си мъдър ученик и затова ще станеш голям майстор".
Накрая казаха,че тоя,младият,след години станал един от най-великите майстори! Китайска му работа!
А после чух Майсторът Йода да казва на Люк Скайуокър, че Страхът, Амбицията и Гневът били най-краткият път към тъмната страна на Силата.
И си казах:"Абе я да ги пробвам аз тия мурафети под водата! Може пък да стана по-добър?"
Взех да влизам все с маската наопаки. Другите гледат в рибите, аз гледам в себе си. Току се блъсна в някоя скала,ама - упорит! Другите гонят риби - аз гледам в себе си и се мъча да стана "едно цяло с морето и рибите". Другите- кой от кой по-корави, аз- мек и гъвкав, щото нали така викаше Майсторът. Другите избиха рибата по тренировките - аз гледам да я чувствам...Шантава работа...Току ми писне и а-ха да си обърна маската, ама брат ми и един друг още по-голям "философ" ме завръщат.
Един ден се усетих,че аз изобщо не мисля за рибата. Не мислех въобще за нищо. Беше ми едно леко и хубаво...Обърнах си маската, ама пусто, че тя толкова времв беше гледала в мен, че образът й явно се беше изкривил. Преди морето все пусто ми се виждаше, сега кипеше от живот. Гледах как се люлеят водораслите и не ги къса вълната, защото са меки. Гледах как се крият рибите - малките - за да не ги изядат, големите - да не се хабят да гонят дълго. Че риба и жена хукнат ли - нямат стигане! Гледах един дънер - по-голям от мен - как се люлее като едно цяло с жълните, а рибите не бягат от него. А аз преди един сантиметър да мръдна - изчезваха. И се пробвах да правя като тях. Те - едно цяло с морето и аз - едно цяло с морето. Не знам дали и почувствах, ама рибите нещо бяха спряли да ме чувстват, защото идваха отгоре ми. Аз нарушавах всякакви азбучни принципи! Но, явно съм ги нарушавал правилно, защото даже и прословутите лавраци, дето толкова ни плашат с тяхната предпазливост, идваха "върху" мен. Тогава се сетих за оня китаец. "Брех, викам си, тоя май ще се окаже прав!"
Взех да излизам от морето все щастлив и ухилен. Даже и да няма големи риби, аз се правя на водорасло, чопля си празни дупки и си представям откъде и как ще дойде рибата и ми е интересно, сякаш съм плувал в аквариум. Накрая час-два си пострелям по едно шише от шампоан "Нивеа", дето все си го нося в колата и като го уцеля в капачката се кефя,сякаш 5кг лаврак съм ударил. И все си ходя доволен и усмихнат. Като лудите. Не знам как, но точно като ме чака тайфа на брега, сякаш помирисвам къде има няколко риби и вземам колкото да им направя една скара на плажа. Извинявам се на рибите, че днес са ми трябвали, щото нямам македонки, успокоявам духовете им , че са били достойни войни, но просто аз днес съм бил грижливо подготвен, благодаря на морето, че ме е пуснало и да вляза, и да изляза и отивам да зарадвам и да се радвам на тези,които ме чакат. А морето ме пуска и не се сърди, защото знае, че сме правили истинска любов, а не съм го "използвал". Пак сме правили същото, гледано отстрани, но накрая съм го целунал и съм му казал:"Обичам те! Чакай ме, ще се върна!" Те - морето и жените - много държат на тези неща. Оказва се,че и за мен са важни. В единия случай си мисля,че след случилото се би трябвало да съм доволен. В другия съм щастлив!
Разбрах,че това съм търсил "там долу" - себе си и щастието.
И съм ужасно "сигурен в написаното"!
Еднозначното, категоричното, прекалено ясното представлява твърда рамка. И ако човек влезе в нея си остава там, скован завинаги.
Мъдрият, който иска да провокира развитието на индивидуалното "АЗ" у всеки един, звучи винаги двусмислено. Всички са различни. Мъдрият го знаеи не желае да ги уеднаквява. Той цени богатството на това ранообразие от индивидуалности. Но си ги представя в развит вид, затова изглежда откъснат от реалността. Откъснат - някъде напред!
Това разнообразие от развиващи се индивидуалности превръща подводния риболов в изкуство. Ако се развиват!!!
А какво ли означава "ПОДВОДЕН РИБОЛОВ БЕЗ ХАРПУН"?
|
vladosub
19-04-2008 10:22
|
Много интересна тема - поклон пред ПРИЯТЕЛЯТ ми Ники Новкиришки !!!
Все още "съчинявам" ) един дълъг отговор , но сега ще се пробвам да напиша нещо за разликата между ХАРПУНДЖИЯ и "Харпунист" ....
Беше 2007 година, Октомври месец - периода 22 - 27 и бях на морето !
А то - беше пусто и празно, ходех по любимите ми места - на Юг, плувах по 2-3 часа , правех по 2 влизания - и излизах с 1 или 2 рибки !
за 4 дни във фризера ми се събраха цифром и словом 5 платеринки - между 300 и 500 гр. !!
Както и да е, море - някой път има, друг път няма.... важното е да си в хармония с него и да го уважаваш ! Но да се върна на темата - единият ден, второ влизане - 2 часа не бях видял НИКАКВА риба, и изведнъж - в дъното на залива , на 50 см вода - седях неподвижно и раздишвах , от ачика се появи една голяма "сянка", която дойде право срещу харпуна ми ! Замръзнах в очакване - викам си - ето го Лаврака на бате Влади, а рибата бавно и спокойно идваше към стрелата ! И хоп - вече аха да натисна спусъкът, видях че не е лаврак, а скална платерина - от тия дето им викам "Ръсовки" - в чест на Валтер, щото той "обича" да вади такива - около 2 кг беше, сериозна риба...... И на цялото това нямане изведнъж да ти се появи такава риба пред харпуна........) ? Пръстът ми който вече натискаше спусъка изведнъж спря - без мисловна дейност, ей така просто...
Платерината беше вече на 50 см пред върха на стрелата, спря , "погледна" ме - сякаш разбираше че няма да я застрелям, и бавно и спокойно се врътна и продължи към плиткото !
Излязох след 20 мин, без риба.... и докато се събличах на брега бях щастлив и усмихнат....
И все още се питам - Харпунджия ли съм или Харпунист ?
Батко Ви....
|
Akula deep
19-04-2008 11:56
|
Здравей Ники, здравей и ти -Весел !
Радвам се да се запозная, макар и задочно с вас !
В моя пост, накратко се опитах да обясня, защо съм избрал точно харпунджилъка за хоби, а не лова или риболова. Просто за мен това е по-рицарският начин да вземеш една риба, от другите два.
Колкото до "рицарския двубой", може би не съм бил разбран правилно, но не говорех за еднокилограмовия кефал или петкилограмовия лаврак, а за многото случаи в които се случват в океаните и "другите морета", когато борейки се за живота си рибата в много от случаите успява да удави и убие този, който я е харпунирал.  (
За това говорех !
Не е тайна за никого, че харпуните (колкото и на брой да са), за сезон не могат да унищожат, като бройка, поколението и на една оцеляла женска платерина. Но да не обръщаме на тема екология.
Колкото до броя на простреляните риби.....
Не е тайна, че преди много време (мисля, че са около 20 години), започнах хобито си, като "гьолски харпунджия" . Никога не съм го крил. Морето-далече, а нашите нямаха автомобил, че и пари.
Според закона си бях чиста проба БРАКОНИЕР. Аз обаче винаги съм носил със себе си билет за риболов .
Имаше едно место, в което шараните бяха много на брой и всичките между 5 и 9 килограма. Сомовете достигаха до 25кг. че и повече....
Имал съм възможност да трепя от тях колкото си поискам, но никога не съм убивал повече от една риба на уикенд. Колкото за софрата.Пазех ги.
Мястото беше обрасло с растителност и за мрежаджиите нямаше никакъв шанс.
Да ви кажа и кога ми се отврати от всичко:
В момента в който (без да ме познава) един от служителите на ИАРА, разказваше до мен, на съседната маса, разпален, как на точно това место някакъв негов познат ловил с "МАШИНКА" (разбирай токов преобразовател) риба и сома, който си взел за себе си е бил "ей толкова голям". Доповръща ми се.
И да го бях фраснал с бутилката по киферицата, само беля щях да си отворя на главата.
Тази година пак "наобиколих" мястото. За разлика от "едно време", когато влизах там и само в един залив, за двадесет минути, успявах да взема "моята си" риба, сега преплувах внимателно на длъж и шир целия водоем. Харпун не носех, защото не ми трябват излишни главоболия и разправии за нищо.
Е... вярвайте ми, наистина нищо не видях.Като изключим едно костурче 10 сантиметра и две - три червеноперки, но по-малки.
Преди на бреговете на езерото дремеха "щукари", вперили поглед в танцуващите стиропорени плувки, защото и щука се беше позвъдила тук-там, а сега вече и тях ги няма.
Нищо няма.......
|
|
|
 n.novkirishki написа:
... Но правите ли снимки, показвайте достойно рибите. Не ги правете на маймуни...
Това ли имаш предвид
|
n.novkirishki
19-04-2008 14:14
|
Сега ме хвана! ;-) Според мен никога няма да се появи критерий, кое е за показване. Ние сме претръпнали към гледката на простреляни, разкъсани и мятащи се риби и за нас снимка като тази показва майсторство, особено ако е стреляно от по-далеч. Такива изстрели , ако са дадени без много-много чакане, говорят за увереност в стрелбата. Въпросът е, как определена снимка би се възприела от странични, непредубедени хора. Трябва да ви кажа, че и мои близки, обичащи морето и свикнали със спорта ни, като погледат малко кадри със стрелба по риби обикновено казват: "Ама това ли е? Че то е гадно!" Сдве думи - границата е размита. А може би най-верният критерий за оценка си остава красотата? Аз лично ако не виждам красота, унищожавам снимката. Сега ми хрумва да направя паралел и с актовата фотография. Къде приключва еротичното и почва порнографията? Където има грубо натуралистично изобразяване. Може би това е вернят критерий? И пак неволно стигнахме до отношението... (И помисли върху сравнението - стрелата си е чиста класика сред примерите за фалическа символика. ;-) )
|
n.novkirishki
19-04-2008 14:24
|
Здравей. akula deep! :-) Разбирам за какво говориш. Понякога вместо да ни свързват, думите разделят. И все пак е добре, че си говорим! :-) Приятелски привет!
|
|
|
Ще ви разкажа една съвсем кратка история от днес която мисля че е подходяща за темата. След 2-3 часа плуване и лутане в морето не мярнах нито една от рибите които търсих, вместо тях по дъното гъмжеше от рапани и то не от тезималките които сме свикнали да виждаме в последно време а от онези големите дето 3 рапана са едно кило. Та аз на всяко гмуркане вземах по един два рапана и по пътя нагоре ги промушвам със стрелата изтръгвам навън ядката и хвърлям всичко, сега някой може да ме нарече - убиец или унищожител или каквото искате там но аз го провя с една едничка мисъл да помогна на морето да се отърве от тази напаст и то морето ми се отблагодари. На излизане на последното дълдисване в една малка пещеричка стоеше една хубава 6.5мм 120 см срела с едно дръпване излезе от дупката в която беше заклещена от където предишния и собственик се е опитвал неистово да я извади. И така морето явно оценява усърдието ми - риба не ми даде този ден но не ме и остави с празни ръце
Поздрави
|
BUENA VARNA
20-04-2008 00:53
|
Веско,страхотно е това ,но нали знаеш ....че се случва рядко.Все пак е голямо удоволствие да усетиш удовлетворение от действието си.Идеята е, че просто трябва да уважаваме морето-много по древно от нас и пълно с хиляди изненади,мисля че за това говорим.
Разбирам емоцията ти защото наистина съвпада с желанията ,а това е много яко особено ако го видим на яве !
Поздрави !
PS:Мисля че разликата - харпунджия(тенекеджия,бояджия и чек....ия)стана ясна.Тук вече ХАРПУНИСТА има думата,избрал своята пътека!
Страхотна тема,доволен съм че имам удоволствието да пиша в нея!
|
pipin162
20-04-2008 02:17
|
Казват че водата била жива,че вълните били нейните дихания!Че долaвяла нашите мисли и благодарение на нея се извършва така наречената телепатия,често срещана в любовта!Дали това е вярно?Дали тя не е този който наричаме господ? Дали тя ще реши съдбата ни,някой ден,както се казва в бибилията? Това са многото въпроси и още в пъти толкова в главата ми.Повлиян от темата,сложна и предизвикваща множество противоречия и въпроси в мен,които и преди съм си задавал,но отворена веднъж,моите мисли се изливат тук,тъй както водата с стича по склоновете на планините с бясна и неудържима скорост.Нека споделя част от тях с г-н Новкиришки и неговият брат Весел!
Факт е че водата е навсякъде около нас както и във нас самите,без нея няма живот,затова и когато учените търсят живот на друга планета,основния показател е водата! Факт е че водата е едиственото вещество на планетата,което по естествен път се среща в трите различни състояния течно,газообразно и твърдо,тя е буквално навясякъде.Дали ние се отнасяме с този феномен както подобава,дали ние не я унищожаваме и с това не погубваме ли,и самите себе си? Не усъзнаваме ли че ние лежим в ръцете и?Въпроси и пак въпроси,много от тях без точен и еднозначен отговор.
Всички ние обичаме морето,но гледаме ли на него с очите,които то гледа на нас,опитваме ли се да бъдем част от неговите мисли,а въобще замисляме ли се че може и то да мисли,и дали е така? Казват че водата променяла структурата си когато мислим позитивно,.Казват че не просто мисли,а усеща и даже рисува,когато усеща любовта около себе си.Дали това е вярно?Не съм аз човекът който ще го каже и определи,но аз вярвам в това.Вярвам че тя нещо необикновенно,тайните и загадките,които крие в себе си са повече от колкото всички ние можем да си представим,ние ще си отидем,но тя ще остане и след нас.Дали ще успеем да запазим морето такова каквото е в мислите ни мечтите ни? Морето ни влече от най-древни времена,както и неговите обитатели,които са прехрана за много хора и основна цел в нашия спорт,и по точно това са рибите,които ние ядем.
Нашият спорт,ако мога така да го нарека е пряко свързан с морето,за някои се е превърнал в начин на живот за други просто поредното хоби!Страшното е когато човек убива за хоби и не гледа на улова и средата която го обгръща като на негов дом,като на част от него и неговата същност.Защото и тя е негова майка,майка на всички хора на тази планета.Морето дава,но и много взима,реши ли,то ще ни вземе и нищо не може да предотврати този факт,нека никой не го забравя.Нека никой не си мисли,че това може да не се случи на него и,че той е безсмъртен,защото така вкарва в заблуждение както себе се,така и околните.
В прочетеното от Николай и Весел долових лека нотка на азиатска култура,която е не само култура,а начин на живот и дисциплина.Затова и аз ще наклоня везните в тази посока,защото в тази култура можем да прозрем това което искат да ни кажат старите,преживелите,майсторите на този спорт в който ние тепърва навлизаме.Самите ние в мислите си тайно искаме да бъдем велики майстори в това което правим,но забравяме нещо много важно.Ние не се вслушваме в съветите на майсторите,мислейки че те ни завиждат.Занете ли защо майсторът е майстор?Той е такъв защото истинскя майстор е уникален в това което прави и не защото го прави бързо или бавно,а защото е методичен в действията си.Затова и аз ще си позволя дам някой примери с тази култура и най вече японската.
Йерархията е силно изразена в тази култура и уважението към по опитния и по възрастния също.Много имат да учат хората,а някои неща и книги колкото и да ги изучаваш,само времето ще ти покаже дали ще ги проумееш.В една книга казваща се "Хагакуре Бушидо" ,превеждана по няколко различни начина значеща буквално "Скрит под листата" или това което научих скрит под листа,а в преносен смисъл за много самураи известна като "Пътят на война".В нея се казва така: "Войнът трябва да е посветен са своя господар и духом и тялом,но преди всичко той трябва да е мъдър,милосърден и смел,без тези качества той няма да постигне нищо.Ако искаш да станеш мъдър съветвай се с другите,ако искаш да станеш милосърден,помагай на другите,ако искаш да станеш храбър хвърляй с боя и грабвай победата.Достойните ще го раберат" има и много такива мисли,които само наистина достоен човек ще разбере,но не само трябва да ги разбереш,а така трябва и да живееш,така да ставаш и такада си лягаш и не е смисъла само да се биеш,трябва да можеш и да лекуваш и да помагаш на изпадналие в беда,да се изгради в теб дисциплина и уважение,дори към врага.Това е начин живот,това е Бушидо.Тук няма корист,няма мерилки "дали ще спечеля,дали ще изгубя".
Най вероятно много от вас няма да ме разберат защо казвам всичко това,но този който го е почувствал ще разбере тъй както би разбрал и това: "Истински храбър е този който посреща смъртта с усмивка,малко са такива храбреци рядко се срещат." Едно е ясно на всички ни се живее,но не е ли пак корист да претегляш,"защо да умра след като мога да живея".Този който претегля е достоен за презрание и не е храбър човек.Така казва Бушидо в това вярвам и аз!
Всичко това казах с ясната мисъл да поясня,че когато човек казва нещо трябва да стои зад думите си дори с цената на живота си,а не да говори просто ей така.Дали всички тук в сайта стоят така зад думите си?Мисля че не и сигурно ще кажете "Но това е само един сайт,какви глупости говориш?" Но истинския мъжкар и войн за каквито се мислят много от мъжете и каквито не са,никога няма да каже така.Бушидо казва: "Бъди пестелив на думи в смутни времена и помни че една дума може да бъде по съдържателна от сто,както и че една дума може да покаже колко си смел,но и колко страхлив." Затова и винаги съм приканвал тези с които спорят,да стоят твърдо зад думите си,а не да смели на клавиатурата пред монитора,а очи в очи друга песен да пеят.
Мислите ми са толкова много че трудно ще успея да ги систематизирам,а има още толкова неща.Не знам дали разбирате за какво говоря,но нещата са пречупени през моя поглед,те засягат,философията,начинът на живот на самият ловец,неговите мисли,неговата любов към морето,към това което го кара да се чувства жив,а именно прегръдката с морето.
След като чета написаното по темата от посетителите на сайта разбирам че някои от тях не проумяват същината на нещата,те просто никога няма да бъдат истинки подводни ловци.Поне не и докато таят злоба в сърцата си,а злобата е пряко свързана със страха,не го забравяйте.Не разбирам защо се говори прибързано,защо някой говори след като не е готов да посече противника си,след като през живота си е нямал поне една истинска битка с достоен противник.Такъв човек не умее да губи,той носи злоба в себе си.Храбър е този който в решителния момент запазва спокойствието на духа си завършва двубоя с един,два или три разки и посичащи удара,а след това усмивката отново е на лицето му сякаш нищо никога не е било.Мускулите не са критерий за смелост и специални умения в двубоя.Духът и сърцето,и решителната мисъл са пътят към победата.Миямото Мусаши казва " Всеки трябва да върви по онзи свой път по който го води сърцето му" .
Пожелавам на всички да вървите по пътя на сърцето си и да гледате и носите в сърцето си морето тъй както носите в него любим за вас човек,да милеете за него тъй както милете за любимия човек.Това което казвам,не значи че съм го постигнал,но това изпълва моите мисли,както и сърцето ми,а съдбата и морето ще отредят дали ще го постигна,но зная едно,ще вървя по този път колкото и дълг да е той,същото ще предам и на тези които срещам по пътя си и искат да се гмурнат безгрижно в безкрайната синева,дано това което предавам не е погрешно,неправилно разбрано,или предадено на погрешен човек!
С уважение към всички и с най-добри пожелания от мен! Иво!
|
n.novkirishki
20-04-2008 11:46
|
Иво, приятелю, с радост откривам, че си от харпунджиите с душа на поет. И тъй като ловците трябва да са войни, изкушаваш ме да добавя пет кратки цитата от великия Мусаши:
“…Казано е, че на война принадлежи двойният път на меча и перото и че Пътят на война е да обича тези два пътя. Ако се придържа към тези две части на Пътя, той може да бъде войн и без да има дарба за това.
…“Да пуснеш дръжката” (на меча) означава различни неща. Едно от значенията е да победиш без меч. Друго значение е да държиш меч и да не постигнеш победа. …Различните значения не могат да бъдат изразени с писане (чрез думи). Трябва да тренираш усилено.
…Ако мислиш да изучаваш Стратегията, чети този ръкопис и размишлявай! Учителят е иглата, ученикът е конецът. Трябва непременно да се упражняваш.
…Недей просто да четеш, да запаметяваш или да подражаваш, а се труди усърдно така, че истината да бликне от твоето сърце и да стане част от тялото ти.”
ПРИЯТЕЛИ, ЧЕТЕТЕ, РАЗМИШЛЯВАЙТЕ И СЕ ТРУДЕТЕ… :-)
|
|
|
О, неразумни и юроде, поради что се срамите да се наречете харпунджии, ........ продължението е под чертата....
|
Live2Dive
20-04-2008 16:20
|
vladosub написа:
...
Пръстът ми който вече натискаше спусъка изведнъж спря - без мисловна дейност, ей така просто...
Излязох след 20 мин, без риба.... и докато се събличах на брега бях щастлив и усмихнат ....
Влади, дълъг път си изминал от онези 25 платерини [link] за 2 часа на Черноморец 1985 година - пишлеме, еваларка за което !
Не съм сигурен какво е текущото законодателство по отношение на подводния риболов в Черно Море в момента, спомените ми датират от преди 20 години. А тогава лимит нямаше, и улов от 20-30 риби се считаше за признак на висше майсторство. Докато няма законодателен лимит, вероятно ще има и спорове кой улов е етичен, и кой не е. За жалост същността на хората е такава ...
Ще ми се да споделя как са регламентирани нещата в тукашната част на света. Риболовците-любители, били те с въдица или харпун, се мерят с един аршин. Необходимо е да се закупи годишно разрешително за подводен риболов. Дневният лимит е 10 риби , като има отделно повидово ограничение за бройка и минимална дължина. От гледна точка на един подводен риболовец е страшно лесно да напълниш кукана с 10 рибки по едно кило всяка - има страшно много такива. Но е почти невъзможно да достигнеш дори 5, но качествени риби. (Един любопитен факт - за кефаловите реално няма ограничение - лимита за тях е 50 риби на ден, но ни един подводен риболовец не познавам, който да преследва такива ...) Контролът е постоянен и неумолим - проверяващите органи са навсякъде, глобите за нарушителите са изключително сурови, тежки случаи отиват направо на съд.
Затова по мое мнение ако законодателството е ясно и недвусмислено и контролът як , ще е много лесна оценката какъв улов е приемлив, и какъв не е. Естествено, всеки подводен риболовец отново би трябвало да упражни трезвата си преценка при прилагането на законодателния лимит.
|
|
|
УХ ! Супер писатели ! Читал 1 час , чтобы все понять до край ! НЕ могу писать так , но согласен с
stingray Fri Apr 18 2008, 09:48PM
Akula deep Fri Apr 18 2008, 09:55PM
|
|
|
Преди всичко искам да кажа, че много се радвам да съм сред вас и да съм част от една уникална общност от ЧОВЕЦИ! Като чета мислите ви, за пореден път се убеждавам, че харпунджиите в по-голямата си част, са духовно извисени хора.
Искам да ви разкажа една случка.
Когато се ожених, преди.....не помня вече кога, се указа, че тъст ми и шуреят са запалени ловци и имаха мерак да направят и от мен авджия. След многократни покани, най-накрая склоних, без особен ентусиазъм, да отида с тях на лов за зайци. Въоръжиха ме с една пушка и станах част от една ловна дружинка наброяваща 10-12 човека, въоръжени и решени да изтребят цялата заешка популация в района. Бая зайци натръшкаха, но на мен не ми се наложи да сваля пушката от рамото си, първо защото се чувствах новобранец и второ, някак не се вписвах в тази банда от освирепели мъжаги. Към края на лова, както се движихме заедно, не щеш ли, пред групата заподскача едно зайче. Всички се хванаха за пушките, но тъст ми изръмжа "Стойте, този заек е за зет ми"! Всички вторачиха поглед в мен, а аз свалих пушката от рамо, взех на мушка заека, който прибягваше на десетина метра пред мен и .....тъй и не натиснах спусъка. Зайчето избяга а аз разбира се бях анатемосан от цялата шайка и това беше първият и последен лов в живата ми. Стана ми ясно, че не съм в състояние, хладнокръвно да застрелям, топлокръвно същество. И не само това и до ден днешен не съм в състояние да гледам как човек умъртвява било то агне, теле, прасе, че и кокошка дори. Знам, че все някой трябва да свърши и тази работа, но аз лично, не мога.
От убийството на риби обаче, не се терзая толкова много. Правя го от дълги години и бая смърт съм причинил. Но нека не забравяме, че ние убиваме една единственна риба от цялото ято, а някой мъжага с бомба, убива цялото ято и всичко около него. Ние обикновено пропускаме дребните риби, но някои мрежи--не. Доста често даваме шанс на рибата, когато не я уцелим.
А дали Веско от Несебър е безжалостен убиец, когато най-хладнокръвно умъртвява рапани, или е благодетел на моренцето ни? Разбира се не е едно и също дали убиваш комар, муха, заек, сърна, примат.....дали убиваш делфин, тюлен или кефал....
Ние харпунджиите може да не сме поетите на морето, но и в никакъв случай не сме и уродите, сеещи смърт около себе си.
При всички положения, сме ПОКЛОННИЦИ.
Харпунджия или харпунист?
И аз на времето познавах двама печатари (полиграфисти), единият се представяше като -- метранпаж, а другият като словослагател, на практика изпълняваха една и съща работа.
Харпунджия -- (тенекеджия, бояджия, чеки....я) ?
Харпунист -- (стилист, балетист, хомосексуалист) ?
И аз цял живот съм се чудел, как е по правилно да се наричаме?
Харпунджия -- ( ловджия, авджия, балканджия) ?
Харпунист -- (артист, белетрист, маринист) ?
Нека сме си харпунджии, но да не забравяме, че в морето трябва да бъдем и харпунисти -артисти, белетристи и художници - маринисти!
|
pipin162
21-04-2008 04:28
|
Има и една друга фраза: "Накъдето и да се завъртят някои хора,все ще са си г****е и едни същи ла*на ще изпускат през устата си!",не визирам никой,така че не се обиждайте,просто фраза!
Въпросът не е колко риба си ударил и колко ще удариш! А как гледаш на нещата преди да я удариш и след като я удариш,и ако не удариш нищо?! В това се крие духът на истинския войн и го откроява от дивия селянин с колело!
Да уважаваш този който убиваш,в това е смисълът на нещата.Дали ще убиваш риба,или друго животно е без значение,трябва да почиташ достойния противник в това е смисъла,а единственната причина да успееш е че,в мига на неговата смърт ти успяваш да наложиш методично своите похвати и затова успяваш,а когато си новобранец това не става толкова лесно,но времето изучаваш и се научаваш да се криеш и колкото повече се усъвършенстваш и целта ти е една,да станеш едно цяло с водата,която те обгръща,с времето ти все повече се сливаш с нея!Но колкото и да се слееш ти пак няма да си на правилния път докато не се взреш в пътя по който си вървял,ще видиш че колкото и да си бил добър,това се е дължало на вродената ти дарба(ако имаш такава),късметът(ако мога така да го нарека) и познанията,които имаш над поведението на рибите,но това което си постигнал все още не е същината на пътя.
За да вървиш по пътя,трябва да следваш неговия дух,да се слеeш с него и да станеш едно цяло,само така ще прозреш същността му! Дори и сегa аз вървя по този път и го изучавам,пътят по който ме води сърцето ми,Миамото Мусаши е изчувал своя път ден и нощ,за да достигне до тези изводи и цялата същност за нещата в неговия път на меча.А ние следваме своя път,такъв какъвто го усешаме и виждаме и можем само да се надяваме да го видим по начин по,който го вижда истинският войн и да следваме само духът на пътя,отразен във Морето.
И за финал специално за братята Новкиришки с най-голямо уважение и поклон,да добавя този трекатат от Хагакуре Бушидо(Пътят на война),смятам че те ще меразберат,а може би и вие всички,които ме познавате ще разбрете какво искам да кажа.Този тракат се казва така:
ПРЕСМЕТЛИВИТЕ УМОВЕ
Прекалено пресметливият ум,не е достоен за уважение.Да пресмяташ, означава да претегляш и помниш какво може да изгубиш и какво трябва да спечелиш.Пресметливият ум никога не смогва да се издигне над мисълта за користта и загубите.
А какво е смъртта,ако не загуба?Какво е животът,ако не корист?Който пресмята,е користен.Такъв човек при всички обстоятелства работи само с користна цел,затова трябва да се бои от смъртта.Значи такъв човек е страхливец.
Който е изучавал науки,има свободен и остър език.Но остроумията на тези хора често служат като маска на техния немощен ум.Езикът често е защитник на пресметливия ум.Остроумието им заблуждава хората,а езикът разсейва ушите"
Всичко най-добро,на всички! С уважение Иво!
|
|
Нови Продукти
Цена: 6.00 Лв.
Spearfishing
|
1513:08:23 - 
1513:08:18 - 
1:21:48 - 
11:56:18 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Подводен риболов 
