593:22:34 - 
1338:19:12 - 
1338:19:14 - 
0:02:32 - 
0:27:40 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Свободно гмуркане | Freediving
 sea-wolf
02-06-2009 22:42 |
Мечтата - да срещна Умберто Пелицари, да видя с очите си как изглежда под водата легендата на свободното гмуркане, да почерпя част от неговите знания, ако мога дори да го опозная просто като човек. Всичко това, заедно с още много други приятни изживявания, ми се случи по време на Blue Week Sharm El Sheikh 2009. Защо точно Умберто Пелицари - защото когато през 2002-ра година започнах сериозно да се запознавам с историята на свободното гмуркане, главните фигури в спорта, основните разбирания, аз почти веднага станах симпатизант на Жак Майол и философията му за гмуркането, както и на неговия последовател Умберто Пелицари. За съжаление по това време Майол вече не беше между живите. По-късно прочетох учебника по свободно гмуркане на Пелицари и вече бях сигурен, че той е гмуркача, който най-много бих искал да срещна някой ден. Какво е Blue Week - това е една седмица за гмуркане, тъй наречен Stage на Apnea Academy, организацията създадена от Умберто Пелицари. Apnea Academy разполага с много сертифицирани инструктори по свободно гмуркане. Доста от тях са известни имена сред фридайвърската общност, а някои като Роберто Калич, Карлос Косте, Уилям Трубридж, Давиде Карера, Федерико Мана са познати и на по-широкия гмуркачески кръг. Интрукторите по отделно организират курсове по целия свят. Само няколко пъти в годината се организира курс, така нареченият Stage, в който се събират голям брой инструктори, начело с Умберто Пелицари. По принцип в Сардиния се организира на италиански език, а в Шарм ел-Шейх на английски език. След доста време само четене и отчитане на провежданите курсове, миналата година докато лежах със счупен крак в Бургас, влязох в контакт с хора от Apnea Academy и тогава за първи път си дадох сметка, че съм готов да отида на един stage. Имаше само една малка подробност - неможех да вървя, камо ли да гмуркам, така че нещата се замразяваха за известен период. Половин година по-късно, вече чувствах крака си сравнително добре и започнах реални действия за регистриране за stage-a през месец Май. Непознавах българин, който да е ходил на този курс, така че се наложи да се спрявя сам с доста подготвителни работи, като например да си изкарам медицински сертификат за фридайвинг в България. През този подготвителен период много ми помогнаха няколко интруктори от Apnea Academy и специално Умберто Пелицари. Началото на Март всички формалности бяха изчистени, сега оставаше просто да чакам. Всъщност не да чакам, а да продъжавам и увеличавам работата по общата ми физическа подготовка. Последните два месеца преди заминаването бяха отдадени почти изцяло на спорта. Следвах план, в който постепенно променях тренировките във фитнес залата, като в същото време увеличавах престоя си във вода. Макар да не обичам басейните, ходих на едно място, където плувах под ръководството на треньор, а на друго тренирах главно динамична апнея с Любо, Иван Марков, Димитър, Володя и други посещаващи Дианабад. През Април месец много рядко се случваше да имам ден без някаква спортна активност. Мисля, че откакто спрях да играя състезателно тенис преди доста години, не съм постигал такова високо общо физическо ниво. Разбира се това ниво е относително, все пак в днешно време голяма част от работния ден прекарвам седнал на бюро. Доказателство за подобрената ми форма получих в Приморско началото на месец Май, точно преди заминаването. Прекарах няколко много хубави дни в компанията на Ицо, Добри, Миро, Свилен, Момчил и още доста хора. За разлика от други години, този път бях готов за гмуркане и неизпитвах никаква умора при излизане от водата. Използвах спокойната обстановка за релаксация и разтягане, за което отнясях някой друг майтап. ...София - Рим - два дни в Рим - летището на път за Египет... От Умберто знаех, че от Рим с моя полет ще летят двама интруктори. Говорих с единия предния ден и се разбрахме, че той ще ме познае по големия сак Beuchat, а аз него по калъфа за плавници Apnea Academy. Със следващия кадър започна моята невероятна седмица. Приближавам опашката на check-in-а за моя полет и в рамките на една две минути пред мен се откриха поне десет калъфа плавници с логото на Apnea Academy, плюс още толкова Cressi, Mat Mas, Seac Sub и няколко други неиталиански фирми. Всеки пети човек на опашката явно беше фридайвър. Тогава още незнаех, че на stage-a ще има две групи - една международна и една италианска. С моя полет летеше по-голямата част от италианската група, останалите тръгваха от Милано. Незнаех също, че Федерико Мана организира по същото време и на същото място курс само за техники за изравняване. Гледката беше неописуема. Като малък така гледах харпунджиите, които се готвят преди състезание. Но тук всичко беше неочаквано. Имаше и толкова много жени, държащи плавници, нещо, което тук няма как да видиш. Имаше дори едни възрастни жена и мъж, които бутаха количка за багаж, на която бяха накачени 5-6 чифта плавници. След малко дойде Марко и се разбрахме. Имаше два часа закъснение, досатъчно за да се опозная с голяма част от италианките и италианците. ...Рим - Шарм - вечеря - спане - ставане в 7 - закуска - първа среща между участниците и инструкторите... Докато чакахме инструкторите започнахме да се запознаваме един с друг. Учудих се от думите на датчаните. Стана ми ясно, че има хора, които гмуркат в по-мътно море от нашето и вадят риба в доста по-неблагоприятни условия от нас. Не беше изненада, че точно с двама братя гърци и един турчин се разприказвахме за подводен риболов. Гърците още тогава ми казаха, че съм голям щастливец, че познавам Явор лично. Думата, която използваха за него беше "мит". И както си говорихме за ричоли, мерута, зъбари, лавраци, южния бряг на Черно море, Мармарис, Коринтския пролив и т.н..., се появи Умберто с няколко инструктори. Това беше единствения момент в който се почусвтвах малко странно при вида на една от най-големите легенди на свободното гмуркане. С повечето се беше видял, но аз пристигнах много късно заради полета. След една минута той вече ме беше поздравил: "Ciao Peter, how are you, did you fly well...". Както и очаквах, Умберто се оказа един много земен, позитивен, свеж човек, с който разговорът върви с лекота и въобще не се замисляш за това, че до преди няколко дни за теб е бил човека от филмите и книгите. Обясни ни организацията на курса и какво ни очаква следващите пет-шест дни. Каза ни да си пазим силите и да не се насилваме в началото. Запозна ни с интрукторите и ни каза след петнадесет минути всички да сме готови, всеки на неговия си буй. ....................................................................  Пътеката от леглото към морето Сложих маската, потопих се във водата и пред очите ми се разкри една картина... Освен в Черно море се бях гмуркал само в Северна Егея, където най-доброто, на което съм случвал е било вертикална видимост от около 15-20 метра. Там като погледна, автоматично започвам да сравнявам с нашето море. А когато погледнах в Червено море, не сравнявах с нищо, просто гледах... Немога да измисля по-точна дума от тази, която използват почти всички: аквариум. Всичката тази нерална красота разгледах точно за 10 секунди, докато преминавах рифа и бързах към това, за което бях дошъл. След 20 метра широк риф се появяваше една синя бездна. Двадесет-тридесет студенти плюс десет-петнадесет инструктори плуваха устремено напред, без да имат време да обърнат внимание на невероятната красота на рифа... Хванах се за моя буй и погледнах наоколу. Мястото на което се гмуркахме шест дни представляваше следното: две закотвени платформи за спускане с променлив баласт, които са на разстояние 15-20 метра една от друга. От всяка една от тях тръгва по едно зелено въже в посока към брега. На всяко едно от въжетата през 3-4 метра има буй, а от всеки буй е спуснато въже, опънато от тежест. Принципно бяхме разделени на групи от по трима на буй. Но тази конфигурация се запазваше само рано сутрин. С напредването на деня един по един гмуркачите излизаха преждевременно, кой заради морска болест, кой заради проблеми с изравняването, кой заради обща умора. Принципно аз бях в група с датчаните, но въпреки, че гмуркаха завидно добре, те не бяха много издържливи. По-големите вълни също не им влияеха добре, така че аз често оставах сам от моята група и се присъединявах към съседната, при двамата братя гърци Ахилеас и Анастасиос и турчина Али. Като харпунджии, те бяха свикнали на вълни, по-дълги преходи и т.н., така че с тях почти винаги оставахме до край.  с Тасос, Ахилеас и Али На всяка група се падаше по един инструктор. На всяко влизане в морето инструкторите се сменяха за да можем да видим и научим възможно най-много от тях. Първият ден за мой късмет ми се падна Пако, един много сериозен и строг инструктор. Повечето бяха доста спокойни, Пако не беше от тях. Това ми се отрази добре, на десетата минута вече знаех, че работата няма да е майтап. След като ни разясни схемата, започнахме да гмуркаме. Редувахме гмуркане, асистиране, релаксация. След всяко гмуркане, Пако ти обяснява грешките, гмурка се, показва ти какво правиш ти, после той го прави както трябва. Гмуркането на един инструктор изглежда много по-различно от това на един ученик. Всичките, независимо от това дали бяха по-здрави или по-фини, високи или ниски, под водата изглеждаха като неразделна част от заобикалящата ги среда. След половин час вече бях разбрал, че гмуркането по въже е нещо съвсем различно от това да гмуркаш с харпун или дори и без харпун така както аз съм го правил за удоволствие. Доста работа ми предстоеше. През цялото време Умберто минаваше от буй на буй, гледаше и гмуркаше с всеки, след което, както другите инструктори, ни показваше основните грешки и продължаваше нататък. Немога да опиша как изглежда Умберто под водата. Всичко изглежда много грациозно, отпуснато и леко, независимо какво точно движение прави в дадения момент. Доста усилия ми трябваха да гмуркам с 5мм неопренов костюм, 3 кила баласт във вода с доста висока соленост, но тогава незнаех какво ме очаква следобед. След три часа в морето отидохме в басейна, после обядвахме и след това започна теорията. Умберто си беше разпределил основни теми за всеки ден, като техники на плуване с плавниците, релаксация, дишане, сигурност, изравняване и др.  теория - техники Всичко протичаше като един обикновен непринуден разговор. Доста често излизахме от темата, или с майтапи или с интересни разкази за някой рекорд, за случка с Жак Майол или просто някакъв спомен от живота му. В един такъв разговор, Умберто ни предаде думите на Жак Майол, в които се крие същността на неговата философията за гмуркането: "Смисълът на гмуркането е да се опитваме всеки следващ път, когато влизаме в морето, да изпитваме по-приятни усещания." Знаех, че съм чел тези думи някъде, но точно там в онзи момент ги осъзнах наистина. Тук ще отворя една скоба и ще кажа, че тази идея лежи в основата на цялото обучение, което човек получава от Умберто. Пътят към по-доброто усещане във водата е релаксацията. В същото време, той неоспорва техниките, които се ползват от много хора, включително и от повечето сътезатели в днешно време, които са в разрес с релаксацията. Просто това не е неговия начин. Това беше и една от главните причини, заради които аз бях на този курс. Като свършихме с приказките, храната беше слегнала и Умберто ни каза - след 10 минути на буйовете, коланите са забранени. Предстоеше ни един тежък следобед. Гмуркане три часа без колан не беше хич лесно за мен. След около един час всички студенти, независимо от физическите им характеристики можеха да правят много добро гмуркане и да са в идеална позиция за започване на махането с плавници. Един път постигнал това, после е много лесно да го изпълниш по идеален начин с 3 кила на кръста. Малкото грешки, които инструкторите не бяха успели да видят сутринта в моето гмуркане, блеснаха следобеда, когато бях без олово. Тъй като е необходимо да използваш много повече мускулна сила при махането, дребните дефекти в движенията се превърнаха в грандиозни. Интересно беше, когато Пиер ми каза - бутай повече с големия пръст на левия крак. Почти незабележимото замятане навън с перото, което правя нормално, сега се виждаше отдалече. След две гмуркания концентриран върхи този проблем, започнах да движа плпавника както трябва. Това е пример за доста тънка грешка в техниката на плуване. Но имах и много големи. Например първата сутрин, постоянно забивах гърдите си във въжето. Отначало има толкова много нови неща, че неможеш да разбереш на какво точно се дължи това. По-късно, когато ми направиха забележка да бутам повече напред, всичко ми стана ясно и след едно две гмуркания заех вертикална поза. При повечето хора тази поза се компрометираше вследствие на неправилно положение на главата и/или ръцете и/или ръката за изравняване. За тези дни незнам колко път чух: Relax your shoulders, push more in front, push more in the begining, don't bend you knees, stretch your arms more (отпусни раменете си, бутай повече напред, бутай повече в началото, не си чупи коленете, изпъни повече ръцете)... Всеки от нас чуваше някой от тези или други съвети. Една фраза се повтаряше постоянно: don't cut the water, push the water, това беше за тези със силно пречупващи се колене. Обясняваха нагледно как плавниците не допринасят достатъчно, защото по-скоро режат водата, а не я избутват. Един по-основен проблем, за който не ми правиха забележка беше поддържането на главата в правилна поза. Преди две-три години се бях постарал да науча това и явно бях успял. Това е грешка, която присъства главно при харпунджиите и е много трудна за коригиране. Валтер, инструктор, като други с много голям опит като харпунджия, дойде един път при нас с Али, Ахилеас и Тасос и ни каза - момчета, вие сте харпунджии, нали, след което ни обясни няколко основни грешки, които правим и които и той е правил преди да започне със свободното гмуркане. Непосилно е за мен да изреждам всички грешки и правилни техники, но искам да ви покажа една много фрапантна. Още Пако първата сутрин ни каза - излизането към повърхността завършва с леко присвити колене напред. По този начин, при загуба на съзнание, лицето остава във въздуха. Между другото, тази поза, подобна на човек седящ в кресло, е страшно удобна за почивка. Сигурно никога преди не съм прибягвал до нея, защото не съм бил толкова лек като гмуркам. Валтер ни каза, че всички харпунджии правим точно обратното. Заради това, че погледът ни винаги е в търсене на риба, ние излизаме леко приведени напред. Ясно е къде би останало лицето при загуба на съзнание по време на такова излизане. Важно е да се разбере, че там те учат всяко гмуркане, дори и доста плитко за даден човек, да се изпълнява така все едно, че горе можеш да загубиш съзнание. Всеки малък детайл е подчинен на това и се наблюдава най-стриктно от асистиращите и инструктора. Причината за това е, че само, ако винаги правим нещата както трябва, ще сме сигурни, че ще ги направим така и в евентуална проблемна ситуация. На края на този ден бях брутално изморен. Невярвах, че ще издържа на това натоварване пет дни. Мислих си, че ще ми се натрупа умора и на третия, четвъртия ден ще трябва да намалям оборотите, може би дори да пропусна някое занятие. Случи се точно обратното. Организмът ми отговори подобаващо и с минаване на времето се чувствах все по-добре. .................................................................... Главното, което правихме беше да се учим да гмуркаме по-добре с постоянен баласт. С изминаващите дни изчиствахме поне основните проблеми. Аз и до края чувах: Don't bend your knees и Push more in front. Както и Relax your shoulders и Don't move your arms on the ascent. Но това вече беше по-различно от първия ден. Тук ставаше въпрос вече за по-фини настройки. Първият ден имах основен проблем, който разбрах чак в Шарм. Краката ми се движиха несиметрично смрямо оста на тялото. Доста повече назад, отколкото напред. На едно от теоретичните занимания, Умберто докато говореше за динамична апнея, спомена, че незнайно защо по-голямата част от гмуркачите когато започнат да плуват в басейн, го правят по дъното. Следствието е недостатъчно махане напред с плавниците. Така бях и аз, това бях правил тази пролет. И то много близо до дъното. Незнам дали тогава съм си развалил техниката или винаги е била такава, но ми стана ясно колко е сериозен проблема. Всеки следващ ден бутах все повече и повече. Тогава започва фината настройка. Прекалено силното бутане води до пречупване на коленете. Така че започвате да правите опити докато напаснете баланса.  нагоре Същото е с отпуснатите рамена и недвижението на ръцете докато излизаме. Прекаленото отпускане води до движение на раменете в такт с краката, а от там и на целите ръце, което компрометира хидродинамиката. Интересно е, че това е една от жертвите, които Умберто дава за сметка на високото си ниво на релаксираност. Оставя ръцето му да се движат. Обръщал съм внимание на това движение на ръцете при филмите от световните рекорди при 75 и 80 метра и винаги ми се е струвало много естествено и правилно. Там той ни обясни, че това хич не е добре. Учише ни да намерим баланса между двете, хем да сме релаксирани, хем да не ги движим. Друга жертва, която е дал, е отхвърлянето на съвета на Жак Майол, който пък го е получил от един морски циганин, а именно да яде много чесън. Каза, че по едно време е решил, че ще се примири със загубата от благоприятните въздействия на чесъна, но ще може отново да си говори с обезопасяващите водолази, които започнали да седят на противоположния край на лодката. Освен гмуркане постоянен баласт, имаше много други практически неща, които трябваше да се учат кат warm-up (което в първия си вариант е спускане и изкачване с помощта на ръцете по въжето), спускане по установката за променлив баласт и излизането с балона. Повечето не харесваха балона и излизаха сами. Аз много го обичах. Имаше и други по-специализирани упражнения за монофин, гмуркане без плавници и т.н. Друга голяма приятна изненада за мен беше статичната апнея. Научих много и изпитах страшно приятни момнети свързани с нея.  Пако ми дава безценни съвети. Safety-diver фланелката, която държи, му трябваше малко по-рано за новия национален рекорд на Египет. .................................................................... За мен, всеки следващ ден беше по-приятен от предния. Петият, последен ден от курса, изживях няколко отличаващи се приятни момента. За съжаление, немога да опиша с думи нито един от тях. Първо сутринта се гмурнах с помощта на установката за променлив баласт на дълбочина, на която за първи път усетих, че достигам остатъчния обем в дробовете си. Чувството беше невероятно. На излизане този ден видях манта да плува на около десет метра под водата. Няколко пъти се гмурнах и плувах с нея. По случайност Али докато снимаше рифа я беше видял и ме записа на видео с нея. Следобед направих невероятно приятна статична апнея.  с мантата Шестият ден какво мислите направих, ами не съм ходил да обикалям никъде, просто се облякох и отидох пак на въжетата да гмуркам за удоволствие с Умберто и още няколко италианци. На отиване имах късмета да видя за първи път sailfish и да го заснема. Видеото не е кой знае какво, все пак това е доста бърза риба.  с Умберто .................................................................... Тръгнах си от Шарм, научил много, изживял една седмица пълна само с позитивни емоции, успял да се сближа и сприятеля с много интересни хора. Всички се разделяхме с думите: до следващия път. .................................................................... Въпреки, че през годините бях много подготвен теоретично и си мислих, че знам какво е свободно гмуркане, незнаех нищо за това, какво е усещането. Преди този курс моят опит под вода идваше от подводния риболов. Чисто технически, има много разлики и те произтичат от различията в основните цели. При подводния риболов, главната цел е да видим риба. При свободното гмуркане, целта е да се гмурнем до определена дълбочина и да го направим максимално безопасно и най-вече да е много приятно като усещане. Там изпитах неверояно удоволствие от гмуркането. Като се върнах направих един приятен риболов с Добри и Миро, хубаво време, хубаво място, хванахме риба, беше прекрасен ден. Първото ми гмуркане след като се върнах от Египет. Нещо не беше наред. Очаквах да се случи нещо, което сега вече знам, че няма как да се случи докато ловя риба. За мен е ясно - от тук нататък има два вида гмуркане - подводен риболов и свободно гмуркане. Както при чистата апнея, неможеш да разбереш какво е усещането да победиш трудна риба в нейната среда, така и при подводния риболов, неможеш да се докоснеш до емоциите, които можеш да изживееш гмуркайки се по начина по който го правихме в Шарм. Успях да преразкажа по-подробно само няколко момента от целия ми престой там. Немога да опиша тези преживявания накратко, а ако обхвана всичко, така както по-горе, ще ми трябва книга. Надявам се да сте усетили малко от това, до което се докоснах. Разбира се, готов съм да отговарям на всякакви конкретни въпроси. Накрая предавам поздрави от Умберто на българския отбор от световното през 98-ма. |
|
|
Spearfishing
|
