Този сайт използва бисквити - Повече Информация. Приемам
Активни Потребители: 8 Гости: 23
Активни регистрирани потребители
144:38:44 - Semrush [Bot] [89122]
Тема
0:11:56 - Djony [9]
Тема
144:37:20 - Google [Bot] [24741]
Тема
0:38:44 - Tbot [Bot] [11]
Потребителски профил
37:39:31 - Bing [Bot] [5617]
Потребителски профил
25:52:24 - Ahrefs [Bot] [3207]
Тема
0:37:44 - Majestic-12 [Bot] [298]
Галерия
0:01:31 - ivanoffff [6]
Тема
Активни анонимни потребители
0:05:58 [0]
Чат
0:12:08 [0]
Тема
0:00:25 [0]
Тема
0:13:33 [0]
Тема
0:02:57 [0]
Тема
0:14:14 [0]
Тема
0:00:53 [0]
Теми на потребител
0:14:39 [0]
Тема
0:06:14 [0]
Тема
0:14:21 [8]
Тема
0:06:05 [0]
Потребителски профил
0:04:42 [0]
Fishing Zones
0:13:25 [0]
Тема
0:00:00 [0]
Тема
0:05:36 [0]
Тема
0:05:33 [0]
Тема
0:00:02 [0]
Мнения на потребител
0:07:49 [4]
Тема
0:14:48 [0]
Статии
0:03:46 [1]
Тема
0:11:47 [0]
Потребителски профил
0:10:52 [0]
Тема
0:02:51 [0]
Тема
Отиди на Стр.:
Също на тази страница
Анонимен
0 Секунди
Форуми Свободно гмуркане / Freediving Обща дискусия
Една голяма сбъдната мечта (Курс по свободно гмуркане с Умберто Пелицари)
Стр. 1 от 2 1 2 Следващ
1
Мечтата - да срещна Умберто Пелицари, да видя с очите си как изглежда под водата легендата на свободното гмуркане, да почерпя част от неговите знания, ако мога дори да го опозная просто като човек. Всичко това, заедно с още много други приятни изживявания, ми се случи по време на Blue Week Sharm El Sheikh 2009.

Защо точно Умберто Пелицари - защото когато през 2002-ра година започнах сериозно да се запознавам с историята на свободното гмуркане, главните фигури в спорта, основните разбирания, аз почти веднага станах симпатизант на Жак Майол и философията му за гмуркането, както и на неговия последовател Умберто Пелицари. За съжаление по това време Майол вече не беше между живите. По-късно прочетох учебника по свободно гмуркане на Пелицари и вече бях сигурен, че той е гмуркача, който най-много бих искал да срещна някой ден.

Какво е Blue Week - това е една седмица за гмуркане, тъй наречен Stage на Apnea Academy, организацията създадена от Умберто Пелицари. Apnea Academy разполага с много сертифицирани инструктори по свободно гмуркане. Доста от тях са известни имена сред фридайвърската общност, а някои като Роберто Калич, Карлос Косте, Уилям Трубридж, Давиде Карера, Федерико Мана са познати и на по-широкия гмуркачески кръг. Интрукторите по отделно организират курсове по целия свят. Само няколко пъти в годината се организира курс, така нареченият Stage, в който се събират голям брой инструктори, начело с Умберто Пелицари. По принцип в Сардиния се организира на италиански език, а в Шарм ел-Шейх на английски език.

След доста време само четене и отчитане на провежданите курсове, миналата година докато лежах със счупен крак в Бургас, влязох в контакт с хора от Apnea Academy и тогава за първи път си дадох сметка, че съм готов да отида на един stage. Имаше само една малка подробност - неможех да вървя, камо ли да гмуркам, така че нещата се замразяваха за известен период. Половин година по-късно, вече чувствах крака си сравнително добре и започнах реални действия за регистриране за stage-a през месец Май. Непознавах българин, който да е ходил на този курс, така че се наложи да се спрявя сам с доста подготвителни работи, като например да си изкарам медицински сертификат за фридайвинг в България. През този подготвителен период много ми помогнаха няколко интруктори от Apnea Academy и специално Умберто Пелицари.

Началото на Март всички формалности бяха изчистени, сега оставаше просто да чакам. Всъщност не да чакам, а да продъжавам и увеличавам работата по общата ми физическа подготовка. Последните два месеца преди заминаването бяха отдадени почти изцяло на спорта. Следвах план, в който постепенно променях тренировките във фитнес залата, като в същото време увеличавах престоя си във вода. Макар да не обичам басейните, ходих на едно място, където плувах под ръководството на треньор, а на друго тренирах главно динамична апнея с Любо, Иван Марков, Димитър, Володя и други посещаващи Дианабад. През Април месец много рядко се случваше да имам ден без някаква спортна активност. Мисля, че откакто спрях да играя състезателно тенис преди доста години, не съм постигал такова високо общо физическо ниво. Разбира се това ниво е относително, все пак в днешно време голяма част от работния ден прекарвам седнал на бюро. Доказателство за подобрената ми форма получих в Приморско началото на месец Май, точно преди заминаването. Прекарах няколко много хубави дни в компанията на Ицо, Добри, Миро, Свилен, Момчил и още доста хора. За разлика от други години, този път бях готов за гмуркане и неизпитвах никаква умора при излизане от водата. Използвах спокойната обстановка за релаксация и разтягане, за което отнясях някой друг майтап.

...София - Рим - два дни в Рим - летището на път за Египет...

От Умберто знаех, че от Рим с моя полет ще летят двама интруктори. Говорих с единия предния ден и се разбрахме, че той ще ме познае по големия сак Beuchat, а аз него по калъфа за плавници Apnea Academy. Със следващия кадър започна моята невероятна седмица. Приближавам опашката на check-in-а за моя полет и в рамките на една две минути пред мен се откриха поне десет калъфа плавници с логото на Apnea Academy, плюс още толкова Cressi, Mat Mas, Seac Sub и няколко други неиталиански фирми. Всеки пети човек на опашката явно беше фридайвър. Тогава още незнаех, че на stage-a ще има две групи - една международна и една италианска. С моя полет летеше по-голямата част от италианската група, останалите тръгваха от Милано. Незнаех също, че Федерико Мана организира по същото време и на същото място курс само за техники за изравняване. Гледката беше неописуема. Като малък така гледах харпунджиите, които се готвят преди състезание. Но тук всичко беше неочаквано. Имаше и толкова много жени, държащи плавници, нещо, което тук няма как да видиш. Имаше дори едни възрастни жена и мъж, които бутаха количка за багаж, на която бяха накачени 5-6 чифта плавници. След малко дойде Марко и се разбрахме. Имаше два часа закъснение, досатъчно за да се опозная с голяма част от италианките и италианците.

...Рим - Шарм - вечеря - спане - ставане в 7 - закуска - първа среща между участниците и инструкторите...

Докато чакахме инструкторите започнахме да се запознаваме един с друг. Учудих се от думите на датчаните. Стана ми ясно, че има хора, които гмуркат в по-мътно море от нашето и вадят риба в доста по-неблагоприятни условия от нас. Не беше изненада, че точно с двама братя гърци и един турчин се разприказвахме за подводен риболов. Гърците още тогава ми казаха, че съм голям щастливец, че познавам Явор лично. Думата, която използваха за него беше "мит". И както си говорихме за ричоли, мерута, зъбари, лавраци, южния бряг на Черно море, Мармарис, Коринтския пролив и т.н..., се появи Умберто с няколко инструктори. Това беше единствения момент в който се почусвтвах малко странно при вида на една от най-големите легенди на свободното гмуркане. С повечето се беше видял, но аз пристигнах много късно заради полета. След една минута той вече ме беше поздравил: "Ciao Peter, how are you, did you fly well...". Както и очаквах, Умберто се оказа един много земен, позитивен, свеж човек, с който разговорът върви с лекота и въобще не се замисляш за това, че до преди няколко дни за теб е бил човека от филмите и книгите. Обясни ни организацията на курса и какво ни очаква следващите пет-шест дни. Каза ни да си пазим силите и да не се насилваме в началото. Запозна ни с интрукторите и ни каза след петнадесет минути всички да сме готови, всеки на неговия си буй.
....................................................................


Пътеката от леглото към морето


Сложих маската, потопих се във водата и пред очите ми се разкри една картина... Освен в Черно море се бях гмуркал само в Северна Егея, където най-доброто, на което съм случвал е било вертикална видимост от около 15-20 метра. Там като погледна, автоматично започвам да сравнявам с нашето море. А когато погледнах в Червено море, не сравнявах с нищо, просто гледах... Немога да измисля по-точна дума от тази, която използват почти всички: аквариум. Всичката тази нерална красота разгледах точно за 10 секунди, докато преминавах рифа и бързах към това, за което бях дошъл. След 20 метра широк риф се появяваше една синя бездна. Двадесет-тридесет студенти плюс десет-петнадесет инструктори плуваха устремено напред, без да имат време да обърнат внимание на невероятната красота на рифа...

Хванах се за моя буй и погледнах наоколу. Мястото на което се гмуркахме шест дни представляваше следното: две закотвени платформи за спускане с променлив баласт, които са на разстояние 15-20 метра една от друга. От всяка една от тях тръгва по едно зелено въже в посока към брега. На всяко едно от въжетата през 3-4 метра има буй, а от всеки буй е спуснато въже, опънато от тежест. Принципно бяхме разделени на групи от по трима на буй. Но тази конфигурация се запазваше само рано сутрин. С напредването на деня един по един гмуркачите излизаха преждевременно, кой заради морска болест, кой заради проблеми с изравняването, кой заради обща умора. Принципно аз бях в група с датчаните, но въпреки, че гмуркаха завидно добре, те не бяха много издържливи. По-големите вълни също не им влияеха добре, така че аз често оставах сам от моята група и се присъединявах към съседната, при двамата братя гърци Ахилеас и Анастасиос и турчина Али. Като харпунджии, те бяха свикнали на вълни, по-дълги преходи и т.н., така че с тях почти винаги оставахме до край.



с Тасос, Ахилеас и Али


На всяка група се падаше по един инструктор. На всяко влизане в морето инструкторите се сменяха за да можем да видим и научим възможно най-много от тях. Първият ден за мой късмет ми се падна Пако, един много сериозен и строг инструктор. Повечето бяха доста спокойни, Пако не беше от тях. Това ми се отрази добре, на десетата минута вече знаех, че работата няма да е майтап. След като ни разясни схемата, започнахме да гмуркаме. Редувахме гмуркане, асистиране, релаксация. След всяко гмуркане, Пако ти обяснява грешките, гмурка се, показва ти какво правиш ти, после той го прави както трябва. Гмуркането на един инструктор изглежда много по-различно от това на един ученик. Всичките, независимо от това дали бяха по-здрави или по-фини, високи или ниски, под водата изглеждаха като неразделна част от заобикалящата ги среда. След половин час вече бях разбрал, че гмуркането по въже е нещо съвсем различно от това да гмуркаш с харпун или дори и без харпун така както аз съм го правил за удоволствие. Доста работа ми предстоеше. През цялото време Умберто минаваше от буй на буй, гледаше и гмуркаше с всеки, след което, както другите инструктори, ни показваше основните грешки и продължаваше нататък. Немога да опиша как изглежда Умберто под водата. Всичко изглежда много грациозно, отпуснато и леко, независимо какво точно движение прави в дадения момент.

Доста усилия ми трябваха да гмуркам с 5мм неопренов костюм, 3 кила баласт във вода с доста висока соленост, но тогава незнаех какво ме очаква следобед. След три часа в морето отидохме в басейна, после обядвахме и след това започна теорията. Умберто си беше разпределил основни теми за всеки ден, като техники на плуване с плавниците, релаксация, дишане, сигурност, изравняване и др.



теория - техники


Всичко протичаше като един обикновен непринуден разговор. Доста често излизахме от темата, или с майтапи или с интересни разкази за някой рекорд, за случка с Жак Майол или просто някакъв спомен от живота му. В един такъв разговор, Умберто ни предаде думите на Жак Майол, в които се крие същността на неговата философията за гмуркането: "Смисълът на гмуркането е да се опитваме всеки следващ път, когато влизаме в морето, да изпитваме по-приятни усещания." Знаех, че съм чел тези думи някъде, но точно там в онзи момент ги осъзнах наистина.

Тук ще отворя една скоба и ще кажа, че тази идея лежи в основата на цялото обучение, което човек получава от Умберто. Пътят към по-доброто усещане във водата е релаксацията. В същото време, той неоспорва техниките, които се ползват от много хора, включително и от повечето сътезатели в днешно време, които са в разрес с релаксацията. Просто това не е неговия начин. Това беше и една от главните причини, заради които аз бях на този курс.

Като свършихме с приказките, храната беше слегнала и Умберто ни каза - след 10 минути на буйовете, коланите са забранени. Предстоеше ни един тежък следобед. Гмуркане три часа без колан не беше хич лесно за мен. След около един час всички студенти, независимо от физическите им характеристики можеха да правят много добро гмуркане и да са в идеална позиция за започване на махането с плавници. Един път постигнал това, после е много лесно да го изпълниш по идеален начин с 3 кила на кръста. Малкото грешки, които инструкторите не бяха успели да видят сутринта в моето гмуркане, блеснаха следобеда, когато бях без олово. Тъй като е необходимо да използваш много повече мускулна сила при махането, дребните дефекти в движенията се превърнаха в грандиозни. Интересно беше, когато Пиер ми каза - бутай повече с големия пръст на левия крак. Почти незабележимото замятане навън с перото, което правя нормално, сега се виждаше отдалече. След две гмуркания концентриран върхи този проблем, започнах да движа плпавника както трябва. Това е пример за доста тънка грешка в техниката на плуване. Но имах и много големи. Например първата сутрин, постоянно забивах гърдите си във въжето. Отначало има толкова много нови неща, че неможеш да разбереш на какво точно се дължи това. По-късно, когато ми направиха забележка да бутам повече напред, всичко ми стана ясно и след едно две гмуркания заех вертикална поза. При повечето хора тази поза се компрометираше вследствие на неправилно положение на главата и/или ръцете и/или ръката за изравняване. За тези дни незнам колко път чух: Relax your shoulders, push more in front, push more in the begining, don't bend you knees, stretch your arms more (отпусни раменете си, бутай повече напред, бутай повече в началото, не си чупи коленете, изпъни повече ръцете)... Всеки от нас чуваше някой от тези или други съвети. Една фраза се повтаряше постоянно: don't cut the water, push the water, това беше за тези със силно пречупващи се колене. Обясняваха нагледно как плавниците не допринасят достатъчно, защото по-скоро режат водата, а не я избутват. Един по-основен проблем, за който не ми правиха забележка беше поддържането на главата в правилна поза. Преди две-три години се бях постарал да науча това и явно бях успял. Това е грешка, която присъства главно при харпунджиите и е много трудна за коригиране. Валтер, инструктор, като други с много голям опит като харпунджия, дойде един път при нас с Али, Ахилеас и Тасос и ни каза - момчета, вие сте харпунджии, нали, след което ни обясни няколко основни грешки, които правим и които и той е правил преди да започне със свободното гмуркане. Непосилно е за мен да изреждам всички грешки и правилни техники, но искам да ви покажа една много фрапантна. Още Пако първата сутрин ни каза - излизането към повърхността завършва с леко присвити колене напред. По този начин, при загуба на съзнание, лицето остава във въздуха. Между другото, тази поза, подобна на човек седящ в кресло, е страшно удобна за почивка. Сигурно никога преди не съм прибягвал до нея, защото не съм бил толкова лек като гмуркам. Валтер ни каза, че всички харпунджии правим точно обратното. Заради това, че погледът ни винаги е в търсене на риба, ние излизаме леко приведени напред. Ясно е къде би останало лицето при загуба на съзнание по време на такова излизане.

Важно е да се разбере, че там те учат всяко гмуркане, дори и доста плитко за даден човек,  да се изпълнява така все едно, че горе можеш да загубиш съзнание. Всеки малък детайл е подчинен на това и се наблюдава най-стриктно от асистиращите и инструктора. Причината за това е, че само, ако винаги правим нещата както трябва, ще сме сигурни, че ще ги направим така и в евентуална проблемна ситуация.

На края на този ден бях брутално изморен. Невярвах, че ще издържа на това натоварване пет дни. Мислих си, че ще ми се натрупа умора и на третия, четвъртия ден ще трябва да намалям оборотите, може би дори да пропусна някое занятие. Случи се точно обратното. Организмът ми отговори подобаващо и с минаване на времето се чувствах все по-добре.

....................................................................

Главното, което правихме беше да се учим да гмуркаме по-добре с постоянен баласт. С изминаващите дни изчиствахме поне основните проблеми. Аз и до края чувах: Don't bend your knees и Push more in front. Както и Relax your shoulders и Don't move your arms on the ascent. Но това вече беше по-различно от първия ден. Тук ставаше въпрос вече за по-фини настройки. Първият ден имах основен проблем, който разбрах чак в Шарм. Краката ми се движиха несиметрично смрямо оста на тялото. Доста повече назад, отколкото напред. На едно от теоретичните занимания, Умберто докато говореше за динамична апнея, спомена, че незнайно защо по-голямата част от гмуркачите когато започнат да плуват в басейн, го правят по дъното. Следствието е недостатъчно махане напред с плавниците. Така бях и аз, това бях правил тази пролет. И то много близо до дъното. Незнам дали тогава съм си развалил техниката или винаги е била такава, но ми стана ясно колко е сериозен проблема. Всеки следващ ден бутах все повече и повече. Тогава започва фината настройка. Прекалено силното бутане води до пречупване на коленете. Така че започвате да правите опити докато напаснете баланса.


нагоре


Същото е с отпуснатите рамена и недвижението на ръцете докато излизаме. Прекаленото отпускане води до движение на раменете в такт с краката, а от там и на целите ръце, което компрометира хидродинамиката. Интересно е, че това е една от жертвите, които Умберто дава за сметка на високото си ниво на релаксираност. Оставя ръцето му да се движат. Обръщал съм внимание на това движение на ръцете при филмите от световните рекорди при 75 и 80 метра и винаги ми се е струвало много естествено и правилно. Там той ни обясни, че това хич не е добре. Учише ни да намерим баланса между двете, хем да сме релаксирани, хем да не ги движим. Друга жертва, която е дал, е отхвърлянето на съвета на Жак Майол, който пък го е получил от един морски циганин, а именно да яде много чесън. Каза, че по едно време е решил, че ще се примири със загубата от благоприятните въздействия на чесъна, но ще може отново да си говори с обезопасяващите водолази, които започнали да седят на противоположния край на лодката.

Освен гмуркане постоянен баласт, имаше много други практически неща, които трябваше да се учат кат warm-up (което в първия си вариант е спускане и изкачване с помощта на ръцете по въжето), спускане по установката за променлив баласт и излизането с балона. Повечето не харесваха балона и излизаха сами. Аз много го обичах. Имаше и други по-специализирани упражнения за монофин, гмуркане без плавници и т.н.
Друга голяма приятна изненада за мен беше статичната апнея. Научих много и изпитах страшно приятни момнети свързани с нея.


Пако ми дава безценни съвети. Safety-diver фланелката, която държи, му трябваше малко по-рано за новия национален рекорд на Египет.


....................................................................

За мен, всеки следващ ден беше по-приятен от предния. Петият, последен ден от курса, изживях няколко отличаващи се приятни момента. За съжаление, немога да опиша с думи нито един от тях. Първо сутринта се гмурнах с помощта на установката за променлив баласт на дълбочина, на която за първи път усетих, че достигам остатъчния обем в дробовете си. Чувството беше невероятно. На излизане този ден видях манта да плува на около десет метра под водата. Няколко пъти се гмурнах и плувах с нея. По случайност Али докато снимаше рифа я беше видял и ме записа на видео с нея. Следобед направих невероятно приятна статична апнея.



с мантата


Шестият ден какво мислите направих, ами не съм ходил да обикалям никъде, просто се облякох и отидох пак на въжетата да гмуркам за удоволствие с Умберто и още няколко италианци. На отиване имах късмета да видя за първи път sailfish и да го заснема. Видеото не е кой знае какво, все пак това е доста бърза риба.




с Умберто

....................................................................

Тръгнах си от Шарм, научил много, изживял една седмица пълна само с позитивни емоции, успял да се сближа и сприятеля с много интересни хора. Всички се разделяхме с думите: до следващия път.

....................................................................

Въпреки, че през годините бях много подготвен теоретично и си мислих, че знам какво е свободно гмуркане, незнаех нищо за това, какво е усещането. Преди този курс моят опит под вода идваше от подводния риболов. Чисто технически, има много разлики и те произтичат от различията в основните цели. При подводния риболов, главната цел е да видим риба. При свободното гмуркане, целта е да се гмурнем до определена дълбочина и да го направим максимално безопасно и най-вече да е много приятно като усещане. Там изпитах неверояно удоволствие от гмуркането. Като се върнах направих един приятен риболов с Добри и Миро, хубаво време, хубаво място, хванахме риба, беше прекрасен ден. Първото ми гмуркане след като се върнах от Египет. Нещо не беше наред. Очаквах да се случи нещо, което сега вече знам, че няма как да се случи докато ловя риба. За мен е ясно - от тук нататък има два вида гмуркане - подводен риболов и свободно гмуркане. Както при чистата апнея, неможеш да разбереш какво е усещането да победиш трудна риба в нейната среда, така и при подводния риболов, неможеш да се докоснеш до емоциите, които можеш да изживееш гмуркайки се по начина по който го правихме в Шарм.

Успях да преразкажа по-подробно само няколко момента от целия ми престой там. Немога да опиша тези преживявания накратко, а ако обхвана всичко, така както по-горе, ще ми трябва книга. Надявам се да сте усетили малко от това, до което се докоснах. Разбира се, готов съм да отговарям на всякакви конкретни въпроси.

Накрая предавам поздрави от Умберто на българския отбор от световното през 98-ма.
2
Петьо завиждам ти благородно ! Страхотен репортаж, БЛАГОДАРЯ ТИ!
Първия ми въпрос е за този курс има ли възрастово ограничение?
А иначе ти пожелавам поне още един път да отидеш и да отвориш първото българско училище за фридавейри
Мераклии ще има много, вЕрвай ми
3
Петре, сега като видях и написано пак се пренесох за малко там. Признах си още като се върна - завиждам ти отвратително много (благородно) и чакам момента, в който ще изживея това, което ти се е случило. Дай Боже всекиму такива преживявания.
Поздравявам те и затова, че открито споделяш опита си, а не го пазиш само за себе си.

П.С 08.05.2013 - Още тогава си говорехме с Петьо за курсове по свободно гмуркане в България и сега вече са факт: [link]
4
Браво Пепи ! Рече и го направи !!! Много хубаво си пресъдал преживяното, жалко обаче че разказът накрая свърши :-)
5
Петьо, радвам се че познавам човек като теб. Нямам търпение да се прибереш и да разказваш очи в очи за нещата които си преживял там. Благодаря ти за разказа и се радвам много че си осъществил една твоя мечта. Сещаш ли се когато ми каза, че предполагаш срещата ти с Умберто да е равностойна с това на един 10 годишен хлапак с Рамбо? Вече съм убеден че е било така както и си го представяше преди да заминеш. !
6
Страхотен репортаж, Петьо! Щастливец!!! Мисля, че знам какво си усещал и усещаш, и това чувство е неописуемо. Благодарение на теб го усетих отново и аз!!! Пожелавам ти отново, и отново, и отново да имаш възможноста да бъдеш на такова място сред толкова много фрийдайвъри, защото е невероятно зареждащо!!!

П.С. Благодаря за поздравите
7
Браво, Петьо!
Това е само началото!
8
Много интересен, завладяващ и увлекателен разказ. Браво и поздравления за постигнатата цел!
9
Браво Петьо,страхотен разказ-благодаря че ни накара да усетим това което си преживял и научил по време на престоя си в Египет ! И аз като Сашо се гордея с това че те познавам !Поздравления,още веднъж !!!
10
Страхоооооотно,все едно съм бил там.Поздравявам те за сбъднатата мечта и все така напред......
11
наистина няма нищо по-хубаво от това - мечтите да стават реалност
12
и аз се присъединявам към поздравленията и благодаря за споделянето на всички тези нови знания и емоции! много хармонично изглежда всичко. почти го преживях ;] пожелавам ти пак да се сбъдне ;]
13
 @ sea-wolf :   Честно да ти кажа аз не ти завиждам, а искрено се радвам че си успял да сбъднеш една твоя мечта. Благодаря ти от сърце, че сподели едно такова изживяване с нас. И един съвет от мен (ако желаеш такъв, разбира се):
 Седни и докато ти е още всичко "фреш" в главата го опиши най-подробно.Ако ще и  с размерите на книга да се получи като големина.Дори само за тебе да си го оставиш описано "черно на бяло"-струва си.
14
ОООООООО!Страхотно преживяване!
Почвай книгата!
15
Прекрасен разказ ... нямам думи ...
16
супер човек прочетох го на един дъх,
17
Браво Петьо!! Поздравявам те за новото стъпало!
И аз смятам, че би било отлично, от всяка гледна точка, да напишеш колкото може по-подробно всичко, което смяташ за уместно... Пък после ще решиш какво ще го правиш.
18
Еееее авантаджии, няма да вкарвате Петьо в грях пред Пелидзари

Искате всичко на готово да научите!

Петьо, не ги слушай! Пази тайните на гуруто само за вътрешна употреба на отбор "Кьоркефал"
19
Страхотен репортаж и много красиво написан!
Петьо, наистина успя да ме накараш да се докосна до невероятното изживяване в "голямата ти сбъдната мечта".
Стана ми ясно и наистина го вярвам, че свободното гмуркане е нещо много по-различно от харпунджийските "плицикания", които повечето от нас практикуваме.Очарование си има и в двата вида гмуркания, но явно на този курс си попаднал в съвсем друго измерение, което повечето от нас никога няма да усетим.
Поздравления!
20
Благодаря ви много за топлите думи, за пожеланията, за всичко.

Радвам се, че разказът ви е харесал. Единствената причина да седна и да пиша, беше да се опитам да ви доближа до изживяното от мен. Някои от вас ме съветват да продължа и да опиша колкото може повече неща. Идеята е много добра. Ясно ми е, че нещата се забравят. Необичах да пиша като ученик, обичах точните науки, сигурно това ми пречи да седна сега. Но обещавам да опитам. На мен по-скоро ми се иска да вярвам, че подобни емоции ще ми предстоят в бъдеще. Аз направих нещо, което досега не бях и то много ми хареса, така че от тук нататък няма да е учудващо да продължавам да се опитвам да го правя отново и отново.

Все пак, ако говорим за писания, имам нещо черно на бяло, което е доста ценно за мен. Всяка вечер преди лягане, се опитвах да си спомня всичко важно и имам записани цитати на инструкторите. Повечето са конкретни забележки по техническата част, чисто за мен, но има и по-универсални неща от сорта на:

Марко: Всичко започва с това да уважаваш себе си и да уважаваш морето.

Умберто: Жак Майол поне петдесет пъти ми е казвал: Най-важното от едно гмуркане не е техниката на движение, техниката на изравняване или някой друг компонент от самото гмуркане, а подготовката преди да се потопим.

Пако: Единственият начин да накараш някой да свикне да прави нещо във водата е да му го повтаряш много пъти. Ако е нужно 100 пъти или 1000 пъти, защото във водата човек трудно разбира и запомня.
.......................

Юли, няма възрастови ограничения.

Алекс, чакам те, заедно с целия "Кьор Кефал" като се прибера следващия път в нас за по-нагледна презентация. А брат ти, да не се притеснява. С който прекарвам най-много време в морето, той ще чуе най-много.

Вальо, срещата с теб специално я очаквам.

Иване, с достатъчно желание всеки може да започне да гмурка така както го правихме там. А подводния риболов сега ми изглежда много по-опасен от свободното гмуркане. Аз там за една секунда не съм се чувствал по какъвто и да е начин застрашен. Това разбира се е една от предпоставките човек да се отпусне, което както писах, е в основата на гмуркането според Пелицари. Ачо беше много прав в коментара си след онази статия за първата помощ. Разликата в обстоятелствата е огромна. Между другото един следобед гледахме и коментирахме блекаути, самби и т.н. главно от световното през 98ма.

Знаех, че Шарм е център на свободното гмуркане, но неподозирах че самото място на което бях аз, е центърът на центъра. Примерно в деня след като ни свърши курса, по план Сара Кембъл трябваше да опита 100 метра световен рекорд, а един египтянин 70 метра национален рекорд. Изненадващото за мен беше, че това трябваше да се случи на същите платформи, където аз тренирах. Като се върнах пък в България, отворих на Мартин Степанек сайта да видя как вървят при него нещата. Пускам първия подобрен световен рекорд и какво да видя - пак същите познати силни пластмаси на платформата, същите бели буйове на заден план и т.н...

Сега се сещам за една интересна случка. Бях се разбрал с Умберто да ходим да присъстваме на рекорда. Обаче предния ден наобяд, той ми каза, че не било сигурно дали ще се провежда. Пако, един от инструкторите, с който бяхме по-близки и същевременно осигуряващ гмуркач, ми каза, че нещо не се чувствала добре и той ще разбере вечерта дали ще има гмуркане. С Али, Тасос и Ахилеас хапвахме (лъжа, там не хапвахме, там всеки път се пръскахме от ядене, а аз губих тегло...) и като приключихме видяхме Пако на една маса с някакви хора. Тръгнахме към него, той стана да ни поздрави и започна: Сара нещо я боли стомаха, алабала..., но чакайте, тя ще ви каже... и в следващия момент, се обърна към една дребна женичка, която небяхме забелязали на масата. Запознахме се, казахме си по някоя дума, пожелахме и успех и така... Всички хора, с които имах контакт, които малко или повече са известни в света на свободното гмуркане, се държаха съвсем нормално, по нищо не се различаваха от останалите. На другия ден тя направи само едно леко загрявящо 50, а египтенинът постави национален рекорд.
Стр. 1 от 2 1 2 Следващ
Нови Продукти
Epsealon Snorkel SeaQuest Red Fusion

Цена: 26.00 Лв.
Spearfishing