130:16:50 - 
130:16:43 - 
130:13:11 - 
0:32:34 - 
0:20:16 - 
0:29:35 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Свободно гмуркане | Freediving
 lyubo_sub
24-09-2011 11:07 |
Малко ми е трудно да си събера мислите и да опиша последните три седмици, които прекарах в Каламата, но ще опитам  . В началото на септември, след 3 месеца гмуркане сам, дойде времето да слизам малко по-дълбоко. 4th Mediterranean Freediving Meeting в Каламата (Гърция) беше идеалното място за целта – 2 седмици тренировки със супер добро осигуряване, топ гмуркачи от цял свят наоколо и идеални условия в морето. Тренировките ми тръгнаха много добре, слизах с лекота на дълбочините, които бях планирал. Чувствах се 100% сигурен – имаше counter ballast система, сонар и професионални сейфти дайвъри – това позволява да се концентрирам върху гмуркането и да не мисля ‘какво ще стане ако...’. Направих и няколко гмуркания с шейната – variable weight – изключително забавно - до 50 метра слизах за 30 секунди – статична апнеа, никакво усилие, а пак си докарваш усещанията от дълбочината. Вероятно това ще е нещото, което ще правя като поостарея и ми е трудно да слизам с моноплавника  С нарастването на дълбочината изравняването ставаше по-трудно и изискваше пълна релаксация и концентрация. Получих доста добри съвети от гмуркачите около мен за нещата, върху които трябва да работя и постепенно да изчиствам. Станах няколко много добри гмуркания натренировките и дойде време за официалното състезание. Първноначално мислех да участвам в constant weight и constant weight no fins, но реших да правя само постоянен баласт с моноплавника. Никога не бях правил no fins, слизах на загрявките до 33 метра без плавници (края на въжето на warm-up линиите), 40 щеше да е ОК без тренировки, но хич не ми хареса тая цифра – наоколо имаше девойки, които се лекота слизаха на 40-45, а аз за да направя 45-50 no fins трябваше да отделя поне няколко дни за тренировки. И така, и трите дни от състезанието правих constant weight. Първия ден заявих 47 метра – направих си гмуркането с лекота – white card и национален рекорд за България. Гледах как се подготвят за гмурканията и другите участници и видях доста гафове, дори и от опитни гмуркачи – оплитане на лениърда, стартиране след лимита на official top-a, прецакване на сърфис протокола дори и без да са хипоксични. Гледах всичко това и си мислех, че никога няма да сгафя така. Но дойде и вторият ден от състезанието и беше мой ред да сглупя. Бях заявил 51 метра и не очаквах да имам проблеми. Да ама не . На ръката си бях записал, че official top-а ми е в 11:08 и в 11:01 бях на 15ина метра от стартовото въже, моноплавникът беше само на единия ми крак, очилата и щипката не бяха сложени и спокойно си говорих с един австралиец, когато чух ‘3 MINUTES’. Как така 3 минути, нали стартирам в 11:08!? Нямах много време да мисля, сложих плавника и закачих лениърда на въжето...2 минути до старта – сложих очилата и щипката, усетих, че пулсът ми е по-висок и си затворих очите за 20 сек апнеа. След малко бях спокоен, преговорих си фокусните точки за гмуркането и стартирах, но не бях на 100% релаксиран. По едно време не успях да изравня, мислехм че съм на 40 метра и се обърнах нагоре да излизам, мислейки, че това е краят на гмуркането – без да съсм стигнал заявената дълбочина. Тогава чух алармата , разбрах,че съм на 45-6 метра и видях плейта по-долу. Бях супер спокоен и изравних с лекота – много по-лесно е като си с главата нагоре. Последва странно свободно падане до плейта, заграбих с шепа два тага и спринт нагоре. Представям си какво са си мислели хората, които гледат сонара . Както и да е, направих си сърфи протокола, white card и нов национален рекорд. Много се бях ядосал на себе си за новобранската грешка, която за малко да ми провали гмуркането.Вечерта ,при обявяването на резултатите от втория ден, видях, че сами дали наказателни точки за хващане на въжето. Не бях докосвал въжето с ръка, но не ми се разправяше със протести и съдии – знаех, че следващия ден ще напавя 55 метра и пак ще е рекорд. По-късно се разбра, че няма наказателни точки, опитът е чист, просто при обработката на резултатите са объркали и са ги сложили на мое име. 51 метра – новият стар национален рекорд. Третия ден – направих си гмуркането на 55 метра, white card. Оставаше една седмица до Световното. Планът беше 59, 63, 67 и след това, ако са успешни предишните гмуркания, да преценя колко да заявя за състезанието. Направих 59 на тренировката, получи се много добре и мислех за повече. За съжаление времето се скапа и два тренировъчни дни бяха канселирани и в деня на състезанието за no fins нямаше тренировка. Предпочетох да направя 60 метра гмуркане на Световното, защото знаех, че ще го направя. 65 вероятно беше възможно, но ми се стори малко изсилено. На 22.09 беше стартът от Световното в дисциплината constant weight. Сутринта имаше немалко блекаути и един сериозен инцидент – Дейв Кинг (Великобритания) прави гмуркане на 102 м, припада на 10 със свиреп скуиз – няколко минути е безсъзнание и губи около литър кръв. Всичко завършва благополучно, но няколко от стартиралите след него се връщат рано от гмурканията си заради тази гледка. Наталия Молчанова обаче показва какво е психическа усточйивост J . 5 минути преди да стартира (прави успешно 101 метра, световен рекорд), вижда случващото се и невъзмутимо пита ‘Тоя мъртъв ли е и на коя линия ще гмуркам аз?’ Моето гмуркане беше по обяд, знаех от останалите, че има вълна и видимостта е влошена. Загрях добре, почивните дни ми се отразиха супер. Интересното беше, че за да съм сигурен, че ще изравня пак се обърнах на 50ина метра с главата нагоре. До 50 метра – 45 секунди, но след това....Падах надолу с плавника, и по едно време си отворих очите и видях, че въжето пред мен почти не се движи! Явно позицията на плавника е създавала голямо съпротивление и потъвах мноого бавно. Усещането беше много приятно. Загребах два пъти се ръце с умопомрачителни движения и стигнах плейта. За мен това е краят на гмуркането: това, което ме спира е изравняването, не апнеата. Нагоре с хубаво темпо, стабилен сърфис протокол, усмивка за съдиите и white card – 60 метра CWT, успешно гмуркане на първото Световно първенство, в което участвам. Бях доволен, въпреки че се питах дали 65 не е също кръгла цифра . Но и това ще дойде, ще усвоя техниката за изравняване и догодина дълбочините ще са други. Така приключи участието ми на двете състезания: 4 старта, 4 white cards, 4 подобрения на националния рекорд, 23то място на Световното в CWT (60 м гмуркане) от 56 стартирали. За 3те седмици се запознах с топ гмуркачите в света, научих много неща, подобрих си постиженията и очаквам догодина да си проличи. БЛАГОДАРЯ на фирма Дайвтек за спонсорирането на участието ми на състезанията, както и за осигурените супер условия за подготовка преди това. Благодарности и на всички приятели, които ме подкрепяха и окуражаваха! Малко снимки:    
|
|
|
Spearfishing
|
lyubo_sub написа:
