|
Samba-black out
|
Това едва ли е самба. Самбата са си направо гърчове. Това е просто състояние преди самбата спореде мен.
И абсолютно подкрепям Санд. Никога, ама никога сам!
|
|
Много е желателно колегите, които искат да достигнат своите предели в различни начини на задържане на дишането, да прочетат и да препрочетат съответните теми... в този сайт поне.
Лесно се намират с търсачката.
Изтръпването на крайници не е самба...
Дори и на легло да се тренира апнеа, пак е по-добре да има някой до нас. Дори нищо да не разбира, ако само ни плесне 2-3 шамара, пак ще ни върне в сегашното... Че като гледам какви волеви хора има, спокойно могат да преодолеят колкото си искат и каквито си искат пориви и бодежи...
Изисква се изключително, невероятно висока гмуркаческо-психично-управленска подготовка, за да може човек ЧАСТИЧНО да управлява нещата при апнеа: Да не напряга големи/ненужни групи мускули, независимо какво е положението, да запазва способност за трезва оценка на бързо променящата се обстановка и... да не оставя мозъка си без кислород. Това НЯКОИ посветени и надарени хора го постигат след десетилетия упражнения!... Защото просто е много трудно.
Предлагам /пак/ да не си правим шега с неща, които са извън мярката.
Ако някой пита "Ми като нямам с кого да се гмуркам?..." моят отговор е да се гмурка/плува в басейн/на легло/ходейки/бягайки и пр. до ясното предположение, че може да издържи още 10-15 сек.
|
|
разбира се имах човек да ме пази при този опит, в нормалните случаи винаги си оставям поне 10-тина секунди запас като изплувам
|
valkosub
15-01-2008 20:49
|
Не е самба, най-вероятно си бил много близо до нея, но може и да не е така. Колко метра направи и за първи път ли ги правиш? Както казаха и в предишните постове - НИКОГА САМ!!!
|
sea-wolf
15-01-2008 22:04
|
Веско, по време на динамичната апнея ръцете ти опънати ли са пред главата?
|
sea-wolf
15-01-2008 22:25
|
И друго, студена ли беше водата за теб в басейна?
|
|
плувах с ръцете пред главата с много бавни движения на краката, при този опит не целях максимално разстояние а максимално време под водата Валко направих почти 4 дължини на басейна х 17 метра като губя на всяко обръщане поне 7-8 секунди без да се избутвам от стената и внимавам да не издера и плавниците , обръщането го правя само с ръце
като се идърпвам по дъното докато се отдалеча от стената и тогава включвам краката ,водата този ден беше над 30 градуса
|
sea-wolf
16-01-2008 16:20
|
Веско, много е вероятно изтръпването в ръцете ти да не е свързано пряко с това, чи си бил на апнея.
Има един проблем, който се получава при хора, които започват да плуват с ръце опънати напред. Ако си се занимавал преди това с такова плуване, това, което ще напиша едва ли ще важи за твоя случай.
При продължително изпънати ръце напред според това колко точно са изпънати и под какъв ъгъл може да се получи напрежение в раменете, което да намали притока на кръв към ръцете. От друга страна има и нерви, които също могат да попаднат под напрежение. Резултатът е това чувство на изтръпналост.
Как да разберем дали това е проблема: пробваме на сушата. Изпъваме ръцете в същата поза както под водата и измерваме колко време е необходимо да изпитаме изтръпването. Ако това време е по-малко или приблизително колкото времето ни в динамична апнея значи това е причината.
Добрата новина е, че изчезва с практиката и с разтягане.
Имах и една друга идея от какво може да е, но 30те градуса не се вързват с нея.
|
valkosub
16-01-2008 18:14
|
И аз имах такива съмнения, това което Петьо писа за изтръпването на ръцете.
А замайването кога го получи, след първите вдишвания след като изплува ли?
|
|
Да се вмъкна и аз в темата :-) На мен също ми се е получавало изтръпването на ръцете. Получава се след като изпуснеш и поемеш въздуха в края на апнеята, с малко закъснение се появяват виенето на свят и розовата мъгла. Изтръпването започва от рамената и се разпростира по протежението на ръцете а в следващия момент и в обратна посока към гръдните мускули. Получи ми се преди 2 месеца. Тогава направих една тренировка която не ми беше по силите. Бях 107 кг. и изтичах 3 км. след което вървях 10 минути и започнах тренировките за апнея които са комбинация от вървене и стоене на едно място. При това ръцете са ми отпуснати или се движат в страни от тялото при ход и не са под напрежение. Лошото беше че килограмите ми бяха много, от 3 месеца пушех и не бях тренирал апнеята си през този период а гонех предишните си резултати. Това ми се случи в една седмица на 2 тренировки като се повтаряше на всяко упражнение за апнея на което проявявах инат и задържах повече време от благоразумното. Затова се коригирах и не се пресилвах. Ако случая е подобен на моя може да е от изгубване на форма, пушене и претоварване гонеики високи резултати , поне при мен беше поради тези причини. Сега съм 100 кг. и почти всеки ден извършвам същите тренировки. На протеинова диета съм, спрях цигарите след нова година и навлизам във форма. Въпросния проблем не се е проявил нито веднъж а вече достигнах предишните си резултати.
|
|
Получава се след като изпуснеш и поемеш въздуха в края на апнеята, с малко закъснение се появяват виенето на свят и розовата мъгла. Изтръпването започва от рамената и се разпростира по протежението на ръцете а в следващия момент и в обратна посока към гръдните мускули.
Абсолютно точно го е описал Атоман - това ми се случи и на мен
днес си тренирах по същия начин но без да стигам до крайности и проблеми с истръпване нямах
може да обсъдиме темата ако се видим в събота на сбирката живот и здраве
|
|
Веско първия път имах усещането че получавам инфаркт :-) Беше най силния и иззненадващ (защото не го очаквах разбира се) Мускулите ми почти се схванаха и имах чувството че мравки ме полазват. Минаха около 5 минути докато ме поотпусне. Трябва да се внимава ! ! !
|
|
Днес за пръв път почти достигнах до black out само че моя май беше от типа на ламбадата защото в този такт се клатеха краката ми :-) Тренирайки в парка както почти всеки ден реших да си подобря рекорда и направих 2 минути и 35 секунди апнея като 1 минута съм прекарал в ходене(90 крачки) а 1.35 сек. на едно място стоейки. Когато реших че е крайно време да си поема въздух ..... имах чувството че се нося във въздуха и започна да ми притъмнява откъм периферията на зрението ми. Много съм учуден че успях да си контролирам порива за вдишване до този момент, даже си мислех че мога и още но се вслушах в разума и спрях. Този опит до някаква степен очерта възможностите ми в момента и ме запозна с най опасния етап на апнеята. Мисля да не достигам до такива крайности вече. И препоръчвам на всички да не го правят ! ! !
|
sea-wolf
23-01-2008 23:42
|
Има един много важен момент в цялата работа с апнеята - издишването на малко въздух и поемането на първата глътка. Пелидзари обръща специално внимание на този последен и много важен етап от апнеята и казва, че в много случаи от него зависи дали ще приключим безпроблемно апнеята или ще загубим съзнание.
Предполагам, че сте наясно, но все пак ми се иска да го спомена.
|
|
Митко, спри се бе човече! Няма да доживееш до май месец, като те гледам . Ще ти препоръчам едно упражнене, значително по-безопасно от тези, които описваш:
сядаш удобно, вземаш в ръката си една тухла четворка, с която започваш ритмично да си млатиш топките. След всеки сполучлив удар ти гарантирам поне 3-минутна апнеа Доста боли, но ако случайно не уцелиш, бедна ти е фантазията какъв празник е...
|
|
ХА ха :-) Гриша смятам да се придържам към Руската ролетка ;-) Традиционна е и ако уцелиш болката преминава значително по вързо ;-) Пепи действително рязкото поемане на въздух като че ли влошава нещата и вероятноста да загубиш съзнание. Ще прочета малко повече по въпроса!
|
Live2Dive
24-01-2008 10:33
|
Петре, какво точно пише Пелизари за първата глътка въздух? Когато на времето се учехме да далдисваме в апнея , философията беше при първото бързо издишване да се стягат големи групи мускули - например тези на раменете, ръцете и гърба, тоест по никакъв начин да не се отпускаш при първата глътка въздух – това и до момента го практикувам . Причината вероятно е да се предотврати внезапното оттичане на кръв от главния мозък към крайниците ...
|
|
Ето това е пример, ако някой още не вярва, че има хора, дали като тренират продължително и интензивно, или по природа, които могат относително спокойно да преодоляват поривите за вдишване и неусетно да се докарат до загуба на съзнание... А при загубата на съзнание, какво, всички мускули се отпускат и ако сме на 4-2 м въздухът излиза, плаваемостта отново става отрицателна и... чао. Дори на 1м под повържността да загубим съзнание, при намаляващо махане с крака скоростта бързо намалява и... пак същото.
Една от мерките против това е да излизаме винаги с резерв от време.
Ангеле, във всички авиации за борба с отлива на кръв от мозъка се използва стягане на мускулите на краката и корема... Там отливът се дължи на ускорението при маневриране, което действа в посока крака-глава, а кръвта по инерция се оттича към краката...
В нашия случай стягането на коремните мускули също би имало ефект, а краката и без това са напрегнати.
|
|
за да не се получава това с изпускането на въздуха поради отпускане на мускулите под въздействието на налягането мисля че има и друга мярка която може да се вземе...
Когато тръгнем нагоре, с ясното съзнание че ТОЗИ ПЪТ МАЙ ПРЕКАЛИХ ... лявата ръка хваща езика на колана с тежестите който се показва от катарамата и го откопчава, държейки го за езика изплуваме ... ако "телевизора сгъне картината" (да не дава Господ - дето се казва) - ръката изпуска колана, той се изхлузва от тялото и поради положителната плаваемост на тялото с костюма - оставаме на повърхността.
Случвало ми се е да откопчавам колана при апнеа 2m10s излизайки от 15м и слава Богу - не съм го изтъвал
|
|
Добре е това, както и цялата последователност от действия при гмуркане, да се тренира специално (не самостоятелно!) на умерени дълбочини, преди действителни гмуркания...
Дори и само умствени упражнения, но многократно и еднакво повтаряни, пак повишават вероятността от правилни действия при необходимост.
|
|
Нови Продукти
Цена: 324.00 Лв.
Spearfishing
|