Приятели,
Книгата(малка част от едната глава е горното писане) е вече готова.
Който има желание да я види

[link]

Наложи се да е е-книга за да е по джоба на всеки. Приятно четене.

Здравейте,

Страхотна тема, чета и направо полудявам, защото съм начинаещ, а слуката все не идва (не, че съм провил кой знае колко опити). Вчера се прибрах от морето. Аз съм от София и нямам възможност да трупам опит с бързи темпове, защото съм далече. Два дни във водата, рибата е на 3 метра от брега на 1.5 м. дълбочина, виждам я, меря, стрелям, но така и не я взимам. Първоначално пробвах без дори да лягам долу, защото имах чудесна видимост от горе, както казах дълбочината не беше повече от 2 м. Въпреки, че знам, че трябва да легна на дъното, от повърхността ми се стори изключително лесно да забелязвам рибата и прецених, че така ще имам по-голям успех. За съжаление не - колкото и да се стараех да не шавам и да не размахвам харпуна - все не идваше на желаното разстояние или дори да идваше, изстрелите не бяха успешни. След това започнах да мъча да залягам, но пак нямах особен успех, особено при положение, че трябва да излезна преди да е дошла рибата..реших, че от горе е по-добре (знам, знам..) . В крайна сметка започнах да обхождам по посока буната, с идеята, че на малко по-голяма дълбочина рибата ще е може би по-спокойна. Да ама не. Избщо нямаше или аз не видях, с изключение на няколко спарита. В крайна сметка се върнах обратно на плиткото до самия бряг.. рибата просто си играеше там и там си и харесваше. Така и двата дни.. ту от горе, ту от долу.. ужким с минимални движение.. ама нейсе. На няколко пъти повеждах с харпуна по-едри, които плуват около мен, но не ми се струва ефективен начин за стрелба.. според мен винаги тя е по-бърза.. Също нещо много интересно.. след като стрелям и пропусна, рибата идва право към мен.. все едно вече знае, че съм безопасен и минава да ми се изсмее в лицето. Единственото, което за съжаление успях да направя е да раня една, но се изплъзна. За щастие след малко я видях отново да плува на близо, тоест надявам се няма да умре в мъки напразно, но аз лично се чувствам адски накъдърен.. изчел съм всичко, което има за четене, екипирал съм се, рибата е в краката ми и плува на 2-3 метра.. и пак не взимам.. вече започнаха да ме бъзикат приятели и роднини.. все влизам за риба и все не ядем риба хваната от мен. За съжаление нямам и с кого да влизам, за да ми покаже по-конкретно какво да правя, самоук съм, от моите приятели никой не е запален и реално за всичко откривам топлата вода, но без успехи.. може би за това и все още се придържам към по-плиткото, тъй като все още бавно набирам кураж за дълбочини повече от 4-5 метра. Така или иначе виждам рибата и на по-малка дълбочина, но реално това не води резултати.. единственото, което за сега прави впечатление на околните е галимацията по пренасяне на екипировка и обличането. Аз съм упорит и не смятам да се отказвам, защото това е прекрасно хоби и начин на живот, но на моменти наистина е демотивиращо. Не знам вие дали също сте били така в началото ??

deliburan: Колега не съм съгласен с теб че на 3 метра дълбочина няма едри платерини от порядъка на 400 гр. Според мен е по важно мястото на което гмуркаш а не дълбочината!