Разглеждане на всички мнения на Gringo
|
Super са снимките, но защо медузите са с такъв бронзов тен? |
|
Иво, с тези рибешки портрети вече имаш нужда от Red-Eyes Removal Tool... |
|
Честито Вова! Екипировката ти вече твърдо се оформи във високия клас и с целогодишна пригодност, както си мечтаеше преди 2 години. Със здраве да я ползваш и да я скапеш от гмуркане и пак да си купиш нова ! Това лято и аз се размечтах за една тройка, та сега неблагородно ти завиждам... |
|
Ееее, страхотна история! Браво Юли, радвам се за незабравимото ти прекарване на острова! Изобщо, там е страхотно място, сурово и красиво, като че ли създадено за истински преживявания и приключения. Няма начин да не си донесеш нещо, с което да го запомниш за цял живот - снимки, спомени и преживявания всякакви... Аз например си донесох масивна БТЕ (белодробна тромбоемболия) вследствие на прибързано определените като "малкия дявол" травми по ръката след "тангото" с лодката, но прескочих трапа и пак ми се ходи там. Тази година едва ли, но следващата мисля да го видя как ще е през юни, ако е рекъл Господ...
Поздрави за прекрасния репортаж и за улова! |
|
Горещо мога да препоръчам едно интересно място за семейна почивка - Фанари. Намира се на морето между Ксанти и Комотини, като за целта се слиза от магистралата. Има доста прилични като за Гърция плажове (три на брой), хубави заведения и всякакви условия за преспиване на нормални цени. Не изглежда атрактивно за харпунджийстване, но това не попречи на приятелят ми да прасне като на шега два лаврака на буната на яхтеното пристанище... Ето и едно снимче от най-източния плаж:
Другото чудесно място, което мога да препоръчам за семейна почивка е Халкидики/Ситониа/Вурвуру. Там морето и плажът влизаха в двора (6 дка.) на къщата, която бяхме наели. Ето ви и от там една фотка от терасата на нашия апартамент:
Там за гмуркане трябва лодка, за да се ходи на островите отсреща. Иначе жените и децата бяха супер доволни! |
|
Хааа, значи не миряса, докато не си го взе... Още в неделя, или вчера се яви на поправителен, колега? |
|
Грешник, трудно ми е да ти отговоря. Ние бяхме 4-ма приятели, всеки участва в харчовете и му загубих сметката, пък и съм с редки пръсти, та не мога да бъда критерий. Основните пера са път, нощувка и храна. Парите за път зависят от къде в България ще тръгнеш и с каква кола ще пътуваш. От София и обратно ние навъртяхме общо около 1200 км. Нощувките пак са според зависи къде, но в границите 15-30 евро/човек. Храната... ами там е най-трудно да се каже. Ние си угаждахме много, все по заведения, та по-добре да не плаша хората. Щом ни поздравяваха на другия ден по улицата келнерите, значи не сме добър пример... Един огромен дюнер обаче, пълен с качествено, изключително вкусно свинско месо на главната улица в Камариотица струваше 2 евро. Пак толкова, ако си го изядеш в заведението в чиния. Рибата обаче е много скъпа навсякъде. Абе...взимай по 1000 еврака на калпак и ще ти останат... |
|
Юли, желая ти само по-милостиво време и здраве! За останалото съм сигурен, че като доста по-напреднал, ще добиеш значително по-пълни впечатления за рибите и лова. Там темата е все още празна и чака своя автор... Наслука! |
|
Уааууу, няма празно в това семейство! Всичко живо е на тръстиката, денонощно! Яворе, при тази размяна на ролите ти ли после готвиш улова, че като знам как я гърбиш ежедневно Илианка с твойте риби.... |
|
Долната снимка е от самия бряг на Кипос. Според мен между Кипос и Пахиа Амос са най-красивите места, но дали са най-рибни...??? Фактически няма значение от коя страна ще се влезе, стига да има лодка. Целият южен бряг на острова е прекрасен като релеф. Обърнат е срещу северозападната страна на Гьокчеада и може да се предположи, че между двата острова трябва да има трафик на хубави рибоци. От ляво на Кипос не го разгледах добре, но принципно цялата северна и североизточна брегова ивица е плоска и плажоподобна. Хубавите скали започват от Кипос на дясно. Ние отидохме до там, защото предната вечер на бензиностанцията, където пълнихме резервоара на лодката, едно от момчетата ни убеждаваше, че точно на Кипос са големите риби и показваше с ръце еднометрова "псариа", ама на нас не ни хареса много мястото. Там е абсолютен пустеж, най-близкото място за спане е в Терма - там има няколко хотела, има и заведения и ми се видя доста пренаселено, защото всички от къмпингите се изсипват там на купон. Пътят е съвсем приличен, почти равен и обикаля съвсем близо до морето. Само малко преди Кипос имаше някакви наклони със завои, но нищо особено. Не съм засичал време, но от Камариотица е не повече от 20-30 мин. Тъй като има къмпинги и разни хотелчета, има доста движение на хора покрай пътя, та затова не може много да се бърза.
Сега като се замисля, възможно е точно североизточната страна да е по-рибна, но при този вятър точно там сигурно е било съвсем невъзможно да се припари, еле пък с надуваема лодка.
Ако все пак предпочетете Кипос за влизане, по-разумно е да се търси място за отсядане в Терма или наоколо. Така ще спестите половината път от Камариотица.
Вова, аз си имам само една 5-ца и с нея си влизам от май до ноември - туй положението Минке, други гащи няма! Малко ми беше топло, но поне във водата не ме шибаше вятъра. Само по носовете на заливите шнорхелът странно се опитваше да ми се измъква от устата, но за кратко . Относно стрелбата - дребни (200-300 гр.) спарита, заплеснати в паша по камъните. Стрелят се от метър и малко, ако не те усетят. Лесна плячка, колкото да има нещо за вечеря. На мен ми беше малко съвестно с 20 мм. ластик и 6.5 мм. стрела, ама...
Както е видно, умишлено избягвам темата за самия риболов. Аз в този сайт за това, ще ме прощавате, ама акъл няма да давам. Всеки колега, за когото 20-30 метра дълбочина не са проблем, може да види съвсем различна картина и после да ми се смее. Аз до 10 метра видях само дребни риби, за които не се чувствам убеден, че трябва да занимавам аудиторията... |
|
Радвам се, че информацията ви се струва полезна.
Ванка, ако ти се занимава, не възразявам. Ако нещо трябва да добавя или преработя, обади се.
Тео, не си съвсем прав. Островът е най-красивото и диво място, на което аз съм ходил. Заливите и дъното също са прекрасни за гмуркане. Цялата южна дъга на острова изглежда страхотно за нашата краста, но е добре да се обходи с лодка. Това невероятно съчетание на почти афганистански скален пейзаж и море мен ме замая. Това, че аз си ходя вечно с една торба карък, а и не съм достатъчно добър гмуркач, не трябва да ти дава повод да пропуснеш това място! Аз сега си мисля, че въпреки всичко пак бих отишъл, даже бих тръгнал още утре... |
|
Яворе, постоянно ми приписваш някакви професии, та съвсем се обърках. Ако имаш предвид фотографията, единственото нещо, което съм спечелил в материален план с нея до момента е една т-шъртка от “Медфиш” . И от пътеписи не съм изкарвал още троха хляб, но никога не е късно да се пробвам. Ето, вече една ракия и салата избачках...
Юли, отговарям веднага:
Цената за ферибота е 13.50 евро на човек в едната посока. Колите са в две категории: до 4.25 метра и над 4.25 м. Нашата беше от втората категория и платихме 69 евро в едната посока. За по-късите е 55 евро, ако не се лъжа.
Нашата риба ни я сготвиха дори с ентусиазъм, абсолютно безплатно. Естествено, че направихме покрай това сметка за салати и напитки за 50 евро, но не знам дали това е определящо. Единият готвач се занимава само с едно голямо барбекю на двора и доста добре се справи. Освен рибата (няколко спарита, доради и 2 морски езика) уловихме и един октопод, като всичко се опече на скарата. Без да се изхвърлям, но това беше най-вкусната морска храна на скара, която съм ял от поне 2 години насам.
Сега да ви доразкажа какво стана: без особено преувеличение може да се каже, че докато се усетим, и адът дойде на Самотраки. Изведнъж задуха силен североизточен вятър, който за няколко минути стана ураганен. На другия ден разбрахме, че е измерена скорост от 32 м./сек, или 6-7 степен по някаква друга скала. При опит да преместим лодката по-навътре на брега халата я вдигна заедно с двигателя и я захлупи върху мен. Смаза ми дясната ръка (слава Богу, само жестоки хематоми от лакътя до китката, но нищо счупено или срязано) и си я затъркаля по плажа като перце. Вдигна пясък от плажа и се получи нещо като гибли, но пясъкът там е от камъчета, които не ми се говори като те пердашат през лицето или дори през дрехите какво е усещането. Зарязахме лодката и се скрихме в стаите докато попремине. Масите и столовете на терасата на кръчмата бяха на купчина в единия ъгъл.
Аз се лекувах с лед от кръчмата, та огромните подутини по вените поспаднаха. Вечерта спря токът на целия остров и стана ясно, че има голям горски пожар над Камариотица, на 200 м. от бензиностанцията. Цяла нощ фериботът прекарва пожарникари и техника от Александруполис. Дойде и хеликоптер с воден контейнер и на сутринта бяха го угасили, а после цял ден пък прекарваха обратно пожарникарите и машините им.
Естествено, че след двубоя с ръката ми двигателят на лодката се оказа и той контузен, но по-сериозно – не включваше скоростите и жилото за запалване беше заяло. Останахме без лодка. Ето как сме я “обезопасили”:
Въпреки вятъра, който не спря и дори не намали силата си, решихме да влезем от източния нос и с плуване да разузнаем заливите, които колегата беше описал. Много странно, но вятърът не правеше голяма вълна в морето, а по-скоро го “замазваше”, като вдигаше вода във вид на пара от повърхността.
Намерихме един козарски път и с джипа разузнахме от сушата, до където успяхме да стигнем, релефа на брега. Видяхме няколко залива, които изглеждаха защитени и сравнително спокойни:
Решихме да се държим близо да скалите, защото не знаехме дали няма опасни течения. Гмуркахме повече от 5 часа, като аз успях да стигна до 4-тия залив преди водопадите. Дъното се оказа много интересно, с добри укрития от едри камъни и скали и пясък между тях. Гъмжеше от дребни спарита, видях и няколко прилични кефала. Дълбочините са до 10 м. в заливите. Мисля, че слизах до една от най-дълбоките точки, през които минах, и на часовника ми е останал запис 9.4 м./ 24.6 гр. С. Третият залив има невероятно малко пясъчно плажче, където може да се излезе и да се почине. Ако сте с лодка, може да се извади на брега и да се направи бивак – много е уютно и красиво, като от към сушата е много трудно достъпно. Най-много съжалявам, че водоустойчивият Олимпус остана в колегата, а той не стигна до там, за да направим снимки.
Мога спокойно да кажа, че при престой във водата от 6 часа може спокойно да се обходи целия район до водопадите и без лодка. Моето мнение обаче е, че по-удачно би било да се гмурка там до средата на юни и после след средата на септември - просто сега покрай брега водата дори на дълбоко е много топла и едрите риби май не са там (пък знае ли човек?).
Съкратихме си престоя с един ден и си тръгнахме в петък, защото местните ни уплашиха, че ако вятърът утихне, ще тръгне мъртво вълнение и тогава може да спре фериботът за 2-3 дни.
Още нещо, което може би е важно:
На пристанището в Камариотица, на главната улица се намира сградата, в която се помещават офисите на бреговата охрана и морската полиция. Изобщо, силовите служби са добре представени и особено осезаеми под сенките на многобройните кръчмета и кафенета по стъргалото. Граничната полиция има страхотен супермощен и модерен 20-метров кораб, а градската полиция се движи с прилични коли, част от които чисто нови Чероки. Освен да пият кафе на групички из капанчетата обаче единствената им работа се състоеше да помагат при подреждането на колите за ферибота. Има и доста военни, вероятно има някакво поделение на острова.
На бензиностанцията едно от момчетата видя харпуните и се заприказвахме. На въпроса проверяват ли морските полицаи (порт полицията) около острова за разрешителни за подводен риболов, той ококори очи и отказа да повярва, че се занимават с подобна дейност. Трябваше 10 минути да му обясняваме, че в Гърция е така, но той така и не ни повярва... |
|
Ето малко продължение по темата и лични впечатления:
Избрахме маршрут София - Кулата - Промахон - Серес - Драма - Кавала - Ксанти - Комотини - Александуполис. От Кавала до Александруполис е магистрала. Не разчитайте на бензиностанции по нея - няма! Трябва да се слиза в населените места.
Фериботът е 2 пъти дневно - 10.00 сутринта и 17.00 следобяд (понеделник, вторник, петък и събота). В сряда сутрешният е в 9.00, а в неделя е само един към острова в 16.00. Корабът е един - Нона Мари. Ето го:
Пътува 2ч. и 40 мин. На кораба има два вътрешни климатизирани салона с бюфет и покрити с навес редове със седалки на горната палуба. Пътуването е много приятно, като през цялото време от левия борд островът расте на хоризонта:
Единственият град(че) е и пристанището - Камариотица. Има си всичко - и стъргало с много заведения, и хотели и хотелчета. Ето как изглежда от ферибота:
Там е и единствената бензиностанция на острова (бензин 95 - 1.30 евро/л.) Преспахме първата нощ в не лош хотел с ТВ, баня и климатик. Двойна стая с включена закуска - 60 евро/нощувка.
Както е писал колегата Zablio по-горе, има 2 пътя - от към северната страна до Кипос, и на юг до Пахиа Амос. Ето карта на острова:
Обиколихме първо северния - около 25-30 км. Не видяхме интересни места за гмуркане - открити плоски каменисти плажове. Има 2 къмпинга, пълни с тийнейджъри от цяла Европа. Градчето Терма се оказа далеч от това понятие - няколко заведения и хотели около минералните извори. Изобщо всичко, маркирано с точки не трябва да се приема за градове, освен "столицата" Камариотица. В най-добрия случай са махали с по няколко къщи.
Върнахме се и тръгнахме на юг към Пахиа Амос. По пътя има едно село - Лакома - в което няма къде да се преспи. Пътят обаче слиза до морето, където има комплекс с хотелска част и ресторант. Ето гледка от това място - на хоризонта се вижда силуетът на турския остров Гьокчеада:
Там ни предложиха прилични стаи (двойни) с климатик за 35 евро/нощ. Решихме да отидем до края и после да се върнем да се настаним.
Цялото разстояние от Камариотица до Пахиа Амос е около 15 км. Пътят е тесен, но асфалтиран и добре поддържан. Има доста изкачвания и спускания с остри завои след Лакома. Местните постоянно бръмчат с доста скромни коли и моторетки и завистливо ни оглеждаха джипа.
На Пахиа Амос се оказа, че освен плажен бар има и ресторант. Оказа се също, че в къщата над него има 4 стаи, които ни предложиха за по 40 евро/нощувка. Въпреки, че са чисти, в сравнение с предишните си беше жива мизерия - без ТВ и климатик, скромна баня с тоалетна. Поспорихме, но решихме да останем там, за да не пътуваме с лодката всеки ден. Ето как изглежда комплексчето:
В кръчмата ни изненадаха 4-ма българи от Симеоновград - 3-ма готвачи и едно моме за обща работа. На барчето към плажа си има друг персонал - 4 много красиви момичета - 2 местни и 2 румънки. Цените обаче бяха доста солени - джин-тоник - 6 евра - ако искаш...
Веднага скочихме и напомпахме лодката, сложихме двигателя и направихме едно пробно кръгче из залива.
Ето и една гледка от морето към сушата:
Заливът е отворен на юг, като има западен и източен нос. Ето го и целия залив, гледан от източния нос:
Всичко до тук беше супер, но след това стана една... Ще продължа с разказа, ако ви е интересно |
|
Този рибок ми изглежда скоропостижно починал от старост... |
|
Браво бе, художник! Ще взема и аз да си пооправя камуфлажа на моя Креси, че нещо на жабуняк са го докарали талянците... |
|
Човек се учи, докато е ТЪП! Това за шлаухчето върху кримпа никога нямаше да ми дойде на ум... Мерси, Колега!
Сега ми идва идеята при вече накримпена линия, че сливчето може да се покрие с фин слой някакъв реактивен материал като епокси, сикафлекс или нещо подобно. |
|
Принципно, ако проблемът се приключва само с естетическите последици, то той е никакъв. Тази тема обаче доста е чоплена из форума, и не само в нашия, като периодично се подновява от собственици на нови харпуни. За мен има 2 важни въпроса, които остават:
1. Толкова ли са некадърни от Креси (по-некадърни от Ланара)?
2. Стрелата наистина ли се разхожда където си иска, съдейки по драскотините? Вижда се една дерюга дори странично на тръбата. При такова посукване стрелата би трябвало да разбие главата... %-6 . Най-логично ми се струва обяснението с кримпа:
Ако горната нескопосана, но все пак нагледна илюстрация е близо до истината, нека майсторите на формулите тук да кажат с каква сила кримпът млати по тялото в момента на максимално ускорение на стрелата, особено при по-дебел и твърд монофил.
Тази версия обяснява и защо производителят не е реагирал - оригиналното стъкмяване на Команчи е с плетено въже, което не се кримпва, както и на повечето стари модели еврохарпуни. |
|
Ице, ако това ще доведе до покой разтревожената ти душа , ето по-долу тръбата на моя Патос:
Както е видно, има си и водач, и тетивата е от канапче, и забележи разликата в здравината на покритието...та за мен остана версията с кримпа. Вероятно прави впечатление вътрешността на водача, където се трие стрелата - няма никакви поражения.
Не се набутвай с лепящ се водач, не става за Команчи - по-нисък е от водачите в дръжката и главата. И изобщо, какво като се драска? Важното е дали цели рибите... |
|
Ице, това повече прилича на драскотини от сличвето (кримпа). Виж дали няма някъде мустаци и ги заглади лекичко с подходяща пиличка или шкурка. |
|
Аз малко като албански реотан, ама сега стоплих, че част от оформилата се дискусия силно ме вълнува и имам отношение... Става дума за шубето. Страх ме е от куп неща в този живот. Например, супер ме е шубе, когато някое от дребните женски човечета в малкия ми свят се разболее дори от някакъв никакъв грип. Винаги ме е шубе, когато кача семейството си в колата, за да го прекарам от точка А до точка Б. Страх ме е от неверни приятели, от некадърни майстори и от прости хора. От морето и планината обаче никога не ме е било страх, независимо от настроението им. Просто когато са сърдити, не ги предизвикавам, защото много ги обичам и уважавам. Чакам да им мине и тогава си общуваме. За планината няма да ви говоря, но морето имам чувството, че го усещам на едно друго, подсъзнателно ниво. То си има език, който съм се научил да разбирам. От вълна до вълна усещам огромна разлика. Има вълна, която казва: "Хич и не си помисляй да се еб...ваш с мен!". Има и друга, която те кани да си поиграете. Има дни, когато и без вълна морето е сърдито и не те иска. Може да е бистро, но студено и мълчаливо. Друг път може и да лашка, но се смее и бърбори. По подобни признаци съм свикнал да усещам кога да вляза и кога не. Когато се почувствам поканен знам, че ще си прекарам страхотно и не ме е страх от нищо, колкото и нагло да звучи. Нито мътилката, нито мъртвакът в такива дни ме притесняват. Може да не извадя риба, но се кефя на макс. Никога не съм мислил за смъртта в морето, когато съм вътре. На сушата да. Многократно съм си представял ситуации, в които си оставам завинаги на дъното, но винаги когато съм на брега. Вляза ли в морето, незнайно защо, но никога не се сещам за това. Вероятно морето, веднъж допуснало ме в прегръдката си, не позволява подобни мисли да развалят преживяването ми. Не искам да звучи като нещо свръхестествено, някаква тъпа фукня или емоционална алабалистика, но наистина когато се отпусна във водата, усещам само приятни неща. По-тъпото е, че когато не съм в морето или на планината, а това е 80% от времето ми напоследък, все по-често мисля за онзи неизбежен момент и все повече се плаша да не започна да се плаша от него...
Да ме прощават враговете на литературния кръжок... |
|
Нови Продукти
Цена: 106.00 Лв.
Spearfishing
|