Разглеждане на всички мнения на Gringo
|
Яворе, ти уж си седкаш в Гърция, а от тебе скрито-покрито май няма... :p Чак и на Синеморец си навъдил агентура... Верно, аз бях, ама жена ми набързо им обясни, че синината ми е от тупане по гърдите и номерът не мина... Виж, Доктор Гаро може и да има повече късмет... |
|
Асене, бе кво стана с тази водка - извади ли я вече? Аз ще ходя по морето през септември, та ако още не си, да мина първо да я извадим, че да не нося от Софето...? Един познат ми каза, че руснаците, за да пестят място по корабите на контрабандистите, я бутилирали с някакъв газ под налягане, и така в бутилка от 1 литър събирали 3 литра водка. То затова и гемията толкоз бързо е потънала - свръхтегло... Проблемът е, че с времето този газ се разширявал и ако бутилката не се отвори, за да излезе, се пръскало шишето и.... абе да не дава Господ... |
|
Докторе, май нещо се бъзикаш... На Компетишън-а си има супер кръпка за зареждане. Ако обаче сериозно държиш на джапанката , поне си я направи с тиранти като сутиен, та да не разваляш хубавия костюм... И не забравяй, че част от кефа е, като сложиш няколко твои риби на масата да нахраниш дружината, да отвориш ризата на гърдите да ти видят синината от харпуна. Можеш и да споделиш колко труден и мъжествен спорт е подводният риболов, какви рискове за здравето и живота носи, а после да се окъпеш в погледите на признателните сътрапезници и най-вече сътрапезнички... |
|
Аааахахаха... лаком гъз кръв сере... |
|
Писано е доста из форума за техниката на зареждане. Виж тук:
[link]
Също така в сайта на Роб Алън:
[link]
виж долу: "click here for a gun loading tutorial.
В двата линка ръцете са разменени - както ти е по-удобно. Аз лично бутам дръжката с лявата ръка. |
|
Докторе, не се притеснявай, ама хич! Първия път всеки нов такъм е склонен да те притесни с нещо. За тези 20 мин. си усетил съвсем закономерно само жегата, която се е акумулирала (вътрешно) от усилията при обличането, и то на слънце, а и малко "сценична треска", щом си имал и публика После самият костюм (Компетишън е черен) се е понапекъл докато се топнеш, а и си бил основно на повърхността. Ако беше се погмурил под 4-5 метра, щеше да усетиш доста осезателна разлика в температурата на водата в по-долните слоеве. Тогава всичко си идва на мястото. Аз миналото лято гмурках с шорти поради липса на друг - не си е работа, вервай ми... На повърхбостта е екстра, но когато тръгнеш към дъното, на всеки метър надолу, все по-студена вода започва да влиза през яката и да ти промива гърба. Аз съм инатлив, но на 2-рия час вече мислех за излизане. Така, че споко и честит ти неопрен! Добър избор! |
|
мда...хубава рибка... |
|
хехехе, те хората затова от години се чудят как да измислят харпун-двуцевка...
Серго, като те гледам, това за фотографа вече си го измислил - първо си ги нижеш на кукана, а после си ги снимаш на воля... и погледът им един такъв чист, застинал... |
|
ако успееш да я култивираш само под маската, ще е соломоновско решение... |
|
Ванка, не че не се получи, но мисля, че не е това, което трябва. Всички риби, които ударих в Гърция (предимно 200-300 гр. кефали) бяха упорито в корема. Направих си мишена от едно парче стиродур и го млатих в плиткача един час от разстояние 2-3 метра - все ниско. Иначе не му липсва сила. Аз стрелям с 6.5 стрела и 18 мм. Omer Power. Размотава между 1 и 2 метра от макарата (тя лесно се саморазхлабва). Ластиците обаче видимо се катерят върху стрелата и стигнах до извода, че може те да я забиват надолу.
Ачо, тази стрела скоро няма да ме огрее по понятни причини... Реших кардинално въпроса и си поръчах отворена глава за кръгъл ластик. Имам и стоманена тетива РА, ще опитам и с дайнима и ще докладвам септември от морето, живот и здраве. |
|
Ванка, формално си абсолютно прав! С подобни теоретични постановки в главата отрязах втулките на един чифт ластици и монтирах въжен жълъд. Факт е обаче какъв резултат получих. Съжалявам, че не мога да покажа - харпунът не е при мен в момента. Мога да покажа засечките на стрелата:
Не мисля, че им има нещо. Видимо флексване не забелязах, но не изключвам да има някоя стотна. Тръбата е от алуминий, много яка, с интегриран водач, и става дума за 18 мм. ластици, не за G20... Явно това "мааалко отдолу" с ластиците при мойта глава го няма. Металният жълъд фиксира ластиците към идеалната права до засечката, докато въжената тетива позволява ластиците в края да се допрат до стрелата и да се опитват да се "търкалят" нагоре по овала на стрелата. Май и издувките от перлите "помагат". Както и да е - дори да е индивидуално само в моя случай, нека колегите, които посягат към такъв тунинг, да имат едно наум. Иначе за другото съм съгласен - аз смених дайнимата с капрон от зор. С изхлузването се справих посредством по-сериозен възел (с посочените в предишния пост косури - трудно развръзване), но дайнимата е по-твърда и се държеше по-кофти в засечките в моя случай. Капронът е по-мек и по-лесно лягаше. Наистина е по-калпав, но се сменя за секунди, щади клупчетата от дайнима, а и така и не успях за общо 14 дни гмуркане (това ми е сумарният актив от началото на сезона) да го скъсам нито веднъж. Колкото до РА - там май положението е малко по-различно. Там ластикът тръгва отдолу, а мястото на водачите-лифтъри е търсено доста прецизно, за да може хем ластиците да са максимално успоредни, хем да "лепят" стрелата към водача. |
|
Владе, само с идеята всичко в темата да е издържано фактологично, ще допълня: Dyneema е търговска марка на продукт на фирмата DSM (Dutch State Mines) - холандска химическа компания, която е създала и патентовала най-здравата (според тях) полимерна нишка, от която по цял свят се плетат множество въжета и корди, вкл. и тези, които ние ползваме. Нещо като Lycra, Teflon и Kevlar на DuPont. Има даже и хибриди, напр.: (купих си за проба в Гърция 1.5 м. такава) с кевларена сърцевина и дайнима оплетка.
Иначе това ми е много болна тема. Не бих се обаждал, защото не съм някакъв авторитет тук, но съм един от тези, които стрелят (когато се докопат до голям и солен гьол) само с въжени жълъди от тази пролет. Защо реших така? Ти беше свидетел миналата есен, когато излязох с кървящи, посиняли и надути пръсти от морето след изпускане на металния жълъд. Причината беше, че не пасваха добре засечките на стрела от една марка (Омер) с жълъд от друга (Беша). Реших, че ми стига толкова... Ще споделя моите наблюдения като човек, който се учи на принципа проба-грешка...прошка... Много се пише и в нашия страхотен сайт, а и по други братски такива за въжените жълъди и принципно би трябвало всичко да е ясно, но се наложи да открия доста неща сам за себе си. Ще ги споделя по-скоро за колегите, които както мен нямат "жив инструктор" под ръка... Например:
1. Ластици с втулки към главата не е добре да се ползват с въжен жълъд от другата страна. Защо? Защото главата с втулките е центрирана спрямо оста на стрелата, или иначе казано - изцяло над тръбата (тялото) на харпуна. При натягане на ластиците въжената тетива не ляга в засечката надолу, както следва посоката при ластици под центъра на стрелата, а "търси" центъра на усилието на ластиците. Дори при минимално "флексване", или огъване нагоре на тръбата, тетивата вече дърпа нагоре и се стреми да излезе от засечката. Отрицателните последици са 2: първата - бързо протриване на тетивата, и втората - повдигане на "задника" на стрелата и изстрел надолу.
2. Комбинация от клуп в ластика и сменяема тетива, и двете от дайнима, е трудна за връзване. Изхлузва се. Владе, възелът от снимката ти при дайнима-дайнима вероятно ще изпусне при ластици 18 - 20 мм. Обикновено това става бавно и основно във водата, където предизвиква максимална вреда (виж законите на Мърфи ) Единственият възел, който ти ми показа и който задържа, бе "двоен шкотов" с едно мое подобрение - едно допълнително пресукване (при интерес ще го покажа). Това обаче води до трудно развръзване, особено в полеви условия. Рязането води до риск да се нарани клупа. Аз реших проблема с клуп от дайнима и тетива от капроново въже 2 мм. (от онези пипитените - черно и бяло, дето идват с повечето харпуни като линия за стрелата, продават се в дебелини 1.6 и 2.0 мм. за стотинки). Нямате идея колко време кара при добре обработена стрела и правилно зареждане (без плъзгане по стрелата), а се връзва по най-лесния начин (виж [link] ) и държи без възелчета.
3. Спрях да ползвам перли (мъниста, топчета - все за същото става дума). Опитах да намеря по дрогериите, но са много кекави и се чупят - стават на сол. Реших проблема, като купих и разтурих една оригинална тетива Роб Алън с качествени чашки, но те са сметнати за възел на единична дайнима. Поизпилих ги, за да влиза възел на двойна дайнима и стана супер, но при разтегнат ластик топчето надува и подпира в стрелата. После си поръчах от Щатите по-малък диаметър перли от бронз, но и те "надуват". Не знам дали влияе на изстрела, но дразни! Сетих се за съвета на Явор (Yavorsub) да ги елиминирам изобщо и опитах - при добро стягане на констриктор възела на ластиците НЯМА ШАНС да излезе! Дори при Omer Power 18, който е с 5 мм. дупка в средата като маркуч! Хем аз правя най-обикновен "шивашки" възел на клупа вместо показания от Добри HiTech... Така за един клуп харча само 10 см. дайнима, която струва 3 лв./м. без доставката
4. Задължително слагам смазка на ластика под констриктор възела - капка ВЕРО, което разтривам и чакам малко да засъхне. Така не се лигави излишно при стягането и позволява възелът да се затегне на точното място. После верото се измива с вода, ако няма да се влиза същия ден ( не се знае какво съдържа и как се отразява на ластика, ако седи дълго време). Възелчетата вкарвам в ластика с плюнка и едниния от 2-та броя клещички с тънки човки, с които после стягам констриктор възела.
5. Оформянето на конусите на ластиците при жълъда ги правя първо с ножица, а после с шкурка No. 60, навита на полуобла пила - срам не срам, оказа се, че нямам наблизо шмиргел. Отнема ми по 15-20 мин. "на детайл"
6. За констриктор възлите най-подходящи се оказаха меки плетени корди с макс. дебелина 1.6 мм. и достатъчно здрави, за да не се късат при якото стягане. Напр.: кордите, препоръчвани за макари.
На майсторите сигурно съм бил досаден, но дано на по-неопитните съм бил поне малко полезен. |
|
Един приятел един ден излиза с 3 платерини по 100-тина грама и ние го подпукахме с майтапи, а жена му го защитава: аре бе, голяма риба всеки може да уцели, за малките се иска точност... Та за зарганчето - това си е вече мерник, даже направо си я изчистил... |
|
Ееее, Иво......направи изби рибата с тези пушки! От сърце ЧЕСТИТО!!! То талянците си ги знаем, но много се радвам за Владо - най-после негов харпун ще бъде изпитан и оценен от сериозен човек, пък каквото - такова! |
|
Тц, тц, тц... глей ти беля! Как стана това бе братче? Бе гледам аз тези дни не показваш улов като друг път, пък и ми направи впечатление по постовете ти, че май натискаш левия бутон на мишката със средния пръст, ама ми беше неудобно да питам. Даже за малко се стреснах, че може и аз да имам нещо общо, защото една от гупите онази вечер я ударих с Бешата, дето стрелата ми е 140 см./ 6.75 мм. зад хрилния капак, обаче като каза "дий!", изскуба ми харпуна от ръцете (все отлагам да и сложа макарата - НЕ ПРАВЕТЕ КАТО МЕН!) и се метна през прозореца. Там харпунът застана напреко, ама гадта прехапа монофила и задрънча със стрелата нанякъде по улицата. Аз не я гоних, защото имаше още 10-тина гупи, дето се групираха да скочат на жената на комшията и трябваше да помагам, ама на другия ден един таксиджия разправяше в кафето, че видял през нощта някакво рибе да седи пред хотел Хемус и да гризе контрата на стрела от харпун. Той се опитал да го прегази, но гадината се извъртяла и му пробола предната лява гума със стрелата. После задрънчала към Перловската река. Помислих си, че ако е успяла да скочи в реката, ей го къде е Искъра, после по Дунава и в Бургас, морето и неговите трудови хора.... Ама няма как толкова бързо да е стигнала - загубила е поне 2-3 часа докато прегризе стрелата, пък и бая път си е... Та може и друга да ти е отхапала пръста.... |
|
Не се смейте на рекламите - май месец опитах MarlBoro и апнеата ми от 14 сек. се вдигна на 19... Ще пробвам и с Camel - може и още няколко инча да добавя към 28-те, до които се гмуркам... |
|
Изкуших се от горната красота да ви покажа и моя нож, за да разваля малко гледката... . Купувал съм го през 1985-та г. някъде в чужбина, но не помня къде и за колко. Видно е от снимката по-долу, че хич не е жален, поне до 1992-ра, а от миналата година пак е на крака ми, когато имам възможност да се накисна. Малко е "едричък" (18 см. острие), тип "Рамбо" ама тогава нямаше други, май... С него сме стари приятели и не се предаваме един друг. Аз не мисля да го сменям, а той ми го връща с вярна служба. Японско производство е и както каза Пипин, ръждясва само на някои места - една тънка линия на границата с дръжката и чукчето с ухото зад ръкохватката, тази година за първи път в Егейско море се оцветиха в основата си и зъбите на триончето. Не мога да отрека обаче, че полагам елементарни грижи за него: Изплаквам го и го подсушавам след гмуркане (когато се сетя), а след прибиране в София го пръскам с контокс, оставям го за час и после го забърсвам със салфетка. Това е. А ето го и него:
|
|
ареее, тук си стана направо схватка за жълтата фланелка... Добре, че малката ми щерка забеляза, че историите ви са измислени, щото бях седнал и аз да споделя как снощи едва успяхме за 4 часа с комшията да натръшкаме с 2 харпуна един аквариум разбесняли се гупи - 8-годишният му син беше изпробвал върху тях действието на 2-3 хапчета Виагра, дето ги беше свил от баща си. Ама тази история е абсолютно истинска и няма място при вашите измишльотини... |
|
И ако произходът му е от твоя край, най-вероятно няма да ръждяса като "класическите водолазки" ножове... |
|
Нови Продукти
Цена: 51.00 Лв.
Spearfishing
|