Spearfish.org - Spearfish.org

Разглеждане на всички мнения на Akula deep

Общо мнения: 1418

« Предишен Стр. 42 от 71 40 41 42 43 44 Следващ »

Сезон 2008	Отговори: 1,061 Видяна: 898,348	Последно мнение от: kiril за 01 Януари 2009 - 19:07
от Sand за Петък, 15 Февруари 2008 - 21:222 ... 52 53 54

Покажи
12 Ное 2008 - 17:38
от Akula deep

Колега ZOOM, няма ли там някоя ливада да косиме, докато съхнат неопрените. wink

или нещо, властите да дават бонуси за утрепан шаран и толстолоб. Ще помагаме с каквото можем на братята Американци.
Мамка му, що така става не мога да разбера !
Що тука не се завъди по тоя начин пущината. Пикам ти тогава на морето с всичките му там 200грамови иларии, платерини и скаларрки, лавраци и темподобни.
80 санта видимост ми трябва и нищо повече.
А колкото пъти съм бил в Германия (те и американците май така мислят), толкова пъти съм им се чудил. Какво толкова намират в херингата и сьомгата дето го няма в шарана, че да не го признават за риба shok

Аз лично умирам за един "дивак" от тия дето си ги цапнал.Слюнката ми потича, само като си помисля.... blush2

Кръчмата

Да се посмеем	Отговори: 2,094 Видяна: 2,079,975	Последно мнение от: Георги RUS за 27 Юни 2021 - 18:14
от Yavorsub за Неделя, 17 Февруари 2008 - 16:262 ... 103 104 105

Покажи
11 Ное 2008 - 14:45
от Akula deep

vatus написа:

Гинеколог се прибирал от работа. Този ден прегледал толкова много жени, че чак му се повръщало от гледката на разкрачени женси крака и космясали вулви.
Минавал покрай една градинка и от храстите изскочила една млада циганка и с премрежен поглед изтърсила.
- Чичо, ако дадеш 5лева ще ти покажа една пу.ка.

Ванка, предполагал ли си някога, че с един виц разказан на три реда, ще създадеш цяло село , като Сюинет тепе (Горно Учино), и накрая ще вкараш в пандиза най-уважавания човек в околията.
Може ли такова нещо ? ? ? wink

А иначе не всичко свършва с влизането на Доктор Хаджигеоргиев в затвора. Животът му даже стана по-весел и по-интересен, ама за това , друг път .............

Покажи
10 Ное 2008 - 22:16
от Akula deep

Джоко се разхождаше в гората, зарязал колата на километри. Вървеше и слушаше песента на птичките , когато шум привлече вниманието му. От капинака се измъкна Анка- дъщерята на Аличко Джингиза.
- Чичо, извика закачливо тя. Ако дадеш пет лева,.ще ти дам да видиш една пу-ка !
На Джоко му причерня.....

Очаквайте продължение...................
..................
Ето и продължението :

Трябваше да си го изкарана някого, заради Олга - рускинята, дето гащите и все на букаи седяха, колчем Марин отидеше на рейс с кораба или заради ината на Добрила , дето само по магазини и кафета кибичеше и се чудеше с коя приятелка да разбъбри по телефона, щом само затръшнеше пътната врата. А за загорелите манджи, дето трябваше да яде ден през ден ? А за това, че всяка вечер д-р Хаджигеоргиев прибираше от простора сам белите ризи, които беше изпрал , след което сам си ги гладеше, че оная кьопава македонка, а се хванеше да оглади някоя, а я залепеше на ютията.
- А щерката, как не взе нещо от мен ? - премина като товарен влак мисълта през главата на Джоко. - Че май и по мъжкари се е подпалила напоследък, клеша с келеш !
- А сина ? И той пройдохата, мамин сладък ! Вчера Диди, днес Александрина, утре кой знае коя ще е ?
................
В Горно Учино подобно нещо не се беше случвало. Никога преди това.
Трябваше да съдят човек, пребил дете. И не кой да е , а самия доктор Хаджигеоргиев. Оня същия, дето направи всичко в селото да се направи поликлиника, обурудвана с няколко лекарски кабинета, родилно , аптека, дори издейства от София нова линейка - Волво, а през зимата намери лимит бензин за УАЗ-ката на горското, с която превозваха крайно нуждаещи се и храна до и от близките села. Дъщерята на Аличко Джингиза беше жестоко пребита, почти до смърт и главния заподозрян беше именно доктор Хаджигеоргиев.
Голямата зала на читалището се беше нажежила до червено. То че беше горещо - беше, ама и залата беше пълна до пръсване с хора не само от Горно Учино, ами и половината народ от съседните села се беше стекъл.Вътре се чуваше един шум, като че ли кошер с диви пчели се беше разбушувал.
Самото Горно Учино нямаше специална съдебна зала, но и не беше нужна. Тук по принцип престъпността е сведена до нула. И с каквато кола да дойдеш, и ключовете на таблото да оставиш, пак там ще я намериш, ако и след седмица. Като изключим инцидента с огледалото на Кольо Явашевата "Пантера" май друго посегателство на кола не се беше случвало с години, но това не се броеше.
Всички бяха притеснени.
Съдията - Деян Николов - с изпотени очила и разтреперан от напрежение. Вчера вечерта жена му - Нела Бечорката, бременна в шестия месец му беше заръчала :
- Мисли си утре, каква ще я мъдриш ! Доктора мене ме е израждал, при друг не лягам ! След два месеца доктора да е навън. А имай късмет, седмак като тебе да излезе детето,че виж к'во ш'та прая !
И Деян Николов, иначе върховен съдия , отсъдил хиляди справедливи присъди, сега се потеше, щото знаеше Нела Бечорката на какво е способна. А и не само тя. Цяло Горно Учино, щеше на него да си го изкара.
Прокурора Донка Сербезова - Тя пък беше притеснена още повече. В черното си костюмче с бяла ризка с дантелена якичка, която се подаваше от реверите,а от главата и не излизаше, как преди две седмици беше цапнала новата "Мазда", която оня темерут - мъжът и беше докарал от Австрия наскоро.
Тогава се наложи спешен ремонт в гаража на Данчо Тенекеджията. Ама толкова спешен, че за ден и половина не трябваше нищо да личи от случилото се. Казано - речено. Данчо запретна ръкави и за нула време изпъна тенекиите на японското возило толкова табиетлийски, че и от Япония, президента на "Мазда" да докараха, с целия му борд на директорите, пак нямаше да познае, че колата е ремонтирана. После дойде време за разплащане и покрай финикийските знаци, изчукването на колата, беше изчукано и прокурорското дупе на Донка Сербезова. А Данчо имаше здрави мускулести ръце, така загорели и втвърдени от всекидневното китосване и работа с коресилина, че ха пипнеше женски крак с чорапогащник, ха пускаше по три бримки.Пък и Данчо от бая време беше си наумил да свърши една работа с прокурорката, ама само чакаше сгодния момент.
От цялата тази разправия с производните на коресилина обаче, май не само ръцете , а и нещо друго се беше вкоравило доста при Данчо Тенекеджията. Не стига че беше твърдо, ами май беше и доста голямо по размери, така че след разплащането, къде в пари, къде в натура се беше получило разместване на яйчника на прокурорката Донка Сребезова.
И това разбра веднага д-р Хаджигеоргиев. Не му беше първо такова оплакване от данчовите похотливи изпълнения. А мъжа на Донка, едно че нямаше с какво да нанесе такава контузия, друго, че се беше запилял пак по чужбините някъде.
Адвоката на Анка - Румен Дзъндзъра. Той пък пристъпваше едвам едвам куцайки здравата със смешната си тога и още по-смешна перука, щото предната седмица беше паднал от каруцата, когато ходиха да берат лозето на Тачо Бербера. Пак доктора беше уредил, да отиде на рентген с в съседния град, където без да чака и без ред, се убеди, че след спешната намеса на Скукарджата, кракът е бил наместен успешно и всичко ще мине от самосебеси, само с компреси със счукан лук и сол.
Настъпи тишина.
В залата влезе обвиняемия. Зад него пристъпваше местния полицай - Стамат Груев. Доктора държеше двете си ръце отпред, скрити под наметнато карирано сако. Без белезници.
Не можеше Стамат да сложи белезници на тези ръце, дето преди има-няма два месеца извадиха живи и здрави близначките от утробата на съпругата му - Елена, а преди трийсе и кусур години бяха направили същото и с него. Та нали доктора можеше и да му е баща на години, пък и къде ли щеше да избяга този почтен мъж със снежно бяла коса. Можеше и да го накажат за това, ама на него му беше все тая.
Започна делото.
Изслушваха свидетелите на обвинението.
Най - напред думата взе Аличко Джингиза - разказа, как в онази августовска вечер, детето му си дошло цялото в кръв и синини, поругано от този човек - и Аличко посочи с пръст Джоко Хаджигеоргиев. Даже му дал мръсникът и пари, че да си мълчи.
След него дадоха думата Ганьо Чучулигата, който разказа, как ги срещна привечер. Нея и доктора с колата, като той шофирал , а тя седяла на предната седалка и му правела фелацио.
Свидетелстваха и група роми, които берели горски малини и видели как доктора води за ръка невръстното дете към храсталака.
Залата заклокочи, като нажежен казан. Искрици на ярост прехвъркаха в очите на хората, само доктор Хаджигеоргиев седеше спокоен и даже се четеше усмивка в очите му.
- Гад проклета ! - помисли си Донка Сербезова. - Ще поискам най-тежкото наказание.
Дойде ред и на потърпевшата Анка Джингизова.
Детето излезе напред и с огледа. Всички погледи бяха вперени в него. Напрежението беше такова, че ако някой запалеше дори кибритена клечка, то залата щеше да избухне като гигантска авиационна бомба.
Анка погледна в очите доктор Хаджигеоргиев и се разплака. Макар и циганка, тя не можеше да излъже, да предаде този човек, в когото тя виждаше добрия Дядо Коледа.Тя в същност беше виждала Дядо Коледа, само на етикетите от празни бутилки и кутии, които намираха с братята и сестрите си, когато ровеха по боклуците, никога в живота си не беше си представяла какво е това Коледа и коледна елха. Но ......
И Анка се разплака и разказа цялата истина за случилото се в оная вечер.
.....................

Наистина Джоко вдигна ръка, но не за да удари невинното цигане, а просто я вдигна и сложи бащински на главата и . Не може ръката , която три поколения е даряла да удари едно невинно дете.
Какво му беше криво детето ? На него ли трябваше да си го изкара ? Джоко се усмихна !
- Хайде ! Да те водя в къщи ! Ти нали си дъщерята на Аличко ? Не се бой !
И Джоко поведе детето за ръка, към паркираната си на Вълча поляна кола.
Вечерта настъпваше, а както знаете в гората се стъмва бързо. Анка носеше в ръка кофичка от боя за стена, пълна наполовина с малините, които тя се надяваше да продаде, за да изкара някой лев за храна на семейството, което скоро щеше да порасне с още едно гладно гърло.
По пътя им през гората се натъкнаха на цигански катун от берачи на малини, дошли чак от Котел, където край запаления огън се суетяха жени и тичаха дечуля. Мъжете пушеха насядали край огъня или по каруците.
- Здравейте ! Как е ? Има ли плод тая година ? - Подвикна им Джоко.
-Има, има докторе ! Дал Господ ! - отвърнаха те.
В гората запя славей и на Джоко сякаш му олекна някак. Искаше му се да се затича, ама детето беше толкова изморено, че едва се влачеше след него.
Стигнаха до колата и се отправиха бавно към Горно Учино по каменистия горски път.
По пътя изморената Анка се унесе от ромона на дизеловия мотор, който мъркаше на почти тихи обороти и заспа сгушена като коте на предната седалка , подпряла главица на дясното бедро на доктор Хаджигеоргиев.
Точно на разклона, Джоко трябваше да спре и да изчака да премине каруцата на Ганьо Чучулигата, който пак се беше запътил да краде сено от нивата на Господин Величков.
- Как е, Чучулига ? - подвикна му доктора - Има ли кирия ?
- Мъъъъ, ъмчиииии. Не бе, докторе, аз така, да разходя добичето.
- Да бе, разбира се. Да не се схване животното в обора ! - Засмя се доктора .
Точно когато съвсем се смрачаваше, колата на доктора наближи съвсем стопанския двор.
Доктора разбуди детето и спря колата.
- Хайде стигнахме. Събуди се !
Помогна и да намери дръжката на вратата, и когато Анка понечи да слезе, доктора бръкна в джоба си и извади каквито пари имаше там.
- На вземи ! Баща ти да си купи нови каиши за коня ! - (доктора не обичаше думата "кошум" wink

Парите хич не бяха малко 250-300 лева. Кой ги знае. Там някъде .
Не му трябваха на Джоко. Всичко си имаше той.Кола, къща , проклета жена, неразбрани и разхайтени деца , които думата "няма" не я познаваха, ядене, пиене... За нищо не му трябваха пари.Не взимаше пари и от хората за услугите които им вършеше, като лекар, за разлика от колегите си. Помагаше по всяко едно време от денонощието. Денем ,нощем, той винаги откликваше.
Е, понякога от благодарност му носеха изпечена кокошка или дамаджана отлежала ракия, но можеш ли да спреш човешката благодарност на един щастлив татко или една "обабила се" тъща. Не бива да отказваш нещо, което хората ти даряват от сърце. Ще се обидят. Балканджиите са такива. Особена порода хора.
.....
Когато се прибра в избушената постройка , в която като скотове на земята живееха цялото семейство, Анка видя , че баща и пак е изпил всичките си заработени за деня пари. Позна по подпухналото от бой лице на бременната си майка и по хлипащия звук идващ от скъсаните черги, с които бяха завити двете и братчета.
Аличко бе чул двигателя на отдалечаващата се кола и видя през пиянския си унес, прибралата се по тъмно Анка.
-Къде ходиш ма ?
- Тете, виж колко пари имаме ! - Радостно подвикна Анка, с надеждата, че баща и ще се зарадва, няма да и се кара и...най-важното - ще може да купи нов кошум на кобилата Мица.
Да , ама не. Аличко видя веднага заверата в цялата работа. Значи оня мръсник с колата я е "отпушил " и и е платил за това. Простачка. Продаде си честта за жълти стотинки. А можеше да я продаде на рода на Делиормановите за снаха и да бъде цар с придобитите пари.
Аличко се завъртя и докопа първото попаднало му под ръка дърво от огнището и заналага детето. Където свари.
..............
Залата се разшумя.
- Тишина ! Тишина ! Моля за ТИШИНА ! - Чукаше по масата с дървеното чукче, съдията Деян Николов.
Тишина, ама от вътре му идеше да пее.Така се чувстваше и прокурора - Донка Сербезова и адвоката на Аличковата щерка - Румен Дзъндзъра. Всичко свърши. Делото е решено.
Аличко скочи на крака, ама бързо седна, като видя кръвнишкия поглед на Стамат Груев, който даже посегна към кобура.
Тогава в залата проехтя гласа на Джоко Хаджиниколов.
- Не вярвайте на едно дете ! Виновен съм ! Признавам всичко !
Гробна тишина.
Нямаше как. След направените самопризнания, трябваше да има ефективна присъда. Доктора нямаше адвокат по негово,собствено желание , така че нямаше кой да пледира в негова защита, ако той сам не пожелаеше. Закона беше неумолим в случая и Деян Николов в ролята на изповедник на закона, нямаше много какво да стори ,освен да отсъди минимална присъда :
- Година и половина ефективна присъда, при първоначален лек режим и 10 000 лева обезщетение на ищеца.
.............
Добрила стоеше на втория ред столове в залата, побеляла като платно.Ами сега. Втасахме я !
Доктор Хаджигеоргиев подаде двете си ръце на полицая Стамат, като му кимна да изпълни задължението си !
Минавайки през препълнената зала умълчали се хора, доктор Джоко Хаджигоргиев вървеше бавно, като в погледа му се четеше онова весело пламъче, което винаги можеше да се види, когато в ръцете му проплакваше поредното бебе, видяло белия свят .

Авджилък	Отговори: 77 Видяна: 82,758	Последно мнение от: Vov за 20 Ноември 2008 - 17:59
от assen за Петък, 21 Юли 2006 - 19:342 3 4

Покажи
09 Ное 2008 - 14:02
от Akula deep

pipin162 написа:

Аз пък ще добавя нещо към казаното от теб,че тези харпунджии с,които и да си бил са придобили много от уменията си благодарение на това че са били състезатели,можеш да ги попиташ ако искаш и те ще го потвърдят.Убеден съм в това,което казвам.

Безспорно е така, Иво !
По-интересни са причините, заради които са спрели да се състезават и също така, причините заради които са спрели да пишат в нашия форум.
Вярвай ми, това че тук се пишат мнения на хора, които по една или друга обективна предпоставка, не са чак толкова навътре в тънкостите на подводния риболов, е факт, но не е сред причините те да сторят и едното и другото.
А за имената им ... познават ги всички, но като се видим, обещавам ти, ще поговорим по - нашироко по темата.

Покажи
08 Ное 2008 - 20:36
от Akula deep

Райчо Гънчев е земляк.
Всяка година неговите хора от клуб "Бага-тур" взимат участие в празника на розата и според мен, не е проблем да се организира една среща с него (ако е нужно).
Особеното при него е , че той не е само един обикновен авджия, който в свободното си време броди из гората с оръжие в ръка, а самия той е част от гората. Разчита като на книга, много от знаците, които гората и нейните обитатели,оставят видими само за опитния ловец.
По-важното обаче за сайт като spearfish.org е това, че в морето, както и в гората, обитателите оставят знаци, които опитните подводни ловци умеят да четат благодарение на годините натрупан опит и знания.
Това лято имах честта да се запозная с двама такива велики подводни ловци, които са приключили със състезанията, но опита и мъдростта , която носят в себе си, наистина ме впечатли.
Вярвайте ми, за няколко дни прекарани с единия от тях, и съвместен лов в един ден с двамата заедно, наистина бях свидетел на неща,на които никога не бих повярвал, ако някой ми ги разкажеше.
Знания , систематизирани с години опит, които сам човек няма как да открие по никой начин, ако не е част от морето.

Да се посмеем	Отговори: 2,094 Видяна: 2,079,975	Последно мнение от: Георги RUS за 27 Юни 2021 - 18:14
от Yavorsub за Неделя, 17 Февруари 2008 - 16:262 ... 103 104 105

Покажи
07 Ное 2008 - 18:33
от Akula deep

Е.... ми като сте рекли..... blush2

Бе то в същност отначало искали да кръстят селото Голямо Уино, ама по препоръка на Донка Ятачката,че нямало да отговаря на истината, а от друга страна половия орган на командира не може по никой начин да се нарече "долен". Злите езици още говорят, че Донка си имала вземане даване с командира на отряда, ама никой не го е твърдял открито, щото едно време в Белене се е ходило за неправилно упоменат размер.Та такааа...
В същност по рождение , в кръщелното свидетелство издадено от отец Големан, изначало името на доктора е било Георги Георгиев.
По време на следването в медицинския институт Георги се запознава с македонката Добрила, ама то само името и такова. Инат ти казвам , инат та се пука. Е, не склони пустата и проклетия да вика на мъжа си Георги, ами му викаше като на братовчед си - Гьоко . И няколко години след като се бяха оженили и не можеха да имат деца, по препоръка на баба Станка Онбашийката , отишли с Добрила до Божигроб на поклонение и станал Хаджия.
След тази случка наистина им се роди женско отроче, красиво като Добрила и с благ характер като Георги. Баба Станка пак не беше сгрешила в пророчеството си. То в същност никой не помнеше да е сгрешила, освен когато не позна кой е "отпушил" щерката на кмета - Вичо Кривия, ама тя май нарочно не позна , щото хич не се долюбваха двамата, заради оная случка с ремонта на вичовата плевня.
Че доктор Георгиев реши да смени името си и в новите вече фигурираше с новото си име Джоко Хаджигеоргиев. Малкото име беше взел от това на любимия си артист Джоко Росич, хем да е нещо различно, хем на пук на жена му - Добрила.
Самия Джоко беше забележителен българин. От онези, дето не можеш да ги забравиш, щом веднъж си ги видял. Висок към два метра. С бяла коса винаги прилежно сресана назад и още по бял мустак, който се спускаше покрай двете страни на устните му, та чак до под брадата.
Гласът му кънтеше , като че излизаше от огромната каца, дето я беше направил Злати Шунана, за бизнесмена - лозар Господин Вичев. Космати гърди и още по-космати ръце от китките нагоре завършваха първия поглед към особата на доктор Хаджигеоргиев .
А... ръцете........... Кой ли в градчето не искаше да има ръцете на бай Георги ?
Надали имаше булка, мома или съпруга в околията, под чиято фуста да не бяха бъркали тези ръце. Старо, младо, куцо, сакато.Де що имаше мома или жена, всички бяха минали през ръцете на опитния акушер - гинеколог д-р Хаджигеоргиев.
Даже и дечурлигата от детската градина и школото, всички до едно бяха минали от утробите на майките си, директно в ръцете на доктора. А майките им, поне онези дето не бяха доведени снахи в селото и те по същия път бяха минали , ама едно поколение преди това.
Та с богатия си опит д-р Хаджигеоргиев, беше "затворил цикъла" три поколения назад.
А мечтата на доктора от край време беше да е хирург. Даже едно време, в университета беше приет сърдечна хирургия, но заради едно партйно пишлеме, дете на партиен функционер, го бяха прехвърлили в Гинекологията. Нищо. Той Георги пак обичаше професията си. Даже работеше с любов и всички в селото го разбираха и му отвръщаха със същото. Канеха го0 на всяко заколено прасе, като главен касапин и понеже Хипократовата Клетва не му позволяваше да отнема живот, то той поемаше нещата чак след като селския касапин Данчо Гаринчата гътнеше животното и му вземеше душата.
Оправяше шопара, по възможно най-професионалния начин, без да използва топора като оня пиян типигьоз Гаринчата, а само професионално заточените ножове на "Цептер", подарени му лично от доцент Гевгалов, чиято съпруга беше отписани от докторите в целия свят, а бай Георги успя да дари с втори живот. Ама това е друга тема...
Че бай Георги или както съселяните му викаха Доктора, оправяше прасето наистина професионално. Ако човек не гледаше , а само слушаше отсрани, би си помислил, че е в операционна, когато Доктора оправяше прасето. Гробна тишина (доктора обичаше като работи да не му се пречи).
- Станке, легена !
И хазайката търчеше с легена да поеме осмянката.
- Бай Христо, по-тихо там. Пречите. Още ли се моткаш с т'ва зеле ? Давай по-бързо че да слагаме сладкия кокал, че поп Матейко трети ден пости заради Станкиното прасе.
Всичкии се подсмихват отстрани, а поп Матейко глади брадата и само весели искрички побягват по лицето му, когато Станка се наведе да полее на доктора топла вода с изрязаната кратунка.
.....
Тая година работата в селото не тръгна на добре. Не вървеше и това е.
Най- напред някой от селските пройдохи "отпуши " щеркта на кмета - бай Вичо Кривия. Кой беше тъй и не се разбра. Даже баба Станка беше безсилна:
- Човек със силна аура ще да е . Не мога да пробия през полето му.-каза тя на Вичо.
За какво и беше да топи Наско - селското пастирче. Кръгло сираче, ама работливо. Само гледаше на цялото село кравите, а вечер се грижеше за болната си баба.
И тъй като Вичо думата "аура" не я разбираше, а като кмет не смееше да пита, че да не се излага, то случая така и остана неразкрит.
Другата случка помрачила иначе спокойното ежедневие на селото беше, че биволицата на Тодор Казака се беше отъркала о новият Пантер Девил,. дето преди месец сина на бай Кольо Яваша беше докарал чак от Америка, и шофьорското огледало беше заминало по дяволите.
А огледалото струваше колкото пенсията на Яваша, ама за шест месеца.
Кольо Яваша цял живот беше карал автокран във ДАП - а, а в личен план, в гаража се мъдреше лъскав "Москвич"- дванайсетак с форсиран двигател - гордостта на селото.Зелен, като райграса в градината на Американеца, от снимката, дето сина на бай Кольо Яваша, беше изпратил от Америка.
Когато се пенсионира, първата работа на бай Кольо беше да си организира отдавна планираното пътуване до Варна , та да види приятеля си от казармата Киро Мъдото. Да не се смейте. Прякора му идваше от това, че горкия човечец беше с една тестуикула.С една топка по-просто, казано. Ама дали беше горкия, само той си знаеше, щото беше бая голяма и висеше колкото два чифта нормални тестикули. А иначе само на пипане се усещаше, че е една.
Че бай Кольо изми и закара Москвича на бензиностанцията и когато Гица Бензинджийката напълни резервоара догоре и каза на бай Кольо 10 лева, същия се разтрепери и облещи очи, големи като кюфтетата дето Пейчо Ебимечков черпеше, кога се роди сина му - Горан :
-Колкооооо ? ? ?
- Ми 40 литра по 25 стотинки - 10лева.- ухили се Гица със златния си зъб.
- Ай сиктир ма ! Много поскъпнал тоз бензин !
-Що бе бай Кольо ? От десет години все толкова струва бензина !
- Майната му на Киро ! - промърмори под носа си Кольо.- Като иска да ме види - да дойде ! Ей де е Варна !
Та след трагичния инцидент с огледалото на Пантер-а на бай Кольо, следващата случка помрачила спокойния живот на селото беше когато Кина Лудата пукна главата на пишман легионера Диян Чоджума с овчарската тояга.
Диян наскоро се беше върнал от Франция , където служеше в чуждестранния легион. На слизане от летището в София , първата му работа беше да отиде в първия изпречил се бърдак и да хване комбинация от дамски буби с трипер.Втората, да закупи запазен Мерцедес 124-орка от оная улица, дето продаваха колите Позитано ли беше ? Бе дето едно време беше цирка, че изгоря после.
Та джиткаше той нагоре- надолу с Мергела и се опитваше да се прави на мъж пред ученичките, та белким му пуснат гювеч, ама поради това, че беше се похвали с подвига си в софийския бърдак, рядко имаше някоя да клъвне на малкото му червейче.
Разказваше им случки за подвизи из чуждите земи , как смразил от страх цяло село "муджахи", как им правил "легни стани" и к'во ли не, ама премълчаваше, как се напика, когато го налая барака на Тодор Зевгала, когато една нощ прескочи оградата му, да чука на прозореца на щерка му.
Келеш. Караше с бясна скорост из селските улички немското возило и логичен завършек на возилото беше, когато налетя на стадото овце на Кина Лудата.
Две от тях се забиха директно в бронята на Мерцедеса, като съсипаха предницата, радиатора, фаровете и кой знае още какво, а третата прелетя през предния капак и кротко намери покой на предната седалка до Чоджума.
Разгневен, същия скочи и поиска саморазправа с нещастната жена, и за свое нещастие, получи онова, което си търсеше. За срам на целия Чуждестранен легион, месеците сурова подготовка по специализирани секретни бойни изкувства, техники по оцеляване и "падни-стани-то на муджахите", Кина Лудата просто вдигнала тоягата и я стоварила върху главата на Пишман Легионера. Същия се свлякъл на земята в несвяст и както лекарите по-късно поставиха диагноза мозъчно сътресение. Как да им вярваш на докторите ?
Селяните се чудеха от къде може да са измислили такава диагноза. Та в главата на Чоджума едва ли имаше и капка от това вещество.
Както знаете в село, мълвата лети със скоростта на звука, така че в рамките на броени минути лошата иначе вест достигнала до ушите на майката на Чоджума - леля Пенка. Събрала цялата си воинска смелост, тя тръгнала да се разправя на свой ред с Кина, но за неин късмет по пътя срещнала Весо Самардалата, който и подвикнал :
-Лельо Пене, ако отиваш при Кина, да се разправяш, вземи си каска, че да не пострадаш и ти !
Пена го наругала, но след двеста - триста метра здравия разум надделял и тя се върнала. С това предотвратила още един трагичен инцидент.
Няма да броим за инцидент непорочното зачатие за 13-и път на Гойчовица, дето забременя и роди същата година, само от това, че беше сънувала мъжът си.
Също няма да броим и това, че се маноса лозето на Господин Вичев.
..............
Завършека от трагични инциденти за селото (или по-точно колуминацията) беше, когато трябваше да съдят доктор Хаджигеоргиев.
За цялата работа беше виновно единственото циганско семейство, което отскоро живееше самонастанило се изоставена сграда на бившето АПК, ликвидирано от скодоумниците на властта по онова време.Семейството на Аличко Джингиза.
Аличко дойде от никъде заедно с бременната си булка и още 4 деца, натоварени в кароцата заедно със всичката си покъщнина. най -голямото от децата му беше 13 годишната Анка. Чудна хубавица с бронзова кожа, на която Катрин - Зита Джоунс може само айран да носи по хубост.
За стандартите на ромите Анка беше вече стара мома, но Аличко не бързаше да я дава на кого да е . Както знаете при циганите булка се купува, а Анка струваше доста, съдейки по хубостта и.
Циганското семейство заживя в селото, като се прехранваше с каквото може. Беднотия до шия, както се казва.
Селяните ги приеха радушно. Абсолютно в духа на балканджиите е да си помагат един-другиму.
Мъжете даваха на Аличко да прави кирии с каруцата. Жените оставяха храна уж случайно до контейнерите, за да могат децата на Аличко да я намерят и натъпчат във вечно гладните си стомахчета.От своя страна Аличко внимаваше да не открадне и "перфорира" някой Анка, че на всичката беднотия,. това беше единственото ценно нещо, с което разполагаха.
За нещастие се скъса и кушума на коня, та нещата станаха съвсем отчайващи на фона на другите проблеми за циганското семейство.
................
В онзи фатален ден , в кая на август, пред кабинета на доктор Джоко Хаджигеоргиев имаше опашка. Цяла тълпа жени. Потни и изнервени.
Причната беше Ясна. Ама на доктор Джоко Хаджигеоргиев му беше пределно ясна, даже я знаеше поименно. Казваше се Олга - жената на Марин Моряка. Беше пинала гъбички, а от там и жените на цялото село.
Знаеше доктора, ама мълчеше, преглеждаше гъбясали вагини и пишеше една и съща рецепта за всички. Можеше и на "Ксерокса" да ги удари, ама лекарската му етика не го позволяваше.По развитието на болестта даже можеше и да каже чии мъж, коя вечер точно е кръшнал. Морал имаше доктора, за разлика от колегата му, който го заряза цял ден да преглежда, а отиде да си оправя помляното BMW, което наскоро беше закупил от един тарикат.
Преглеждаше доктора и мълчеше, преглеждаше и мълчеше. Цял ден и към 18.30 чак изпрати последната пациентка. Пустата Олга. Само да му паднеше.
Доктор Хаджигеоргиев се прибра в къщи към осем вечерта. Най - сетне спокойствие. Край на вагините за деня. Запали цигара и се отпусна на дивана. Спокойствие и тишина.
Да , обаче когато ти е писано съдбата да си играе с теб, нищо не може да я спре.
В стаята нахълта сина му с приятелката си. Двамата гледаха смутено земята. Ясноооо.
- Тате, може ли да прегледаш Александрина, щото вече десети ден не и идва.
Доктора беше толкова изморен, че му беше все тая дали след осем месеца ще гледа внуче или не. Да му мисли келеша, че е в десети клас. Аз дете още едно няма да гледам. Да се оправя сам.
Алекс разтвори крачета на креслото и доктора надзърна в избръснатото пиленце. (Не мога да разбера, кой дявол пусна тая мода да си бръснат катеричките - помисли си с досада Джоко)
Слава богу... нормалните момичешки отклонения. Няма проблем.
Доктора загледа пак в нищото.
Дрън - и на вратата се ухили щерката.
- Здравей тате ! ! !
Има нещо, помисли си Джоко. Щом ме забеляза. Ама сигурно е сериозно, щом ме поздрави !
- Тате, утре тръгваме на студентска бригада . Ще ми сложиш ли спирала ?
Честно казано доктора предпочиташе да и даде колата и пари за да я прати при някой колега в града, но жена му беше взела возилото и нямаше как.
Креслото.... Готово. Свърши се.
Джоко задряма и сънуваше нещо хубаво, когато го събуди жена му -Добрила !
- Гьоко, айде молим те да ме видиш нещо отдоле, оти ме присърбява !
Доктор Джоко Хаджигеоргиев изръмжа и скочи от дивана. Грабна ключовете на колата и отпраши. Не му се искаше мутрата да и гледа, а тя.......КРААААЙ.
Джоко се разхождаше в гората, зарязал колата на километри. Вървеше и слушаше песента на птичките , когато шум привлече вниманието му. От капинака се измъкна Анка- дъщерята на Аличко Джингиза.
- Чичо, извика закачливо тя. Ако дадеш пет лева,.ще ти дам да видиш една пу-ка !
На Джоко му причерня.....

Очаквайте продължение...................

Покажи
06 Ное 2008 - 19:25
от Akula deep

star написа:

Akula deep/ Владо/ да не би да имаш родствена връзка с Чудомир. Великолепен разказ.

Нямам , бай Петре. бабата на моята жена ( същата, при която живеем) е родом от Енина, родното село на Димитър Чорбаджийски - Чудомир, ама само толкова.
Иначе това си е една реална , абсолютно истинска случка, от родното село на моята баба. Преразказана набързо, щото ме чакаха за вечеря.
Аз съм много добър приятел със сина на чичо Пейчо - Горан Пейчев Ебимечков. Разликата ние е има - няма година и нещо.
След тази случка чичо Пейчо заряза лова и се отдаде на тънкия занаят - демек търговия с мед. Истински пчелен мед от диви пчели. Къде и как ходи да го събира не казва на никого. Злите езици в селото твърдят, че му го носела някаква мечка с едно ухо, но предполагам , че това са само слухове.
Добрата новина за селото е , че Гойчо Делиорманов намерил точно преди коледа , в игрека, при кравите едър съръндак с тежка рана от мечи нокти в хълбока и го приклал,да не се мъчи животното,та направил луканка вместо с с изяденото вече теле, със свинско и сърнешко.
Ветеринарят Франьо Скукарджата изследвал за вредни бактерии месото на съръндака, но след три в лабораторни условия и бакър Червено вино от онова - хубавото на Панчо Кръчмаря, от бактериите нямало и помен.С това се доказва, че и бактериите имат мозък.
Лошата новина е, че някъде се запиля баба Станка Онбашиийката.
Всички я търсиха къде ли не.Цял месец. Изровиха гората, прегледаха селските герани, даже и онзи на Бактън тепе. Няма я и няма.
Наскоро някой спомена, че я видял по телевизията, когато Барак Убама произнасял речта си за победата в президентските избори на САЩ. Била някъде зад него. Пак същата, само че с черни слънчеви очила и ... Бе кой знае. Хората си приличат. Може и грешка да е.
Поп Матейко си е пак същия. Само дето берадата му побеля малко, ама иначе игривия му поглед грее, и в черните му очи пробляскват похотливи искрички,щом в селото мине туристическа група от японски бабички с фотоапарати на вратовете. К'во ти разбират японците.....
А... питате се кое е градчето ли ?
Ми казва се Горно Учино.Сгушено в полите на балкана. Единственото село, в което има само едно ромско семейство, ама те така са се култивирали, че никой вече не го забелязва. Тя цялата работа стана, след оная случка с доктора - Джоко Хаджигеоргиев - акушера. Ама това е друга история....
Та преди войната нашето село се е казвало Сюинет тепе. Иначе казано хълм на който се прави сюинет. И наистина е било така.
Ще попитат по-младите какво е сюинет (други му казват сюнет, ама не е правилно). Ами това е.... сега му се казва обрязване. Оперативно премахване на кожата, която покрива главичката на пениса. Ако и вселото да няма джамия. По онова време е идвал специален ходжа и е изпълнявал този тайнствен ритуал.
По-късно в края на войната, когато партизаните взели властта в селото, било неудобно някак си да докладват в Москва, че са превзели властта в Суинет тепе, че трябвало спешно да преименуват селото . Как обаче ? Как ?
Попитали командира на отряда, който в това време "национализирал" хоремага на бащата на Панчо Кръмаря - бай Димо. Онзи вече бил вкарал , като лична собственост в корема си доста от вълшебното вино на бай Димо, та като го попитали как да кръстят селото , само изфъфлил :
- Как ? На уя ми го кръстете !
И понеже хем не знаели какво да направят в този момент неговите хора, хем знаели, че за неизпълнение на заповед наказанието е куршум, в последна сметка решили да кръстят селото Горно Уино. Така и заминала шифрограмата за Москва.
От там за щастие обаче връщайки се отговора, изглежда телеписката е чукнала погрешен клавиш и на телеграмата пишело:
- Товарищи, поздравляем с победой у поселка Горно Учино.
Така благодарение на невнимателната руска телеписка, се спестили доста от проблемите от пиянския гаф.
Че ако искате да ви разкажа историята с доктор Джоко Хаджигеоргиев, нямам нищо против. wink

Покажи
05 Ное 2008 - 18:35
от Akula deep

Зимна вечер, камина.Механа. Печени пържоли от глиган и червено вино.
Авджии.
Лакардията върви. Признак на лош вкус е , ако прекъснеш говорещия заради разказана вече лакардия. Нали той тебе ще те прекъсне следващия път и така ще се развали добрия тон.
Най - стария авджия - Пейчо Препъникамъков, с най-богат опит и колекция от трофеи, както с дивеча, така и с почиващи на Черно море (по-специално в района около Варна ) софиянки разказва поредната история.
Историята е страшна и драматична. Разказва как преди 25 години, точно в годината когато беше големия порой, в началото на лятото, как ходили да стрелят стръвницата дето изяла телето на Гойчо Делиорманов.
Пейчо Препъникамъков бил оставен на вардата в най- далечната точка на дерето, щото там най-вероятно щяла да мине и стръвницата. Пейчо се славел с вярно око и точна стрелба. Пък между другото и бил единствения от цялата дружинка, дето снощи взел кадем от Радка Общата.
Иначе Радка Общата не била такава, а просто работела дълги години като деловодителка в общината та от там и идвал и прякора. Радка била вярна съпруга на Мичо Пайтака., брат на Димо Перекендето.
Димо Перекендето него ден ръководел групата на викачите, щото гласа му бил най-силен и най-ясен и на празниците за Априлското въстание винаги играел Боримечката. Изпарвяйки се на импровизираното топче на сред селото и провиквайки се като Вазовия герой от "Под игото "
-Еееееееей българи е женорята и дечулята да не се плашат оти черешовото топче ке пукне и т.н.
Гласът на Перекендето така отеквал , че повечето от събралите се на площада дечица се разревавали от страх и нерядко е имало случаи, майки да водят уплашени дечурлига при баба Станка Онбашиийката да има лее куршум.
Баба Станка била вряла и кипяла в пророческото дело и винаги познавала, когато Перекендето е уплашил детето, щото еднозначно и неотменно на отлятата оловна фигурка се пъчела ухилената мутра на Димо. Никой не можел да излъже баба Станка Онбашийката. Даже и Кобурга дето и обещал за 800 дни да я вкара в Европа.
Все едно мъжът и Станчо Мърмора да я накара да се изповяда в църквата дето преди 30 години поп Матейко я задявал, та го теслемила с мотиката по онова дето седи под калимявката.
Тя затова и баба Станка хич не тачела кмета - Вичо Кривия, дето след всички избори неотменно закачал в кметството портрета на новия премиер, с надеждата че като дойде в селото, ще даде пари за ремонт на школото, та да останат и за ремонт на плевнята.
Та Пейчо Препъникамъков разказвал надълго и нашироко, как в онази дъждовна утрин мечката тръгнала по дола, уплашена от мощния глас на Перекендето. Тичала като обезумяла, усещайки скорощния карай на пакостите си (респективно на земния си път). Тичала точно към засадата подготвена умело от Пейчо и дружината.
Далеч зад нея се виждал силуета на Франьо Скукарджата - селския фелдшер, да оня същия дето бил и зъболекар и ветеринар и акушер и чекакчия на цяло село и дето всички го уважавали и обичали за това, нищо, че инструментите за зъболечение на (по-скоро зъбовадене) и тези дето скопявал шопарите из село били в една и съща чанта и чат-пат ги бъркал, но пък никой не се сърдел. Щото в крайна сметка, накрая прасето винаги било скопено, а зъбът изваден.
Него само баба Станка Онбашийката не го тачела, щото с упойките дето ги давал на пациентите като им вадел зъбите, само мътел главите на хората, дълги години свикнали с първак ракията дето ги упоявала баба Станка.
Франьо Скукарджата подскачал като заек подир мецаната, оставяйки далеч зад себе си цялата дружинка. Освен пушката 16-ти калибър оставена му в наследство от бай Нанчо Зетора, друго нямало какво да му тежи. Самия Франьо бил висок като върлина , а тежал колкото недосукало шиле.
При вида на огромната баба меца, буца заседнала в гърлото на Пейчо Препъникамъков. Вдигнал пушката и затаил дъх. Не смеел да стреля, щото а не улучел, а Скукарджата отивал при Свети Петър.Опитал се да извика, та белким оня се сети да легне на земята или да се скрие зад някоя бука, а може и мецаната да кривне та да я простреля от раз, ама в гърлото му само буцата.
- Ъъъъъххх, зъъъъъъ, ъъъъъъ !!!
Времето спряло . В този миг пушката сякаш гръмнала сама.
Пейчо като на забавен кадър видял, как куршума одраскал ухото на мецаната, а тя надала рев, на който Димо Перекендето само би свали шапка.
Понечил да зареди втори път, ама ръцете му се разтреперали. Патрона застанал напреки и пушката се оказала безполезна в ръцете на опитния иначе авджия Пейчо Препъникамъков. Поглеждайки над главата си, Пейчо видял как мечката е вдигнала предните си крака (по-скоро лапи) и се надвесила над него. Цялото небе потъмняло, сякаш градоносен облак го скрил.
.....................
В този момент Пейчо прекъсна разказа си, отпи от червеното вино на Панчо Кръчмаря, дето го пазеше само за най-добрите приятели - тези от ловната дружинка и опъна от полуизгорялата цигара. Когато разказваше тая случка, а той я беше разказвал стотици пъти, в този момент винаги гърлото му пресъхваше.
По същия начин пресъхваше и когато разказваше за оная дебелата германка, дето още му пращаше коледни картички заради случката на Пичоза. Еееех ... Пейчо си спомни и за нея.
Къде е ли сега, с това розово дупе, дето приличаше изотзад на новородено прасенце.
-Бе не са толкова задръстени германките, дето разправят .....
Пейчо замълча. Спомените нахлуха в главата му.
.......................
- Е ? Кво стана ? - прекъсна мисълта му Кольо Ингьоза.
- С кое ? - сякаш се събуди от мислите си Пейчо.Сякаш го изтръгнаха от оная случка, дето и се случи на германката на Пичоза. - Докъде бях стигнал ?
- Ми дето си вдигнала краката ! - подсети го Ингьоза.
- И КАТО И ГО НАТРЯСКАХ ТИ КАЗВАМ БРАТЕ ! ! ! Реве и върти. Реве и върти. Га е виждала тя таквоз нещо ! - Продължи разказа си Пейчо Препъникамъков................

Първи стъпки в апнеата...	Отговори: 103 Видяна: 88,730	Последно мнение от: Gringo за 29 Август 2009 - 00:06
от Wishbone за Сряда, 05 Март 2008 - 13:202 ... 4 5 6

Покажи
04 Ное 2008 - 18:07
от Akula deep

Ха.... и ква стана тя... blush2

топката се върна пак Админа да почерпи за най-бързо размножаващ се сайт lol

Да сме живи и здрави, всичките млади татковци и майките дето ни търпят глупостите, че и чоретата, за да има кой да похапва от рибката дето ловим чат-пат.Еееех супер сме.

НАЗДРАВЕ на цялата компания. wink

Покажи
03 Ное 2008 - 20:04
от Akula deep

БРАВО !!!!!!!!!!!!

Так держать lol

Радвам ви се от сърце. Да сте живи и здрави цялото семейство.

Да се посмеем	Отговори: 2,094 Видяна: 2,079,975	Последно мнение от: Георги RUS за 27 Юни 2021 - 18:14
от Yavorsub за Неделя, 17 Февруари 2008 - 16:262 ... 103 104 105

Покажи
01 Ное 2008 - 12:09
от Akula deep

MOMO написа:

търкам стола в офиса на една кръчма....тъй че бирата е от мен,само свирни като имаш път насам....аааа забраих-и кебапчетата са от мене

Ми то тогава, освен риба да нося, то друго не остана. lol

Между другото реших:
Оттървавам се от всичката харпунджийска екипировка и с част от парите си купувам Уиндсърф. Поне да съм сигурен, че ха дойда на морето, ха настъпило безветрие.
С другата част от парите.... shok

.... ще видим... Не съм решил още , ама ей тая играчка съм си харесал :

Покажи
31 Окт 2008 - 18:06
от Akula deep

Тих предобед на село.
Кака Станка отива към спирката на автобуса за града. Минава покрай реката.
На големия вир седи Кирето метнал въдицата във водата. На главата му тухла четворка.
- А бе, Киро, за какво си сложил тази тухла на главата.
- Дай веднъж и ще ти кажа.
- Простак.
Кака Станка се фръцва и тръгва към града.
Да ама от вътре я гризе. Тухлата, та тухлата. Мира не и дава.
Връща се тя вечерта от града, а Кирето пак там - с въдицата и четворката на главата.
-Айде бе Кире, кажи бе. Защо си с тухлата на главата.
-Нали знаеш Станке? Отиваме в храсталака и там ти обяснявам всичко.
Въртяла се Станка. Сукала, ама пусто любопитство... !dodge Решила се.
Отишли в храстите. Кирето извадил "агронома" и свършил работата табиетлийската.
- Ха сега казвай ! - рекла му Станка докато оправяла фустата.
- Ми Станке, от сутринта на червея не съм излъгал ни една риба, ама ти днес си третата, която "кълве" на тухлата.

Покажи
31 Окт 2008 - 15:38
от Akula deep

А мога ли да попитам каква ти е работата ?
Да не работиш в салон за красота та да ти е втръснало от блондинки ? blush2

Иначе имаш бира от мен като се видим.

/////////////////////////

Състезание по статична апнея - световно първенство.Финали.
Пръв е американеца - минута , 2...3........6'30". Изплува . Овации. Въпрос на журналист от CNN:
- Как успявате да задържите дъха си толкова ? !
- Тайна. Владея тайна йогистка техника.
Втори е французина - минута , 2...3........8'40". Изплува . Овации. Въпрос на журналист от BBC:
- Как успявате да задържите дъха си толкова ? ! Поздравления !
- Тайна. Владея тайна йогистка техника.
Трети е нашенец. Никому неизвестен досега състезател. От шопския край.Скача без да чака даже сигнала на съдиите.
Минута , 2...3........6'30".... 8'40"...... 12'50".........15'30". Изплува.
Светкавици. Овации. Съдиите са в паника. Нагласения финал се е издънил отвсякъде.Язък за залозите.Журналистите питат:
- Как успяхте? С тайните упражнения по йога ли ?
- Бе да ти пикая на йогата!!! Къде отидоха тия пусти два лева ? В дън земя ли потънаха ? . x)

Екипировка

Дървен харпун 90см	Отговори: 35 Видяна: 32,772	Последно мнение от: Pretor за 08 Април 2009 - 16:16
от Chafo за Вторник, 21 Октомври 2008 - 13:102

Покажи
30 Окт 2008 - 12:04
от Akula deep

Чавдаре, дано не ми се разсърдиш, заради това, което ще ти напиша по-надолу !
Просто ще споделя едно мое лично мнение.
Като цяло, всички дървени харпуни, които се направиха напоследък следват един и същи стереотип. Робуват на една съща форма, която според мен вече е минало и не е най-удачна като цяло.Не че харпуна няма да стреля , но между това, харпуна да се държи добре и да се държи много добре, има огромна разлика и тя се усеща най вече след третия, четвъртия час от първото сериозно влизане за риба в морето.Тогава ти става ясно къде точно си пропуснал да пипнеш и къде си пипнал, а не е трябвало.
Всички допускаме грешки при правенето на харпуните, но почти никой не си ги признава. Его... Както и да го наречеш, то е в основата. i-m_so_happy

Нека не забравяме, че причината да си направим дървен харпун , на първо място е, че той ще превъзхожда по показатели недървените от магазина.
Та говорехме за баланса :
Аз го деля на няколко основни момента. (Пак казвам....може и да не съм прав)
1.Статично балансиране ... То е най лесно - допълнителни тежести отпред и отзад докато ти хареса как плува (или потъва ако щеш).
2.Динамично балансиране - да докараш така формата на тялото (не да прилича на тоя или оня харпун) , а да уцелиш точния компромис между това да е маневрен, да не тежи, а при изстрела да не подхвърля дупето на стрелата и да ти дава отклонение.( не знам как да го формулирам, но руснаците му викат "ПОДБРОС" wink

3.Комплексно балансиране. То вече е най-добрия вариант , но се постига най-трудно.
Тук първо се съобразяваме с плътността на дадения дървен материал и се съобразяваме формата на харпуна да е такава, щото хем да "носи" добре стрелата, хем да не се огъне при зареждането на един, два или повече ластика. Хем да стане маневрена машината, хем да има достатъчна маса за да поеме отката. И в края на караищата оловото, което се вгражда в харпуна или е само няколко грама или въобще не е необходимо. Бе седна дума формата на харпуна е най-важната част от цялото занимание и с нея можеш да постигнеш цялата балансировка на оръжието..
Че .... такива ми ти работи.До тия изводи съм стигнал, това споделям, като мнение.

Продавам

Продавам харпун Beuchat Mundial Elit	Отговори: 11 Видяна: 11,438	Последно мнение от: Chafo за 30 Октомври 2008 - 09:52
от Chafo за Понеделник, 25 Август 2008 - 10:46

Покажи
27 Окт 2008 - 19:34
от Akula deep

Аве пичове, що се ебавате с човека ?
130 лева и... толкова.
Като си спестите 30 лева к'во ще направите с тях ? А ?
Чавдаре, не сваляй цената и лев надолу.
Харпуна е един истински перфектен "работен катър". Железен отвсякъде.Перфектно оръжие на цена "без пари".

Екипировка

Нови дървени харпуни ;)	Отговори: 70 Видяна: 64,348	Последно мнение от: Vov за 21 Октомври 2008 - 21:58
от ico_pm за Неделя, 27 Януари 2008 - 17:592 3 4

Покажи
16 Окт 2008 - 20:50
от Akula deep

Най-напред искам да поздравя Ицо за труда който е вложил.
Ице, щом харпуна ти харесва , а и взима риби, то не обръщай внимание на тези, които ти търсят грешките wink

. Аз лично съм убеден, че до следващия сезон ти сам ще си намериш къде си сгрешил и къде - не, и сам ще се "явиш на поправителен".
Сега.... за Абелан...
Това, че е показал нов харпун, не означава (поне за мен), че е направил нещо съществено за подобряване на стария "Дентон 106".
Доколкото разбирам от снимките, едно от предимствата на този нов харпун е неговата технологичност т.е. по-лесен е за изпълнение и отнема по-малко време за производство.
Не го виня човека. Той си е прав за себе си. Всеки производител се стреми към минимизиране на разходите си ( а там и работното време се води като разход).

Е....... ама това е само мое мнение. Не ми обръщайте внимание.

Покажи
16 Окт 2008 - 17:22
от Akula deep

JimBeem написа:

Що Абелан е оставил скобата пред спусъка отворена, стърчащите неща винаги се закачат някъде

Щото тъй се правят по-лесно. Затова blush2

Ластици	Отговори: 529 Видяна: 674,412	Последно мнение от: Георги RUS за 07 Февруари 2022 - 22:47
от JimBeam за Четвъртък, 26 Август 2004 - 13:352 ... 25 26 27

Покажи
16 Окт 2008 - 16:59
от Akula deep

vektorz написа:

Владо, сега видях че си писал по въпроса ми за ластиците в коментара на статията - питам за най-дебелия ластик, защото искам да си направя харпун - ти знаеш. Все още съм съвсем зелен в тази област и ми се ще да проуча нещата в голяма степен, както каза ти - да не отиде зян първият опит. Засега харпуна си го представям най-вече от естетическа гледна точка, откъм функционалност ми куцат познанията. Затова и питам за дебел ластик - далеч съм от мисълта да слагам няколко ластика на едно тяло (няма да ми стигнат уменията засега), просто искам да знам пределната мощност. Володя спомена 21 мм, това ли е?

Ми това е , общо взето.
Сега... Ако искаш да споделя моето мнение за ластиците.
За мен, ластиците са източника на енергия на изстрела, както е двигателя при автомобилите.И имай в предвид, че двигателя на едно Митсубиши Ево 9 е със същите коне, като двигателя на един трактор New Holand. Сам си направи извод.
От друга страна разликата между два еднакви по параметри харпуни , за които обаче се твърди, че единия е силен , а другия слаб, се крие в това, че при "силния" харпун стрелата се движи по-бързо.
Това с какво усилие го зареждаш, не е гаранция за бърза стрела. Именно за това , врелите и кипели в занаята, твърдят, че еди - кой си ластик е бърз, а другия е тромав.
Говорено е вече във форума за това, че самия физичен процес на разпъване на ластика като такъв (да не се впускам в подробности, че трябва да пиша още един час, а едва ли на някой ще му е интересно), предразполага и обяснява, че по-тънкия ластик се свива по-бързо от дебелия , при един и същ химически състав на гумата.И от тук следва една еквилибристика.... Дали 2 х 14.5 или 1 х 20, дали 3 х 16 или 2 х 20. Дали стрела 6мм + 1 х 20 или 6 мм с 1 х 17.5........ дали 7мм с 3 х 16 !dodge
Та така....
Съветвам те, първия харпун който ще правиш да не е за туни, а да е за черноморски подводен риболов.
И както вече направиха някои от момчетата в този сайт, направи харпун, който да е съобразен с точно този риболов.Помисли какви риби ще биеш и сам си стигни до извода.
От друга страна виж от снимките харпуните на състезателите и ще си отговориш на много от въпросите. И един съвет :
Вместо да инвестираш в това , да закараш стрелата до рибата, инвестирай в това да накараш рибата да дойде до стрелата ти, щото истински големите имена в този спорт точно това правят.

Кръчмата

Лесна и енергийна храна за харпунджии	Отговори: 2 Видяна: 4,199	Последно мнение от: agyulev за 15 Октомври 2008 - 20:47
от Akula deep за Сряда, 15 Октомври 2008 - 15:37

Покажи
15 Окт 2008 - 15:37
от Akula deep

Привет, момчета !
Неотдавна един мой приятел, който е и едно от най-големите имена в подводния риболов в България ме светна по въпроса. Как стана :
Плувахме заедно и моряхме кефаловите риби по шкарпове в "открито море" на дълбочина 5-9 метра на около километър от брега. Вече бяхме гмурили над два часа и чувствах как умората се натрупва постепенно в организма ми. Уж се стараех да не го показвам, но апнеята ми падна доста, което не остана незабелязано от моя приятел.
- Владо, каза ми той, чувствам че си уморен. Искаш ли да хапнем малко и да починем.
!dodge
Като гледах къде е брега, а да плувам до там и после да се връщам, само за да обядвам shok

, А как щях да си почивам по път... не ти е работа.
Не знам с какъв поглед съм го погледнал, но най-близкото което ми мина през главата е да извадя ножа и да филетирам някоя от рибите на кукана.Мисълта не беше много приятна, но щом трябва... за любимия спорт съм готов. Попитах:
-От твоите ли ще ядем или от моите ? -посочвайки кукана на буя.
-Гледай сега, каза той, усмихвайки се !
Гмурна се към дъното и вдигна от там два сериозни рапана.После с показалеца на дясната си ръка бръкна от тук-от там и цялото съдържание на черупката остана в шепата му, а черупката заплува надолу в спираловидна траектория. След нея последва и ядката.
Когато си вдигнах главата и го погледнах в ръцете си държеше едно "охлювче" - онова което се намира на дъното на раковината най-отзад. На цвят е оранжево с лека ивица кафяво.Отгоре е покрито с тънка бяла ципа, която лесно се изчиства, но (както после установих), дори да не я махнеш, не пречи на вкусовите качества.Хвърляш в устата и папкаш.
Черния дроб на рапана.
От сега предусещам какво мислите за вкусовите качества на подобно "суши", но за мен поне по вкус превъзхожда пилешките дробчета с лук, които се предлагат по капанчетата на брега. Аз за себе си се убедих, че е страшно енергийно като храна, защото след десетина такива, чувството на глад те напуска за много дълго време, а и само като факт, вчера, при температура на водата 19 градуса бях във водата от 10.30 до 15.30 часа без да почувствам студ с моя неопрен 5мм. с хеланка и цип. Бях заредил кукан с няколко ядки за салатка от рапани, а тези които излизаха цели ги чистех на место, като черния дроб отиваше там, където иначе слагам захапката на шнорхела. wink

Ми... толкова от мен. Дано да съм полезен на някого.

Екипировка

Въжето на буя	Отговори: 76 Видяна: 79,919	Последно мнение от: atoman за 16 Юни 2012 - 23:41
от Vov за Вторник, 11 Септември 2007 - 11:302 3 4

Покажи
08 Окт 2008 - 16:08
от Akula deep

Иво, ако искаш, да ти подхвърля идея, която осъществих преди 10-тина години. wink

Необходими материали:
1.Шлаух (колкото ти трябва)
2.Монфилна корда 2мм.
3.Макара със здрав конец.Аз лично използвах от най-тънкия капрон.
4.Голяма обикновена игла за шиене около 10см.
5.Средно силен магнит
6.Запалка или кибрит.
7.Двама верни помощници. smile

Последователност на действията.
1.Двамата верни помощници изпъват шлауха.Добре е ако задния е на по-високо, но и на равно място става.
2.Вдяваш конеца в иглата и завързваш за да не се откачи.
3.Вкарваш иглата с ухото напред в шлауха.
4. Докато "задния" помощник подава леко конеца от макарата към отвора на шлауха, ти с кръгови движения с магнита, допирайки го до шлауха, притегляш иглата напред по дължината му.
5. Когато конеца излезе до другия край на шлауха, края на монофила си го разтопил предварително със запалката, за да стане като топченце.Правиш самозатягаща се примка с конеца, малко зад топченцето и изтегляш обратно конеца заедно с монофила.
Аз лично 15 метра го направих за 20 минути. blush2

Забележка: Най-добре е шлауха да е сух, защото иначе конеца залепва и магнита не може да придърпа иглата.

Успех.

Общо мнения: 1418

« Предишен Стр. 42 от 71 40 41 42 43 44 Следващ »

diverstore.net

Нови Продукти

Sigalsub shaft rivets kit for Mono barbs

Цена: 4.00 Лв.

Divemob v1.0:9

Changes

Spearfishing

Етичен Кодекс

Наука

Техники

Екипировка