Spearfish.org - Spearfish.org

Разглеждане на всички мнения на Dobs

Общо мнения: 2210

« Предишен Стр. 44 от 111 42 43 44 45 46 Следващ »

"Тояга 110" - v.1.0 първо дърводелско изпълнение	Отговори: 45 Видяна: 44,440	Последно мнение от: Gringo за 02 Април 2009 - 22:15
от gre6nik за Вторник, 02 Декември 2008 - 21:552 3

Покажи
02 Апр 2009 - 11:42
от Dobs

gre6nik написа:

Може да направя някаква комбинация - пилене на спусък, дупки в корпуса в които да е запушен въздух или фибран и ленти корк.
Това за неопрена - също е готина идея.

Ей за това говорим от известно време насам smile

Недей да се отказваш току така от хвърления труд.

Покажи
02 Апр 2009 - 09:27
от Dobs

Моя след преработките тежи 140 грама. А има и още възможност за олекотяване. Със сигурност могат да се свалят още поне 10-тина грама.
Естествено това едва ли ще помогне ако харпуна е прекалено тежък, но ако спести 2-3 дупки не е за пренебрегване.

Техники и Тренировки

Техники на плуване за достигане на по-големи дълбочини	Отговори: 56 Видяна: 75,432	Последно мнение от: Vov за 04 Октомври 2013 - 20:20
от spear за Вторник, 31 Март 2009 - 22:062 3

Покажи
01 Апр 2009 - 07:40
от Dobs

Чудна тема!

Мен пък къде си ме сложил барабар с дълбоките гмуркачи smile

Аз ще спомена за харпуна нещо. Така както е нарисувано на картинката е доста трудно да направиш китовото салто, особено с по-масивен и широк харпун. По-добре първо да отпуснем харпуна надолу с протегната ръка и веднага след салтото да го приберем в позата, която е нарисувана. Така освен, че сме най-хидродинамични, също така правим целия си силует по-малък и рибите не се плашат толкова. А и цялостната ни дължина така е равна на височината ни.
Ако протегнем 120см харпун сигурно изглеждаме като някой хилав марлин в очите на рибите wink

Имаше по-горе въпрос дали спираме да махаме след една определена дълбочина. Аз обичам да гмуркам лек (с тежести като на Явор - 4 кг на 5мм неопрен) и задължително след преодоляването на съпротивлението и плаваемостта на неопрена в първите метри намалям темпото на махане докато напълно спра да махам като доближа дъното. Така имам повече време долу.

Някои колеги предпочитат да се натоварят с повечко олово за да спрат да махат още по-рано. После обаче излизането е кофти и по-опасно.
Това е малко въпрос на предпочитания и на увереност.

Явор по-горе също каза нещо, което според мен е по-важно дори от техниката на плуване - огромния проблем с големите дълбочини според мен е усещането на тялото и ума. Едно е чувството на 15 метра, съвсем различно е на 20, а на 25 вече е друга бира, надолу не знам как е... Налягането те стиска за гърлото и те хваща страха smile

Аз твърдя, че що се отнася до техниката и екипировката всеки един от нас тук може без проблеми да слезе до 30 метра дори с най-калпавите пластамсови плавници и неправилна техника на плуване. Това вече как ще изравнява до долу, как ще се чувства на -30, и колко време ще може да остане там безопасно са наистина трудните неща.

Екипировка

"Тояга 110" - v.1.0 първо дърводелско изпълнение	Отговори: 45 Видяна: 44,440	Последно мнение от: Gringo за 02 Април 2009 - 22:15
от gre6nik за Вторник, 02 Декември 2008 - 21:552 3

Покажи
01 Апр 2009 - 07:28
от Dobs

Относно спусъка,
Определено е прекалено тежък. За експеримента съм готов да претегля моя след модификациите и оригиналния и ще видим за какво точно говорим. Според мен и 20 грама да се отнемат има значение, защото ще ти спести дупки по тялото на харпуна.
Но все пак решението си го вземаш ти.

Владе, не искам да ми се сърдиш, но определено реверсивния ти спусък не е най-доброто, което си правил. Добре че го спря wink

Покажи
31 Мар 2009 - 16:16
от Dobs

От опит знам, че този спусък тежи доста. Извади го и почвай с една дрелка и с ножовката. Има доста за рязане и отнемане smile

Аз имам същия на моя харпун и доста поизрязах.
Като имаш път към Бургас се обади да ти покажа как съм го преправил.

Плавници - но какви?	Отговори: 926 Видяна: 1,062,710	Последно мнение от: drKoko за 20 Август 2021 - 21:25
от Петър за Четвъртък, 11 Ноември 2004 - 08:242 ... 45 46 47

Покажи
30 Мар 2009 - 07:10
от Dobs

Володя, само един съвет - не рискувай да слизаш на по-сериозни дълбочини с тези плавници. За басейн сигурно са супер, но в морето рискуваш.
Перата са направени за да се монтират на пантоф с "нерви". Сега натоварването в мястото за захващане се увеличава многократно и очаквай да се счупят от дупките за болтовете.
Ако опитите ти ме опровергаят ще съм много щастлив!

Обща дискусия

Плавник като рибена опашка ?	Отговори: 66 Видяна: 77,716	Последно мнение от: niki_sub за 08 Ноември 2010 - 12:54
от Akula deep за Понеделник, 23 Март 2009 - 18:382 3 4

Покажи
26 Мар 2009 - 07:42
от Dobs

Naval написа:

sea-wolf написа:

От началото на темата се каня да задам един въпрос, но тя така се разви, че предпочтох да не се включвам. Както и да е..., та въпросът ми е: Защо действието на вертикално разположен плавник е по-добро от това на хоризонтално разположен?

Смятам да го обсъдя с Добс он-лине точно тоз въпрос. ... .

Следващия такъв пост директно ще го трия. Какво общо имам аз с тази тема??? Някъде да има мое мнение?
Вальо, не търси заяждане постоянно. Пак ти повтарям, ако нямаш какво да кажеш по темата не се чувствай длъжен да пишеш. Няма награда за брой безсмислени постове...

Екипировка

Плавници - но какви?	Отговори: 926 Видяна: 1,062,710	Последно мнение от: drKoko за 20 Август 2021 - 21:25
от Петър за Четвъртък, 11 Ноември 2004 - 08:242 ... 45 46 47

Покажи
25 Мар 2009 - 13:34
от Dobs

Гриша, абсолютно подкрепям твоето мнение! За мен цялата тема е в сферата на фантастиката, но това не значи, че трябва да се обаждам през всеки 2-3 поста за да се присмивам на пишещите.
За това и не се обаждам. Имам си мнение по въпроса, но не виждам защо трябва да се напъвам да го изразявам, особено ако знам, че с нищо няма да допринесе за дискусията, а по-скоро ще върне нещата в позицията, в която ти току що ги върна smile

Моята забележка по-горе беше по-скоро насочена към това, че някои потребители се отнасят с обидно пренебрежение към болшинството, а всъщност не допринасят с нищо. За това и поста ми си беше оф топик wink

@ Радо: Към постове като последния ти апелирах по-горе. Едно обосновано мнение тежи много повече отколкото 5 мнения от сорта на "няма какво да ви обяснявам защото сте смешни..."

Покажи
25 Мар 2009 - 11:40
от Dobs

Колеги, и най-вече Вальо (Naval Architect) и в по-малка степен radogg.

Мисля, че не остана човек във форума, който да не е разбрал, че не сте съгласни с писанията на Vov, че ги намирате за смешни и пълни с грешки, и че е под достойнството ви дори да ги коментирате.

Забравяте обаче, че никой не ви кара на сила да ги четете, още по-малко да ги коментирате.

Ако все пак държите да отбелязвате грешките тогава ги посочвайте и обяснявайте конструктивно. Иначе създавате впечатление за надменно държание целящо самоизтъкване, без реално да се дава кавато и да е нова информация. Така ми се струва, че незаслужено сте се поставили в позицията на неоспорими капацитети по въпросите на хидродинамиката...

За мен, това че някой се е кръстил Naval Architect само по себе си не е достатъчно за да си изградя мнение за него като капацитет по хидродинамика. Още по-малко да толерирам надменното му отношение към останалите участници в дискусията. За да заслужи това си място, човек трябва да допринася с нещо, а не само да критикува и то не конструктивно.

Позволявам си да напомня, че никой не трябва да се чувства длъжен да пише ако няма какво да каже. Огромната част от постовете ви по-горе могат да се характеризират като спам.

Съжалявам за off-topic-а.

Каква екипировка ползвам	Отговори: 641 Видяна: 681,765	Последно мнение от: цецо ютията за 03 Юни 2012 - 19:56
от Sand за Четвъртък, 05 Април 2007 - 13:232 ... 31 32 33

Покажи
19 Мар 2009 - 11:19
от Dobs

Юли, пантофите ми са 46-48.
Относно теглото на моите плавници да не забравяме едни 50 грама Сика. Много се наложи да попълвам, защото пантофите и перата не си паснаха съвсем точно. Реалното тегло на плавника е по-скоро 800-820 гр., но пак е много близо до Немо.
Перата ХХ1 са най-леки защото са 100% карбон wink

Покажи
19 Мар 2009 - 07:44
от Dobs

sea-wolf написа:

Измерихме ги. smile

Такааа, имайки предвид резултатите на Жоро, получаваме за мойте плавници: общо: 730 грама пантоф: 490 грама перо: 240 грама

Връщам малко темата назад за да дам и теглото на моите плавнци.

Перо Leaderfins Carbon
Пантоф Pathos

Общо тегло 855 гр.

Трябва да се вземе предвид, че от теглото трябва да се извадят поне 50-60 грама заради Сикафлекса, с който са залепени перата към пантофите. Това значи, че перото тежи около 300 грама.
Не се сетих да претегля другите ми плавнци - пера Немо и пантоф ОМЕР. Имам опасения, че няма да ги хване кантарчето щото теглеше само до 2 кг. smile

Обща дискусия

Басейн мероприятие 2008/2009	Отговори: 256 Видяна: 233,487	Последно мнение от: Мариус за 02 Декември 2013 - 17:59
от lyubo_sub за Събота, 13 Декември 2008 - 16:282 ... 11 12 13

Покажи
18 Мар 2009 - 10:30
от Dobs

Колеги, върнете се към добрия тон!
Темата отива по дяволите така...

Покажи
17 Мар 2009 - 15:35
от Dobs

Ееее не обръщайте темата в безкраен и безмислен спор smile

Всичко казано по-горе си е на шега, вкл. и клипчето което пуснах.
Гмуркаме си всички и няма какво да се гледаме кой от къде и кога изпуска мехурчета wink

Покажи
17 Мар 2009 - 08:16
от Dobs

Абе вие сте интересни хора...
Имате си Скубари под ръка и още не сте се сетили да смените спорта от underwater hockey на underwater polo...

biggrin

[link]

Екипировка

Каква екипировка ползвам	Отговори: 641 Видяна: 681,765	Последно мнение от: цецо ютията за 03 Юни 2012 - 19:56
от Sand за Четвъртък, 05 Април 2007 - 13:232 ... 31 32 33

Покажи
16 Мар 2009 - 19:51
от Dobs

Е това е истината wink

Утре ще изтегля и моите карбонки да видим дали се различават от ХХ1.
Абсолютно против тежестите за глезени и изобщо каквото и да е утежняване по краката. Има огромно значение. Плувал съм една и съща дистанция в морето със и без тежестите за глезени. Разликата е огромна.
За да не ви се вдигат краката трябва абсолютно пълно отпускане на мускулите като легнеш долу. Въпрос на навик и техника е според мен. Естествено с дебел неопрен и дебели чорапи е по-трудно, но не и невъзможно. Ако пак изплуват значи сте прекалено плитко wink

Увеличавате дълбочината с 10 метра и няма да се вдигат краката smile

Покажи
16 Мар 2009 - 11:52
от Dobs

Твоя

110	Отговори: 55 Видяна: 46,955	Последно мнение от: JimBeem за 14 Март 2009 - 17:19
от Chafo за Понеделник, 09 Март 2009 - 11:522 3

Покажи
12 Мар 2009 - 12:19
от Dobs

С две думи ще кажа какво знам аз за ластиците, които предлагаме.

И АПНЕА и Роб Алън се изработват от Праймлайн. Разлики в ластиците има.

Роб Алън е по-еластичен и прогресивен ластик, който прави по-плавен изстрел.

Подобен като характеристики е жълтия ластик на АПНЕА.

Черния ластик на АПНЕА е "по-серт", т.е. по-експлозивен. Изисква повече усилия за зареждане, но началната скорост на изстрела е очевидно по-голяма. Съотвенто и харпуна рита повече с този ластик.

Черния ластик на АПНЕА е по-траен на протриване и напукване.

Жълтия старее малко по-бързо от слънцето и трябва да се пази повече.

Както повечето от вас знаят черния (син, зелен, червен) външен слой има за цел да предпазва латеска от УВ лъчите на слънцето. Получава се като към жълтия (най-чист) латекс се добавят оцветители (напр. въглен за черния цвят). Това влошава в някаква степен еластичността на ластика, но удължава живота му.

Опита ми с 18мм ластик от Видракс (чисто черен) е много малко за да дам обосновано мнение. Ще му отделя повече внимание като започна да стрелям по риби тази пролет, че сега съм го сложил на една 90ка с 6мм стрела да моря платеринките wink

Ако говорим за сет от 2 ластика (както е в случая с Чавдар) аз бих сложил или Роб Алън или жълта АПНЕА. Някакси не ми се нрави идеята за експлозивни дебели ластици. Отката ще е прекалено силен за моя вкус wink

Видео

Филмчета	Отговори: 1,227 Видяна: 1,113,238	Последно мнение от: The great white за 14 Октомври 2018 - 15:35
от spear за Петък, 01 Септември 2006 - 13:502 ... 60 61 62

Покажи
11 Мар 2009 - 06:56
от Dobs

Тази на клипа според мен е над 100 кг със сигурност.

Покажи
10 Мар 2009 - 13:23
от Dobs

Ох на батко... Аз на такива първо им стрелям и после мисля smile

И аз видях един път подобно добиче и стрелнах без много много да мисля. Като излязох псувах, че не съм могъл да пратя до рибата, но след малко трезв размисъл и консултация с по-опитен приятел, който си е имал вземане даване с тия "автобуси", се радвам, че не съм уцелил... Иначе сега щеше да има тема "нов харпун", а стария щеше да е във вечните ловни полета wink

Дестинации

Нова Зеландия...... и моите впечатления относно тази „екзотична” дестинация !!	Отговори: 11 Видяна: 13,061	Последно мнение от: momo за 10 Март 2009 - 08:53
от Dobs за Понеделник, 09 Март 2009 - 17:24

Покажи
09 Мар 2009 - 17:24
от Dobs

От Иван (evia)

Отново отварям тази тема – последния пост на Ачо е от 2006 година и звучи не много обнадеждаващо.....студена вода,течения,акули?!
Като се замисли човек,какво е да отидеш на другия край на света за да се опиташ да се потопиш в Океана ??......наистина,май това е най-далечното възможно място/като изключим полюсите/до което може да се стигне „на един дъх”!!
Без да влизам в излишни подробности относно пътуването ще споделя само, че е толкова скапващо и дълго, че дори само това си е достатъчно за да се подвоуми човек дали изобщо си струва.
От друга страна,всеки си има личните мотиви и причини и така или иначе се оказа, че тази дестинация не е чак толкова пренебрегвана, колкото аз самия очаквах.
Пътуването,според индивидуалните предпочитания, финансови възможности и време, може да се организира като една приятна екскурзия или пък като един „non stop fly” маратон – въпрос на избор....... лично аз реших да опитам и от двата варианта, т.е пътуване с повече почивки и „relax”, като за връщането предпочетох “бързия” и тежък непркъснат преход.
Както и да е,благополучно пристигнах, за голямо удовлетворение пристигна и моята екипировка, което всъщност бе и един от големите проблеми – таксите за съпътстваща екипировка са меко казано стряскащи – оклоло 30 Еuro за килограм в едната посока, което ме накара да направя доста компромиси и да импровизирам според обстоятелствата – кацнах без харпун, без буй, баластен колан, самар и други дреболии, но с усмивка пред възможността да гмуркам поне месец, като се има предвид какво е времето и морето през февруари по нашите дължини.
Сега и по същество – отново ще припомня думите на Ачо /за водата,местата и това,което имаше там/, само че вече по-конкретно.
В моите представи Тихия Океан изглеждаше по друг начин. Последният ми допир с „Голямата Вода”беше преди по-малко от три месеца – през ноември се гмурках в Атлантика и Карибите и настроенията ми бяха малко или много като спомен за кристална видимост и спокойствие .......уви !!
Като се върна пак към поста на Ачо и се сещам колко е бил прав?! Наистина, местата удобни за гмуркане са достъпни само от лодка. Другото,което ме фрапира в първия ми ден в морето, бе за амплитудите на приливите и отливите – на всеки 6 часа водата или се отдръпваше или идваше с такава сила,че отдолу всичко ставаше на боза. По вертикала разликата бе около 1,5-1,8 метра, а по хоризонтала,в зависимост от терена на повече от 20-25 метра. Цели заливчета ту се пълнеха,ту ставаха като пясъчни градинки. Непрекъснато се следи по радиото прогнозата за силата и посоката на вятъра и вълните и се правят разни сметки за възможните варианти.
Цялото източно крайбрежие на Северния Остров на Нова Зеландия е осеяно с малки и големи островни групи и полуострови. На много места в Океана има плитчини, стигащи почти до повърхността или рифчета, като дълбочините варират от около 140 метра – до 6-8 метра под водата.....идеални за spearfishing. За съжаление обаче, без сериозна лодка – в смисъл такава,с която да можеш да разчиташ на преходи от по 35-40 мили в едната посока не става. Новозеландците са морска нация, имат си сериозни лодчици и лодки и непрекъснато скитат, така че за сериозен риболов си трябва и сериозна подготовка.
За повече от скромен гмуркач като мен, нещата изглеждаха повече от драматично в началото. Видимостта не е като в познатите ми води в Егейско море /да не споменавам и Йонийско/, в които се чувствам безкрайно по-комфортно и тази несигурност и „враждебна среда” допринасяше за незавидната ми апнея – гмуркането представляваше едно постоянно оглеждане и да си призная честно – не малко страх.Това обаче бързо отстъпи място на по-силното ми желание да видя какво все пак се крие в тая безкрайна синева. Наистина,когато малко се поотпуснах и започнах да слизам все по надолу към дълбокото,пред мен се разкри една малко по-различна действителност. Както се изразяваше моя „домакин”,отдолу беше като Супермаркет – имаше си и шарените „Coralfish” и черните Angelfish,познати ми от по-топлите морета, както и така търсените от местните харпунджии Golden / Red Snapper.
Тук, в тези води, най–преследвания и желан улов е жълтоопашатия KingFish. Проблема е,че валидния размер е минимум 75 см, което предполага един наистина сериозен лов. За това е нужен специален подход с примамки, възможности за слизане на дълбочини от порядъка на 25-28 метра и задължително партньор, както и харпун със океански параметри. За съжаление, това за мен остана в сферата на пожеланията и аз лично се задоволих с гонене на Red/Blue Moki /подобни на средиземноморското спари/, Снапери и Trevally,както и прилични торуци, които за мое голямо изумление тук се ловят само за стръв. Разбира се, видях и Кингове с доста впечатляващи размери, но не се реших да стрелям – харпуна ми беше току що купен и ми бе все още доста скъп.
Доста от островите по това крайбрежие са резервати – не се допуска да се слиза на брега, заради популациите на различни птици, което прави акваториите им съвсем естествени и доста населени ......има доста едри лобстери и много търсените и пазени /заради цената от $100 килото/ миди “paua”. Огромните камъни под водата, покрити с висока около 1,5 метра гора – т.н. тук „калп” - са естествено обитание на доста непознати за мен риби. Има доста тлъсти мурени, които тук са жълти, и скатове с впечатляващи размери. Особено страшно изглеждат внушителните Long-tailed Stingray. Не мога да не отбележа и присъствието /нежелано от мен/ на най – страшните обитатели на тези води – акулите. Като се почне от може би най-безобидните /не знам според кого обаче/ - Bronze Whaler Sharks, след които следват Hummer Heаd и Seal Shark и се стигне до супер бързата Мако, която в последствие държейки я за снимка ме изуми със своето съвършенство. За съжаление или за щастие – не знам, предвид лошото време не успях да се погмуркам много-много от западната страна, т.е. в Тасманово Море, което е и дом на Голямата бяла...... Доста от вманиачените сърфисти там са имали „близки срещи от третия вид”.
Друго нещо са делфините – огромни, около 5 метра и на стада от около 30-40 екземпляра...... Наистина неповторими и невероятно дружелюбни.
Естествено, освен огромния Океан, Нова Зеландия си има и други красоти.......невероятно дълги плажове – от по 90 мили,по които се кара свободно кола, огромни пясъчни дюни по които можещ да се пускаш с буги-бордове и още доста неща за гледане, за което обаче не стига един пътепис. Аз успях да стигна до най-северната точка на континента – Cape Reinga, където в същност, както ми обясниха по-после е единственото възможно място от сушата, от което може да се види срещата на двата Океана – Тихия и Индийския. Панорамата е наистина впечатляваща – среща на две стихии с различен tide …....не вярвах, че може да има подобна гледка. А наоколо е пълно със страхотни места за гмуркане и си с усещането за едва ли не първооткривател, толкова е диво и натурално.
Финално, като извод от едномесечния ми престой си дадох сметка, че Океана допуска наистина подготвените и че истински Blue Water Hunting може само след часове под водата и много лета на Черно, Егейско и Йонийско море, така че................ ще вадя пак 90-ката!
Това са моите впечатления от тази дестинация и ако някой реши в някакъв момент да си „запали самолета” и да се пробва в дълбокото, може да разчита не мен за информация, разбира се доколкото успях да се ориентирам за това време. Пак уточнявам, че обикалях районите, основно в североизточната част на северния Новозеландски остров – местата са предимно с местните им маорски наименования и ще отбележа само някои......все пак не всеки си показва градинките / ха-ха /!!!
В залива на Оклънд /най-големия град/ има няколко страхотни острова, с рифове между тях, много удобни за гмуркане – сравнително лесно достъпни, но с доста силни течения и не особенно бистро. По на изток са двата по-големи острова – Little и Great Barrier – прекрсни места,бистра вода и много риба, по-малкият е резерват със забранен достъп. Още по на изток е полуостров Coromandel и островната група The Alerdmen – феноменално красиво място с арки, пещери и каменни игли.....риба, лобстери, миди – има всичко. За съжаление няма магазин за принадлежности наблизо /разбирай в близките 35-40 мили/ а със стрела без връх,както в моя случай, рибилова не се получаваше, но поне се научих друг път да не стрелям по камъните – много са твърди тук ...явно !!
По съветите на съфорумеца Pipin, отидох и по на север – до град Russell и Bay of Islands.....неговото сателитно проучване подсказваше, че това са местата!! Наистина се оказа район с много острови-малки и по-големи, скалисто дъно и местообитание на повечето риби, които изобщо съм виждал, само че на едно място. За съжаление,съветите за поведението на акулите, давани от 15000 км, не ми действаха толкова окуражаващо и мисля при следващото ми посещение да поканя Pipin /Иво/ за партньор и да ползвам неговия кукан, вместо да „драскам” по течението до лодката всеки път след успешен изстрел, пък да видим тогава как ще реагират „щракачите”!!
Ако e нужна информация и съвети от наистина запознати и компетентни – препоръчвам [link]. Организират трипове за подготвени, а и не толкова, имат почти всичко нужно за океански spearfishing, а и са позитивно настроени към задаващите тъпи въпроси. Клуба им е на марината в Auckland – посреща едно наистина симпатично 50 кг. девойче, което определено има място в рубриката на Gringo за „колежките между нас” - сподели ми,че няма изгубена риба в спора си с акулите!!
Това ми беше достатъчно като стимул и си дадох сметка, че когато се „понауча” още малко, непременно ще дойда да я поканя за един съвместен излет.......Дано само междувременно не се омъжи за някоя местна ръгбистка звезда – маор, щото тогава без Pipin наистина няма да се получи.
Общо взето така изглеждаше месечния ми престой в New Zealand, като не споменавам моментите които не са предмет за коментар в този форум. Оставам с приятни спомени и си мисля,че не трябва да се зачерква тази дестинация.......независимо от разстоянието!!

Ето и няколко снимки: