Разглеждане на всики коментари на Vov
|
Верно много праисторическо звучи... |
|
Хубаво е да се знаят тези неща... Че сигурно сте чували какво се случило с един чужденец при едно състезание - в акваторията на Царево/Мичурин... Никой не му казал, че в района има тюлен и когато се срещнали в края на първия час човекът щял да си глътне шнорхела... Прекратил участието си в състезанието! Тогава (извинете, преди 20+ години) ставаше дума за тюлен-монах, но явно не е бил толкова целомъдрен.... ;-) Добре е да ги има. |
|
Важно е и като се накани някой да нарушава, дали очаква, че вероятността да му раздадат правосъдие е доста по-голяма от тази - да не му дадат... Това обаче е единствено във възможностите на избирателите, гражданите като нас. Ако не го поискаме (както и всяко друго нещо) достатъчно масово, решително и продължително, никой няма да го направи, винаги ще има кой кого да подкупи, или просто да плаши и да си нарушава...! |
|
Ватус, много се радвам, че всичко е завършило така...Може би е добре всеки да си направи твърди изводи...
Аз уж съм ги направил...
Разказаха ми как миналото лято, много възрастен и безкрайно опитен харпунист отишъл на море с брат си и племенника си (18-19 годишен). В компанията много се говорело за харпуни и риби, но 2 поредни дни младежът, който бил много запален, не влизал в морето, щото не се чувствал добре... На третия ден влязъл с опитния си чичо, по познатия, описан по-горе механизъм. Младежът не бил много опитен. В един момент чичото го изгубил от поглед, търсил го, излязъл на брега, никъде го нямало.... Случило се най-страшното - инфаркт (или инсулт - разказвачът не знаеше точно). По-късно приятелката на момчето казала, че предния ден му текла кръв от носа. Но НИКОЙ В СЕМЕЙСТВОТО НЕ ЗНАЕЛ, че това момче има здравословни проблеми!!!
Понеже глупостта няма край, ето и моя принос:
Нямахме втори костюм и за това влизахме с 30 годишния (!!) ми син по отделно. Той е много мускулест, тренира и т.н. На петия ден му предложих моя костюм. Той с радост прие и въпреки съмненията да не му е малък, го облече и влезе - сам. За първи път ползваше неопренов костюм.
До тук вече имам 2 груби грешки. За мое щастие, се сетих за тях и се уплаших и се ядосах на себе си чак като видях силно зачервеното лице на сина ми, когато излезе само след 15-20 минути!
Грешките са следните:
1. Колкото и да ми е леко голям костюма, синът ми е с15-20 см по-висок и малко по-тежък от мен, следователно този костюм му е малък! Затруднява му дишането и всички движения!
2. Поради дълггогодишна практика да плува гол и общия характер на тренировките му - силови, за качване на маса, той има изграден стереотип като влезе във вода, да увеличава производството на топлина. Като добавя и че беше август и водата в горните 4-6 метра беше 26 градуса, топлинния удар му е бил на милиметри!... Като пиша сега и отново изтръпвам при спомена.
Та момчето ми се усетило, че нещо му е много тежко и, с много бавно темпо заплувало към брега. Като видях зачервеното му лице и чух "Абе тате, много топло с тия неопрени..." се втурнах да го събличам...
Та още веднъж - непрекъснато трябва да внимаваме, до най-малки детайли!!! Особено с неопитни хора.
Пожелавам на всички щастливо гмуркане! |
|
Хубаво е като видя националното ни знаме наред с други такива... :-) |
|
Ако не познава отлично някоя пътечка, май би излязъл много скоро и вместо костюм да има кръв по тялото.. :cry: |
|
Отляво на мен е Павел Камбуров, а срещу мен - Бат Джорджоне. А ефирната енергия, течаща наоколо, изяснява може ли нищо и никакво кримпче, щипнато дори с клещи за над 80 лв, да повреди главата или себе си след няколко изстрела... :roll: :-D |
|
Не всичко е за стрелба... Тази според мен е за гледане. |
|
Чудесно, Иване! Винаги е добре да има човек една, да речем, официална информация, а от там нататък всеки свръх майстор може да си скъсява колкото иска... ![smile](/themes/default/img/smileys/smile.gif) |
|
Даа, дори бързото потъмняване и зеленикавият оттенък в долната част ва снимката - към това насочват... |
|
И... като че и се е завило свят на рибата и после и прилошало... ;-) |
|
Благодаря ти, Иване, ще ползвам някои елементи... ![smile](/themes/default/img/smileys/smile.gif) |
|
И какво я правите, като няма изяждане? So what do you do with the fish if you can't eat it? |
|
Браво Добри, ще разказваш ли? |
|
И как е - усещаш ли някаква разлика между по-широки и по- къси от една страна, и по-дълги, но малко по тесни? |
|
Браво, Иване! ![smile](/themes/default/img/smileys/smile.gif) |
|
Яворе, и на мен ми беше тъжно и бях неприятно изненадан, когато открих, че коефициентът на полезно действие на плавниците изобщо, е отчайващо нисък... Оказа се, че при изплуване всяко "много силно и повече" махане с плавници в крайна сметка намалява изминатота разстояние. Има, разбира се, частни случаи като: голямо засилване нагоре, придружено с откачване на колана... но нали знаем как нараства съпротивлението на водата... В същност физичните и химични явления и изменения, настъпващи при апнеа с/без промяна на дълбочината, са доста добре изучени и описани. Информация по въпроса има например на следните места:
[link]
[link]
[link]
В продължение на изложеното по-горе искам да допълня следното:
Престоят ни под вода и всички действия, които правим там представляват извършването на определена работа. При даден КПД на мускулите тази определена работа изисква съответно количество О2 и отделя съответно количество СО2 и това са крайни числа – без никакво значение колко голям майстор или новак я извършва (работата). От тук следват няколко следствия... относно увеличаването на времето за престой под вода. Пътищата са следните:
1. Увеличаване на полезния, използваем обем на белия дроб. Това е по-лесно в годините 7-14 и нататък става все по-трудно. Постига се просто с продължителни всекидневни многомесечни тренировки – пълно издишване – пълно вдишване (за мен най-добре – хата йога).
2. Намаляване на излишно напрежение в безбройните ни мускули – постига се като в 1., но може да се усъвършенства и в по-напреднала възраст с участие на волята. Това включва използването на най-икономични движени от началото на раздишването, тръгването на долу (отлично е обяснено в съответната статия от Иван!), придвижването с неголеми махове надолу до получаване на отрицателна плаваемост, след това – само управляваме с плавниците, бързо и с най-малък брой движения заемане на „пусия”, или придвижване със слабата ръка по дъното, минимално напрежение при престоя там и отново леки махове нагоре – след набиране на скорост.
3. Постигане на най-голямото възможно удобство с екипировката – нищо не трябва да стиска или да е хлабаво. Подходящата топлинна изолация осигурява икономия на енергия, т.е. увеличава апнеата при равни други условия. Обличането на 7 и повече мм костюм при температура на водата 26-27 градуса в горните слоеве, е опасно – прегряването („топлинен удар”) може да стане още при подготовката за влизане.
4. Наличието на „охраняващ” вдъхва допълнително спокойствие – с всички условности, които сме обсъждани вече...
Други промени като свиване на далака, свиване на кожните капиляри, намаляване на пулса, намаляване на мозъчната активност, химични промени в кръвта, увеличаващи способността за „запасяване” с повече О2 и други, неизвестни, стават от само себе си, без волева намеса, просто с много практика.
Общо всички допълнителни механизми и „техники”, подпомагащи увеличаване времето на апнеата, „се задействат” около 30-ина минути от началото на гмурканията.
Относно безопасността и намаляване вероятността от загуба на съзнание на малка дълбочина, е добре след изплуване на повърхността:
1. „Изгонваме” повишеното количество СО2 и възстановяваме намаленото количество О2 в тялото с толкова затихващи вдишвания/издишвания, колкото е необходимо. Според мен е добре и то да се прави (отново) с максимално отпуснати мускули – колкото е възможно.
2. След пълно възстановяване започваме следващо раздишване. То не трябва да превишава 3-4 пълни издишвания и пълни вдишвания.
3. Не забравяме, че енергичните движения под вода намаляват времето за престой на дъното драстично. При такъв случай тръгваме нагоре много по-рано. Още по неприятно е, че при борба с риба се отдалечава значително времето на първия порив за вдишване...
4. Не забравяме опасното положение, предизвиквано от съсредоточаване към дадена цел (надеждно улавяне на простреляна риба) и ако това стане, хвърляме колана незабавно.
5. Смятаме колана за консуматив и при неясно положение/съзнание го хвърляме. Препоръчва се да си носим втори колан, което би улеснило вземането на решение за хвърляне на първия...
6. Избягваме продължителните гмуркания – на предела на възможностите ни. Ако ще правим такива, добре е да има осигуряващ.
7. Необходимо е балансиране за неутрална плаваемост на 6 м.
8. Опасно е да се тренира продължителна апнеа чрез плуване в басейн без осигуряващ. Писаното в т.14 се отнася за басейн за скокове, с гмуркане на 4,5 - 5,5 м.
9. Добре е да владеем сърдечно-белодробното възстановяване, да можем да помогнем на нуждаещ се.
Тук предлагам да смятаме за стандартен следния особен случай, описан в литературата и изпитан от мен, а сигурно и от много колеги:
При изплуване от голяма за даден харпунист дълбочина, той вижда риба, напряга се емоционално и физически, опознава я, прицелва се, стреля и.... улучва! Но има съмнения, че ще се откачи. Въпросът е какво е добре да правим от тук нататък?!?
Според мен без никакво забавяне трябва да продължи нагоре, като се стреми, но не на всяка цена, да не позволи на рибата да се мушне в дупка или под козирка. Разбира се, големината на рибата има голямо значение, но аз бих използвал до край възможностите на макарата. Ако това не е достатъчно, бих закачил харпуна на колана и откачил колана (който е надеждно вързан за достатъчно голям буй), изплувал, а после ще мисля и върша всичко останало.
ХАЙДЕ ЗА РИБА!!! (Малеей, 7 градуса какъв е стуууд)
[link] |
|
Нови Продукти
Цена: 13.00 Лв.
Spearfishing
|