Разглеждане на всички мнения на raven
|
И на мен ми беше много неприятна тази мътилка- в началото изпитвах някакво странно чувство- като задушаване и клаустрофобия.
Това беше смущаващо за мен тъй като за първи път ми се случваше - обикновенно не изпитвам страх или неприязън към морето.
Трябваха ми няколко дни в началото да се пренастроя,при все скромният ми опит мога да кажа че толкова мътно море не съм виждал още.
Но пък беше рибно!
Най неприятното нещо в мътилката е че не виждах дъното на повече от 3 метра и това пораждаше следният проблем- избирах си криво ляво някакво място за гмуркане ориентирайки се по размазаните петна,и като слезех надолу виждах че съм точно в средата на полянката,или кацнал на някой издаден камък,или в каноьон и срещу мен има стена- и тогава се налагаше да се намествам,припълзявам и тн. а това губеше и без това скромната ми апнеа.
По въпроса за изказването на Пипин- за безстрашието и смъртта.
Ако не бъркам има предвид първият закон от бушидо - "Пътят на война е път към смъртта"
Ако си готов да приемеш животът и смъртта ,значи имаш по освободено виждане и не си ограничен от страховете си.
Това разбира се не означава да рискуваш безсмислено живота си.
Смелостта се състои в това да победиш и контролираш страховете си,а не да не се страхуваш.
Тези дето не ги е страх от нищо са си най обикновенни луди.
Имам приятели които се опитах да ги запаля по тяхно желание за хобито ни- опитаха и се отказаха защото не успяха да овладеят страхът си от дълбочината и задушаването , това пораждаше паника което е най опасното нещо под водата. |
|
Аз имам една основателна причина да ползвам буй- жена ми държи да ме вижда къде съм Даже ме пита дали не мога да си сложа някакво знаменце различно от другите ,да не ме бърка!
По въпроса за срещите под водата- тази година аз два пъти се мятах на колеги , такава мътилка беше че виждах човека непосредствено преди да се сблъскаме- така че тези срещи са неизбежни.
Когато видя човек срещу мен веднага навеждам пушката с цевите надолу и се разкарвам максимално бързо.
Както каза Владо- все още няма абонаментни карти за "рибните" места по морето. |
|
Аз също да се впиша ,ловец съм от около 12 години.
Ловната ми дружинка е Лобуш- до едноименният язовир.
Доволно свински район ,но освен прасе и малко патици нищо друго няма.
Но както вече се каза- важна е разходката,месарщината не е за мен.
Когато имам късмет да ме поканят се уреждам с някой излет на пъдпъдък с дружинката на село Иваняне- Софииско,за мен пъдпъдъкът е най голямото удоволствие като лов.
Хем хубава разходка,хем много динамика и емоция. |
|
Наистина е много гадно това- много пъти съм си мислел - що не съм станал гъбар,филателист или да снимам птички в парка
Някакво такова хоби,ами от както се знам все към морето ме дърпа.В момента в които се върна от море и вече планирам следващото заминаване.
От малък имам склонност към простудни заболявания,и най малката настинка ме удря моментално в дробовете , максимум за два дена го обръщам на бронхит или на пневмония,и се започват антибиотиците.
Не минава зима да не започна пневмония или бронхит,и така в следствие на много такива белодробни инфекции и няколко много тежки двустранни пневмонии съм получил така наречените бели петна в дробовете- това е мъртва уплътнена тъкан без алвеоли.
Иначе никога не съм пушил,спортувам ,изкачвам витоша почти всяка неделя с кучето стига времето да позволява,но това си ми е дефект от малък.
Сигурно е защото съм израсъл в панелка на парно- това ни изнежва нас гражданите |
|
Относно харпуна- не ми беше удобно да си хваля моята работа ,но просто няма как да не кажа че дървеният харпун е нещо съвсем различно от фабричният.
Случайно съм му хванал балансът- почти нулев е и си стои хоризонтално във водата,откат с 18 мм. ластици на Омер няма почти никакъв- даже в първият момент си помислих че ластиците са слаби но дърпането на стрелата ме убеди че истрелът е силен.Зашивам без проблем рибите дори и към краят на боя.
Това което най много ми харесва е че поради плоската си "лопатовидна" конструкция харпунът се движи много "мазно" хоризонтално във водата и води рибата без проблем.Нищо общо с вибрациите на ластиците на фабричните харпуни.
Също така поради отворената си глава прицелването и съответно успешните истрели са много по лесни- изобщо само плюсове.
Това се отнася както за моят така и за дървените пушки като цяло.
Така че колеги- дялкайте- няма да сбъркате
Единственото което не ми хареса е че епоксидната смола побеля,не пропусна никъде вода но просто на места побеля и загуби вид така да се каже.
За това по практически съвет на Калин ще я махна и ще направя само няколко ръце лаково покритие- все пак иска ми се да се вижда хубавата текстура на дървото.
Но след две седмици тест- поправки и ъпгрейд почти не се налагат,така че го броя за успешен опит,абе дървото си е истината.
А относно хобито и хубавите момени- аз съм от София и рядко мога да стигна до морето.
Но съм запален по гмуркането от дете- над 30 години вече,когато не съм на море само за това си мисля- чета разни сайтове,ровя по галерии,правя си разни неща по екипировката,и не на последно място- постоянно ви завиждам на вас морските- че можете да се топите когато си искате
Другото което ми е проблем е че има уплътняване на дата върха на белите дробове вседствие на много пневмонии и функционират само около 70% от капацитета ,но почвам тренировки за апнея около месец два преди сезона и така докарвам някакъв сносен престой около 40 секунди долу.
Обикновенно го правя това сутрин на гладно на бюрото ми докъто си преглеждам служебната поща,и колегите в офиса като видят че съм сдобил съсредоточеният поглед гледат да не ме занимават
Проблемът е че относително бързо се изморявам във водата и се налага от време на време да излизам и да се пльосвам като тюленче на камънитеза по петнайсетина минути.
Та най хубавите ми моменти са от ей такива неща като тази рибена река ,или първият ми едър кефал- това ме топли през цялата зима. |
|
Между другото Грешник- току що жена ми те видя на снимката и ми каза че си влизал и излизал заедно с нас- ти беше с оранжев буй на Нава.
Аз бях без буй ,а Калин е с яркочервен.Даже в един момент си говорихме нещо ако във водата.
Тоест тримата по едно и също време бяхме във водата |
|
На 24-25 юни с Калин /ККК/ бяхме на Варвара- гмуркахме около носът - на дясната част на залива.
Там има една сека - дълбока е към десетина метра максимум,ляга се на площадките на стената и се дебне рибата която тече посока юг- север.
Значи първо да кажа че се гмуркам от малък- вярно любителски ама все пак....
Но такова нещо никога не бях виждал- просто реки от платерина!!!!!
Не можехме да повярваме на очите си- на всяко лягане максимум на 15-тата секунда стрелях.
И то гледах да избирам едрите само.
Не знам дали ще видя пак такова нещо,но никога няма да го забравя това.
Между другото Калин и в момента е там,и като му знам възможностите просто не ми се мисли какво ги прави
|
|
Това е изкуство!!!
Като любител художник и фен на дърворезбата просто съм възхитен.Дано да работи също толкова добре колкото и изглежда.
Поздравления за вкусът и умението |
|
Като отидехме на море като малък първата ми работа беше да напрая харпуна- тел от електрод,вилица от стола,два ластика от вътрешна гума и тръба от закачалката от гардероба.
Типът беше хавайско копие естествено и падаше по някое друго попче и куче.
Сините кръгли маски,сивият шнорхел,черните каучукови плавници....
После дойдоха съветските ластични харпуни с червения каучуков ластик и дебелата стрела- през зимата тунинг:
Увеличавам дължината на тръбата с алуминиевата тръба от патерицата с която съседското момче ходеше със счупеният крак /диаметърът пасваше идеално/,нова стрела от неръждавейка,нови ластици от някакви системи за доене на крави.
Не можах да пробия сам дупка на стрелата за кордата и първото лято доста я гонех из залива на фара на Ахтопол,после баща ми я проби в работилницата на института и можех да я връзвам вече.
С този харпун карах чак до казармата и чак след това можах да си купя първият истински харпун.
Насълзиха ми се очите...... |
|
Ясно - благодаря
Не ми беше позната системата със захарта ,за това питах малко дебилно,но мисля че и хванах цаката и стана.
Ръкавиците ми са точно такива- с изкуствена кожа амара ,ще ги пробвам и ако пак се плъзгат ще ги силиконирам. |
|
Значи реших дръжката да я захаросам а ръкавиците да ги силиконирам- така на дръжката ще си остане да се вижда дървото а ръкавиците печелят повече функционалност- все пак с тях се хваща не само харпуна а и други неща.
Снощи намазах дръжката с четчица с лак и поръсих с захар,стана доста добре - има ивици чисто дърво има и захаросано.
Въпросът ми е сега да мина ли отгоре слой лак да запечатам захарта или направо да отмивам?
Защото часто от захарта попи напълно и стана прозрачна ,но част от зърната стоят бели.
Чудя се ако мина още един слой отгоре дали няма да го загладя и да се изгуби ефекта от награпавяването. |
|
Понеже не съм държал още лакирана дръжка под вода ползвам случая да питам- наистина ли се плъзга много?
В смисъл да правя ли номера с захарта докъто е време.
С ръкавици съм но те са неопрен и изкуствен велур и не ми се виждат да имат някакво особено сцепление.
Не ми се ще да го правя това със силикона на дръжката,поне докъто не съм се нарадвал още на дървото.
Малко прекалено ми седи- някакси се губи чарът на дървото и ръчната изработка
И се замислих и нещо друго- дали може нещо такова да се направи на ръкавиците от вътрешната срана на дланта- за по "зацепен" хват?
Ще взема да го пробвам това с ръкавиците. |
|
Доколкото чух това е прах от Сахара който идва с някакъв топъл атмосверен фронт,за това и през уикенда го дават до 28 градуса затопляне.
Това е нормално явление ,прахът от Сахара е червеникав и в миналото често е валял така нареченият "кървав дъжд" |
|
Калине давай да се мятаме към Грилото че съвсем ще пощурееме от скука
Сериозно- викал си дявола и е дошъл малкият за твой късмет,направо изтръпвам като си помисля за разни сценарии.
И аз тия дни си зареждах в мазето харпуна за проба,ама поне ако беше изтървал само компота и лютеницата заминаваха.
Това ми напомня за един случай с мой състудент преди години- той беше полицай новобранец и една вечер си играел със служебният пистолет с изваден пълнител пред телевизора-въртял си го по комбойски и от време на време го насочвал и си викал "бум"
И на едното "бум" си гръмнал телевизора защото имал патрон в цевта. |
|
Като чета за инцидента с паура се сещам и за една моя случка.
Понеже много обичам всякакви раци винаги ловя паури.Обикновенно като видя едър паур пускам харпуна,гмуркам се до него и с двете ръце изодзад го хващам за двете щипки едновременно.
После преценявам коя е по голямата и я кърша като я извивам под остър ъгъл спрямо тялото- по този начин се чупи чисто в първата става,иначе има опасност да се извади заедно с костените пластини които са вътре в тялото и гадинката умира.
Пускам паура да си бяга с една щипка като се надявам че ще му порасне и всичко ще му е наред.
И понеже знам че на паурите се яде всичко за това накрая хващам и два три цели.
Един път така реших да хвана цял но пусти мързел да хвърлям пушката и после пак да далдисвам за нея,та реших да го ловя с една ръка.
Естествено ме защипа за левият палец,нокътят ми посиня и след няколко дни падна- толкова силен му е хватът.
Друг път ме е защипвал за меката част и ми е пробивал плътта между палеца и показалеца- наистина има удивително силни щипки.
Т а в тази връзка може да го пишем и паурът опасен вид |
|
Когато събирам щипки от едри паури и обикновенно ги правя на следната бърза и лесна салатка:
Варя хубаво щипките,начупвам ги и вадя месото.
Забърквам една кутиика чеснова майонеза,едно бурканче горчица,ситно нарязан кромид,малко чесън,лимонов сок ,сол и копър.
Смесвам с изчистеното месо и по избор може да се сложи малко магданоз и лимонче.
Много бързо и лесно ,а става много вкусно особено със студена биричка.
[link] |
|
Преди няколко години ме убоде скорпид- по възможно най тъпият начин.
Ударих го на излизане на фара на Ахтопол - много едър,сигурно имаше 300-400 грама.
На брега докъто го изнизвах от стрелата ми падна някакси на крака и ме убоде по горната страна на ходилото.
В първият момент не усетих нищо ,но понеже имах едно наум се качих бързо в квартирата която беше на 5 минути от мястото .
По пътя започна много силно да ме боли и да се надува,но по лошото е че пулсът ми се ускори като на Алонсо в изпреварване и започнаха да ме обливат едини горещи вълни,да се потя и да треперя.
Сърцето ми също започна да прескача.
Болката беше много силна- имах чувството че ме болеше чак костният мозък.В квартирата жена ми ми наложи компреси с оцет и студена вода и след два три часа отокът спадна а болката почти изчезна,до другият ден нямаше никакви симптоми вече.
Опасното в случая беше ускореният пулс и прескачането на сърцето.
п.п.
Скорпидът го одрах ,изпържих и изядох с неимоверно удоволствие |
|
Перфектно става с тази парафинова вана,дано да издържи на морската вода.
Аз исках да пробвам с тик единствено защото няма нужда от лакиране а само с масло стои много по красиво и естествено според мен.
Но мисля че само мазно дърво като тика ще издържи без слоеве лак и смола.
По принцип доколкото разбирам от дърво и дорвообработване- мисля че от почти всяка дървесина у нас ще стане харпун.
Акация,бряст,габър,круша,дъб дори и от чам- напреженията не са толкова големи че да се изисква някакво кой знае колко екстравагантно дърво- просто гледаме да е плътно и тежко.
За сего не мисля да правя нов харпун,не и докъто не видя този каква работа ще върши,но ако тръгна да правя съвсем сигурно ще е от нелакиран промазан тик и пак ще интегрирам купешка дръжка- някак не ми харесват целите дървени дръжки.
Предпочитам в целият корпус да вложа дръжка която да се скрие вътре и да и преправя ръкохватката с дървена ,отколкото да се занимавам със спусъкови кутии и напасване - не съм сигурен дали ще се справя защото не съм добър с металите. |
|
Ще пусна малко инфо- може на някой да е полезно.
Аз търсих доста тик преди да започна с дъбът и ореха и не можах да намеря.
Или нямаше ,или размерите и количествата и цените не ме устройваха.
Вчера ходих на Стройко и естествено се увъртях около фирмите произвеждащи и търгуващи с неща от тикова дървесина,заговорих се с вносител на тиков материал който ми каза че паркетът му идва в сковани сандъци от двуметрови тикови летви широки около 5см. и дебели около 1.5-2 см.
Тези летви му оставали като амбалаж и не ги използвал,отделно имал и дъски по метър и половина от качествен материал който като ми го сметна ми се видя доста изгоден- една дъска излезе око 20 лв.
Един литър тиково масло струва 50 лв . но има и разфасовки по 250 гр.
Ако някой търси в момента тик може да провери за тези неща- дървото идва от индонезия ,не е африкански,а за качеството - нямам представа.
Надали е първокласен материал- ясно е че нашите търговци гледат да минат по тънко и вероятно е млад тик от плантация,но все пак си е тик.
Адресът на фирмата е:
Konikom
София
бул. В. Левски 122
тел.02/84 66 072, 02/84 67 471
GSM 0888 534 105,0888 627 296
[link]
складът на фирмата се намира в село Бусманци . |
|
Калине,благодаря - това е щото съм гледал от майстори като тебе
Твоят Змей е единственият дървен харпун който съм виждал на живо и общо взето следвах твоите препоръки.
Имам и стрела 6.5х 115- тя сигурно тежи колкото 6х140 а може и по лека да е,във всеки случай ще пробвам поне две-три стрели като дължини и дебелини и ще видя с коя става най добре.
Понеже стана въпрос за дървото- мога да кажа как се държът дъбът и ореха при обработка.
От дъбът съм възхитен- много яко ,жилаво и сравнително еластично дърво,или поне изненадващо еластично за този тип широколистна дървесина.
Сваля се добре на стружки и гладко се взима с раш пила- не остават зацепвания и не тръгват трески и пукнатини.
Добре се заглажда и полира с шкурки като порите остават почти незабележими.
Жилаво е и се съмнявам че ще се изметне с времето.
Общо взето е твърдо и трудно за работа ,но пък не създава проблеми- мисля че ще е много подходящо дърво за харпун.
Орехът е мъка- по твърд от дъбът ,но много по крехък,пада на прах а не на стружки при работа с пила и длето,много лесно се пука и тръгват пукнатини по жилките,много проблемно за работа и много трябва да се внимава.
Почти нулева еластичност.
Безспорно орехът е най красивото като текстура дърво у нас а и по света са малко дървесините с толкова уникална шарка- но трябва да се имат предвид особеностите му защото лесно може да се съсипе детайл направен с много труд.
Във всеки случай аз съм много доволен от тази комбинация -стига дъбът да е основно носещо дърво ,а орехът да е само декорация.
Мисля че може да се ползва ако няма под ръка по класически материал като тик и махагон. |
|
Нови Продукти
Цена: 15.00 Лв.
Spearfishing
|