ОТЧЕТ НА ЕКСПЕДИЦИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ПОТЪНАЛА ПОДВОДНИЦА Л-24 В РАЙОНА НА ШАБЛА |
1. Експедицията е част от проект на BSTD „BLACK SEA TECHNICAL DIVING” за локализиране и обследване на потъналите през втората световна война край българското черноморско крайбрежие съветски подводници. Експедицията се проведе на 18 и 19 Юли 2008 от BSTD в състав Владимир Явашев, Михаил Заимов, Росен Желязков. |
На 18 Юли с помощта на локатор за страничен обзор обектът бе локализиран на дълбочина 59 метра в района на Шабла. На следващия ден, при отлични метеорологични условия, се извърши водолазно спускане от общо шест водолаза, а именно: Владимир Явашев, Михаил Заимов, Росен Желязков, Желю Бурилков, Антон Ангелов и Кирил Неделчев до дълбочина 59 метра с дънно време между 20 и 35 минути. |
Продължителноста на спусканията бе между 80-120 минути.Температурата на водата варираше между 7С на дъното и 24С на повърхността. Налично беше силно дънно течение. Видимост на дъното 15-20 метра. |
- Беше извършено първо водолазно спускане до обекта. - Беше определен вида на подводницата и заснет видеофилм. - Беше поставена възпоменателна плакета с текст: „В памет на 57 членния екипаж на подводница Л-24 завинаги останали тук през декември 1942 г.” |
2. Подводницата лежи на равен кил на дълбочина 59 метра по посока изток-запад. Корпусът е в добро състояние, умерено обрасъл. Налични са двете палубни оръдия. Носът е чист на около 4 метра от дъното. Не бяха открити категорични следи от детонация на мина. Около десния винт е намотан минреп. По протежение на левия борд се забелязват остатъците от предполагаемо минно заграждение. |
Въз основа на архивни данни и снимков материал подводницата може без съмнение да бъде причислена към типа „Ленинец”. Макар и без физически доказателства можем да твърдим с увереност чe става дума за Л-24. На този етап от обследването категорично може да се приеме за причина на потъването форсиране на минно заграждение. Вероятно става дума за румънското минно заграждение S-15, поставено от минния заградител „Мурджеску”. |
3. Първото водолазно спускане на Л-24 бе извършено по автономен начин известен като TECHNICAL DIVING с използване на дънни и декомпресациони газове. Всеки водолаз закачи и носи върху себе си по времето на цялото спускане следните бутилки и газови смеси: - Дънен газ в двойни бутилки от 30лит. със състав на сместа за дишане-Trimix 18%O2/45%He; - Декомпресационен газ за дълбочина до 21 мет.в 11лит. бутилка със състав на сместа за дишане-50% Nitrox; - Декомпресационен газ за дълбочина до 6 мет.в 9 лит. бутилка със състав на сместа за дишане-100%O2; - За сухите костюми беше използван газ в допълнителни 1,5 литрови бутилки. Атмосферните условия по време на спускането бяха благоприятни без вятър, морето почти без вълна. Температурата на водата варираше между 7С на дъното и 24С на повърхността. Налично беше силно дънно течение. Видимост на дъното 30-35 метра. Изказваме благодарност на Светослав Димитров, Ивелин Гешев и Илиан Добрев за помощта в морето. |
Капитан II ранг Атанас Панайотов предостави следните данни и предположения за подводницата: ГИБЕЛТА НА СЪВЕТСКАТА ПОДВОДНИЦА Л-24 В БЪЛГАРСКИ ТЕРИТОРИАЛНИ ВОДИ ПРЕЗ 1942 Г. Съветската подводница Л-24 е подводен минен заградител от типа „Ленинец”, XIII-бис серия, проект 1938 г. Килът на корпуса й е заложен на 20 октомври 1938 г. в Николаевския завод „А. Марти”, а спускът на вода е на 17 декември 1940 г. Започналата на 22 юни 1941 г. война на Черно море е причината недостроеният корпус да бъде отбуксиран до Поти, където окончателно е достроена, въоръжена и въведена в строя на Черноморския флот на СССР на 29 април 1942 г. Специалистите окачествяват подводниците от тази серия като удачни бойни кораби с мощно минно-торпедно и с нелошо артилерийско въоръжение, с добри ходови и маневрени качества, както и с подобрени битови условия за екипажа. Подводното водоизместване на Л-24 е 1400 т, а надводното – 1108 т. Дължината й е 85,3 м, а широчината – 7 м. Газенето в надводно положение е 4,1 м. Максималната дълбочина на потапяне е 100 м, а времето за бързо потапяне – 45 сек. Корабът е с голяма автономност – 30 дни, а времето за непрекъснато пребиваване под вода на 52-членния екипаж – 72 ч. Енергетичната установка се състои от два дизелови двигателя от по 2000 к.с. (за надводен ход) и два електродвигателя от 650 к.с. (за подводен ход). Те осигуряват надводна скорост от 18 възла и подводна – от 9 възла. Максималната далечина на плаване при скорост от 10 възла над вода е 10 000 мили, а при скорост 2,5 възла под вода е 150 мили. Минното въоръжение от 20 мини е поместено в две хоризонтални минни тръби, разположени на кърмата. Л-24 разполага с шест торпедни апарата в носа и с два задбордни торпедни торпедни апарата в кърмата, като общото количество 533 мм торпеда на борда е 18 бр. Пред ходовата рубка е монтирано 100 мм оръдие, а зад нея – 45 мм оръдие. |
Л-24 е на бойна служба от 29 април 1942 г. до 17 декември 1942 г. Екипажът й извършва общо 8 бойни похода с обща продължителност 90 дни. Извършва три минни заграждения с общо 60 мини, но няма данни за повредени или потопени противникови кораби на тях. На 7 октомври 1942 г. пред Босфора атакува с торпеда италианския танкер „Арка” (2223 бруто регистър тона), като последвалият взрив на едното от тях успява да нанесе леки поражения на кораба, който е принуден да се върно обратно в Босфора. През юни 1942 г. подводницата извършва 4 рисковани рейса до обсадения от германците Севастопол, като доставя на защитниците на града общо 220,3 т боеприпаси, 76,5 т продоволствия, 98 т бензин и евакуира 54 души. В български териториални води Л-24 с командир капитан III ранг Георгий Апостолов се появява за първи път към 15 ноември 1942 г. В продължение на половин час през деня (от 14 ч. 20 м. до 14 ч. 51 м.) на 19 ноември 1942 г. поставя минно заграждение между точките 40˚ 20,3` N/28˚32,65` Е и 43˚21,35` N/ 28˚31,8` Е. Според руски изследователи това заграждание е известно с кодовото си обозначение „1/64” и се състои от 4 банки по 5 мини тип „ПЛТ”, като интервалът между банките е 2 кабелта, минният интервал е 45-64 м, а удълбочението на всяка мина е 2,4 м. Според руски изследователи данни за откриването на това минно заграждение и за някакви натъкнали се на него кораби няма. Няма такива данни и за минното заграждение, извършено от същата подводница на 4 октомври 1942 г. пред Ялта. На 12 декември 1942 г. вечерта Л-24 отплава от Поти със задача поставяне на минно заграждение в района 7-8 мили източно от н. Калиакра с последващо патрулиране в този район (според тогавашните планове на Черноморския флот на СССР това е позиция № 50). Съгласно получената заповед, Л-24 е трябвало да напусне позицията на 29 декември и на 31 декември 1942 г. да се завърне в базата. Единствената радиограма, изпратена от борда й е само 30 минути след отплаване, в която командирът на подводницата иска включването на радиомаяците Поти, Батуми и Сухуми, вероятно за да определи точно мястото си преди да поеме по курса към Калиакра. Това е причината за големите разногласия между руските изследователи относно датата на гибелта на Л-24 в български териториални води. Предположенията варират от 15 до 29 декември 1942 г. – датите на пристигането в района на позицията и на напускането й. К.Б. Стрелбицки например твърди, че това е станало още на 15 декември, защото според данните, с които разполага, в този район през декември 1942 г. не са били фиксирани никакви взривявания на мини, поради което твърди също, че Л-24 е потопена след натъкване на немска подводна мина, без да е могла да извърши минно заграждение. Това обаче е абсурд. Не може да се твърди едновременно, че хем не е имало фиксирани взривявания на мини, а пък Л-24 да се е натъкнала на мина. |
В района наистина има минно заграждение с немски противоподводни мини „UMA”. Това не е било известно на съветското военноморско командване. Възможно е след попадането в това минно заграждение командирът на Л-24 да е предприел маневра за форсирането му или да маневрира на определена дълбочина, за да изведе подводницата в безопасни води. Ако това е станало в подводно положение, приплъзването на минното въже, намотаването му на единия от гребните винтове и взривяването на съответната мина не би могло да се забележи на брега. Подводен взрив на разстояние 7-8 мили от брега не би могъл и да се чуе от брега, особено в сурово декемврийско време. Разбира се, не бива да се изключва и възможността Л-24 да се е натъкнала на собственото си минно заграждение при допускане на навигационна грешка както при самата минна постановка, така и при определяне на мястото на кораба при пристигането му в района след тридневен преход в открито море. Това при съществуващите тогава навигационни средства – без радиолокация, без работещи фарове по крайбрежието и при облачно време (което не позволява използването на астрономически способи) или при силен дъжд или снеговалеж (което не позволява използването на визуалните способи) е напълно възможно. |
На борда на Л-24 загиват 57 души – това е най-голямата загуба в жива сила, претърпявана някога в историята на руското и на съветското подводно плаване в Черно море до края на Втората световна война. През 1987 г. за първи път екип на Института по океанология към БАН във Варна открива останките на неидентифициран кораб в района срещу нос Шабла. Тъй като целта на експедицията е съветската подводница Щ-210, те подминават потъналия кораб, тъй като дължината му е по-голяма (дължината на Щ-210 е 58,8 м, а на Л-24 – 85,3 м). През 1991 г. с помощта на буксируемия подводен апарат „Релеф-4000” на дълбочина около 60 м. отново екип на Института по океанология открива Л-24. Констатирано е, че подводницата лежи на курс 290°, а рубката се издига над дъното на височина 9,2 м. BSTD |
|