Съветската подводница Л-24 е подводен минен заградител от типа „Ленинец”, XIII-бис серия, проект 1938 г. Килът на корпуса й е заложен на 20 октомври 1938 г. в Николаевския завод  „А. Марти”, а спускът на вода е на 17 декември 1940 г. Започналата на 22 юни 1941 г. война на Черно море е причината недостроеният корпус да бъде отбуксиран до Поти, където окончателно е достроена, въоръжена и въведена в строя на Черноморския флот на СССР на 29 април 1942 г. Специалистите окачествяват подводниците от тази серия като удачни бойни кораби с мощно минно-торпедно и с нелошо артилерийско въоръжение, с добри ходови и маневрени качества, както и с подобрени битови условия за екипажа.
Подводното водоизместване на Л-24 е 1400 т, а надводното – 1108 т. Дължината й е 85,3 м, а широчината – 7 м. Газенето в надводно положение е 4,1 м. Максималната дълбочина на потапяне е 100 м, а времето за бързо потапяне – 45 сек. Корабът е с голяма автономност – 30 дни, а времето за непрекъснато пребиваване под вода на 52-членния екипаж – 72 ч. Енергетичната установка се състои от два дизелови двигателя от по 2000 к.с. (за надводен ход) и два електродвигателя от 650 к.с. (за подводен ход). Те осигуряват надводна скорост от 18 възла и подводна – от 9 възла. Максималната далечина на плаване при скорост от 10 възла над вода е 10 000 мили, а при скорост 2,5 възла под вода е 150 мили.
Минното въоръжение от 20 мини е поместено в две хоризонтални минни тръби, разположени на кърмата. Л-24 разполага с шест торпедни апарата в носа и с два задбордни торпедни торпедни апарата в кърмата, като общото количество 533 мм торпеда на борда е 18 бр. Пред ходовата рубка е монтирано 100 мм оръдие, а зад нея – 45 мм оръдие.