Каква е разликата между харпун с интегриран водач (Railgun) на Rob Allen и обикновен харпун?

Рейлгън-ите са уникални с това, че имат интегриран в алуминиевото тяло улей (водач) като релса по цялата му дължина. Този водач поддържа стрелата по цялото протежение на тялото на харпуна и продължава и в гавата. Тръбата на харпуна с цял водач е много по яка и здрава от нормална тръба, защото стените й са по-дебели и има малко по-голям диаметър. Интегрираният цял водач придава допълнителна здравина. При изработване на тялото на харпуна се използва алуминий предназначен за авиацията. Това допълнително увеличава якостта на тръбата и и позволява да носи здрави ластици и при по-големи дължини без да се огъва. В основни линии, тръбата е здрава и яка от дърво със същия диаметър.

Допълнителният алуминий няма ли да увеличи теглото на тръбата и да я направи тежка за ползване?

Той увеличава теглото на тръбата на сушата, но ние увеличихме вътрешен диаметър на тръбата за да съдържа по-голям обем въздух, което увеличава цялостната плаваемост на харпуна. По този начин се компенсира допълнителното тегло на харпуна и той става лек под водата.

Защо стрелата на един рейлгън е по-къса от тази на стандартен харпун?

Поддържането на стрелата от целия водач позволява на харпуна да ползва по-къса стрела от нормалното. За да се направи точен един стандартен харпун, дължината на стрелата трябва да е такава, че часта, стърчаща пред главата да компенсира увисването в средната част на харпуна. Това става очевидно при стрелба с къса твърде стрела, когато харпунът ще бие високо. Обратното също е вярно и при стрелба с твърде дълга стрела, харпунът бие ниско.

Какви са предимствата на по-късата стрела пред по-дългата?

По-късата стрела, ведно с цялото тяло на харпуна, означава по-малко съпротивление при въртене на харпуна към рибата, като се подобрява маневреността. По-късата стрела е и по-нееластична, и следователно би се кривила по-трудно.

Как неправилно подбраната дължина на стрелата влияе на точността на стандартен харпун?

Стрелата в стандартния харпун се поддържа само от спусъковия механизъм и главата. За да си го представите визуално, сложете една стрела на масата, като подложите по задния й край и под върха по една кибритена кутия. Погледнете по протежение на стрелата, сякаш се прицелвате откъм дръжката. Ще забележите ясно изразено провисване в средата. Амплитудата на провисването ще зависи от дължината, диаметъра и еластичността/якостта на стрелата. Ако преместите кибритената кутия от върха към задната кибритена кутия ще забележите, че провисването намалява. При преместване на кибритената кутия в в точка, приблизително на 1/3 от общата дължина на стрелата, провисването в средата ще бъде приблизително еднакво с това на провисването на задната част. Още веднъж подчертаваме, че това е фактор само при дългите спрели.

Защо не мога да поставя водач на стрелата на тръбата и да постигна същия резултат като цял водач?

С обичайните водачи на тръбата, стрелата при стрелба излита от спусъковия механизъм и отскача от водача, което предизвиква нежелано вибриране. Тези вибрации ще забавят много стрелата по траекторията й. С целия водач, това вибриране се елиминира напълно защото стрелата бива поддържна по цялото протежение на харпуна без да провисва отпред, защото е по-къса от обичайното.

Защо моят рейлгън изстрелва стралата много по-бързо и по-точно от стандартен харпун?

При рейлгън-ите няма провисване в средната част на стрелата заради целия водач, който я поддържа, така че частта излизаща пред главата трябва да е къса, което намалява теглото на стрелата. Работният коефициент на ластиците така е много по-добър, защото отношението на дължината на стрелата спрямо тръбата е увеличено и следователно се постика по-голяма скорост без да трябва да се увеличава здравината на ластиците. Друга причина за това стрелата да е по-бърза е липсата на вибрации на стрелата, тъй като се поддържа по цялата дължина преди изстрела и остава права до достигане на максималната скорост. Вибриране на стрелата се получава при стандартните харпуни, където стрелата е леко провиснала в средата и края. При освобождаване на спусъка стрелата се "подскача" което създава вибрацията при стандартен харпун. Това очевидно увеличава триенето и следователно силно забавя стрелата.

Моят рейлгън изглежда по-тежък от стандартния ми харпун, но във водата е много по-лек и манврен. Защо?

Когато е във водата, рейлгън-ът е по-лек и маневрен от стандартен харпун защото отношението между тръбата и стрелата е по-голямо и вътрешният диаметър на тръбата е също по-голям, което придава положителна плаваемост. Предната част на стандартен харпун е винаги по-тежка, защото стрелата стърчи повече пред главата. Някой производители се опитват да компенсират това като добавят материал с пенообразна структура за да предизвикат плаваемост. Това решение върши работа, но увеличава профила на харпуна на върха и го прави по-малко маневрен.

Защо стандартния ми харпун става неточен като добавя по-силни ластици?

Някои стандартни тръби, особено тези на дълги харпуни,  се огъват при по-голямо натоварване със силни ластици. Три натискане на спусъка на харпун с подобен проблем, вие освобождавате напрежението на тръбата, която се изправя. Тъй като държите дръжката в задния край, в този стлучай главата описва най-голяма амплитуда в посока надолу, което  "подсича" стрелата при излитане от главата. Това предизвиква вибрация, която забавя стрелата и прави стрелбата много неточна.

Рейлгън-ът не е ли по-шумен от стандартен харпун заради това, че стралото се движи по водача?

Шумът наистина е от значение под водата. Рейлгън-ът не е по-различен от другите харпуни в това отношение и издава звук. Рибите реагират на звука, но повече реагират на вълната от налягане, която създават ластиците при стрелба. Тази вълна се движи във водата със същата скорост като звука и с по-голяма сила. Независимо колко сте обезшумили харпуна, вие не можете да елиминирате ударната вълна, създавана от ластиците при стрелба. Някои харпунисти поставят неопренов ръкав на тръбата на стандартния харпун за да го обезшумят. Проблемът е че стрелата лежи върху него, което се отразява на качеството на стрелбата. Качеството и "мокрото тегло" на харпуна ще варират в дълбочина, защото ръкавът ще се свива, точно както и вашия костюм

Лежащата на водача стрела не създава ли триене, което да я забавя?

Когато сте във водата, както стрелата така и водачът са мокри. Когато бъде изстреляна, стрелата ще се движи по тънък филм вода, който няма да й позволи да докосва водача. Добре поддържаният рейлгън няма признаци на износване на водача, което показва че липсва значително триене.

Ако стрелата ми се изкриви леко, ще може ли още да работи в рейлгън?

Ако стрелата е лошо изкривена, не можете да направите нищо, освен да се опитате да я изправите. Стрела със съвсем леко закривяване или усукване, или дори стрела, която е изправяна и сега е леко "нагъната", ще работи в рейлгън. Причината за това е, че положението на водача спрямо ластиците придава определено налягане в посока надолу, което поддържа стрелата в правилната посока. Центърът на ластиците, когато са заредени, е около 2мм под центъра на стрелата, което създава натиска надолу.

Защо повечето рейлгъни са само с един ластик?

Използването на един ластик на харпуна позволява по-бързо зареждане и намалява съпротивлението при завъртане на харпуна към рибата. Това обаче е значим фактор само при използване на дълъг харпун, като този с тръба от 1.2м.  Дълъг харпун с повече от един ластик създава съпротивление което ще намали маневреността на харпуна. Поради търсенего, създадохме глава, която позволява монтаж на втори ластик.

Защо е по-добре кордата да се закача на края на стрелата, а не на подвижна втулка?

Кордата е закачена в задната част на ктрелата за да се подобри хидродинамичността. Втулката е обемиста и създава съпротивление докато стралета лети във водата. Със завързване на кордата в края на стрелата, общата далекобойност се увеличава с една дължина на стрелата. С втулка, ако искате да подобрите далекобойността, трябва да направите двойно прехвърляне на кордата през механизма за освобождаване, което отнема време при зареждане и дразни.

Зарязването на стрелата за жълъдите не е ли слабо място на стрелата, като се има предвид че точката на връзване на кордата е зад засечката?

Недостатъкът на това кордата да е свързана със стрелата в нейния заден край е засечката за жълъдите. Стрелата може да се счупи когато се бори в дупка и удря стрелата в стените й. Въпреки това, има и много предимства на връзването на кордата на края на стрелата, като това при вадене на риба от дълбока дупка, когато издърпването от задния край позволява много по-добър контрол. Стрела със закачване на кордата преди зарязването на стрелата би се заклещвала пмного по-лесно и както рибата, така и стрелата ще бъдат загубени. Друго предимство на задното завръзване е при гмуркане край брега при силно течение, когато стреляте и не уцелите. Стандартна стрела би се закачила за рифа в задната си част и при много силно течение можете да загубите цялото си оборудване. Това се е случвало често по южното крайбрежие на Натал, Южна Африка. Когато стрелата е завързана в задния край, можете много по лесно да я изтеглите като просто я разклатите до освобождаване на контрата. Друго предимство се наблюдава при прострелване на риба от близко разстояние и преминаване на стрелата изцяло през рибата. Когато това стане, вие можете да издърпате кордата и да оставите рибата отново на стрелата. При стандартните стрели, стрелата се запречва от другата страна на рибата. Освен това, ако акула захапе рибата докато е на кордата, губите както рибата, така и стрелата. Ако успеете да издърпате бързо кордата и да върнете рибата обратно на стрелата, ще имате по-голям шанс да си запазите такъма, вароятно само с леко закривена стрела. Наскоро създадохме нова система контри на стрелата, при която на мястото където би трябвало да е засечката се пробива 2.5мм дупчица. Нит с хормата на гъба се набива в дупката, като оставащата извън нея част се оформя като засечка. Системата позволява отнемане на много по-малко количество стомана от стрелата и следователно тя остава по-дебела в точката на зареждане на жълъдите и се чупи по-трудно.

Защо повечето харпунисти използват монофилна корда, като със сигурност тя поже да бъде отрязана от рифа много по-лесно?

Монофилната корда е по-добра в много аспекти. Много по-трудно се къса при опит отколкото стандартната полиестерна корда със същия диаметър. С нея се борави много по-лесно под водата, защото се усуква по-трудно от другите корди. При стрелба с харпун, стрелата с монофилна корда ще лети много по-бързо, отколкото стрела с плетена полиестерна корда. Това е защото монофилната корда, изградена от едно влакно, не задържа вода като плетената, което би забавило стрелата при изстрел. С полиестерните корди, възелчето в края е по-голямо отколкото кримпата на на монофилната корда, което означава по-голямо съпротивление. По отношение на въпроса със срязването, най-добре е да проведете един експеримент в домашни условия с монофилна и полиестерна корда, като се опитате да ги срежете на много груб камък или остър такъв. Нашият опит показа, че монофилната корда се представя по-добре.

Защо рейлгън-ите нямат възможност за завинтване на ластици към главата?

Решението с единичен ластик е много по-евтино за производство, и следователно - по евтино за харпунджията. На практика допълнителния латекс минаващ през главата създава повече тяга. С други думи, ластикът може да е малко по-къс от двойния ластик с втулки, като целия път на ластика става по-дълъг и следователно - по-голямо ускорение на стрелата. Този тип глави са разработени така, че да позволяват на харпуниста лесно да сменя ластиците във водата без инструменти, стига да носи резервни на буя. Дължината на допълнителния латекс в главата е 10 см.

Защо за рейлгън-ите са най-разпространени единичните трайно закрепени контри?

Нашите наблюдения показаха, че масата гмуркачи са имали възможност по един или друг повод да използват стрела с отделящ се връх (slip tip). Всички те са се върнали обратно към единичната контра по ред причини, като най-важната от тях е точността. Нашите тестове показаха, че е много трудно падащият връх да седи прав на без да "играе" (върхът се клати встрани). Ако успеете да го поставите така, че да не се клати, то това значи че сте го заглинили толкова здраво, че не би се отделил от стрелата и рибата би се изнизала от стрелата. Самият връх на стрелата трябва да е абсолютно стабилен и прав за да се поддържа прав полет на стрелата. дори и малки колебания във върха ще доведат до неточност при изстрел. Това е защото върхът е този, който направлява стрелата в полет. Леко движение в едната или другата посока ще доведе до неточност в различна степен. За да го докажете сами, достатъчно е да заточите една стрела с фиксирана контра, така че центърът на връххчето да се измести встрани и ще видите в каква степен това влияе на точността. друг проблем на падащия връх е че изнервя... Малко по-свободно да го поставите и той пада при гмуркане. Ако пък го затегнете, рибата се измъква. това може да е доста дразнещо. По отношение на съпротивлението, падащият връх не сепредставя добре, защото диаметърът му е по-голям от този на стрелата. Точен изстрел в главата с падащ връх ще създаде големи проблеми ако не успее да премине от другата страна и се заклини. Единственият начин е да го освободите с рязане. Това не става лесно под водата, а и е доста изнервящо, когато партньорът ви продължава да стреля по риба около вас. Ако сравним броя на рибите загубени със стрели с фиксирана контра и загубени с падащ връх, мнозинството южноафрикански харпунджии счита, че фиксираната контра се представя по-добре. В Южноафрикански води няколко големи марлини с тегло над 200кг са били извадени със стрели с фиксирана контра. В повечето случаи загубата на голям марлин се дължи на проблем в системата на поплавъка,  а не заради проблем със стрелата. Марлин с тегло над 500 кг е загубен защото гмуркачът не е бил в състояние да се справи сам с рибата под водата, а екипажът на лодката "помогнал" като дърпал поплавъка което в комбинация с използваното старо бънджи довело до неминуем резултат. Друг недостатък е цената. Стрелите с фиксирана контра са доста по-евтини от тези с падащ връх.

Може ли рейлгън да се зарежда като кордата минава под стрелата.

Не. Заради целия водач по дстрелата, кордата ще я кара да се издига и да лети неточно. Когато зареждате харпуна, трябва да сте сигурни, че кордата минава отгоре на стрелата, а не под нея.

Това, че кордата е отгоре не създава ли проблем при зареждане?

Не, няма да ви създаде проблеми, тъй като кордата се измества встрани при зареждане.

От много години използвам стандартен харпун и сега изпитвам трудности при прицелване. В мен ли е вината или проблемът е другаде?

В началото много харпунисти изпитват подобни проблеми защото рейлгън-ът е много различен. Когато сте свикнали да използвате и да се прицелвате с определен харпун, който се държи по определен начин, промяната ще ви накара да се чувствате неудобно и свикването с новия такъм може да отнеме време. Преди да се задълбаем в този въпрос, нека да се опитаме да си представим два геометрични термина, които са много важни в случая. 1) Хоризонтална равнина: наведете се в единия край на дълга маса докато погледът ви не се изравни с нейната повърхност. сега всичко поставено на масата ще лежи в една хоризонтална равнина с погледа ви. 2) Вертикална равнина: допрете едното си ухо до дълга стена. Всичко което виждате напред, или нагоре или надолу на повърхостта на стената, като картина, ще лежи в една вертикална равнина с погледа ви. Ако сте разбрали, следва да имате предвид, че оновата на проблем изглежда е в начина, по който някои гмуркачи се прицелват. Повечето гледат над харпуна докато се прицелват, като насочват харпуна нагоре към целта. Тогава изстрелът е точен във хоризонталната равнина, защото гмуркачът гледа над харпуна, но не и във вертикалната равнина. Открихме, че най-добрият начин да се прицелваме с рейлгън, или всякакъв друг харпун, е не да се прицлваме над харпуна, а по-скоро от едната му страна. Така изстрелът ви става много по-точен във вертикалната равнина, което е много по-важно, защото повечето риби са по-дълги, отколкото широки. Това е особено вярно с трофейните риби при риболов в открито море, които са трудни за доближаване. Когато гледаме отстрани на харпуна, ластиците, стрелата и тръбата попадат в една (хоризонтална) равнина с очите ви. Сага само трябва да повдигнете или свалите харпуна така, че да е в една линия с гръбнака на рибата. Когато попаднат в една мислена линия харпунът може да се мърда встрани за да се контролира хоризонталната равнина, като се запази линията по вертикала с гръбнака на рибата. така изстрелът ще е точно в гръбнака, с възможно малко отклонение по латералната линия. Тази латерална, или хоризонтална, неточност не е толкова важна, защото гръбнакът на рибата е дълъг, колкото е самата тя.

Необходим ли е малкия амортисьор (шок абсорбер) на кордата?

Някой харпунджии ги използват, но ние считаме че монофилната корда е достатъчно се разтяга достатъчно за да не е абсолютно необходимо да го ползвате. Колкото повече неща накачвате по такъма, толкова по-голямо съпротивление ще има при въртене на харпуна и толкова повече неща могат да "сдадат багажа". Амортисьорчето ви е абсолютно необходимо само в случаите когато използвате корда Dyneеma. Тове е една много здрава корда, която се предлага в диаметри по-малки от 2 мм, а издържа без да се къса 260 кг. Тази корда не се разтяга и следователно амортисьор (бънджи) е необходим за да може да се разтегне при изстрел.

Какво е предимството да има карабинка на главата, където се закача кордата?

Карабинката позволава на харпунджията да откачи стрелата, когато не успее да извади стрелата от рибата и просто да я изниже от другата страна, заедно с кордата и карабинката и после пак да я закачи за харпуна. Друго предимство е, че може лесно и бързо да се закачи резервна стрела ако старата се повреди или загуби.

Как да ползвам два харпуна едноврменно?

Много харпунджии използват два харпуна, като единият е нормален харпун с въже към поплавък, а другият е с около 2м въже, което се движи свободно на халка по въжето на другия харпун към поплавъка. Това позволява да не се използват две въжета и два поплавъка за двата харпуна. Обикновено, харпунджията стреля първо с харпуна да допълнителното въже и после стреля с другия харпун,  държейки линията до поплавъка с ръка за да не му позволи да се тресе. Така организиран такъм се ползва най-често когато рибите плуват организирани в големи ята и преминават бързо, котео позволява да вземете две риби. Два харпуна ви дават и предимството да се поправите ако първия изстрел е лош и трябва да уцелите рибата втори път. Гмуркането с два харпуна обаче може да е много досадно и много харпунджии не използват този метод.

Защо галванизираните стрели стават по-популярни от стрелите от неръждаема стомана?

Стрелите от неръждаема стомана са много добри когато става дума за външен вид, но ако говорим за здравина и цена, не може да има сравнение. Стрела от неръждаема стомана не може да бъде направена толкова здрава, колкото стрела от обичайна пружинна стомана, а струва почти двойно повече. Основните проблеми на стрелите от неръждаема стомана започват когато се огънат. Стрелата ще си изглежда все така добре и заради това, както и заради високата цена, гмуркачът няма да има желание да я замени. Обичайният проблем се появява когато гмуркачът опита да я изправи и да продължи да я използва. Той може и да успее да изправи стрелата до определена степен, но не и напълно и точно. Това ще накара стрелата да лети неточно, а мястото на изкривяването се превръща в слабо място и вероятността да се изкриви пак на същото място още при следващата простреляна риба, ако изобщо успее да уцели, нараства. Винаги съм давал пример с въдичарите - много малко от тях използват куки от неръждаема стомана, защото струват повече и не са толкова здрави. За тях куките са консуматив.

Защо някои харпунисти използват бънджита (амортисьори) на линията към поплавъка.

Бънджито на въжето до поплавъка е устройство, което играе ролята на амортисьор, поемайки теглото на рибата между поплавъка и харпуна. Когато рибата "се изстреля" или бяга, бънджито се разтяга и ускорява постепенно поплавъка. Бънджито представлява еднометрово парче латексов или каучуков ластик с натъпкана вътре здрава корда. Бънджито може да се разтяга до четири метра. Някои харпунджии дори използват две бънджита - едно при поплавъка и още едно при харпуна. Така двете бънджита ще се разтягат до осем метра, което удължава линията до поплавъка.

www.roballen.co.za