ЗАКОНОВИ ПРАВИЛА ЗА ПОДВОДЕН РИБОЛОВ В БЪЛГАРИЯ
Общите условия за риболов с харпун в Република България се уреждат със Закона за рибарството и аквакултурите(ЗРА). Разпоредбите на този закон са твърде оскъдни, но все пак могат да се разграничат основни правила, които харпунджиите следва да спазват за да не попадат под ударите на закона.
Първата и основна забрана на ЗРА е тази на чл. 35, ал 1. Тя определя кръга от риболовни уреди, с които е забранен риболовът във всички рибностопански обекти, като сред тях е посочен изрично и харпунът.
Алинея 2 на същия член изрично разрешава любителския риболов с харпун във водите на Черно море. Оттук следват два извода :
1. Всякакъв стопански риболов с харпун е абсолютно забранен от закона. Уловената риба и другите водни организми не могат да бъдат предмет на покупко-продажба;
2. Риболовът с харпун във вътрешни водоеми е забранен.
Единственото блекчение за харпунджиите е разпоредбата на чл. 23, според която за извършване на любителски риболов във водите на Черно море не е необходим риболовен билет.
По смисъла на чл. 24, ал. 4 риболовът с харпун е разрешен през всички дни на седмицата, но само през светлата част на денонощието. Нощният риболов е забранен!
С Наредбата за условията и реда за издаване на разрешителни за риболов и регистрация на лицата, развъждащи риба и други водни организми би следвало да се урежда т условията за улов на риба с харпун в Черно море. Тя обаче съдържа само 2 члена по въпроса. С единия се забранява подводният риболов с акваланг и други приспособления за дишане под вода, а с другия се въвежда забрана за улов на повече от един калкан на ден.
По отношение на условията за улов на риба, общата разпоредба на чл. 24, ал. 2 от ЗРА указва, че след еднодневен риболовен излет риболовците могат да запазват за себе си до 3 кг риба, независимо от вида й, с изключение на единичен екземпляр с по-голямо тегло. При улов на раци могат да задържат до 50 екземпляра.
Най-положителната разпоредба е тази на чл. 43, ал. 1 от ЗРА, която забранява изрично улова, пренасянето, превозването и търговията на морски бозайници.
Приложение 2 към ЗРА съдържа сроковете и на забрани за улов на риба и други водни организми през периода на размножение:
1. Пролетно-лятно размножаващисе риби: от 15 април до 31 май;
2. Есетрови риби във водите нарека Дунав и Черно море в съответствие с международните договори за риболова в реката: от 30 до 60 дни;
3. Калкан във водите на Черно море - с всякакъв вид риболовни уреди: от 45 до 60 дни, считано от 15 април
4. Пагур (Eryphia spinifrons): от 1 април до 31 май;
5. Обикновен (зелен) крив рак (Carcinus maenas): от 1 април до 31 май.
Законът дава правомощия на министъра на земеделието и горите, съгласувано с министъра на околната среда и водите издава ежегодно забрана за извършването на риболов през размножителния период със срокове, различни от горепосочените. Министърът издава и заповед за пълна забрана на за улов на определени видове или в определени зони. Така през 2006 бе забранен уловът на есетрови риби, както и риболовът пред устието на р. Ропотамо.
Приложение № 2 към чл. 38, ал. 1 на ЗРА съдържа списък на минимално допустимите размери за улов на риба и други водни организми. Предвид изброените дотук ограничения, прилагаме съкратен вариант на списъка, отнасящ се само до риби и водни организми в Черно море.
I. Риби
01. Моруна (Huso huso) - 180 см
02. Пъструга (Acipenser stellatus) - 120 см
03. Руска есетра (Acipenser guеldenstaedti) - 120 см
04. Европейска речна змиорка (Anguilla anguilla) - 50 см
05. Карагьоз, дунавска скумрия (Caspialosa pontica/Alosa pontica) - 22 см
06. Черноморска бодлива акула (Squalus acanthias) - 90 см
07. Цаца (копърка, трицона, шпрот) (Sprattus sprattus sulinus) - 7 см
08. Хамсия (Engraulis encrasicholus ponticus) - 9 см
09. Зарган (Belone belone) - 35 см
10. Черноморски меджид (Merlangius merlangus euxinus) - 12 см
11. Морски кефал (Mugil cephalus) - 25 см
12. Кефал пелингас (Mugil soiuy) - 30 см
13. Платерина (Liza aurata) - 25 см
14. Илария (Liza saliens) - 22 см
15. Атерина (Atherina spp.) - 10 см
16. Лаврак (Dicentrachus labrax/Morone labrax) - 28 см
17. Лефер (Pomatomus saltatrix) - 28 см
18. Сафрид (Trachurus mediterraneus ponticus) - 12 см
19. Смарид (Spicara spp.) - 12 см
20. Барбуня (Mullus barbatus ponticus) - 12 см
21. Черноморска скумрия (Scomber scombrus) - 22 см
22. Паламуд (Sarda sarda) - 28 см
23. Тревно попче (Gobius ophiocephalus) - 12 см
24. Дебелоустно кафяво попче (Neogobius platyrostris) - 12 см
25. Широкоглаво попче (Neogobius cephalarges) - 12 см
26. Стронгил (Neogobius melanostomus) - 12 см
27. Лихнус (Mesogobius batrachocephalus) - 15 см
28. Калкан (Psetta maxima) - 45 см
29. Писия (Platichthys flesus luscus) - 20 см
ІІ. Други морски животни:
01. Обикновени скариди (Leander spp.) - 5 см
02. Пясъчна скарида (Crangon sp.) - 5 см
03. Пагур (Eryphia spinifrons) - 5 см
04. Обикновен (зелен) крив рак (Carcinus maenas) - 4 см
05. Черна морска мида (Mytilus galloprovincialis) - 7 см
06. Бяла пясъчна мида (Mya arenaria) - 5 см
Съгласно чл. 38 от ЗРА уловените риби и други водни организми се измерват, както следва:
1. за рибите се измерва цялата дължина на тялото в сантиметри от началото на главата до края на опашната перка;
2. размерът на раците се измерва по цялата дължина на тялото в сантиметри от средата на очите до края на опашния плавник;
3. размерът на мидите се измерва по цялата най-голяма дължина на черупката.
Контролът по изпълнение на Закона е възложен на инспекторите на Изпълнителната агенция за рибарството и аквакултурите, но определени права се дават и на горските стражари. Правомощията на контролните органе са изключително широки и включват проверка на лица, превозни средства и плавателни съдове, принудително отвеждане на нарушителите до съответните поделение на МВР, отнемане на средствата послужили за извършването на нарушението и още куп други правомощия. Следва да се има предвид, че поради естеството на подводния риболов, той е един от най-лесните за котролиране методи на риболов.
За констатирани нарушения, инспекторите на ИАРА съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания. За вредите за нанасяне на рибните ресурси, нарушителите заплащат глоби, установени в нарочна наредба.
Режимът установен в ЗРА е преди всичко забранителен и толкова оскъден, че за съжаление потвърждава общия извод, че за пореден път родните законодатели създават правила за регулиране на определена дейност, без да разбират абсолютно нищо от самата дейност. Самият факт, че харпунът се поставя наред с типично бракониерски уреди като взривни вещества, ток и др. показва абсолютния отказ на законодателтие да вникнат в същността на подводния риболов като един от най-природосъобразните методи на риболов.
За повече информация, посетете уеб страницата на ИАРА: http://www.nafa-bg.org/
Размерите които се оказват особенно за някой от видожете са доста смущаваши и на практика ако трябва да се санкционира по закон то не трябва да се ловят тези видове!
Луда работа или по скоро липса на информираност или скрито желание да се въведе перманентна забрана!
А колкото за това че харпуна се квалифицира като бракониерски уред ,тези хора просто не са си топили задника с цел риболов кадето и да е било!
Лесно е да се издават присъди от джакузито или от бара на плажа докато си пиеш алкохолното питие!