През лятото на 1981 край тогавашния Мичурин се провеждаше кръг от европейско или световно първенство по подводен риболов... Много исках да видя, да разбера някакси, "как го правят" големите майстори. След дълги наблюдения и терзания, на втория ден към 11 часа, реших и аз да половувам, вместо да се опитвам да гледам, както правеше малка група почитатели...

След като облякох неопрен от 2 части, сложих нож, обух чорапи, сложих плавници, колан, боне, маска и шнорхел, ръкавици и зареждачка за пневматичния здрав руски харпун с увеличено налягане и доработен от мен (разбирай направен опасен) спусък, до глезени във водата, извърших 2 ГОЛЕМИ ГЛУПОСТИ:

Следващия ми спомен беше от болки в задника, аз бях седнал-паднал на камъните... Жена ми попита "К'во стана?" . Отговорих нещо и към струята кръв от носа ми се прибави струя от устата... Главата ми шумеше... Почнах да свалям екипировката едно по едно и през следващите 5-10 минути действах прав - ред кръв, ред екипировка...Огледах се, синът ми (6 годишен) плачеше, жена ми - почти... Погледнах към колата - много е далеч, едва ли ще стигна...Пипнах си носа - вътре нещо хрущеше... В тоя момент полезрението ми почна да се стеснява и аз помислих, че ударът на задната част на харпуна - метал с площ около 5 стотинки - е вкарал кости навътре в мозъка и след малко ще умра...

Беше ме срам от себе си и много ми беше мъчно, че оставям семейството си в такова идиотско положение... Черната зона в периферното ми зрение нарастваше все повече. Реших да клекна, после седнах, облегнах се на лакти - вече виждах само тесен кръг пред себе си, казах на Еми "Сега ще загубя съзнание" и...го загубих... Накрая всичко се размина с леки ръбове по носа и тъжен спомен, че ГЛАВНИТЕ ПРАВИЛА НЕ СЕ НАРУШАВАТ - НИКОГА, ако искам да съм здрав - и жив...

При докосване върха на стрелата в камъните спусъкът я беше освободил и тъй като тя няма на къде да отиде, пренапомпаното тяло на харпуна със засилване от около 20 см ме беше ударило точно в глупаво надвесения нос с много голяма сила...Ако не беше бонето с твърдата и дълга яка по врата ми, можеше и счупване или разместване на шиен прешлен да получа...

Разказвам всичко това с надеждата, че който от по-младите колеги го прочете и си каже "Това на мен не може да се случи..." няма да допусне същата или подобни грешки... Ако Терзо го прочете, веднага ще разбере защо толкова подробно го разказвам...