17:25:38 - 
17:24:56 - 
0:16:07 - 
0:21:24 - 
0:16:51 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
КИТОВО РОДЕО
Зимният период в южното полукълбо, юли - август - септември, е времето когато китовете идват от студените води на Антарктида в плитките крайбрежни води на Южна Африка за да родят малките си и да се погрижат за продължаването на рода.
 |
| Китобоен харпун, Лангебаан, 100км северно от Кейптаун |
Тъй като Южна Африка е една от многото страни подписали Вашингтонската конвенция за контрол и забрана на международния лов на китове от 1946 г., тези бозайници от десетилетия вече служат единствено за туристическа атракция. Китобойните оръдия, като показаното на снимката, са изложени само като музейни експонати. Морските гиганти, необезпокоявани от никого идват съвсем близко до крайбрежните скали и могат да бъдат наблюдавани от любопитните туристи направо от брега.
 |
| Китобоен харпун, Осло |
Много често през този период се случва под водата да чуем мученето на китовете. Понякога животните са толкова наблизо, и силата на звука е толкова силна, че целия ти гръден кош започва да вибрира под водата от китовата “песен”. Не ми се беше случвало да се сблъскам лице в лице с тези огромни морски бозайници, докато една юлска утрин не решихме с мой приятел да скочим много рано в морето и да си опитаме късмета при Умзумби Пойнт, на около 100 км. южно от Дърбан. Беше точно в разгара на сезона на сардините и огромни ята от тази дребна рибка "течаха" почти непрекъснато покрай брега, привличайки големи хищни пелагични риби като Кралска скумрия и Коб, които всъщност бяха и основната ни харпунджийска цел. Водата беше студена и зеленикаво-мътна, видимостта - не повече от 3 метра, а морето - спокойно като езеро, без вълни, без вятър. Тъкмо бях развил въжето на буя и заредил харпуна, когато около мене взеха да се стрелкат многобройните сардини на едно преминаващо ято. Не се бях отдалечил много от крайбрежните скали, може би на не повече от 50 метра и дълбочината все още беше само 8-10 метра. Надявайки се да видя нещо заслужаващо харпунджийски интерес поех дъх и тъкмо щях да се гмурна към дъното, под преминаващото ято, когато някаква огромна белезникава маса , движеща се със сардините, ми пресече ентусиазма, преди да успея даже да вдигна плавници над водата.
Кит в плитчините!
И то на една ръка разстояние - можех направо с ръка да го докосна! Докато успея да се стресна, китът премина бързо край мене и изчезна в зеленикавата мъгла. Беше 4-5 метра дълъг, още малко китче, всъщност, и преследваше ентусиазирано сардините под водата. Моментално показах глава над повърхността, колкото да го видя как изхвърли с пръхтене фонтан пръски само на няколко метра от мене и пак изчезна надолу, след сардините. Потопих глава обратно, но мътилката скриваше всичко - само белезникавите сардинки продължаваха да текат неспирно край мене. Пак вдигнах глава отгоре, и се заоглеждах разтревожено. Китът отново се показа за секунда , като парен локомотив издиша и пое въздух , плесна с огромната опашка и потъна наново. Взех вече сериозно да се притеснявам, тъй като стана ясно, че китчето се гмуркаше съвсем безразборно наоколо, опитвайки се да лови сардини. Вече си представях как в ентусиазма си ще изскочи над повърхността и ще вземе да ми се стовари отгоре, с всичките си няколко тона.
Такова поведение е съвсем нетипично за китовете, особено в плиткото. Очевидно малкото китче все още не бе успяло да се научи на прилични маниери - къде ли беше майка му, да си го прибере!
Такова поведение е съвсем нетипично за китовете, особено в плиткото. Очевидно малкото китче все още не бе успяло да се научи на прилични маниери - къде ли беше майка му, да си го прибере!
 |
| Майка с малкото си в плитчините... |
Докато ми минаваха такива мисли през главата, се оглеждах за моя приятел, който би трябвало да е наблизо. Забелязах го на двайсетина метра от мене, точно в момента когато китът изхвърли фонтан пръски между него и буя му. Моментално усетих че нещо не е наред, тъй като внезапно шнорхела му зацепи водата в посока след отплуващия напред кит. А китчето, все едно хванат с ласо бик , взе да подскача над водата, стоварвайки се обратно с грохот и пръски. Очевидно въжето на буя се беше преметнало и закачило за носа му, и сега то, усещайки съпротивлението, се опитваше неистово да се откачи. А моят приятел, стиснал здраво харпуна и решен на всяка цена да запази скъпата екипировка, се носеше след него като воден скиор след скутер! Тази полу-комична ситуация продължи само няколко секунди, докато най-накрая 6-милиметровото плетено въже не издържа и се скъса, и китчето отплува към хоризонта, подскачайки като разярен бик по повърхността. Смеейки се с глас доплувах до моя приятел, събирайки пътьом буя му с остатъка от въжето и му помогнах да го завърже на скъсаното място.
От цветистите ругатни сипещи се от устата му ставаше повече от ясно, че непредвиденото участие в импровизирано китово родео, хич не му е било по вкуса!
Йоханесбург,
Октомври, 2006
Видяна: 5436
Коментари: 0
Още веднъж БЛАГОДАРЯ :-)