Себастиан Наслунд 2008 (sebastian @ freediving.biz)
Четвърта редакция
 

За автора: Себастиян Наслунд е шведски състезател по свободно гмуркане. Поставил е редица национални рекорди (FIM 65, CNF 51, DNF 109). Максималната дълбочина, на която е бил е 74м. и максимална апнеа 7 минути. Себ Наслунд е участник в множество състезания по свободно гмуркане и еднократно - в Световно първенство. Себ е Съдия на AIDA (Level E) и организатор на "клиники" по свободно гмуркане, в които е обучил над 50 гмуркачи. Собственик е на уeбсайта freediving.biz Себ за себе си: "Практикувам свободно гмуркане за да опозная себе си. Предизвикателствата на това занимание ме учат на контрол над тялото ми и да бъда предпазлив. Изследването на нови дълбочини е отлично умствено предизвикателство. Израстнал съм край морето и винаги съм бил привлечен от налягането, тишината и безтегловността, която откривам под повърхността. Харесва ми това, че съм развил умения, които могат да бъдат практикувани без помощта на сложно оборудване. Не се интересувам от сетификати. Това да не съм обвързан с нито една от сертифициращите организации и ми дава възможност да предлагам по-ниска цена на обучение, да фокусирам върху индивидуалните умения и цели на студентите си, а не не да "следвам учебника". Знанията си в областта на свободното гмуркане съм придобил в процеса на срещите си с някои от най-добрите фридайвъри в света. Изследвал съм собствените си граници по агресивен начин и съм запознат с рисковете на свободното гмуркане. Друга голяма част от знанията ми са благодарение на участието ми в няколко големи научни изследвания в областта на апнеата (налягане и хипоксия)."

 
 

Този текст се публикува с изричното разрешение на автора и изразява единствено неговото мнение по разглежданата тема. Всички права на автора са запазени!

Заключения
1) Обикновената загуба на съзнание при свободно гмуркане не е толкова дълбока, колкото е безсъзнанието, за което се говори при обсъждане на случаи на удавяне и др. подобни. И тя не означава, че жертвата на BO е една изключена безчувствена машина.

2) "ларингоспазмът на гмуркача " е рефлекс, който предпазва гмуркача от удавяне. Множество наблюдения сочат, че той трае по-дълго, отколкото се описва в много научни публикации третиращи механизма на удавянето.

3) Основният проблем при дълбок BO на гмуркача не е рискът от попадане на вода в белите дробове. Главното предизвикателство е как да накараме гмуркача отново да диша на повърхността.

4) Няма доказателства, че "ларингоспазмът на гмуркача" може да се „отключи” при директно подаване на въздух под налягане. Най-добрата процедура е решителна и увеличаваща се BTT-техника (BTT, Blow Tap Talk, Подухване, Потупване, Говорене) в продължение на поне на 15 секунди, а ако след това не на налице признаци на връщане на съзнанието, да се опита с лек RB (RB, Rescue Breath, Спасително обдишване).

Въведение
През последните 10 години гмуркаческата общност (тази на състезателното свободно гмуркане) разработи множество процедури, допринасящи за безопасността на свободното гмуркане, както и техники и процедури за третиране на инциденти със загуба на съзнание, причинени от продължително задържане на дъха, водещо до хипоксия.
Въпреки това, светът на свободното гмуркане все още е разделен по отношение на някои детайли. Някой казват: „Започни с бързо духане директно в дробовете” (т. нар. спасително обдишване), а другите твърдят: „Не е възможно да се вкара директно въздух (при наличие на евентуален ларингоспазъм) в дробовете на припаднал гмуркач".

Има разлики в начините, по който се преподават спасителните техники. Но дали има единен, правилен път? Успели ли сме да открием най-правилната реакция при загуба на съзнание (BO)? Никой не може да каже със сигурност. Може да има и други подобни техники, които се различават една от друга, но повече или по-малко са еднакво ефективни.

В този текст ще разгледам два въпроса, свързани с третирането на гмуркач изпаднал в BO:
1) Колко ефективен е ларингоспазмът при задържане на водата извън дробовете на жертвите на BO?
2) Коя е най-ефективната техника за изваждане и „събуждане” на жертвата на BO?
Бих ли могъл да достигна до окончателно решение на този проблем? Вероятно не. Науката и натрупания нов практически опит непрекъснато допринасят нови знания.

Също така, човешките същества са различни. В основата си ние функционираме по еднакъв начин, но има разлики от генетично, здравословно (физическо и психологическо) естество. Следователно единен подход може да не е най-доброто решение за всяка ситуация. Но в този текст ще се стремя да покажа най-общия възможен подход.

Основни понятия
Хипоксия (Hypoxia) – Когато задържаме дъха си, ние ще намалим количеството кислород в белите дробове, кръвта и тъканите. В определен момент ще почувстваме последиците на хипоксията. В основни линии тези последици са: LMC (loss of motor control, загуба на двигателен контрол), както и някои други ефекти като загуба на: способността да разсъждаваме ясно, зрение, памет, цветоусещане. В определен момент ще загубим съзнание. Това не е началото на процеса на смъртта, а последната фаза в от поредица от събития, имащи за цел да се пести кислород.

Загуба на съзнание или припадък (Unconsciousness or blackout) – Продължителната липса на кислород в мозъка обикновено довежда до загуба на съзнание на жертвата при парциално налягане на кислорода в кръвта около 25-30mmHg (При нетренирани гмуркачи – вероятно при по-високи нива). Трябва да сме наясно, че когато лекарите говорят за изпадане в безсъзнание, често имат предвид за безсъзнание при анестезия, а освен това се споменава и частична загуба на съзнание. Съзнанието е дейност на мозъка. То не е копче „включи/изключи”. Понякога безсъзнанието се категоризира на степени (виж. Скалата Глазгоу за степените на кома, която има нива от 3 до 15).
Учените започват да вярват, че безсъзнанието при гмуркачите е форма на частична загуба на съзнание. Ще използвам термина “гмуркачески блекаут, freediver blackout” като нещо, което се различава от клиничния термин „безсъзнание”, тъй като са налице все повече и повече индикации, че двете състояния се различават. Състоянието на блекаут при гмуркане се различава и от ситуацията на удавяне на борещо се на повърхността на лице, което не е гмуркач, или вследствие на удар по главата, при който жертвата пада във водата в безсъзнание.

Ларингоспазъм, Laryngospasm (LS) – В общите случаи, при които гмуркачът продължи задържането на дъха си до състояние на хипоксия и блекаут, се наблюдава затваряне на дихателните пътища. Ларингоспазмът е рефлекс, който цели предпазване на пострадалия от удавяне. Той представлява естествена реакция на течност, навлизаща в дихателните пътища.
Не е ясно дали в тези случай е налице класически ларингоспазъм, който включва само ларинкса, както се наблюдава в клинични ситуации като хирургични интервенции и някои заболявания. При гмуркачите “блокажа на гърлото” може да включи всякакви комбинации от: ларинкс, гласни струни и/или епиглотис. Апнеата и изстудяването на лицето може да доведе и до бронхиална констрикция. Уважаваният учен Christopher W. Dueker твърди:
“Лице което /…/ загуби съзнание във водата няма да има защитни ларингални рефлекси.” и “загубилият съзнание гмуркач няма да развие ларингоспазъм”.

Въпреки това, ние гмуркачите знаем от личен опит, че нещо затваря дихателните ни пътища – как иначе можем да обясним стотиците наблюдавани случаи на излизане на повърхността след BO със „сухи” бели дробове? За да дефинирам този феномен в настоящия текст ще използвам термина: “гмуркачески ларингоспазъм, freediver laryngospasm” (FLS). Също така често изглежда като че ли се затваря и мекото небце, тъй като сме виждали твърде много случаи на дълбок блекаут без вода дори в гърлото.

Разбира се, мекото небце не може да се затвори ако главата се отпусне назад. В тези случаи тялото може да разчита само на FLS за да задържи водата извън белите дробове (или на партньора в гмуркането, който да контролира положението на главата).
Удавяне, Drowning – Ако в белите дробове, дори и в малки количества от два децилитра, попадне вода ще е налице риск от удавяне. Водата в белите дробове препятства обмяната на газове. Ако хипоксията бъде продължена вследствие на нарушена газова обмяна в белите дробове, ще настъпят мозъчни увреждания и смърт. Това може да се случи дори часове след като жертвата е извадена от водата – така нареченото „вторично удавяне” – вследствие на белодробен едем (оток), причинен от водата в дробовете. Свързан е с излив на сърфактант от алвеолите, или други увреждания на белите дробове.

Ако пострадалият вдиша под водата (ако премине от състояние на „гмуркачески блекаут” с FLS към състояние на пълно безсъзнание, когато FLS се отпуска) тогава доробовете ще се напълнят с вода. Ако ларинксът се отпусне, вследствие на недостиг на кислород на този мускул, това ще стане при ниво на сатурация от около 30%, което е наистина сериозно ниско ниво.
Съживяването на лице, което има вода в белите дробове е много трудно особено, ако не разполагаме с кислороден апарат за обдишване (с помпа) а болницата е далече. Няма да разглеждам този въпрос, а ще се върна към темата за ларингоспазма.

Колко дълго продължава ларингоспазма или FSL?
Ларингоспазмът (LS) не е нищо повече от механизъм за оцеляване, основан на реакция при попадане на вода в дихателните пътища. Липсват точни данни относно продължителността на LS или FLS. Според изчисленията на лекари и учени, ларингоспазмът при удавяне може да продължи до 2 минути. Има случай, в който той е продължил до половин час, а пострадалият не е имал мозъчни увреждания, благодарение на хипотермия, която е забавила функциите на организма и метаболизма (със сигурност, реакцията на гмуркане е взела участие в този случай).

Ние гмуркачите сме виждали случаи на ларингоспазми, които са продължили дълго след изплуване с дълбок блекаут – докладвани са инциденти от до една минута. Разбира се, има и случаи, в които ларингоспазмът е траял по-малко от две минути.
За нас, гмуркачите, въпросът е: с колко време разполагаме за да изнесем пострадалия на повърхността?

Времеви рамки на спасителните действия
Да кажа, че FLS е константна величина и трае две минути, би било неточно и безотговорно. Изнасянето на жертва на BO обратно на повърхността, разбира се, следва да се направи по възможно най-бързия начин.
Бих добавил, че има смисъл това да се прави колкото е възможно по-деликатно, тъй като човекът е не просто физиологична, но и психологична машина и, че начинът, по който се третира тялото би могло да има значение за това колко дълго гмуркачът ще остане в състояние на FLS (ще разгледам подробно този въпрос по-нататък в изложението).
В най-лошия случай, ако тялото на жертвата на блекаут бъде загубено от полезрението ни, вероятно потъващо към дъното или дънната плоча (или малко встрани) – спасителните ни действия следва да се стремят към времеви рамки от 60-120 секунди. Може да се окаже от полза да загубим някоя и друга секунда за подходяща подготовка за пълноценно спасяване, отколкото да се хвърлим в неподготвени и некоординирани с наличните човешки ресурси действия.

Важно е да се отбележи, че основната цел е изнасянето на тялото към повърхността, а не финесът, с който го правим. Не можем да сме сигурни в кой момент ще започне изпадането в пълно безсъзнание и отпускане на FLS. Това може да стане по всяко време.

Трябва ли да контролираме положението на главата и да блокираме дихателните пътища, когато изнасяме пострадалия към повърхността?
Да, ако е възможно трябва да контролираме положението на главата, защото искаме да не й позволим да се отпусне назад, което ще доведе до отваряне на устата и мекото небце и навлизане на вода в устата, синусите и гърлото. Тази вода може да бъде усетена от тялото и да продължи FLS, а по късно водата в гърлото може да навлезе в белите дробове, което да увеличи риска от белодробен оток. Но, както вече казах, важно е да изнесем тялото възможно най-бързо, а не колко правилно го правим.
Както е наблюдавано при плуващите бебета, ларингоспазмът и затварянето на мекото небце при навлизане на вода в гърлото е незабавно и обикновено – много ефективно. При деца на възраст под 6 месеца се наблюдава и ефект на апнеа в мига, в който водата влезе в допир с лицето. Състезателната общност е наблюдавала много случаи, в които гмуркачи изпадат в BO под водата (до 25 метра дълбочина), изплуват и започват да дишат нормално след само няколко секунди, или в изключително тежки случаи – след горе-долу една минута. Няколко закашляния и прочиствания на гърлото и в общия случай FLS си е свършил работата „по предназначение”.

Ще спомена няколко инцидента на сухо изплуване след дълбок BO, които помня:
Hubert, 10m., Ibiza 2002; Wolle, 18m. Dahab 2005; Alex, 20m., Dahab 2005; Natalia, 15m., Dahab 2006; Klara, 22m., Lysekil 2006; Kiara, 17m., Hurghada 2006; Anabel, Hurgada 2006; Enzo, 25m., 1970; Simoni, 18m., Sardinia 1998; Panos, 24m., Greece 2003/04; Tom, 22m. Canada 2003; Mandy, 15m., Canada 2003. Предполагам, че има още много, защото изброявам само случаите, на които съм станал свидетел или, за които съм чувал. Чувал съм за три случая на гмуркачи вдишали вода в състояние на дълбок ВО, извън състезания (освен трите жертви на дисциплината No limit, както и инцидента на Фред Бюйл в No Limit).

“Най-голямата дълбочина, на която съм виждал някой да припада е 25 m. /…/ Човекът се възстанови в рамките на 15 секунди след като излезе на повърхността”, - цитирам Kirk Krack, треньор по фридайвинг.

Попадането на вода в белите дробове винаги е възможно в ранните стадии на гмуркачески блекаут, но съм готов да споря, че проблемът всъщност е обратен: как да прекратим FSL и да накараме човека да диша отново на повърхността.

Свободното гмуркане е различно
Ако прочетем научните извадки, повечето казват че пострадалите отпускат техния ларингоспазъм когато изпаднат в безсъзнание или малко по-късно.
“При повечето пострадали ларингоспазмът сде отпуска известно време след изпадане в безсъзнание и водата и изпълва белите дробове, причинявайки удавяне”, Christopher Dueker (Доктор по медицина)
По-нагоре в текста съм посочил случаи, в които това не е станало и съм аргументирал, че както безсъзнанието, така и ларингоспазмът протичат различно за напредналите гмуркачи изпаднали в дълбок блекаут – виждали сме толкова много случаи на сухо изплуване и нямаме нито един случай на изпаднал в дълбок блекаут, който да е отпуснал под вода своя FLS. Някои са изпускали въздух, а други - не са. Някои са били със блокирани дихателни пътища, а други - не са.
Следователно, да се правят заключения основани на случаи на удавяне, може да е отчасти или изцяло погрешна практика. Сами по себе си, случаите на удавяне са чести, но са трудни за изучаване. При тях не присъства никой, който да измери продължителността на ларингоспазма, и кога точно се е проявил той. Много наблюдения се базират на случаи на ларингоспазъм в клинични ситуации (хирургични операции и т.н.)
Налице е и объркване относно това какъв вид е затварянето и кои органи участват в него: гласни струни, ларинкс, епиглотис.
Терминът хипоксия, също се използва немарливо, в повечето случаи не се споменават ясни стойности.

Висшето свободно гмуркане е уникално.
1) Гмуркачите са тренирани да функционират в състояние на хипоксия;
2) В някои случай един гмуркач може да има недостиг на кислород в мозъка, и в по-малка степен – недостиг на кислород в тялото, или обратно (тъй като гмуркачите играят с различни техники, контролиращи: вазоконстрикцията, вазодилацията, нивата на Ph, стойностите на хемоглобина и т.н.);
3) Гмуркачите по навик използват епиглотиса при задържане на дъха;
4) При гмуркачите, доближаващи изпадане в блекаут има много по-малко борба, отколкото при повечето сценарии на удавяне;
5) Гмуркачите са свикнали да се съпротивляват продължително на поривите за вдишване;
6) „Инстинктът на млекопитаещите” при гмуркачите е по-силен, отколкото при обикновените хора. Човек може да предположи, че в общи линии гмуркачите запазват по-голямо количество кислород преди и по време на блекаут (към мозъка се насочва повече кислород).

И нещо повече – учените използват терминология, която е до известна степен объркваща: в безсъзнание, в частично безсъзнание, блекаут. Има ли разлика между тях? Да.

В безсъзнание, но частично осъзнаващ
Дори и терминът „в безсъзнание” е подвеждащ, защото има признаци на съзнание в изпадналия в безсъзнание гмуркач: ние чуваме, чувстваме, сънуваме (мозъкът не е като изключен компютър).

Вредните ефекти от спасителното обдишване
Днес много инструктори и осигуряващи гмуркачи използват т.нар. спасително обдишване почти незабавно след като пострадалият се покаже на повърхността. Това е техника, която идва от кардиопулмонарното съживяване (CPR). В по-голямата си част, клиничната литература съветва прилагане на спасително обдишване в случаите на недишащи пациенти в безсъзнание. Често се използва фразата: "лекото налягане ще отпусне ларингоспазма ". Но както бе посочено по-горе, тази препоръка не се дава с оглед на гмуркачите и не знаем дали дихателните пътища са затворени от това, което обикновено се нарича ларингоспазъм или доколко е дълбок блекаутът.

Прилагам следната аргументация:
1) Всяко спасително обдишване във водата е рисковано, тъй като може да допуснете навлизане вода в устата и гърлото и така да удължите състоянието на FSL;
2) Всяко спасително обдишване носи и риск попадналата вода в устата, носа или синусите да бъде изтикана по-дълбоко – в белите дробове;
3) Всяко спасително обдишване носи и риск от вкарване на въздух в стомаха, което да отключи рефлекс на повръщане, а повърнатото да попадне в белите дробове и да причини вторично удавяне;
4) Насилственото вкарване на въздух, може да бъде несъзнателно възприето като „атака”, което да увеличи стреса и да удължи състоянието на FSL.

Ларингоспазмът у биологичен рефлекс, създаден от еволюцията, за да се затвори пътя между белите дробове и външния свят, когато сме в потопено състояние. Може би той не е достатъчно „чувствителен” за да различи дали налягането върху ларинкса, гласните струни или епиглотиса е причинено от вода или от въздух. По всяка вероятност в процеса на еволюцията си механизмът на FLS не е отчитал CPR или помощното обдишване.

Как да отворим (отпуснем) ларингоспазма.
Аз вярвам, че ларингоспазмът НЕ МОЖЕ да бъде отворен чрез спасително обдишване и притискане на въздух към епиглотиса, гласните струни и ларинкса. Тези малки мускули са твърде силни за да могат да се отворят чрез обдишване. Хирурзите обичайно инжектират различни лекарствени препарати в зоната на ларинкса за да отпуснат мускулатурата му.
По време на състезанието Nordic Deep Competition 2006 Йохан Андерсон (билог, специализиращ в областта на гмуркащите млекопитаещи и хора), Матс Линер (учен, специалист по хипербарна медицина и анестезиология) и Даниел Фьойт (лекар, специалист по спешна помощ), ни обясниха, че е много трудно насилствено да обдишаме човек в състояние на ларингоспазъм, с блокирани дихателни пътища. По-вероятно е въздухът да се окаже в стомаха. Опитният гмуркач Воле Нюгебауер е изследвал въпроса и твърди абсолютно същото.

Тази силна мускулна група ще се отпусне само:
1) когато свърши кислородът за този мускул;
2) когато хипоксията (безсъзнанието) е толкова дълбоко, че централната нервна система престане да функционира;
3) в случай на силен външен стимул, който да убеди пострадалия, че вече е безопасно да диша.

Запомнете: мозъкът в състояние на безсъзнание не е изключен компютър; редица негови функции се запазват в състояние на блекаут, като усещането за допир и звуковото възприятие. Тъй като при блекаут хората сънуват, основните функции на мозъка до известна степен продължават да работят – точно както можем да бъдем събудени от сън, така можем да бъдем събудени и от гмуркачески блекаут. Хората могат да чуват, кагато са в лека степен на безсъзнание, точно както могат да чуват по време на сън или както се докладва в много случаи – когато са подложени на хирургична анестезия.
При гмуркачески блекаут може да има ярки и силни сънища, които да се конкурират при привличането на вниманието, но можете да пробиете и да комуникирате със подсъзнанието на изпадналия в безсъзнание.

Защо тогава спасителното обдишване (RB) понякога върши работа?
Отговорът е лесен: защото то напомня на техниката известна като BTT. Стимулиране чрез докосване и свеж въздух около носа и устата. Но RB е груб и по-несъвършен способ. BTT е по-рафинирана и ефикасна техника в ранните стадии на блекаут.

BTT (подухване, потупване, говорене)
Ето това е BTT:
1) Изложете лицето на пострадалия на свеж въздух като махнете цялото лицево оборудване (маска, щипка за носа, очила);
2) Стимулирайте дишането като духате силно и в лицето на пострадалия (нос, очи);
3) Говорете на подсъзнанието (накарайте пострадалия да се чувства в безопасност, използвайте името му, казвайте му къде се намира, че е в безопасност и че може да започне да диша);
4) Установете контакт с подсъзнанието чрез докосване. Потупвайте бузите, стискайте ръцете, дори разтърсвайте и милвайте. Това се прави с цел пострадалият да се почувства достатъчно в безопасност, че „по своя воля” (подсъзнателно) да отпусне FSL (ларингоспазма).
Някои родители на деца, застрашени от “синдрома на внезапната детска смърт” биват съветвани да духат в лицето на бебетата изпаднали в „състояние на апнеа”. Ефектът обикновено е незабавен, както и в много от случаите на гмуркачи изпаднали в блекаут – пострадалият чувства въздуха и започва да диша.
Като осигуряващи гмуркачи ние не сме в състояние да отключим FLS. Можем обаче да стимулираме пострадалия да го направи сам.

Ако BTT се прави старателно и многократно, тази техника върши работа. Ако тя не помогне веднага, няма да помогне и спасителното обдишване (вероятно не въздушното налягане отваря FLS, а приликите на спасителното обдишване с BTT). Ако не се установят признаци на дишане, то BTT-стимулацията трябва да се засили чрез докосване и говорене, за по-добра комуникация с подсъзнанието на пострадалия.

Ако BTT не проработи?
Ако BTT не свърши работа през първите 20-30 секунди след излизане на повърхността, добра идея е да се направи нещо друго (тъй като всеки случай е строго индивидуален). Тогава спасителното обдишване може да се окаже този нов стимул, който да проникне до пострадалия.

Правилното спасително обдишване
То се прави като бавно духате през устата, като устните са около носа на пострадалия, ръката плътно притиска затворената уста на пострадалия, а балансът се поддържа като другата ръка е поставена на врата под брадата. Става дума за захват на врата под брадата, който кара главата да се отпусне назад и да отвори мекото небце. Това е важно!
Духане през устата, вместо носа, също върши работа, но ако се прави във водата, то носа може да се контролира по-лесно с оглед влизане на вода. Синусите също създават по-голямо триене на навлизащия въздушен поток, което го забавя и намалява риска въздухът да влезе в стомаха.

Ако чувствате, че можете да вкарате въздух в пострадалия, но той все още е в безсъзнание, то тогава имаме случай нуждаещ се от кардиопулмонарно съживяване (CPR), което не е предмет на това изложение.

Заключения
1) Обикновената загуба на съзнание при свободно гмуркане не е толкова дълбока, колкото е безсъзнанието, за което се говори при обсъждане на случаи на удавяне и др. подобни. И тя не означава, че жертвата на BO е една изключена безчувствена машина.
2) "ларингоспазмът на гмуркача " е рефлекс, който предпазва гмуркача от удавяне. Множество наблюдения сочат, че той трае по-дълго, отколкото се описва в много научни публикации третиращи механизма на удавянето.
3) Основният проблем при дълбок BO на гмуркача не е рискът от попадане на вода в белите дробове. Главното предизвикателство е как да накараме гмуркача отново да диша на повърхността.
4) FLS може да не се отвори чрез въздушно налягане. Най-добрата процедура е да се започне с BTT за поне 20 секунди, а ако и тогава липсват признаци на събуждане, да се опита с нежно спасително обдишване.

Така направените заключения не са подкрепени от клинични данни или лабораторни тестове. Но това се отнася в същата степен и за противните идеи за съживяване на пострадали в състояние на гмуркачески блекаут чрез т.нар. спасително обдишване, копирано от процедурата за кардиопулмонарно съживяване (CPR).
Идеята за бързо директно спасително обдишване е привлекателна: има реално действие, в качеството си на спасител вие чувствате, че правите нещо много професионално. Изглеждате като решителна личност. И звучи добре: спасително обдишване – значи то спасява. То напомня и на картините, които сме виждали „милиони пъти” в телевизионни драматизации (което не е добър източник на точна информация).
От друга страна BTT е по-бавна, по-нежна процедура. Да говориш и да докосваш човек в безсъзнание просто изглежда глупаво. Нали те не чувстват и не чуват? Да им духаш в лицето изглежда още по-глупаво, да не мислите, че въздухът ще влезе в дробовете им ако просто духате?

До този момент интересът, както и ресурсите, насочени към разбиране на механизма на ларингоспазъм при тренирани гмуркачи са малко. Като разсъждаващи гмуркачи, ние сме онези, които са в състояние да правят предположения. На помощ ни идват прекия опит да сме виждали или чували за стотици случаи на плитък (shallow water) и дълбок (deep) блекаут, при които почти всички пострадали изплуват със сухи бели дробове.

Допълнителни идеи за подобряване на действията по съживяване на гмуркачи в състояние на блекаут.
1) Един лекар в областта на апнеата предполага, че в състояние на гмуркачески блекаут биха били постигнати по-добри резултати ако са увеличи налягането отвътре: торакална компресия. Може би методът на Хаймлих? Това не е опитвано досега.*

2) Друго градивно предложение е, че състоянието на безсъзнание може да бъде прекъснато чрез стимулиране на болка. Лекарите в клинична ситуация са в състояние да „предизвикат” болка у пациент за да проверят доколко дълбока е степента на безсъзнание. Не е ясно доколко този подход би бил полезен и ефикасен в свободното гмуркане.

3) Едно от най-интересните предложения идва от шведския лекар и гмуркач Свен Грауман. Тъй като повечето гмуркачи изпаднали в блекаут не се „събуждат” в рамките на 10-15 секунди, независимо от усилията ни, бихме могли да използваме това време за да ПРЕМЕСТИМ гмуркача на сигурна основа, където могат да се предприемат повече действия. На практика това означава да извлечем тялото на ниска платформа, вместо да прилагаме BTT. Може би самото ВРЕМЕ, в комбинация с действията по преместването, ще се окажат ефективни колкото и BTT. Тялото бива докосвано, има звуци, има и вятър – стимули, които може би ще работят толкова добре, колкото и директно прилагане на BTT. А ако събуждането не настъпи по естествен път, то тялото вече ще е на твърда основа и могат да се предприемат редица действия, които биха били невъзможни или рисковани във водата:
1) Проверка на пулса;
2) Проверка за дихателни движения;
3) Проверка за движение на очите;
4) Проверка на степента на съзнание;
5) Прилагане на интра-торакално налягане, вместо външно;
6) Спасително обдишване извън водата;
7) Наличие в близост на апарат за обдишване.

Този текст представлява хипотеза, която е обсъждана с:
Ерика Шагатай (Професор по физиология на животните, специалист по гмуркане в апнеа на хора, Университет Средна Швеция)
Петер Линдхолм (Учен, Лекар в института Каролинска)
Свен Грауман (Доктор по медицина)
Текстът се реферира към:
Йохан Андерсон (Учен, Доктор в унверситета Лунд)
Матс Линер (Анестезиолог в Университетската болница на Лунд)
Даниел Фльойт (Инструктор по първа медицинска помощ, Йоланд, Швеция)
Кристофер Дюекер (доктор по медицина)
Факти относно удавянето и хипоксията са взаимствани от:
Wikipedia и резюмета на научни статии, намерени в Интернет.

*Методът на Хаймлих се използва за премахване на обструкцията на дихателните пътища на задавил се пациент. Това е техника от спешната медицина, която има за цел избягване на задушаването, когато дихателните пътища на пострадалия бъдат блокирани. Може да се използва безопасно както при възрастни пациенти, така и при деца, но не се препоръчва за бебета на възраст под една година. Може също така да се прилага и самостоятелно.
Ролята на метода на Хаймлих в случаи на частично удавяне е противоречива заради съществуващия риск от гастро-езофагиална регургитация (изливане на стомашно съдържимо през хранопровода) и последващо вдишване на стомашното съдържимо. Медицинската комисия към Международната федерация по животоспасяване счита, че прилагането на метода на Хаймлик при частично удавяне е абсолютно противопоказано, освен при наличие на твърдо тяло в горните дихателни пътища, което не може да бъде отстранено по друг начин. (Бел. пр., Източник: http://www.patient.co.uk/showdoc/40001960/ )
Превод: Иван Бакърджиев (Wishbone)