200:51:20 - 
15:17:59 - 
36:09:36 - 
0:13:27 - 
1:23:08 - 
1:13:16 - 
0:18:48 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Както стана дума, наскоро имах възможност да посетя Адриатическото крайбрежие...
Въпреки, че не очаквах да имам много време за гмуркане, реших, че не мога да пропусна тази възможност и приготвих минимален (лесно преносим) комплект екипировка. Добри, благодаря ти за съвета да сложа стрелата и тялото на харпуна в ПВЦ-тръба. Трябваше да мина поне 2 граници, едната – със самолет. Поради многото слухове и ограничена дълбочина на раницата, не взех новите въглеродни плавници, а старите мачкаеми, лепени, прекалено меки, но... така. Само на приемащото летище строга митничарка със заплашителен лицеизраз и репетиран глас ме попита какво е това. След като 3 пъти с благ тон и вежлива усмивка отговорих „тръба...труба,... tube” тя каза „Какво има вътре?” – казах: „Друга тръба, тръба в тръба...” със същия благ израз и... накрая тя махна с ръка – минавай.
Имах възможност да влизам сутрин от 5:30-06:00 до 08-08:30 и вечер от 6 до пълен залез. Водата беше топла на повърхността – поне 22 градуса, но надолу плавно ставаше по-хладно, а последните 2-2,5 м сигурно беше 12-15 градуса – доста хладно усещане през първите 2 дни дори през 5 мм леководолазен костюм с цяло боне и дълъг панталон – на Seacsub. Вероятно влияние оказваше и: нова държава, непозната обстановка, нямане на разрешение... Опитите ми да разбера регламента за подводен риболов останаха неуспешни, а след няколко дни получих от правоимащ устно, но официално разрешение за посочения от мен район...
При първите влизания леко и плавно „усвоявах” новата за мен среда. Не знам колко по-голяма е солеността/плътността от тази на Черно море, но първо дълбочината на неутрална плаваемост беше поне 2 м по-надолу, а най-неочакваното за мен беше, че необходимото разстояние за преминаване от неутрална в отрицателна плаваемост, за да спра да махам, ми изглеждаше 3-4 пъти повече от познатото в ЧМ. (Влизах със същите 7,5 кг, с които си влизам от началото на 70-те години). Също при изплуване с много повече махане с крака и по-бавно достигах такава положителна плаваемост, от която можех вече да не махам – ако се наложи. Въобще, доста странни усещания имах от начало – лютеше ми на очите от водата, устните ми се набръчкваха, като че ли съм бил вътре 4-5 часа.
Другата неприятна изненада беше силно намалената видимост – на различни дълбочини се появяваха слоеве мътилка от 3-5 до 30-50 см дебелина, със силно намалена видимост. Дори 2 поредни дни имаше леко клатене на 8-9 м! В зоните без мътилка видимостта беше над 5 м, но все пак доста под обичайната, очаквана и позната. В района, където влизах, планините влизаха във водата и дълбочината нарастваше от самия бряг. Дъното беше обсипано с огромни и по-малки камъни, леко обрасли с нещо полумеко, доста тунели и теснини. Много рядко се виждаха познатите черни миди – до 3-5 см, в плътни зони от по няколко десетки см. Най-често срещаните същества бяха черните таралежи с дълги бодли – до дълбочина 6-7 м, и морските краставици – неприятна краставича форма, дължина – до 30-35 см, тъмно зелено-пепеляв цвят и подозрителна неподвижност - от 3-4 до 10-12 м, стига да има камъни и гънки (укрития) на местността... Без видима разлика в терена, част от дънните и близо до тях камъни са обрасли с дълга 40-60 см едра зелена трева – удобно укритие в повечето случаи, но стеснява ъгъла на обзора под този на маската...
Риби: Тук започва истинската тъпотия. След като за 4-6 влизания не видях нищо, зслужаващо опит за стрелба, почнах да питам някой не знае ли къде ходят местните харпунисти. Отговориха ми неопределено – някъде доста по-далеч от където аз можех да достигна и да се върна навреме. Разбира се, продължих да влизам и постепенно видях 300 метрова мрежа, около 2 м висока, разположена на дъното и в нея.... 2 малки белезникави рибки, не представляващи никакъв харпунски интерес. После видях поставянето на такава мрежа в съседен район напреко на бреговата ивица... Още видях лодка с подозрително поведение – като че ли лодкарят оглеждаше дъното да види пробляскване на риба и ... да я гръмне. Веднъж видях и стар протрит баластен колан в една лодка...
На края, като бях на дълбочина 8-9 м чух истински гръм. Гърмяха си хората... близо до района, който ми беше посочен за рибен. Бяха поне на 200 -300 м от мен, но звукът от подводен взрив не може да се сбърка с нищо. Нямах никакви болезнени усещания... Та при това унищожение, при моите гмуркания виждах няколко разцветки лапини – или поне на мен така ми изглеждаха, малко по-големи от черноморските, едни малки тъмносиви – почти черни рибки с опашки като на лястовичка, но по-къси, много рядко – малки ята леферчета... Досадно се държаха едни сребристи рибки с черна отвесна ивица на тънката част на опашката и още една – до перката зад хрилете с дължина до 20 см и макс ширина – около 10-12. На всеки 2 от 3 гмуркания пони идна заставаше пред стрелата почти неподвижно. Сякаш разбираше, че няма да стрелям... Въобще с изключение на морената, която един стар рибар ми предложи, като ме видя, че пак излизам без риба, повечето останали риби имаха повече от два пъти по-голяма максимална височина в средата на тялото, отколкото са рибите в ЧМ.
Един единствен път видях предните 2/3 от примерно 40-50 см зъбар. Появи се на дълбочина 8-10 м от дясно, много бавно и предпазливо към края на боя на малкото ми харпунче. Когато забелязах някакво движение и погледнах към него (30 – 40 градуса в страни от направлението на оръжието), моментално тръгна от място с 30 км/ч и при нито едно следващо гмуркане не видях и следа от него... [Една вечер един от старите рибари ми се похвали, че взел – с въдица и жива стръв – 5 зъбара по кило и на глупавото ми питане къде са, посочи местен ресторант – 100 евро му дали за тях...!]
При друго гмуркане видях малка котка с красив жълто-пепелив защитен цвят. Движеше се от дясно на ляво с нарастваща скорост и от голямо разстояние, още докато плувах надолу, се опитах безуспешно да я уцеля... Последната риба, която видях, беше на повърхността, при раздишване, отново почти кръгла, около 25-30 см, забързана, дори уплашена, но все пак ме доближи, обиколи и огледа на скорост и почетно разстояние. И този изстрел без много прицелване беше неуспешен.
Толкова беше бедно, че видях само една (!!!) звезда за 11-12 влизания, от които 2 – по 4 часа, останалите – доста по-кратки. Чух 2 бомби и видях няколко пъти лодки с подозрително поведение.
Като цяло – за първи път гмурках въоръжен и облечен в „Ядранско море” и за мен си беше приключение. Последните дни се чувствах много по-спокойно и уверено, времето на апнеата ми се увеличи с около 30-40% сравнено с първите 2 дни. Съжалявам, че не можах да пробвам някои нови елементи екипировка, но беше опасно през границата, а както се оказа – и ненужно.
Други подробности – в друга обстановка...
Въпреки, че не очаквах да имам много време за гмуркане, реших, че не мога да пропусна тази възможност и приготвих минимален (лесно преносим) комплект екипировка. Добри, благодаря ти за съвета да сложа стрелата и тялото на харпуна в ПВЦ-тръба. Трябваше да мина поне 2 граници, едната – със самолет. Поради многото слухове и ограничена дълбочина на раницата, не взех новите въглеродни плавници, а старите мачкаеми, лепени, прекалено меки, но... така. Само на приемащото летище строга митничарка със заплашителен лицеизраз и репетиран глас ме попита какво е това. След като 3 пъти с благ тон и вежлива усмивка отговорих „тръба...труба,... tube” тя каза „Какво има вътре?” – казах: „Друга тръба, тръба в тръба...” със същия благ израз и... накрая тя махна с ръка – минавай.
Имах възможност да влизам сутрин от 5:30-06:00 до 08-08:30 и вечер от 6 до пълен залез. Водата беше топла на повърхността – поне 22 градуса, но надолу плавно ставаше по-хладно, а последните 2-2,5 м сигурно беше 12-15 градуса – доста хладно усещане през първите 2 дни дори през 5 мм леководолазен костюм с цяло боне и дълъг панталон – на Seacsub. Вероятно влияние оказваше и: нова държава, непозната обстановка, нямане на разрешение... Опитите ми да разбера регламента за подводен риболов останаха неуспешни, а след няколко дни получих от правоимащ устно, но официално разрешение за посочения от мен район...
При първите влизания леко и плавно „усвоявах” новата за мен среда. Не знам колко по-голяма е солеността/плътността от тази на Черно море, но първо дълбочината на неутрална плаваемост беше поне 2 м по-надолу, а най-неочакваното за мен беше, че необходимото разстояние за преминаване от неутрална в отрицателна плаваемост, за да спра да махам, ми изглеждаше 3-4 пъти повече от познатото в ЧМ. (Влизах със същите 7,5 кг, с които си влизам от началото на 70-те години). Също при изплуване с много повече махане с крака и по-бавно достигах такава положителна плаваемост, от която можех вече да не махам – ако се наложи. Въобще, доста странни усещания имах от начало – лютеше ми на очите от водата, устните ми се набръчкваха, като че ли съм бил вътре 4-5 часа.
Другата неприятна изненада беше силно намалената видимост – на различни дълбочини се появяваха слоеве мътилка от 3-5 до 30-50 см дебелина, със силно намалена видимост. Дори 2 поредни дни имаше леко клатене на 8-9 м! В зоните без мътилка видимостта беше над 5 м, но все пак доста под обичайната, очаквана и позната. В района, където влизах, планините влизаха във водата и дълбочината нарастваше от самия бряг. Дъното беше обсипано с огромни и по-малки камъни, леко обрасли с нещо полумеко, доста тунели и теснини. Много рядко се виждаха познатите черни миди – до 3-5 см, в плътни зони от по няколко десетки см. Най-често срещаните същества бяха черните таралежи с дълги бодли – до дълбочина 6-7 м, и морските краставици – неприятна краставича форма, дължина – до 30-35 см, тъмно зелено-пепеляв цвят и подозрителна неподвижност - от 3-4 до 10-12 м, стига да има камъни и гънки (укрития) на местността... Без видима разлика в терена, част от дънните и близо до тях камъни са обрасли с дълга 40-60 см едра зелена трева – удобно укритие в повечето случаи, но стеснява ъгъла на обзора под този на маската...
Риби: Тук започва истинската тъпотия. След като за 4-6 влизания не видях нищо, зслужаващо опит за стрелба, почнах да питам някой не знае ли къде ходят местните харпунисти. Отговориха ми неопределено – някъде доста по-далеч от където аз можех да достигна и да се върна навреме. Разбира се, продължих да влизам и постепенно видях 300 метрова мрежа, около 2 м висока, разположена на дъното и в нея.... 2 малки белезникави рибки, не представляващи никакъв харпунски интерес. После видях поставянето на такава мрежа в съседен район напреко на бреговата ивица... Още видях лодка с подозрително поведение – като че ли лодкарят оглеждаше дъното да види пробляскване на риба и ... да я гръмне. Веднъж видях и стар протрит баластен колан в една лодка...
На края, като бях на дълбочина 8-9 м чух истински гръм. Гърмяха си хората... близо до района, който ми беше посочен за рибен. Бяха поне на 200 -300 м от мен, но звукът от подводен взрив не може да се сбърка с нищо. Нямах никакви болезнени усещания... Та при това унищожение, при моите гмуркания виждах няколко разцветки лапини – или поне на мен така ми изглеждаха, малко по-големи от черноморските, едни малки тъмносиви – почти черни рибки с опашки като на лястовичка, но по-къси, много рядко – малки ята леферчета... Досадно се държаха едни сребристи рибки с черна отвесна ивица на тънката част на опашката и още една – до перката зад хрилете с дължина до 20 см и макс ширина – около 10-12. На всеки 2 от 3 гмуркания пони идна заставаше пред стрелата почти неподвижно. Сякаш разбираше, че няма да стрелям... Въобще с изключение на морената, която един стар рибар ми предложи, като ме видя, че пак излизам без риба, повечето останали риби имаха повече от два пъти по-голяма максимална височина в средата на тялото, отколкото са рибите в ЧМ.
Един единствен път видях предните 2/3 от примерно 40-50 см зъбар. Появи се на дълбочина 8-10 м от дясно, много бавно и предпазливо към края на боя на малкото ми харпунче. Когато забелязах някакво движение и погледнах към него (30 – 40 градуса в страни от направлението на оръжието), моментално тръгна от място с 30 км/ч и при нито едно следващо гмуркане не видях и следа от него... [Една вечер един от старите рибари ми се похвали, че взел – с въдица и жива стръв – 5 зъбара по кило и на глупавото ми питане къде са, посочи местен ресторант – 100 евро му дали за тях...!]
При друго гмуркане видях малка котка с красив жълто-пепелив защитен цвят. Движеше се от дясно на ляво с нарастваща скорост и от голямо разстояние, още докато плувах надолу, се опитах безуспешно да я уцеля... Последната риба, която видях, беше на повърхността, при раздишване, отново почти кръгла, около 25-30 см, забързана, дори уплашена, но все пак ме доближи, обиколи и огледа на скорост и почетно разстояние. И този изстрел без много прицелване беше неуспешен.
Толкова беше бедно, че видях само една (!!!) звезда за 11-12 влизания, от които 2 – по 4 часа, останалите – доста по-кратки. Чух 2 бомби и видях няколко пъти лодки с подозрително поведение.
Като цяло – за първи път гмурках въоръжен и облечен в „Ядранско море” и за мен си беше приключение. Последните дни се чувствах много по-спокойно и уверено, времето на апнеата ми се увеличи с около 30-40% сравнено с първите 2 дни. Съжалявам, че не можах да пробвам някои нови елементи екипировка, но беше опасно през границата, а както се оказа – и ненужно.
Други подробности – в друга обстановка...
Видяна: 6092
Коментари: 0
