Както стана дума, наскоро имах възможност да посетя Адриатическото крайбрежие...
Въпреки, че не очаквах да имам много време за гмуркане, реших, че не мога да пропусна тази възможност и приготвих минимален (лесно преносим) комплект екипировка. Добри, благодаря ти за съвета да сложа стрелата и тялото на харпуна в ПВЦ-тръба. Трябваше да мина поне 2 граници, едната – със самолет. Поради многото слухове и ограничена дълбочина на раницата, не взех новите въглеродни плавници, а старите мачкаеми, лепени, прекалено меки, но... така. Само на приемащото летище строга митничарка със заплашителен лицеизраз и репетиран глас ме попита какво е това. След като 3 пъти с благ тон и вежлива усмивка отговорих „тръба...труба,... tube” тя каза „Какво има вътре?” – казах: „Друга тръба, тръба в тръба...” със същия благ израз и... накрая тя махна с ръка – минавай.
Имах възможност да влизам сутрин от 5:30-06:00 до 08-08:30 и вечер от 6 до пълен залез. Водата беше топла на повърхността – поне 22 градуса, но надолу плавно ставаше по-хладно, а последните 2-2,5 м сигурно беше 12-15 градуса – доста хладно усещане през първите 2 дни дори през 5 мм леководолазен костюм с цяло боне и дълъг панталон – на Seacsub. Вероятно влияние оказваше и: нова държава, непозната обстановка, нямане на разрешение... Опитите ми да разбера регламента за подводен риболов останаха неуспешни, а след няколко дни получих от правоимащ устно, но официално разрешение за посочения от мен район...
При първите влизания леко и плавно „усвоявах” новата за мен среда. Не знам колко по-голяма е солеността/плътността от тази на Черно море, но първо дълбочината на неутрална плаваемост беше поне 2 м по-надолу, а най-неочакваното за мен беше, че необходимото разстояние за преминаване от неутрална в отрицателна плаваемост, за да спра да махам, ми изглеждаше 3-4 пъти повече от познатото в ЧМ. (Влизах със същите 7,5 кг, с които си влизам от началото на 70-те години). Също при изплуване с много повече махане с крака и по-бавно достигах такава положителна плаваемост, от която можех вече да не махам – ако се наложи. Въобще, доста странни усещания имах от начало – лютеше ми на очите от водата, устните ми се набръчкваха, като че ли съм бил вътре 4-5 часа.
Другата неприятна изненада беше силно намалената видимост – на различни дълбочини се появяваха слоеве мътилка от 3-5 до 30-50 см дебелина, със силно намалена видимост. Дори 2 поредни дни имаше леко клатене на 8-9 м! В зоните без мътилка видимостта беше над 5 м, но все пак доста под обичайната, очаквана и позната. В района, където влизах, планините влизаха във водата и дълбочината нарастваше от самия бряг. Дъното беше обсипано с огромни и по-малки камъни, леко обрасли с нещо полумеко, доста тунели и теснини. Много рядко се виждаха познатите черни миди – до 3-5 см, в плътни зони от по няколко десетки см. Най-често срещаните същества бяха черните таралежи с дълги бодли – до дълбочина 6-7 м, и морските краставици – неприятна краставича форма, дължина – до 30-35 см, тъмно зелено-пепеляв цвят и подозрителна неподвижност - от 3-4 до 10-12 м, стига да има камъни и гънки (укрития) на местността... Без видима разлика в терена, част от дънните и близо до тях камъни са обрасли с дълга 40-60 см едра зелена трева – удобно укритие в повечето случаи, но стеснява ъгъла на обзора под този на маската...
Риби: Тук започва истинската тъпотия. След като за 4-6 влизания не видях нищо, зслужаващо опит за стрелба, почнах да питам някой не знае ли къде ходят местните харпунисти. Отговориха ми неопределено – някъде доста по-далеч от където аз можех да достигна и да се върна навреме. Разбира се, продължих да влизам и постепенно видях 300 метрова мрежа, около 2 м висока, разположена на дъното и в нея.... 2 малки белезникави рибки, не представляващи никакъв харпунски интерес. После видях поставянето на такава мрежа в съседен район напреко на бреговата ивица... Още видях лодка с подозрително поведение – като че ли лодкарят оглеждаше дъното да види пробляскване на риба и ... да я гръмне. Веднъж видях и стар протрит баластен колан в една лодка...
На края, като бях на дълбочина 8-9 м чух истински гръм. Гърмяха си хората... близо до района, който ми беше посочен за рибен. Бяха поне на 200 -300 м от мен, но звукът от подводен взрив не може да се сбърка с нищо. Нямах никакви болезнени усещания... Та при това унищожение, при моите гмуркания виждах няколко разцветки лапини – или поне на мен така ми изглеждаха, малко по-големи от черноморските, едни малки тъмносиви – почти черни рибки с опашки като на лястовичка, но по-къси, много рядко – малки ята леферчета... Досадно се държаха едни сребристи рибки с черна отвесна ивица на тънката част на опашката и още една – до перката зад хрилете с дължина до 20 см и макс ширина – около 10-12. На всеки 2 от 3 гмуркания пони идна заставаше пред стрелата почти неподвижно. Сякаш разбираше, че няма да стрелям... Въобще с изключение на морената, която един стар рибар ми предложи, като ме видя, че пак излизам без риба, повечето останали риби имаха повече от два пъти по-голяма максимална височина в средата на тялото, отколкото са рибите в ЧМ.
Един единствен път видях предните 2/3 от примерно 40-50 см зъбар. Появи се на дълбочина 8-10 м от дясно, много бавно и предпазливо към края на боя на малкото ми харпунче. Когато забелязах някакво движение и погледнах към него (30 – 40 градуса в страни от направлението на оръжието), моментално тръгна от място с 30 км/ч и при нито едно следващо гмуркане не видях и следа от него... [Една вечер един от старите рибари ми се похвали, че взел – с въдица и жива стръв – 5 зъбара по кило и на глупавото ми питане къде са, посочи местен ресторант – 100 евро му дали за тях...!]
При друго гмуркане видях малка котка с красив жълто-пепелив защитен цвят. Движеше се от дясно на ляво с нарастваща скорост и от голямо разстояние, още докато плувах надолу, се опитах безуспешно да я уцеля... Последната риба, която видях, беше на повърхността, при раздишване, отново почти кръгла, около 25-30 см, забързана, дори уплашена, но все пак ме доближи, обиколи и огледа на скорост и почетно разстояние. И този изстрел без много прицелване беше неуспешен.
Толкова беше бедно, че видях само една (!!!) звезда за 11-12 влизания, от които 2 – по 4 часа, останалите – доста по-кратки. Чух 2 бомби и видях няколко пъти лодки с подозрително поведение.
Като цяло – за първи път гмурках въоръжен и облечен в „Ядранско море” и за мен си беше приключение. Последните дни се чувствах много по-спокойно и уверено, времето на апнеата ми се увеличи с около 30-40% сравнено с първите 2 дни. Съжалявам, че не можах да пробвам някои нови елементи екипировка, но беше опасно през границата, а както се оказа – и ненужно.

Други подробности – в друга обстановка...