Както вече е известно на някои колеги, наложи се да сменя работата си и града. От новата ми работа ме пратиха на едно обучение в Австрия в едно на пръв поглед забутано място в едно село дето е с размерите на Севлиево … примерно.
Дали е село е спорен въпроса, ама така показвало името му Ohlsdorf.

На другия ден събота тръгвам на разузнаване ..и след един час пеш мотане по пътищата попадам ...в центъра на съседния град пред едно разкошно езеро..както по-късно се оказва голяма туристическа атракция и т.н и т.н.


В езерото – пълна лудница - диви патки, още по-диви лебеди, които ми съскат щот не им хвърлям манджа, а само на малките патета. Мразя лебеди, кво да праиш, явно чуствата са взаимни ;-). Посред патките - водни колелета, електрически лодки, безброй яхти, гумени лодки, 3 големи кораба, единия от които с гребни колела...и всред всичката тая лудница на стотина метра гледам спретнали си импровизиран плаж върху тревата. Със скороста на сто диви прасета се изнасям към плажа, че бях дигнал работната температура много ..щото кога съм ходил аз един час пеш?



Хвърлям багажа и гледам да няма някоя табела да пише Private , че пълно с такива на най-невероятни места. Гледам къпят се хлапетата, поливат се закачат се, абе знаете как е .. А водата, идея си нямате за кво става въпрос - кристално бистра без грам тиня, жабуняк, водорасли и т.н. и т.н. Поглеждам отгоре .. и виждам дъното на 7-8 метра. Идеално все едно гледате подводен филм по Дискавъри...Скачам аз от кейчето, дето е на метър над водата, чопвам елегантно ;-) с моите 100 и кусур кила .. и в първия момент имах чуството, че съм умрял. Ма толкоз студено .. че имах чуството, че чак ми пари на главата от студ (не знам дали ви се е случвало, ама тотална обърквация на сетивата). Подведаха ме хлапетата, викам си, тия са някакви сибиряци, мамка му. След около 30 секунди идвам на мене си ;-) гледам часовника - 18 градуса .. Е, викам си, новобрански работи, младежо.. Никой не ти е виновен, че така се бухна... Дръпвам едно яко плуване до на майната си и обратно да се стопля. След 30 минути съм чисто нов. Обаче тая прозрачна вода не ми дава спокойствие - как, мамка му, не взех едни очила поне...И в тоз един момент ми минава някаква самотна мисъл през замръзналия мозък: „Тия пичове няма начин да нямат спортен магазин”...
Изскачам аз от водата като коркена тапа, скачам в гащите и почвам да питам де кого срещна с моя пристанищен английски къде е тоя спортен магазин, бе! Или аз не ги питам читаво, или те криво ме разбират, ама всичките викат - Nain такова нещо. Бе що не си ..... майката, викам си и се забивам в едно луксозно кафене с идеята, че колкото и да ми е скапан английския, тия трябва да са професионалисти - виждали са всякакви типове и все ще се разберем. Ей, някой път чак се чудя на мене си как ги измислям тия решения. Обаче, бинго! Мацката казва, че нямали спортен магазин ами спортен щанд в големия шопинг център насреща, който бях оставил за другия ден на спокоиствие да разгледам. Тръгвам с темпо като за “марш на скок”, който е бил войник знае .. Sorry, ама не ми се обяснява, сега ще вземат да затворят магазина. Егаси щанда, викам си - едни щандове колкото един етаж на ЦУМ. Тръгвам да търся очила и шнорхел, обаче колкот по-гледам толкоз по- не виждам щанд с такива работи. Всико има: колелета за по 1200 евро, боксови ръкавици, уреди за фитнес, екипировка за летене с балон! Ролери и прочие глупости .. Обаче очила няма. Тегля им аз един... въпрос .. и те силно смутени ми обясняват, че баш такова нещо изобщо не продавали.
Ква стана сега тя, викам си, докарахме я като ония стар виц. „Връща се мъжа от командировка, гледа жена му на калъп с някакав.. Грабва той ножа: Сега му отрязах оная работа! Замахва с ножа, ама то хлъзгаво и само го обърсал на младежа. Хуква да бяга младежът, а мъжа взема пушката и почва да го стреля - ама пропуска. И седи и си мисли - ква стана тя? Тоя оправи жена ми, аз му обърсах оная работа и го изпратих със салюти - като войвода!”

Долу–горе с подобни мисли и силно псувайки късмета си с увесен, такова, нос (бе вие, пък, кво си помислихте? ;-) ) тръгвам да се прибирам. Обаче от много ходене и плуване съм зверски изгладнял и се забивам в пьрвия изпречил ми се магазин. Оказва се някакъв магазин силно смесен - половината хранителен, половината всичко останало т.е. всякакви боклуци, чорапи, гащи, маратонки, ученически пособия и т.н. С манджа под мишница вървя и зяпам безцелно и в тоз решителен момент, дет се вика, гледам и не вярван на ушите си. В една количка нахвърляни комплекти очила и плавници и шнорхел - за деца обаче! Мисля си - поне някакви очила за плуване, мамка му, да изнамеря. Заравям се аз с главата надолу в количката и - имало Господ - един чифт плавници 42 номер със силиконова маска и шнорхел, дет не се пълнел (уж де) с вода - и само 12 евро. Силно ухилен се засилвам към касата, щото си викам добре се справихме като за първи ден, бива да ходя да изпия една бира за награда.
След бирата си викам..я малко предварителна подготовка, стига новобрански работи.. и се заравям в Интернет. Ето какво изрових от там: отдолу виждате адреса - струва си да разгледате страницата. Ето още малко ТТ данни за езерото.

"Coordinates 47°52′N 13°48′E
Primary sources Traun River
Primary outflows Traun River
Max length 12 km
Max width 3 km
Surface area 24.5 km²
Max depth 191 m
Surface elevation 423 m
Settlements Gmunden, Ebensee, Altmunster, Traunkirchen

Traunsee is a lake in the Salzkammergut, Austria, located at 47°52′N, 13°48′E. Its surface is approximately 24.5 km² and its maximum depth is 191 metres."

То било сериозна работа това езеро. Силно респектиран започвам да кроя планове за следващия ден.

Сутринта на другия ден се изнасям към езерото да пробвам екипировката. Настроен съм силно скептично.. За толкоз пари кво да очаква човек, ама все е нещо - куче от камион ще се различава... Стигам на плажа, влизам във водата - 19г радуса - и се оказва, че евтината екипировка върши страхотна работа. Невероятна красота! Каменисто дъно, без грам тиня, и видимост - до хоризонта. Честно ви казвам, не съм си представял, че може да се вижда толкова надалече във водата. Оказа се впоследствие, според местните рибари, че водата ставала за пиене.. Малко преувеличено ми прозвуча и не пробвах (като изключим тая дето изпих докато гмуркам). Невероятна красота - супер прозрачна вода 7-8 метра дълбоко. С много зор стигнах дъното ама нали съм без колан и само слязох и се качих обратно.
Така горе-долу 1 час гмуркане и оглеждане. Някакви заблудени костури по 300 -4 00 грама ми се врат по маската и един два силуета доста надалеч и на дълбоко. Излязох, понапекох се, и след 1 час пак вътре. Така откарах докато наближи да се стъмва.

Доста гмуркане, обаче сериозни риби няма. Питах едни дето си къпеха плувките наоколо. Кълнат се, че имало огромни риби, ама рядко се хващали, щото много били наплашени от лудницата в езерото. Викам си, същите рибарски истории като в България. На следващия ден нова приятна новина, оказа се, че австрийците в нашата компания не били от най-работните. И в 16 часа казаха да си ходим. В 17:30 вече бях на езерото. Тоя път си викам - сменяме тактиката. Давам 3 евро на един младеж и той ми дава за час и половина една лодка с електрически мотор, която можело да карам където ми е кеф.
Въпреки, че е работен ден, лудницата в езерото пак е голяма. Намирам един залив не много далеч, щото си викам - „тая лодка няма гребла, бе”! Ако й свърши акумулатора трябва да мога да изляза с плуване.. Един час гмуркане - невероятно красиво място, огромни речни миди, и бистро, бистро - чак не е истина. Малки костури само, и една щука към кило, завряна в едни паднали във водата клони.


По тая програма приблизително се движих 4 дена. Между другото се оказа, че на тия лодки не им свършва акумулатора. Даже да ги караш на пълна газ час и половина ;-) Не че вървят много - долу-горе като рибарските лодки на морето. Местните рибарски лодки малко наподобяват с предниците си гондолите във Венеция и са с права кърма. Местните рибари са им закачили по един Хонда мотор и ги карат само на глисаж, въпреки че са дървени и изобщо не изглеждат здрави.

На петия ден, след един час гмуркане, тъкмо съм излязъл на брега до някакъв местен еднофамилен хотел и гледам от водата излизат двама леководолази с пълно бойно снаряжение, дето се вика. Ама наистина пълно - даже със спасителни жилетки от тия дето се надуват като дръпнеш едно въже като видиш зор.. Тъкмо си мисля - много насериозно са се взели тия младежи, и единия почна нещо да ми приказва на немски. Обясних му с моя пристанищен англииски да не си дава много зор да ми говори на неговия си език, щото и без туй и буква не разбирам.. Излезе схватлив младежа. Поназнайвал и той като мене англииски. Оказа се, че съм излязъл до някакъв клуб, които обучавал и давал scuba оборудване и човека предложи да се възползвам. Наем за екипировката 50 евро, пълнене бутилки в зависимост от литрите, първоначално обучение, инструктор и т.н. Абе докарахме работата до към 3 дена и 500 евро. Естествено аз нямах тия пари свободни. Благодарих му и тъкмо да тръгвам да връщам лодката видя надписа ми на фанелката на български. Ти вика какъв си? Руснак ли си? А сега де, кво да му кажа? Кой е верния отговор? Триумях се защото вече ми беше хрумнало да му искам един колан с 5 килограма олово под наем. Знам ли го дали харесва руснаци или българи? Казах му, че съм българин и това се оказа един от верните отговори. Веднага почна да разказва как ходил на Русалка да гмурка, колко било супер и т.н. Аз му викам Камен бряг и Калиакра е по-хубаво. Че като се отвори приказка, как бил виждал на Камен бряг да излизат харпунджии с very much big fishes ;-).
Явно е говорил с някои от добрите хррпунджии защото ме пита вярно ли е, че слизали на по 20 метра без апарат. Като му казах ,че лично познавам такива, ни обяви всичките българи за луди. Да не му обяснявам много, му показах адреса на сайта ни от телефона си и да ходи да чете. Обаче ми е неудобно да му искам колан и си трая. По някое време го питам - кво ти хареса в България, освен морето, а той казва "ракия" с немски акцент и "шопска салата". Наше момче, викам си, и ми минава една еретична мисъл през главата. Виж кво казвам аз на англииски, салата няма как да ти дам, обаче ако ми дадеш да ползвам един колан с 5 кг олово, утре ти нося 1 литър българска домашна ракия. Аз, разбира се, се бях възползвал от разрешените за носене 2 литра алкохол на човек и бях помъкнал 2 литра 50 градусава ракия от на баща ми, щото предварителното инфо беше, че много пият австрийците. Оказа се вярно, обаче пият бира много.

На другия ден след работа му нося ракията и младежа ми дава един колан, и даже не иска пари за наем. Опита я, успя да каже само "very hot" ;-) и хукна да търси вода. След което каза, че всички сме луди, дето пием такова нещо ... Кво да му обяснявам? Виждал е той как се пие ракия. Следващите 3 - 4 дена беше сравнително по-добре с колана. Вече бях приятел с момъка с електро лодките и ми правеше сериозни отстъпки като на редовен клиент.

Обаче взе да ми писва - красота, красота, ама дребосък само. Дребни рибоци и това си е. Излезе и друг проблем - понеже се движех пеш, кофти някак да тръгна да се разхождам през града със запасан оловен колан на кръста. Решението се оказа просто - торбата с плавниците, завързани за колана, ги потапях под понтона, дето вземах електро-лодките, и не ги мъкнех през града. От езерото до хотела бяха към 6 километра.
При едно от сутрешните ми скитания около хотела видях, че реката минава на около 500 метр от хотела, обаче много бързо течение и явно не ставаше за гмуркане. Оказа се обаче, че на около 1 километър нагоре по течението на реката има друго изкуствено езеро с малка ВЕЦ на него. Отидох да го видя. Оказа се, че е забрането къпането само на около 300 метра от стената. Нагоре си било разрешено. И риби! Ама огромни риби! Както си стоях на пейката до водата излиза един кефал колкото ръката ми и лапва падналата от дървото над мен буболечка. На туй безрибие не можах да повярвам. Тръгнах край реката сутрина. Слънцето тъкмо я беше огряло. Фрашкано с ОГРОМНИ кефали! Обикалят малко под повърхноста като подводници и чакат да падне нещо за кльопане от дърветата. И не се плашат много! Ако стоиш неподвижен на брега идват на около 3 метра от теб. Пробвах да им хвърля някоя муха.. Идват, ядат я, и се оглеждат за още. Странното е, че на около 20 метра по-навътре в реката един рибар се скъса да хвърля на изкуствена муха и никакъв успех!
Лошата новина беше, че трябва да се връщам и да тръгвам за работа. Добрата - че беше петък. В петък в тая фирма се бачкало до обяд. Веднага след обяд отивам до водолазния център и питам моя човек има ли някакъв проблем ако взема и направя едно плуване с гмуркане по реката до това езеро - казах му за големите риби дето съм видял. Явно много са ми светели фаровете, щото той се ухили само и каза - няма проблем, като гледам си решил. Решил бях - и още как! Между другото, тая идея ми дйиде от една много стара книга, която бях препрочел съвсем скоро. Книжката е супер. Казва се „ В прегръдка с морето" от Жак Вин - старо издание, за която ще ви преразкажа малко друг път. Понеже не ми се минаваше по бански целия град, а нямаше кво да си правя дрехите, посетих въпросния шопинг сентър и си взех за 2 евро непромукаема, надуваема найлонова торба. Идеята беше да си сложа дрехите вътре и да си я влача като буй. През цялото време гмурках без буй в езерото, което си беше тъпа идея в цялата навалица, ама не видях да се продават. А и тия двамата не носеха със себе си като ги видях. Щях да питам що не носят, ама забравих.

В събота сутринта докато нямаше още навалица кацнах при езерото. Сложих всичко в торбата и се приготвих да влизам. В торбата, освен дрехите, имах един бинт ако нещо се одраскам, една кутиика бира и I-pod. Никой не ми обърна грам внимание - хората си правяха кроса покрай реката, други си разхождаха кучетата, явно нормална ситуация. Покрай цялата река имаше асфалтова алея за колелета и разходки. Реката беше широка в тоя участък от 20 до към 80 метра. Квото и да се случеше, схващане или друго, все щех да изплувам 30-40 метра до сушата. Влизах без колан. На най-дълбокото си място, непосредствено до ВЕЦ-а, езерото беше към 10 метра дълбоко (ако се съди по големината на стената на ВЕЦ-а), а реката в средата - средно между 3 и 5 метра. Не смятах да се гмуркам по дъното заради многото паднали клони, които се виждаха идеално от брега.

Тръгвам с леко плуване към средата на реката, влача си торбата с мен. Температура на водата 19.5 градуса. Държа се за торбата,т ечението ме носи не много бързо. Абе с три думи – много голям кеф. И така, към километър и половина. Течението става все по-бавно, и накрая - съвсем се загуби. Почнах да плувам и да се оглеждам. Оказа се, че дъното е чисто и напразно не съм взел колана. Почвам по-сериозно да се оглеждам за риби и точно където свършва течението виждам едно голямо рибище. Бавно почвам да го доближавам - явно през ку*а му е за мен . Стои си и гледа по посока течението. Идеална видимост. Слънцето свети и се вижда като на кино. На 3 метра спирам да не подплаша рибока и се правя, че ме няма. В тоя момент се извръща странично и кво мислите? Супер изненада! Огромна пъстърва, не в реката, а в езерото. Сигурно към 2 килограма. Почвам бавно да правя тегели от бряг до бряг за да видя къде е рибата. Както и предната сутрин рибата е около брега плува на метър от повърхността, на около 5-6 метра от брега, и си яде падналите от клоните мухил Хич не й пука за мен. Възприема ме по-скоро като нещо досадно, но не и опасно.

Избирам си брега с асфалтовата алея и почвам лекичко да плувам на около 10 метра от брега. Спирам, оглежам се – приказка! Идеална видимост, слънцето пече отгоре, чисто дъно, без грам тиня, риби (ама много) всякакъв калибър. От една педя, до кефали колкото ръката ми, и пъстърви по-големи от лакът плуват навсякаде. В тоз момент сигурно съм имал жълто на банския от кеф. Повярвайте, няма друго такова място. Сигурно половин час съм стоял да гледам. Интересното беше, че като че ли всяка риба си имаше място - ходи, хване си мухата, и пак се връща на мястото си. Пазеха някакъв си техен си ред. Друго което ми направи впечетление - като се появи някой огромен кефал, първата му работа е да изгони пъстървата от мястото й. Все едно куче и котка. Странна работа... Като се махне кефалът и пъстървата се връща на мястото си.

Супер кеф, ама имах да плувам още към два и половина километра, а нямаше течение. Трагнах полека да плувам към края на езерото, покрай брега. Можех и да го обходя пеш, ама още не бях се наситил на риби и гледки. Навсякъде където имаше големи дървета покрай брега картинката беше като гореописаната. Всякакъв размер кефали, по-малки пастърви и всякакъв размер костур до към 300 грама.

Бях повече от 2 часа във водата и взе да ми става студено. Излизам на някакъв кей и се излягам на слънце да се стопля. Водата вече минава 20 градуса според часовника ми. Отворих торбата и най-неочаквано всичко си беше сухо. Отворих бирата. От водата беше станала тъкмо за пиене. Лежа си, пия си бирата, слушам Пърпъл на I-pod-а и си мисля ,че ако има Рай - така трябва да изглежда. Сигурно съм лежал към половин час на дъскте като гущер на слънцето и се изсипват една сюрия уж диви патици и почват да крякат и да нахалстват и да ме врънкат за нещо за ядене. В България на село българските питомни патици са по-диви от тия дивите си мисля. Тъкмо да ги пратя на майната и гледам една патица с 5 малки, строени като в редица, а под тях един голям кефал. И никой на никого грам внимание не обръща. Пълна идилия и спокоиствие!
В тоя момент идва един дядо и почва нещо да ми обяснява малко стреснато на немски. Казах му на англииски да не се напъва толкоз, щото няма файда, нищо не му отбирам от езика. Обаче дядката печен, знае езици. Дет се вика, да им се чудиш, мамка му, що приказват немски, кат всичките знаят свястно английски.. Както и да е. Каза, че кеят бил негов, че бил частен, че имало табела и т.н. Извиних му се колкото можах и му казах, че плувам от езерото и съм легнал да почина. Дядката веднага смени тона, ухили се до уши, като му разправям какви риби съм видял. Той си живеел до реката в скромна къща на 3 етажа и си ходел за риба редовно и бил наясно с историята на географията в района. Каза, че бил тръгнал за щука. Аи сиктир бе драги зрители, викам си аз. В една река пъстърва, кефал, костур и щука! Явно нещо много Тома Неверни съм му изглеждал, щото ми вика - ако искаш ела с мен да гребеш, аз ще ловя. Аз се триумя само 2 секунди. Вярно, че остана още плуване, ама ми се гледа къде, мамка му, ще хване щука посред лято тоя дядка. Плуването ще го довършим друг път. Пък и дядката такъв един - разговорлив. Симпатяга. Отвива той лодката, сядам аз на греблата, а той вади една мухарка като за пъстърва. Ясно, викам, не сме се разбрали за рибата с моя англииски. Обаче вместо муха закача блесна пича. Ей такова нещо не бях виждал! На мухарка - блесна. Пробва се десетина пъти, ама не ще. Смени блесната с изкуствена муха и за 10 хвърляния хвана две чудни пъстърви. Сега ги скъса тоя дядка, викам си, обаче гледам го - пак слага блесна. След 3-4 хвърляния закачи нещо и като се почна една борба... Дядката ше пикне от кеф, а аз греба към рибата...! След 3-4 минути дядката вади една щука - точно 3 мои педи. И ухилен ми вика - айде греби към кея. Връщаме се на кея, оня ми подава пъстървите и вика - носи ги, да ти ги приготвят в хотела, а за мен - щуката.

Тука почвам аз да се улавям, че си мисля, затуй има риба, мамка му. Хвана една и си отиде. Утре пак ще доиде, като му е кеф, да си хване. И си викам, кво щеше да бъде ако бяхме в България? Сигурно щяхме да ловим докато потопим лодката.

Ей с такива мисли крача към хотела.. И чак сега се усещам кво не му е наред на това езеро! През всикото време докато гмурках нещо не беше наред. Сега загрявам, че за толкова дни не съм видял нито една жаба, и комари няма, само еднодневки. Абе, ненормална работа е това езеро.

С още пресни впечатления седнах и написх гореизложеното, с пълното съзнание, че не е статия за харпунджииство, за което искрено се извинявам. Утре ще ходя да доплувам останалото така, че сега отивам да хапна, щото вече половин час ми мирише на барбекю под носа.
По-здрави на всички ! ;-)

И като последно - ето още една снимка.