13:11:19 - 
13:10:37 - 
0:26:05 - 
12:37:16 - 
0:06:19 - 
2:33:05 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
ЖАН-БАТИСТ (ТИТУ) ЕСКЛАПЕЗ
"Любовта ми към океана нараства със всеки изминал ден"
"Любовта ми към океана нараства със всеки изминал ден"
Макар, че Титу е повече от познат на българските подводни риболовци, ето кратък списък с постиженията му в любимия спорт:
Индивидуален световен шампион (Перу, 1975)
Индивидуален световен вице-шампион (Бразилия, 1981)
Индивидуален световен вице-шампион (Турция, 1987)
Индивидуален европейски шампион (Португалия, 1980)
Индивидуален европейски вице-шампион (Италия, 1972)
Трикратен шампион на Франция (1975, 1981 1987)
Победител в международни съревнования, включително родната Сребърна амфора, Европейската купа в Мали Лошини, Златния Немрод в Испания и др.
Името на Титу Есклапез носят множество иновации и продукти за свободно гмуркане и подводен риболов.
 |
| Seriole Atlantique, 23 Kg, Sables d'Olonne, август 2004 след борба от четвърт час! Изключителен и рядък улов! Photo: Личен архив |
Spearfish: Здравей, Титу!
От името на българската гмуркаческа общност, бихме искали да ти благодарим безкрайно за тази възможност. В сърцата ни, личността на Жан-Батист Есклапез има статус, който може да бъде описан единствено като “легендарен”! Затова и не искахме да лишим членовете на www.spearfish.org от възможността свободно да зададат своите въпроси.
Lotdog: На колко години направи първите си стъпки в подводния риболов? Спомняш ли си как се случи всичко?
Титу: Бях на 8 години, когато майка ми ми купи първата маска в Алжир. Спомням си, имаше един плаж, който се казваше „Буфе”, там водата беше много бистра и имаше риба навсякъде, един вълшебен свят се отвори пред мен! Естествено през 1952 нямаше маски, които позволяват изравняване и още щом се гмурнехме на 3 метра дълбочина и ушите ни заплашваха да експлодират… Първия път, когато си сложих такава маска мисля че останах неподвижен в продължение на часове, стъпил с крака на дъното, за да наблюдавам това, което щеше да се превърне за мен в страстта и смисъла на цял един живот: наблюдението на морето, на рибите и на целия този воден свят. Впрочем същия този ден гърба ми изгоря ужасно от слънцето.
 |
| Photo: ©Ivan Bakardjiev (Wishbone), Model: Yavor Ivanov |
Branko93: Здравей, Титу. Аз съм на 15 години. Направих първите си стъпки в подводния риболов на 12 години. Какво те накара да започнеш да практикуваш подводен риболов и какъв съвет би дал на младите за да не губят интерес към този спорт?
Титу: Смятам, че младите начинаещи като теб, въпреки че рибата е малко, имат по-голям шанс за успех от нас едно време. Защото всички знания, касаещи подводния риболов сега са много по-достъпни. Те постоянно се описват подробно в специализираните издания (Апнеа…) или пък са достъпни в Интернет.
Трудностите по наше време бяха най-вече от материално естество. Маските не позволяваха изравняване, неопрените бяха много скъпи, плавниците не бяха изобщо ефикасни, а харпуните – прекалено тежки и недостатъчно мощни. С една дума, всичко беше почти недостъпно…
Ако мога да ти дам днес някакъв съвет, млади приятелю, той ще бъде следния: Морето е една необятна, богата, увлекателна вселена, която крие магия, приключения и, разбира се, опасности. Навремето аз нямах материална възможност и знания както вас, днешните младежи. Отвори широко очи за подводния свят, който ни заобикаля, интересувай се, увличай се и не се бой да попиваш всичко, което можеш от източниците, които са на твое разположение. Аз никога не съм съжалявал за любовта, която питая към океана, тя нараства с всеки изминал ден и аз съм сигурен, че и с теб ще е така. С приятелски чувства: Титу.
 |
| Photo: ©Ivan Bakardjiev (Wishbone), Model: Yavor Ivanov |
Mik: От всички риби, които си улавял през целия си живот, коя ти е донесла най-силни емоции?
Титу: Става дума за една 50 килограмова корвина, която улових в Испания, в Алмерия, през 1979 г. Бях на 26 метра дълбочина и току що бях застрелял едно чудесно 20 килограмово меру, което тъкмо щях да окачвам на буя, когато изведнъж моят приятел Феликс ме викна: „Титу, ела бързо, тук е!” Всъщност през цялото време, докато пътувахме с кола към южната част на Испания, сложили надуваемата лодка в ремаркето, му казвах на шега: „ Ще видиш, всяка година като идваме на „Пиер а Барнабе” една голяма корвина от 20-30 кг. ни чака.” Ето защо за Феликс беше съвсем нормално да има там такава риба.
Спомням си също, сякаш беше вчера, как я проследихме дълго с очи от повърхността, защото този ден имаше течение: рибата не се забавяше, а аз бях останал без дъх. Накрая аз успях да се придвижа перпендикулярно на нея, да я задмина, за да си прокарам съвсем тихо път, да застана пред носа й и ето - стрелата се заби в главата й. Но каква емоция, докато плувах срещу течението до лодката, понесъл това огромно нещо под ръка! Рибата зае цялото място в лодката, която беше 2.20 м!
Lotdog: Коя е любимата ти техника в подводния риболов и защо?
Титу: Трябва да ви кажа, че този въпрос е извънредно сложен, тъй като всеки тип ловуване си има своите предимства, които са малко или много съобразени с морската среда и практиките.
Тъй като живеех в Средиземноморието, избрах ловът в дупки, защото в Марсилия има хиляди добри ловци, а аз винаги ще обожавам да търся риба в малките дупки, които не са изследвани. А и винаги намирам вътре някоя и друга скрита риба…
Със сигурност този вид риболов е един от моите любими начини на ловуване, защото винаги крие изненади и човек не знае на какво ще попадне. Това е онази част от мен, която си е останала едно голямо дете, което обича да тършува навсякъде…
Откакто живея на Атлантическото крайбрежие, предпочитам и преоткривам удоволствието да използвам техниката на лова в засада, защото тя ми позволява по-добре да изучавам и разбирам поведението на рибите. Когато съм на дъното се забавлявам да хвърлям пясък с ръце и да драскам по скалите с дръжката на харпуна, защото рибите са много любопитни и чуват от много далече…
 |
| Photo: ©Ivan Bakardjiev (Wishbone), Model: Yavor Ivanov |
Spear: Кое е най-плашещото преживяване, което си имал във водата?
Титу: По време на Тихоокеанската купа в Нумеа през 1980 бях принуден да си напусна мястото си, защото една банда малки акули ми изяждаше всички риби от стрелата и не искаше да ме остави на спокойствие.
Най-страшното беше, че в началото бяха „само” 5 акули, но после, за нула време, имаше вече 20, които се въртяха около мен – едно истинско балетно представление, в което човек се оказва участник, без въобще да го е искал…
От този момент, въпреки че продължих да отблъсквам акулите, които бяха най-близо до мен с върха на харпуна, те вече не се страхуваха от мен. Впрочем те веднага се връщаха обратно към мен, по-агресивни от всякога и обикаляха около мен по начин, който ставаше все по-притеснителен….
За мен това беше един от най-стресиращите моменти, за които си спомням… Въпреки всичко успях да запазя хладнокръвие, да не се паникьосвам, защото ако това се беше случило, акулите веднага щяха да усетят и ситуацията щеше да стане наистина опасна… Съвсем леко започнах да се движа към лодката и се качих на борда също така внимателно и бавно.
Wishbone: С постоянното развитие на условията за подводен риболов и с постоянното увеличаване на дълбочините на риболов, безопасността се превърна в топ приоритет на всеки харпунист. Кое според теб е най-важното правило за безопасност, което трябва да спазваме?
Титу: Не би било правилно да се каже, че трябва да се ловува на все по-дълбоко и по-дълбоко. Рибата винаги е била на по-плитко, но е трудно първо да бъде открита и второ - да бъде уловена.
Най-добре се предпазва човек, ако познава собствените си възможности и никога не насилва нито природата си, нито апнеата си. Моето правило винаги е било: като изляза на повърхността да ми е останал толкова въздух, че да мога да остана още 30 сек. под водата – по този начин мога да се справя и с най-малкия инцидент, който би могъл да ми се случи на излизане.
Да си създадеш такова строго правило е според мен първото най-важно нещо, отнасящо се до безопасността.
 |
| Photo: ©Ivan Bakardjiev (Wishbone), Model: Yavor Ivanov |
Agyulev: Коя е любимата ти дестинация за подводен риболов и защо?
Титу: Това се случи в Перу по време на Световното през 1975г. Това беше едно от най-хубавите ми преживявания.
След няколко гмуркания стигам до една голяма, широка вертикална пукнатина. Когато достигнах до подстъпите й, станах неволен свидетел на един чуден спектакъл, предложен ми от природата: балет от стотина риби-брадви (Sternoptychidae), по 2 кг. всяка, истинска наслада!
Застанах недалече от тях и за един час улових 45 риби (2 сака от по 50 кг) за целия този ден! Нито един път не влязох в цепнатината. Плувах на 20 м. от светлото петно, след това гмурках надолу и плувах напред, залепен за дъното, докато видя първите риби, през този ден имаше само 2 м. видимост. В този момент отстъпвах назад 5 м., после се връщах и застрелвах първата риба, която се отдалечаваше от групата.
На всяко слизане, убивах бързо рибата, после изплувах с нея без нито веднъж да навляза нито в полето на видимост, нито в полето на движение на рибите и по този начин те можеха да си останат спокойни в своите пукнатини, без да се усъмнят в нищо.
Dobs & Chafo: Какви са спомените ти за България и по-специално за условията за риболов в Черно Море в сравнение с други дестинации?
Кои български харпунисти са ти направили най-голямо впечатление и поддържате ли все още приятелски отношения с някои от тях?
Титу: Имам един много трогателен спомен от българското Черноморие. Помня как улових 3 спарита – първото измъкнах от една дупка на 2 метра дълбочина, после се спуснах към другите две, за да ги накарам да се приберат в дупката си. Надигнах се от дъното, оставяйки стрелата с набучената вече риба съвсем близо до дупката, за да ги изплаша. След това отново се гмурнах с два заредени харпуна, застрелях рибите и изплувах за пореден път, вече с улов от 3 спарита. Този случай бе в основата на „легендата”, по-късно доразвита от моите приятели Димо Грозев и Христо Янчев. За съжаление различните езици и голямото разстояние попречиха да запазим контакт по между си, но част от моето сърце ще остане в България!
 |
| Photo: ©Ivan Bakardjiev (Wishbone), Model: Yavor Ivanov |
Ri4ola: Коя страст е по-голяма: страстта към морето или към любимата жена? Каква е твоята рецепта за успешно комбиниране на тези две страсти?
Титу: Винаги съм предпочитал морето, защото то винаги ми е било вярно и никога не ме е предавало.
Kavarna: Какво е твоето виждане за бъдещето на подводния риболов като спорт?
Титу: Темата е много обширна. За съжаление не ние можем обективно да говорим за последиците от намаляването на морската фауна, причинено от бракониерството и безскрупулните ловци, които стрелят даже по съвсем малки риби.
Ако мога да дам един пример, той ще е най-вероятно за меруто, което е седяща риба и съответно е много лесна мишена, когато има само една дупка, в която да се скрие.
Ако човек иска да спаси меруто, вероятно би трябвало да се нахвърлят безразборно камъни (каменни блокове)в местата, богати на Меру, но това вероятно ще си остане едно от моите лични разсъждения, защото за подобно нещо ще трябва огромен бюджет…
Всъщност, аз наблюдавах в Турция в продължение на 7 години, че там, където имаше най-много Меру, въпреки интензивния риболов с харпуни с наргиле, бяха все зони с размесени камъни. Всеки път на тези места имаше поне по 15 мерута. Няколко пъти ние успяхме да уловим само по 1 и край. Защото този тип морско дъно става истинска крепост за тях и е идеално за тяхното укритие.
Със сигурност за в бъдеще ще трябва да се създават истински резервати: в които нямат право да ловят риба дори и професионалистите, зони, забранени за всеки, който и да е той, за да може рибата да се размножава на спокойствие…
От край време на харпунджиите е гледано с лошо око и те са считани за вредни за природата от хората, които се гмуркат с бутилки.
Въпреки това ние винаги сме можели да се защитим, защото винаги е имало сред учредителите на комитетите и федерациите от Световната конфедерация по подводни дейности и такива, които са практикували и познават същността на нашия спорт. Те също можеха да ни защитят.
За съжаление това вече не е така. Вината е на подводните риболовци, които винаги са били големи индивидуалисти. По-голямата част от тях, когато остареят не искат да поемат отговорност в управата на федерациите и бързо вдигат ръце пред трудностите и неволите, които среща нашият спорт.
За да можем да защитим спорта, който ни е така мил и скъп, трябва мисленето на тези хора да се промени, а за да се случи това е необходимо много повече да се разговаря относно селективния характер на нашия улов. Защо да не последваме примера на американците и австралийците, които успяха да изпратят това послание.
А и идеята е много лесна за разбиране и логична!
Съвсем обективно казано, в сравнение с необятността на моретата и океаните, една шепа харпунджии, всеки с по един харпун и 3 метра въже чак пък такава голяма заплаха за разруха ли са!?
Не е ли това един начин да се оневиним, да се отървем от отговорността си и да хвърлим вината върху другите?
Влиянието от дейността на подв. риболовци е ли наистина сравнимо с това от замърсяването и промишления риболов?
За тези фактори отговорност носим всички ние в края на веригата и тези доста повече от една шепа ловци, които трябва да бъдат превъзпитани. Всички ние, цялото ни консуматорско общество, трябва да се научи да уважава повече и по-добре да използва ресурсите…
Оставям на нашите критици да поразсъждават малко над това…
 |
| Photo: ©Ivan Bakardjiev (Wishbone), Model: Yavor Ivanov |
Valkosub: Защо според теб състезателният подводен риболов във Франция е в криза в последните години? Мислиш ли, че отборът ще е в състояние да преодолее проблемите си скоро?
Титу: За момента националният отбор на Франция не се състезава. Това е решение на федерацията.
Националният отбор на Франция се представя не толкова добре и това е факт.
Мисля, че Френската национална федерация за подводен риболов в апнеа (FNPSA) беше създадена с надеждата да се възродят състезанията и да се поднови влечението към подв. риб. във Франция, тъй като вече го няма това смесване на всички френски състезатели, което позволяваше да се селектират най-добрите.
Решението според мен би било всички да се обединят в една единствена федерация.
 |
| Photo: ©Ivan Bakardjiev (Wishbone), Model: Yavor Ivanov |
Momo: Мислиш ли, че борбата за високи спортни постижения убива радостта от подводния риболов и свободното гмуркане?
И една молба: Когато някога се върнеш във Варна, би ли ми показал мястото близо до Галата с големия лаврак? Почерпката е от мен!
Титу: От спортна гледна точка, по време на световния шампионат, човек може да се тренира и 3 седмици без да удари никакви риби, бидейки в състояние единствено да наблюдава тяхното поведение и местата им за живеене. Това позволява да се постигне едно много важно познаване на цялостната фауна и на рибите по специално. Единствено този тип тренировки показва до каква степен този спорт е различен от всички други и несравним, не виждам как е възможно да не се запалиш по това! Желанието да надминеш сам себе си и да бъдеш най-добрия не ще може никога да надделее над радостта и удоволствието, присъщи за състезателите.
Много често в деня на състезанието рибите са заминали и човек не успява да улови повече от 1 – 2 риби от една зона: не е това, което унищожава зоната. В най-лошия случай това смущава поведението на рибата.
Когато погледнем резултатите от последния световен шампионат във Венецуела, всички видяха хиляди риби на тренировката…
Първия ден 26 състезатели хванаха 0 риби, а втория ден - 23. Гъркът, който беше на второ място в генералното класиране хвана точно 4 риби.
Резултатите от това последно състезание показват, че даже най-добре тренираните в света състезатели, не ще могат съвсем да овладеят своите резултати, защото на финала винаги последната дума е на морето…
P.S. В деня, в който се върна във Варна, сигурно именно ти ще ми разкриеш тайната на най-добрите лаврашки места, а почерпката ще е от мен!
 |
| Photo: ©Ivan Bakardjiev (Wishbone), Model: Yavor Ivanov |
Pipin162: Какво е най-важното качество, което трябва да притежава един състезател за да стане шампион?
Титу: Най-важно е да познаваш самия себе си, подводната фауна, да си скромен и най-вече да можеш да забележиш важните неща и да ги анализираш.
Yavorsub: Здравей, Титу! Кога най-после ще смениш тази твоя прословута кръгла маска?
Титу: През целия си живот имах възможността да се любувам, да споделям и да изживея страшно много неща с тази маска. С времето аз и маската много се сближихме, станахме много интимни, все едно както с жена ми! Да я сменя би било като да изневеря на жена си!
Екипът на Esclapez Diving се чудеше за същото като теб. Ето защо те поискаха, съвсем скоро, да развия една нова линия от маски. Оттам дойде и новата линия « E-Visio ». Тази линия ще е на разположение през май, 2009 г. и разполага с много интересни иновации, касаещи подобряването на визуалното поле, удобството, устойчивостта и външния вид. Може би тогава наистина ще си сменя маската, кой знае…
 |
| Photo: ©Ivan Bakardjiev (Wishbone), Model: Yavor Ivanov |
Lotdog: През последните години индустрията, свързана с подводния риболов се разви неимоверно с появата на много нови компании на пазара. Самият ти скоро стартира нова линия продукти за подв. риболов - Esclapez Diving. Какво според теб прави продуктите ти по-добри от тези на конкуренцията?
Титу: Вярно е, че през последните години избора, който ни предлага индустрията, която се занимава с производство на харпунджийски стоки и видовете марки, съществуващи на пазара неимоверно се увеличи. Когато аз бях по-млад не разполагахме с такъв голям избор, имаше само няколко марки, но за днешните харпунджии изборът е доста труден в този океан от марки и предлагани стоки.
Както всички, аз също използвах много и различни стоки от всички марки. Къщата ми е един истински магазин за стоки за подв. риб. втора употреба.
С годините гмуркане аз придобих опит в използването на екипировката за риболов. Винаги съм можел да видя кои са преимуществата, но най-вече кои са недостатъците на материалите, които съм използвал. Ето защо поисках да поставя в услуга на други риболовци всички тези знания и опит и следователно да участвам в направата на артикули за подв. риб.
Навремето се хвърлих в този проект с една определена марка. Опитът беше един болезнен неуспех за мен, те никога не искаха да чуят моите идеи, аз никога не получих признание като сътрудник от тази марка, която по-скоро ме експлоатираше като един маркетингов и рекламен продукт…
За щастие, вече повече от година аз се запознах със създателите на днешната Esclapez Diving. Веднага се разбрахме и се впуснахме в изготвянето на продуктите. Всичко се получи така, както винаги съм си го представял.
През целия си живот, който съм посветил на риболова винаги съм използвал такива продукти, които не ми допадаха съвсем и който си представях как би трябвало да изглеждат. Днес, благодарение на Esclapez Diving моите мисли получиха реална форма.
Ловните принадлежности на всеки харпунджия са му най-скъпи. Морската среда е враждебна и е източник на всякакви опасности, ето защо една добра и качествена екипировка е от първостепенно значение за всеки риболовец, тъй като въпросът за сигурността му минава на първо място.
За да отговоря на твоя въпрос – аз нямам претенциите, че съм най-добрия. Но днес аз съм сигурен, че предлагам наистина качествени харпунджийски принадлежности, като всичко е обмислено и съобразено с опита на харпунджия, който съм натрупал през целия си живот.
Подводният риболов е страст, на която съм посветил живота си. Тъкмо тази страст винаги съм се опитвал да предам и на другите. В момента Esclapez Diving е страстта по един надежден, здрав и качествен продукт, която ми се иска да предам на всички мои приятели харпунджии от целия свят. Разбира се, не бих могъл да постигна всичко сам и благодарение на сътрудничеството ми с надеждни и доверени партньори като Spearfish! всичко това е възможно.
 |
| Photo: ©Ivan Bakardjiev (Wishbone), Model: Yavor Ivanov |
Momo: През всичките години посветени на подводния риболов, какво спечели и какво загуби? Наложи ли ти се да направиш някакъв компромис със себе си или със семейството си заради спорта? Заслужаваше ли си, дори ако крайната цел е била да станеш Световен Шампион?
Титу: Най-голямото богатство, което спечелих е приятелството на много подводни риболовци от целия свят, а това ми е повече от достатъчно, за да бъда щастлив.
Много ми хареса въпросът на младия Branko93. За мен ще е огромно удоволствие той да получи обещаната фланелка с автограф...
Видяна: 6347
Коментари: 0
