С описаните в секция Физика особености водата въздейства на почти всички органи и системи на човешкия организъм и се намесва в редица физиологични процеси.

І. Въздействие върху анализаторите осъществяващи връзката с околната среда:

· Очи - човешкото око не е пригодено да работи във водна среда. Именно за това се налага използването на маска. Не бива да се забравя и това, че с дълбочината, светлината драстично намалява. Променя се и спектърът на светлината.

· Звук и слух - във водна среда чуваемостта намалява чувствително. Тъпанчетата престават да изпълняват задачите си добре и остава единствено костната проводимост. Липсва така наречения стерео ефект. Това води до намаляване на способността човек да се ориентира за посоката на звука. Така на повърхността възможността за грешка е 3°, а във водата тя се увеличава до фантастичните 180°.

· Тегло и равновесие - Еврика! Всеки един човек знае и без дори да е помирисвал море, че заради плътността, теглото намалява във водна среда. Забавна е липсата на усилия за поддържане на тялото. Водата, обаче оказва по-слабо дразнение върху полуокръжните канали на вътрешното ухо. Ето защо ако затворите очи във водата след секунди губите усещане за посока и положение на тялото. Грешката при движение е между 17° и 25°. Ето защо не бива да се чудите когато приятелят ви се провикне от водата "Идвам!" и след миг го виждате да отплува с бърз кроул в посока Одеса.

· Осезание - чувствителността на човека при допир силно намалява във водна среда. Болката почти не се усеща. Причините за това са в повишеното охлаждане на организма и влиянието на налягането на водата. Това е и причината да откриете че целите ви пети са нарязани от миди едва след като излезете от водата.

· Топлина - За огромно съжаление единствените усещания, които остават съвсем непроменени са тези за топлина и студ...

[newpage]

ІІ. Влияние на водата върху системите на организма:

Освен върху анализаторите, водата със своите основни фактори - повишено налягане, охлаждане на тялото - оказва влияние и върху всички основни системи на организма, а именно:

1) Кръвоносна система - кръвообращение
2) Дихателна система
3) Храносмилателна система
4) Нервна система
5) Отделителна система
6) Върху затворените кухини в човешкото тяло - синуси, средно ухо и зъбите, особено ако някой зъболекар си е оставил ръцете докато е правил коронката...

Не считам, че е нужно да се обяснява влиянието на водата върху всяка една от тези системи, но трябва да се отбележат трите основни фактора, които въздействат на човека при гмуркане

[newpage]

1) Задържане на дишането или апнеа:

Човек диша около 17 пъти в минута. Факт, който до известна степен се поддава на обработка, тъй като дишането се регулира по два начина - рефлекторно и волево.

Външно (белодробно) дишане - при вдишване заработват диафрагмата и междуребрените мускули. Ако някой не се опитва да ви удуши точно в този момент ефектът е създаване на отрицателно налягане, в следствие на което в дробовете ви нахлува въздух (може и примесен с цигарен дим, лепило, райски газ или обикновен смог, но преди всичко - въздух!). В този момент О2 молекулите хукват да се свързват с Н партньорите си в кръвта и тя се обогатява на кислород....

Вътрешно (клетъчно) дишане - след като О2 навлезе в кръвта той започва най-безсрамно да се отдава на клетките. Те от своя страна изхвърлят навън амортизирания вече СО2 чрез хемоглобина. И така се затваря кръгът.

В състояние на апнеа, човек може да контролира само външното дишане. Процесът на вътрешното дишане продължава. Дразнител за контролния център регулиращ дишането в мозъка е повишеното количество СО2 в кръвта. Контролният център светва червената лампичка, която задейства командния център и той подава така нареченият порив за вдишване. Нормалната апнеа при човека е около 40 секунди. Съществуват обаче, редица методи за увеличаване на апнеата. Един от тях е насищането на кръвта с кислород. Това става чрез раздишване. Под раздишване гмуркачите разбират процесът на неколкократно поемане на въздух преди гмуркането. Това води до така наречената хипервентилация. Хипервентилацията вече е нещо странно. Повечето нормални хора като мен си мислят, че това е пренасищане на организма с О2. Нищо подобно! Истината се намира на противоположния полюс. Хипервентилацията е изчерпване на запасите от СО2, което кара организма да отсрочи порива за вдишване. Но както е известно, прекален светец и Богу не е драг! Хипервентилация на практика може да бъде много опасна. При прекалено раздишване и интензивни движения под водата, когато се консумира много кислород, може да се получи загуба на съзнание. Обяснението на този процес е доста просто - при прекалено раздишване се получава снижаване на дразнителя на дишането СО2 в кръвта. Апнеата се удължава, но поривът за вдишване така и не настъпва. Интензивните движения от своя страна изчерпват наличния кислород в кръвта, а мозъчната кора е силно чувствителна към липсата му и това води до загуба на съзнание. За щастие човек може да избегне фаталният изход много лесно при спазване на определени правила:

· Раздишвайте умерено! Преди гмуркане проверете оптималното време за раздишване.
· Избягвайте физическото пренапрежение във водата! Рибата да върви по дяволите защото може да се окаже последна!
· Ако имате възможност, не гмуркайте сам!

При дълбочинно гмуркане до около 15 метра след нормална апнеа при изплуване около 2-рия метър се наблюдава непреодолим порив за вдишване! Този феномен, наричан от презокеанските ни колеги shallow water blackout е отнел живота на не един и двама харпунджии. Причините за това се крият в намаленото парциално налягане, което води до по бавно натрупване на СО2 в кръвта. По пътя към повърхността този процес рязко се ускорява и количеството СО2 се увеличава също толкова рязко. Настъпва порив за вдишване, който не може да бъде овладян волево - и човек се дави...

Друг начин за повишаване на апнеата е гмуркачът да изразходва кислорода в кръвта по-бавно. Това става чрез пестене на всяко едно движение. Малко сухи данни: за спокойно плуване на организма са необходими 25 литра кислород на минута. При бързо плуване необходимото количество кислород се повишава до 50L/мин.

От значение е и така нареченото мъртво пространство. Това сборът между дихателния път и шнорхела. Приблизително мъртвото пространство е около 300 куб. см. Без шнорхел то намалява с около 1/2. Аритметиката от този момент е проста: без шнорхел на бавно плуващ човек са му необходими около 29 вдишвания (29 х 1L = 29L). Ако плувате бавно със шнорхел обаче, необходимите ви вдишвания стават вече 36 защото се прибавя и мъртвото пространство от около 0.5L. Ако вдишвате дълбоко можете да се разминете и с 21 вдишвания по 1.5L. Извод - дишайте бавно и дълбоко...
[newpage]

2) Повишено налягане на околната среда и промени, които настъпват в гръдния кош и белите дробове:

Тъканите на човешкото тяло съдържат малко по-малко вода от краставицата - 70%. На практика те са несвиваеми. Свиват се единствено кухите органи. Коремната кухина поради огромната си еластичност (в.ж. снимка на Лучано Павароти) може да се свива в широки граници.

Положението е различно с гръдния кош (не в.ж. снимка на покойната Лола Ферари - там обясненията са други). При гмуркане гръдният кош намалява своя обем и налягането в него се повишава докато се изравни с околното налягане. Обратният ефект се наблюдава при изплуване. Свиваемостта на гръдния кош е ограничена и то до обема на така наречения остатъчен въздух - този, който остава след дълбоко издишване. След тази граница гръдният кош не може да се свива и налягането в него намалява. Получава се така нареченият вендузен ефект. И този ефект като някои пиро-ефекти води до неприятни последици - нахлуване на кръв в гръдния кош, което води до кръвоизливи в алвеолите на белия дроб и дори до разкъсване на сърцето. Вендузен ефект се наблюдава също и ако опитате да дишате през дълъг маркуч въздух от повърхността, без въздухът да се подава под налягане равно на това на водата около вас.
[newpage]

3) Влияние на налягането върху върху някои несвиваеми костни кухини:

Средно ухо - както е видно от графиката, това е един сложен и непонятен за лаика механизъм. Именно този недомислен от Създателя или Еволюцията орган е причина за болката в ушите при гмуркане. Важното в случая е дали е възможно повишеното налягане в средното ухо да бъде изравнено с това на околната среда? Разбира се, възможно е. Иначе всички туристи на Черни връх щяха да са в скафандри... Техниката на изравняване на налягането в средното ухо се нарича .... изравняване. Това става доста лесно: притискате носа си с пръсти, затваряте устата и надувате. Но не прекалено, та да ви изхвръкнат очите, а само докато чуете характерното "изпукване" в ушите и болката в ушите изчезне. Това означава, че евстахиевата тръба се е разширила и налягането в нея е равно с това в гръдния кош. На практика изравняването може да стане и с преглъщане, особено при бавна и постепенна смяна на налягането - слизане и изкачване на планина, например. Тогава изравняването остава незабелязано. Някои тренирани гмуркачи успяват да изравняват налягането без изобщо да докосват носа си - само с преглъщане (Блазе им!). Те притежават по-висока степен на проходимост на евстахиевата тръба. Около 5 процента от хората пък, хич не са за завиждане и изобщо не могат да изравняват. Временна невъзможност за изравняване се получава при редица заболявания на вътрешното ухо и дори при една досадна хрема.


Далеч-по неприятни са така наречените баротравми - бароотит и баро синуит. Да не оворим за спукването на тъпанчетата, което води до нахлуване на студена вода до средното ухо и така наречената лабиринтна атака. За неприятното преживяване най-добре може да разкаже известният подводен риболовец Христо Янчев, който при гмуркане успява да спука не едно, а и двете си тъпанчета. Лабиринтната атака представлява внезапно разстройство на вестибуларния апарат и води до пълна загуба на ориентация. Много гмуркачи са загубили живота си в тъмнината на дълбините тръгвайки към дъното вместо към повърхността. Но и от това положение има изход. Важното е да не се паникьосаш и да пуснеш едно мехурче през устата си. Останалото е лесно - следвай мехурчето към повърхността. Ефектът на налягането върху зъбите не е толкова голям. Освен това то може да окаже благотворно влияние особено ако под пломбата зъбът е развален - болката ще накара гмуркача да тича към зъболекаря. Един съвет - предупреждавайте зъболекарите си да са по-внимателни.
[newpage]

4) Охлаждане на тялото:

Както вече споменах, топлопроводимостта на водата е 25 пъти по-голяма от тази на въздуха. Това е и причината при еднаква температура на водата и на въздуха от 25° въздухът да ни се струва топъл а водата - хладна. Охлаждането на организма когато гмуркачът е незащитен с неопренов костюм преминава през няколко фази:

· Първи тръпки - и те като любовните са реакция на организма за адаптация към новите условия. В случая - към студената вода.
· Вторите тръпки вече са признак че температурата на тялото е достигнала най-ниската допустима точка.
· Треперене - това е начинът по-който организмът сам се опитва да ускори кръвообращението и да повиши температурата си.

Гмуркачът трябва да избягва предпоставките за възникване на температурен шок. Температурният шок е онази внезапна загуба на способността ви да си поемете дъх когато се пъхнете под ледено-студен душ. Предпоставките за температурен шок са няколко:

· Ако организмът е твърде "прегрял"
· Ако гмуркачът скочи във водата без онази бавна и неприятна процедура по адаптация
· Ако гмуркачът внезапно попадне на студено течение
· Премръзване преди влизане във водата
· Преяждане
· Емоционален срив

Последиците от преохлаждане също могат да се разделят на няколко фази:

- "гъша кожа"
- апатия
- отслабване на пулса
- нарушена чувствителност
- помрачаване на съзнанието
- загуба на съзнание
- смърт

Следващата таблица показва времето за загуба на съзнание и смърт при вода с различна температура:

t°	0°	10°	15°	20°	25°
Загуба на съзнание	0.25 ч.	0.5-1 ч.	2-4 ч.	3-7 ч.	12 ч.
Смърт	0.5 ч.	1-2 ч.	6-8 ч.	Не	Не

Оттук следва и простичкият извод. Неопреновият костюм може да е скъп, но е абсолютно необходим! Никога не гмуркайте без неопрен във вода по-студена от 15°.

Това, което можем да кажем в заключение е, че подводният риболов не е безопасен спорт! Всяко едно гмуркане следва да се планира и да се спазват всички изброени правила за безопасностр плюс и онези, които авторите на тези редове са пропуснали! Разбира се, изложение с такъв мащаб не може да покрие всичко и моята гореща препоръка е - купете си или прочетете в библиотеката някое професионално ръководство по подводен риболов, каквото е "Мълчаливият спорт" на Д. Минев или Blue Water Hunting на Terry Maas. В някои случаи ползата от тези няколко часа отдадени на приятно четиво може да се окаже жизненоважна.

Spearfishing.org благодари на д-р Стефан Бакърджиев за помощта!