Философията на подводния риболов е пряко свързана с историята на този спорт. Разбира се, в онези древни времена, когато предците ни са се взирали във водата с дървено копие в ръце, те надали са си представяли, че един прекрасен ден хората ще организират световни шампионати по подводен риболов. Тогава всичко е било твърде просто - ако не уцелиш, жена ти ще докопа тоягата и добре ще те понатупа докато децата реват гладни. Целият въпрос около философията на гмуркането и подводния риболов се върти именно около това - дали изобщо нещата са се променили?

Отговорът е, естествено, уклончив - не много. Не много - защото и до днес жените на харпунистите чакат на прага с тигана в ръце. Децата са все така гладни, а еманципацията направи проблема с тоягата още по-осезаем. Все пак има разни дребни неща, като супермаркетите и плажуващите момичета, които правят от подводния риболов днес нещо повече от борба за храна. Всеки легален и нелегален потребител на кабелна телевизия ще признае, че с часове се е взирал в Discovery Channel и Animal Planet, чудейки се как може подводния свят да е толкова загадъчен, красив и необятен. Ами, питайте харпунистите! Всеки един от тях знае много добре какво е усещането да отвориш непознат прозорец и да скочиш с главата надолу, но вместо паваж с увеличаващи се размери да откриеш мястото, където би прекарал остатъка от живота си.

Морските дълбини наистина са един паралелен свят спрямо този, в който живеем и този свят е като всички останали. Оставайки чужденци в него ние ставаме неволни свидетели на неща, които имат своя еквивалент и на сушата - радост, болка, борба, хитрост... Има обаче, една огромна разлика - хаосът е нещо непознато в мълчаливия свят. Там е тихо, и спокойно. "И красиво!" ще възкликне с щастлива усмивка всеки, който за пръв път е сложил маска на лицето си и е преодолял първичния страх на човека от непознатото. Spearfish! ще добави и още нещо - там е подредено. Подредено в най-добрия смисъл на думата. Всичко е взаимосвързано и веднъж изучил законите на този чужд свят, човекът може спокойно да му се отдаде. Единствената сила способна да доведе хаоса там долу е човекът. Паническото бягство на обитателите на този тих свят и неспокойното озъртане на харпуниста под ужасяващия грохот на идващия джет стават все по-често срещана картина. Трудно е в тези дни да се открие място, останало извън обсега на грубата намеса на човека.

На харпунистите, естествено, не е чуждо и чувството на превъзходство. И това е оправдано - харпунистът е човекът преодолял огледалната бариера. Той носи непознато оръжие, изглежда внушителен и винаги събира хората около себе си, независимо дали е извадил риба или не. Разбира се, нормална е реакцията и на онези, които смятат за малко налудничаво това да закачиш олово на кръста си и да скочиш във водата. Но неминуемо всеки харпунист е обект на особено внимание. Самохвалството в този случай Spearfish! намира за напълно приемливо! В края на краищата харпунистът наистина е съществото, което стои най-близо до представата ни за русалките, със или без плавници на краката! А кой не намира русалките за привлекателни?

За щастие, малцина харпунисти навлизат в морето подтиквани от мисълта да придобият този "мачо имидж". Много по-често двигателната сила е комбинация от любов към морето и желанието да докажеш сам на себе си, че можеш! Именно в тази двигателна сила се съдържа философията и девиза на истинския подводен риболовец:

Обичай морето! Наслаждавай се на плодовете му без да му вредиш и то ще ти се отблагодари! Докажи, че си достатъчно силен за да си му приятел, но никога не се опитвай да го подчиниш. И помни тигана в ръцете на жена си и точилката зад вратата!