Луи Лурме

Също на тази страница

Анонимен

0 Секунди

216.73.216.255

Луи Лурме

Преразказ на части от книгата "В прегръдка с морето" на Жак ВиН

От Wishbone • 15 July 2007

Целта е убиване на времето , упражнение в прераказ и извличане на евентуални ползи и идеи за начините за тренировка при плуване и гмуркане в студени води, както и малко история как се е появил неопрена и на кои муе дошло на акъл дет се вика !

Малко информация за тренировките на един „Откачен ” според много хора канадец, бивш „тюлен”от специалните служби,преплувал най-големите реки по света при температура на въздуха до -40 градуса и плуваики в реки пълни с лед.
Ще ви преразкажа някои моменти колкото мога подробно . Както се сещате не може да се копира книгата заради авторските права. Към всичко по-доло казано аз нямам в случая никакво отношение. Нито казвам, че е 100% истина нито го отричам, нека всеки сам да реши за себе си. Аз за мен си знам отговора. Преразказах частите , с единствената цел да се види как са се движили нещата, къде са били къде са днес и като полезен начин за тренировка. Правилното хранене и физическа подготовка едва ли се отричат от някого. Друг е въпроса как ги спазваме. Стори ми се интересна идеята и понеже по-голямата част от хората в сайта през 1976 година когато е издадена книгата са били в „Планов отдел” още, или даже на етап „Идеен проект” още а книгата не е преиздавана (или поне аз не съм виждал ново издание) реших ,че може да е полезно. Между другото познавам хора дето се гмуркат почти целогодишно в морето и ползат подобна техника за да не си пик..ят в неопрените, и твърдят че сработвало. ;-
1. Леко водолазният костюм и морското облекло
Когато Луи Лурме започнал кариерата си на леководолаз, в началото на петдесетте години, в Канада, той разполагал с доста примитивна, да не кажем „живописна" техника. Новооткритите апарати на Кусто - Ганян все още не били широко разпростра¬нени в тази страна, където ниските температури далеч не по¬ощряват леководолазното дело. Използуваният от Лурме и другарите му клапан за въздуш¬ното налягане бил измайсторен от някакъв местен техник. И той така регулирал притока на въздух, че ту се прецеждала едва-едва тънка струйка кислород, ту нахлувал неудържим поток. Неопреновите костюми били все още непознати. Използувал се сухият костюм. Той се състоял от две части но всеки можел да си го направи сам от разтягащ се на дължина и на ширина плат, като го намаже няколко пъти с латексова боя, докато се получи около единмилиметров слой. Двете части се за¬стъпватли на кръста и отгоре се стягали с гумен колан. Сухият ко¬стюм прилепвал плътно по тялото и трябвало да спира проникване¬то на водата. Практически обаче той само ограничавал този не¬приятен контакт до няколко поносими струйки. Латексовият сух костюм не бил изотермичен, както неопреновият. Затова в студените води леководолазът обличал под него друга вълнена дреха. Лурме обличал един върху друг три ком¬плекта вълнени комбинезони, каквито се произвеждали по това време в Канада. Те покривали цялото тяло с изключение на гла¬вата и ръцете. Вълнената дреха предпазвала от студа, но затова пък много силно възпалявала кожата. След продължителен престой под водата там, където дрехата се е докосвала, ставали истински рани.
Оловните колани също не били известни. За баласт Лурм навивал около кръста си седемнадесет ливрова верига, която закрепвал с връв. За щастие тези героични времена не продължили дълго Казвам за щастие, защото да се слезе под водата с такава екипировка, било не само голямо неудобство, но и представлявало голям риск.
Със започването на строителството на канала по Свети Лавренти положението значително се подобрило. Влиза в употреба неопреновият костюм, благодарение на който в известни случа вече не се ползували вълнените дрехи. Оттогава насетне Лурме се подготвял за слизане под водата по следния начин: намазвал с вазелин всички подложени на триене части на тялото си, после старателно покривал цялото си тяло със специален мазен мехлем. Неопреновият костюм и сухият ко стюм били обилно посипвани с талк от вътрешната страна. Лурме облича сухия костюм върху неопреновия - така ограничавал до възможния минимум проникването на водата. Наред с това сухият костюм предпазвал леководолазната дреха от разкъсване засилвал изотермичното и действие. В някои случаи обаче - при много продължителен престой под водата или при гмуркане в студените морета - използуването на вълнената дреха си оста вало задължително независимо от всичките си неудобства.
Значителен прогрес в това отношение Лурме постигнал при преплуването на Рейн. Той за първи път изпробвал трибо-електрическите тъкани, които по своите изотермични качества превъзхождат вълнената дреха, без да причиняват и най-малкото раздразнение на кожата.
Тогава именно Лурме предложил на Кусто да се заеме с производството на неопренови костюми, подплатени с тази материя. Така се появява „костюмът Луи Лурме", предназначен специално за работа в студените води. Оттогава нататък нещата се опростили значително и леководолазното облекло се използувало в зависимост от обстоятелствата. При по-кратки спускания под вода, от три до четири часа, дори и при ниска температура, подплатеният неопренов костюм бил напълно достатъчен. При по-продължителен престои Лурме отново прибягвал до мазния мехлем, а понякога и до сухия костюм. По време на опитите си с акулите във Флорида, където во¬дите са сравнително топли, той използувал само „полярните" подплатени костюми. С неподплатен костюм не би могъл да из¬държи дълго време.
Какви практически изводи могат да се направят?
Благодарение на изследванията и на опитите на Луи Лурме ние вече разполагаме с изпитани средства за преодоляване на студа, които могат да се използуват и от професионалисти, и от аматьори. На първо място — от всички моряци, от рибаря до морския турист. После от всички ония, които са свързали живота си със студените морета: специалистите по отглеждане на миди и други рако¬образни, водачите на салове с дървени трупи, които с изумител¬на ловкост придвижват своя товар по реки и езера. Тази ловкост обаче не винаги може да ги предпази от падане във водата, а то понякога се оказва и смъртоносно. Подплатени неопренови костюми, предназначени за най-широка употреба, можели вече лесно да се изработят. В случая вече не става въпрос за леководолазен костюм, а изобщо за удобна, топла и добре предпазваща дреха. Не представлявало особена трудност и създаването на такъв тип костюм, който да покрива цялото тяло, без главата п ръце¬те и лесно и бързо да се облича с помощта на специални ципове и копчета. А ако този костюм се допълнил и с грайферни подмет¬ки, се получавал идеалният вид работна дреха — удобна, топла, с пълна свобода на движенията. Главата и ръцете също трябвало да бъдат добре защитени — с подвижна или смъкваща се назад качулка и чифт ръкавици, закачени за пояса. Лурме посочвал между другото, че някои любители на лекия швертбот доста отдавна използували подобен костюм и той започвал да придобива все по-голяма гражданственост. Отдавна отминало времето, когато спортистите навличали цял куп вълнени дрехи, които напоени с вода, служели за добър балансьор на швертбота. На руля или на трапеца предимството на костюма-комбинезон е било вече утвърдено: той не затруднявал движенията и нямало опасност да се закачи на скрипец или кука, а и предпазвал от¬лично от студа особено при преобръщане във водата.
Лурме поставя въпроса, защо например при състезания в открито море, където опасността от хидрошок при преобръщане е толкова голяма, все още хората се задоволявали с такава примитивна екипировки Защо военноморският и търговският флот на толкова много страни обличал моряците си по съвсем нерационален начин? Защо трябва задължително да се носят спасителни жилетки, когато повечето случаи хората загиватли от студ, а не от удавяне! Да издържи, пък било и то само пет или шест часа в студени води вече била една много по-голяма възможност за спасение. Корабокрушенец с надувна спасителна лодка например би могъл да издържи много по-дълго време, ако не трябва да се преборва със студа. С една дума, въпросът дълго време не е бил правилно разрешен, защото не е бил и правилно поставян. Векове наред човекът се е стремял само да приспособи облеклото си към всички условия, като го направи по-топло, а сетне, с развитието на техниката и да го импрегнира. „Нека се опитаме да погледнем с други очи моряка, -казвал Лурме, навлечен с вълнени пуловери, скован в мушамените си дрехи, стегнат в спасителна жилетка, с вълнено кепе или каскет на глава под ниско нахлупената качулка, която застрашително ограничава зрителното му поле, обут в ботуши, които често се пълнят вода и се превръщат в оловна тежест, ако падне в морето. И така стъкмен, той трябва да се движи по хлъзгавата палуба, прави трудни маневри. Трябва всичко да забелязва, а той вижда на две крачки пред себе си; всичко да умее да направи а едва ли не е с вързани ръце; да бъде гъвкав и подвижен, с съвсем тромав и неповратлив; да се промъкне и през най-тесния отвор, а се е превърнал в огромен куп от дрехи! И ако, не дай боже, падне зад борда, нито една от тези дрехи, с изключение на спасителната жилетка, не може да му помогне, а само ще пречи. А в студените води шансовете му за спасение практичен са сведени до нула.” Могат да се посочат безброй подобни примери. Затова и толкова по-голяма е заслугата на Луи Лурме, че пръв привлекъл вниманието върху отживелиците в морското облекло и предложил разумно разрешение за екипировката на моряка

2. Хранене и физичесека подготовка
Не очаквайте в следващите редове да се запознаете с някакво изследване по тези въпроси. Това е по-скоро една възможност да задоволите вашето основателно любопитство. И наистина трябва преди всичко да се има пред вид, че Луи Лурме бил човек, надарен с необикновени физически качества. Той е посветил целия си живот на тяхното усъвършенствуване, но не заради суетата да бъде силен, а за да постави тази сила в служба на определена кауза. Затова неговият начин на хранене и трениране може да се счита едва ли не за горна граница на човешките възможности. Но едновременно той е и израз на определено виждане по въпросите на храненето и физическото натоварване изобщо, което навежда на размисли и може да послужи за основа на различен експерименти. Това виждане е от своя страна съставна, неделима част от принципното му отношение към живота, за което Лурме говори в главата за психическата подготовка..
И така да се храниш, според Лурме, означавало преди всичко да доставяш на организма си необходимата енергия, за да просъществува, евентуално да се развива и да възстанови загубите от извършените усилия. Оттам нататък навлизаме вече в сферата на гастрономията. Човек, който плува продължително в студени води, изразходва много енергия и губи значително количество калории, Изчислено било , че при определени случаи, като например при преплуването на реката Свети Лавренти, се изразходват 32 пъти повече калории от нормалното. „Не знам дали действително е 32 пъти повече — заявява Лурме, — но всички леководолази професионалисти, които работят в студени води, се радват на чудесен апетит и обикновено са много яки момчета."
Отначало основната храна на Лурме била преди всичко от месо, поднесено полукърваво. Той поглъщал огромни количества. Веднъж негови приятели му напомнили, че е на четиринадесетата си порция печено говеждо. Лурме ядял много и риба, миди, раци. С течение на годините обаче той поизоставил тази изключително месна храна, която смятал за силно токсична. Той смятал, че е по-разумно да се приемат необходимите протеини от животински произxод чрез сиренето, яйцата и млякото. Този гигант пиел мляко като бебетата — от литър и половина до два на ден. Хлябът, оризът и захарта заемали почетно място в менюто на Лурме. Но пълноценен хляб, пълноценен ориз и нерафинирана захар. Малко варива, въпреки че му било трудно да устои на изкушението на прословутия бял фасул с наденица. За сметка на това, много пресни зеленчуци — преди всичко праз и цикория, действуващи силно пречистващо на организма — много цитрусови плодове (лимони, портокали, грейпфрути) и колкото се. може по малко пържени животински мазнини.
Не пренебрегвал алкохола, по-специално виното и бирата, но не се отказвал и от чашка коняк или уиски. „Чудесно е, стига да е в умерени количества!" — заявявал Лурме. И наистина той пиел малко и пушил твърде рядко. Но не презирал тютюна изобщо една цигара след поредното спускане под водата е винаги била добре дошла. Да не забравяме и орехите. Те са много силна и бързо възстановяваща храна.
Лурме избягвал всякакви възбудителни питиета, дори и невинните, като чая и кафето. Негова слабост били билковите отвари: чай от върбинков цвят, от липов цвят или от мента. Кой би допуснал, че на него щели да му харесва тези чайове за възрастни дами и за слаби нерви!
А лекарствата? Към тях се отнасял с най-голяма предпазливост. Много здрав по природа, със силни защитни реакции организма (той схрусква микробите, както другите хрускат фъ¬тъци; доказателство е плуването му по Рейн), той рядко прибягвал до профилактични препарати срещу инфекцията и обикно¬вено организмът му сам се справял с нея. Понякога обаче му се налагало да вземе витамини и глутаминова киселина. Коята според него е предпочитано средство за тонизиране на сърдечната дейност. Всъщност Лурме едва ли не е станал вегетарианец, който с. недоверие се отнасял към всичко, което нашият съвременник е из¬мислил, за да изостря сетивата, да ускорява нормалния ритъм на живот. А нали именно Лурме се стремял да извлече максимума от своята „машинка"!
В основата на физическата му дейност било залегнало, разбира се, плуването. Не е трудно да се досетим! Но той енергично протестирал при всеки опит за смесване на професионалната му дейност с плуването като едно от най-благотворните за организма физически упражнения. Да плува, за него било не само средство за оцеляване или приятно забавление. Това било преди всичко най-добрият начин за хармонично развитие на тялото, за успокояване на нервната система, за уравновесяване на сърдечната дейност. „Да плуваш — казва той — в крайна сметка е по-лесно, отколкото да вървиш. По-леко могат да се изминат 350 километра с плуване, отколкото пеша." Необходима е обаче и известна „производителност". Неподготвен плувец изминавал с брус 25 метра с 25 движения. След необходимата подготовка той ще преплува същото разстояние само с пет замаха и за много по-малко време. С други думи, производителността му ще се увеличи пет пъти.
Съотношението е още по-очевидно при кроула. Добър плувец — тук не става въпрос за постижение на време — повече почива, отколкото да се напряга във водата. При този стил решаваща е не физическата сила, а начинът, по който се извършват определените движения. При кроула например жената, която е с по-нисък мускулен тонус от мъжа, постига най-високите си постижения. При това с този стил може да се плува от най-ранно детство чак до старостта, стига само правилно да се усвои. След като се изработят определени автоматизирани движения, не се изисква вече почти никакво усилие. Кроулът е, така да се каже, най-икономичният стил на плуване.-смятъл Лурме
Джудото според Лурме е най-близкият до плуването спорт! И в двата случая става въпрос за максимум ефикасност на движенията при минимум усилия: с водата не трябва да се бориш а да си помагаш, като се опираш на нея. „При сериозни тренировки, когато се подготвям за трудна задача, денят ми обикновено започва с едночасов лек крос, комбиниран с ходене, интензивно дишане и няколко упражнения по карате — но всичко изпълнявано леко, без усилия. За един час не изминавам повече от осем-десет километра. След това на всеки два дни правя една доста тежка серия от лицеви опори. Първия път едва успях да направя десет. Междувременно прочетох някъде, че един човек правел по хиляда. Реших да опитам и аз. Отначало започнах с по дванадесет лицеви опори, после постепенно увеличавах на тринадесет, четиринадесет, докато стигнах до четиридесет, след това до шестдесет и дори до сто и двадесет. Разбрах обаче, че оттук нататък човек се отпуща и разсейва. Сто лицеви опори наведнъж могат да се направят, но те са лошо изпълнени. По-добре бе да се огранича с поредици от шестдесет лицеви опори, като ги редувам с масажи и пълно отпускане, както правят японците.
Така лека-полека за около два месеца и аз стигнах до хиляда лицеви опори. Започвам за загряване със серия от четиридесет лицеви опори, после правя три пъти по пет серии от шестдесет. Това ми отнема около два часа. Следват упражнения с гири от 40 до 60 килограма. За начинаещите са напълно достатъчни и гири от 1,5 до 2 килограма.
Идва ред на плувния басейн: три часа плуване — един с ръце, един — с крака и един — комбинирано. Две или три седмици преди старта времето се увеличава на десет часа: три с ръце и други три с крака и във всички случаи тренировъчният ден завършва с един-два часа джудо или карате." За обикновените смъртни подобна физическа подготовка е немислима, и ако не за друго, то пора¬ди липса на време. Тогава какво да правят те? Според Лурме трябва да намерят време поне два или три пъти седмично да плуват по един час, а през останалите дни да си правят кратка психическа тренировка за самоконтрол. „Защото — казва той — човек не може изведнъж да стигне До съвършено самоовладяване, а не е изключено и никога да него постигне. Аз самият доста се лутах в началото, докато наме¬ря верния път, а кой знае дали и още не се лутам! И продължавам непрекъснато да се самоусъвършенствувам. Първите ми големи плувни маратони и преди всичко спускането ми по Фрейзър бяха малко или много импровизирани. Поне аз така мисля. Тогава навлизах в един непознат за мен свят и много неща научавах на място, в самия процес на експеримента. Едва по-късно се научих да се подготвям сериозно и много¬странно. А ако всички започнат да се подготвят сериозно и мно¬гостранно, нима няма да отидат твърде далеч? Сигурно!"

3. Психическата подготовка
По повод спускането си по Свети Лавренти Лурме разказва: „Аз духом съм другаде, в топли, чисти, слънчеви води..." И той много наблягал на тази страна на въпроса: „Човек трябва добре да тренира тялото си и да му доставя необходимата енергия, но още по-важно е тренирането на психиката. Ако човек психически не е подготвен да предприеме нещо, шансовете му за успех са значително по-малки. А ако замисленото начинание е много трудно, те всъщност се свеждат до нула."
Лурме обяснявал, че използувал психическата си подготовка преди всичко, за да постигне пълно отпущане, сетне като първа пряка последица от това отпущане — да запази спокойствие пред надвисналата опасност, и на края — за да се откъсне духом от дадена обстановка и по силата на самовнушението да пре¬стане да усеща умората и студа; и докато тялото му продължава да изпълнява определени автоматизирани движения, той да подири утеха във въображението си, но такова въображение, че вече то да обуславя физиологическите му реакции. Така можем да си обясним неговия почти механичен начин на плуване: четиридесет и два замаха за минута и така в продължение на часове. Лурме винаги уклончиво отговарял на всички въпроси за своето така съвършено "самоовладяване, но и винаги подчерта¬вал, че си говори, че за миг не престава да си говори и така лека-полека успява да създаде у себе си желаното състояние. И уточнявал — волята тук няма нищо общо. Тя е само едно вредно напрягане на психическите сили. Необходимо е тъкмо обратното — пълно отпущане и успокояване. Лурме винаги е проявявал голям интерес към източните философии, към таоизма, хиндуизма, към японския „зен" и несъмнено се е повлиял в известна степен от тях, дори е заимства: някои неща, особено от учението на йогите. И колкото и невероятно да звучи, той бил убеден, че всеки е способен да постигне същите резултати като него.
И ето че един ден съвсем случайно попаднала на някаква статия относно нова медицинска теория (официално оповестена през 1960 година от д-р Кейседо), наречена софрология. За него било голямо откритие: новият метод е точно това, което той е вършел вече години наред, но осмислено, обяснено, изградено в логично и завършено цяло. Веднага се свързал с лекари-софролози и им разказал своя опит. Изслушват го с голям интерес. Няма никакво съмнение — те приемат много сериозно изложените от него наблюдения. Той бил на седмото небе — не само е попаднал най-после на хора, които да му обяснят по научен път неговото собствено поведение и инстинктивни реакции, но и той самият открива сигурно средство за популяризиране на собствената си техника. Психическата подготовка, си казвал той, така необходима за всички онези, които по силата на професионалните си задължения могат някой ден да се озоват в положение на живот или смърт, е вече достъпна за всички. Необходимо било само да се премине няколкоседмичен курс под ръководството на опитен инструктор — лекар или поне медицинско лице. Толкова оптимизъм заслужавал едно по-задълбочено отно¬шение към въпроса, и нека признаем, и известно же¬лание да се изясни дали той действително почива на реални основи. Ан Алтман и Франсоа Ге, лекари-софролози, били запознати добре със случая Лурме. Интересно е да се отбележи също и това, че през 1974 година повече от двадесет хиляди лекари, зъболекари-хирурзи и други медицински кадри са я прилагали успешно в работата си, следователно става въпрос за метод, който отдавна е преминал етапа за лабораторното си приложение.
За двамата софролози нямало никакво съмнение, че Луи Пурме е практикувал в продължение на години този метод, без -сам да го съзнава. Едва ли не по инстинктивен път той е успял да си изработи специалната нагласа на такъв вътрешен диалог "със себе си, който съчетан със съвършеното владеене на тяло¬то, довежда, според софролозите, до пълно мобилизиране на всички сили у човека, дори и на намиращите се дотогава в ла» тентно състояние. „Когато Лурме казва „аз си говоря”, обясняват специалистите, той казва и най-същественото: оръжието на софрологията е словото. Отначало словото на другия, този, който насочва първите ви стъпки, но твърде скоро и вашето собствено слово — словото, което звучи вътре във вас. Когато Лурме заявявал, че не трябва да се прибягва до волята, а тъкмо обратното, да се стре¬мим към пълно отпущане, той изразявал един от основни принципи.
Липсата на волево напрежение, отпускането, разтоварването са ключови понятия. И когато Лурме иска от своите ученици по плуване да се усмихнат, преди да скочат в ба¬сейна (човек не може да се усмихва, щом е напрегнат), той дей¬ствувал по принципите на софрологията. Думата „софрология" означава наука за ведрия дух. А тази ведрина се постига, когато съзнанието може да се осъществж в истинските си пълноценни измерения. Затова и се започва с отпущането, което дава възможност за интроспекция и опозна¬ване на собственото си тяло. За много кратко време се постигат необикновени резултати.
Курсът по така нареченото статично отпущане можел да се премине за две седмици, с половинчасови упражнения на ден. А за пълните три курса по динамично отпущане са необходими от два до три месеца в зависимост от свободното време. Това съвсем не е някакъв приблизителен метод, който дава резултати при някои индивиди, а при други — не: механизмите на психическата дейност са точно и ясно определени и те са във възможностите на всеки човек независимо от интелектуалния му заряд.
Добре обученият пациент по софрология успява много бързо да постигне например значителни изменения в температурата на кожата си: като я намалява, което е вече състояние на анес¬тезия, или като я увеличава. Какво значение има това, ни подсказва ясно случаят с Лурме. Та какво друго прави той, като успява да преодолее треперенето си, ако не да увеличи температурата на кожата си? А когато казва „аз духом съм другаде...", трябва да му се вярва. Това не е евфемизъм. Човекът притежава забележителната възможност, малко или зле използувана досега да се абстрахира от обективното си състояние в момента. Или по-скоро неговата обективност не се покрива с тази на наблюдаващия го от¬страни човек. В продължение на часове Лурме плувал в кални, студени и замърсени води. Добре, така било за всички, които го наблюдават.
Но какво ставало вътре в него в този момент? Какво е истинското му отношение към физическата му дейност и към средата, в която плува? Щял ли да предприеме такъв подвиг, ако не бил уверен, че той по-различно от тези, които го гледат отстрани, ще изживее изпитанието? Наистина на него не му било много ясно как успява да изпадне в състояние, което той нарича подсъзнателно. Липсвали му знание и пълно опознаване на собствените му механизми. Но независимо от това те действували почти безупречно. Разбира се, от време на време и той преживявал трудни моменти, но успявал да ги преодолее със сравнително голяма лекота.
Да вземем един пример: карате кола по познат път и всичко протича така, сякаш вие не сте на волана. Тялото ви действува само, и то действува безупречно, извършва всички необходими движения. Съзнанието не се намесва. Духом вие сте другаде — мислите за работата си, за бъдещето си, за любовта си, за затрудненията си. В края на пътуването вие не си спомняте нищо от онова, което сте направили. Може би ще възразите, че в дадения случай тялото не е подложено на никакво затормозяване. Чувствува се удобно на меката седалка, температурата в колата е приятна, видимостта -добра, пътят — познат.
В обратния случай, при лоши условия за шофиране — не работи парното или вентилацията, карате чужда кола — трудно е да се абстрахирате от конкретната обстановка, а понякога е и опасно. А именно с тренировките по софрология –смятъл Лурме-може да се постигне този психически механизъм, който дава възможност на човека да се освободи духом от състоянието, в което се намира собственото му тяло, дори и това състояние да е неприятно и опас¬но, а едновременно и да е способен да посрещне непредвидената опасност.
Да посрещне опасността. Ето кое е най-важното. Без никаква паника. Ясно да прецени какво става в момента, какво рискува, а заедно с това и да мобилизира всичките си сили; но не за Да се хвърли слепешката в една неравна битка, в която неизбежно би заплатил с живота си, а за да се приспособи, да намери такова поведение, което ще му позволи да използува пълш но защитните си реакции, да издържи, да победи. Лесно можем да си представим -казва Лурме -какъв ще бъде приносът подобна подготовка в борбата на човека за живот особено в крито море. Както човек се учи да вдига ветрилата, да изчислява координатите на кораба, да плува, така трябва и да се учи да преодолява трудностите от психическо естество, те превръщат корабокрушенеца в осъден на смърт с отсрочка, човек, който вижда бъдещето си само в смъртта, и който накрая загива заради тази грешка на въображението си. Нека си припомним една действителна случка — за оня човек, който попаднал по погрешка в един хладилен вагон и загинал от замръзване. В това няма нищо чудно. Да, наистина, работата е там, че хладилното устройство не било включено.
Вълнуващото в случая с Лурме е, че той ни среща с човек който е успял да сложи ред в градината на своята душевна градина, която притежаваме всички ние, но за жалост често си оставала неразкопана — да подири и намери сили вътре в си, да разбере, че човекът е способен на много повече неща колкото се предполага. И Лурме го постигал без никакъв метод на работа, в резултат на определено стечение на обстоятелствата, за които може да се съди, само ако се познава добре животът му. В своята област той извършил подвизи, смятани дотогава за неосъществими. А че психическата тренировка играе решаваща роля в спортните постижения, няма никакво съмнение.
Красноречив пример е неочакваният успех, завоюван от швейцарския национален отбор по ски през зимата на 1973—1974 година, един отбор, считан от специалистите за не особено надежден. Прилагането на софрологията под ръководството на лекар го преобразува само за няколко седмици. Мисленото преживяване минута минута и в най-малките подробности на целия състезателен бег, както и различните видове на пълно отпущане развили в скиорите удивителни и неподозирани качества на точност, скорост , виртуозност. Лурме казва, че е необходима психическа тренировка на моряци, авиатори, алпинисти, на всички онези, които трябва да се преборят с природните стихии; че и най-добрата екипировка, и най-строго спазваната телесна хигиена, и най-съвършената физическа подготовка не са достатъчни; че човек трябва да е способен не да се пребори с дадени обстоятелства, а да ги асимилира и при нужда да се абстрахира от тях. Това е накратко мнението на специалистите.
В случая аз ще се въздържа от оценка, а всеки в зависимост от своя темперамент и своята философия за живота ще претегли и отсъди сам. Но разказът за Лурме нямаше да бъде пълен, ако не беше засегнат и този въпрос. Кое е решаващо за неговите постижения: това, което софролозите наричат мускулатура на съзнанието ли, или необикновената сила на неговите мускули? Този въпрос остава открит. И ако утре видим някои от последователите му, с по-скром¬ни физически възможности, но със сериозна психическа подго¬товка да провеждат успешно подобни експерименти, то можем да смятаме, че това ще бъде един първи опит за отговор на въпроса.
http://en.wikipedia.org/wiki/Sophrology http://gb.sophrologie-info.com/ http://www.energycentre.ch/index.shtml

Като лек стимул за тия които имат време и желание да се занимават сериозно с гмуркане един последен цитат : «Много мило, но ме дразни. Не това съм искал да чуя. Би трябвало вместо да ме представят за някакво чудо, да обяснят, че щом аз мога да издържа толкова дълго в толкова студени води и да преодолея такива неудържими вихрушки и въртопи, то по същия начин десетки хиляди моряци, авиатори и войници от потопените транспортни кораби биха могли да оцелеят през втората световна война. Може да се предполага, че друга война няма да има, но знаели човек? А дори и в мирно време колко корабокрушенци биха могли да бъдат спасени от студените води! Е добре вярно е , че аз съм може би малко по-як и по упорит от другите. Но също така е вярно че не от всички се иска да се спуснат по Фрейзър през декември и да преминат през Вратата На Ада.Ако аз се опитам да стигна до границата на възможното , то е за да докажа че тази граница при човека е много по-далеч, отколкото обикновено се предполага»

Скоро четох в National Geographic, че за 10 години световните запаси от риба намаляли с 90%. По тоя повод ще си позволя да цитирам Лурме. Идеята е, че още през 1976 е било ясно някъде отиват нещата. По биология се учеше, че под 200 метра нямало живот в Черно море, сега да каже някои които е слизал под 30 метра как е и за кво става въпрос. До като доиде ред да се пенсионираме, ще трябва като ловджиите да стреляме с харпуните вместо по панички по стериопорени риби, което ми изглежда малко тъпо.
«Свръхексплоатацията на морето е безспорно сериозна причина за бързото увеличаване на подводните пустини.Имал съм възможността лично да участвам в изпробването на различни видове тралове. Когато се наблюдава под водата работата с тези мрежи не е трудно да се установи, че някои от тях буквално опустошават дъното. Там, където са минали те ,буквално не оцелява нищо.Затова пък дънните тралове с бобинци не оставят никакви следи. Това е само един пример между много други,които бих могъл да посоча, но все пак съм дълбоко убеден, че замърсяването на водите е основният проблем за опазването на морето и неговото разрешение трябва да се осъществи в най-близко бъдеще и в големи мащаби. Всичко останало, сравнено с този голям враг на живота в морето изглежда маловажно, второстепенно.И когато казвам "замърсяване" имам предвид не само прякото замърсяване на водите;защото в действителност всяка разновидност на замърсяването, в каквато и да е среда да става то, винаги завършва в морето. Следователно замърсяването в крайна сметка винаги е замърсяване на морето, т.е. един от основните, ако не и решаващ фактор за биохимическото равновесие на планетата.Кой обаче си дава сметка за това? Както градският човек не може да разбере проблемите на селянина, така и обитателят на сушата не е в състояние да проникне в съшността на проблемите, свързани с морето.Тази огромна, негостоприемна и будеща страх маса, каквато е за него морското царство, е предопределена да бъде естествен отходник на безбройните отпадъци, които той изхвърля. Докато хората са били все-още малко на Земята, и не са разполагали с необходимата техника, за да преобразяват заобикалящата ги среда, задоволявайки се само с някои частични подобрения, не е съществувал никакъв проблем.Морето добросъвестно е поглъщало всичко и така се е хранило.Тогава човешката енергия е била единствената производствена сила.В нейна помощ са идвали различни механични средства-скрипци, лостове.Опитомените животни също са били използвани като полезно допълнение: волът, конят, магарето или камилата, дори биволът, северният елен, кучето и слонът. Ерата на техниката и неизбежната демографска революция доведоха до качествени изменения на проблемите. Днес естествената пречиствателна система, с която разполагаме сякаш вече не е в състояние да преработва предоставяните и огромни количества вещества, без да говорим за неразпадащите се или трудно разпадащите се по биологичен път продукти, които ежедневно изхвърляме. Тя твърде много започва да прилича на септична яма с доста малък капацитет, която връща обратно погълнатото, без да е изпълнила предназначението си на храносмилателен апарат, или още по-лошо-връща обратно всичко онова, което вече не е в състояние да сели. Ако подобно нещо се случи на сушата веднага ще се вдигне тревога. Ще се вземат необходимите мерки да се увеличи капацитетът на ямата или да се намали обемът на поемната маса. В най-лошия случай цялата инсталация ще бъде преместена другаде При морето обаче бедата е там, че то е огромно и не е лесно да се долови разрушителната работа, която се извършва в недрата му.Традициите са още живи и силни.От незапомнени времена хората гледат на моретата като на гигантски кофи за боклук.И продължават да ги използват със същата цел, без да си дават сметка, че вече са минали допустимата граница. А и как ще си дадат сметка? Обикновените смъртни дори не подозират какво става отвъд достъпната за тях тясна ивица от морското царство, разположена по продължение на плажовете.Огромните морски глъбини, този непристъпен свят, далеч още не са задръстени. Но къде започват тези глъбини, опитайте се само да попитате! От два метра дълбочина нататък дъно не само не се напипва, какво става отвъд-никой не се интересува»

Видяна: 5695

Коментари: 0

Коментари

diverstore.net

Нови Продукти

C4 CAMOSKIN OCEAN 3mm Jacket

Цена: 283.60 Лв.

Divemob v1.0:9

Changes

Spearfishing

Етичен Кодекс

Наука

Техники

Екипировка