[b]03.12.2005
Министерство на земеделието и горите*[/b]

[i][b][center]Ситуационно-перспективен анализ на риби през и 2004 и прогноза за 2005[/center][/b][/i]

Бюлетинът е издание на Министерство на земеделието и горите, отдел "Маркетинг" към Дирекция "Икономическа политика".

Настоящият бюлетин включва анализ на състоянието и перспективите на производството и реализацията на риба и рибни продукти: улов и производство на риба, консумация, цени, внос и износ на риба през 2004 г. и прогноза за развитие през 2005 г., както и конюнктурата на международния пазар на риба.

За нуждите на анализа са използвани данни от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), НСИ, САПИ ООД, Дирекция "Информационно-изчислителен център" към Информационно обслужване АД, Агенция "Митници", информация от Департамента по земеделие на САЩ - Foreign Agricultural Service и др.

Екипът изразява специална благодарност на ИАРА за предоставените данни за улова и производството на риба, и за оказаното съдействие при изготвяне на бюлетина.

Дадените прогнози в бюлетина са на база експертна оценка и нямат официален характер.

[i]Съставили:

Елена Караманова - гл. експерт в отдел "Маркетинг"
Таня Гайдажиева - ст. експерт в отдел "Маркетинг"[/i]

Бюлетинът е приет и одобрен за разпространение от Експертен съвет от МЗГ през м. юни 2005 г.

[b]Р Е З Ю М Е[/b]

През 2004 г. общият улов и производство на риба и водни организми в страната е 11 494 т, което е с 25.3% по-малко в сравнение с предходната година. Това намаление е в резултат главно на регистрирания спад на улова в Черно море.

Очаква се през 2005 г. общият улов и производство на риба и други водни организми да нарасне с около 11% спрямо предходната година, достигайки 12 800 т.

Това увеличение ще бъде за сметка главно на по-добрата отчетност на уловите и на очаквания по-голям улов на рапани и копърка през годината. В резултат на повишения интерес към рибовъдството, продължава да нараства броят на регистрираните специализирани стопанства за отглеждане на риба и други водни организми. Положително влияние оказва и фактът, че сектора се подпомага чрез финансиране по програма САПАРД.

По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. общият внос на риба и рибни продукти в България нараства слабо спрямо предходната година (с 1.6%), достигайки 23 562 т. Обикновено, най-голям дял в структурата на вноса заема замразената риба - около 90%, като през 2004 г. обемът й е 20 069 т.

Очаква се през 2005 г. вносът на риба и рибни продукти незначително да се увеличи в сравнение с предходната година – с около 2%, до 24 000 т. Внася се главно замразена риба, за задоволяване на консервната промишленост със суровина, както и видове риба, които не могат да се уловят в българските териториални води, за обогатяване асортимента на пазара.

През 2004 г. са изнесени общо 5 630 т риба и рибни продукти - с 3% по-малко спрямо предходната година. Въпреки намаленото количество, обаче, стойността на изнесената рибна продукция е нараснала с 12.5% (до 10 864 039 щ. д.) поради по-високите експортни цени. Поначало най-голям дял в износа на риба и рибни продукти от България заемат мекотелите - около 40%.

Предвижда се слабо нарастване на износа на риба и рибни продукти през 2005 г. - с 3% повече в сравнение с предходната година като достигне 5 800 т. Обикновено, по-голям обем на износа се регистрира през втората половина на годината, поради сезонния характер, климатичните условия и миграцията на рибата. По-високите цени на рибата на външните пазари също ще стимулират експорта й.

През 2004 г. се наблюдава намаление при цените на едро и на дребно на основните видове риба, вариращо в границите между 2% и 8%.Изключение прави цената на цацата, която нараства поради спада в улова й. 2005 г. започна с цени на едро по-високи от предходната година за някои видове риба (скумрия, хек, толстолоб), докато цените на дребно при всички видове отбелязват ръст. Очаква се и до края на годината цените да се задържат на нива около или малко над тези от 2004 г.

[b]СИТУАЦИОННО – ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА РИБИ през 2004 г. и прогноза за 2005 г.[/b]

[i]Фактори, определящи предлагането на риба и рибни продукти[/i]

През 2004 г. общият улов и производство на риба и водни организми в България е 11 494 т, което е с 25.3% по-малко в сравнение с предходната година. Това намаление е в резултат главно на регистрирания спад на улова в Черно море.

Техническото оборудване на наличния в момента риболовен флот се нуждае от модернизация и преструктуриране, с цел по-пълното усвояване на рибните запаси във водните басейни на страната.

[i]Улов на риба [/i]

По данни на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), през 2004 г. отчетеният общ улов на риба и други водни организми за страната е 8 246 т, което е с 34.1% по-малко спрямо предходната година. Този спад се дължи главно на значителното намаление на улова на морските видове риба - с 66.7% в сравнение с 2003 г., до 3 272 т.

Основен дял (88%) от улова на морските видове риба заема този на копърка, като през 2004 г. е отчетено значително намаление на улова й - 2 889.1 т, с 68.4% по-малко спрямо предходната година.

Значително е намалял и уловът на хамсия спрямо 2003 г. – с 32.9% до 87.9 т. Регистрирано е намаление и при останалите видове морски риби. Поведението на видовете риба има сезонен характер и тяхната наличност зависи от климатичните и миграционните характеристики.

Калканът е друг вид морска риба, която поради деликатесните си качества поддържа висока реализационна цена и по тази причина е обект на засилен търговски интерес. Въз основа на проучвания на наличните ресурси, Министерството на земеделието и горите ежегодно определя квота за улов на калкан.

Определената квота за улов на калкан през 2004 г. е в размер на 40 т, а отчетеният улов възлиза на 16.2 т, което е с 60.3% намаление в сравнение с предходната година.

През 2005 г. общата годишна квота за улов на калкан във водите на Черно море е отново 40 тона, като уловът трябва да се отчита само през определени пристанища.

Уловът и търговията с есетрови риби, които са защитен вид, се осъществяват под регулациите на Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES). Съобразно запасите на есетрови риби, ежегодно се определя квота за улов с цел добив на хайвер.

За 2004 г. на България е определена квота от 22 т – на нивото от 2003 г.

По данни на ИАРА, през 2004 г. уловът на есетрови риби е спаднал с 12% спрямо предходната година, до 18 т, в т.ч.: 4 т – от Черно море и 14 т – от р. Дунав. На фиг. 1 е показан уловът на есетровите риби по видове.

Общият улов на сладководна риба през 2004 г. се е увеличил спрямо предходната година с 6% до 2 394 т, главно за сметка на нарастването му във вътрешните водоеми.

От 2004 г. се наблюдава засилен интерес както от физически, така и от юридически лица за наемане на водоеми и ползването им за стопански риболов. Този вид дейност се обуславя от нарастващото потребление на риба и рибни продукти от населението, респективно разширяване на съществуващите пазарни ниши. Това допринесе за увеличаване на уловите от стопански риболов през годината в страната.

През 2004 г. уловът на риба във вътрешните водоеми е нараснал с 12.9% спрямо предходната година достигайки, 2 025.6 т. Най-значителен е уловът на шаран (967.5 т), като бележи ръст спрямо предходната година с 28.7%. Следва уловът на толстолоб - 490.2 т, с 26% повече спрямо 2003 г. В по-големи количества е уловена и каракуда – 300 т, с 2.4% по-малко спрямо 2003 г.

В сравнение с предходната година, значителен ръст бележи уловът на канален сом – с 86%, достигайки до 48 т.

От останалите видове риба по-съществен е уловът на речен костур, бяла риба, бял амур, уклей и червеноперка (между 16 и 32 т).

Съгласно Закона за рибарството и аквакултурите от 2001 г., отчетеният улов от любителски риболов се регистрира като улов на риба във вътрешните водоеми в страната.

Уловът на риба в река Дунав през 2004 г. е намалял със 17.5% в сравнение с предходната година, до 404.2 т, в т. ч.: сладководна дунавска риба – 368 т, есетрови риби – 14.2 т и карагьоз – 22 т.

По данни на ИАРА, през 2004 г. са издадени общо 4 302 разрешителни за стопански риболов, в това число:1 968 - за Черно море, 1 598 - за р. Дунав и 736 - за вътрешните водоеми.

Повишена е ефективността на контрола на риболова и охраната на водоемите от бракониерска дейност в страната.

[i]Улов на рапани, миди и скариди[/i]

По данни на ИАРА, през 2004 г. отчетеният общ улов на морски организми в Черно море - рапани, миди и скариди се е увеличил около седем пъти спрямо предходната година, достигайки 2 462 т. Това се дължи главно на ръста на улова на рапани (над седем пъти), който представлява основен дял (99%) от общия улов на морски организми и през 2004 г достига 2 427.9 т.Високите цени на международните пазари на този вид морски организми определят значителния интерес към улова им. Периодично се извършват проверки на риболовните плавателни съдове за наличието на приспособления
за дънно тралиране, които са забранени за ползване при улов на рапани.

Уловът на скариди в Черно море поначало е в минимални количества и се движи в рамките между 0.1 – 0.5 т годишно. През 2004 г. той възлиза на 0.2 т, което е два пъти повече в сравнение с 2003 г.

Спрямо предходната година, уловът на черна морска мида също е нараснал два пъти, достигайки 33.7 т.

[i]Производство на сладководна риба в специализирани рибовъдни стопанства[/i]

По данни на ИАРА, към април 2005 г. в страната са регистрирани 244 рибовъдни стопанства, от които 167 топловодни (шаранови), 60 студеноводни (пъстървови), 4 есетрови, 11 мидени ферми и 2 ферми за отглеждане на водорасли.

Производството на зарибителен материал е необходимо с цел поддържане на рибните популации и увеличаване числеността на стопански ценните и търсени на пазара видове риба.

Данните на ИАРА сочат, че през 2004 г. в рибовъдните стопанства са произведени общо 19 036 310 бр. зарибителен материал, което е с 20.5% повече в сравнение с предходната година. Това се дължи главно на увеличеното производство на зарибителен материал от дъгова пъстърва - с 82.4% повече спрямо предходната година, достигайки 9 556 050 бр.

Традиционно най-голямо е и производството на зарибителен материал от шаран - 5 199 050 бр., или с 3.5% повече спрямо 2003 г. Следва производството на зарибителен материал от пъстър толстолоб, което е нараснало с 23% до 2 974 720 бр. Увеличение отбелязва и производството на европейски сом - до 102 380.

Най-голям спад през 2004 г. – със 74% е регистриран при производството на зарибителен материал от сивен (440 000). Значително е намаляло и производството на зарибителен материал от моруна (7 230 бр.) и руска есетра (108 440 бр.), съответно с 66.2% и 47.3%.

За разлика от предходните години, през 2004 г. е отчетено производство на зарибителен материал от веслонос – 32 500 бр. и чига – 6 100 бр. Есетровите риби са ценни и търсени видове на пазара не само заради добивания от тях хайвер, но и заради деликатесните качества на месото им.

Отчетеното през 2004 г. общо производство на риба и други водни организми в рибовъдните стопанства е нараснало с 12.1% в сравнение с предходната година, до 3 248 т. Това е в резултат главно на увеличеното производство на дъгова пъстърва до 1 555.4 т, със 76.8% повече спрямо 2003 г., а то е свързано с повишеното й търсене на вътрешния пазар.

Значително увеличение спрямо 2003 г. бележи и производството на черна морска мида в специализираните стопанства (над 7 пъти), като достига 117.7 т. Черната морска мида е нов аквакултурен обект, към който напоследък има засилен интерес, тъй като е много перспективен.

Въпреки, че е нараснало приблизително 3 пъти, производството на европейски сом остава малко - 17.8 т. Регистриран е ръст и при производството на пъстър толстолоб – с 23.3%, до 521.1 т.

Съществено е спаднало производството на шаран през 2004 г. - с 19.2% спрямо предходната година, до 881.2 т, но въпреки това остава голямо по обем.

По данни на ИАРА, през 2005 г. се очаква нарастване на общия улов на риба и други водни организми с около 10% - 12% спрямо предходната година, достигайки приблизително 9 100 т. Това увеличение ще бъде за сметка главно на по-добрата отчетност на уловите и на очаквания по-голям улов на рапани и копърка. Производството на риба за консумация и зарибителен материал в рибовъдните стопанства се предвижда да достигне приблизително 3 700 т, с около 14% повече спрямо предходната година.

Основание за такава прогноза дава продължаващото нарастване на броя на регистрираните специализирани стопанства за отглеждане на риба и други водни организми, в резултат на повишения интерес към този вид дейност. Положително влияние оказва и фактът, че сектора се подпомага чрез финансиране по програма САПАРД.

[i]Внос на риба и рибни продукти[/i]

По предварителни данни на Агенция "Митници", през 2004 г. общият внос на риба и рибни продукти в България нараства слабо спрямо предходната година (с 1.6%), достигайки 23 562 т . Стойността на вноса е в размер на 17 796 955 щ. д. Вносът се налага за разнообразяване на асортимента на пазара с видове, каквито не могат да се уловят в българските териториални води, както и за осигуряване на суровина за консервната индустрия.

Обикновено, най-голям дял в структурата на вноса заема замразената
риба - около 90%, като през 2004 г. обемът й е 20 069 т. Сравнявайки с предходната година се наблюдава незначително намаление на вноса на замразена риба - с 1.8%. Традиционно се внасят видове риба, каквито не се произвеждат в България – сьомга, херинга, акула, сардина, мерлуза и др. Общата стойност на вноса на замразената риба е 10 797 698 щ. д., при средна цена 538 щ. д./т (франко българска граница, без начислени мито, ДДС, транспортни и др. разходи).

В България няма улов на скумрия, поради което за задоволяване на пазара както за директна консумация, така и за консервната промишленост се осъществява внос. Практически, около 80% от внасяната замразена риба е скумрия. През 2004 г. са внесени 16 393 т скумрия със средна импортна цена 506 щ. д./т на обща стойност 8 301 126 щ. д.

Основни контрагенти, от които са внесени по-големи количества замразена скумрия са САЩ (50%), Канада (20%), Великобритания (10%), Холандия (6%), Норвегия (5%), Ирландия (4%) и др.

През 2004 г. вносът на скумрия от Холандия бележи значителен ръст – около 11 пъти повече спрямо 2003 г. Това се обяснява със спада на средната вносна цена, приблизително с 9% (от 621 на 566 щ. д./т). По тази причина е увеличено и количеството, внесено от Великобритания - с 68%. Съществено нараства импортът на скумрия от Норвегия (7 пъти) и от САЩ (с 18%). В същото време, голямо намаление отбелязва вносът от Ирландия (с 81%) и от Канада (18%).

С около 35% е нараснал вносът на филета и други меса от риба, достигайки 1 520 т. Преобладава вносът на замразени филета от видове риби, нетипични за България като сьомга, акула, риба тон, треска, мерлуза и др. През 2004 г. практически половината внос на филета и други меса от риба е с произход от Аржентина (764 т), около 9% е от Норвегия (136 т), а по-малки количества са внесени от Германия (86 т), Испания (67 т) и Холандия (30 т). Наблюдаваният ръст е в резултат главно на намалението на средната вносна цена за тон (с 20%) от 1 655 щ. д. през 2003 г. на 1 330 щ. д. през 2004 г., както и за задоволяване вкуса на по-претенциозните потребители, въпреки по-високите
цени на филетата.

Следвайки тенденциите в развитите страни, напоследък в България се наблюдава промяна на хранителните навици на потребителите, като за по-голямо удобство те се насочват към готовите храни и полуфабрикатите. Именно затова съществен ръст отбелязва вносът на готови храни и консерви от риби – с 45% повече в сравнение с 2003 г., достигайки 1 026 т. По-големи количества рибни консерви са внесени от Индонезия, Полша, Литва и Тайланд.

Все още не е отменена Заповед РД 09 – 193 от 16.04.2004 г. на Министъра на земеделието и горите за забрана на внос на сьомга, уловена в Балтийско море, в сила от 1 май 2004 г. Причина за тази забрана са повишените нива на диоксин, установени в балтийската сьомга. Забраната важи за внос на сьомга от всички страни-членки на ЕС (включително и новоприсъединените).

По данни на НВМС, към момента в България не е осъществен такъв внос.

През първите четири месеца на 2005 г. е регистриран внос на 9 109 т риба и рибни продукти, с 16.6% повече спрямо същия период на предходната година.

Очаква се през 2005 г. вносът на риба и рибни продукти слабо да се увеличи в сравнение с предходната година до 24 000 т. Внася се главно замразена риба, за задоволяване на консервната промишленост със суровина, както и видове риба, които не могат да се уловят в българските териториални води, за обогатяване асортимента на
пазара.

[b]Фактори, определящи потреблението на риба и рибни продукти[/b]

[i]Консумация на риба и рибни продукти[/i]

По данни на НСИ, през 2004 г. годишното потребление на риба и рибни продукти от домакинствата е нараснало с 13.2% спрямо предходната година, достигайки 4.3 кг на лице. Това количество е определено на база извършеното наблюдение на домакинствата и не включва потреблението в ресторанти, столове и др. заведения за обществено хранене. Поначало потреблението на риба и рибни продукти в страната е по-ниско в сравнение с други морски държави. Това се дължи както на по-високите цени на някои видове риба, така и на липсата на традиции за редовната им консумация, въпреки диетичните и здравословни качества на рибата. Голяма част от асортимента риби и рибни деликатеси, предлагани на вътрешния пазар са вносни, поради което цените им са значително по-високи. В България повече риба се консумира през летните месеци, а също и по време на някои християнски празници (Никулден), когато търсенето е по-голямо и това създава предпоставки за спекулативно нарастване на цените й на пазара.

Общият износ на риба и рибни продукти, осъществен през 2004 г. е 5 630 т, с 3% по-малко спрямо предходната година (Приложение 5, стр. 35 - 36). Въпреки намаленото количество, обаче, стойността на изнесената рибна продукция е нараснала с 12.5% (до 10 864 039 щ. д.) поради по-високите експортни цени.

В структурата на износа през 2004 г. (5 630 т - общо) се включват: 5 268 т риба, ракообразни и мекотели (прясна, охладена, замразена, пушена, осолена, филета от риба) и 362 т рибни продукти – готови храни и консерви от риба, в т. ч. хайвер, ракообразни и мекотели.

Поначало най-голям дял в износа на риба и рибни продукти от България заемат мекотелите - около 40%. През 2004 г. износът им е намалял с 12% в сравнение с предходната година до 2 325 т.

Износът на мекотели (миди, стриди, октоподи, калмари, охлюви и др. безгръбначни) през 2004 г. е на обща стойност 5 938 108 щ. д. при средна експортна цена 2 555 щ. д./т. (франко българска граница). Прави впечатление, че цената за тон продукция е нараснала значително – с 51% (при 1 694 щ .д./т през 2003 г.). Мекотелите се приемат за луксозна храна, поради което се предлагат на висока цена.

Най-значителен износ на мекотели е осъществен за Япония – 1 025 т, с 69% повече спрямо предходната година.

С 20% е нараснала средната цена за тон мекотели, изнесени за Япония - от 3 119 щ. д. през 2003 г. на 3 757 щ. д. през 2004 г. При останалите страни, за които се насочват по-големи количества мекотели се наблюдава известно разместване. Износът за Турция през 2004 г. също е нараснал съществено спрямо 2003 г. – с 54%, докато за други
контрагенти като Гърция, Франция и Корея е намалял, съответно с 36%, 38% и 21%.
Най-висока експортна цена е реализирана при износ за Корея – 4 382 щ.
д./т, следвана от Франция – 4 244 щ. д./т и Япония. Износът за съседни Гърция
и Турция е на по-ниски цени – между 780 и 980 щ. д./т.

На второ място по обем изнесена продукция е експортът на замразена риба, който през 2004 г. отбелязва минимален спад (с 2.6%) спрямо предходната година, до 1 400 т. Общата стойност на износа е 1 193 248 щ. д, при средна цена 853 щ. д./т, която е с 31% по-висока в сравнение с 2003 г.

Обикновено Румъния и Югославия са основните контрагенти на страната ни, за които се насочват по-големи количества замразена риба, главно шпрот, трицона или цаца. През 2004 г. двете съседни страни заемат дял от около 80% (1 102 т) в общия износ (с превес на Румъния).

Значително е нараснал износът на замразена риба за Германия през 2004 г. – със 107%, достигайки 214 т. Изнасяна е главно пъстърва (170 т), при това на доста висока цена - 3 190 щ. д./т.

През 2004 г. е регистрирано увеличение с 2.6% на износа на сушени, осолени, пушени или в саламура риби, до 1 353 т. Приблизително 90% от общия обем на износа е насочен за Румъния (1 193 т), с много ниска средна цена - 461 щ. д./т. В същото време, малки количества с дестинация за европейски пазари (Германия и Холандия) са реализирани на доста високи цени – между 3 100 и 8 300 щ. д./т.

По митническа тарифна позиция 0305 20, която включва черен дроб и хайвер, през 2004 г. е осъществен износ в размер на 600 кг на средна експортна цена 460 щ. д./кг. Основни дестинации са САЩ, Германия, Франция и Литва, като цените за отделните страни варират между 405 и 588 щ. д./кг.

По тарифна позиция 1604 30 100 – хайвер са изнесени 700 кг на средна цена 620 щ. д./т. Основно направление на черния хайвер е САЩ, на средна реализационна цена 644 щ. д./т. В сравнение с 2003 г. количеството хайвер, изнесено за САЩ е намаляло с около 20%, но за сметка на това средната експортна цена е нараснала с около 18% (поради ниския обменен курс на лева спрямо долара през 2004 г., цената в лева е с по-слабо увеличение).

Българският хайвер е с отлично качество, поради което се реализира на доста високи цени на външните пазари.

Търговията с хайвер се регулира от Секретариата на Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITЕS), посредством ежегодно определяне на квоти. За 2004 г. на България беше определена експортна квота в размер на 1 720 кг, като само малка част от нея е изпълнена – около 30%. Основна причина за това е, че Секретариата много късно определи годишния размер на квотата за България.

За 2005 г. квотата за износ на черен хайвер е редуцирана до 1 460 кг, при това само от моруна.

Към момента в България има 4 лицензирани предприятия за износ на риба и рибни продукти в ЕС. Две от тях са за експорт на черен хайвер, като квотата се разпределя пропорционално между тях. Другите две предприятия са за износ на почистена и замразена пъстърва и филе от пъстърва, филетирани и осолени сардини, и аншоа. Още 3 рибопреработвателни предприятия са одобрени от експерти на ЕС, като очакват акредитация.

През 2004 г. се наблюдава нарастване на износа на готови храни и консерви от риба с около 40% в сравнение с предходната година, до 362 т. Това се дължи главно на увеличения с 85% износ по тарифна позиция 1605 - ракообразни и мекотели, приготвени или консервирани. Изнесени са 309 т, от които 308 т мекотели. Основни дестинации за износ на мекотели са Корея (186 т) и Япония (103 т), като изнесените количества са значително увеличени, спрямо 2003 г. съответно със 127% и 45%.

За първите четири месеца на 2005 г. е осъществен износ на 874 т риба и рибни продукти, с около 1% повече в сравнение със същия период на предходната година.

През 2005 г. се очаква износът на риба и рибни продукти слабо да нарасне - с около 3% в сравнение с предходната година, достигайки 5 800 т. Обикновено по-голям обем на износа се регистрира през втората половина на годината, поради сезонния характер, климатичните условия и миграцията на рибата. По-високите цени на рибата на външните пазари също се очаква да стимулират експорта.

[i]Цени на риба[/i]

Приетият през 2001 г. Закон за рибарство и аквакултури (ЗРА) оказа положително влияние на развитието на рибната индустрия в страната.

Изискването на регистрация на производителите и издаването на разрешителни за риболовна дейност, съгласно ЗРА, до голяма степен допринесе за съществено намаляване на незаконния улов и производство на риба.

Въпреки взетите от ИАРА мерки за засилване на контрола по водоемите и значителното ограничаване на бракониерската дейност, тя все още създава проблеми и на пазара продължават да се предлагат големи количества риба на по-ниски цени.

По данни на САПИ ООД, през 2004 г. цените на основните видове риба, предлагани на пазара в страната отбелязват спад в сравнение с предходната година, с изключение на цената на цацата.

[i]Цени на едро на риба[/i]

През 2004 г. намалението при цените на едро на основните видове риба варира в границите между 3% и 6%. Най-голямо намаление спрямо 2003 г. е отчетено при цената на скумрията – с 6.4%. В териториалните води на България няма улов на скумрия и около 80% от внесеното количество замразена риба е именно от този вид. През 2004 г. се наблюдава лек спад на средната вносна цена на скумрията (с 2.8% в доларово изражение), което се отрази и на цената й на вътрешния пазар. Следват цените на хек, толстолоб и пъстърва, при които спадът на цената на едро е съответно с 5.5%, 3% и 2.7%.

Единствено цената на цацата отбелязва ръст (с 11%) в сравнение с 2003 г., достигайки 1.01 лв./кг. Това увеличение се обяснява със значително намалелия през годината улов на този вид риба (с 68%).

[i]Цени на дребно на риба[/i]

Цените на дребно на риба през 2004 г. следват същата тенденция както и тези на едро. Най-силно изразено е намалението на цената на скумрията – със 7.9%. При останалите видове риби спадът е по-слаб – между 2% и 5%.

Отново увеличение се наблюдава само при цената на цацата, която е с 4.3% по-висока в сравнение с тази през 2003 г.

2005 г. започна с цени на едро по-високи от предходната година за някои видове риба (скумрия, хек, толстолоб), докато цените на дребно при всички видове отбелязват ръст. Очаква се и до края на годината цените да се задържат на нива около или малко по-високи от тези през 2004 г.

[b]Политика при улов, производство и търговия с риба и рибни продукти[/b]

[i]Нормативна уредба[/i]

През 2005 г. продължава обсъждането на проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за рибарство и аквакултури в Народното събрание. Предложени са промени, създаващи законова база за регулиране на отношенията в областта на продажбата на риба и други водни организми и създаването и функционирането на организации на производителите на риба и други водни организми, както и сдружения на тези организации. Тези промени са в изпълнение на поетите от Република България ангажименти по преговорна глава 8 – "Рибарство" и целят завършване на цялостната подзаконова уредба, отнасяща се до отрасъла и хармонизацията на българското законодателство с това на ЕС.

Със заповед на МЗГ и МОСВ ежегодно се определя режима за риболов в рибностопанските обекти и сроковете за забрана на улов през размножителните периоди на видовете, с оглед опазване на биологичното разнообразие и за създаване на оптимални условия за естественото възпроизводство на риба и други водни организми във водите на Черно море, река Дунав и вътрешните водоеми.

През 2004 г. са извършени над 35 000 проверки в обекти за стопански и любителски риболов, на рибовъдни стопанства, на плавателни съдове и в обекти за търговия с риба. В резултат на контролните мероприятия, инспекторите на ИАРА са съставили 1 196 акта за установяване на административни нарушения.

През 2004 г. приключи доставката на оборудване по завършилия проект по програма ФАР - "Повишаване на административния капацитет на ИАРА" на 17 патрулни лодки за извършване на контрол на вътрешните водоеми, два патрулни катера за обход на река Дунав и два големи патрулни катера за контрол на водите на Черно море. С помощта на новопридобитите плавателни съдове специално обучени служители към регионалните звена на ИАРА извършват обход и наблюдение на речните и черноморските територии
настраната, като се следи за нарушения и бракониерска дейност.

В изпълнение на Националната програма за зарибяване, през 2004 г. са зарибени р. Дунав – при гр.Видин, голям брой язовири със стопанско значение и реките – Струма, Места, Осъм, Вит, Златна Панега, Тунджа и Ропотамо, като общото количество зарибителен материал възлиза на 908 хил. броя, с общо тегло 9 тона. Разселеният зарибителен материал е на обща стойност 83 000 лв.

Националната програма за зарибяване на р. Дунав и вътрешните водоеми през 2005 г. продължава основните приоритети, заложени в концепцията за възстановяване и поддържане на рибните запаси. Основно внимание ще бъде обърнато на поддържането на запасите от промишлени видове, чрез попълване на репродуктивната част от популациите им (шаран, бял толстолоб, бял амур). В програмата са заложени също атрактивни за любителския риболов видове, като див шаран, балканска пъстърва и европейски сом. Средствата, отпуснати за изпълнение на програмата са 80 000 лв.

[i]Международна дейност на ИАРА през 2004 г.[/i]

По отношение на международната дейност на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури през 2004 г. се отбелязва успешно приключилия Туининг проект по програма ФАР "Повишаване на административния капацитет на ИАРА". Съществена част от международната активност на ИАРА през изминалата година представлява участието в работата на подкомитетите на Генералната комисия за рибарство в Средиземно море /GFCM/, както и в подкомитетите на Главна дирекция "Разширяване" на Европейския съюз /Брюксел – 2004 г., София – 2005 г./.

Българска делегация взе участие в Министерската среща на ФАО по въпросите на рибарството /март, 2005 г./, където бяха подписани Декларацията по въпросите на нелегалния, нерегламентиран и недеклариран риболов, както и Декларацията за щетите от цунамито, свързани с рибарството.

Представители на агенцията взеха участие в Международната работна среща на Световната търговска организация, свързана с рибарството, организирана съвместно от Еврофиш, ФАО и СТО /март, 2005 г./, в Симпозиума на Комисията за опазване на живите морски ресурси на Антарктика /CCMLR/ - април, 2005 г., както и в Международната конференция за перспективите за развитие на рибарството 2007-2013 /април, 2005 г./.

В областта на рибарството, страната ни участва като пълноправен член или наблюдател в следните международни организации: Организацията за развитие на рибарството в Централна и Източна Европа, "Еврофиш", Организацията по прехрана и земеделие към ООН – ФАО, Генерална комисия за рибарство в Средиземно море. Липсата на риболовен флот, който да извършва активен риболов в зоната на действие на Конвенцията за бъдещо многостранно сътрудничество в областта на риболова в Северозападния Атлантик /NAFO/, както и намаляването квотите за улов на страните, наложи предприемането на процедура по прекратяване членството на нашата страна в тази конвенция.

[b]Външнотърговски режим[/b]

[i]Внос на риба и рибни продукти[/i]

В Митническата тарифа на Р България за 2005 г. са определени следните общи ставки на автономното мито за риба – жива, прясна, замразена, филета, сушена, осолена, пушена, в саламура, ракообразни и мекотели:

За всички позиции от Глава 3, автономното мито е 10%, с изключение на:

Тарифни позиции, за които митото е 5%:

0303 11 000 – червена сьомга,
0303 19 000 - други,
0303 22 000 - атлантическа сьомга,
0303 50 000 – херинги,
0303 74 300 – от вида на обикновената скумрия,
0303 74 900 – от вида на австралийската скумрия.

Позиции, за които автономното мито е 20%:

0307 39 100 – миди от рода Mytilus spp.
0307 39 900 – миди от рода Perna spp.

Тарифни позиции с 25% автономно мито:

1604 – готови храни и консерви от риби, хайвер и
1605 – ракообразни, мекотели и др. безгръбначни

В Приложения на Митническата тарифа (МТ) са посочени преференциалните мита, които България предоставя при внос на риба и рибни продукти:

В Приложение № 1.4 на МТ е посочен списъкът на тарифните позиции по Глава 3 и позиции 1604 и 1605, чийто внос от ЕС е с нулево мито. В Приложение № 1.5 са посочени преференциалните ставки на митата за тарифните номера в Глава 3, които за периода 1.01. – 28.02. са 4%, а за 1604 и 1605 - с 10% мито. За периода 1.03. – 31.12. същите са с нулево мито.

Вносът на риба, ракообразни, мекотели и др. по Глава 3 на Митническата тарифа, както и по тарифни позиции 1604 и 1605 от страните от ЕАСТ се осъществява на нулево мито (Приложение № 2 на МТ). Вносът от ЦЕФТА на риба и рибни продукти е с нулево мито (Приложение № 3.1 на МТ).

При внос от Турция на приготвени храни и консерви от тон, скокливи риби и риби с набразден корем (1604 14) и други приготвени храни и консерви от риби (1604 20 70) - митото е 24.5% за квота от 100 т за всяка от позициите (Приложение № 4 на МТ).
Внос на мекотели по позиция 0307 от Албания е с нулево мито за 100 т квота (Приложение № 7 на МТ).

[i]Износ на риба и рибни продукти[/i]

Износителите на риба и рибни продукти от България могат да се възползват от следните договорени преференции:

Износът на риба и рибни продукти в страните от ЦЕФТА е с нулево мито.

Квоти от 150 т живи шарани и сладководни риби, и 100 т замразени шарани с нулево мито при износ за Македония.

При износ за Турция квота от 55 т брашна, прахове и агломерати от водни безгръбначни, различни от ракообразните с 50% намаление на митото.

[i]Програма САПАРД[/i]

Програма САПАРД подпомага сектор рибарство и аквакултури, чрез финансиране на проекти по отделните мерки на програмата, както следва:

1 Финансиране на проекти по Мярка 02. Подобряване на преработването
и маркетинга на селскостопански и рибни продукти. Инвестиционната
помощ се предоставя за:

внедряване на оборудване и технологии за правилно съхраняване на
прясно уловената рибна продукция от водоемите до местата за преработка и до пазарите, вкл. охлаждане, производство на лед за съхраняване рибата и
замразяване;
изграждане на нови и реконструкция на действащи преработвателни предприятия, внедряване на технологии за първична и дълбочинна преработка на рибата и другите аквакултури за въвеждане на пазарно ориентирани продукти, разширяване на асортимента, подобряване на хигиената и повишаване качеството на рибните продукти;
преработване на суб-продуктите и производствените отпадъци, и елиминиране или обработване на технологичните отпадъци;
закупуване на оборудване за производство на нови продукти и съвременно пакетиране;
лаборатории и оборудване за подобряване и контрол на качеството на продуктите (HACCP).
До 01.12.2004 г., по тази мярка са одобрени 14 инвестиционни проекта за пазари на производители за риба и рибни продукт. Общият размер на инвестициите е 32 963 959 лв. и размер на субсидията – 15 663 881 лв.

2 Финансирането на проекти по Мярка 03. Развитие и разнообразяване на икономическите дейности, създаване на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи с цели интегрирано развитие на селските райони чрез:

Развитие на малките и средни предприятия, включително тези в областта на
аквакултурите, с цел осигуряване на допълнителни доходи на местното
население и подобряване начина на живот;
Развитие на инициативи, свързани с грижите, защитата и изследването на
местните флора и фауна, както и развитието на спортния риболов;
Маркетинг и реклама на продукти за селски туризъм на местно и международно
ниво;
Опазване на околната среда, подобряване на ландшафта и опазване на
биоразнообразието в селските райони;

Инвестиционната помощ се използва за:

Сладководни рибовъдни стопанства в топли и студени води:

Реконструкция, разширяване и модернизация на басейни;
Изграждане и оборудване на прилежащи рибо-люпилни;
Закупуване на автоматични хранилки за риба;
Закупуване на специализиран транспорт за жива риба и раци (оборудвани с
апаратура за контрол на подаването на течен кислород и хладилници);
Изграждане и обновяване на прилежащи цехове за първична обработка –
изчистване, обезглавяване и замразяване;
Закупуване на апаратура за контрол върху отпадъчни води от езерата и водоемите;
Закупуване и поставяне на оборудване за следене качеството на водата;
Изграждане на складове.

Развъдници за раци:

Създаване на развъдници за раци;
Закупуване на необходимото оборудване;
Закупуване на транспортни средства.

Морски аквакултури:

Ферми за миди, скариди и водорасли:

Изграждане и обновяване на ферми за миди;
Изграждане и обновяване на ферми за скариди и морски растения;
Изграждане и обновяване на прилежащи към фермите за миди преработвателни цехове;
Закупуване на подходящи транспортни средства;
Изграждане и обновяване на черноморски ферми за отглеждане на риба

Изграждане и оборудване на ферми за производители (риби майки);
Изграждане и оборудване на прилежащи риболюпилни и ферми за отглеждане
на зарибителен материал;
Изграждане и оборудване на ферми за угояване на риба;
Закупуване на автоматични хранилки за риба;
Закупуване на специализиран транспорт (оборудван с апаратура за контрол на
подаването на течен кислород) и хладилен транспорт;
Изграждане или обновяване на прилежащи цехове за първична обработка на
рибата: изчистване, обезглавяване, замразяване;
Изграждане и оборудване на складове;
Изграждане и оборудване на водни рециркулационни системи;
Изграждане и оборудване на лаборатории (включително оборудване за
следене качеството на водата);
Закупуване на плавателни средства за обслужване на плаващите морски ферми

Риболовен туризъм:

Създаване и модернизация на специализирани риболовни райони;
Изграждане и обновяване на бази за настаняване на туристи;
Подобряване на базовата инфраструктура;
Създаване или подобряване на открити терени – места за пикник, тоалетни;
Закупуване на оборудване за риболов.

По тази мярка до 01.12.2004 г. са одобрени 11 инвестиционни проекта в сектор аквакултури - 8 за сладководни стопанства, 3 за черноморски ферми и 2 за рибиловен туризъм. Общият размер на инвестициите е 4 043560 лв. и размер на субсидията –1 879 026 лв.
3 По Мярка 04. Създаване на организации на производителите също се предвижда подпомагане на производството на риба. Целта е насърчаване създаването на организации на земеделски производители, чрез подпомагането им по програмата, с оглед подобряване на доходността от продукцията, възприемане на стандарти за определените видове продукти, ефективна стандартизация на всички пазарни етапи и доставка от производствения регион и др.

Избираеми за подпомагане са само организации на производители, които: имат не по-малко от 301 члена, които имат обща годишна пазарна продукция не по-малко от - 600 т морски риболов и аквакултури или 150 т сладководни риби;

Повече информация и официални документи по програма САПАРД могат да бъдат намерени на Интернет страницата на МЗГ, на адрес: www.mzgar.government.bg.

[b]Международен пазар на риба[/b]

[i]Европейски Съюз[/i]

Съвкупността от правила и механизми по експлоатацията, преработването и търговията с риба и водни организми формира Общата политика в рибарството (ОПР) в ЕС. Целта на ОПР е постигане на устойчиво развитие на отрасъла чрез отговорен риболов и опазване на рибните ресурси, осигуряване на добър жизнен стандарт за рибарската общност, стабилизиране на пазарите, обезпечаване на достатъчно предлагане на рибни продукти на достъпни цени.

ЕС ежегодно определя Общ допустим улов за основните видове риба за всяка страна. Въвеждат се производствени квоти, с оглед ограничаване на свръхпроизводството на риба и устойчиво възстановяване на рибния ресурс. С проведената през 2002 г. реформа в ОПР се цели намаляване на общата вместимост на флота за постигане на по-голяма рентабилност в сектора. Риболовният флот на ЕС беше твърде голям спрямо наличните рибни ресурси и това увеличава опасността от изчерпването им.

Разрешението на Европейската Комисия за въстановяване на намаляващите рибни запаси и частично ограничаване на Общия допустим улов срещнаха сериозен отпор в рибния сектор. През декември 2004 г. Съвета по рибарство постигна компромисно споразумение министрите по рибарство в ЕС да съгласуват намаление на квотата и да отхвърлят предложението за стабилизиране на затворените пространства. Размерът на квотата, определен от Съвета е на база 10% намаление на средния улов на риба.

През април 2004 г., ЕС одобри така наречената "хигиена на пакетиране" – нови правила, които подпомагат уеднаквяването, хармонизирането и опростяването на съществуващите хигиенни изисквания. Помощта е за създаване на самостоятелен хигиенен режим, покриващ храните и обслужващите лица във всички сектори. Основните хигиенни правила касаят всички храни, докато специфичните правила засягат рибните продукти и двучерупковите мекотели (миди, стриди и др.). Новите правила ще влезнат в сила от 1 януари 2006 г., съгласно Директива 2002/99/ЕС, въвеждаща основните принципи на сертифициране (в сила от 1.012005 г.) и не се прилагат за трети страни.

В резултат на редуцираните квоти, отчетеният улов на риба в ЕС -15 за периода 2002 - 2004 г. постепенно намалява (годишно производство около 8 млн. т риба). Най-голям спад през 2004 г. е отчетен в Германия, Гърция, Франция и Португалия. Около ¾ от улова е от Североизточния Атлантик. Предвижда се и през 2005 г. да продължи този спад вследствие на нарушените рибни запаси и ограничението за намаление на улова.

От 1 май 2004 г. 10 нови страни се присъединиха към ЕС, при което европейските морски страни се увеличиха от 13 на 20. С тяхното присъединяване се увеличи и територията на европейските води и нарасна и размера на рибната индустрия. Новите страни-членки получиха финансова помощ всяка за своя рибен сектор (272 млн. евро за периода 1.05.2004 – 31.12.2006 г.).

Новите мерки в контекста на проведената през 2002 г. реформа в Общата политика в рибарството на ЕС, в сила от 1 януари 2003 г. са:

запазване политиката на управление на рибните ресурси и дейността на европейския риболовен флот;
контрол на политиката за подпомагане, засилване усилията за въвеждане на правила за интензивно сътрудничество между страните-членки;
структурна политика, осигуряваща финансова помощ за рибната индустрия;
външна политика, допускаща управление на рибните ресурси в извън европейски води;
нарастване на участието на рибарите и на другите лица, заети с тази дейност при управление на Общата политика в рибарството и в процеса на вземане на решения.

Така бяха създадени няколко Консултативни съвета за съответните територии: Балтийско море, Средиземно море, Северно-източните води, Южно-източните води и др.
През ноември 2004 г., Европейската Комисия постави за обсъждане предложение за фиксиране на възможностите за рибарството за 2005 г. Целта на предложените мерки е да се възстановят намаляващите запаси, в съответствие със съветите на учените в тази област.

Като храна рибата е много полезна и се включва в здравословните диети. Напоследък потребителите заместват прясната, пушената и солена риба с готови храни от риба. Нараства популярността и удобството на тези храни, и по-специално между младите, работещи хора, които се насочват към консумация на лесни за употреба рибни продукти. Промененото търсене на тези продукти дава възможност за развитие на рибната индустрия. Промяната на предпочитанията на потребителите, заедно с намалението на рибните запаси в европейски води, както и значителните количества внос от трети страни отговарят на нуждите на европейския пазар. Строгите санитарни изисквания обаче оказват натиск на преработвателната индустрия и доставките от трети страни.

ЕС има един от най-големите търговски дефицити (около 7 млрд. евро) в света при търговията с риба и рибни продукти. Съюзът внася годишно около 4 млн. т. риба и рибни продукти, а изнася около 1.5 млн. т. Норвегия е водещият доставчик на риба и рибни продукти, заемащ дял от 15.6% в общия внос в ЕС. Следват: Ирландия, Китай, Аржентина, САЩ, Мароко и др. След премахване на забраната за внос, Китай се надява да възвърне позициите си на голям вносител на европейския пазар. Основни дестинации за износ са Русия, Нигерия, Египет, Япония и др.

Испания е страната, внасяща най-много риба (25%), следват Дания (14%), Великобритания (12%) и Германия (11%). Основните страни износителки са
Холандия (33%) и Испания (21%).

ЕС все повече разчита на вноса на риба и рибни продукти от трети страни, главно за преработвателната промишленост. Около 80% от годишния импорт е на не-преработени рибни продукти. Филета от риба и друго рибно месо са основните внасяни продукти, представляващи 22% от общия внос на риба в ЕС, а около 10% от него е с произход от САЩ. Търговията със САЩ включва най-вече внос на треска.

Водещата страна-вносител – Испания внася главно замразена риба, ракообразни и мекотели (72% от общия импорт). Дания внася прясна или охладена риба (49%), Германия – филета и друго месо от риби (61%), Великобритания – преработени или консервирани риба, филета и друго рибно месо (60%).

[i]Великобритания[/i]

Търсенето на риба и морска храна във Великобритания продължава да нараства, като водещ фактор е удобството от хранене с полуфабрикати и грижата за здравето. Великобритания е най-големият пазар за готови храни в Европа. Сьомгата е най-популярната риба, която заема 31% от продажбите по видове на пазара. Около 88% от рибата, предлагана на дребно в магазинната мрежа се реализира в супермаркетите.

Великобритания продължава да бъде зависима от вноса на риба, за да посрещне търсенето на морски храни на вътрешния пазар. САЩ е ключов доставчик на консервирана сьомга на британския пазар, заемайки дял от 6% от общия внос. В същото време се изнасят значителни количества риба – най-вече сьомга и ракообразни, които са насочени за другите европейски страни.

През последните години общият улов на риба отбелязва спад, но като компенсация нараства уловът на морска риба във Великобритания. Голямо значение за рибната индустрия имат ракообразните, чийто дял в общия обем на улова е около една трета. За съжаление напоследък уловът им намалява, което се отразява неблагоприятно на преработвателната промишленост, тъй като те се реализират на висока цена.

Рибният сектор във Великобритания претърпя значителни структурни промени във връзка с настъпилите изменения на ОПР: намаляване капацитета на риболовния флот (с около 15%), намаление на квотата за основните видове бели риби, въвеждане на план за възстановяване на запасите от треска и др. Всички тези промени, придружени със слаба печалба правят британския флот нестабилен.Сьомгата има ключово значение за британската рибна индустрия и нейното производството при развъдни условия е най-широко разпространено. То е концентрирано в Шотландия, в малко на брой компании (15), повечето от които са международна собственост и покриват около 70% - 80% от общото производство.

През 2004 г. производството на сьомга във Великобритания отбелязва спад с около 5% в сравнение с предходната година, до 142 200 т. По тази причина съществено нараства вносът, с 36.3% достигайки 15 400 т. По-големи количества сьомга се внасят от Норвегия. Наблюдава се намаление на износа със 7.7% до 65 000 т, докато вътрешната консумация незначително се е увеличила (с 1%) – 65 800 т.

Средната цена на сьомга за десетмесечието на 2004 г. е около 4.20 щ. д./кг, което е с 5% повече в сравнение със същия период на 2003 г. През 2005 г. се предвижда слабо намаление на общото предлагане и потребление на сьомга във Великобритания.

[i]Франция[/i]

Франция е нетен вносител и най-големият потребител на морски продукти в Европа. Предвид слабото производство и голямото търсене, Франция се превръща в добър пазар за всякаква морска храна. С голям брой население (62 млн.) и висока средна консумация на човек - около 28 кг годишно, страната осъществява голям внос за задоволяване на потребителското търсене. Годишният търговски дефицит на риба и рибни продукти възлиза на 530 – 550 хил. т. По-големи количества се внасят от европейските страни: Великобритания, Испания, Ирландия, Холандия, както и от САЩ, Норвегия и др. САЩ е основният вносител на филе от морска треска, сурими, омари, миди, сьомга.

Голяма е консумацията на сурими във Франция. Производството в страната е стабилно, но недостатъчно за да задоволи повишеното търсене, поради което се внася. По тази причина значително нарасна капацитетът на промишлената преработка на този вид риба. САЩ е водещият вносител на сурими, а по-нататъшната преработка на рибата, добавяне на подправки и пакетиране се извършва във Франция. САЩ е в косвена конкуренция с Литва, която е най-големият преработвател на рибни продукти за ЕС.

Най-предпочитаната за потребителите риба във Франция е сьомгата, а страната е и най-големият европейски консуматор – 2 кг/човек средногодишно. През последната декада, цената на сьомгата спадна в резултат на увеличеното й производство в развъдни условия в Норвегия, Шотландия и Ирландия. Френският пазар е наситен със сьомга и се предлагат различни разфасовки (цели риби, филета и др.), преработени риби – пресни, замразени, пушени, мариновани и др. Продуктите от сьомга във Франция се конкурират с филета от речна риба и птичи разфасовки. Сьомгата е най-предпочитания вид риба от
френските домакинства и то най-вече - пушена.

В началото на 2004 г., консумацията на сьомга във Франция беше сериозно засегната от публикация в научно списание. Според статията съществува риск от злокачествени заболявания за потребителите, консумиращи сьомга, отглеждана в развъдни условия. След тази публикация продажбите на сьомга в специализираните рибни магазини значително спаднаха - с 45%, а в супермаркетите – с 80%. Намалението обаче засяга само целите риби, докато при продажбите на парчета е отчетен ръст с 50%. Пушената сьомга се счита за празнична храна във Франция. По тази причина по време на празници
продажбите й нарастват значително.

От сладководните риби, най-предпочитани са филетата от различни видове треска и хек. Омарите са луксозна храна, консумирана най-вече в ресторантите.

Пазарът на замразени миди във Франция включва 3 сегмента. Повече от половината на първия е съставен от малки по размер замразени продукти, главно внос от Аржентина и САЩ, използвани в рибната индустрия за приготвяне на различни храни. Вторият сегмент е развит през последните 4-5 години и включва предлагането на замразени миди без хайвер (внос от Исландия и Канада), които поради по-ниските си цени се конкурират успешно на пазара с мидите с хайвер. На трето място е пазарът, предлагащ миди внос от Чили, Перу и Канада. Тези миди са с висока цена във Франция, за разлика от други европейски пазари.

По предварителни данни, през 2004 г. производството на миди във Франция е нараснало с около 9.6% спрямо предходната година, достигайки 20 000 т, но въпреки това вносът също се е увеличил – с 8.5%, до 21 000 т. Така заедно с началните наличности (1 500 т) се осигурява общо предлагане в размер 42 500 т.

Износът остава на нивото от предходната година – 5 450 т, а вътрешната консумация е отбелязала ръст с 10.6% до 35 540 т.

[i]Германия[/i]

Германия е четвъртият голям преработвател на риба в ЕС – 15, след Великобритания, Франция и Испания. Само 20% от суровата риба обаче се добива в страната. Консумацията на риба и рибни продукти нараства постепенно и през 2004 г. тя достигна 14.8 кг на човек от населението. Въпреки, че рибата е здравословна храна отреблението й все още е на ниско ниво спрямо други страни. За сравнение, средногодишната консумация на риба в ЕС е 23.4 кг, а в света е 16.1 кг.

Общият улов на германския флот във вътрешни и чужди води е около 310 хил. т годишно. Като най-голям риболовен регион се очертава Северно море, следват Североизточния Атлантик и Балтийско море.

Настъпилите промени в ОПР доведоха до редуциране на германския флот с около 35%, а същевременно и на заетите с тази дейност. Към момента има около 94 функциониращи компании, заети с риболов и преработка на риба. Преработената риба, като консервирана, сушена и др. заемат основната част от производството, следват замразената и осолената. Прясната риба заема сравнително малък сегмент от пазара.

Германия е най-големият вносител на риба и рибни продукти в ЕС, с количество от около 780 – 800 хил. т годишно. Около 40% от целия внос е от други страни-членки на Общността, като водещ доставчик е Дания. Най-голям внос на риба и рибни продукти от страните извън ЕС се осъществява от Норвегия. Традиционно, приблизително 60% от вноса на сьомга е от Норвегия, следван от Дания, Великобритания и САЩ. САЩ е с дял от 4% - 5% от общия внос (около 40 хил. т) като се внасят най-вече замразени филета от морска треска, сьомга, хайвер, живи омари, миди, скариди.

Важно място заема вносът на филета от риба, а морската треска е най-значимия вид. Немският пазар предлага висок потенциал за по-нататъшно нарастване на вноса й, а основни контрагенти са Китай, Русия и САЩ. Поради ограничението за внос на животински продукти от Китай (заради открити антибиотици), САЩ увеличи пазарният си дял на морска треска на немския пазар.

Годишно износът на риба и рибни продукти е около 310 хил. т, насочен главно за европейски страни: Франция, Холандия, Великобритания, Италия и Австрия.

През 2004 г. в Германия са произведени 6 500 т филе от речна риба, което е на нивото от предходната година. За задоволяване потребностите на вътрешния пазар се внасят значителни количества, като делът на филетата от речна риба е между 90% и 97%. През 2004 г. вносът е бил 740 000 т, което е с 5.4% по-малко в сравнение с 2003 г. Износът е намалял с 3% до 163 000 т, докато вътрешната консумация отбелязва по-голям спад – с 6%, до 583 500 т.

Средната цена на филета от речна риба за първото шестмесечие на 2004 г. е 2.74 щ. д./кг, като отбелязва намаление с 6% спрямо същия период на предходната година.

През 2005 г. се очаква намаление на предлагането и потреблението на филета от речна риба в Германия.

[i]Русия[/i]

Общият улов и производство на риба в Русия за 2005 г. се очаква да се възстанови от предходната година, благодарение на направените подобрения в руския флот. Въпреки това, производството е доста под нивото от предходни години и не може да задоволи нарастващото търсене на риба на вътрешния пазар предвид нарасналите доходи на потребителите, в резултат на отбелязания икономически ръст в страната. Новата политика за подпомагане на сектора и въвеждане на квотна система е все още в процес на въвеждане, чуждестранните инвестиции са също малко.

По данни на Руската статистика, уловът на риба за 2004 г. е достигнал 3.4 млн. т – с 2% повече от 2003 г. Това увеличение е за сметка на по-големия улов извън руската икономическа зона и използването на нови кораби с голям капацитет (35 - 40 000 т).

Руското Правителство въведе Общ допустим улов на сьомга през 2004 г. в размер на 256 000 т, с 30 000 т повече от квотата през 2003 г. Освен това, бяха определени 6 500 т улов за научни цели, за проучване на запасите на сьомга в руски води. Прогнозира се през 2005 г. нарастване на улова на сьомга с 1% поради конкуренцията от внос, главно от Норвегия.

Японските рибари, основно от остров Хокайдо, бяха взели разрешение за улов на 11 000 т сьомга в руската икономическа зона, като тази риба (главно розова сьомга) ще се използва за развитието на рибни ферми в Далечния Изток. В Руския Далечен Изток се намира приблизително 1/3 от цялата тихоокеанска сьомга и по тази причина се оказва силен натиск на бракониерите и газ-предприемачите.

Атлантическата сьомга се консумира на запад от Урал, в Москва, Петербург и други градове, в които населението е с по-голяма покупателна способност. Тихоокеанската сьомга се консумира в цялата страна, но главно замразена, осолена или консервирана.

Норвегия е основният доставчик на атлантическа сьомга в Русия, а вносът се задържа на стабилно ниво, още повече, че се предлага на атрактивни цени. През 2004 г. общото предлагане и потребление на сьомга е нараснало незначително с 1% до 245 100 т. Производството бележи ръст с 1.8% спрямо предходната година и е достигнало 225 000 т. Вносът се е увеличил с 4.8%, до 11 000 т. Нарастването при износа и вътрешната консумация е минимално, съответно с 1.1% (111 200 т) и 1.3% (115 500 т).

Очаква се през 2005 г. да се увеличи предлагането и потреблението на сьомга в Русия .

През 2004 г. е наблюдаван спад на улова на речна риба в Русия със 7.6% спрямо предходната година, до 2 310 000 т. По тази причина вносът се е увеличил значително (с 23%), до 615 000 т. С 5.8% е намалял износът (1 950 000 т), а вътрешната консумация е нараснала с 8.8%, до 865 000 т.

През 2005 г. се предвижда общото предлагане на речна риба в Русия да нарасне с 3.6% (3 493 500 т), а на общото потребление - с 4.5%, до 3 066 300 т. Общата консумация на риба и рибни продукти в Русия ще продължава да нараства и през 2005 г., в резултат на нарастващото търсене на тези продукти.

Отбелязаният икономически растеж допринесе за повишаване на доходите на населението през последните 5 - 6 години. Вследствие на това се промениха и предпочитанията на консуматорите, които замениха животинските протеини (червено и бяло месо) с по-скъпо струващите рибни продукти.

Пълния текст на анализа, с пълноцветни таблици и графики, включително и на промишления улов по видове за последните три години, можете да изтеглите от WEB страницата на Министерство на земеделието и горите [link=http://www.mzgar.government.bg/StatPazari/Marketing/2005/RIBI_2005_COLOR/RIBI_2005_COLOR.zip]ТУК[/link]

[i] * Материалът се публикува тук с изричното устно разрешение на г-жа Елена Караманова - гл. експерт в отдел "Маркетинг" на МЗГАР. Spearfish! благодари проявената отзивчивост! Благодарим и на Dobro за предоставения материал! [/i]