ВАЛЕНТИН ЛЮЦКАНОВ: "ДО СЕГА ТОЛКОВА ЕКСТРЕМНО СВЕТОВНО НЕ Е ИМАЛО"

ИНТЕРВЮ С ВАЛЕНТИН ЛЮЦКАНОВ, НАЦИОНАЛЕН СЪСТЕЗАТЕЛ ПО ПОДВОДЕН РИБОЛОВ

Въпреки натоварения график успяхме да се вмъкнем в програмата на Валентин Люцканов за да разберем впечатленията му от завършилото Световно първенство по подводен риболов на остров Сирос, Гърция. Българският национален отбор зае достойното 13-то място от общо 26 представили се държави. Валентин Люцканов зае 25-то място в индивидуалното класиране, Пламен Арабаджиев е 32-ри, а Мартин Баръмов е на 36 място.

SP: Здрасти, Вальо! Поздравления за достойното представяне на Световното първенство по подводен риболов на о-в. Сирос. Успя ли да се отърсиш вече от емоциите?
VL: О, да. Вече съм в реалноста, ха ха!

SP: Това кое по ред Световно първенство ти е?
VL: Трето...

SP: Три пъти за щастие! С какво беше по-различно последното?
VL: Първото и най-характерно нещо, което отличи Световното на Сирлос от предишните състезания е това, че беше изключително дълбочинно. Рибата се ловеше под 50 метра. До сега толкова екстремно Световно не е имало. Другото, с което ще бъде запомнено са многото инциденти, именно заради дълбоките гмуркания. Таравана инциденти, блекаути... И на тренировките, и на самото състезание. Точно за това организаторите се бяха подготвили изключително добре по отношение на сейфти протокола.
Организацията беше на изключително ниво. С три медицински много бързи плавателни съда, с хеликоптер, с кораб на ВМС. Хеликоптерът дори влезе в употреба, но за щастие всички инциденти завършиха щастливо.
Още един факт, с който ще се запомни това Световно е, че фенерите бяха забранени. А без тях много трудно можеш да видиш какво има в дупката. Рибите, по правило, избират най-тъмната част на укритието, което прави задачата още по-трудна. А времето за изчакване, за да ти свикнат очите с тъмнината, колко трябва да е? Особено когато знаеш, че си на 40-50-60 м.

SP: От тегленията се видя, че са търсени предимно уседнали видове?
VL: Беше много, много бистро. Дъното на 30 м. се виждаше много добре. Това още повече ни затрудняваше, защото достатъчно наплашената риба ни виждаше още от далеч и бързаше да се скрие в укритието си. Да, основно се търсеха такива риби, живеещи в или около дупки. Най-вече стири (Златно меру) и класическото меру, което беше ограничено до един брой за ден, с минимално тегло 5кг. Ако не бъркам, уловиха се само две пелагични риби - една ричола, 2,5кг. и едно дорадо - 1,2кг. Всичко друго беше мерута, морени, спарита, врани. И няколко папагала, но тях трудно мога да ги сложа в групата на пелагичните риби.

SP: А как се чувствахте вие при тези условия? Каква беше нагласата ви и стратегията преди тръгването за Сирос?
VL: Не ни беше лесно, тъй като тук риболуваме на доста по-малки дълбочини. Там трябваше в кратки срокове да "наберем" дълбочина, но за 5 дни няма как да стигнем 50 м, че и да ги направим работна дълбочина. Аз достигнах 40 м., ако имах още 5 дни можеше и да мисля за 50, но само ако разполагах с повече време. С тренировките, които направихме работната ми дълбочина я докарах до 35-38 м., което в хода на състезанието се оказа полезно.
Не малко време отделихме и на съвсем плитките места, това е разбираемо. Брегът винаги трябва да се проверява. Там очаквано видяхме само единични риби, на които не можехме да разчитаме. Но видяхме, че все пак има някакъв живот, макар че ни беше ясно, че ще е въпрос на късмет на състезанието да срещнем тези риби. Но и това беше полезно. Там където бях видял салпи на тренировка, там успях да взема една на състезанието.

SP: Пет дни е нищожно малко време за подготовка, това е ясно и винаги са били отправяни критики към Федерацията по подводен риболов. Но този път се появи и нов момент, а именно, че изборът на членовете на националния отбор е следвало да бъде направен не на база безспорно справедливия критерии на представянето във вътрешните състезания, а според възможностите на състезателя да работи именно на огромни дълбочини.
VL: Да, пет дни да страшно малко. Но не бих се съгласил с мнението, че трябваше да се подходи по друг критерий. Според мен, критерият за определяне на нацационалния отбор трябва да остане според резултатите от нашите състезания. Иначе влизаме в доста конфликтна зона. Как може да се определи кой гмурка и лови на по-голяма дълбочина? Какво е определението за голяма дълбочина? И най-важното: риболовът по време на състезание няма нищо общо с риболова "за кеф", ако мога така да го нарека. За това мисля, че националният отбор трябва да е съставен именно от най-добре представилите се състезатели, защотно те най-вероятно, притежават и необходимите високи "състезателни" качества.

Така мисля, че е най-справедливо. За съжаление нашето море е много специфично и ние като състезатели сме еднакво НЕподготвени, за което и да е друго море. Може би Балтийско е най-близо до нашето и това веднага даде отражение. (б.р. По време на Европейското първенство във Финландия през 2013 г. българският отбор взе бронзовите медали в надпревара по нации.)

SP: Защо през втория състезателен ден се наложи ротация на състезателите в отбора? Всъщност това като че ли е обичайна практика за българския национален отбор?
VL: Това започна да става практика последните две години. Преди това не беше така или поне, от както аз се състезавам в нац. отбор - 10 години. Предполагам, че решението беше взето тъй като Тони (Арабаджиев, бел. ред.) беше без улов. Аз, лично, съм твърдо против тази тактика. За мен не е правилно. Но аз съм само състезател и моята работа и задача е друга.

SP: Споменатата от теб работна дълбочина 35 м. е на практика абсолютно приемлива за всяко едно море при достатъчно време за разузнаване. Всички ли се чувствахте толкова комфортно?
VL: Ами не всички от нас можеха да гмуркат до тази дълбочина, но предполагам, са се чувствали добре на "техните" си дълбочини. Но нека да не "подведем" някой млади момчета - 35м си е сериозна дълбочина.

SP: Точно това имам предвид и аз. И в крайна сметка средата на таблицата - далеч от разочарованието, но не и повод да си хвърляме шапките от радост. Това ли беше максимумът на възможностите ни? Ако да - защо, а ако не - какво ни попречи да сме по-напред?
VL: Не знам дали е бил максимумът ни... Като гледам има още 12 места пред нас, на които теоретично можеше да е България. Но определено можеше да е много по-зле. Смятам, че класирането ни е много по-добро от това, което аз лично очаквах. Не че не вярвам в нашите възможности, но при това безрибие и една риба може много да промени нещата. Мисля, че се класирахме така благодарение на опита, които е събран има в този отбор.

SP: Като състезател, какво според теб ни липсва и какво трябва да се направи за да се превърнем и ние в "универсален" отбор?
VL: Това, което ни липсва е най-вече опитът в чуждите морета. Както казах, нашето море си е много специфично и много различно от другите. Това ни ограничава. Нуждаем се от повече време за да хванем алгоритъма на конкретната зона - най-напред в съответното море, а едва след това и на самото място. Това най-много ни пречи за да имаме по-добри класирания. Иначе, като състезатели, не сме много далече от възможностите на другите. Дори напротив! Даже бих казал, че от отборите от "нашата черга" сме най-добри.

SP: Прав си, че и най-добрите не са застраховани. В тази връзка - един от основните претенденти за индивидуалната титла бе дисквалифициран именно заради ползването на фенер. Успя ли да говориш с Манолис Янкос за този инцидент?
VL: По отношение на този инцидент не съм говорил с Манолис. Той изчезна след този случай, появи се чак вечерта на награждаването. Но, дори и да имах възможност да говоря с него, едва ли би се съгласил да коментира ситуацията. Тя въобще не беше дискусионна, имаше категорични доказателства.
Всъщност, италианците мисля се усетиха. По някакъв начин са го видели, че дори и снимка са му направили. Чу се, че са били предварително са били заложени няколко фенера на различни дупки. Много неприятна случка и груба проява - голямо излагане. Това рефлектира и върху целия отбор, но мисля, че заслужено станаха отборни световни шампиони.

SP: Според теб трудността на състезанието ли беше причина то да стане и едно от най-контестираните? Дочу се, че през втория състезателен ден е имало истинска престрелка от контестации между гръцкия и кипърския отбор? Какво се случи всъщност?
VL: Едва ли трудноста е била причината за тези препирни. По-скоро малките разлики, между първите двама и по-неопитните кипърци в протокола на международните състезания, това по-скоро бяха причините.
Първо италианците подадоха контестация, срещу гърците, когато гърците подадоха срещу кипърците, когато кипърците подадоха срещу гърците...
А гърците оспориха едно меру на кипърците, защото единия състезател го удря, но не успява да го извади. Изплувайки, получава сериозна травма + блекаут, плюе и кръв (lung squeeze, хемофтиза, бел. ред.) вадят го и го откарват в Атина с хеликоптер. През това време викат другия кипърец (Индивидуалният първенец, Георгиос Василиу. Бел. ред.), той слиза и вади рибата. Това се случва на 70м дълбочина! Но! Не му признават рибата, тъй като тя е застреляна от друг, а той я вади с неговия харпун. И така е по правилата - не е негова. От там кипърците се ядосват и подават контестация срещу Сидерис, че е сложил нещо в рибите си, за да тежат повече. Веднага след като му премериха рибите, ги отвориха да ги проверяват. На подиума! Ха ха! Не намериха нищо, естествено.

SP: Защо не успяха този път испанците? Тяхното представяне определено бе разочароващо и отдавна не се беше случвало италианци да излязат напред.
VL: Относно испанците нямам обяснение. Това направо си е провал за тях. Ако може, като оправдание някакво, трябва да се каже, че отбора им бе изцяло от нови състезатели. Няма представа дали са били подбрани конкретно за това състезание (съмнявам се), но по-скоро там бих търсил грешката им. Но определено бяха далеч от стандартите им. Да не забравяме, обаче, че застраховани от провал, няма.
Въобще беше състезанието на контестациите, големите дълбочини, на блекаутите и на тараваната, на провала на Испания и най-вече - този на Португалия. Изключително забавно. Н може би най-забавният момент за всички беше накрая, на награждаването. Вместо да хвърлят треньора на гърците в басейна (както е традицията), състезателите му обръснаха брадата. Бил се хванал на бас с отбора, че ако станат световни шампиони в рамките на десетилетие, ще си обръсне брадата. И отборът я обръсна ритуално, пред всички журналисти.

SP: Много от младите състезатели и любители все по-често поглеждат към големите дълбочини. Какви са твоите съвети за лов на 30 м. към онези, които тепърва ще ги покоряват. И какъв е правилният избор на екипировка за такъв лов?
VL: Съветът ми към хората, които искат да ловят на такива дълбочини, е да бъдат много внимателни в това, което правят. Добре да познават своите възможности и да увеличават дълбочината постепенно. Екипировката за риболов на по-дълбоко не се различава от тази за риболов на по-плитко. Някой колеги използват маски с по-малък обем, за да могат да компенсират с по-малко въздух. Но вече има маски от почти всеки производител, които предлагат достатъчно голямо зрително поле, в същото време са с малък обем. Иначе костюмите, харпуните, до голяма степен плавниците са тези, които използваме и за по-плиткото.

SP: Благодаря, Вальо и успех през следващия състезателен сезон!
VL: Благодаря и аз и поздрави на Spearfish! и всички, които обичат морето.