200:51:20 - 
15:17:59 - 
36:09:36 - 
0:13:27 - 
1:23:08 - 
1:13:16 - 
0:18:48 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
12:00
Теоретично можем да разграничим шест отделни ловни техники, които и до днес се практикуват масово не само в България, но и по целия свят. Тези шест метода на лов са: лов от повърхността, лов чрез изчакване, лов с търсене, лов в укрития, лов в прибой и комбиниран лов. Изборът на всяка една от тях зависи от конкретното физическо състояние на ловеца, от метеорологичните условия, от избрания обект на лов и други фактори, на които ще се спрем при конкретното изложение, посветено на всяка от техниките.
Лов от повърхността
Ловът от повърхността е най-старият познат метод за подводен риболов. При него ловецът на практика изобщо не се гмурка. Седи си на повърхността, придвижва се много бавно и абсолютно безшумно и изчаква рибата да мине покрай него. Този метод е бил основен преди 40 години у нас, когато количеството на рибните запаси е било такова, че един харпунист от днешна класа би изглеждал като масов убиец. Рибата просто е била много и ловът от повърхността почти винаги е бил успешен. Днес за съжаление не е така.
През летните месеци тази тактика е загуба на време. Дори и ловецът да забележи риба, тя никога не би се приближила достатъчно за успешен изстрел. Ловът от повърхността би бил подходящ през студените пролетни месеци. Тогава рибата се придържа към горните позатоплени от слънцето слоеве, където планктонът е повече. Именно тогава могат да се забележат огромни пасажи риба, която освен всичко друго е с позабавени реакции заради студената вода и притъпен инстинкт за самосъхранение след зимния глад.
При този ловен метод следва да се има предвид естествената защитна окраска на рибите. Тъмният гръб на повечето морски обитатели ги предпазва именно от ловци намиращи се над тях, като гърбът се слива с цвета на морето под рибата. При този лов жертвата е трудно забележима и много плашлива.
От казаното дотук става ясно, че рибите, обитаващи придънните слоеве са изключени от обсега на този вид лов. Това не е точно така. Както знаем, попчета могат да бъдат открити на най-различни дълбочини и често, харпунистът е в състояние да тренира далечна стрелба по тях именно от повърхността. Това е и единствения изход за ловец, който поради някаква причина, медицинска или друга, не е в състояние да практикува някой от другите методи, а тиганът трябва да се напълни. Лов на попчета от повърхността можем горещо да препоръчаме на начинаещи харпунисти, които едва сега овладяват техниките на гмуркане и боравене с оръжието.
[newpage]
12:30
Лов чрез изчакване
Това е основен метод на лов по българското Черноморие, където видимостта не е от най-добрите и често е толкова лоша, че изисква използване на най-къси харпуни. На практика този лов си е чиста проба засада. По време на раздишване или докато се спуска към дъното ловецът набелязва мястото където да устрои "гюмето". Най-често това са подходящи скални формирования или гъсто покрити с водорасли площи. Особено подходяща е именно границата между скалите и откритите пространства. Там могат да се срещнат повечето видове риба.
Тъй като в този случай ловецът се спуска направо към укритието, гмуркането трябва да е абсолютно безшумно и да приличате повече на потъваща талпа отколкото на живо същество. Веднъж достигнали дъното, гледайте да се маскирате като част от пейзажа, колкото и да е гротескна позата ви в момента. Вкопчете се в някой камък или водорасло, изпънете бавно ръката с оръжието, като гледате да не звънти в камъните и се направете на изсъхнал клон. При този метод на лов важен е абсолютният покой на тялото. Така и апнеата ви ще е най-дълга. А това, което правите е: чакате да мине риба. И съвсем не бива да мислите, че е безполезно да си изберете място и просто да се надявате. Ако мястото на укритието е подбрано добре, ако изобщо денят е рибен, ако наистина запазите пълен покой, риба ще мине! Не само, че ще мине, а често и направо може да започне да пасе от харпуна ви, което неведнъж се случвало на автора. Друга абсурдна ситуация е рибата да премине над вас и да се вторачи в очите ви на сантиметри от маската - и това се случва често.
Покоят е абсолютно задължителен! Рибата която ще премине пред гюмето, за разлика от лова от повърхността, е много по-лесно забележима, освен ако не премине над вас. Тогава ще се окажете в обратната ситуация, при която сребристо-белият корем на жертвата ще се слее с повърхността.
Идеалната ситуация е представена на илюстрацията. Рибата се появява и кротко започва да "пасе" от дъното (така се хранят кефаловите). Отваря се възможност за перфектен изстрел, но припряността ви може да накара рибата просто да се изпари. Прицелването трябва да става много, ама много бавно, като особено се внимава оръжието да не звънти в камъните. Ръката трябва да е абсолютно опъната напред, така че харпунът да прилича на естествено нейно продължение. Впрочем, това се отнася за всички методи на лов. Ако сте направили всичко както трябва, рибата ще се озове на кукана. Следва изплуване, почивка, раздишване, избор на място и... всичко отначало.
[newpage]
1:00
Лов с търсене
Първата риба...
След като първата риба вече е на колана ви, това не означава, че следва да се ограничите до тази тактика на лов. Напротив. Много често именно периодичната смяна на тактиката е така търсената гаранция за успех. Ловът с търсене е модификация на лова с изчакване, с тази разлика, че след гмуркане, наместо да застине в покой ловецът сам търси жертвата си.
Тази тактика е най-популярна у нас и се практикува от всички харпунджии, без изключение. Методът се овладява далеч по-трудно от този с изчакване и изисква по-добра физическа подготовка и пълна концентрация и тренирана активна апнеа.
Първата част на гмуркането е идентична с тази при лова с изчакване, но вместо да търси укритие, при спускане ловецът подбира "маршрут". Този маршрут се предопределя предимно от дънния релеф. На практика той представлява серия от подходящи укрития. След като достигне дъното по същия тих и безшумен начин (човек никога не знае дали платерината не го наблюдава иззад някой камък), ловецът започва да се придвижва по дъното между укритията. 
Търсене...
"Придвижва" в този случай не е нищо друго освен "пълзене". Ловецът е на няколко сантиметра над дъното и се промъква бавно от укритие на укритие. При пълзенето по дъното тишината е абсолютен императив! Това значи, че коланът, оръжието, както и пластмасовите пера на плавниците не бива да се удрят в скалите. Всеки един случаен шум издаден от ловеца в 80% от случаите е равнозначен на сигнал за тревога сред рибите. Излишните движения имат същия ефект. Работата с плавниците трябва да се ограничи до минимум, ако не и направо да се изключи. Плавниците се удрят в скали или вдигат облачета детрит от дъното.
Придвижването според нас следва да става единствено чрез свободната ръка на харпуниста, с която той се "придърпва", подпирайки се на дъното под тялото си или хващайки камъни или туфи водорасли. Всичко това трябва да става бавно, плавно и тихо! Откритите пространства по дъното, които не предоставят прикритие за ловеца са загуба на време. От повърхността този метод на лов прилича на адски мудна полицейска акция в сграда, при която ченгето се промъква между подходящите укрития.
Идеалната ситуация отново е представена на илюстрацията. При нея ловецът забелязва мирно пасящата риба и се приближава към нея, използвайки укритието. Веднъж на подходяща позиция, ловът наподобява този с изчакване. Тялото се установява в покой, следва прицелване и изстрелът не би трябвало да е неуспешен.
Не стоят нещата така обаче, ако ловецът при придвижването си се натъкне на също така придвижващо се стадо риби. Да останеш незабелязан в такава ситуация е невъзможно. Изстрелът трябва да бъде светкавичен и много често е неуспешен. Но си заслужава да се опита..
1:00
Лов в укрития
В този случай не става дума за укритие за ловеца, а за такова на рибата. Това подсказва и основната специфика на този лов - той се практикува по отношение на видове, които използват укрития. Укрития тук означава леговището на рибата, както и дупки, пещери, цепнатини и скални струпвания, които някои видове използват като скривалище и като "ергенска квартира" при размножаване.
Кои са тези видове? На първо място трябва да отбележим "царя" сред Черноморските обекти на подводен риболов - лавракът. Той често се укрива в пещери, а любимият му начин на ловуване според мнозина харпунджии е придвижването в хоризонтални тесни цепнатини, над които той светкавично "подскача" за да набележи жертва. Морските врани и морските хиени (каменарките) се отстрелват основно в техните леговища. Укрития използват и спаридовите (спарита, зъбари и доради). От кефаловите риби, единственият подвид, който разчита на укрития е скалната платерина.
Този лов се различава от описаните досега и може да се практикува по два различни начина, в зависимост от вида укритие.
Лов в каньони
Този тип лов наподобява ловът с изчакване, като ловецът избира укритие на входа на каньона или в цепнатина напречно на каньона, което му дават възможност да наблюдава определен отсек от него. Стреля се по придвижващите се по дължина на каньона риби.
Лов в дупки
Това условно наименование включва както отвесните цепнатини и пещери, така и скалните струпвания които представляват идеално укритие за рибата. Особеностите на този вид лов са две. Първата от тях засяга оръжието. За разлика от открития лов чрез изчакване или търсене, където дългият харпун е за препоръчване, тук се използва специално пригоден къс харпун. Дългият харпун е неподходящ по две причини - трудно повратлив е и е силен. Подходящото оръжие освен, че е късо не се нуждае от твърде силни ластици. Даже напротив - силните ластици могат да накарат стрелата да отскочи от камъните, което може да нарани ловеца, често води до скъсване на рибата и изкривяване на стрелата. Именно затова и стрелата следва да е по-дебела от нормалната. Снабдяването й с тризъбец или петозъбец, пък осигурява сигурно прострелване на рибата. Честа практика при този лов в Средиземноморието и по-топлите морета, където той се практикува основно, е да се използва хавайско копие вместо харпун. Както правилно отбелязва Димитър Минев, Черно море постепенно се "медитеранизира" и приютява видове типични за Средиземноморието, което прави лова в укрития особено актуален.
Друга особеност на този вид лов е, че харпунистът рядко остава незабелязан от жертвата си. Това е така поради много проста причина - ловецът се намира пред дупката и е идеално осветен, а рибата си седи в тъмното леговище. Именно тази разлика в осветеността прави особено трудна задачата на ловеца. Използването на фенер в случая е много подходяща тактика. При липса на такъв, на ловеца са необходими няколко секунди за да привикне към тъмнината, което е напълно достатъчно за рибата да се измъкне през някое от разклоненията на укритието. Има ли някой вкъщи?
Често, подплашената риба сама отвежда ловеца към леговището си. В този случай считам, че е по удачно вместо да се завираме след нея, да заложим на изчакването встрани от дупката. Така могат да се наблюдават евентуалните допълнителни изходи, а и рибата след известно време (ако ви стигне апнеата) ще се покаже за да провери дали опасността е реминала. По този начин авторът наскоро успя да отстреля три (за съжаление дребни) врани в едно и също укритие, които една по една се показваха пред входа на дупката.
[newpage]
1:30
Лов в прибой
Този крайно специфичен метод не считаме за подходящ за начинаещи, защото тук не става дума за прибоя току пред плажната кърпа, а за вълни които се разбиват в скалите. Това прави този метод на лов труден и опасен за зле тренираните ловци. Вълните имат неприятното свойство да подмятат плувеца насам-натам, а и рибата се мести досадно бързо.
Защо изобщо се практикува лов в прибоя? Тук мненията се различават и затова ще споделя единствено собствените си наблюдения. Повече от ясно е, че в прибоя не можем да срещнем придънни видове и такива, които обитават или използват укрития. Прибоят привлича основно два вида хищници и кефалови риби (предимно платерини). Всеки, който е слагал маска на лицето си и е наблюдавал вълните е забелязал, че дребните рибки, като цацата и сафридът, често плуват сред пяната. Това е така, защото вълните затрудняват хищника при придвижването му и дават по-голям шанс за успешно бягство. Именно тези дребни рибки привличат понякога лефера. Единственият паламуд във все още относително кратката си и любителска кариера на подводен риболовец, авторът успя да отстреля именно в такива условия.
Въпросът защо кефаловите риби се навъртат в прибоя бе неразрешим до скоро и за мен, но едно случайно наблюдение, което ми се удаде да извърша през лятото на 2000 година, може би съдържа отговора. Както е известно на повечето от вас, това лято беше характерно със нетипично студената вода през първите месеци на сезона и почти пълното безрибие. Заедно с един от опитните членове на подводничарското съсловие, Огнян Михов, предприехме ловен излет до рядко посещавано но изумително красиво място - заливът Ахто, край Ахтопол. Като изключим една дребна морска лисица, която явно се подготвяше за участие в спринтовите дисциплини на предстоящата Олимпиада, въпреки големите очаквания, които имахме, в продължение на два часа никой от нас не зърна дори и опашката на риба при обичайните методи на лов. "Бате Оги" се отказа и излезе на брега, а аз реших просто да огледам акваторията, набелязвайки подходящи места за по добри дни. Дори бях раззаредил харпуна и просто лежах сред не особено силния прибой върху един риф, когато внезапно се появи стадо от седем-осем платерини, всяка от които тежеше поне кило. Вместо просто да отминат, те се спряха на не повече от два метра от мен и започнаха да "пасат" от.... повърхността! Без да имам каквато и да било възможност за стрелба заради незаредения харпун, наблюдавах в пълен покой рибата. Това което рибите вероятно правеха бе да "дишат"! Именно да дишат, тъй като водата в прибоя е най-богата на кислород. Вълните са основният аератор на морската вода и при продължителни тихи дни кислородът явно намалява в дълбочина. Именно това вероятно правеха платерините там, без да претендирам за безспорност на разсъжденията си. Мислите ми се потвърдиха и от факта, че след като първото стадо отмина, след не повече от 3-4 минути неговото място зае ново стадо от също толкова едри екземпляри, които също се заеха да пасат пяната на повърхността. Този път харпунът вече бе зареден и успях да отстрелям най-едрата риба от стадото. Макар и относително точен обаче, изстрелът явно бе пронизал меките части на рибата, която с внушителните си размери успя да се откъсне с едно рязко движение. Продължих да наблюдавам мястото и стадата риба продължаваха да идват на относително равни интервали от време и да демонстрират идентично поведение. Втори точен изстрел обаче, така и не успях да отправя. Не след дълго студът си каза думата и реших да изляза на брега. Извъртях се над рифа и за огромна изненада открих, че в абсолютно същата поза като мен, на не повече от метър и половина, върху рифа се е излежавал и доста внушителен пеленгас. Разбира се, за изстрел не можеше да става и дума. Дори и рибата да не се беше уплашила, харпунът просто щеше да премине над нея - толкова близо беше. Макар с празни ръце и измръзнал излязох от водата доволен, че една от тайните на рибешкия свят поне за мен бе разгадана. Но стига рибарски истории!
Ловът в прибой се практикува по два основни начина. Единият от тях е именно описаното по-горе излежаване върху скалите, току под повърхността. То обаче изисква доста усилия, защото ловецът трябва да винаги вкопчен в скалите, което е трудно. Тук помага допълнително утежненият колан. Шансовете за точен изстрел са много малки, а и ловецът винаги има едно на ум дали неопренът му няма да се окаже нарязан на ивици от мидите.
Вторият метод е може би най-трудният начин на лов изобщо. При него ловецът се придвижва по дъното откъм морето като изстрелът се отправя вертикално нагоре към повърхността. Чист хазарт, като се има предвид, че вълните подмятат рибата, а белият й корем е трудно различим. Все пак, като няма друго и това си заслужава да се опита, но трябва да се преценят и опасностите, една от които е вероятността ловецът да бъде захвърлен в скалите от силния прибой.
[newpage]
1:30
Комбиниран лов
Ако всеки един от описаните методи на лов не е успешен, тогава се налага да комбинираме познатите тактики една с друга. Това се прави след като, разбира се, сте овладели основните методи. Най-често се комбинират следните методи:
Лов с търсене и лов с изчакване - ловецът набелязва отделните укрития и се придвижва от едното към другото, като устройва засада за 20-тина секунди на всяко от тях.
Лов с търсене и лов в дупки - базира се на принципа на типичния бургаски гларус - "Да не оставим непретърсена дупка"! Пардон....
Лов в прибой и лов от повърхността - чист хазарт. По скоро прилича на разходка с наблюдение на рибите от разстояние.
Лов с изчакване и лов в укрития - по описания по-горе метод с изчакване встрани от леговището. Практикува се, както казват юристите, "ad hoc" - инцидентно, когато се отдаде подходящ случай..
2:00
Един щастливец...
Ако погледнете към часовника си ще откриете че вече сте прекарали "във водата" около 3 часа. Време е да излезете на брега и да зарадвате близките си с улова. Сигурно е, че по време на лова са възникнали множество въпроси, така че може да отделите внимание и на следващото изложение, наречено "Въпроси и отговори" или "Q&A", според познатата Internet терминология...
Видяна: 34199
Коментари: 0
) ???
Really good instructions.
May be more photos might be included.