11:30

Водата най-често е студена... Това си е неприятна и неизбежна аксиома и затова влизането в нея трябва да става бавно и тъжно. Никой не иска да стане жертва на термичен шок едва нагазил във водата. Борбата с екипировката започва с обличане на костюма.

Обличането става бавно...

Как се слага неопрен? Ами така, както се прави секс с таралеж - много внимателно... Неопренът, вече изяснихме в частта посветена не екипировката на гмуркача, представлява пореста гума и лесно се къса, особено ако е на достолепна възраст. Ако не става дума за така наречените "сухи" неопрени, костюмите по принцип се обличат във водата. Дори и когато силният прибой прави това невъзможно, намокрянето на костюма (а и на гмуркача) е задължително. Ако неопренът е отлежавал в гардероба дълго време, той задължително се е свил и затова го накиснете за 5-10 минути във водата преди обличане. На практика начините за обличане зависят от кройката на костюма, но основните правила важат за всички модели: не дърпайте силно и не забивайте нокти си в него. И не забравяйте - гледката на гмуркач в неравна борба с неопрена е адски забавна за плажуващите. Дръжте се на положение!

При поставянето на колана задължително се убедете, че не е прекалено стегнат или отпуснат, както и че можете без проблем да разкопчаете катарамата.

Слагането на маската е неприятна за гледане работа. На практика, никой у нас не използва препарати против изпотяване на стъклото, а и това е ненужно. Да си храчиш в маската обаче, си е гадна работа, ама на кой му пука? Плюйте от вътрешната страна стъклото и размажете добре слюнката така че да го покрие цялото. Изплакнете като потопите маската във водата и я слагайте. Ако маската ви не пропуска по принцип, проблемът със запотяването ще е отстранен за часове напред. Уверете се, че маската не е твърде стегната или отпусната. Стегнатата маска боли при гмуркане и оставя дълготрайно червено петно с формата на маска върху лицето, което е особено интригуващо за околните вечер в кръчмата. Под действието на налягането при гмуркане на по-големи дълбочини, добре прилепващата маска притиска като вендуза лицето на гмуркача, което освен, че ви кара да се безпокоите дали очите ви няма да изпаднат, и боли. Проблемът е лесно отстраним - още преди усещането да стане неприятно, изпуснете малко въздух през носа в маската.

Остава само да закачите буя за колана, да грабнете харпуна и плавниците и да нахлуете в морето. Това за "грабването" на плавниците не е грешка. Плавниците се слагат най-накрая и във водата. Ако се разходите 10-тина пъти по плажа с плавници с пластмасово перо на краката, вероятно ще трябва да се разходите и до магазина за нови перки. Професионалните плавници са крехки. И един трик. След като ги сложите на краката си във водата, отправете се към дълбокото заднешком. С лице към хоризонта е трудно, а паданията - чести и смешни.

Цялата тая процедура отнема поне 15 минути.. На начинаещия половин час не му мърда! Тук му е времето и начинаещия да си зададе въпроса: "Абе аз знам ли да плувам?". Ако отговорът е "НЕ", май най-добре е да спрете да четете...

12:00

Плуването към избраното място за лов е досадно. И като всичко досадно, то трябва да става бавно. Основната хитрина в подводния риболов е, че всичко трябва да става бавно и без излишни усилия. Ако се втурнете бързешката и без предварително разгряване в усилено махане с плавниците рискувате не само крампи, а и просто да се уморите. Дори и добре тренираните харпунджии пестят всяка капка енергия.

След като вече сте достигнали мястото, което може би ще е първата ви "градинка", време е да се научите да достигате дъното. Използвайте момента за да си отпочинете от плуването. Отпуснете тялото си и огледайте дъното за да си изберете подходящо място. Когато се почувствате достатъчно отпочинал, раздишайте добре, но не и прекалено. Задръжте дъха и.... напред и надолу !

Тук започват трудностите. Най-сложно за новаците е именно овладяването на чисто гмуркане. "Надолу към дъното" се осъществява по два основни начина:

Китово салто

Така нареченото "китово салто" е основният метод за гмуркане. Тази тактика, както говори и самото й название, е разработена от най-добрите гмуркачи след млекопитаещите - китовете. Илюстрацията нескопосано наподобява грациозността, която трябва да бъде постигната. При китово салто гмуркачът, който лежи "по корем" на повърхността прегъва рязко тялото си под 90 градуса, "навеждайки се" към дъното. Веднага след това краката се изпъват нагоре. При идеално китово салто, краката на гмуркача трябва да останат да стърчат във въздуха, все едно че е направил челна стойка. Така тялото застава вертикално. Тъй като краката във въздуха тежат много повече, гмуркачът без никакво движение потъва надолу. Едва след като водата покрие изцяло краката, тогава потъването се подпомага с плавни движения на плавниците. Следва описаното вече изравняване и.... ето ни на дъното.

Полу-китово салто

Въпреки, че не е описана в литературата, тази вариация на китово салто е особено подходяща при гмуркане в плитки води и тогава, когато сте забелязали риба и целта е да се промъкнете колкото се може по-безшумно към нея. При полу-китовото салто се цели не толкова ускорение към дъното и това е причината то да се прави по-плавно от обикновеното салто. След прегъването на тялото в кръста следва изправяне само на единия крак, като другият остава свит в коляното. По-малката тежест над водата кара тялото да потъва по-бавно. Сгънатият крак се изправя постепенно с потапянето. Постига се по-малка дълбочина, но по-плавно и бавно потапяне. Полу-китовото салто е малко по-трудно за овладяване, защото трябва да се прави абсолютно безшумно. Това е и неговата основна цел.

В някои по-стари теоретични източници се препоръчва и един тип гмуркане, което се прави по начин, почти противоположен на китовото салто.

Пътят към дъното...
Гмуркачът изскача над водата с главата нагоре и използва тежестта на горната част на тялото си за да потъне. След потапяне следва извъртане с главата надолу. Този метод вероятно е приложим при леководолази, но с цялото това въртене и размахване на плавници под водата, неговото практическо значение за подводния риболов е меко казано, съмнително. Ето и няколко полезни съвети:

1. Плувайте безшумно, като особено внимавайте за това да не пляскате с плавниците по повърхноста. "Безшумно" включва също и дълбоко и тихо раздишване. И вие ще се стреснете ако по време на вечеря някой започне да хъхри и да плюе над главата ви, а какво остава за рибата.

2. Изпусканите от шнорхела мехурчета плашат рибата. Това може да се избегне, като при гмуркане отворите устата си. Така шнорхелът ще се напълни с вода още на повърхността. Някои дори направо изплюват мундщука, но това е ненужно и опасно за начинаещи.

3. Изравнявайте редовно, като НИКОГА недейте да търпите болката в ушите. Ако не успявате да изравните налягането, причината най-вероятно е настинка или някакъв друг медицински проблем. Откажете се от лова незабавно!

4. Използвайте пътя надолу за да огледате дъното и да набележите най-подходящото укритие. Както бе обяснено, след достигане на определена дълбочина, работата с плавниците става излишна. Тялото потъва само и плавниците се използват само за планиране към укритието.

5. Лягайте на дъното плавно като внимавате особено коланът да не звънти по скалите. Не размътвайте детрита. Това ще ви лиши от видимост, защото мътилката се сляга много бавно.
С това на практика се изчерпва и теорията при самото гмуркане... Мнозина смятат, че то е най-трудно за овладяване и наистина това е така. Но гмуркането не е най-важно! От много по-голямо значение е изплуването, ако питате мен.

Макар и по-лесно изпълнимо, изплуването също има своите императиви. То се извършва по възможно най-краткия път към повърхността. Гмуркачът следва много внимателно да прецени възможностите си в апнеа и да остави достатъчно "резерв" за пътя към повърхността. Изплуването, точно както и гмуркането, не трябва да става бързо, освен ако това не е абсолютно наложително. Никога не изпускайте въздуха от дробовете си преди да достигнете повърхността. Много начинаещи го правят и много от тях опитват морската вода на вкус, защото не успяват да изхвърлят затворената в мъртвото пространство на шнорхела вода. Както се знае, водата от шнорхела се изхвърля с рязко издухване.

Сега след като можем да щъкаме надолу-нагоре, явно е време да се научим и да ловуваме за да пълним тигана...