След щателната проверка на екипировката, вече нищо не ни задържа на брега, освен бирата, картите и монокините. Тези три основни фактора обаче не влияят (особено много) на истинския харпунджия.
11:30
Водата най-често е студена... Това си е неприятна и неизбежна аксиома и затова влизането в нея трябва да става бавно и тъжно. Никой не иска да стане жертва на термичен шок едва нагазил във водата. Борбата с екипировката започва с обличане на костюма.
Обличането става бавно...
Как се слага неопрен? Ами така, както се прави секс с таралеж - много внимателно... Неопренът, вече изяснихме в частта посветена не екипировката на гмуркача, представлява пореста гума и лесно се къса, особено ако е на достолепна възраст. Ако не става дума за така наречените "сухи" неопрени, костюмите по принцип се обличат във водата. Дори и когато силният прибой прави това невъзможно, намокрянето на костюма (а и на гмуркача) е задължително. Ако неопренът е отлежавал в гардероба дълго време, той задължително се е свил и затова го накиснете за 5-10 минути във водата преди обличане. На практика начините за обличане зависят от кройката на костюма, но основните правила важат за всички модели: не дърпайте силно и не забивайте нокти си в него. И не забравяйте - гледката на гмуркач в неравна борба с неопрена е адски забавна за плажуващите. Дръжте се на положение!
При поставянето на колана задължително се убедете, че не е прекалено стегнат или отпуснат, както и че можете без проблем да разкопчаете катарамата.
Слагането на маската е неприятна за гледане работа. На практика, никой у нас не използва препарати против изпотяване на стъклото, а и това е ненужно. Да си храчиш в маската обаче, си е гадна работа, ама на кой му пука? Плюйте от вътрешната страна стъклото и размажете добре слюнката така че да го покрие цялото. Изплакнете като потопите маската във водата и я слагайте. Ако маската ви не пропуска по принцип, проблемът със запотяването ще е отстранен за часове напред. Уверете се, че маската не е твърде стегната или отпусната. Стегнатата маска боли при гмуркане и оставя дълготрайно червено петно с формата на маска върху лицето, което е особено интригуващо за околните вечер в кръчмата. Под действието на налягането при гмуркане на по-големи дълбочини, добре прилепващата маска притиска като вендуза лицето на гмуркача, което освен, че ви кара да се безпокоите дали очите ви няма да изпаднат, и боли. Проблемът е лесно отстраним - още преди усещането да стане неприятно, изпуснете малко въздух през носа в маската.
Остава само да закачите буя за колана, да грабнете харпуна и плавниците и да нахлуете в морето. Това за "грабването" на плавниците не е грешка. Плавниците се слагат най-накрая и във водата. Ако се разходите 10-тина пъти по плажа с плавници с пластмасово перо на краката, вероятно ще трябва да се разходите и до магазина за нови перки. Професионалните плавници са крехки. И един трик. След като ги сложите на краката си във водата, отправете се към дълбокото заднешком. С лице към хоризонта е трудно, а паданията - чести и смешни.
Цялата тая процедура отнема поне 15 минути.. На начинаещия половин час не му мърда! Тук му е времето и начинаещия да си зададе въпроса: "Абе аз знам ли да плувам?". Ако отговорът е "НЕ", май най-добре е да спрете да четете...
12:00
Плуването към избраното място за лов е досадно. И като всичко досадно, то трябва да става бавно. Основната хитрина в подводния риболов е, че всичко трябва да става бавно и без излишни усилия. Ако се втурнете бързешката и без предварително разгряване в усилено махане с плавниците рискувате не само крампи, а и просто да се уморите. Дори и добре тренираните харпунджии пестят всяка капка енергия.
След като вече сте достигнали мястото, което може би ще е първата ви "градинка", време е да се научите да достигате дъното. Използвайте момента за да си отпочинете от плуването. Отпуснете тялото си и огледайте дъното за да си изберете подходящо място. Когато се почувствате достатъчно отпочинал, раздишайте добре, но не и прекалено. Задръжте дъха и.... напред и надолу !
Тук започват трудностите. Най-сложно за новаците е именно овладяването на чисто гмуркане. "Надолу към дъното" се осъществява по два основни начина:
Китово салто
Така нареченото "китово салто" е основният метод за гмуркане. Тази тактика, както говори и самото й название, е разработена от най-добрите гмуркачи след млекопитаещите - китовете. Илюстрацията нескопосано наподобява грациозността, която трябва да бъде постигната. При китово салто гмуркачът, който лежи "по корем" на повърхността прегъва рязко тялото си под 90 градуса, "навеждайки се" към дъното. Веднага след това краката се изпъват нагоре. При идеално китово салто, краката на гмуркача трябва да останат да стърчат във въздуха, все едно че е направил челна стойка. Така тялото застава вертикално. Тъй като краката във въздуха тежат много повече, гмуркачът без никакво движение потъва надолу. Едва след като водата покрие изцяло краката, тогава потъването се подпомага с плавни движения на плавниците. Следва описаното вече изравняване и.... ето ни на дъното.
Полу-китово салто
Въпреки, че не е описана в литературата, тази вариация на китово салто е особено подходяща при гмуркане в плитки води и тогава, когато сте забелязали риба и целта е да се промъкнете колкото се може по-безшумно към нея. При полу-китовото салто се цели не толкова ускорение към дъното и това е причината то да се прави по-плавно от обикновеното салто. След прегъването на тялото в кръста следва изправяне само на единия крак, като другият остава свит в коляното. По-малката тежест над водата кара тялото да потъва по-бавно. Сгънатият крак се изправя постепенно с потапянето. Постига се по-малка дълбочина, но по-плавно и бавно потапяне. Полу-китовото салто е малко по-трудно за овладяване, защото трябва да се прави абсолютно безшумно. Това е и неговата основна цел.
В някои по-стари теоретични източници се препоръчва и един тип гмуркане, което се прави по начин, почти противоположен на китовото салто.
Пътят към дъното... Гмуркачът изскача над водата с главата нагоре и използва тежестта на горната част на тялото си за да потъне. След потапяне следва извъртане с главата надолу. Този метод вероятно е приложим при леководолази, но с цялото това въртене и размахване на плавници под водата, неговото практическо значение за подводния риболов е меко казано, съмнително. Ето и няколко полезни съвети:
1. Плувайте безшумно, като особено внимавайте за това да не пляскате с плавниците по повърхноста. "Безшумно" включва също и дълбоко и тихо раздишване. И вие ще се стреснете ако по време на вечеря някой започне да хъхри и да плюе над главата ви, а какво остава за рибата.
2. Изпусканите от шнорхела мехурчета плашат рибата. Това може да се избегне, като при гмуркане отворите устата си. Така шнорхелът ще се напълни с вода още на повърхността. Някои дори направо изплюват мундщука, но това е ненужно и опасно за начинаещи.
3. Изравнявайте редовно, като НИКОГА недейте да търпите болката в ушите. Ако не успявате да изравните налягането, причината най-вероятно е настинка или някакъв друг медицински проблем. Откажете се от лова незабавно!
4. Използвайте пътя надолу за да огледате дъното и да набележите най-подходящото укритие. Както бе обяснено, след достигане на определена дълбочина, работата с плавниците става излишна. Тялото потъва само и плавниците се използват само за планиране към укритието.
5. Лягайте на дъното плавно като внимавате особено коланът да не звънти по скалите. Не размътвайте детрита. Това ще ви лиши от видимост, защото мътилката се сляга много бавно. С това на практика се изчерпва и теорията при самото гмуркане... Мнозина смятат, че то е най-трудно за овладяване и наистина това е така. Но гмуркането не е най-важно! От много по-голямо значение е изплуването, ако питате мен.
Макар и по-лесно изпълнимо, изплуването също има своите императиви. То се извършва по възможно най-краткия път към повърхността. Гмуркачът следва много внимателно да прецени възможностите си в апнеа и да остави достатъчно "резерв" за пътя към повърхността. Изплуването, точно както и гмуркането, не трябва да става бързо, освен ако това не е абсолютно наложително. Никога не изпускайте въздуха от дробовете си преди да достигнете повърхността. Много начинаещи го правят и много от тях опитват морската вода на вкус, защото не успяват да изхвърлят затворената в мъртвото пространство на шнорхела вода. Както се знае, водата от шнорхела се изхвърля с рязко издухване.
Сега след като можем да щъкаме надолу-нагоре, явно е време да се научим и да ловуваме за да пълним тигана...
Статията е много добра! Бих добавил:
Едно от необходимите условия да изпитаме истинско удоволствие от гмуркането изобщо и да увеличим вероятността за улов на някоя риба е да можем да престоим под вода достатъчно дълго време. Едно от трудните неща е определяне на момента за начало на изплуване. Използването на дебел неопрен изисква по-тежък (от 7 кг) колан, което означава 10 до 15(!) кг отрицателна плаваемост на дълбочини 10 - 15 м. Това изисква силно отблъскване с ръце от дъното и енергични махове с крака до набирането на скорост. Но означава преразход на кислород. При тези условия появата на риба в полезрението "отлага" поривите за вдишване поради радостното вълнение...За безопасност е задължително всички тежести да са надеждно вързани за въжето на буя и то да ги издържа! Тогава при неточча преценка, надценяване на възможностите си или сглупяване, ще можем с едно движение да откопчаем тежестите и дори със замъглено съзнание да стигнем повърхността...без да губим екипировка. В идеалния вариант на колана има и закачалка за харпуна... Всички тези неприятности може да се избегнат, ако при всеки лов започваме гмурканията от по-плитко - 3-5 м, леко, бавно, без никакви напъни за продължителен престой. Постепенно увеличавайки дълбочината може да достигнем избраната градинка след 15-тото гмуркане. Така тялото се настройва и изключва ненужните консуматори на кислород - мускулни групи, вътрешни органи, части от мозъка...Освен това се настройва и личния ни часовник, изработва се усет, който безпогрешно ни казва кога да започнем изплуване. Мярка за безопасност: Винаги трябва да си оставяаме резерв от време!
Друго полезно действие е поддържане на формата с практикуване на апнеа през зимата и пролетта, особено в месеца преди кратката отпуска на море... Това става в басейните за скокове, които са пълни с вода почти целогодишно.
SP9HZX, HOW COME YOU UNDERSTAND BULGARIAN?... ANYWAY
...Винаги има възможност за усъвършенстване... Разработените, усвоени и многократно проверени практики в българската (и други) авиации имат за цел да намалят до абсолютен минимум вероятността от грешни действия на летците. Отнесени към гмуркането, бих препоръчал следното:
1. Насочван от опитен колега, младият (и не само...) гмуркач създава, уточнява, запомня и непременно повтаря ЕДИН И СЪЩИ РЕД за обличане/окачване, проверка и закопчаване на всяка част от екипировката при всяко гмуркане.
2. Съзнателно и целенасочено гмуркачът полага усилия да създаде твърди навици, динамичен стереотип, за една и съща последователност при подготовка за влизане.
3. Дори след 10 и повече години следва една и съща последователност.
Такъв подход намалява силно вероятността от грешки, които могат да доведат до нараняване или по-лошо... В един такъв тъжен и глупав случай след като бях облякъл и закачил всичко по себе си, до глезените във вода, наруших едно от главните правила за работа с харпун и го заредих преди да вляза във водата (!). С маска на челото, погледнах за последен път и видях, че част от кордата, свързваща стрелата с тялото, висеше... И реших да я оправя, както съм, с кожени, летни летателни ръкавици (тогава истински ръкавици имаше само в чужбина или Кореком...) Следващото, което помня е, че съм на камъните и ме наболява отзад... Изправиж се и забелязах, че от носа ми тече струя кръв... Съпругата ми се обърнала при шума от падането и ме попита "Какво става?". Отговорих нещо и видях, че и от устата ми също тече доста кръв... При наместване на кордата съм докоснал върха на стрелата в камъните, неточно доработения спусък беше освободил и тялото на лекия съветски пневматичен харпун ме беше ударило в средата на носа от долу нагоре с площ около монета от 5 ст и засилване от около 20 см...
Резултатът - нок даун, временна загуба на съзнание поради недостиг на кръв в мозъка, причинен ужас на малкия ми син и съпруга, и край на гмурканията за годината... В прореза за отверка на капачката на клапана отзад на харпуна имаше парче бял хрущял от носа ми, което лекарите разглеждаха с интерес... Всичко това едва не ми струва живота и се случи поради:
1. Нарушаване на едно от ГЛАВНИТЕ ПРАВИЛА: харпунът винаги се зарежда СЛЕД влизане във водата и достигане на дълбочина за плуване, в посока, където проверено няма никакви хора и предмети.
Друго такова правило гласи: Харпунът се разрежда ПРЕДИ излизане на дълбочина за ходене.
Тези, и други правила се спазват винаги, при всички обстоятелства, във всички възможни условия. Нарушаването им обикновено е съпроводено с някое друго случайно съвпадение, неочаквано действие на хора или стечение на обстоятелства, които вече превръщат инцидента в нещастие.
Друго желязно правило е при всяко влизане във водата да имаме добре закрепен, удобен за вземане без гледане и много остър нож. Както съветва Ханс Хас, "...може 1000 пъти да се гмуркаш без нож и да не ти трябва... ако на 1001 път ти дотрябва и го нямаш, повече няма изобщо да ти трябва..."
[Тези коментари написах, в случай че някой читател реши, че прочитането само на горната статия е достатъчно за неговата теоретична подготовка]
Техниката на гмуркане се състои от доста елементи. Един от важните е раздишването. Както е известно, То обикновено се прави през шнорхел.
За по-лесно раздишване при наличие на вълна е необходимо шнорхелът да е насочен отвесно нагоре при отпуснатото положение на главата.
Някои хора поставят шнорхела така, че при раздишване той сочи силно напред и най-малкото повдигане на водата го залива, което затруднява раздишването.
Други пък ползват шнорхелите с оригиналната дължина, която обикновено е по-голяма от минимално възможната. Но дори и така, ако шнорхелът е наклонен силно напред, както е масовият случай, дори и малки вълни затрудняват =изморяват=намаляват апнеата.
Насочването на шнорхела отвесно нагоре означава той да минава по-близо до ухото. За да няма неудобство е възможно да се ползват найлоновите скобички за връзка между ремъка на маската и шнорхела.
Естествено, това са само препоръки, само мои, и се отнасят само до тези колеги, които ги намерят за полезни.
Според други съвременни източници и скромния ми опит шнорхелът се слага в устата само на повърхноста и след като си го изпразнил от водата,НЕ СЕ ИЗДУХВА водата от него в никакъв случай защото това води до хипоксия,изтощава дихателните мускули и намалява драстично апнеата Под водата също я съкращава доста,не знам защо, затова го изплювам
Колега VOV за пореден път си абсолютно точен,аз взаимствам от парашутния спорт,където също всичко става по абсолютно един установен ред,аз лично изпълнявам всичко научено"като по задача"
200:51:50 - 
15:18:29 - 
36:10:06 - 
0:13:57 - 
1:23:38 - 
1:13:46 - 
0:19:18 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Обличането става бавно...
Макар и по-лесно изпълнимо, изплуването също има своите императиви. То се извършва по възможно най-краткия път към повърхността. Гмуркачът следва много внимателно да прецени възможностите си в апнеа и да остави достатъчно "резерв" за пътя към повърхността. Изплуването, точно както и гмуркането, не трябва да става бързо, освен ако това не е абсолютно наложително. Никога не изпускайте въздуха от дробовете си преди да достигнете повърхността. Много начинаещи го правят и много от тях опитват морската вода на вкус, защото не успяват да изхвърлят затворената в мъртвото пространство на шнорхела вода. Както се знае, водата от шнорхела се изхвърля с рязко издухване. 
Видяна: 48132
Коментари: 2
Едно от необходимите условия да изпитаме истинско удоволствие от гмуркането изобщо и да увеличим вероятността за улов на някоя риба е да можем да престоим под вода достатъчно дълго време. Едно от трудните неща е определяне на момента за начало на изплуване. Използването на дебел неопрен изисква по-тежък (от 7 кг) колан, което означава 10 до 15(!) кг отрицателна плаваемост на дълбочини 10 - 15 м. Това изисква силно отблъскване с ръце от дъното и енергични махове с крака до набирането на скорост. Но означава преразход на кислород. При тези условия появата на риба в полезрението "отлага" поривите за вдишване поради радостното вълнение...За безопасност е задължително всички тежести да са надеждно вързани за въжето на буя и то да ги издържа! Тогава при неточча преценка, надценяване на възможностите си или сглупяване, ще можем с едно движение да откопчаем тежестите и дори със замъглено съзнание да стигнем повърхността...без да губим екипировка. В идеалния вариант на колана има и закачалка за харпуна... Всички тези неприятности може да се избегнат, ако при всеки лов започваме гмурканията от по-плитко - 3-5 м, леко, бавно, без никакви напъни за продължителен престой. Постепенно увеличавайки дълбочината може да достигнем избраната градинка след 15-тото гмуркане. Така тялото се настройва и изключва ненужните консуматори на кислород - мускулни групи, вътрешни органи, части от мозъка...Освен това се настройва и личния ни часовник, изработва се усет, който безпогрешно ни казва кога да започнем изплуване.
Мярка за безопасност: Винаги трябва да си оставяаме резерв от време!
Друго полезно действие е поддържане на формата с практикуване на апнеа през зимата и пролетта, особено в месеца преди кратката отпуска на море... Това става в басейните за скокове, които са пълни с вода почти целогодишно.