Сезон 2018

Също на тази страница

Анонимен

0 Секунди

3.145.34.237

Форуми

Подводен риболов

Риби и Улов

Сезон 2018

« Предишен Стр. 7 от 8 5 6 7 8 Следващ

121

Георги RUS
24-08-2018 20:32

Благодаря за коментарите, колеги. На всеки пожелавам минимум по една такава среща на сезон! Много вдига мотивацията!

nanyo

122

30-08-2018 10:07

20180829_195750.jpg
(2,052 Kb) 581 свалено

20180829_195601.jpg
(1,632 Kb) 565 свалено

20180829_195508.jpg
(2,025 Kb) 572 свалено

Малко рибки от вчера на юг от Бургас. Рибата беше на 5-7 м. дълбочина, леко мътно но тъкмо да не те вижда.

123

The great white
01-09-2018 23:45

Лозенец, от 17 до 19,30 часа. Предимно мъжката част от Сватби, само няколко са пасящи . Нищо хищно...

20180901_195507.jpg
(1,425 Kb) 523 свалено

124

boysa
01-09-2018 23:49

20180901_191130.jpg
(2,071 Kb) 567 свалено

Морска хиена беше самичка.

125

FI6IFI6
02-09-2018 12:08

А някой нещо зъбато виждал ли е напоследък, че платерините вече много трудно ги ям? (питам за северното черноморие)

126

boysa
02-09-2018 17:21

Вчера на Яйлата Иво е видял лефер. Пред крепоста. А панирани филета от платерини са доста лесни за преглъщане. Днес на север не ставало, но когато се оправи може да има.

127

FI6IFI6
02-09-2018 17:28

@boysa: Мерси за инфото. И аз за лефер се оглеждах вчера на Камен Бряг, че беше фрашкано с дребни рибки, ама йок. Иначе пържени и на чорба са ми последните два варианта за консумация на платерина. Снощи се опитах да изям една на скара и направо ми се затъкна.

128

MONY
03-09-2018 18:08

IMG_20180828_154937.jpg
(2,496 Kb) 514 свалено

129

The great white
03-09-2018 21:56

Screenshot_20180903-214820_Video Player.jpg
(802 Kb) 526 свалено

Пред Кръста на Лозенец , късният следобед. От вчера има изразена Миграция. Водата 25-26 градуса. Има и видимост . Няколко пасажа Чернокоп.

130

The great white
04-09-2018 23:43

Screenshot_20180904-233216_Video Player.jpg
(1,157 Kb) 514 свалено

Арапя ,пред островчето от 17 до 19:30ч . Платерината между 3 и 10 метра, единични бройки. Имаше и доста Чернокоп .

131

The great white
05-09-2018 22:11

[link]
[link]
Акваторията на Лозенец късният следобед. Доста навътре в морето. Преди да се развали времето, единични бройки платерина след 6- 7 метра. След Лавраците други риби не видях.

Sliger

132

06-09-2018 15:54

И аз барабар Петко с мъжете, но започвам бавно да задобрявам wink

На няколко пъти размирисваме къщата на риба. Тези са от два излета снимки.

41095690_2177806792466010_7012961637590106112_n.jpg
(131 Kb) 574 свалено

41147378_1982771538440690_1168540234783129600_n.jpg
(143 Kb) 542 свалено

40903413_1089213294581572_8699717675527438336_n.jpg
(145 Kb) 532 свалено

133

The great white
09-09-2018 01:29

Влязох след 17ч. Дъждовно време. Платерината пасеше усилено под прибоя . Дълбочина 2-3 м. На трето - четвърто гмуркане, заедно с тях се появи и един Лаврак , 2-3 кг. Докато го подведа (малка дълбочина, мъртвак, изненада) даже нямаше и изстрел. Един час търсене, и на всяко гмуркане, намирам Баби, аз не стрелям и чакам....
И не го видях повече...
И за 30 минути ...

20180908_193132.jpg
(1,320 Kb) 520 свалено

134

FI6IFI6
09-09-2018 10:25

Пък аз си мислех, че в тая топлата вода лавракът трябва да се търси по-дълбоко...

angel73

135

09-09-2018 13:52

@The great white: Друго си е когато има и малко история споделена, научаваме нови факти, учим се, по надъхващо е и по интересно от снимка само smile

Благодарско на колегата и дано пак да го срещнеш този лаврак.

136

boysa
09-09-2018 22:00

Температерата почна да пада и голямата ри ба да се показва в плиткото. Старите си знаят времето и мястото ние още се учим кога къде. Благодаря, че споделяте!

137

The great white
09-09-2018 22:53

Хубаво е да се споделя .Този форум е помогнал на много хора.
Седем страници за сезон 2018 ....

Sliger

138

19-09-2018 13:42

Здравейте колеги.
За много от вас това на снимката не е нищо особено, но за мен е първият ми по-сериозен улов. За него ще разкажа малко по-подробно, защото с този сладур от снимките имаме история. За първи път ми помаха с опашка около средата на август. Тогава излизах вече от морето и бях свалил ластиците от стрелата, когато ни се пресякоха пътищата на около 2м от брега, дълбочина около три педи. Срещата ни беше толкова неочаквана, че и аз, и той се стреснахме и около секунда-две просто се гледахме влюбено. Аз тръгнах да зареждам харпуна, а той грациозно се отдалечи, сякаш знаеше, че стои пред пушка без патрони. Оттогава винаги държа харпуна зареден, докато кракът ми не стъпи на сухо. Втората ни среща беше след стрелба по едра платерина. След кратка схватка си я окачам на кукана при останалите риби, доволен съм, поглаждам я с ръка, защото уважам противника, а тя се би достойно. Тръгвам да зареждам ластиците и гледам този хубавец минава любопитно зад гърба ми, явно привлечен от бляскането на рибите. Стрелбата беше излишна, просто в момента, в който погледите ни се срещнаха, той се изстреля като тунингован голф със спортен филтър от 15лв. по бул. "Вазов" в 2 ч. сутринта. Третата ни среща беше преди няколко дни, когато отбелязах, че съм видял едра риба, но като почна да махам с ръце и да разказвам, се сещам, че съм рибарин, а на хора като мен трудно се вярва без снимков материал. Срещата ни беше в края на апнеята ми, когато вече бях останал без въздух и трябваше да излизам. Бях легнал между два камъка на границата камък-пясък, перфектно място. Хубаво перфектно, но нищо не минава... Тръгвам аз нагоре и тъкмо отлепям от дъното, когато го виждам този сладур да ми показва средна перка.
Та днес на 16.09. беше последната ни среща. Още в 5:15 бях събуден от комар от породата "Стелт", който го чуваш чак след като те е надупчил здраво на най-неочаквани и трудни за чесане места като например мекичкото между пръстите на краката. Пускам тока, няма никой... Обикновено другите комари кацат на стената над главата ми и следва мощен удар с възглавницата, но не и породата "Стелт". Тях ги чуваш, но не ги виждаш. Стана обяд, аз съм изнервен, недоспан, а крастата си сърби. Времето си сменяше настроението точно през 15 мин. Нормално септемврийско време. Колебаех се дали да не повъртя някоя блесна за лефер, но по-скоро ме теглеше към стрелба по сигурни мишени, отколкото хазартно въртене на макарата. Още е топло и рибата е пръсната, само тук-таме се мяркат групирани платеринки около педя. Като сметнах въртенето на въдицата, се отказах и награбих пушката...
Към 12 ч. вече бях във водата. Ама каква вода само... Морето сравнително спокойно горе, но мъртво течение и центрофуга долу. Разкъсани облаци. Водата приличаше на притоплена шкембе чорба за 2,20 лв. от обедното меню на долнопробно капанче, гарнирана с много чесън, оцет и сол. Така се усещаше и такъв вкус имаше, защото два пъти глътнах порядъчно количество вода. В такива моменти важи поговорката - "Сухо дупе риба не яде". Затова заредих харпуна и се отпуснах в прегръдките на морето. Идеята беше да намеря малко по-бистро място с видимост примерно около 3м и да направя няколко засади. Ако мине нещо в рамките на 15мин., оставам, ако не – просто палим колата и си тръгваме. Цяло лято гмуркам на това място и дъното ми е познато. Добре де, ама то даже и дъното не се вижда... Изпъвам си ръката и не мога да видя пръстите си. Тръгвам по познати ориентири от брега по плитките участъци. Най-сетне стигам до едри камъни, голи, но големи, където мога да се скрия, а и само там имам видимост около 3м. Всичко друго явно е компромис в този ден. Ако блесне и мааалко слънчице работата ще заспи. Раздишвам и успокоявам пулса от препускането до тук. Идеята е ясна – гмуркам десетина пъти, ако нищо не мине, си събираме багажите и си тръгваме. Около третото гмуркане мина малко кефалче. Видях го, когато вече излизах за въздух, и то беше тръгнало да ме обикаля отляво. Нямаше смисъл да стрелям, но това беше добър знак, че съм на правилното място. След още някое и друго гмуркане минаха дребни платерини. Стоя си под водата, гледам как минават силуетчета около педя и като сметнах малкия размер на рибите, големия времеви диапазон, в който минават и зареждането на "серт" ластиците "Праймлайн", придружено от леката болка във все още неизлекуваното ми ляво рамо, се отказах да стрелям. Слънцето все пак се показа иззад облаците. Нямаше голяма полза за видимостта. Вече бях приел загубата и повече се наслаждавах на лапините и атерините, които идваха с голям интерес да ме "проверят", отколкото да чакам риба. Вече няколко гмуркания така - просто стоя зад камъка и гледам как ме наобикалят дребни рибки. Харпунът си лежи кротко на скалата и просто го подпирам, колкото да не ми го отмъкне течението. Казвам си, че ще направя още няколко гмуркания в този прекрасен подводен хаос, и тръгвам. Пак минаха платеринки. Тръгнах. Не ми се занимаваше вече. Има едно поверие, че като тръгнеш, не трябва да се връщаш. Стигнах до границата камък-пясък. Мътилката от пясъка беше уникално плътна. Погледнах назад. Точно от тази позиция мястото, на което бях лежал досега, имаше перфектната видимост. Направих една засада. Не бях на добро място, защото рибата минаваше малко по-навътре и не можех да я стигна. Изместих се малко напред. Пак не беше добро мястото, склонът пред мен падаше и ме откриваше. Преместих се още малко и легнах зад един камък. Перфектна засада. Аз в мътилката на пясъчното поле, а пред мен дребен камънак, над който минават платерините и най-важното – имам видимост. Казах си – почвам да стрелям по всичко, което мърда. Вече ловният ми инстинкт се беше възвърнал, пръста на спусъка, преценил съм евентуалната траектория на рибите и чаках евентуални жертви. Е, първата и последната жерва се появи. Същият мой стар познайник се плъзна над камъните, точно тогава аз завъртях очи и той ме видя. Под водата очите ни блестят също както на дивите животни през нощта и рибата ни вижда. Той направи отчаяна маневра в последния момент, която при други обстоятелства можеше да се окаже и успешна. С практиката обаче вече знам коя риба е моята и коя – не. Просто знам кога ще улуча. Тази риба беше моя. Стрелям, сякаш пред мен не стоеше риба, а онзи комар от сутринта. Кофти изстрел в средната част на корема. Но все пак съм улучил. Ако рибата е ударена около гръбнака или главата, окачането й на кукана не е трудно. Да де, но този тук е ударен лошо и почва да се опъва на линията. Той се опъва, а аз отзад карам водни ски. Усетих, че работата отива на зле и пуснах харпуна, за да не се скъса рибата. Дръжката изчезна в мътилката, а аз хукнах след рибата. След епична битка просто прегърнах рибата, за да я задържа и я нанизах на кукана. Достоен противник беше. Чакам следващия...