Този сайт използва бисквити - Повече Информация. Приемам
Активни Потребители: 6 Гости: 18
Активни регистрирани потребители
277:09:04 - Bing [Bot] [82275]
Тема
277:09:04 - Google [Bot] [43323]
Тема
277:09:04 - Semrush [Bot] [175372]
Тема
0:09:39 - VeskoNS [1]
Новина
77:56:50 - Ahrefs [Bot] [9568]
Потребителски профил
0:40:05 - Tbot [Bot] [17]
Тема
Активни анонимни потребители
0:10:16 [0]
Тема
0:08:32 [0]
Потребителски профил
0:06:33 [0]
Тема
0:14:29 [0]
Потребителски профил
0:10:52 [0]
Видове
0:02:08 [4]
Начална страница
0:00:00 [0]
Статии
0:14:39 [0]
Статии
0:05:19 [0]
Статии
0:10:09 [0]
Статии
0:07:40 [4]
Форум
0:10:17 [0]
Тема
0:15:13 [2]
Мнения на потребител
0:07:20 [1]
Тема
0:11:37 [0]
Мнения на потребител
0:03:37 [0]
Потребителски профил
0:05:53 [0]
Чат
0:07:18 [0]
Галерия
От Wishbone

НА ЛОВ ЗА ЗЪБАТИ БАРАКУДИ


Обект на този разказ е Баракудата, един от най-жестоките и безпощадни хищници на тропическите и субтропически рифове. За тях се твърди, че убиват други риби просто за удоволствие, а не за храна.



Във водите на Южна Африка се срещат два вида : Голямата Баракуда (Sphyraena barracuda)   и по-малката й роднина  Източената Баракуда  (Sphyraena  jello), която е и героя на описаната история.



Sphyraena  е древна дума, означаваща "Чук", а   jello   означава  "Невидим".  И действително, тази риба толкова добре се слива с океана, че е почти незабележима в открита вода. Освен това има навика да замръзва неподвижно над рифовете, наблюдавайки и избирайки потенциалните си жертви измежду рифовите обитатели.


По-миналата неделя стоях на плажа в 7 часа сутринта, малко след изгрев , в пълно бойно снаряжение,   и  наблюдавах загрижено океана. Предния ден се бях гмуркал на същия риф и на два пъти срещах крупни Баракуди. Първият път лежах на ръба на рифа, когато в периферията забелязах огромен силует – Баракуда! От изненада чак трепнах леко, но това бе достатъчно да подплаши рибата, която за секунда изчезна , гънеики се змиеобразно наляво-надясно. Втория път бях долу в дълбокото, когато попаднах на още една самотна Баракуда – опитах се да я догоня , но така и не успях да вляза в обхват. Накрая й пуснах в отчаяние една стрела в опашката, но тя само махна веднъж и се откъсна.




Тази сутрин, обаче, океанът беше доста неспокоен, прибоят - голям и водата хич не ми изглеждаше чиста. Все пак реших, че след като  вече съм дошъл чак до тук, по-добре да  проверя как е и влязох в пяната на прибоя. От другата страна на вълните ме чакаше разочарование – мътна вода! Продължих към дълбоката част на рифа, надявайки се на  по-добра видимост. На повърхността се проясни малко, до към 4-5 метра, но надолу почти веднага ставаше пак мътно и мрачно. Слязох няколко пъти на 14-15 метра до дъното, но там беше призрачен жълтеникав мрак, не  повече от 2-3 метра видимост, чак тръпки да ти полазят по гърба! Казах си - още едно, за последно, и си тръгвам. Поех дълбоко въздух и гмурнах  към дъното.


Потъвах  вертикално надолу, държейки харпуна по средата, през ластиците, когато към десетия метър ми се мярна за част от секундата опашка, преди да изчезне отново в мътилката. С едно движение преместих ръкохватката в дясната си ръка и размахах здраво плавниците, подгонвайки мистериозната опашка. Не бях минал и пет метра, когато пред мене изплуваха непогрешимите силуети на ято от 4-5 големи Баракуди. Коригирайки прицела си в посока на най-близката, натиснах без колебание спусъка. Рибите светкавично изчезнаха отново в жълтата мъгла на мътилката, но силата с която бе изтръгнат харпуна от ръката ми потвърди, че на края на стрелата се мята пронизаната Баракуда. Изплувах обратно на повърхността, озъртайки се наоколо за буя. Видях го на 5-6 метра от мене, точно преди опънатото надолу въже да го потопи под водата.  Секунда, две, пет … Хоп, буят изскочи отново на повърхността и започна да се отдалечава, като ту потъваше, ту се показваше отново.  Заплувах веднага след него, настигнах го и грабнах въжето между пръстите си, но без да стискам силно. Рибата усети съпротивлението и отново затегли надолу. Не бях сигурен колко точен е бил изстрелът, затова пуснах въжето  и оставих баракудата да се бори само със съпротивлението на буя , намалявайки по този начин вероятността да се откъсне от стрелата. Най-накрая след няколко минути буят изплува окончателно и остана неподвижен на повърхността – дали рибата вече се е уморила достатъчно?




Доплувах и опитах  леко въжето – хлабаво! Ех, откъсна се, си мислех, докато обирах метър слъд метър. Внезапно усетих тежест на края – аха, там е! Рибата определено беше все още на стрелата, но за моя изненада въобще не се бореше ожесточено. Съдейки по посоката на опънатото въже, което беше почти хоризонтално, Баракудата се намираше някъде пред мен, съвсем под повърхността. Придвижвах се бавно  напред по въжето докато стигнах ръкохватката  на  харпуна,  а  пронизаната риба все още оставаше невидима в мътилката под мене. Със свито сърце започнах да си припомням разни зловещи историй които бях чувал и чел, за ранени агресивни Баракуди, атакували гмуркачите, нанасяйки им дълбоки и опасни, понякога смъртоносни  рани с острите си закривени зъби. Дали и тази не ми готви подобен сюрприз? Най-накрая забелязах с облекчение белезникавото източено тяло – рибата беше с корема нагоре, и се беше оплела в кордата на стрелата. Придърпах я и я сграбчих здраво за опашката, плъзвайки лявата ръка под хрилните капаци. Чак сега си отдъхнах, и няколко секунди  нищо не правех, наслаждавайки се на чувството за победа над Баракудата, преди да извадя ножа и я умъртвя окончателно.




По-късно, на брега, я премерихме – 1.4 метра  дължина и  11.5 килограма тегло – личен рекорд  в  категория   Sphyraenidae!  Докато я почиствах, намерих в корема й прясно глътната скумрия  -  явно току-що беше закусила!
Черният дроб на Баракудата беше паниран в брашно и изяден още на обяд като мезе за бирата – оказа се един чудесен деликатес !


Ачо


Йоханесбург, Южна Африка


15 Септември 2005


Видяна: 4611 Коментари: 0
0
Коментари
Супер история!!! Браво!
Каква е дължината на този Rob Allen на снимките?
14:13:05, 18 Сеп 2005
Ачо - въпрос...
При вас има ли ciguatera? Ако има как проверявате рибата? Знам, че баракудите са едни от най-големите преносители на заразата...
15:06:18, 18 Сеп 2005
Браво страхотен екземпляр ! Завиждам ти за адреналина. Лично аз имам отстреляни 2 баракуди, но големи наполовина на твоята. Интересното е че поведението и на двете се различава от поведението на твоята. Първата я ударих на остров Рангироа(архипелаг Туамоту, south pacific). Бях на 5 метра дълбочина когато се срещнахме. Веднага щом ме забеляза се спря, обърна се към мен и буквално тръгна срещу мен може би да ме огледа, знам ли. На около метър стрелях в нея, нямаше борба защото и бях прекъснал гръбнака. По късно ми отказаха да я приготвят защото била токсична(ciguatera). Втората я ударих миналата година в Гърция на метър и половина дълбочина. Лежах си до едни камъни когато ми се появи пред погледа на 50 сантиметра от върха на стрелата. Този път не ми отказаха приготвянето дори ме попитаха къде, как и т.н.. Явно ciguatera се среща само по местата където има коралови риби с които се храни баракудата. Това лятo пак ударих една, но в корема и избяга, демек все едно че не съм удрял.
Красива риба !
21:13:17, 18 Сеп 2005
Live2Dive много готина история...
Първо разгледах снимките и познах, че ти си писал историята по харпуна на Rob Allen)) Супер яко!!!
13:26:37, 19 Сеп 2005
Ако баракудата е 1.4м , то харпуна изглежда по-дълъг от нея...
14:55:21, 19 Сеп 2005
Верно е - Ачо, да не си имал предвид 1.04 м.?
15:05:47, 19 Сеп 2005
Харпуна е 1.40 метра, (само тръбата!),стрелата е 1.80м, изглежда по-дълъг заради снимачния ъгъл - нали правим художествена фотография! Ще сложа в галерията една информативна снимка, направена директно отгоре да добиете точна представа! по баракудите в субтропичните води на Южна Африка няма, слава богу! Вече изядохме половината от филетата, всички сме живи и здрави, ще ви напиша рецептата по-нататък! Виж, баракудите от тропическите рифове няма и да докосна за ядене! Има много регистрирани случаи на отравяния с месо на баракуда в Мозамбик, например.Юлиян е много прав че отравянията са ограничени само в топическите води!
15:36:25, 19 Сеп 2005
По-горе имах пред вид че няма Ciguatera в тукашните баракуди!
15:39:10, 19 Сеп 2005
Хубава статия и хубав улов!Дано слуката да е винаги на твоя страна!Ще чакам следващи статии.
10:07:45, 20 Сеп 2005
bravo acho
17:57:37, 22 Сеп 2005
Този харпун си е истинско оръдие!Но за нашето море просто нестава.А за такаво риба бих само си мечтал.Главата и сигурно вече се суши за трофей.ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!
10:08:38, 29 Сеп 2005
Мерси на всички за комплиментите ! За Черно море такъв харпун определено е без приложение, докато в открития океан си е стандартното оръжие. С него, обаче, съм ловил и лефер под кило, но в чиста вода. А историята на главата е следната : дадох я на един приятел да направи чорба от нея , като го помолих да ми запази само челюстите. Довечера ще го видя, и ако е приключил с кулинарията, ще си взема челютите за сувенир,ще ги снимам и ще ги сложа тука за всеобщо забавление!
17:30:23, 30 Сеп 2005
Интересно ми е да видя как изглежда челюста!!
17:37:37, 01 Окт 2005
Страхотна риба , майсторски уловена, и страхотна история,майсторски разказана....Представям си какво е усещането да отстреляш такова"животно' и после да му береш страховете докато го вадиш .Какво няма ,с тези зъби страшничко си изглежда ..
live2dive , можеш да издадеш книга с преживени истории.А и има какво да покажеш- богат снимков материал.
поздрави
18:13:02, 01 Окт 2005
Момчета, притежавам само 1/4 челюст! Немската овчарка на приятеля ми я докопала докато се сушала след сваряването и мезнала набързо по-голямата част! Но за компенсация в галерията ще сложа още няколко снимки от устата й "на живо", впечатляващи са! Ама пък чорбата беше един път - бяха ми запазили една паница в замразено състояние! Ежко-Бежко, вярно имам още историй за разказване, а и нови се случват постоянно, така че ще имате вазможност да четете и занапред!
11:39:06, 03 Окт 2005
Господ здраве да ти дава само такива историй да пишеш и по- често !!!
13:58:43, 11 Окт 2005
Жалко за челюсттаМакар че снимката в близък план дава някаква представа,щеше да е по-добре да я видим цялостно,но карай- живот и здраве пак ще хванеш"
Така става понякога ,като си държим домашните любимци гладни
ПП: И аз имах Кавказка овчарка и Кокер шпаньол.Първото ми беше изяло една щафета хубав деликатесен салам,остявен без надзор за 2 секунди, и цяла чиния с кюфтета предвидени за гости, а второто ми изяде 2 кг маджун- добре че не ядеше и стъкло) Ей т'ва ако е живот))
Поздрави
23:32:31, 11 Окт 2005
uauuu bravo a4o .....ma kade ia xvana tazi riba ...?kade se namira to4no...?
02:36:10, 02 Ное 2005
Надя, то в статията си пише...
08:56:59, 02 Ное 2005
Надя, действието се развива в Индийския океан, в южноафрикански води. Местото е един риф на около 30 километра северно от Дърбан.
09:08:16, 03 Ное 2005
а помеждудругото вкусна риба ли е баракудата???
22:05:17, 17 Ное 2005
Много е вкусна, погледни в "Рецепти" > "Домашно опушване на риба" как изглеждат опушените филета на същата баракуда. А пък чорбата от главата колко беше вкусна , да знаеш...
08:30:49, 18 Ное 2005
Мерси...ако ми попадне за ядене ....ще я впиша в меню-любими лакомства !!
17:53:29, 19 Ное 2005
Нови Продукти
Epsealon Brown Fusion 5mm Yamamoto® 039 High Pants

Цена: 201.00 Лв.
Spearfishing