НА ЛОВ ЗА ЗЪБАТИ БАРАКУДИ

Обект на този разказ е Баракудата, един от най-жестоките и безпощадни хищници на тропическите и субтропически рифове. За тях се твърди, че убиват други риби просто за удоволствие, а не за храна.

Във водите на Южна Африка се срещат два вида : Голямата Баракуда (Sphyraena barracuda)   и по-малката й роднина  Източената Баракуда  (Sphyraena  jello), която е и героя на описаната история.

Sphyraena  е древна дума, означаваща "Чук", а   jello   означава  "Невидим".  И действително, тази риба толкова добре се слива с океана, че е почти незабележима в открита вода. Освен това има навика да замръзва неподвижно над рифовете, наблюдавайки и избирайки потенциалните си жертви измежду рифовите обитатели.

По-миналата неделя стоях на плажа в 7 часа сутринта, малко след изгрев , в пълно бойно снаряжение,   и  наблюдавах загрижено океана. Предния ден се бях гмуркал на същия риф и на два пъти срещах крупни Баракуди. Първият път лежах на ръба на рифа, когато в периферията забелязах огромен силует – Баракуда! От изненада чак трепнах леко, но това бе достатъчно да подплаши рибата, която за секунда изчезна , гънеики се змиеобразно наляво-надясно. Втория път бях долу в дълбокото, когато попаднах на още една самотна Баракуда – опитах се да я догоня , но така и не успях да вляза в обхват. Накрая й пуснах в отчаяние една стрела в опашката, но тя само махна веднъж и се откъсна.

Тази сутрин, обаче, океанът беше доста неспокоен, прибоят - голям и водата хич не ми изглеждаше чиста. Все пак реших, че след като  вече съм дошъл чак до тук, по-добре да  проверя как е и влязох в пяната на прибоя. От другата страна на вълните ме чакаше разочарование – мътна вода! Продължих към дълбоката част на рифа, надявайки се на  по-добра видимост. На повърхността се проясни малко, до към 4-5 метра, но надолу почти веднага ставаше пак мътно и мрачно. Слязох няколко пъти на 14-15 метра до дъното, но там беше призрачен жълтеникав мрак, не  повече от 2-3 метра видимост, чак тръпки да ти полазят по гърба! Казах си - още едно, за последно, и си тръгвам. Поех дълбоко въздух и гмурнах  към дъното.

Потъвах  вертикално надолу, държейки харпуна по средата, през ластиците, когато към десетия метър ми се мярна за част от секундата опашка, преди да изчезне отново в мътилката. С едно движение преместих ръкохватката в дясната си ръка и размахах здраво плавниците, подгонвайки мистериозната опашка. Не бях минал и пет метра, когато пред мене изплуваха непогрешимите силуети на ято от 4-5 големи Баракуди. Коригирайки прицела си в посока на най-близката, натиснах без колебание спусъка. Рибите светкавично изчезнаха отново в жълтата мъгла на мътилката, но силата с която бе изтръгнат харпуна от ръката ми потвърди, че на края на стрелата се мята пронизаната Баракуда. Изплувах обратно на повърхността, озъртайки се наоколо за буя. Видях го на 5-6 метра от мене, точно преди опънатото надолу въже да го потопи под водата.  Секунда, две, пет … Хоп, буят изскочи отново на повърхността и започна да се отдалечава, като ту потъваше, ту се показваше отново.  Заплувах веднага след него, настигнах го и грабнах въжето между пръстите си, но без да стискам силно. Рибата усети съпротивлението и отново затегли надолу. Не бях сигурен колко точен е бил изстрелът, затова пуснах въжето  и оставих баракудата да се бори само със съпротивлението на буя , намалявайки по този начин вероятността да се откъсне от стрелата. Най-накрая след няколко минути буят изплува окончателно и остана неподвижен на повърхността – дали рибата вече се е уморила достатъчно?

Доплувах и опитах  леко въжето – хлабаво! Ех, откъсна се, си мислех, докато обирах метър слъд метър. Внезапно усетих тежест на края – аха, там е! Рибата определено беше все още на стрелата, но за моя изненада въобще не се бореше ожесточено. Съдейки по посоката на опънатото въже, което беше почти хоризонтално, Баракудата се намираше някъде пред мен, съвсем под повърхността. Придвижвах се бавно  напред по въжето докато стигнах ръкохватката  на  харпуна,  а  пронизаната риба все още оставаше невидима в мътилката под мене. Със свито сърце започнах да си припомням разни зловещи историй които бях чувал и чел, за ранени агресивни Баракуди, атакували гмуркачите, нанасяйки им дълбоки и опасни, понякога смъртоносни  рани с острите си закривени зъби. Дали и тази не ми готви подобен сюрприз? Най-накрая забелязах с облекчение белезникавото източено тяло – рибата беше с корема нагоре, и се беше оплела в кордата на стрелата. Придърпах я и я сграбчих здраво за опашката, плъзвайки лявата ръка под хрилните капаци. Чак сега си отдъхнах, и няколко секунди  нищо не правех, наслаждавайки се на чувството за победа над Баракудата, преди да извадя ножа и я умъртвя окончателно.

По-късно, на брега, я премерихме – 1.4 метра  дължина и  11.5 килограма тегло – личен рекорд  в  категория   Sphyraenidae!  Докато я почиствах, намерих в корема й прясно глътната скумрия  -  явно току-що беше закусила!
Черният дроб на Баракудата беше паниран в брашно и изяден още на обяд като мезе за бирата – оказа се един чудесен деликатес !

Ачо

Йоханесбург, Южна Африка

15 Септември 2005