Този сайт използва бисквити - Повече Информация. Приемам
Активни Потребители: 10 Гости: 11
Активни регистрирани потребители
48:48:19 - Semrush [Bot] [25882]
Потребителски профил
48:48:19 - Bing [Bot] [14426]
Снимка
48:48:19 - Semrush [Bot] [25881]
Потребителски профил
48:48:08 - Google [Bot] [26387]
Тема
0:01:12 - koliong [6]
Форум
0:18:29 - Ahrefs [Bot] [7]
Downloading file
0:00:41 - Djony [3]
Тема
0:08:12 - ArsenalChamp [3]
Тема
0:06:03 - Tbot [Bot] [1]
Потребителски профил
1:07:41 - Yandex [Bot] [21]
Тема
Активни анонимни потребители
0:11:02 [0]
Видове
0:00:54 [0]
Рецепти
0:12:24 [1]
Тема
0:15:53 [1]
Тема
0:05:10 [0]
Събития
0:06:23 [0]
Потребителски профил
0:08:25 [0]
Тема
0:00:00 [0]
Статии
0:03:06 [0]
Тема
0:00:49 [0]
Тема
0:03:29 [0]
Потребителски профил
или грешките на начинаещия харпунист
От Wishbone
Тази история е посветена на първата голяма риба, която видях в нашето море и която успя да си остане там!

ИСТОРИЯТА:
Беше третият ден от "Първата среща на любителите на подводни спортове", организирана от Spearfish!. Рано сутринта към 10:30, аз и WishBone вече обличахме неопрените на плажа в Приморско и бяхме готови да атакуваме акваторията около кея. По стар харпунджиски обичай гмуркането започна с отчаяните опити на нашият админ да се спаси от един турист, който не знаеше бъкел български и плуваше около него доста ентусиазирано. Раздялата с този необичаен елемент костваше на WishBone доста нерви и изтръпнали от махане ръце. Докато колегата се занимаваше с пришълеца, аз вече бях заел позиция на около 20 метра от кея и с треперещи ръчички зареждах харпуна. Времето беше хубаво, а видимостта прекрасна - цели 2-3 метра. Гмурках на не повече от 5 метра дълбочина, дъното беше пясъчно и на места обрасло с водорасли. При едно от влизанията, легнах по средата на една "горичка" от водорасли и зачаках търпеливо някоя жертва. Бях отправил поглед право напред и се взирах усилено мъчейки се да различа някой силует в мътилката. Не ми се наложи да чакам дълго, когато с периферното си зрение видях тъмни сенки движещи се над главата ми на около метър два напред и нагоре. Вдигнах поглед и видях доста голяма група от риби от неизвестна порода. Размера им ме порази! Бяха най-големите риби, които съм виждал в нашето море, откакто се гмуркам. Моментално усетих прилив на адреналин! Както лежах на дъното надигнах леко харпуна и с поглед проследих една от многото. Натиснах спусъка и очакването ми бе да пропусна и този път. Учудих се, когато видях, че попадението ми бе точно. Рибата се бореше енергично,а тялото и бляскаше от светлината. Веднага пуснах харпуна, който беше вързан за буя и заплувах към нея. В този момент минаваха доста мисли в главата ми. Мислех си как веднага след като си прибера рибата, ще излезна от водата да се изфукам. Абе изобщо ...... щях да стана известен с това парче. Колкото повече скъсявах разстоянието, толкова по-голяма ми се виждаше жертвата. Беше с размерите на буя ми. С тъмно син гръб и вълнообразни ивици, който се спускаха отвесно по тялото и. Силно впечатление ми направи опашката или по точно компактната и форма. Беше като стрела, която излъчваше динамика и сила. Такава риба окачена на кукана ми щеше да бъде голяма гордост. Но нали знаете колко бързо се изпаряват надеждите, особенно когато си невнимателен. Хванах стрелата за единият и край, а рибата се мяташе все така яростно. В момента, в който и дадох опора, от резките си и енергични движения тя се откъсна и избяга. А аз стоях изцъклен, държейки една празна стрела. Всичките ми усещания се притъпиха. Няколко секунди останах с поглед в посоката, в която изчезна моята риба. След това започнах да изплувам бавно нагоре и в момента, в който си показах главата над водата, осъзнах напълно случилото се. Такава ярост ме обзе, че ударих с цяла ръка във водата. Плясъка беше толкова силен, че рибарите по кея се обърнаха към мен. Доста време прекарах на повърхността и си повтарях, че това не е истина. В този момент си дадох обещание, че ще стрелям по всичко, което се движи и е с формата на риба. Наистина след това взех седем, но това не можа да ме успокои.

Пишейки този разказ в главата ми изплува онзи ден. Сигурно още дълго време ще си спомням за най-голямата риба, която видях и която успя да си остане в морето. Но това беше един хубав урок, който получих!

ГРЕШКИТЕ:
1. Първата и основна грешка, която допуснах е загубата на самообладание. Липсата на самоконтрол и концентрация под водата могат да бъдат фатални. Според мен основно правило е да не се влияем от заобикалящата ни среда и от събитията, които се случват около нас, а поетапно да действаме спрямо биологичните си нужди. В случая, вида на рибата и факта, че успях да я ударя покачиха адреналина ми и притъпиха сетивата ми. Толкова бях погълнат от събитията, че съвсем забравих за това, че все пак имам нужда от кислород и се втурнах да вадя рибата веднага. Не си струва да се предприемат, каквито и да е рискови действия дори да е ясно, че ще излезнем с празен кукан.
2. Всичко което се случи ме накара да забравя, че се гмуркам с приятел, който можеше да ми бъде от полза. И в този случай не да ме спасява, а да ми помогне да извадя улова си. Никога незабравяйте човека до вас, във всеки един момент той може да се окаже единственият ви шанс за оцеляване.
3. Позицията, която бях заел и прибързаните ми действия направиха изстрела не толкова точен колкото си мислех. Бях ударил рибата малко под гръбната перка и това доведе до осакатяването й.
4. Големите ми мераци да извадя хубава риба приключиха в момента, в който хванах стрелата и по този начин и помогнах да се откъсне по лесно. Нормалната реакция би била да хвана направо рибата, но незнам какво ме накара да не го направя!? След като вечерта споделих преживяното с другите, разбрах че подобни случки все пак всеки е преживял.
5. Яростта не е била от полза никому. Не допускайте да се ядосвате, това може да доведе до необмислени действия, които могат да се окажат опасни!

С написаното до тук за грешките бих искал да съм от полза на всеки, който попадне в подобна ситуация. Но по никакъв начин не искам да поучавам или да давам акъл как се лови риба с харпун. Всеки сам решава, когато е в морето, а аз просто споделям малкото опит, който натрупах. Най-важно е да се мисли преди да се действа!

ЗА ШЕГИТЕ:
Естествено при такъв пропуск, човек трябва да е подготвен да отнесе купища пиперливи шеги по свой адрес. Никога няма да забравя нахиленото лице на WishBone, когато видя изцъкленият ми поглед и чу краткият ми разказ, още във водата. Няма да забравя и реакцията на останалите, когато разбраха за моята история вечерта. Но тази история и всичко около нея си остава един прекрасен спомен за мен. А и на този свят няма толкова голяма риба, която да замени страхотното чувство, когато си заобиколен от приятели.

БЛАГОДАРНОСТИ:
Тук искам отново да благодаря на WishBone, както и на всички, които бяха на срещата и я направиха толкова незабравима.
Благодаря!!!
Видяна: 1473 Коментари: 0
0
Коментари
Нямаш грижи, Фил!
Продължавай в същия дух - да сме живи и здрави да гмуркаме, пък бас ловя, че следващия торук е твой!
И поздравления за чудесната статия! можеш да я направиш като комикс - заслужава си!
А за майтапите - отърване няма, вервай ми:
...
Wishbone: Кво стана, бе?
Lotdog: Ударих една голяма риба и я изпуснах!
Wishbone: Каква риба?
Lotdog: Една голяма скумрия!?
Wishbone: Каква скумрия бе!?
Lotdog: Ми скумрия - дълга една такава - с напречни ивици!
...

14:17:11, 06 Окт 2005
Много добре, Филка,
уловил си нещо безценно - опита и преживяванията! Това е което остава, и нататъка ще видиш как друго просто не може да го замени! А хич и не се притеснявай, и други риби ще дойдат! Няма да забравя , на първото ни републиканско '80 , Рикардо Рац и аз, върли новобранци, гмуркаме двойка и попадаме на голяма есетра на 5 метра дълбочина. Никога не виждали такава риба, направихме всичко погрешно . В резултат кордата ми се омота в стрелата, и харпуна я изплю на 50 сантиметра, а рибата беше направо в упор! Рики се опита отчаяно да я пресрещне с ловка маневра от другата страна на скалата, ама къде ти! Дълго време след това трябваше да носиме майтап по състезания.
А що се отнася до торука, той е в семейство Скумриеви, които ловим тука постоянно, и техниката е проста - пускаш харпуна, нека рибата да се умори първо, чак тогава я придърпваш. И никога не лови стрелата, месото е меко и лесно се къса, освен ако попадението не е по диагонал. Това което правя аз, е да се гмурна до рибата, и с две ръце, едновременно, от двете страни да я хвана за тънката основа на опашката. Нека бяга тогава!
Поздрави за чудесното преживяване, и още много такива!
19:45:47, 06 Окт 2005
Точно така Ачо,

Именно тези грешки, описани в статията на Фил, му обясних веднага щом излязохме на брега и поизчерпах майтапите си...

Но от всичко в статията си, Фил е споменал мимоходом нещата, които е направил съвсем правилно:
1. Пуснал е харпуна веднага, а той е бил закачен за буя по "западен" образец - идеалната тактика именно за торука с меко месо, която иначе не се практикува у нас много-много. Още повече, че на харпуна си няма макара което прави тактиката възможно най-правилна.

2. Скрил се е толкова добре, че туруците са минали направо на метър и половина над него...

А по отношение на грешките - всички ги правим. Аз както не бях гмуркал 3 години от 10 изстрела вкарвах 1 това лято! На това му се вика "trigger happy"!

А за да вземе рибата имаше и по-лесен начин - просто да ме повика да я "повторя". Бях на не повече от 25 м. - стриктно спазвахме безопасната дистанция, но пътят дотам щеше да ми отнеме не повече от 10 сек. Иначе изстрел под гръбната перка не е чак толкова лош, но просто турукът е бил доста голям, а месото им е адски меко...

Но като пиша това не мисли, че майтапите ще свършат:
...
Lotdog: Обаче ударих един лаврак! Ама малък!
Wishbone: Бе малък, ама лаврак! Браво! Къде е?
Lotdog: На буя...
Wishbone (след 10тина секунди): Доста си е едра даже, само дето не е лаврак а барбуна.
Lotdog: Знаех си, че има нещо нередно в цялата работа!
...



Дерзай, Фил! Ще е огромно удовлоствие за мен пак да гмуркаме заедно! Особено ако ти нося късмет да виждаш торуци!
20:06:16, 06 Окт 2005
Ще ме скъсате от смях тая вечер и двамата - че те майтапите си заслужават отделна графа! Само така, с чувство за хумор да се гледа на нещата!
А това за "завтарянката" си е било най-сигурната тактика. Тука като далдисваме по двойки, при ударена голяма риба вторият гмуркач не чака - направо слиза надолу и й забива втора стрела в черепа. Хем време не се губи за обработване, хем рибата със сигурация е на кукана!
Хайде, до утре, че отивам да стягам такъмите за уик-енда!
20:32:19, 06 Окт 2005
И аз съм имал такива неприятни случки само че с кефалови риби .И понеже не ползвам буй вече като ударя по голяма риба веднага започвам да плувам в посоката към която дърпа рибата.Общо взето е по добре от това да чакам и да гадая дали ще се откъсне или ще се успокои.
22:47:11, 06 Окт 2005
Абе голям маитап беше цялата работа...
Аз бях като в небрано лозе а Уиш направо умря от смях
Абе супер преживяване беше няма да го забравя, само дето трябва да науча малко повече за рибите. До този ден небях вижда други риби освен кефал и платерини, доста попчета и лапини. Искам да корегирам малко случката с лаврака.
След като се ядосах и си казах, че ще стрелям по всичко първата риба която ударих ( в окото) беше Чернокоп ако не се лъжа спрямо инфото на Иван? Когато е отишъл до буя ми той е видял двете барбуни и е пропуснал така нареченият от мен "лаврак" А колкото до шегите Live2Dive тепърва доста ще има да се смееш а и това което Уиш е написал тук е една съвсем малка часто от всички шеги които ми пусна
10:26:00, 07 Окт 2005
Верно е Фил!
До сега мислех, че говориш за барбуната! А те бяха бая едри, което си е верно - верно си е! И за изстрела в окото на чернокопа също е вярно...
Но пък от друга страна - то окото на торука е било колкото целия чернокоп! Хич не ми се хвали!
11:13:01, 07 Окт 2005
Какво да не ти се хваля? ти можеш ли да удариш толкова малка риба в окото??? Това си е все едно да убиеш муха в окото с въздушна пушка А ти казвах, че съм най-добрият...
11:31:01, 07 Окт 2005
Поздрави за страхотната история! Да ти кажа честно според мен си е страхотно положение да удариш такава голяма риба, да я издебнеш и я простреляш ... въпреки че е добре след това и да я пекнеш на скаричка примерно ))))
Нищо само да сме живи и здрави ще има още много, много случаи, само че успешни
13:14:06, 07 Окт 2005
Страхотно преживяване и весела история
lotdog, следващия път струва ми се ще действаш по предпазливо пожелавам ти да си прибереш един ден голямата риба
Между другото ,и аз бях направил подобна грешка- да хвана стрелата,след като ударих хубав кефал..Избързах и се скъса ..още ме е яд)Тлъста,хубава рибка)
после пих доста време студена вода но не от морската)
поздрави)
23:26:33, 07 Окт 2005
Хахаха :-) за втори път слушам тази история и пак и се смея :-).
lotdog ако това ще те успокои - готов съм да разменя с всеки 10 успешни изстрела по нормални платерини за ситуация като твоята, с такава риба, погледнато през твоите очи, защото знам калко много адреналин си получил въпреки че си я изтървал. Именно тези случки се помнят цял живот и се разказват на внуците :-).
00:06:02, 08 Окт 2005
abe skasaht emomcheto ot maitap vmesto da mu izkajete saboleznovaniata si ;-) spored men gmurkaneto e v osnovata na kefa a ribite sa si bonus koito ne vinagi poluchavame
09:46:01, 10 Окт 2005
Нищо .... следващата история която ще нашиша тук е как се вади торук Под историята ще наблегна на чалъмите, как се хваща и вади голямата риба Абе важното е маитап да става...
п.с. Давам уроци как се изпуска торук
10:12:21, 10 Окт 2005
Lotdog, не се къхъри.На всички ни се е случвало подобно нещо.Още повече в твоя случай ситуацията не е била от най-лесните.В края на август истървах най-големият си лефер,защото се откъсна.Прострелях го в края на апнеята си.Уцелих го малко зад средата и леко долу, последва бясна въртележна с тръгване към дълбокото.Тръгнах към него,но не успях да го достигна,нямах въздух.Изплувах като отпусках корда и го следвах.Гмурнах се и тъкмо да го хвана, той стигна до отворената контра и замина...Жалко...
11:49:50, 10 Окт 2005
и като си помисля , че някой може да го е намерил тоя турук още жив
13:39:40, 11 Окт 2005
02:13:57, 02 Ное 2005
Чудесна история, нито си първият нито ще бъдеш последния. Аз като ученик с една макарка и електрод съм се прибирал с по двадесет иларии и платерини и с по 2-3 кила попчета. А за да се прибереш с толкова с макарка, представи си още, колко по толкова си изтървал? Каква радост беше само, когато на 15 години с дълго спестяваните стотинки успях да си купя първия истински харпун - втора употреба ластичен, руски, за колосалните по онова време 12 лв. Още го пазя и понякога дори влизам с него, е ластиците отдавна не са същите, нито стрелата...
16:52:54, 17 Дек 2005
Хубава историйка - и смешна и поучителна.
16:17:11, 06 Апр 2007
Нови Продукти
GRALmarine LED DUO half VIDEO Canister Light, 18000 lumen

Цена: 0.00 Лв.
Spearfishing