Тази история е посветена на първата голяма риба, която видях в нашето море и която успя да си остане там!

ИСТОРИЯТА:
Беше третият ден от "Първата среща на любителите на подводни спортове", организирана от Spearfish!. Рано сутринта към 10:30, аз и WishBone вече обличахме неопрените на плажа в Приморско и бяхме готови да атакуваме акваторията около кея. По стар харпунджиски обичай гмуркането започна с отчаяните опити на нашият админ да се спаси от един турист, който не знаеше бъкел български и плуваше около него доста ентусиазирано. Раздялата с този необичаен елемент костваше на WishBone доста нерви и изтръпнали от махане ръце. Докато колегата се занимаваше с пришълеца, аз вече бях заел позиция на около 20 метра от кея и с треперещи ръчички зареждах харпуна. Времето беше хубаво, а видимостта прекрасна - цели 2-3 метра. Гмурках на не повече от 5 метра дълбочина, дъното беше пясъчно и на места обрасло с водорасли. При едно от влизанията, легнах по средата на една "горичка" от водорасли и зачаках търпеливо някоя жертва. Бях отправил поглед право напред и се взирах усилено мъчейки се да различа някой силует в мътилката. Не ми се наложи да чакам дълго, когато с периферното си зрение видях тъмни сенки движещи се над главата ми на около метър два напред и нагоре. Вдигнах поглед и видях доста голяма група от риби от неизвестна порода. Размера им ме порази! Бяха най-големите риби, които съм виждал в нашето море, откакто се гмуркам. Моментално усетих прилив на адреналин! Както лежах на дъното надигнах леко харпуна и с поглед проследих една от многото. Натиснах спусъка и очакването ми бе да пропусна и този път. Учудих се, когато видях, че попадението ми бе точно. Рибата се бореше енергично,а тялото и бляскаше от светлината. Веднага пуснах харпуна, който беше вързан за буя и заплувах към нея. В този момент минаваха доста мисли в главата ми. Мислех си как веднага след като си прибера рибата, ще излезна от водата да се изфукам. Абе изобщо ...... щях да стана известен с това парче. Колкото повече скъсявах разстоянието, толкова по-голяма ми се виждаше жертвата. Беше с размерите на буя ми. С тъмно син гръб и вълнообразни ивици, който се спускаха отвесно по тялото и. Силно впечатление ми направи опашката или по точно компактната и форма. Беше като стрела, която излъчваше динамика и сила. Такава риба окачена на кукана ми щеше да бъде голяма гордост. Но нали знаете колко бързо се изпаряват надеждите, особенно когато си невнимателен. Хванах стрелата за единият и край, а рибата се мяташе все така яростно. В момента, в който и дадох опора, от резките си и енергични движения тя се откъсна и избяга. А аз стоях изцъклен, държейки една празна стрела. Всичките ми усещания се притъпиха. Няколко секунди останах с поглед в посоката, в която изчезна моята риба. След това започнах да изплувам бавно нагоре и в момента, в който си показах главата над водата, осъзнах напълно случилото се. Такава ярост ме обзе, че ударих с цяла ръка във водата. Плясъка беше толкова силен, че рибарите по кея се обърнаха към мен. Доста време прекарах на повърхността и си повтарях, че това не е истина. В този момент си дадох обещание, че ще стрелям по всичко, което се движи и е с формата на риба. Наистина след това взех седем, но това не можа да ме успокои.

Пишейки този разказ в главата ми изплува онзи ден. Сигурно още дълго време ще си спомням за най-голямата риба, която видях и която успя да си остане в морето. Но това беше един хубав урок, който получих!

ГРЕШКИТЕ:
1. Първата и основна грешка, която допуснах е загубата на самообладание. Липсата на самоконтрол и концентрация под водата могат да бъдат фатални. Според мен основно правило е да не се влияем от заобикалящата ни среда и от събитията, които се случват около нас, а поетапно да действаме спрямо биологичните си нужди. В случая, вида на рибата и факта, че успях да я ударя покачиха адреналина ми и притъпиха сетивата ми. Толкова бях погълнат от събитията, че съвсем забравих за това, че все пак имам нужда от кислород и се втурнах да вадя рибата веднага. Не си струва да се предприемат, каквито и да е рискови действия дори да е ясно, че ще излезнем с празен кукан.
2. Всичко което се случи ме накара да забравя, че се гмуркам с приятел, който можеше да ми бъде от полза. И в този случай не да ме спасява, а да ми помогне да извадя улова си. Никога незабравяйте човека до вас, във всеки един момент той може да се окаже единственият ви шанс за оцеляване.
3. Позицията, която бях заел и прибързаните ми действия направиха изстрела не толкова точен колкото си мислех. Бях ударил рибата малко под гръбната перка и това доведе до осакатяването й.
4. Големите ми мераци да извадя хубава риба приключиха в момента, в който хванах стрелата и по този начин и помогнах да се откъсне по лесно. Нормалната реакция би била да хвана направо рибата, но незнам какво ме накара да не го направя!? След като вечерта споделих преживяното с другите, разбрах че подобни случки все пак всеки е преживял.
5. Яростта не е била от полза никому. Не допускайте да се ядосвате, това може да доведе до необмислени действия, които могат да се окажат опасни!

С написаното до тук за грешките бих искал да съм от полза на всеки, който попадне в подобна ситуация. Но по никакъв начин не искам да поучавам или да давам акъл как се лови риба с харпун. Всеки сам решава, когато е в морето, а аз просто споделям малкото опит, който натрупах. Най-важно е да се мисли преди да се действа!

ЗА ШЕГИТЕ:
Естествено при такъв пропуск, човек трябва да е подготвен да отнесе купища пиперливи шеги по свой адрес. Никога няма да забравя нахиленото лице на WishBone, когато видя изцъкленият ми поглед и чу краткият ми разказ, още във водата. Няма да забравя и реакцията на останалите, когато разбраха за моята история вечерта. Но тази история и всичко около нея си остава един прекрасен спомен за мен. А и на този свят няма толкова голяма риба, която да замени страхотното чувство, когато си заобиколен от приятели.

БЛАГОДАРНОСТИ:
Тук искам отново да благодаря на WishBone, както и на всички, които бяха на срещата и я направиха толкова незабравима.
Благодаря!!!