Този сайт използва бисквити - Повече Информация. Приемам
Активни Потребители: 6 Гости: 13
Активни регистрирани потребители
0:32:32 - Semrush [Bot] [85]
Тема
0:10:50 - koliong [5]
Тема
601:06:57 - Google [Bot] [210878]
Тема
23:39:04 - Bing [Bot] [1347]
Тема
37:26:39 - Ahrefs [Bot] [8964]
Тема
0:13:36 - geshfish [0]
Разглежда промени
Активни анонимни потребители
0:08:48 [0]
Начална страница
0:10:18 [0]
Тема
0:04:10 [7]
Коментари
0:08:47 [0]
Разглежда Поверителност
0:00:00 [0]
Статии
0:06:42 [1]
Начална страница
0:11:26 [0]
Потребителски профил
0:08:46 [1]
Начална страница
0:08:16 [0]
Галерия
0:00:53 [0]
Тема
0:05:44 [0]
Разглежда Условия за ползване
0:00:03 [0]
Потребителски профил
0:03:11 [1]
Тема
От Wishbone

Кобия – блудният син на океана

 

Кобия, 1995
Live2Dive с кобия над 30 кг., 1995

За мен кобията (Cobia) е една от най-интересните океански риби поради маниера си на поведение и необичайните си привички. В южноафрикански води е известна като Блудният Син (Prodigal Son) именно заради непредсказуемото си поведение. Както един блуден син и тя изчезва от териториалните води без предупреждение, появява се внезапно, за малко, там където не я очакваш, и после пак се изпарява нанякъде.

Въпреки че е разпространена в повечето океани на света, срещите с нея са сравнително редки и случайни. Дори и самото й латинско име , Rachycentron canadum е една ирония, понеже не се среща в канадски води. В нейното семейство (Rachycentridae) кобията е единственият вид . Тази риба е призната като обект на подводен риболов в открита вода (Blue Water Spearfishing), и се води официална статистика на световните рекорди за най-тежка риба в нейната категория. За радост на всички запалени гмуркачи-риболовци, рибата е изключително вкусна. Освен това, има обичая да плува заедно с огромни скатове, манти, китови акули и други големи риби – факт, който успешно се експлоатира от харпунджийте, както ще видите по-нататък. За 15 години подводен опит в южноафрикански води съм я срещал само 4 пъти, но срещите не се забравят лесно!



Водата този ден беше бистра и топла, морето спокойно, а аз плувах над разкъсан риф близо до Умзумби Пойнт, с широки пясъчни пространства между разхвърляните скали. Дъното се виждаше ясно от повърхността, на 12-13 метра дълбочина. Внезапно необичайно раздвижване точно под мене привлече вниманието ми. Гмурнах се надолу да проверя отблизо какво става. Един огромен скат (Sting Ray), поне 2 метра в диаметър търсеше храна по дъното, размахвайки криле и вдигайки облаци пясък около себе си. Малко зад него една кобия плуваше наоколо, ловейки из водата изровените малки ракообразни, които скатът беше пропуснал. Ракообразните са любимата диета на тази риба, и тя използваше чуждия труд за осигуряване на собствения си безплтен обяд. Бях вече на пясъчното дъно, но поради бистрата вода ми беше трудно да доближа повече, затова се опитах с един далечен изстрел да достигна кобията, която беше поне 10 кг. Изстрелът се оказа точен, но заради голямото разстояние, стрелата вече беше бавна, и рибата просто сведе леко плоската си глава, и успя да я избегне. Изплувайки обратно към повърхността гледах как скатът, с кобията зад него, се отдалечаваха бързо над дъното, продължавайки необичайната си симбиоза.



Следващата случка е от преди 10 години, но все още е ясно запечатана в паметта ми. Един януарски ден, в разгара на лятото в южното полукълбо, реших да посетя един от любимите ми рифове – Солт Рок , близо до Дърбан, където често срещам разнообразни големи екземпляри. Водата обаче ме разочарова – имаше вълна, и видимостта беше направо лоша - към 2 метра. Задържах се на плитката част на рифа, където скалите се вдигаха вертикално от дъното и образуваха плоско равно плато на около 5-6 метра под повърхността. Гмурках се до отвесната скала, показвайки над ръба на скалата само главата и ръката с харпуна, взирайки се напрегнато през мътилката към рояците дребна риба които се въртяха из силно клатещата вода.
Внезапно съзрях един огромен силует който премина бързо пред мене, като погледа ми бе прикован от извитата гръбна перка. Какво беше това? Акула? Нещо друго? Мисълта ми течеше бързо, но преди да бяха минали и две секунди, рибата се появи обратно, директно пред стрелата на харпуна. Този път съзрях малко по-добре формата на заострената муцуна, и вероятно отчетох подсъзнателно плоската глава, защото инстинктивно натиснах спусъка, направо от упор! Стрелата попадна точно зад хрилния капак - един много сигурен изстрел. Рибата изскубна дръжката на харпуна от ръката ми, и изчезна в дълбокото докато аз изплувах нагоре. Вече на повърхността стиснах здраво въжето на буя, вързано за харпуна, за да държа рибата надалече от скалите и дупките по дъното. Тя се бореше яко, но уверен в сугурността на попадението, стисках здраво и не отпусках нито сантиметър. Мятайки се бясно наоколо, рибата направи внезапно обратен завой, понесе се с пълна скорост в моя посока, и се блъсна силно в мене. Едвам успях да се извъртя, за да не ме закачи стърчащата напречно стрела. Видях рибата съвсем ясно за част от секундата, и вече нямаше съмнение – на края на стрелата ми се бореше огромна кобия! Силната риба продължи да се върти яростно наокoло , омотавайки ме с въжето на буя.
Това обаче я притегли към мен, и накрая успях да грабна стрелата с една ръка, и да плъзна другата под хрилните капаци. Още не ми е ясно как точно го направих, понеже целият бях оплетен във въже и корда . Довърших я с ножа, закачих я на буя, и решавайки че стига за тоя ден поех обратно към брега. Докато се борех с вълните в пералнята на прибоя, едвам влачейки рибата дo мене, ми стана ясно че на буя е един много крупен екземпляр. Едвам я дотътрих през плажа до паркинга, трябваше да сгъна задната седалка на Golf-а, за да я побера в колата.
Стрелата на харпуна беше яко огъната , и очевидно не ставаше вече за нищо.
Закарах рибата у един приятел, където се опитахме да я премерим. Теглилката му мереше обаче само до 30кг, и стрелката отиде директно чак до края. След като я изкормихме и изчистихме хрилете пак я пробвахме на теглилката, като този път отчете малко под 30кг. Вътрешностите и другите отпадъци бяха около 2,5 - 3кг.
Чак по-късно разбрах че официалният южноафрикански рекорд за харпунирана кобия по това време е бил 29,5 кг, което би направило моята риба рекорден екземпляр!



Mola Ramsaiy (Fishbase.org)
Mola Ramsaiy (FishBase.org)

Преди известно време с мой приятел решихме да пробваме рифа на Шефилд Бийч, на 50 км северно от Дърбан. След доста чудене и почесване на брега (прибоя беше много голям!) решихме все пак да скочим вътре. Едвам преплувахме от другата страна на разбиващите се вълни, след 15 минутна яка борба в пяната. Мъртвото вълнение обаче беше размътило много водата, и стана ясно че за риболов няма да го бъде.
Започнахме да гмуркаме в търсене на лобстъри, ако не друго, и скоро се изгубихме от поглед. Водата беше неприятно зелена, видимост около метър и половина. Когато улових разрешените 8 бройки, се огледах наоколо, не видях приятеля ми, реших че е излязъл, и заплувах обратно към брега и аз. Приближавах вече линията на прибоя, когато нещо ми се мярна на повърхността, на 20-ина метра пред мене. Вдигнах глава и се опитах да различа между падините на вълните какво точно ми привлече вниманието. Изведнъж ясно видях заострена кафява гръбна перка стърчаща над повърхността точно пред мене – ами сега, акула ли е или делфин? Решавайки че ако е акула, то в тази мътна вода по-добре да знам със сигурност какво плува наоколо, започнах бавно да приближавам, държейки харпуна готов. Странно, перката като че ли нито се движеше, нито се потапяше - какво ли се крие на 3 метра от мене? Постепенно огромен кръгъл белезникав силует изплува от зеленикавата мъгла: риба-мола (Mola ramsayi)! Никога не бях срещал преди тези странни океански риби – плоски и почти кръгли като тепсия, без опашка, те обикновено плуват бавно по повърхността, като че ли се пекат на слънцето. От там идва и другото им име, риба-слънце (Southeren Sunfish). Тази беше около 2 метра в диаметър, остави ме да я приближа почти на ръка разстояние. Това което най-ме заинтригува, обаче, беше присъствието на две кобии, които се въртяха под корема на молата. На външен вид и украска кобията много наподобява риба-прилепало (ремора), и това е един от защитните й механизми, позволяващи й да плува необезпокоявана в близост до големи акули или други морски същества, като тази мола, например. Двете риби ми се видяха по около 3-4 кг, и реших че не е зле една от тях да увисне на кукана. В момента в който насочих харпуна обаче, и двете моментално се скриха зад огромното туловище на молата. Опитах се да заобиколя голямата риба, но тя се въртеше заедно с мене, държейки ме постоянно под око. Колкото и бързо да плувах около нея, тя все държеше широката си страна към мен, криейки кобийте зад себе си. А те, за да ме ядосат, току поглеждаха изпод корема, и пак се скриваха отзад! Най-накрая с мощен спринт успях да мина зад огромната риба, насочих бързо харпуна към едната кобия и дръпнах спусъка. Не улучих, но стрелата закачи леко молата, която като пришпорен кон отпраши бързо надълбокото, заедно с двата си спътника.



Китова акула (Fishbase.org)
Китова акула (FishBase.org)

Срещите с китовата акула са си едно незабравимо преживяване, само по себе си. Срещал съм тези невероятни гиганти 4-5 пъти в океана, и винаги оставам с дълбоко чувство на страхопочитание и прехлас. Беше един чудесен летен ден, спокойно и кристално чисто море, и аз гмурках на около 500 метра от брега, близо до Хибърдийн, 90 км южно от Дърбан. Дъното беше на около 15 метра, като и най-малките камъчета се виждаха кристално ясно. Раздишвах на повърхността, когато погледнах напред и видях бавно приближаваща се по повърхността китова акула. Никога няма да забравя устата й – беше широка почти колкото един Трабант, за гигантската й дължината да не говорим, беше поне 15 метрова! Рибата невъзмутимо плуваше право срещу мене, трябваше да се дръпна встрани - щеше направо да ме сгази! И до сега ясно си спомням тъмният й гръб, обсипан с множество бели точки, точейки се бавно покрай мене. Спомняйки си, че китовите акули много често се съпътствуват от някоя и друга кобия, поех въздух и гмурнах под огромното туловище. И действително, една кобия плуваше почти прилепена за корема на акулата, опитваща се да мине за риба-прилепало. За разлика от реморите обаче, кобията просто има плоска глава, но няма лепящия се диск , характерен за прилепалата и трябва постоянно да плува около нищо неподозиращите си огромни покровители. Прицелих се много внимателно, преди да натисна спусъка – никой няма желание да харпунира китова акула, та било дори по грешка! Попадението беше точно, и аз пуснах вързания за буя харпун с мятащата се на стрелата кобия. Изплувайки на повърхността не успях да издържа на изкушението, и сграбчих опашката на китовата акула, която все още се точеше край мене. Държах се за върха на почти два пъти по-голямата от мене опашка. И досега помня усещането на твърдата и грапава кожа. Акулата усети присъствието ми и ускори ход, размахвайки все по-бързо и по-бързо опашка (и мен разбира се, мятайки ме наляво, надясно!) , насочвайки се под лек наклон към дъното. Морската вода започаваше да става все по-плътна и по-плътна, почти отнасяйки маската от лицето ми. Пуснах най-накрая този жив подводен скутер, изплувах на повърхността и се върнах обратно да си намеря кобията, която в последствие се оказа 6-килограмов хубав екземпляр.


Видяна: 1669 Коментари: 1
0
Коментари
Live2dive благодаря ти за тази статия ! Изкефих се максимално. С нетърпение очаквам следващата :-)
23:59:04, 20 Ное 2005
Прекрасна статия.Научих много интересни неща.
10:51:27, 21 Ное 2005
Е, това е, може да се каже че и акула си "яздил" !!!
11:58:07, 21 Ное 2005
Ачо, чудесна статия както винаги! Благодаря!
12:53:03, 21 Ное 2005
Статията е супер! БРАВО!!!
13:24:38, 21 Ное 2005
Мисля за неоспорим факта че Lice2Dive е призьора за 2005 г. в раздела за 'Най-много преживяни и описани приключения на подводния риболовец'.
Аплодисменти !
18:01:24, 21 Ное 2005
Мерси на всички , поласкан съм!
Ще ви изпратя скоро една история като за новогодишен подарък, а след Нова Година ще има още, да си знаете!
18:43:25, 21 Ное 2005
Батко , Лайв - ти си явление в историята на бълг. подводен риболов !!!
11:59:42, 22 Ное 2005
Ачо, ако с тези истории, пращаш и по нещо опушено по твоята рецепта, грешка нямаш !!!!!!!!!
14:40:17, 22 Ное 2005
Че на вас какво ви пречи да пишете? Я булти какви истории има за разказване...
15:28:57, 22 Ное 2005
Ей, Булти, чак в земята ме накара да потъна...

Джими, това ме навежда на идея, ше знаеш...
19:51:22, 22 Ное 2005
Ачо, там спокойно може да се навеждаш, ама тука е опасно, особено на топлата вода при Блу Бой )))))))))
21:59:18, 22 Ное 2005
За такова изживяване си струва човек да се ограничи малко през годината и със спестеното от ограниченията да се качи на самолета за...
17:41:44, 17 Дек 2005
бате Ачо яко гледам ти е поогънала стрелата на харпуна май
18:48:49, 06 Юни 2007
Ачо : завиждам ти благородно Според теб кобията дали я има в средиземно море ?
23:40:28, 06 Юни 2007
О, да, стрелата не ставаше вече за нищо след това. Чест случай след среща с големи и силни риби - стрелата се бракува....
Snoopy, нямам данни за уловена кобия в Средиземно море, по-често срещана е в по-топлите морета .
10:14:21, 08 Юни 2007
Много интересни истории. Не бих си представил среща с такива екземпляри. За такива приключения си струва да живееш
20:06:45, 27 Яну 2012
[link] любопитно
20:31:44, 29 Яну 2012
На това му викам звяр Много интересна история.
11:48:30, 20 Юли 2015
Нови Продукти
Epsealon Cobra Carbon Camo Speargun

Цена: 0.00 Лв.
Spearfishing