Live2Dive с кобия над 30 кг., 1995 |
Въпреки че е разпространена в повечето океани на света, срещите с нея са сравнително редки и случайни. Дори и самото й латинско име , Rachycentron canadum е една ирония, понеже не се среща в канадски води. В нейното семейство (Rachycentridae) кобията е единственият вид . Тази риба е призната като обект на подводен риболов в открита вода (Blue Water Spearfishing), и се води официална статистика на световните рекорди за най-тежка риба в нейната категория. За радост на всички запалени гмуркачи-риболовци, рибата е изключително вкусна. Освен това, има обичая да плува заедно с огромни скатове, манти, китови акули и други големи риби – факт, който успешно се експлоатира от харпунджийте, както ще видите по-нататък. За 15 години подводен опит в южноафрикански води съм я срещал само 4 пъти, но срещите не се забравят лесно!
Водата този ден беше бистра и топла, морето спокойно, а аз плувах над разкъсан риф близо до Умзумби Пойнт, с широки пясъчни пространства между разхвърляните скали. Дъното се виждаше ясно от повърхността, на 12-13 метра дълбочина. Внезапно необичайно раздвижване точно под мене привлече вниманието ми. Гмурнах се надолу да проверя отблизо какво става. Един огромен скат (Sting Ray), поне 2 метра в диаметър търсеше храна по дъното, размахвайки криле и вдигайки облаци пясък около себе си. Малко зад него една кобия плуваше наоколо, ловейки из водата изровените малки ракообразни, които скатът беше пропуснал. Ракообразните са любимата диета на тази риба, и тя използваше чуждия труд за осигуряване на собствения си безплтен обяд. Бях вече на пясъчното дъно, но поради бистрата вода ми беше трудно да доближа повече, затова се опитах с един далечен изстрел да достигна кобията, която беше поне 10 кг. Изстрелът се оказа точен, но заради голямото разстояние, стрелата вече беше бавна, и рибата просто сведе леко плоската си глава, и успя да я избегне. Изплувайки обратно към повърхността гледах как скатът, с кобията зад него, се отдалечаваха бързо над дъното, продължавайки необичайната си симбиоза.
Следващата случка е от преди 10 години, но все още е ясно запечатана в паметта ми. Един януарски ден, в разгара на лятото в южното полукълбо, реших да посетя един от любимите ми рифове – Солт Рок , близо до Дърбан, където често срещам разнообразни големи екземпляри. Водата обаче ме разочарова – имаше вълна, и видимостта беше направо лоша - към 2 метра. Задържах се на плитката част на рифа, където скалите се вдигаха вертикално от дъното и образуваха плоско равно плато на около 5-6 метра под повърхността. Гмурках се до отвесната скала, показвайки над ръба на скалата само главата и ръката с харпуна, взирайки се напрегнато през мътилката към рояците дребна риба които се въртяха из силно клатещата вода.
Внезапно съзрях един огромен силует който премина бързо пред мене, като погледа ми бе прикован от извитата гръбна перка. Какво беше това? Акула? Нещо друго? Мисълта ми течеше бързо, но преди да бяха минали и две секунди, рибата се появи обратно, директно пред стрелата на харпуна. Този път съзрях малко по-добре формата на заострената муцуна, и вероятно отчетох подсъзнателно плоската глава, защото инстинктивно натиснах спусъка, направо от упор! Стрелата попадна точно зад хрилния капак - един много сигурен изстрел. Рибата изскубна дръжката на харпуна от ръката ми, и изчезна в дълбокото докато аз изплувах нагоре. Вече на повърхността стиснах здраво въжето на буя, вързано за харпуна, за да държа рибата надалече от скалите и дупките по дъното. Тя се бореше яко, но уверен в сугурността на попадението, стисках здраво и не отпусках нито сантиметър. Мятайки се бясно наоколо, рибата направи внезапно обратен завой, понесе се с пълна скорост в моя посока, и се блъсна силно в мене. Едвам успях да се извъртя, за да не ме закачи стърчащата напречно стрела. Видях рибата съвсем ясно за част от секундата, и вече нямаше съмнение – на края на стрелата ми се бореше огромна кобия! Силната риба продължи да се върти яростно наокoло , омотавайки ме с въжето на буя.
Това обаче я притегли към мен, и накрая успях да грабна стрелата с една ръка, и да плъзна другата под хрилните капаци. Още не ми е ясно как точно го направих, понеже целият бях оплетен във въже и корда . Довърших я с ножа, закачих я на буя, и решавайки че стига за тоя ден поех обратно към брега. Докато се борех с вълните в пералнята на прибоя, едвам влачейки рибата дo мене, ми стана ясно че на буя е един много крупен екземпляр. Едвам я дотътрих през плажа до паркинга, трябваше да сгъна задната седалка на Golf-а, за да я побера в колата.
Стрелата на харпуна беше яко огъната , и очевидно не ставаше вече за нищо.
Закарах рибата у един приятел, където се опитахме да я премерим. Теглилката му мереше обаче само до 30кг, и стрелката отиде директно чак до края. След като я изкормихме и изчистихме хрилете пак я пробвахме на теглилката, като този път отчете малко под 30кг. Вътрешностите и другите отпадъци бяха около 2,5 - 3кг.
Чак по-късно разбрах че официалният южноафрикански рекорд за харпунирана кобия по това време е бил 29,5 кг, което би направило моята риба рекорден екземпляр!
Mola Ramsaiy (FishBase.org) |
Преди известно време с мой приятел решихме да пробваме рифа на Шефилд Бийч, на 50 км северно от Дърбан. След доста чудене и почесване на брега (прибоя беше много голям!) решихме все пак да скочим вътре. Едвам преплувахме от другата страна на разбиващите се вълни, след 15 минутна яка борба в пяната. Мъртвото вълнение обаче беше размътило много водата, и стана ясно че за риболов няма да го бъде.
Започнахме да гмуркаме в търсене на лобстъри, ако не друго, и скоро се изгубихме от поглед. Водата беше неприятно зелена, видимост около метър и половина. Когато улових разрешените 8 бройки, се огледах наоколо, не видях приятеля ми, реших че е излязъл, и заплувах обратно към брега и аз. Приближавах вече линията на прибоя, когато нещо ми се мярна на повърхността, на 20-ина метра пред мене. Вдигнах глава и се опитах да различа между падините на вълните какво точно ми привлече вниманието. Изведнъж ясно видях заострена кафява гръбна перка стърчаща над повърхността точно пред мене – ами сега, акула ли е или делфин? Решавайки че ако е акула, то в тази мътна вода по-добре да знам със сигурност какво плува наоколо, започнах бавно да приближавам, държейки харпуна готов. Странно, перката като че ли нито се движеше, нито се потапяше - какво ли се крие на 3 метра от мене? Постепенно огромен кръгъл белезникав силует изплува от зеленикавата мъгла: риба-мола (Mola ramsayi)! Никога не бях срещал преди тези странни океански риби – плоски и почти кръгли като тепсия, без опашка, те обикновено плуват бавно по повърхността, като че ли се пекат на слънцето. От там идва и другото им име, риба-слънце (Southeren Sunfish). Тази беше около 2 метра в диаметър, остави ме да я приближа почти на ръка разстояние. Това което най-ме заинтригува, обаче, беше присъствието на две кобии, които се въртяха под корема на молата. На външен вид и украска кобията много наподобява риба-прилепало (ремора), и това е един от защитните й механизми, позволяващи й да плува необезпокоявана в близост до големи акули или други морски същества, като тази мола, например. Двете риби ми се видяха по около 3-4 кг, и реших че не е зле една от тях да увисне на кукана. В момента в който насочих харпуна обаче, и двете моментално се скриха зад огромното туловище на молата. Опитах се да заобиколя голямата риба, но тя се въртеше заедно с мене, държейки ме постоянно под око. Колкото и бързо да плувах около нея, тя все държеше широката си страна към мен, криейки кобийте зад себе си. А те, за да ме ядосат, току поглеждаха изпод корема, и пак се скриваха отзад! Най-накрая с мощен спринт успях да мина зад огромната риба, насочих бързо харпуна към едната кобия и дръпнах спусъка. Не улучих, но стрелата закачи леко молата, която като пришпорен кон отпраши бързо надълбокото, заедно с двата си спътника.
Китова акула (FishBase.org) |