|
|
СЪВРЕМЕННИТЕ ХАРПУНДЖИИ - ПОКЛОННИЦИ ИЛИ КОНКВИСТАДОРИ?
n.novkirishki
18-04-2008 00:28
|
Приятели на синьото бездънно тайнство, наречено море! Отварям нова тема: “Съвременните харпунджии – поклонници или конквистадори?”
Прочетените тези дни истории ме карат да си мисля, че всички ние имаме желание и нужда да споделяме за миговете под водата. За спомените, мислите, вълненията, страховете. За красотата и насладата, за трудностите и успехите. Приветствам Spearfish за чудната идея и благодаря за неповторимата възможност да нарисуваме сърцата си, изливайки натрупаното с думи! В главата ми, четейки, се боричкат разни мисли. Вълнуват ме отдавна и си мисля, че е време да ги пусна на открито.
За първи път се потопих с харпун в ръка на шест. Баща ми и приятелите му изглеждаха в очите ми героите на всички времена, окичили на кръстовете си големите сребристи риби. За непроходилия новобранец такива риби дълго си останаха табу. Но всяко уловено попче и похвалите след него ме караха да се задъхвам – от гордост, радост и желание да ги задмина. Все повече и по-големи риби – ден след ден, година след година. И неумиращата надпревара с брат ми, всезнайкото-мъник с големи колене и вечно посинели от морето устни. Ругал съм като бесен в шнорхела, пропускайки от упор. И заради пропуска, но и от страх, че ще ме бие. (Той същият, по-малкият - дето не можеше да си зарежда сам харпуна. Да плува даже не умееше в началото, но много скоро взе да вади повече от мен.) Нормални чувства – за тогавашните детски надпревари. Нормално – за тинейджър, нормално… Докога?
А тази пролет дръннах почетни 45. Годинки, не рибоци! За толкова години и лових, и още повече пропусках. (И риби, и възможности.) Не съм печелил състезания, но и без риба често не оставам. Променях убеждения, залитах в крайности, дори се бях отказал да прострелвам риби. Ала сега ужасно ми се ще да ви подхвърля малко мисли и въпроси. Не за да убеждавам някого и не за спора, а просто за да сверя позиции.
Защо ловуваме – пришпорвани от хилядолетните инстинкти? Заради нуждата да се прехранваме, за да изглеждаме в очите на останалите героично? Или да се харесаме на някого? Да си докажем, че сме повече от другите?
По мъничко от всичко, вероятно. Съставките на тази смес са ясни, единствено пропорциите са различни. Тях всеки сам за себе си ще определя – по съвест и на вкус…
И все пак, чудя се – дали пък не забравихме? Ловците и мъжете-войни са обградени с ореол на героичност. Вълнували са ни и в детството, а и сега неволно подражаваме. Били са на върха в йерархията. И не защото са гарантирали храната, свободата и мира на своите. Те винаги са съумявали да бъдат нещо повече – носители и олицитворение на висшите морални ценности, мерило в обществото, формула за подражание.
И ако приличаме на индианските ловци по техните стрели, то спомняме ли си за ловните им ритуали? А за отношението им към жертвите? Умираме от гордост да ни снимат с улов. А как изглеждат снимките… Дали ловците са достойни за погубените жертви? А жертвите достойни за възхита? За Бога – не поругаваме ли духовете им, разчеквайки усти и перки?
Великите ловци са смятали животните за братя. Измолвали са прошка от духа на жертвата си с ясното съзнание, че някой ден мишената ще бъдат те. И цял живот са се подготвяли за този миг – когато ще застанат пред смъртта, за да я срещнат с нужното достойнство.
Да, нещо в нас ни кара да ловуваме. Ала дали ще имаме достойнството да разберем за себе си самите – кое е то, което ни изгаря? Избягалото самочувствие, подхранвано от килограми улов? Или възможността да привлечем внимание? Готов ли съм да вляза в ролята на Бог, отнемайки животи, за да спечеля женските усмивки? Дали, защото съм извадил някоя и друга риба повече, ще бъда по-мъжкар от другите?
И на кого ли всъщност подражаваме? На древните ловци, умирали нанизани от бивни на мамути? Или на еднодневките – “герои”, отрупани със супертехника? На тези “мачовци” ли, стъпкващи приятелство заради риби и “места”?
Каквото и да кажем, ловният нагон го има. Ловим успехите, преследваме жени. Ловим и риби – ей такава е съдбата ни. Мъжете са орисани да са ловци! И все пак всичко се променя. И обществото, а и нравите. Това, което, спре, умира! Защо тогава да не променяме и възгледа си на ловци? Дали да не превърнем риболова в път към по-доброто? Да хвърлим ръкавица не на рибите, а на нещата вътре в себе си. Дали ще дръзнем да доказваме умения чрез дълбочинно гмуркане? Или ще проверим стрелбата си, използвайки мишени?
Да, липсва тръпката на истинския лов – там трябва ловен нюх. Но той пък може да се гъделичка и по други начини – например с фотоапарат и камера…
Дали нагазвайки с харпун в морето не забравяме, че го обичаме? Кога прекрачваме невидимата граница, която ни дели от мухльовците, биещи жените си, за да покажат мъжество? Когато рибите от същества превърнем просто в точки?
Преди Христос природата е тачена като богиня-майка. И всеки извор, планина, дърво били боготворени. Животните били свещени! Сега се смеем на езичниците-варвари. Ала нима не сме на път да оскверним земята, забравяйки че тя все пак ни е майка?
И нека продължим да хващаме големи риби! Но да не забравяме да си задаваме въпроси. И по-важното, да не изгубваме куража да им отговаряме – дори на неудобните!
На ход сте вие…
|
|
|
защо постоянно трябва да доказваме(или показваме) нещо на някого?Не можем ли да останем за малко сами някъде там,без телефони и без публика!
Под водата за мен е единственото място за пълен релакс,без значение дали съм хванал нещо(но по приятно е когато има)
|
Wishbone
18-04-2008 09:31
|
Много, много хубава тема...
Но и адски трудна.
Мисля, че Добс постави началото й в този форум с една статия на  "сенсей" Джорджо Дапиран. [link]
Все още се надявам Добс да намери време да преведе и останалите му статии, тъй като имаме неговото разрешение за това.
Мисля, че мненията ви по този въпрос ще бъдат отражение на това накъде върви съвременния подводен риболов...
Поздрави!
|
|
|
След толкова много добре изказани, истински мисли, какво повече може да каже човек? Поне може да стисне ръката наавтора. Познавам Николай и Весел, кактои чичо Веско. Въпреки, че прехвърлих четеридесетака, толкова възпитани и трезво мислещи хора като тях, почти не съм срещал. А най-странното бе, че преди години когато се запознах с едни майстори на художественото леене - сем. Костови, веднага се сетих за Новкиришки. Двама братя и баща, които като, че ли говориха като тях  . После се оказа, че бащата навремето е бил харпунджия...
|
|
|
Известно време работих като санитар в Урологично отделение. Миех насраните им задници и после ги карах надолу с асаньора в моргата. Професията е страшно хуманна но да причинявам смърта на рибите някък по ми харесва. За изрод ли да се смятам? Готино е да си чист- но до колко? Трябва да си признаем, че този сайт покрай всичко друго ни събира и по показател -колко смърт си причинил.
|
|
|
Хм, приятелю Николай (след прочетеното бих искал да си ми приятел ), ако това есе го беше пуснал при разказите, сега вече можеше да разчиташ на чисто нов Суунто Д4... . Това при положение, че не си случайно автор на някой от най-харесваните разкази там.
Както навсякъде, така и при харпунджиите хората са различни. Някой беше казал някъде, че човешкият интелект започва с въпроса "ЗАЩО?". Имал е предвид не думата като част от въпросително изречение, а като мисловен процес. Хората се различават главно по способността си колко често и в каква връзка (си) задават този въпрос. Факт е, че колкото повече, толкова повече...  Извън шегата, но всеки отговор провокира нови въпроси, често в геометрична прогресия. По тази причина в двата полюса на човешкото общество се намират две групи хора, еднакво неудовлетворени от живота - едните, които никога или много рядко си задават това тревиално въпросче, и други, които постоянно и за всичко си го задават
Смятам, че тази тема е една от големите провокации във форума и очаквам бурно развитие .
|
Live2Dive
18-04-2008 11:21
|
Все пак, да не губим фокуса - всички обичаме морската храна, нали така? Риба, раци, миди, главоноги - всичко това е много-много вкусно... До това опира в края на краищата практикуването на спорта ни - доставянето на свръх пресни гореупоментите продукти. На първо място. Всичко останало, макар и адски важно е екстра ...
|
|
|
Темата е толкова сложна и индивидуална за всеки…
Лично за себе си мога да кажа, че наистина съм повлиян от идеите на Дапиран и не само относно екипировка, дори най-малко от това. Той говори за общество от „ловци-събирачи” като нашите далечни предшественици в противопоставяне на сегашното общество от „животновъди-земеделци”, които не живеят в хармония със земята, а искат да я променят за да стане удобна за тях.
Аз съм склонен да приема тезата, че всеки един от нас носи в себе си дълбоко запечатани ловни инстинкти, любов и уважение към плячката, радост от победата над друго живо същество. Доколко тези инстинкти и усещания са непокварени от поколенията предци „животновъди-земеделци” зависи вероятно от отделния човек, но едва ли сред нас има хора, които убиват от жажда за кръв или просто за удоволствието да отнемеш живот… Това не е присъщо на хората според мен.
Аз гмуркам заради срещите с рибата. Някак си е неестествено за мен да гмуркам без харпун. Аз виждам себе си като ловец, а не като наблюдател под водата. Но количеството риба е много по-маловажно за мен от качеството и’. В моите очи 5 килограмовия лаврак, който моя приятел Миро (mirocomm) удари миналата година е по-стойностен от всички риби, които аз ударих…
Освен това има и по метафизични усещания за морето, които са също много важна част от любовта ми към него.
Настроението ми и поведението ми под водата се влияят много от морето. Когато гмуркам в бурно и навъсено море и аз съм разтревожен, усещам пулса на морето с тялото си и ми се ще да вярвам, че се свързваме… Когато морето е като тепсия, гладко и „мазно” и аз съм спокоен, плавен. Движенията ми сякаш са на забавен каданс, плъзгам се между камъните като някакъв флуид (или поне така ми се струва на мен, в очите и ушите на рибите сигурно съм като товарния влак…).
Когато погледа ми се срещне с ледения поглед на лефер усещам първата тръпка в тялото си, сякаш не той, а аз съм жертвата…
Това усещане за цялост с природата, с елементите не може да се намери другаде.
Моето семейство много обича планината. Умират си за разходки из страхотно красиви места из Родопите, Стара Планина, Рила и т.н.
Много е красиво наистина, но не оставя такъв отпечатък в сърцето ми както гмуркането дори в най-бурното, мътно море и безрибно море…
|
Wishbone
18-04-2008 13:05
|
От прочетеното, аз лично не останах с извода, че Ники Новкиришки напълно отрича подводния риболов. Той сам казва, че го е практикувал и го практикува.
Поне моето разбиране е че Ники слага акцента върху мярката, върху екологически осъзнатата практика и в най-общи линии - за спирачката. Че не във всички случаи трябва да се натиска спусъка и да се гонят бройки.
И в тази връзка намеква, че подводния риболов има сходни алтернативи, когато човек си стигне мярката за деня - подводна фотография и т.н.
Ако греша, нека ме поправи Ники...
Наскоро в един форум за подводна фотография един колега сподели, че всички подводни фотографи всъщност са подтиквани от абсолютно същите ловни инстинкти, както и подводните риболовци ...
|
n.novkirishki
18-04-2008 14:27
|
P.S. Въпросът, според мен, най-просто казано, е в мярката и отношението. Секс може да се прави и с проститутка, и с любимата жена. Фактически погледнато си е едно и също. Различно би било обаче отношението, а то променя всичко. Тогава ти самият си различен, дори и да не го усещаш. Нали не всички, имали нещастието да участват във война се обвиняват за военнопрестъпления? (Горещо препоръчвам между другото едно „книжле”: МАСАРУ ЕМОТО. „Тайните послания на водата.”)
Мислете позитивно и уважавайте света край себе си! Това е всичко за начало, останалото ще си дойде с времето.
|
Wishbone
18-04-2008 16:56
|
Апропо, точно Тео и Яро мога да посоча като позитивен пример - харпунджии, който взимат колкото за чинията, слагат спирачката и се ориентират единствено към единични трофеи.
Повечето пъти, когато сме били заедно е практикуван именно лов на единични екземпляри от най-трудните риби, с пропускане на всичко останало, което не влиза в категорията. Така по-често се излиза без риба, освен ако не трябва да хапнем нещо вечерта и не е имало друга риба - и тогава е точно колкото да има за вечеря.
Може и сами да съдите по филмчетата, които Яро е пускал - пълно с всякаква риба, а на излизане на кукана има един-два гофуса.
Айде сега да почерпят, че ми пресъхна устата...
|
|
|
Иване, когато сме с Яро винаги се влачи и фотото, но снимките са изключително малко - защо ли Не стреляме по всичко щото ако стреляш по всичко няма да хванеш това за което си тръгнал. Изкарваш ни светци а ние сме толкова безгрешни колкото всички тук . Не познавам човек който да убива риба а след това вместо да си я изчисти и прибере я хвърля в морето. До някъде споделям вижданията на Ники но както казва Добс темата е сложна и индивидуална за всеки За себе си аз винаги търся оправдание, защото както всички тук осъзнавам - убийството е грях Иване ще те почерпя не защото ме хвалиш а защото намираш общоприета форма в която да обвиеш действията ми
|
|
|
Бих искал и аз да споделя, какво мисля по същината на темата.
Аз съм от патологичните любители на рибата като храна. Бих казал, че мога само това да ям. Хапвам с удоволствие и други морски дарове, но риба от всякакъв произход - морски и сладководен - предпочитам пред всичко друго. Първите си рибки съм хванал с ръце в реката на село при баба и дядо, където ме оставяха родителите ми, за да си починат за известно време от мен, и това още преди да добия законното право на лятна ваканция. Пак там съм хванал и първите си рибки със самоделно направени въдички от върбова клонка, шивашки конец и карфица за кука. Ясно помня още тогава с каква осъзната гордост носех улова на баба ми, за да го сготви. Винаги стигаше за мен и котетата, но ако имаше и за дядо и баба, бях още по-горд. Подобно чувство изпитвам и сега, когато нахраня семейството си и приятели със собствен улов, било с въдица, било с харпун.
Пиша това, за да се опитам да отговоря на основния въпрос на Николай - защо ловуваме, и защо получаваме самочувствие от това. Просто човекът има в гените си тези инстинкти, благодарение на които е оцелял в природата още преди да построи първите си градове. Дали не го правим единствено, за да спечелим женското внимание? И ако да, лошо ло е? Мисля, че и това е кодирано в нас. Има го при почти всички мъжки представители на повечето животински видове. Добрият боец и ловец осигурява повече сигурност и защита за женската и поколението. Това пък инстинктивно насочва женската при избора на партньор. Жалкото само е, че в годините на човешката еволюция и най-вече с напредъка на цивилизацията тази ценностана система се е размила и развила в други, често уродливи форми.
Сега мъжете вече се оценяват по портфейла, а ловът е удоволствие, хоби, разтоварване. Тук е най-порочното в цялата работа - вече убиваме за удоволствие! Смятам, че това са признаци на дълбоката атрофия на човешкия морал в глобален мащаб, защото се практикува предимно от образовани, материално задоволени и често с лидерски позиции хора. Най-очевадно е при ловците с пушки - охранени бизнесмени, политици, ченгета, прокурори, съдии, телевизионни водещи и какви ли не парвенюта "разпускат" с пушка в ръце. Безмислено се убиват диви животни за "трофеи", като задължително следва снимка ала "пуяк с пушка върху труп на диво животно". Вили, кръчми и всякакви бардаци са окичени с глави на муфлони, елени и диви птици. Това, приятелю Ники, намирам за гадно и усещам, че подобни мисли са те е човъркали, за да напишен този пост. Аз го разбирам така: не лишавай от живот друго живо същество, ако то не е заплаха за твоя живот, или не ти е необходимо за храна. Ако все пак си ги убил, за да се нахраниш, не е нужно да правиш шоу с това.
Аз ще продължавам, докато това е възможно, да ловя риба с харпун и въдица с чиста съвест, защото каквото хвана, изяждам почти безотпадно. Струва ми се по-достойно сам да убия и изям една риба, отколкото да си купя от бракониерската сергия. Вече обаче се замислих дали ще снимам и показвам убити риби...
|
Wishbone
18-04-2008 20:55
|
Гриша, споделям казаното от теб.
Взимам отношение само по последната забележка. Не виждам нищо лошо в това да се сподели радостта от улова със сродни души - включително и със снимки. Нашето занимание е достатъчно самотно...
|
stingray
18-04-2008 21:55
|
“Харпунджии” не е много приемливо, та няма да го използвам докато описвам чувствата, които се надигнаха в мен докато четох това творение.
Аз, като “съвременен харпунист", не съм нито поклонник, нито конквистадор, а най-обикновен любител на солената вода и подводният риболов.
Започнах да чета написаното с любопитство, което скоро премина в леко раздразнение, оставящо лош вкус в устата.
От мен овации не чакай.
Това, че те е засърбяло перото, не означава, че може чрез писанието си да ни приравняваш с шайка месари с първични разбирания за подводният ЛОВ, без грам усещане за красивото и тайнственото в него, с една едничка цел-да фраснат рибата с желязото и после да се снимат със трупа и, разчеквайки хриле и перки!
Аз лично, ловя риба за храна - какво по-вкусно от прясна риба ударена от теб самият, приготвена от теб, която да споделиш с най-близките си хора?
Ще преядем с нея или ще направим състояние? И за какви забравени индиански ритуали става въпрос??? Малък ритуал ли е многочасовото, безрезултатно плуване за две три рибки, и пак да си останеш ентусиазиран харпунист, забравил през последният един час, че е с харпун в ръката, докато е наблюдавал с интерес, оскъдният живот в нашето отровено от половин Европа море.
Всеки, който е истински "харпунист," няма да гмурка на плажа за да спечели възхищението на дамите с две пясъчни попчета, а ще се опита, въпреки трудностите, да отиде на възможно най-усамотени места , където единствените жени наоколо са тези, на които отдавна сме спечелили сърцата.
Не ми се иска да продължавам да ти изброявам съкровените за нас неща, за които искаш да ти откровенничим.
Абе накратко- не ми хареса твоето писание и не ме е накарало да си задавам никакви въпроси. Това за мен е едно сглобено със стандартни похвати есе, което е имало за цел да направи впечатление на определена група хора със сходни интереси.
Може да си се заблудил и да не му е мястото тук, а в някой литературен форум на гимназисти, където съм уверен, че ще получиш подобаващи адмирации за есето.
Случва се.
|
Akula deep
18-04-2008 22:02
|
Самото заглавие на тази тема, ме кара да се замисля над следния въпрос:
Трябва ли да се чувствам "виновен" че съм избрал точно подводния риболов за мое хоби и веднага след него да си задам въпроса по друг начин : Морално ли е в същност да отнемам живота на риби.
Аз за себе си мога да споделя, че не изпитвам никакви угризения на съвестта, за това че съм сложил на кукана няколко риби. Обяснявам защо:
За мен подводния риболов е съчетание на две хобита - лова и риболова в едно. Сам по себе си подводния риболов е многократно по-труден и благороден и от двете хобита, взети заедно, защото "ударите под кръста" в подводния риболов са сведени почти до нула.
Тук ловеца и "жертвата" са в равни условия - очи в очи. Човека е на чужда територия, в среда, която сама по себе си е опасна (понякога и враждебна) за него. Трябва да се срещнеш с животното очи в очи (на разстояние най много два-три метра), да го победиш първо в играта с надхитрянето, а после и в "пряк рицарски двубой".
Няма ги далекобойните карабини с оптически мерници и лазерни прибори, с които можеш да простреляш нищо неподозиращо животно от стотици метри. Засадата ти не е като да застанеш под някоя трънка и да държиш на прицел цял ден, площ с територия колкото десет футболни игрища.Тука засадата е минута.....максимум две.
Няма ги тънките такъми и фини месини с тарикатски примамки, с които да прилъгваш рибите, седейки удобно на ергономичното столче, скубейки рибки, които иначе с харпуна, просто оставяш да те подминат.
А за бракониерите... там къде е морала ? ? ?
С една бомба, мрежа, токов преобразувател, торба хлорна вар, парашутка... и още десетки такива оръжия за масово поразяване на животинки, при добра слука се хваща толкова риба, колкото с харпуна не можеш да си помислиш, за същото време.
И един казус:
От язовир излиза от водата харпунджия, преборил се с една единствена риба - сом, дълъг почти два метра и тегло 40-50 килограма. На брега седи келеш, нагазил до пишката и с ръчило в ръце,а до него в пластмасовата кофа има вече мъртви 2300 рибки (разбирай Смадок, Бяла риба, Сулка или както там му викате) всяка една с тегло не повече от 3.5-4 грама, дълги колкото кутре.
Тук кой е бракониера ???
Колкото до данъците, които плащат харпунджиите.... Често данъкът е живота им.
|
|
|
и въпреки че рибите са нашите жертви, почти съм сигурен, че ако съществува прераждането и можем да избираме, 99% от харпунистите биха избрали морето за свой дом а не сушата. Значи има и нещо друго което липсва в заглавието на тази тема.
|
BUENA VARNA
18-04-2008 23:38
|
Момчета,Stingray i Akula....мисля че доста разпалено защитихте нещо което никой просто не ОТРИЧА!
Все пак спомнете си от къде произходи цялата тази тема.....от конкурса за харпунджийска история.19 разказа и 19 различни мнения,но обединени под общ знаменател-ЛЮБОВТА КЪМ МОРЕТО!
Познавам Ники Новкиришки като личен мой приятел и заставам твърдо зад неговата теза.....тук отбелязвам че все пак никой не отрича подводния риболов и именно там е разликата приятелю Stingray,разликата между харпуджии и ХАРПУНИСТИ...нещо което ти сам си отбелязал
Моето лично мнение-да уважаваме преди всичко себе си за да знаем как да ценим това което имаме!
Ето тук е тънката разлика между стремежа за препълнения кукан и желанието да уловиш "онази единствена и твоя риба която си чакал цял ден и си готов да споделиш с добри приятели"
Но наистина темата е твърде обширна,все пак просто трябва да се замисляме защо правим всичко това....заради древния инстинкт или за да задоволим егото ,че видиш ли и аз съм ловец......Прост пример-сватбите на кефаловите риби,колко от нас са се замисляли преди да стрелят по най-голямата от всички риби в ятото(майката),а колко от нас въобще са наясно какво се случва?Лесно е да се полакомиш за някоко десетки грама +,но дали това е правилното решение?
Ще ви дам личен пример за моето поведение по време на риболов....влизам с идеята че трябва да ударя 3 рибки-за малкия дивак,жена ми и за мен самия,ако имам гости са 5 броя.Така, но по време на лова ми минава лефер 2 кила и го вземам....там вече приключвам.Е по пътя за брега се оглеждам и гмуркам пак за нещо интересно,но нищо по-различно от наистина пак трофеен екземпляр няма да ме заинтересова.Там е цялата разлика и нещото, което Ники казва...просто някой ще продължи да стреля,независимо че вече е с "неговата" голяма риба ,която му стига да го нахрани,както семейството и приятели.
Тук се проявява и майсторството-всеки може да бие риба когато я има,а винаги ли я има ?
Поздрави!
|
|
|
Чета с интерес писанията. Не познавам никого от изказалите се лично и се страхувам, че не схващам всичко правилно. Бихте ли ми обяснили разликата между "Харпунджия" и "Харпунист"?
Благодаря предварително.
|
|
Нови Продукти
Цена: 390.00 Лв.
Spearfishing
|
603:23:09 - 
1348:19:47 - 
1348:19:49 - 
0:54:59 - 
0:22:19 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Подводен риболов 
