|
СЪВРЕМЕННИТЕ ХАРПУНДЖИИ - ПОКЛОННИЦИ ИЛИ КОНКВИСТАДОРИ?
|
Радвам се,че Иво още веднаж обясни за какво става дума! Но сега е точно мястото да вметна един цитат на "Единствения"- (Валтер Ръсовски). Преди едно състезание той ме попита:"Искаш ли да го спечелиш?" Казах му:"Всички са тук затова!" Атой:"А готов ли си да го изгубиш?" Отвърнах му с усмивка:"Аз съм готов да ги изгубя всичките!" "Тогава иди........." Отидох... Нямаше никаква риба там,където ме беше пратил Единственият. Предложиха ми лодка да ме мести. Настоях приятелят ми да се махне с нея от безрибието и останах сам,на едно дълбочко и безрибно място...Плувах и се гмурках...Разгледах един от най-прекрасните рифове,които съм виждал...А в нашето море претендирам да съм виждал...Плувах на абсолютно нови за мен места,бях отново детето,откриващовсеки ден и час нещо ново. Това беше свободен лов по време на състезание! Не тактически замислено,както се прави, а "разузнаване с бой" Наслаждавайки се на хубави и непознати дотогава за мен места успях да стана може би 6-ти...с доста приличен резултат. Бях "нахокан" след това от най-методичния и педантичен състезател-тактик в България - моята скъпа двойка,Марио Христов, че съм постъпил непрофесионално. Той знаеше,че имам намерени риби и просто трябваше да отида да си ги "убия". Обещах му на отборно състезание да не правя така. Той се усмихна:"Добре,че съм ти свикнал!" А аз благодарих на Единствения за чудната разходка и за това,че ме върна в детството... Малко след това спрях да се състезавам... Момчета,каквото търсим , най-много това можем да намерим и то,ако сме добри и късметлии! А много от нас са "каръци", доста са и хората без талант и опит... Затова вместо да си поставяме за цел "причиняването на смърт", нека влизаме в морето с изчистено съзнание, като малките деца,не търсейки нищо,любопитни към всичко...Тогава ще видим повече,а сърцето ще ни подскаже,какво ни се прави най-много и кой път ни влече...
|
mc_ribe_ribe
21-04-2008 11:23
|
Много хубав пост , радвам се ,че и други колеги усещат морето така!
|
|
Мммм, прекрасно!...
Да живеят хората, които направиха възможно такъв тип общуване!... От създателите на Интернет ( кой беше казал нещо презрително за военните по принцип?), до Иван, Ярослав, Петър, Добри и Николай! Може и преди 10, ипреди 20, и преди 40 години някои хора да са искали да общуват по този начин, но не са могли...
Всъщност, ние никога не сме били далеч от тази тема... Тя се прокрадваше непрекъснато в отделни реплики, кратки разкази, изразено отношение...
И ето, дойде и времето!
Според мен осъзнаването, за което са нужни усилия, че представлявам малка и незначителна частица от света и че морето най-общо е било преди мен, е, и ще бъде дълго след мен, води до олекване в душата, развеселяване, много повече уважение, дори любов... Е, завоевателят едва ли може да изпитва уважение и любов...
Но дори и в незначителността си можем да нанесем огромни, непоправими поражения на морето, както и на всяка река, езеро, баластриера...
Вероятно мнозина си спомнят, или дори сега познават поне един бомбаджия, мрежар-специалист, електроспециалист, химик-специалист...
Моят стар познат с гордост ми показваше липсващи части от пръсти на ръцете си. И заговорнически посочваше високите брегове северно от Черноморец - там ходели да търсят проблясването на риба когато се кефалосва... След хвърлянето на самоделната бомба ("под носа на военните!" другата част от групата бързо идвала с лодка да събира улова....
Изброявам всичко това за да подчертая принципа. И да се опитам да назова нещата с истинските им имена.
Поклонникът взема толкова риба, колкото може да изяде с приятели до края на деня?... Това ми изглежда по-скоро като пожелание, идеал, към който дори не се и стремим много силно.
Иначе защо са ни фризерите? Защо софиянци, плевенчани, пазарджиклии, троянци и т.н. като ходят за калкан гмуркат до пълно изтощение?...
Много просто: щото другия път може да няма риба, или "утре си тръгвам, аз съм само за 2-3 дни..." и т.н.
Аз например, продължавам да вярвам, че вземането на една зряла риба (също както и животно, че и птица) не позволява раждането на няколко милиона яйца през доста следващи сезони и това намалява броя на рибите много повече, отколкото вземането на една малка рибка... Питал съм инженери- лесовъди - за животните. Отговорът не е еднозначен. Има цели държави, където се регулира отстрела на приплоди и зрели животни - при дивите прасета... И всичко това все още не променя наредбите за разрешените размери...
Поклонникът не потребява това, на което се покланя...
Може би няма смисъл да търсим еднозначен отговор.
Правото на лов е исторически обосновано и не се нужда от особено доказване - дали?
Много, ама много е просто да се сметне колко хора може да изхрани планетата. Дори да се направят много варианти на хранене. И също е съвсем очевидно, че при досегашния , според мен безотговорен, начин на потребяване, вече сме достигнали границите на възможностите (на Земята).
Аргументът, че ония с трала за едно минаване вземат повече риба от всички харпунисти за един сезон, не променя принципа. Друг теоретик ми каза веднъж: "Момче, от мен да знаеш, риба, курви, криви дървета и криви краставици нямат свършване!..." Е, видя се, че имат... Ние вземаме, потребяваме, а не даваме (снимаме)...
Морето не ни е враг, то дори не ни е приятел, то Е, независимо от нас..., може без нас и в този смисъл е по-важно от нас...
А ние - по-често започваме като неосъзнати завоевателчета (конквистадорчета), след това - имаме избор: да се развием до харпунджия, който взема всичко, което може, и да си останем там, или да продължим, както казва Иво, по Пътя...
Можем спокойно да придадем на думата "харпунист" малко по-високо значение. Какво точно - не смея да определям...
И няма значение дали влизаме 10 или 100 дни в годината, отношението, че колкото съм по-голям юнак повече ям, пия, размножавам се, изобщо потребявам Природата (морето) води само до унищожение на средата, която ни е създала и без която не можем... според мен.
|
|
какво значение има как всеки сам ще се нарече, ( за едни ще си герой, за други - убиец, за трети - откачалка ) ами бомбаджиите като се нарекат бомбисти, това променя ли нещата ? има си и българско наименование - подводен риболовец, а още по-безобидно - оператор на харпун
|
Wishbone
21-04-2008 12:49
|
Съгласен съм с JB. Използването на евфемизми е абсолютно ненужно според мен, защото не намирам нищо лошо или обидно нито в думата харпунджия, нито в синонимите й.
Това е някаква криворазбрана самоцензура.
Но пък всеки може да си се нарича както намери за добре. Живеем в свободна страна...
|
Live2Dive
21-04-2008 13:19
|
Ванка, малко филология:
Наставката "...джия" по произход е турцизъм. Между другото на турски се произнася "...джъ" , като в зависимост от предходната съгласна може да се произнесе и "...чъ". Както и много други турцизми, приставката е навлязла широко в българския език, и разбирате по принцип какво означава.
Не знам дали в турския език съществува думата "HARPUNDJI" (харпунджъ), но има думата "BALIKCHI" (балъкчъ), което означава "рибар".
Така че колегите които желаят да се нарекат харпунисти, вероятно подсъзнателно избягват една турска конотация в термина, характеризиращ специфичната ни дейност ...
|
Wishbone
21-04-2008 13:24
|
Бе май не е точно това...
А и като се има предвид фамилното ми име, вероятно няма да се съглася! Хехех!
@Vessel - Гледам, че Марио се е регистрирал днес..
|
pipin162
21-04-2008 13:29
|
Спорд мен няма значение кой,как се нарича,а и никъде авторът на темата не поставял това под въпрос!
|
BUENA VARNA
21-04-2008 23:13
|
Ачо-zapkun balakchi-така е на турски харпунджия
Ванката и Иво са прави,няма никакво значение как се обосноваваме като име,синоними могат да се намерят хиляди! Важното е да уважаваме МОРЕТО и самите себе си....това са първите стъпки в пътя на ПОДВОДНИЯ РИБОЛОВЕЦ.....а другото следва само
|
n.novkirishki
22-04-2008 00:22
|
Приятели, усещам колебание в редиците! Тя тая тема раздели дружината. И за да се разбèрем – кой от нашите и кой от другите – предлагам малък откъс от един световно неизвестен тест. За самоанализа, така да кажем и самоопределяне – един вид определител за степента на хищничество. Не искаме да знаем резултатите – тях всеки сам да си обмисля.
На деветте въпроса са посочени по три възможни отговора. Избирайте внимателно и бройте точките. Под теста следват няколко възможни категории, предназначени да помагат в самоопределянето.
Приятно забавление!
P.S. Ще бъдем благодарни за всяко предложение във връзка с продължение на теста!
ИЗ НЕАНГАЖИРАЩ ТЕСТ ЗА РАЗМИСЪЛ НА ТЕМА: “КОНКВИСТАДОРИ И ПОКЛОННИЦИ…”
1. Ловили ли сте риба с акваланг (включително калкан и лихнус)?
а) Че кой се ‘àби в тоа студ на гмуркане? 5 т.
б) В съда бих рекъл: “Нèмам спомен…” 3 т.
в) ‘Ма то и тъй ли можело?... 0 т.
2. По ”майка” в сватба стреляли ли сте?
а) Тя нека само да ми дойде... 5 т.
б) Не съм светец, но ми е дожалявало. 3 т.
в) Аз щот’ съм комплексар и стрелям все мъжкарчета – за тестисите… 0 т.
3. Ядосвате ли се, когато не уцелите?
а) Така попържам, че водата кипва! 5 т.
б) Кой нè е пуцал, той не се е спичал! 3 т.
в) Вода донесла, пак тя отнесла... 0 т.
4. Захласвали ли сте се някога дотолкова, че да забравите да стреляте?
а) Ба! Какити ‘га’ бялнат кълкити по камънака... 5 т.
б) Еднàж, ‘ма убау, че нèма да си откровен-ничим! 3 т.
в) Май точно тези мигове се помнят цял живот! 0 т.
5. Заменяли ли сте харпуна с фотоапарат?
а) Е как? ‘Ма първо стрелям! 5 т.
б) Бе – далавера, ама харпуна пò ме кефи! 3 т.
в) Веднъж опиташ ли, разчекнат си оставаш! 0 т.
6. Къде бихте предпочели да се гмуркате?
а) В “лайнарника”, при мазните “тантурки”. 5 т.
б) Зависи, батка, туй е сложна философия! 3 т.
в) На някой бистър риф – и да не мине нещо, пак ще е красиво. 0 т.
7. Обичате ли да “изследвате” или си ходите по ”вашите” местенца?
а) Я пак на сигурно, че времето е кинти! 5 т.
б) Абе понякога, но рядко. 3 т.
в) Обичам си местенцата, но пусто любопитство... 0 т.
8. Ще жертвате ли малко време за стрелба в мишена, ако сте сигурни, че рибата “тече”?
а) Ти луд ли си бе, мой човек, или пак нещо за война ми рèдиш? 5 т.
б) Единствено ако съм си развалил стрелбата. 3 т.
в) Мишената е винаги на буя ми. И рибите… 0 т.
9. Какво бихте дали първо на сина си – харпуна или фотоапарат?
а) Бе той мъж ли ще ми става или... 5 т.
б) Я тоя път той да си вади мидите от тенекията… 3 т.
в) Един с харпун в семейството ни стига! 0 т.
Възможни категории:
1. 0 т. – Човече, ти не си поклонник, а светец!
2. 1-26 т. – Вървиш към “Мека”, ама криволичиш!
3. 27 т. – Вземи си помисли, кой път ще хващаш – към тъмната страна на силата или към светлината!
4. 28-44 т. – Ако обичаш да превземаш, си на правилния път!
5. 45 т. – Не просто някакъв конквистадор, а същи терминатор!
|
pipin162
22-04-2008 01:36
|
Ники аз все още съм в криволичещите,дано да вляза в правия път,а дали ще успея ти как мислиш?! Аз бих добавил и това въпросче:
Ако сега се учите и ви обучава някой добър(поне във вашите очи) харпунджия и сте заедно да гмуркате,и той ви каже да не се отделяте на повече от 20 метра от него,обаче плува много бързо и стои 5-6 часа,а понякога и повече в морето,вие бихте ли се отказали,при толкова бъхтене?
а) Да не съм луд да плувам като ненормален,няма смисъл;
б) аз да не съм олимпийски шампион по плуване,как да му насмогна на такъв;
в)защо да плувам толкова като платеринките и кефалчетата ги има на 100м от мястото където влизаме с него,не виждам какво повече ще видя кoгато съм с него;
г)Не мога да плувам толкова бързо,не ми остава време да раздишам,той как го прави не знам;
д)ще плувам до него и ще гмуркам дори ако капна от умора и започна стоя по 5 секунди на дъното,но няма да се откажа и ще изляза когато и той излезе;
Точите за разичните отговори ги оставям на Весел.
|
|
Този тест вече и на мен ми дойде прекалено...
Смятам, че много подценявате членовете на сайта!
И къде по-точно видяхте разделение? Абсолютно всички мнения до сега показват, че тук "месари" няма...
Ако все пак всичко е в рамките на хумура, то назидателния тон малко не ми се връзва...
|
Wishbone
22-04-2008 10:02
|
Ники, абе и на мен след теста взе да ми клюмва главата къде Добс... Като гледам тук, освен нормални харпунджии други не се включиха. И ако имаше различни мнения, то те бяха от предимно от хора, за които аз съм сигурен, че практикуват доста съвестен риболов...
Така че, кого убеждаваме?
Малко стана като в час на класния - гълчат ни за неизвинени отсъствия, само дето точно тея дето бягат от час и от този са избягали...
А може би просто впечатлението ти за харпунджийската общност от 2008г. е погрешно? Може би масата всъщност споделят твоята философия (или някакъв неин не дотам източен дериват)? И "алергичната" реакция е породена именно от това, че пак ги поучават?
|
Live2Dive
22-04-2008 10:40
|
Има една поговорка на английски "Preaching to the converted ..." , демек "Проповядваш на вече покръстените ..."
Та и нашия случай малко такъв ...
|
|
Ники,
макар че съм по близко до вашата възрастовата група, като опит аз съм от младите харпунджии .За мен това е хоби. Влизам за риба рядко и то само за удоволствие. Месар не мога да бъда защото не ме годи нито гладията нито лакомията. А за пътя на война – Аз уважавам възрастните и философията на дръпнатите/ 4 години два пъти дневно кореец ми е топил лагерите/ но и никога не съм приемал някой да ме поучава бащински без да ме познава. С горното искам да се обясня защо съм реагирал така.
Иначе темата е уникална и ако някога има учебник по подводен риболов за мен тя трябва да е основна.
|
pipin162
22-04-2008 12:02
|
Ами в демокрация сме все пак нормално е някой да не е съгласен с мнението на Ники,всеки си има мнение.За разделение не знам дали се е получило и едва ли това е била целта на темата.Но тук аз лично допускам грешка,като процедирам сякаш искам да си наложа мнението си,което дори да стане няма да е по най-хуманния начин,което е тъпичко след като се боря за правдата,затова и когато чуя упрек първо се взирам в себе си,а после в другите.Така че ако съм обидил някой с нещо се извинявам.Но основата на моето мнение си остава в същността на темата и както започна тя.
|
|
Темата доста се разпростря в най различни насоки като философия, принципи, морал и т.н. Хубавото е че доста хора споделиха не само мислите си но и това което чувстват. Всеки приема по свой си начин подводния риболов. И това колко риба ще хване, пък дали да не я хване или да я снима... а защо не и двете и т.н. Нищо неморално не виждам в това човек да хване и повече риба ..... понеже колкото и да хванем всички общо едва ли ще принесем кой знае колко големи вреди на рибната популация. Вредата не идва от нас а от промишления риболов и замърсяванията. Аз самия възприемам хобито си като средство за разтоварване от месомелачката в която се въртя всеки ден. Не хващам много риба поради простата причина че майката му е практиката а нямам възможност за повече от няколко отскачания до морето годишно. Така че колкото има такива с много успешен улов има също така поне равен брой с неуспешен или пък рядък такъв заради странични фактори. Преди две седмици бях на морето и се запознах с хора които гмуркат редовно а не като мен и голяма част от колегите тук в отпуските. Има същественно различие във вижданията. При всички положения хората не теоретизират толкова нещата а с гмуркат за самото гмуркане и риболова. Действително има и месари. Попаднах на една лодка с водолази които спускаха по човек във всеки залив. Силно се съмнявам че бяха за рапани. Но не мисля че настоящата дискусия би могла да ги промени с нещо или пък да им създаде морал защото там има и финансови фактори. Що се отнася до членуващите и пишещите в сайта в голяма степен се сприятеляваме знаем много неща от живота си и се учим едни от други. И да вметна само :-) нито съм поклонник нито съм конквистадор ....... Не приемам морето като територия за завоюване понеже то не може да бъде покорено. Не му се кланям но го обичам и уважавам ..... като стар приятел с който се срещам от време навреме.
|
|
Николай, поздравления за темата!
Както знаеш и аз съм на 45.
С теб сме от поколението, което прекрасно може да си служи с компютър, но предпочита истинската природа пред виртуалната реалност; предпочита да не лее сълзи по безумни латиноамерикански сурогати, а да създава истински човешки контакти; да не се клатушка послушно и безкрайно самотно часове наред под напора на електронен ритъм, а да вземе олющените китари и само да си създаде истинска атмосфера с добрите стари авери с добрия стар рок. На чаша бира.
Ние в разговори със себеподобни твърдим, че сме правили, а и продължаваме да правим, истински неща (дали е така е друга тема).
Какво по-истинско от това в мъжа да надделява ловецът?
Дали чистото съзерцание винаги е по-стойностно, по-възвишено от грубото, първичното? Дали сме по-хора ако гледаме рибата през визьора на апарата, а не „кацнала” на върха на стрелата?
Ако използвам твоите аналогии - в кръга на шегата, разбира се - аз определено предпочитам жената от плът и кръв пред съзерцаването й в „Плейбой”. И не смятам, че това ме прави по-конквистадор и по-малко поклонник.
Сега сериозно. Какви са правилната дължина и тегло на пълния кукан едва ли някой може да каже. Така сякаш е и при опит за сравняване на двама вярващи. Тук се сещам обаче за двама много, много запалени ловци. През дългия си житейски път те вероятно са отстреляли безброй животинки, което ни най-малко не им е попречило да създадат едни от най-силните творби в българската литература, посветени на животните. Дори напротив – убеден съм, че тъкмо при сблъсъка на инстинкта със задръжките, които кой-знае защо смятаме че сме надградили сами въпреки Майката Природа, може да се достига до прозрения. Можем ли да упрекнем Емилиян Станев и Йордан Радичков в лицемерие? Те поклонници ли са или конквистадори?
Дали като носим харпун ще стреляме и по лапини за да не сме капо зависи от нас; дали ще стреляме по кълбото от кефали по време на сватба – също; дали като сме ударили пеленгас пращящ от хайвер ще се потресем и ще излезем въпреки че пасажите текат – пак.
Аз знам какво правя в такива случаи, както знам какво правя и когато ходя на църква. Знам си моя ритуал, навярно диктуван от гените и на древните ловци и от тези на поклонниците.
Е, ясно е, че дори в църквата не се молим по един и същи начин.
|
|
Нови Продукти
Цена: 280.00 Лв.
Spearfishing
|