|
Харпунджийски истории
sea wind
27-03-2008 09:07
|
Сега да ви разкажа и аз една история.Бях в началото на харпунжйското си прохождане.Май годината бе 1985.Нудиския плаж на къмпнг Оазис.Целия девненски отбор е в водата.Тогава се тренираше по този начин.Ходеше се в пален пакет на море.Не мога да се сетя кои бяхме точно тогава но Мишо Стефанов и аз бяхме излезли парви в уреченото време на брега.Стоим и чакаме.След малко в заливчето влиза и Петар Апостолов.Наближава брега.Изправя се,маха си маската,плавниците и нещто си мармори.Тогава имаше навик харпуните не да се отзареждат а да се изтрелват.Обраща се той назад,потапя заредения харпун в водата и го изтрелва и точно в този момент усещта че нещто не е наред.И тогава стана това което доста от вас няма да повярват.В момента на изтрелването е преминавал някакав "хамав"лефер и стрелата по неубесними пречини го умерва.Удара е кадето трябва,но рибата се указва силни.Хварля той маската и плавниците и хващта харпуна с две раце,без самия да знае какво е станало.Убира кордата и тотален шок.Лефер към килограм се мята на стрелата и само контрата го даржи.Помня че тогава никой не му повярва за случката,макар че М.Стефанов бе жив свидетел,но аз и до ден днешен вярвям че това бе най големия куриоз който съм и ще бъда свидетел до като съм жив.
|
Live2Dive
27-03-2008 10:03
|
Ами то всеки който познава Петето Апостолов знае, че е трудно да го вземеш насериозно, като почне да разправя историйите си, с неговата си специфична дикция. Голяма скица е, а и този случай съм го чувал от неговите уста ...
|
|
Има си скици, както кача Ачо, на които все им се случват подобни истории. Аз не съм от тях, но ми се е случвало веднъж подобно нещо с въдица. След доста каръшки ден си обирах линията на една дънна въдица с чепаре с 3 куки. Вече близо до брега рязко запъна и реших, че е закачила някъде. Оказа се обаче подобен "хамав" костур, доста едър, който успешно се беше закачил за корема на една от куките.
|
|
Въпрос: А бе верно ли че Гошо спечелил черен Мерцедес от лотарията?
Отговор: А бе верно е, само че не е черен а зелен, не е Мерцедес а Москвич и не го е спечелил, ами го е блъснал...
И така, приятели-съфорумци, все не намирах време да си призная. Горе долу е същатата достоверността на разказа ми "Молитва". [link] Не знам защо не отделих време по-рано да си призная и да попиша, но истината е, че не извадих калкан, а лапина! И си я изядох сам, колкото и много кости да имаше такова малко рибе. Даже я опържих сам, щото майка ми отказа да се занимава... Годината е била може би 1985. Аз толкова се бях озлобил, че направо плачех в маската, но от тогава насам се убедих, че няма никаква връзка между удоволствието и количеството и вида извадена риба...
Въпреки, че са минали толкова години, все още се считам за новобранец - все си оставам в първи клас. От повтарячите съм.
:-)
Но поне ми е чиста съвестта - признах си!
|
sea-wolf
21-05-2008 16:00
|
Поздравления за признанието.
Между другото, гласувах за разказа.
|
|
Между другото, чичо ми, който е на 92 години и цял живот е прекарал в морето и рибарлък, наскоро ми разказваше, че от лапини ставал страхотен чируз. Изрязвала се коремната част където са вътрешностите и имало концентрация на много костици и ставал страхотен деликатес. Същият деликатесен чируэ ставало и от ватус, нарязан на дълги филенца. Смея да му вярвам, освен ако не са го хванали някакви старчески деменсии...
|
Wishbone
21-05-2008 18:30
|
И аз гласувах за него! Това е разказ а не автобиография..
|
|
sea-wolf написа:
Поздравления за признанието.
Между другото, гласувах за разказа.
Wishbone написа:
И аз гласувах за него! Това е разказ а не автобиография..
Благодаря ви много! Признателен съм ви! Идеята беше да бъде истински, автобиографичен, само си смених името за да не ме познават. После няколко дена мислех и накрая реших малко да се "поукрася" в интерес на историята. Иначе в общи линии нещата си бяха така.
А за лапините, гледах в едно филмче, което изтеглих от руския сайт дето Асен го показа. Та там руснаците, като не смогнат за кефали и платерини се утешават със "зеленушки". Това е другото име на лапините. Показаха ги на скарата. Малки като кебапчета. Изглеждаха апетитно, но моята лапина като я опържих се раздроби из тигана и стана гадна.... Но си я изядох!
Утре ще ви напиша как извадих първата си платерина с 45 см турски харпун!
:-)
|
|
Една история за това как извадих първата си платеринка с 45 сантиметров харпун.
Замених руския харпун с турски! Скок напред! Нарочно си търсих възможно най-късият. Та аз вадих само попчета! За какво ми е повече. Вадех по 15-20 попчета за час и това беше достатъчно за трите ни гърла в семейството. Обаче започнах да се заглеждам в куканите на можещите. Аз правя 20 попчета и съм доволен, а другите вадят 3-4 платерини и се оплакват! И все разни шишковци, старчоци, излизат и си запалват по една цигара. Не пуша, подвижен съм и съм в много по-добра форма от тях, ама що не ги виждам тия риби?!? И никой не казва. Намери се един който ме "светна". Думите му бяха: "В момента в който престанеш да търсиш попчета ще видиш другата риба - спираш и чакаш и тя си идва". Речено - сторено. И като почнаха едни платерини, едни кефали... Брееееей, ама само ги гледам. Вече почнах да си вземам таитянския връх на стрелата. Като изпълня плана за попчета, сменям тризъбеца с единичен връх и .... пак само гледам. Почнах да опитвам колко близко може да се приближа до рибата, няколко пъти даже стрелях и стрелата ги пипна. Падат по няколко люспи .... и толкоз. Ама голям кеф! Ясно беше, че няма да го бъде. Явно размерът има значение...
Та, плувам си аз към брега. Излизам вече. Водата на плиткото - чай. А аз съм на метър от скалата, от която влязох. Дълбочина, около 30-40 см. Ама има миди и плувам до последно да не си дера краката. Ама харпунът още зареден. Точно пред маската ми две платеринки, съвсем малки. Протягам ръка надясно и стрелям на майтап наляво, на две педи пред лицето си! ... И едната платеринка остана на стрелата!!! Е, почти не я разкъсах на две, но остана! Такова разреждане на харпуна не бях правил!
Това ми беше първата платерина. На кукнана имаше два попа, които бяха малко по-дълги от нея...
|
Akula deep
23-05-2008 13:47
|
Така е , Оги !
А големите казват, че следващия етап е да спреш да виждаш платерините и кефалите, за да започнеш да виждаш леферите и лавраците !
|
Wishbone
23-05-2008 14:11
|
Не помня първата си платерина...
Помня първия си лефер:
Още съм бил в основното, защо бяхме взели и най-добрия ми приятел от училище на морето. Бяхме на Варвара и в края на деня само плувах с маска в залива и го видях да се върти отдалеч около една и съща пясъчна градинка...
Върнах се към плажчето и извиках на Косьо да ми хвърли харпуна на баща ми защото има лефери. Те ми се смяха, и казаха да не си измислям оправдания да оставам във водата. Аз се развиках, получих харпуна и като се върнах - леферът още си плуваше в много широк кръг по една и съща траектория. Вероятно беше алтав или го бяха накарали да върти наказателни обиколки.
Изчаках го да се отдалечи, гмурнах и се скатах зад един камък на пътя му... Той си мина по пътечката и го взех. Беше на границата на състезателното понятие за валидност.
Баща ми се шашна и ми го опече специално още същата вечер.
Помня и първия си паламуд - всъщност някъде в пубертетна възраст - между циганка и паламуд. Бил съм на 16, защото същата година бях за пръв път сам на море. Условието да отида сам беше да взема паспорт - оттам и годините...
Та с паспорта в джоба направих едно море лятото с приятели и после пре септември изкарах някакви пари от преводи и се върнах в Созопол с един приятел. Той не беше харпунджия и не идваше с мен на брега, защото го било срам. Според него хората ме гледали внимателно като влизам и излизам защото мислели че съм напълно луд...
Та в самия залив на градския плаж си гмурех с голям кеф и мина въпросния паламуд. Нищо особено, с зиключение, че го взех с харпуна за попчета. Беше единичен и въпреки, че знаех що за риба е, срам не срам попитах за всеки случай и едни местни чичковци, които си пиеха биричката на едно от кафетата ...
След като ми обясниха чичковците подеха песента "Паламуда е излязъл"...
Та така...
|
|
Абе, май е по-важно навреме да се види кита - щото - виж калкана ... като не успял да го види
|
ичиконти
23-05-2008 20:01
|
Мойта историйка е по-прозаична!?
Отивам на море с гадже.Беше преди 17-18 години.Гаджето с цици.А аз с харпун!
Естествено, се правя на мъж и заявявам, че съм голяма работа и довечера, ще ядем риба.Да ама, рибата не смята така....Харпунчето късо-50 см.Кой да ти каже, че летяща риба се бие с дълъг харпун, пък и в тия години, в БеГе-то къде ти такива харпуни?Естествено, слука -НЯМА!Стрелата лети бавно, а рибата бяга бързо.Решавам да изляза и да предложа вечеря в ресторант!Тъкмо изплувам, и от към малкото плажче на "Райския залив" към мен заплуват две рибета.Малки и бързи.Като истински каубой, правя едно предварение и дърпам спусъка.О.... изненада..... рибката се закова на стрелата!Не го очаквах...честно!От ухилване, ми влезе вода в устата, но вече съм на плиткото.
Излизам аз, горд и наперен.Скривам рибето под сака на неопрена барабар с харпуна и се затичвам да търся мадамата- да се хваля.
Отдалечавам се на няколко метра и докато разказвам и ръкомахам превъзбудено, усещам как съдбата зад гърба ми, е намислила друго........
Когато наближих сака за принадлежностите с мацето под ръка, видях едно облизващо се бездомно куче.Наистина надеждата умирала последна!!!Отказах да повярвам , че рибата липсва, а дамата отказа да повярва на историята ми!
Тази история ме поучи.Вече съм безкомпромисен, но към жените, особено към по-младите!
|
ичиконти
14-07-2011 19:29
|
Беше хубава тема! Що не я продължим?Няма ли по-нови истории?
|
цецо ютията
29-07-2011 18:46
|
ha zdrawejte i ot men,nqmam sega kirilica izwinete me.edna istoriika ot dnes.pyrwo da uto4nq 4e si hodih w BG i ne misleh da se wra6tam tuk,ama na dojdoh i kato si tragwah si podarih harpuna na edin tuk w kipar.sega me e sram da si go iskam .4e i plawnicite.i taka dnes hodih da gmurkam da widq kak e da ne sam zabrawil kwo se prawi.samo s maska i 6norhel .umrtqh ot qd -takiwa ogromni sargota ne bqh wizdal .4e i namerih mqsto pqsa4no s edni ribi kato na6ite pisii,ama harpun nanaj .i kwo da prawq wikam si pone da potreniram powe4ko da sedq pod woda.slizam ka4wam se dolu gore dobre sam wapreki 4e pu6a qko. i na edno izlizane golqma zase4ka samo si powdigam glawata nagore i gledam dwa bozestweni kraka raztworeni nad men.pluwa si edna angli4anka polegnala samo polowinata na du6eka .golqm 6a6 be6e wze da wika kato luda bahti i situaciqta em se smqh em gledam da sam seriozen.tazi si pomiosli 4e sam nqkaw voajor 4e qgledam otdolu.az zadahan ne moga da i obqsnq kakwo to4no prawq.i taka dnes potrenirah i istoriika mi se slu4i.
|
|
Какво ше и обясняваш ?! Почваш да викаш и тя ше си падне само от дюшека
|
|
Айде да драсна някой ред, докато чакам Годо......В началото на септември 2011, ходихме с Канео /Крис/ на Каламици за десетина дни. Винаги влизам с два харпуна-къс и дълъг...в този случай бях с 55см и 130см. Изравнявам без ръце и затова държа по един харпун във всяка. След сериозен преход и добър улов /почти като на оня от турския сайт/ ...тръгнах обратно. Бях горе долу на 3 часа плуване оттам от където бях тръгнал. Сина ми беше с мен и за момента беше добре./ Аз го водя с мен, за да играе ролята на буфер, в случай че има акули../...Ами здраво е детето-ще защити баща си..... Част от улова беше едно много добро меру. Обикновено при такъв добър удар губя интерес към по-малки риби, но плувайки обратно проверявах по-големите камъни...Абе краста......И така...под една голяма скала/може би 6 на 4м/, видях една мноого едра врана, която беше възможно най-далече от мен. За късия харпун не ставаше...Трудно устоявам на такава гледка /слаб ангел/...и стрелях с дългия...да ама дългия си има УДАР като за 130...стрелата мина през враната и се заби зверски в пясък, дребни камъчета и начупени миди...все едно се заби в бетон...започна се едно дърпане на монофила...направо останах без ръце...стрелата не мърда и не мърда...гмурках се многократно...и тогава подходих към следващата глупост...започнах да ровя пясъка там, където първоначално бях легнал, за да стрелям...рових, рових, рових докато вече можех да се завра доста по-навътре и да стрелям с късия харпун по враната и да си я изтегля. Стрелях с огромно задоволство и....тази стрела прониза рибата и също се заби жестоко...сега вече направо избеснях...имах 2 харпуна и нито една стрела...майната им на стрелите, ама до брега са 3 часа...без стрели...отврат, скука...отрязах монофила и на двата харпуна, за да ги освободя...междувременно минаха повече от 2 часа, младежа обикаляше около мен и доста се измори.....и аз реших, че трябва да се прибираме...и така-прибрахме се с добър улов и с два харпуна без стрели...На следващото влизане влязох с малкия харпун с идеята да си извадя неговата стрела / бях убеден, че голямата няма изваждане, защото се е забила с голяма сила/, стигнах до мястото............. Гмурнах се там където се бяха забили стрелите/обратната страна на скалата , прецених горе-долу къде трябва да са те и почнах да ровя с ножа. Рових много,не знам колко пъти се гмурнах, разширих отвора доста, по едно време едната стрела проблясна...разширих малко покрай нея и започнах да я блъскам с дръжката на късия харпун. блъсках я странично, като се надявах да се освободи оттам от където беше заклещена. В един момент стрелата се освободи и аз бях мноого доволен...Минах от другата страна на камъка, наврях се максимално отдолу...хванах монофила, който беше останал на нея и я издърпах......оказа се, че това е дългата стрела-170см. Беше се счупила контрата, но си взех стрелата...Писна ми да ровя и реших да се прибирам. При това положение вече можех да сглобя харпун 55см със стрела 170см, без контра и без да е вързана към харпуна...Прибирайки се към къмпинга ударих няколко риби в дупки с тази конфигурация...не беше невъзможно...като излязох на брега Канео снима "конфигурацията"...ама не знам къде е снимката...На следващото влизане си извадих и другата стрела с много мъки...еми това е...хич не обичам да излизам без риба...не обичам и да си оставям магарето в калта...С Крис изкарахме супер, всяка вечер хапвахме риба на скара с прилежащи екстри...А в момента вали един сняг......Ще се наложи да разнообразяваме обстановката.....
|
|
Много добра история Вука, благодаря ти !!!
А ти ретрактор имаш ли ?
|
|
А "кульега "архива се пази строго
|
|
Нови Продукти
Цена: 372.00 Лв.
Spearfishing
|