|
Харпунджийски истории
Wishbone
25-06-2005 11:24
|
Вито, няма октоподи в нашето море...
Турок, попорочети статиите в сайта, както и форума - за всичките ти въпроси има отговор...
|
|
admin,kara6 me da se 4uvstvam glupavo,no kakto ve4e spomenah-sviknal sumedinstvanoto mi obqsnenie e,4e e bilo ne6to podobno na fakta,4e ponqkoga se otkrivat vidove na neobi4aini mesta.ne znam dali si spomnq6,no predi3-4 godini nameriha naskoro umrql okolo 1-metrov krokodil krai sf,i tova ne e julta presa.hipotezi mnogo,no e fakt
|
|
Абе човек виж галерията там има снимка на черноморски крокодил.
|
|
Даже Фендера го гръмна с пушката, щото със стрелата не могъл да му пробие кожата
|
|
Фендер първа награда за най голям улов.Готов си за сафари.Следват хипопотами,слонове и един жираф :p :p :p
|
Wishbone
25-06-2005 23:55
|
Тоя крокодил се беше измъкнал от зоопарка на някакъв мутраген... Троят октопод може да е изпаднал от нечия чиния...
|
|
Тази не е харпунджийска случка, но в тон с горните:
на връщане от морето, през Подбалкана, на пътя Бургас - София има едно завдение (приятно, някакъв "GRIL..."му беше името). Спираме да хапнем и докато си пием аперитива, чакайки обяда отвън на терасата,
"Oоо My Gosh" (казват американците): върви един човек наблизо и до него спокойно движи един охранен ягуяр! Пъвата ми мисъл беше доста нелепа: "колко бързо мога да се покатеря на голямото дърво под което ни беше масата"!
Страхотна, грациозна котка, все едно сме в Африка! Келнерката, младо смотано, питаме я учудено: "Какво е това?" А тя най-безразлично: "Ми...ягуар"
Друг път, отбивайки се пак там видяхме една малко тигърче, ама с каишка го теглеха здраво! Сигурно много от Вас знаят за тази менажерия, но не вярвам тези твари да се срещат вече у нас , както октоподи, крокодили и други!!!
<span class='smallblacktext'>[ Редактирано Sun Jun 26 2005, 06:58PM ]</span>
|
white_prince
26-06-2005 22:38
|
Ае в нашето море сичко има(нали е наше)-то тва калмари, омари, октоподи, крокодили, русалки, че и китове съм виждал
|
|
Нека има Станко. Българския народ иска да има ха ха ха :p .
|
|
Още на следващия ден, след като пристигнахме на морето, приех поканата на приятеля ми - да се гмуркаме заедно на Маслен нос. Вероятно повечето от вас знаят че пътят до хубавите места там е доста екстремен, а някои от тях са направо недостъпни по суша. Стигнахме по обяд и се застягахме да влизаме. Бях с нови неща по екипировката, включително нов харпун на OMER и с леко притеснение - нали не съм ги тествал! Дори се отказах да слагам новите ръкавици, за да не станат много новости накуп, за което скоро щях да съжалявам безкрайно.
Времето беше супер, видимостта много добра! Още с първото зареждане усетих, че нещо не е наред: чупещия се жълъд "изпускаше" от среза на стрелата. Взех една платерина с първия си изстрел (след 2 лета пауза)! Спомних си: някой беше повдигнал във форума тема за това как жълъдите може да ти контузят пръстите и тогава недоумявах - как така?! Ами ето: направих грешка - уишбона ми беше Picasso (заедно с ластика) и не ставаше добре на стрелата OMER!!! Направо изпуска! И като ме заби по пръстите - по три ужасни порязвания на всяка ръка! С мъка продължих опитите за зареждане и с втория изстрел взех още една платерина! Пръстите ми кървяха и реших да излеза. Отново трудно заредих, казах си: последно! Плувам на обратно и гмурнах на около 8-9 м. Лежа и гледам напред срещу слънчевите отблясъци. Нещо, което в първия момент ми се видя като водорасло или найлон привлече погледа ми напред и нагоре. Приближаваше бавно и след секунди вече виждах ясно белезникавия корем на една морска котка, която сигурно и вие няма да повярвате, плуваше спокойно на 3-4 м над мен и изобщо не забелязваше как повдигам харпуна почти вертикално. Никога не съм си представял, че може котка да се стреля “отдолу” и натискайки спусъка имах чувството, че стрелата ще изскочи над водата. Пронизах я като резен шунка, изкарах я на една плитка скала и с порязаните пръсти (които сега започнаха много да болят) се омотах здраво – кукан с риби, буй, стрелата и кордата – гадно. Помогна ми Хилендаров да се разплета и умъртвих котката с ножа. Излязох и ми се ревеше, изпортих хубавия ден но нейсе! Жоро излезе след два часа с 8-9 хубави парчета, между които един класен пелингас, а Антон беше извадил към 200 кг рапани! Сега всичко е наред – харпуна е ОК, но при всяко влизане – ръкавичките!
|
Wishbone
07-10-2005 15:56
|
Даааа... Ръкавичките са много важни!
Чудесна история!
|
|
И аз останах без половин пръст това лято точно поради същата причина. Ползвах жълад на Пикасо със стрела на ОМЕР и бях само с една ръкавица. Една седмица не можех да влизам, защото раната си беше доста кофти
След това доста пилих и стрелата и жълада за да ги накарам да пасват добре.
|
|
Вярно е кофти работа! Аз досега несъм си копувал други жълади освен най-обикновените които продават. Два пъти са се късали и двата пъти бях с много дълбоки рани по ръцете от телта. Най-лош спомен ми остави чисто новият ми Гръцки харпун Ланара (името се римува чудесно с........) Големи ядове бяха с него %-6
|
|
Понякога морските котки проявяват подобна непредпазливост.
Преди три години имах интересна случка.Бях на лов в зона с малка видимост.Гмурках на около 5м. дълбочина.Дъното там е скалисто с отделни малки пясъчни пространства.Преминаваха малки групи платерина.Гмурках се до дъното преминавах бавно няколко метра и заставах в засада на подходящо място.При поредното гмуркане стигнах дъното и продължих към по-откритото място с пясък пред мен.Спрях се между два камъка с харпун насочен към пясъчната зона пред мен.За да не ме клатят вълните и да не изплувам се запънах с лакти в скалите около мен.Изминаха трийсетина секунди и ....нещо бяло ме засенчи, видях устата, напричните ивички,мантията с вълнообразни движения около мен и разбрах какво става.Усетих лекото разместване на водата и се наслаждавах на гледката.Видях облите задни перки и липсата на цилиндричните папили и прецених че това е женска морска котка.Леко вдигнала опашка тя се спусна пред мен на пъсъка и продължи.Красота....Беше преминала върху мен по дължина с харпуна барабар...Не беше от най-големите,мисля около 60-70см.широка.
Ако се питате защо не съм стрелял отговора е,че за мен морските котки не са обект на подводен лов.След като извадих първата си котка реших да не го правя повече.Прострелваш я точно,следва яростна съпротива и ако си далеч от брега без буй следва едно влачене и дърпане, не ти е работа....Ядец!Стигаш уморен до брега и като резултат имаш една отделяща възкисела слуз почти неизползваема странна риба.И се питаш :"що ми трябваше да стрелям!"....
Сега просто им се наслаждавам.Тази година на Ахтото покраи мен премина една дребна.Порадвах и се и ... продължих да дебна платерини и още нещо...Това е моят избор!
|
|
Несъм стрлял по котка а и само веднъж съм виждал! Но като ви слушам историите и много се замислям дали да го правя ако случайно попадна на такава риба. Май и аз като harry само ще им се наслаждавам...
|
Wishbone
07-10-2005 17:05
|
Морската котка е обект на подводен лов. В това убеждава и дискусията в този сайт - месото й е много вкусно, но обработката отчайващо трудна.
Дали да се стреля е въпрос на етически съображения защото е сравнително рядка риба. А пък е и доста красива...
Взел съм две в "кариерата" си и повече не мисля да го правя... А иначе съм виждал 20-тина, като поне 15 от тях съм можел да взема на 100%.
Виж ватуси съм виждал само 2 пъти, като единия път мина като метеор под мен докато слизах. Другата риба не взех,въпреки че можех - не става за ядене според повечето хора, с които съм говорил. А само заради трофея харпунджиите не бива да стрелят според мен.
[ Редактирано Fri Oct 07 2005, 05:12PM ]
|
|
Наистина е красива риба! Тази която видях се движеше много елегантно с много плавни и леки движеня все едно лети. И хубвао че беше далеч от мен за да не си навличам неприятност след като ми трепне показалеца Сигурно доста зор щях да видя... %-6
|
|
Аз също това лято ударих първата си котка - 10 кг, и смятам повече да не го правя. Много грациозно животно! Въпреки че е много вкусна не мисля повече да ги убивам. Нямат стойност като трофей, защото са лесни за отстрел.
|
Ежко Бежко
08-10-2005 01:19
|
Здрасти
За мен май тази част на Spearfish е останала скрита-как съм я пропуснал..Mного интересни и поучителни истории открих тук и мога с благодарност към всички ви да кажа,че с прочита на всяка нова история,се чувствам по богат( но в онзи-смисъл- на познанието )
Сега по същество- стига с лирическите отклонения.
Аз засега мога да кажа ,че имам повече опит в реките отколкото в морето- в морето -предимно да вадя миди.И все пак намира се някоя и друга история от скромния ми стаж в морето.
Това се случи при едно от първите ми гмуркания..Влязох просто така,с нагласата да огледам само района,а харпуна взех само ей така( не от гъзария,защото нямаше "публика" за мое щастие..А и обичам тихите местенца без показност и зяпачи. )
Харпунът-руска" машина",90см ,ластиците бяха доста стари,но все още вършеха работа.Всъщност харпунът беше 'наслeден"по право от баща ми,който в по ранните си години беше голям ентусиаст и често ловуваше в морето, а по-късно се отдаде само на големи пъстърви и кефали из реките)
Аз може би в обратен ред следвах светлия му пример..Както и да е.
Плувах си ,значи, и с радост откривах подводната красота ,оглеждайкии възможностите за миди,край мен премина пасаж от хубави кефали..Първото нещо ,което усетих беше вълнение..Харпунът беше зареден и само отключих спусъка.Бавно се потопих и зачаках край една скала пасажът да се върне...Долу ,на окло 5-6 метра беше странна светлината..Слънчевият лъч,който пробиваше тъмнината беше като подарък за мен...И точно от там премина пасажът..Стрелях и веднага разбрах ,че ударих.Беше около 700 гр.каква радост ме обзе ! Рибата с радост закачих на "златния колан"- както го наричхме с баща ми- колан с капронено въженце ,с контра на него- да не се откача рибата( тогава не знаех още какво е кукан).бях въодушевен.Затърсих отново..След окло 20 минути 'ятото" се върна.Но вече бях на открито и стрелях от малко по далече..ударих отново в движение..рибата яростно се замята,а аз сигурен ,че съм я ударил добре изплувах да вдишам малко въздух и се потопих отново.Придърпвах въженцето,което танцуваше около мен.И когато хванах стрелата рибата с бясно въртене се превъртя ,а аз с ужас видях как коремът и се отпори и се откачи,отплувайки някъде надолу..
Въздъхнах със съжаление..и не само че изтървах рибата,ами защото щеше да си умре ей така...Абе честно да си кажа станa ми жал за рибката..
А после я сънувах..
такава беше първата ми история,с първия ми улов морски риби..Нищо ,че изядохме само единия кефал,а другия изядоха раците))
поздрави на всички
<span class='smallblacktext'>[ Редактирано Sat Oct 08 2005, 04:11AM ]</span>
|
Ежко Бежко
08-10-2005 04:24
|
След като разказах историята си за първото си гмуркане и първия улов в морето реших да разкажа и за едно свое речно риболуване.
Няма неопрен там.Тракат зъбите,кладеш огниове,търсиш слънцето между клоните на дърветата- абе студ си е и тъй то
Обичайното влизане,оглеждане на вировете.този ден не очаквах че ще приключи така бързо..Не заради прекаления улов на риба..Причината беше друга...Точно се питах защо така рибата все по-рядко се среща,и колко отдавна не бях засичал речен кефал,когато в един голям вир го видях..беше средно голяма риба.Знаех че няма да стрелям по нея,но я "погоних"предпазливо дотогава,докато успях да я разгледам по отблизо..беше спряла ,но беше неспокойна. Внимателно приближих.Харпунът беше заключен...Стоях и гледах със задоволство.Не помня откога не бях виждал кефал.А сега ми се напълни сърцето
А след това си тръгнах с някакво вътрешно доволство...
всъщност,подводния риболов би трябвало да е нещо повече от 'стрелба" по рибата..
не мислите ли..
Поздрави
|
|
Нови Продукти
Цена: 106.00 Лв.
Spearfishing
|