|
|
Samba-black out
|
|
В отговор на Live2Dive, ще “надраскам” нещо за т.н. “самба”. Моята опит с нея е малък но съм виждал последици. При хипер вентилация и пренасищане с кислород се появява опасността от губене на съзнание във водата и последващо давене. При самбата не е необходимо да получиш порив за вдишване за да се случи, което е най опасната и страна. Признаците за хипервентилация, както бях писал са различни поне аз съм се доверявал на следните два - изтръпване на краката(в началото ходилата и пръстите а после и към целият крак). Това изтръпване е различно от схващането на мускул, не е болезнено само е малко странно. Другия признак на хипервентилация е замайването на главата. Може да се усети а може и да не се усети затова е добре да се поглежда от време на време извън водата към брега. Това поглеждане т.е. вдигане на главата може веднага да покаже ако сте се замаяли, защото погледа е леко замъглен. Може много да кажат, че често поглеждат извън водата, но ако почнеш да “работиш” на изчакване и си “хванал” едно място и гмуркаш само на него два час минават като 10 минути, а ако и рибата иска голяма апнея много е лесно да се прераздишаш и замаеш.
Нека нашия админ Wishbone да постне малко теоретична информация за самбата ако иска за да стане ясна научната и физиологическата страна и страна.
За самбата се отнася в пълна сила правилото за гмуркане по двойки! Тъй като когато загубиш съзнание под водата това е станало в много случай без порив за дишане и с остатъчна памет в тялото, че трябва да задържа въздуха а не да вдишва. Това е много важно защото “самбиралия” по-принцип не нагълтва вода веднага а е в апнеа. Ако бъде скоро открит (както в случая който ще опиша) няма никакви последствия...освен че на човека му се приспало след като се съвземе.
Случката е следната.
Гмуркаме с приятел преди 7-8 години на тетраподите в Несебър. Минава по някоя риба а ние набираме самочувствие и стоим по около три минути. Гмуркаме на разстояние 10 м един от друг. Аз гмуркам към стената от където се движи и идва рибата а приятелят ми е изтеглен малко по напред от моята линия на разхвърляни камъни. Не работехме на асансьор а тъй като рибата се движеше в малки ята аз “гръмвах “ някоя крайна а първите вече са при приятеля и т.н.-бяхме още зелени. При едно подобно гмуркане минават 2 риби първо през мен аз не стрелях защото нещо се мотах а посоката им беше към приятеля. Видимостта беше много добра. Чух го че стреля и видях блясъка от рибето. Останах още малко под водата да видя нещо дали не се е заинтересувало какво става и да го “гръмна”. На излизане не излязох вертикално а тръгнах( не знам защо) под вода в посока моя приятел. След три маха на плавниците видях картина която винаги ще си спомням и която ме кара да съм винаги нащрек в морето. Приятелят ми беше на 1 м под водата като в безтегловност с отворени немигащи очи обърнат към мен с леко разтворени ръце. Не мърдаше и не шаваше. Държеше харпуна в ръка а на стрелата леко потрепваше една платерина. Това което си спомням после е как изстрелях моя освободих колана му и го издърпах на повърхността по гръб като свалих маската му която потъна и махнах бонето. Издърпах го на един тетрапод . Нямаше жив човек. Първата ми мисъл беше как ще го закарам на майка му. После почнах с шамари и тъкмо щях да го “целуна” и той изкашля без да плюе вода и ме погледна недоволно(сигурно усещаше още шамарите). Нямаше му нищо. Като го питах какво е станало каза, че се е унесъл и не помни. Извадих всичко което бях захвърлил в морето а в това време приятеля ми се опъна на хавлията и каза че му се спяло зверски. Това е. Щастлив край.
Втората самба в която с лека умисъл участвах и аз беше на една тренировка в басейн с Вальо Люцканов. Правихме статика и аз нарочно раздишвах бързо. В първата минута на апнеята не усещах нищо различно освен, че ми се прозява. На втората усетих изтръпване на краката и ръцете. Бях се загледал към плочките на басейна и от време на време гледах часовника. Вальо ми сигнализираше на минута. След три минути и половина се чудих, че имам още много въздух и нямах порив за вдишване дори и слаб но ми беше леко мъгливо. Последното което помня беше, че погледнах часовника, минаваха четири минути и нещо ми беше замаяно но не ми се дишаше, както и все едно ми беше влязла кръв в главата т.е. усещах затопляне на лицето си но в краката и ръцете усещах лек студ . После помня, че бях се хванал за стълбата а Вальо ме придържаше.Някаква тренерка тичаше към нас. Било е само за секунди. Вальо ми каза, че съм започнал леко да треперя след като съм самбирал но съм си държал въздуха и той се е опитал да ме завърти но с неопрена става трудно. След това не усещах нищо. От този “експеримент” научих как да не раздишвам. Може би заради треперенето което се получава наричат това “самба” Някои го наричат и black out .
|
Wishbone
28-11-2005 16:21
|
Доколкото съм чел, Samba и Blackout са две различни неща, едната е съпроводено с гърчове, а blackout-a много напомня на това, което се е случило с твоя приятел.
Ще издиря информация и ще постна каквото мога да намеря...
|
Wishbone
28-11-2005 16:56
|
SAMBA (Загуба на двигателен контрол)
Когато се диша по-бързо или по-дълбоко от нормалното, или при хипервентилация, голямо количество CO2 се премахват от кръвта. Това означава, че сигналът от рецепторите на CO2 в мозъка, че човекът трябва да диша, закъснява. Ако човек прехвърли критичната граница на O2, се появяват съкращения на мускулите и загуба на съзнание. Тъй като съкращаването на мускулите е неконтролирано, а понякога и доста интезивно, това явление в света на свободното гмуркане се нарича 'samba'. Това е знак от организма, че физиологичният му лимит е надхвърлен и всеки подобен инцидент води до дисквалификация във всички състезателни дисциплини по правилата на AIDA, докато F.R.E.E. я позволяват. Самбата не е шега работа, но също така не е и нещо което трябва да ни ужасява до смърт. Ако се прояви самба, независимо дали при тренировки или състезание, човек знае, че е надхвърлил възможностите си. Номерът тук е да се поучим от този епизод, да разтълкуваме и анализираме сигналите, които са се проявили точно преди инцидента, за да можем да спрем навреме.
Най-важното нещо за човек в състояние на самба, очевидно е незабавно да му бъде подаден кислород (или въздух). Ако това не бъде направено, като например в случаите когато самбата настъпи под водата, тогава самбата прераства в blackout (загуба на съзнание), което е опасно за живота състояние. В най-лошите случай може да се достигне и до загуба на сърдечна дейност.
По материали от [link]
Важно: гореописаното е звучи малко лековато, защото човек никога не тренира свободно гмуркане сам, освен ако не е луд. За свободните гмуркачи самбата е донякъде нещо обичайно и даже не й обръщат много внимание. При харпунджиите обаче, в случай че няма партньор или партньорът ти е гламав и вместо да те гледа от повърхността е решил и той да погмурка с теб, това значи загуба на съзнание и бай-бай!
|
sea-wolf
28-11-2005 17:11
|
Миро, благодаря за случките, които си описал. Много е ценно някой да ти разкаже нещо, което му се е случило на него или на човека, с който е гмуркал.
Доколкото разбирам, твоят приятел е загубил съзнание (black-out). Предполагам, че тези тетраподи не са били много на дълбоко, така че тук не става въпрос за SWB (shallow water black-out). Дали от хипервентилация, умора или нещо друго - приятелят ти е загубил съзнание.
За твоя случай - както го описваш е било самба.
Самба (hypoxic seizure в научната литература) се описва като нещо като слаб, краткотраен епилиптичен пристъп. Неконтролирани спазми на различни мускули, невъзможност за контролиране на движенията. Най-леките самби представляват лек трепет на някой крайник. При тежките самби човека изглежда така все едно е подложен на електрошок. Всичко това може да се случи докато сте в съзнание - виждате какво става с тялото ви и неможете да реагирате, може и да загубите съзнание и да се свестите след малко (Миро, това май е точно твоя случай.)
Асоциацията с танца самба е свързана с името на това състояние на тялото.
|
Wishbone
28-11-2005 17:12
|
BLACK-OUT
Наблюдават се различни случаи на загуба на съзнание, но от тях най-честият при гмуркане в постоянен баласт е shallow water black-out (SWBO) или загуба на съзнание под повърхността. Две са основните причини за това състояние. Първата е, че гмуркачът използва много кислород при гмуркане в дълбочина и после по пътя към повърхността. Втората и може би най-важната е, че според физическите закони (този на Бойл) парциалното налягане на кислорода и по-точно това на въздуха в дробовете, който е съставен от кислород, спада най-бързо точно преди гмуркачът да достигне повърхността. Това е защото налягането на газовете е 2 atm/bar на 10 метра дълбочина и само половината от тази стойност на повърхността (1 atm/bar). Обемът на белите дробове на повърхността е следователно двойно по-голям от този на 10м. Това значи, че парциалното налягане може да стане толкова малко, че никакъв кислород да не навлиза в кръвоносната система, което води до незабавна загуба на съзнание. Можете да го сравните с изваждането на кабела на компютъра от контакта. Огромната опасноста при SWBO е, че тялото не изпитва каквито и да било ясне предупредителни сигнали. Всъщност, ниското парциално налягане в доробовете на гмуркача точно преди да достигне повърхността, може дори да доведе до дифузия на CO2 обратно от кръвоносната система към дробовете, което води до притъпяване на респираторния сигнал към мозъка. това дава лъжливо усещане за "безопасност" и за достатъчно въздух в дробовете.
По материали на: [link]
|
Live2Dive
28-11-2005 17:34
|
Миро, започна една много сериозна и важна тема, която би трябвало да се разнищи основно. Имам богат личен опит по нея, ще ви разкажа интересни неща, но сигурно ще е утре , че ми се налага да свърша сега нещо спешно. Съгласен съм напълно с всички коментари до тука, твоя приятел може да се счита за щастливец , надявам се че си е взел поука, и научил урока.
|
Live2Dive
29-11-2005 08:32
|
Анализирайки първият описан случай от Миро, би трябвало да го причислим към SWB . Както обсотойно обясни WishBone вздухът в белите дробове относително увеличава обема си най-много в последните 10 метра при изплуване. В резултат се получава вакуумен ефект, който де факто изтегля кислород от кръвта обратно към дробовете. Внезапният кислороден глад на главния мозък причинява загубата на съзнание, просто “заспиваш”. Статистически гмуркачите най-често губят съзнание в последните 4-5 метра под повърхността. По тази причина , според мен, загубата на съзнание при едно сравнително плитко гмуркане като това на тетраподите може също да се причисли към SWB.
Миро, нещо което ми направи веднага впечатление в разказа ти е че доста време е отнело докато решиш дали да предприемеш изкуствено дишане уста в уста. Това в никакъв случай не е критика, понеже обстоятелствата са били на твоя страна – приятеля ти е бил в безсъзнание може би 4-5 секунди само , не е нагълтал вода , брега е бил наблизо.
Но в подобни условия първото нещо което трябва да се направи, ако имаш късмета да си в близост до колегата е НЕЗАБАВНО, ОЩЕ ВЪВ ВОДАТА изкуствено обдишване . Дай моментално глътка въздух на изпадналия в безсъзнание приятел , в много случаи това е достатъчно, ако е извършено навреме .Дори не му махай маската, тя ще държи носа запушен. Ако шнорхела е здраво захапан , изскубни го от устата му със сила! ( Между другото, ето още една причина да се изплюва шнорхела в началото на всяко гмуркане.) Тези неща ни учеха преди много години в курса по първа помощ при удавяне, част от спасителски курс който изкарахме като гимназисти.
Всъщност изкуствено дишане уста в уста е много лесно да се направи във водата (както установих веднъж по неволя…) – хващаш жертвата с една ръка над лакътя, с другата ръка му вдигаш брадата нагоре да се отвори трахеята и почваш уста в уста… Подобен случай имах преди години, ще ви го разкажа в отделна история .
А сега ще опиша едно мое почти премеждие, илюстриращо колко опасна е загубата на двигателен контрол (Loss of Motor Control - LMC), или самбата.Ще видите как инцидентите винаги са в следствие на няколко последователни, наслагващи се, грешки.
Гмуркахме от лодка на един риф в открития океан, дълбочина 20-25 метра. Около мене нямаше други колеги (първа грешка) когато ударих едно голямо спари на около 20 метра , което повлече стрелата към дълбока хоризонтална пещера. Пуснах харпуна , вързан за буя с дълго въже, и рибата се шмугна навътре – (втора грешка), трябваше изплувайки да държа въжето леко опънато, за да не позволя на рибата да се завре по дупките и заклещи харпуна. На повърхността раздишах няколко пъти и пак гмурнах надолу да извадя рибата. Имаше сравнително силно течение, което ме местеше от мястото, и се наложи да направя 2-3 безрезултатни гмуркания, докато установя точното положение на рибата. Вече започвах да се изморявам от честите дълбочинни гмуркания, (трета грешка).
Накрая поех дълбоко въздух , слязох на дъното и влязох в пещерата. Тя беше дълга към 4-5 метра, рибата лежеше чак в другия край между скалите. Стигнах до нея, взех я в ръка и заплувах към изхода . Вече излизах, когато кордата се закачи за мидите по тавана на пещерата. Тук направих и четвътрата, последна грешка – върнах се да откача кордата, вместо да оставя всичко на дъното и се гмурна наново по-късно.
Откачих кордата, излязох отново извън пещерата , оставих всичко на дъното и поех с пълна скорост нагоре, вече знаех че съм прехвърлил всички безопасни граници. Наближавайки повърхността чувствах че става все по-трудно и по-трудно размахването на плавниците , просто краката не ми се подчняваха на волята. Не откачих колана с тежестите, гмуркам само с 3 кг (така на 4-5 метра дълбочина съм с положителна плаваемост, които са всъщност най-опасните последни метра под повърхността).
Достигнах повърхността , все още в пълно съзнание, устата ми беше под водата, и досега помня как гледах слънцето, лодката в далечината, синьото море и нямах грам воля да си наложа да вдигна лице над водата и поема въздух. Отворих уста , издишах и поех смесица от вода и въздух, закашлях се силно и това вече ме свести окончателно. гърчове и конвулсии не получих, но загубата на двигателен контрол беше на лице. За кратко време бях отново във форма, изтеглих рибата нагоре и викнах лодката. Трябваше ми поне половин час да преодолея психическия стрес и да влезна отново във водата, но до края на деня продължих да гмуркам само на плитко.
Продължение следва….
WishBone, защо не преместиш тази тема при "Bажни" , мисля че го заслужава...
<span class='smallblacktext'>[ Редактирано Tue Nov 29 2005, 03:52PM ]</span>
|
|
|
Hi Guys,
As all know Black Out as Samba are very dangerous.
I have been spearfishing for 30 years and never had any of them.Fortunately.
Freedivers dive to beat records and they sometimes exaggerate.I dive to spearfish and admire fauna.
I dive usually to 30m and I am very careful.I never cross my limit time.
I think that if someone follows according to the well known rules nothing wrong can happen.
Safety first and everyone can enjoy our hobby
Good articles are also at [link] and
[link]
Good luck
Andy
[link]
|
Live2Dive
29-11-2005 09:49
|
Hi Andy,
It is a well known fact that the experienced divers, like yourself, are not at such a high risk of blacking out as are the intermediate guys,who are competitive, who are still learning their own limitations, and who are pushing themselves to the maximum. Funny enough , the beginners are least at risk, as they are extra cautious. But… !!! Even the experienced divers are not immune! That’s why I consider it so important that everyone, novice and an old hand alike, carefully read the debate and draw their own conclusions, bearing in mind that safety should be their highest priority.
Safe diving!
Cheers!
|
|
|
Yes,I know and agree.
In Poland a few weeks ago there was terrible accident in the swimming pool.THe boy was 12 years old and practiced himself.
Go on........
|
Live2Dive
29-11-2005 16:19
|
Sorry to hear this sad story, Andy!
Loss of life is always to be regretted, especially a young one...
Бях чел някъде че повече от 70% от италианските състезатели по подводен риболов, от висшата лига, са изпитвали в една или друга форма SWB . В медицинска публикация в Австралия описват така най-често срещания случай на гибел при подводен риболов "Опитен гмуркач, стрелата изстреляна, баластния колан все още на кръста". Странното е че начинаещите гмуркачи, бидейки твърде предпазливи са най-малко застрашени от LMC и SWB . Напредналите са в най-застрашената група : те са обладани от състезателен дух, все още откриват границите на собствените си възможности, и са склонни към крайности... Възрастово най-застрашени са гмуркачи от тиинейжърски години та чак до след трийсетте.. Няма логично обяснение на този феномен, някъде споменават че метаболизма на младия организъм е по-бърз, и затова консумацията на кислород е ускорена, но не съм чел достоверно медицинско обяснение. Опитните гмуркачи, обаче, не са имунизирани срещу инциденти, затова е необходимо извънредно внимание от страна на всички в морето.
За инциденти в басейн ще ви разкажа след няколко дни, че ме чака командировка утре.
<span class='smallblacktext'>[ Редактирано Tue Nov 29 2005, 04:23PM ]</span>
|
|
|
Благодаря за разясненията които и очаквах! 
Live2Dive, човек винаги трупа опит а аз съм радостен че нещата се развиха с щаслив край. Вече и аз знам какво трябва да се направи първо. :!
В моя случай мисля че пак е загуба на съзнание а не загуба на двигателни функции на тялото!? Но знам че моето е от хипервентилация а на приятеля не съм сигурен точно от какво просто и той беше в безсъзнание.
Жалко за момчето в басейна.
Никоя риба не е по важна от нашия живот. Това всички го знаем но винги нещо ни кара да рискуваме 
|
Wishbone
30-11-2005 12:27
|
Миро, те само така го наричат - loss of motor control. На практика това си е състоянието което предхожда припадъка и едното следва другото много бързо. Никога не съм изпитвал подобно нещо, но предполагам, че границата между двете е размита. Така Ачо е съзнавал, пълната си невъзможност да помръдне, но ти не си. Така че вероятно ти си минал през самба и после си си припаднал, без да има ясна граница: тук свършва самбата, а оттук започва припадъка. Даже бих се учудил ако такава граница може да бъде направена.
Чудя се какъв ли доктор може да ни даде истинско обяснение на нещата - вероятно пулмолог? Бих се обърнал с молба за такова нещо официално...
|
Wishbone
30-11-2005 12:29
|
Едно е ясно - ако живот и здраве направим отбор, всички негови членове ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ще преминават през курс по първа помощ при удавяне!
Този въпрос възнамерявам да проуча...
|
Live2Dive
30-11-2005 12:47
|
Ванка, лекар-анестезиолог е необходимият специалист! Ако познаваш някой професор по анестезиология, още по-добре!
А за курса по първа помощ при удавяне - надали има нещо по-важно и по-задължително ...
|
Wishbone
30-11-2005 12:55
|
Анестезиолог? Те не се ли занимават с упойки!? По-скоро реаниматор...
|
|
|
Явно за дрогичка ша ни изнася лекции!Аз съм на мнение че по скоро ни трябва невролог !Това са лекарите най-вчас с физиолофгията и патологията на мозачната дейност!Е припадаците са от дисфункция на мозъка!
|
Wishbone
30-11-2005 13:16
|
Като лекарско чадо, първата ме работа беше да звънна на баща ми. Обеща да ни съдейства и да намери специалист. Разбира се не може да бъде специалист по медицина на свободното гмуркане, защото такъв просто няма в България, доколкото знам. Счита, че е въпрос за пулмолог и реаниматор, и специалист по обща физиология.
Колкото до курсовете, ще се свържа с БЧК и ще пусна информация за техни курсове, ако правят.
|
|
|
Това с реаниматора е добре само някой да не се наплаши прекалено!
|
Wishbone
30-11-2005 13:44
|
Едно време, за един мой асистент по конституционно право, но също така и стар харпунджия и спасител, ми разказаха следната история:
Човекът поставил рекорди по липса на случаи на удавяния. И това изобщо не било странно. Човекът взел, че направил едно агит-табло със снимки на удавници и текст "Който не плува, той не се дави!"
Така на неговия плаж се оказали само баби с внучета, които не влизат във водата... А човекът имал време да пише трудове по право.
Дали е вярно или е градска харпунджийска легенда, не знам. Но това е положението, които иска да не рискува - да не гмурка. Гмуркането е опасен спорт и нещастни случаи има и неминуемо ще има, независимо колко стриктно се спазват правилата за безопасност. Има един испански харпунджийски сайт - половината му новини са за удавени и изчезнали харпунджии, водолази и гмуркачи. А те често пускат новини.
Това не значи обаче да бъдат правилата пренебрегвани - защото само те намаляват процента на нещастните случай. И точно защото спортът ни е толкова опасен, никой не се наема да публикува ясни и точни правила за безопасност, дори и великите и супер важни международни федерации. И то защото ги е страх, че ще стане беля и някой ще ги обвини, че точно този случай не са го предвидили в официалните правила.
Защото пък е в хорската природа да се дирят вниовници, независимо от обстоятелствата.
|
|
Нови Продукти
Цена: 372.00 Лв.
Spearfishing
|
0:05:08 - 
0:21:13 - 
632:04:34 - 
1377:01:12 - 
1377:01:14 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Свободно гмуркане | Freediving 
