Този сайт използва бисквити - Повече Информация. Приемам
Активни Потребители: 5 Гости: 25
Активни регистрирани потребители
197:48:20 - Google [Bot] [15373]
Тема
0:08:34 - Tbot [Bot] [2]
Потребителски профил
126:59:44 - Ahrefs [Bot] [87705]
Снимка
1471:07:30 - Bing [Bot] [656462]
Теми на потребител
1013:06:34 - Semrush [Bot] [637563]
Тема
Активни анонимни потребители
0:07:43 [0]
Тема
0:03:59 [0]
Тема
0:04:26 [0]
Потребителски профил
0:12:27 [0]
Статии
0:14:35 [0]
Чат
0:13:15 [0]
Потребителски профил
0:13:46 [0]
Тема
0:12:45 [0]
Потребителски профил
0:11:21 [0]
Тема
0:10:45 [0]
Новина
0:12:16 [0]
Чат
0:05:48 [0]
Потребителски профил
0:07:15 [0]
Потребителски профил
0:11:47 [0]
Тема
0:14:50 [0]
Потребителски профил
0:00:00 [0]
Тема
0:14:53 [0]
Потребителски профил
0:06:47 [0]
Downloading file
0:04:53 [0]
Потребителски профил
0:11:17 [0]
Тема
0:06:17 [0]
Тема
0:00:25 [0]
Потребителски профил
0:08:46 [7]
Форум
0:14:19 [0]
Тема
0:05:20 [0]
Потребителски профил
Също на тази страница
Анонимен
0 Секунди
Форуми Подводен риболов Кръчмата
Най-къръшкия Ви ден
1
1
Предполагам че всеки един от нас е имал каръшки ден, ден в който нещата не вървят, или дори вървят наопъки. Споделете ако искате
2
Тука очаквам бисери... браво ГРЕШНИК
3
Та - да започна аз първи по темата
На 30.10, 01 и 02.11 бях на гости на Наско @fidana в Приморско - хем да се видим с него и с Гришата @Gringo (и той му беше на гости) и да му покажа до къде съм стигнал с тоягата която дялам, хем да пострелям малко по прословутата миграция ...
В събота сутринта влязох пред паметника в зоната на Ропотамо около таляна. Имаше риби - основно средни платерини които идваха от всички посоки (явно таляна им объркваше пътя и час от тях връщаха малко назад преди да потеглят отново на юг). Успях да прострелям 4 от тях и една се откъсна понеже я бях ударил на тънко в гърба.
Излязох към 11 от водата понеже ми предстоеше едно мероприятие - 40 дни на дядото на приятелката ми в с. Ясна поляна, денят си изглеждаше съвсем нормален ... да да - ама НЕ.
След мероприятието, прибрах се в Приморско и полегнах малко да слегне храната. Някъде към 15 часа облякох 7мм-вия неопрен и реших да отида на залива Параскева на Маслен нос - място на което до сега не бях ходил а гледайки топологията му - реших че северния и южния му вход са удачни места на които да очаквам преминаващи риби. Предишната вечер с Наско бяхме говорили за пътя до там така че имах някаква представа.
Представата ми обаче се оказа доста погрешна и резултата беше че се отбих много рано на дясно - още преди носа с комуникационната кула... И като се почна - тесен горски път, качване, спускане, качване спускане ... на четири пъти слизах от колата да премахвам изсъхнали клони паднали на пътя, като сляза от колата - едни мазни комари веднага ти заръбват ушите... По едно време ми стана ясно, че със сигурност не съм на правилния път, но - нямаше място на което да е удобно да обърна а и мисълта за кошмарния обратен път ... извикваше в мен надеждата че така и така - и този ще ме отведе там където съм тръгнал. Почнах да кипвам и прегрявам в неопрена - колкото по-скоро стигнех до водата - толкова по-добре. По едно време излязох на поляната пред камъните "Беглиш Таш" - появих се от юг и вместо да хвана главния път, да изляза на асфалта и да завърша в банята опита си да стигна до залива реших, че пътчето дето продължава на север ще ме отведе до целта ... да, да, ама НЕ - последваха отново спускания, качвания, остри завои в гората, стърчащи остри камъни от земята, храсти стържещи по боята ... абе - ужас. Пак ми стана ясно че не съм на правилния път, ама този път така се бях набутал навътре че нямаше начин да обърна.
В крайна сметка наистина стигнах до залива Параскева, пътя стигна до една полянка (по-скоро място за обръщане) разположена от южната страна в дъното на залива над едни скали и се разпадна на тесни пътечки. Вече сериозно прегрявах, бързо награбих екипировката и забързах към водата. Слънцето беше пред залязване и във беше малко сумрачно. Видях едно-две спарита - ама ми се видяха малки и не им стрелях. Мина една платерина която взех и понеже Слънцето вече беше залязло и наоколо бе сериозна тъмница - излязох от водата и се насочих към колата. Мисълта за обратния път в тъмното и за многобройните капанчета които нямаше да виждам на светлината на фаровете рисуваха в главата ми хумуристични картини на закъсал в гората пътник облечен с неопрен ...
Подпрях на колата плавниците и харпуна, отключих с закачения на буя ключ багажника, нахвърлях вътре маска, ръкавици и т.н., скочих зад волана и потеглих ...
Криво ляво - прибрах се. Като обясних на Наско от къде съм минал ... каза че от там се минавало само с джип , естествено - аз му казах че вече не - може и с Дачия
На другия ден Гришата предложи да мръднем до Синеморец. Ама - да не трошим две коли - предложи ако искам - да отидем с неговата. Съгласих се. Почнах да прехвърлям екипировката и като стигнах до плавници и харпун ... гледам, гледам - няма ги ... НАПРАВО ТОК МЕ УДАРИ като се сетих къде са (последно си спомних че ги подпрях на калника на колата на онази полянка). Дадох си и сметка че най-вероятно съм ги и сгазил когато обръщах колата.
Обяснявам на Гришата какъв фал се е получил - той вика: "Отивай ги взимай - аз ще те чакам". Последва скоростна отсечка посока Ропотамо, отбих по правилната отбивка, но въпреки това не видях мястото на което се завива на дясно към залива и запраших малко към Куракя. Излязох на една разрушена сграда на северната страна на залива. Върнах обратно до гората, оставих колата, бягах, бягах, бягах .... станах "гьол-вода", стигнах до полянката - ТАМ БЯХА - олекна ми. Наистина бях минал през плавниците - ама им нямаше нищо. От там - пак бягане, бягане ... притеснявах се че карам Гришата да ме чака, стигнах колата с език чак до земята... В 10.00 бях отново пред Наско. НА бързо сложих в колата на Гришата плавниците и харпуна и потеглихме.
Пристигнахме на "корабите" - много готино място. Ударихме по един тутюн и започнахме да се обличаме. Облякох неупрена, огледах се за бласния колан .... и УЖАС - в бързането си го бях забравил в багажника на колата ми. Там бяха останали и маската и шнорхела. Абе какво да кажа ... всичко с гъза на горе... Имах резервна маска, ама нямах шнорхел. Слязох долу до водата, подбрах си 6 по-тежички и плоски камъни и ги набутах под неупрена, закопчах бобровата опашка да не падат и работата почти стана. Само дето повечко вода имаше в пространството между камъните... Подминах южния кораб и почнах да се опитвам да гмуркам. Лежа по гръб, раздишвам, обръщам се на долу и се гмуркам. На 10-я метър вече не бях толкова плаваем, ама до като стигна до там - направо ми се земаше огъня от махане с плавниците и оставах почти без кислород. При изплуването - правих само два маха - и такава скорост набирах... че отгоре се показвах до кръста над водата... жива шамандура
След около два часа мъки - излязох на камъните, Гриша също беше там, гледа ме като излизам и вика: "това камъни ли са" каза че съм бил само за снимка , оказа сече не е видял риби и предложи да се връщаме - хем аз да се оборудвам, хем да сменим мястото.
В Приморско прехвърлих липсващата част от снаряжението в колата му и тръгнахме. Пътьом спрях да взема едни саламчета и малко хляб. Бях съблякъл само горницата на неупрена и ползвах ножа (който все още беше на крака ми да си режа салама. Кефех се, че въпреки появилата се тук там ръжда по него режеше найлона на кремвишите от раз
След това гмуркахме на таляна на Ропотамо ... абе горе долу - като че ли нещата се нормализираха ...
Вечерта като се прибрах в банята и тръгнах да събличам неупрена - констатирах че на крака ми е само канията - ножа го нямаше. Естествено - сетих се че като рязах кремвиршите при връщането му в канията не го закопчавах ... ама това не върна ножа
Усетих аз че участвам в някакъв супер каръшки филм, не стига че участвам, ами са ми дали главната роля в него ....
Изкъпах се, събрах си такъмите в колата, взех си довиждане с Гриша и Наско и бавно и внимателно се прибрах в Айтос.

Ако някой си намери нож - НАВА Оушън - в района на таляна на Ропотамо - със здраве да го ползва
Аз на другия ден обиколих магазините в Бургас и си харесах нов нож - харесва ми много повече от стария
4
Новия ми нож на мястото на загубения НАВА



Picasso Stilet
5
Ох , отдъхнах си .Беше като филм на Тарантино.
6
Грешник и аз съм карък ама твойта история ме накара да се замисля дали всъщност съм кърък или само така си мисля
7
Пламене, когато Гришата ми разказваше накратко премеждията ти, се смях, ама сега като прочетох всичките ти преживявания,съвсем се просълзих. Не се притеснявай, на всички от нас къде в по-голяма, къде в по-малка степен, са ни се случвали подобни неща. На пример аз, миналата година в началото на май месец, цъфнах и вързах на харпунджийски излет, без плавници. Познай какво дълбочинно гмуркане правех и каква комична картинка съм бил във водата. Хубавото на тези каръшки дни е това, че винаги когато си ги спомним, се усмихваме.
8
Има и положителни моменти, като намирането на плавниците и при това здрави
9
За моят малък стаж имам един каръшки ден.Та как се случи всичко.Понеже работя на една бензиностанция и там мием коли в една от колите за миене видях в багажника Харпун 75ца плавници маска и шнорхел изкефих се точно предния ден бях говорил с едно приятелче за желанието ми да се захвана с това.Както и да е попитах собственика на колата той ни е редовен клиент дали ги ползва и той каза да ги взема да опитам но да внимавам и за себе си и за инвентара му.Викам си супер подкефен свърших работа в 3 и бегом от р-та на морето гмърках там на 2-3 метра ударих цели 3 попчета и супер доволен се прибрах .. целят ми стомах беше посинял от харпъна ама ми беше готино.Вечерта викам ма жената.Стягай са че утре ставаме рано рано и отиваме за риба ше ги спyкам беше неделя на др ден ... имаше доста хора по скалите отиваме ние всеки ме гледа с тоз пеtзъбец керлиф плавници и т.н и аз взех че се и понадух малко вървя наперено такъв и почвам бавно но важно да се обличам имам 1 неупренова блузка Моя мокря очилата пробвам шнорхела .. и стигам до харпyна. викам си сега ше напъна и ше го заредя от раз напъвам и прааасс лactика се скъса и такъв шамар ми плесна че ми светна викам си бах маа му счупих на човека харпъна понечвам да си сваля очилата и си бръкнах в окото..от удара стъклото паднало някъде във водата ... лелеии викам си е сега я втасах...излязох меко казано като посран с увисналя харпун и един джам на очилата ... хората ме гледаха ... може и да са се смяли незнам непосмях да погледна в тяxната посока ... ама видях жената как се хилеше като ряпа идеше ми да потъна в земята отт срам.. Както и да е Платих му нещата на човека отодох в magazin и си купих Мои Нови неща ... и сега ми е спокойно
10
Е ти харпуна на сушата ли си правил опит да го заредиш? Можеше и нещо по-лошо да стане!
11
ами не беше точно на сушата смисъл бях до кръста във вода приклекнах леко ... потопи се стрелата и над половината харпyн... и лacтика се скъса от горния край и се върна към мен ..Не ме нападайте сега незнаех...
12
Този човек от който си взел харпуните да не би да е знаел че ще се скъсат ластиците скоро ? шегувам се
Вече поне имаш собствени такъми - ти си човека !!! успехи
1
Нови Продукти
Xifias standard diving weight 1kg

Цена: 16.00 Лв.
Spearfishing