Разглеждане на всички мнения на sea-wolf
|
Като стана въпрос за по-големи пневматици, някой да има Mares Sten 130 - втория харпун от листа на този италианец ([link] )? |
|
Може ли повече подробности за дисциплината апнея 50 метра? |
|
Краси, заставам зад всикчо, което пишеш за Пако. Освен страхотен апнеист, наистина е и прекрасен човек. А ти явно си щастливец, защото живееш в Тенерифе и си в близост до Пако. Живот и здраве, някой ден може да погмуркаме заедно там. |
|
Аз бих потърсил второ мнение, ако трябва и трето. Тези 7-8 метра нещо немога да си ги обясня. Ако имаш сериозен проблем с изравняването, би трябвало да те ограничи на доста по-малко метри, защото общото схващане е, че след 3 метра е опасно да се гмурка без да си изравнил. Ако пък мисли, че можеш да гмурнеш на 7-8, какво ти пречи да продължиш надолу?
Освен това как ти провери изравняването? Докторите принципно за начин на изравняване имат предвид метода, измислен от техния велик италиански колега Валсалва (затваряне на устата и носа и надуване от белите дробове). Обаче има много други техники. Аз примерно съм длъжен да търся други начини, защото съм един от малкото, които немогат да изравняват по Валсалва с главата надолу.
Много вероятно е лекарят да е прав и ти наистина да нямаш потенциална въможност да гмуркаш повече от 7-8 метра, но мисля, че си заслужава да се поинтересуваш още. В никакъв случай, не те съветвам да рискуваш като се напъваш, търпиш болка и т.н.
Редакция: Съжалявам, че повтарям главното от мнението на Иван, изпреварил ме е докато пишех. |
|
Fidana, Алекс и Иван са ти отговорили преди мен. Колко лапета в морските градове гмуркат така, просто защото никой не им е обяснил за изравняването. Гмуркат докато изтраят.
А иначе освен търпимост на болка и еластичност на тъпанчевата мембрана, трябва да има и други фактори. |
|
Ако си гмуркал на 4-5 метра без изравняване си напънал сериозно тъпанчетата. Обаче дали проблемите ти сега се дължат на това или на нещо друго, може да ти каже само лекар като те прегледа.
А ти сигурен ли си дали си изравнявал или не? Нямам предвид маневрата за изравняване, а резултата от нея - самото изравняване на налягането в средното ухо? |
|
Baraka на мен ми въздейства най-много от гореизброените филми. |
|
Юли, явно сериозно се интересуваш, най-добре намери нещо конкретно научно за чесъна и тогава си прави сметката дали да мъчиш околните. 
Според мен, интересът, който има към него при апнеистите идва от това, че Жак Майол го е харчил яко. А специални изследвания за влиянието му върху гмуркачи, незнам да има. Антиоксиданти има почти навсякъде в една нормална балансирана диета. Винаги е имало, просто последните години взеха да говорят за тях и настана някаква суматоха. Ти пишеш за червена боровинка, но доколкото си спомням си беше купил сокове (натурални сокове, както им казваме в България). Принципно в соковете неостава почти нищо от полезните съставки на плодовете. Разликата между по-скъпите и по-евтините е, че поне в първите не добавят много гадости. В днешно време, в съветите за хранене, почти винаги се препоръчва избягването на соковете. Пресните плодове са друга история.
Немисля, че някой е удвоил дълбочината си. Поне хората върху, които имах поглед - не. Според мен за пет дни там не би трябвало да увеличиш дълбочината си повече отколкото за пет дни свободно гмуркане където и да било (ако се практикува както трябва). Естествено, ако си гмуркал на 5 метра, може да слезеш на 10, но за пет дни да вдигнеш от 20 на 40, не ми се струва нормално. Като се замисля, там дълбочината никога не беше задавана като цел. Същото важи и за минутите. Не е много точно казано, но... целта беше качеството, а не количеството.
Ачо, много неща е. |
|
Гледах го, Гриша. Благодаря. |
|
Юли, чесънът е известен на всички диетолози и хора, които се интересуват по-специално от хранене с разнообразните си полезни действия. Има и хора, за които е добре да го избягват - такива със смущения в стомаха, жлъчката и т.н. Нямам сега под ръка справочник, но ти щом четеш deeperblue, там можеш да намериш много изписано за него. Все пак се сещам в момента за няколко следствия от него. Първо, действа успокояващо, направо приспиващо. Второ, той е много силен антиоксидант, а при практикуване на апнея се отделят много свободни радикали и съответно е добре да се поемат повече антиоксиданти. Не сме говорили точно кога трябва да се яде. При всички положения няма научен труд за ефекта на чесъна върху апнеята, поне не проведен от Apnea Academy. Като си прибера книгата на Жак Майол ще ти кажа какво пишеше вътре, но не си спомням да даваше съвети точно кога и как. Но си спомням, че циганинът ядеше по половин кило на ден.
В комплекса имаше пепелници на всяка маса и за една седмица невидях една цигара. |
|
Благодаря ви много за топлите думи, за пожеланията, за всичко.
Радвам се, че разказът ви е харесал. Единствената причина да седна и да пиша, беше да се опитам да ви доближа до изживяното от мен. Някои от вас ме съветват да продължа и да опиша колкото може повече неща. Идеята е много добра. Ясно ми е, че нещата се забравят. Необичах да пиша като ученик, обичах точните науки, сигурно това ми пречи да седна сега. Но обещавам да опитам. На мен по-скоро ми се иска да вярвам, че подобни емоции ще ми предстоят в бъдеще. Аз направих нещо, което досега не бях и то много ми хареса, така че от тук нататък няма да е учудващо да продължавам да се опитвам да го правя отново и отново.
Все пак, ако говорим за писания, имам нещо черно на бяло, което е доста ценно за мен. Всяка вечер преди лягане, се опитвах да си спомня всичко важно и имам записани цитати на инструкторите. Повечето са конкретни забележки по техническата част, чисто за мен, но има и по-универсални неща от сорта на:
Марко: Всичко започва с това да уважаваш себе си и да уважаваш морето.
Умберто: Жак Майол поне петдесет пъти ми е казвал: Най-важното от едно гмуркане не е техниката на движение, техниката на изравняване или някой друг компонент от самото гмуркане, а подготовката преди да се потопим.
Пако: Единственият начин да накараш някой да свикне да прави нещо във водата е да му го повтаряш много пъти. Ако е нужно 100 пъти или 1000 пъти, защото във водата човек трудно разбира и запомня.
.......................
Юли, няма възрастови ограничения.
Алекс, чакам те, заедно с целия "Кьор Кефал" като се прибера следващия път в нас за по-нагледна презентация. А брат ти, да не се притеснява. С който прекарвам най-много време в морето, той ще чуе най-много.
Вальо, срещата с теб специално я очаквам.
Иване, с достатъчно желание всеки може да започне да гмурка така както го правихме там. А подводния риболов сега ми изглежда много по-опасен от свободното гмуркане. Аз там за една секунда не съм се чувствал по какъвто и да е начин застрашен. Това разбира се е една от предпоставките човек да се отпусне, което както писах, е в основата на гмуркането според Пелицари. Ачо беше много прав в коментара си след онази статия за първата помощ. Разликата в обстоятелствата е огромна. Между другото един следобед гледахме и коментирахме блекаути, самби и т.н. главно от световното през 98ма.
Знаех, че Шарм е център на свободното гмуркане, но неподозирах че самото място на което бях аз, е центърът на центъра. Примерно в деня след като ни свърши курса, по план Сара Кембъл трябваше да опита 100 метра световен рекорд, а един египтянин 70 метра национален рекорд. Изненадващото за мен беше, че това трябваше да се случи на същите платформи, където аз тренирах. Като се върнах пък в България, отворих на Мартин Степанек сайта да видя как вървят при него нещата. Пускам първия подобрен световен рекорд и какво да видя - пак същите познати силни пластмаси на платформата, същите бели буйове на заден план и т.н...
Сега се сещам за една интересна случка. Бях се разбрал с Умберто да ходим да присъстваме на рекорда. Обаче предния ден наобяд, той ми каза, че не било сигурно дали ще се провежда. Пако, един от инструкторите, с който бяхме по-близки и същевременно осигуряващ гмуркач, ми каза, че нещо не се чувствала добре и той ще разбере вечерта дали ще има гмуркане. С Али, Тасос и Ахилеас хапвахме (лъжа, там не хапвахме, там всеки път се пръскахме от ядене, а аз губих тегло...) и като приключихме видяхме Пако на една маса с някакви хора. Тръгнахме към него, той стана да ни поздрави и започна: Сара нещо я боли стомаха, алабала..., но чакайте, тя ще ви каже... и в следващия момент, се обърна към една дребна женичка, която небяхме забелязали на масата. Запознахме се, казахме си по някоя дума, пожелахме и успех и така... Всички хора, с които имах контакт, които малко или повече са известни в света на свободното гмуркане, се държаха съвсем нормално, по нищо не се различаваха от останалите. На другия ден тя направи само едно леко загрявящо 50, а египтенинът постави национален рекорд. |
|
Мечтата - да срещна Умберто Пелицари, да видя с очите си как изглежда под водата легендата на свободното гмуркане, да почерпя част от неговите знания, ако мога дори да го опозная просто като човек. Всичко това, заедно с още много други приятни изживявания, ми се случи по време на Blue Week Sharm El Sheikh 2009.
Защо точно Умберто Пелицари - защото когато през 2002-ра година започнах сериозно да се запознавам с историята на свободното гмуркане, главните фигури в спорта, основните разбирания, аз почти веднага станах симпатизант на Жак Майол и философията му за гмуркането, както и на неговия последовател Умберто Пелицари. За съжаление по това време Майол вече не беше между живите. По-късно прочетох учебника по свободно гмуркане на Пелицари и вече бях сигурен, че той е гмуркача, който най-много бих искал да срещна някой ден.
Какво е Blue Week - това е една седмица за гмуркане, тъй наречен Stage на Apnea Academy, организацията създадена от Умберто Пелицари. Apnea Academy разполага с много сертифицирани инструктори по свободно гмуркане. Доста от тях са известни имена сред фридайвърската общност, а някои като Роберто Калич, Карлос Косте, Уилям Трубридж, Давиде Карера, Федерико Мана са познати и на по-широкия гмуркачески кръг. Интрукторите по отделно организират курсове по целия свят. Само няколко пъти в годината се организира курс, така нареченият Stage, в който се събират голям брой инструктори, начело с Умберто Пелицари. По принцип в Сардиния се организира на италиански език, а в Шарм ел-Шейх на английски език.
След доста време само четене и отчитане на провежданите курсове, миналата година докато лежах със счупен крак в Бургас, влязох в контакт с хора от Apnea Academy и тогава за първи път си дадох сметка, че съм готов да отида на един stage. Имаше само една малка подробност - неможех да вървя, камо ли да гмуркам, така че нещата се замразяваха за известен период. Половин година по-късно, вече чувствах крака си сравнително добре и започнах реални действия за регистриране за stage-a през месец Май. Непознавах българин, който да е ходил на този курс, така че се наложи да се спрявя сам с доста подготвителни работи, като например да си изкарам медицински сертификат за фридайвинг в България. През този подготвителен период много ми помогнаха няколко интруктори от Apnea Academy и специално Умберто Пелицари.
Началото на Март всички формалности бяха изчистени, сега оставаше просто да чакам. Всъщност не да чакам, а да продъжавам и увеличавам работата по общата ми физическа подготовка. Последните два месеца преди заминаването бяха отдадени почти изцяло на спорта. Следвах план, в който постепенно променях тренировките във фитнес залата, като в същото време увеличавах престоя си във вода. Макар да не обичам басейните, ходих на едно място, където плувах под ръководството на треньор, а на друго тренирах главно динамична апнея с Любо, Иван Марков, Димитър, Володя и други посещаващи Дианабад. През Април месец много рядко се случваше да имам ден без някаква спортна активност. Мисля, че откакто спрях да играя състезателно тенис преди доста години, не съм постигал такова високо общо физическо ниво. Разбира се това ниво е относително, все пак в днешно време голяма част от работния ден прекарвам седнал на бюро. Доказателство за подобрената ми форма получих в Приморско началото на месец Май, точно преди заминаването. Прекарах няколко много хубави дни в компанията на Ицо, Добри, Миро, Свилен, Момчил и още доста хора. За разлика от други години, този път бях готов за гмуркане и неизпитвах никаква умора при излизане от водата. Използвах спокойната обстановка за релаксация и разтягане, за което отнясях някой друг майтап.
...София - Рим - два дни в Рим - летището на път за Египет...
От Умберто знаех, че от Рим с моя полет ще летят двама интруктори. Говорих с единия предния ден и се разбрахме, че той ще ме познае по големия сак Beuchat, а аз него по калъфа за плавници Apnea Academy. Със следващия кадър започна моята невероятна седмица. Приближавам опашката на check-in-а за моя полет и в рамките на една две минути пред мен се откриха поне десет калъфа плавници с логото на Apnea Academy, плюс още толкова Cressi, Mat Mas, Seac Sub и няколко други неиталиански фирми. Всеки пети човек на опашката явно беше фридайвър. Тогава още незнаех, че на stage-a ще има две групи - една международна и една италианска. С моя полет летеше по-голямата част от италианската група, останалите тръгваха от Милано. Незнаех също, че Федерико Мана организира по същото време и на същото място курс само за техники за изравняване. Гледката беше неописуема. Като малък така гледах харпунджиите, които се готвят преди състезание. Но тук всичко беше неочаквано. Имаше и толкова много жени, държащи плавници, нещо, което тук няма как да видиш. Имаше дори едни възрастни жена и мъж, които бутаха количка за багаж, на която бяха накачени 5-6 чифта плавници. След малко дойде Марко и се разбрахме. Имаше два часа закъснение, досатъчно за да се опозная с голяма част от италианките и италианците.
...Рим - Шарм - вечеря - спане - ставане в 7 - закуска - първа среща между участниците и инструкторите...
Докато чакахме инструкторите започнахме да се запознаваме един с друг. Учудих се от думите на датчаните. Стана ми ясно, че има хора, които гмуркат в по-мътно море от нашето и вадят риба в доста по-неблагоприятни условия от нас. Не беше изненада, че точно с двама братя гърци и един турчин се разприказвахме за подводен риболов. Гърците още тогава ми казаха, че съм голям щастливец, че познавам Явор лично. Думата, която използваха за него беше "мит". И както си говорихме за ричоли, мерута, зъбари, лавраци, южния бряг на Черно море, Мармарис, Коринтския пролив и т.н..., се появи Умберто с няколко инструктори. Това беше единствения момент в който се почусвтвах малко странно при вида на една от най-големите легенди на свободното гмуркане. С повечето се беше видял, но аз пристигнах много късно заради полета. След една минута той вече ме беше поздравил: "Ciao Peter, how are you, did you fly well...". Както и очаквах, Умберто се оказа един много земен, позитивен, свеж човек, с който разговорът върви с лекота и въобще не се замисляш за това, че до преди няколко дни за теб е бил човека от филмите и книгите. Обясни ни организацията на курса и какво ни очаква следващите пет-шест дни. Каза ни да си пазим силите и да не се насилваме в началото. Запозна ни с интрукторите и ни каза след петнадесет минути всички да сме готови, всеки на неговия си буй.
....................................................................
Пътеката от леглото към морето
Сложих маската, потопих се във водата и пред очите ми се разкри една картина... Освен в Черно море се бях гмуркал само в Северна Егея, където най-доброто, на което съм случвал е било вертикална видимост от около 15-20 метра. Там като погледна, автоматично започвам да сравнявам с нашето море. А когато погледнах в Червено море, не сравнявах с нищо, просто гледах... Немога да измисля по-точна дума от тази, която използват почти всички: аквариум. Всичката тази нерална красота разгледах точно за 10 секунди, докато преминавах рифа и бързах към това, за което бях дошъл. След 20 метра широк риф се появяваше една синя бездна. Двадесет-тридесет студенти плюс десет-петнадесет инструктори плуваха устремено напред, без да имат време да обърнат внимание на невероятната красота на рифа...
Хванах се за моя буй и погледнах наоколу. Мястото на което се гмуркахме шест дни представляваше следното: две закотвени платформи за спускане с променлив баласт, които са на разстояние 15-20 метра една от друга. От всяка една от тях тръгва по едно зелено въже в посока към брега. На всяко едно от въжетата през 3-4 метра има буй, а от всеки буй е спуснато въже, опънато от тежест. Принципно бяхме разделени на групи от по трима на буй. Но тази конфигурация се запазваше само рано сутрин. С напредването на деня един по един гмуркачите излизаха преждевременно, кой заради морска болест, кой заради проблеми с изравняването, кой заради обща умора. Принципно аз бях в група с датчаните, но въпреки, че гмуркаха завидно добре, те не бяха много издържливи. По-големите вълни също не им влияеха добре, така че аз често оставах сам от моята група и се присъединявах към съседната, при двамата братя гърци Ахилеас и Анастасиос и турчина Али. Като харпунджии, те бяха свикнали на вълни, по-дълги преходи и т.н., така че с тях почти винаги оставахме до край.
с Тасос, Ахилеас и Али
На всяка група се падаше по един инструктор. На всяко влизане в морето инструкторите се сменяха за да можем да видим и научим възможно най-много от тях. Първият ден за мой късмет ми се падна Пако, един много сериозен и строг инструктор. Повечето бяха доста спокойни, Пако не беше от тях. Това ми се отрази добре, на десетата минута вече знаех, че работата няма да е майтап. След като ни разясни схемата, започнахме да гмуркаме. Редувахме гмуркане, асистиране, релаксация. След всяко гмуркане, Пако ти обяснява грешките, гмурка се, показва ти какво правиш ти, после той го прави както трябва. Гмуркането на един инструктор изглежда много по-различно от това на един ученик. Всичките, независимо от това дали бяха по-здрави или по-фини, високи или ниски, под водата изглеждаха като неразделна част от заобикалящата ги среда. След половин час вече бях разбрал, че гмуркането по въже е нещо съвсем различно от това да гмуркаш с харпун или дори и без харпун така както аз съм го правил за удоволствие. Доста работа ми предстоеше. През цялото време Умберто минаваше от буй на буй, гледаше и гмуркаше с всеки, след което, както другите инструктори, ни показваше основните грешки и продължаваше нататък. Немога да опиша как изглежда Умберто под водата. Всичко изглежда много грациозно, отпуснато и леко, независимо какво точно движение прави в дадения момент.
Доста усилия ми трябваха да гмуркам с 5мм неопренов костюм, 3 кила баласт във вода с доста висока соленост, но тогава незнаех какво ме очаква следобед. След три часа в морето отидохме в басейна, после обядвахме и след това започна теорията. Умберто си беше разпределил основни теми за всеки ден, като техники на плуване с плавниците, релаксация, дишане, сигурност, изравняване и др.
теория - техники
Всичко протичаше като един обикновен непринуден разговор. Доста често излизахме от темата, или с майтапи или с интересни разкази за някой рекорд, за случка с Жак Майол или просто някакъв спомен от живота му. В един такъв разговор, Умберто ни предаде думите на Жак Майол, в които се крие същността на неговата философията за гмуркането: "Смисълът на гмуркането е да се опитваме всеки следващ път, когато влизаме в морето, да изпитваме по-приятни усещания." Знаех, че съм чел тези думи някъде, но точно там в онзи момент ги осъзнах наистина.
Тук ще отворя една скоба и ще кажа, че тази идея лежи в основата на цялото обучение, което човек получава от Умберто. Пътят към по-доброто усещане във водата е релаксацията. В същото време, той неоспорва техниките, които се ползват от много хора, включително и от повечето сътезатели в днешно време, които са в разрес с релаксацията. Просто това не е неговия начин. Това беше и една от главните причини, заради които аз бях на този курс.
Като свършихме с приказките, храната беше слегнала и Умберто ни каза - след 10 минути на буйовете, коланите са забранени. Предстоеше ни един тежък следобед. Гмуркане три часа без колан не беше хич лесно за мен. След около един час всички студенти, независимо от физическите им характеристики можеха да правят много добро гмуркане и да са в идеална позиция за започване на махането с плавници. Един път постигнал това, после е много лесно да го изпълниш по идеален начин с 3 кила на кръста. Малкото грешки, които инструкторите не бяха успели да видят сутринта в моето гмуркане, блеснаха следобеда, когато бях без олово. Тъй като е необходимо да използваш много повече мускулна сила при махането, дребните дефекти в движенията се превърнаха в грандиозни. Интересно беше, когато Пиер ми каза - бутай повече с големия пръст на левия крак. Почти незабележимото замятане навън с перото, което правя нормално, сега се виждаше отдалече. След две гмуркания концентриран върхи този проблем, започнах да движа плпавника както трябва. Това е пример за доста тънка грешка в техниката на плуване. Но имах и много големи. Например първата сутрин, постоянно забивах гърдите си във въжето. Отначало има толкова много нови неща, че неможеш да разбереш на какво точно се дължи това. По-късно, когато ми направиха забележка да бутам повече напред, всичко ми стана ясно и след едно две гмуркания заех вертикална поза. При повечето хора тази поза се компрометираше вследствие на неправилно положение на главата и/или ръцете и/или ръката за изравняване. За тези дни незнам колко път чух: Relax your shoulders, push more in front, push more in the begining, don't bend you knees, stretch your arms more (отпусни раменете си, бутай повече напред, бутай повече в началото, не си чупи коленете, изпъни повече ръцете)... Всеки от нас чуваше някой от тези или други съвети. Една фраза се повтаряше постоянно: don't cut the water, push the water, това беше за тези със силно пречупващи се колене. Обясняваха нагледно как плавниците не допринасят достатъчно, защото по-скоро режат водата, а не я избутват. Един по-основен проблем, за който не ми правиха забележка беше поддържането на главата в правилна поза. Преди две-три години се бях постарал да науча това и явно бях успял. Това е грешка, която присъства главно при харпунджиите и е много трудна за коригиране. Валтер, инструктор, като други с много голям опит като харпунджия, дойде един път при нас с Али, Ахилеас и Тасос и ни каза - момчета, вие сте харпунджии, нали, след което ни обясни няколко основни грешки, които правим и които и той е правил преди да започне със свободното гмуркане. Непосилно е за мен да изреждам всички грешки и правилни техники, но искам да ви покажа една много фрапантна. Още Пако първата сутрин ни каза - излизането към повърхността завършва с леко присвити колене напред. По този начин, при загуба на съзнание, лицето остава във въздуха. Между другото, тази поза, подобна на човек седящ в кресло, е страшно удобна за почивка. Сигурно никога преди не съм прибягвал до нея, защото не съм бил толкова лек като гмуркам. Валтер ни каза, че всички харпунджии правим точно обратното. Заради това, че погледът ни винаги е в търсене на риба, ние излизаме леко приведени напред. Ясно е къде би останало лицето при загуба на съзнание по време на такова излизане.
Важно е да се разбере, че там те учат всяко гмуркане, дори и доста плитко за даден човек, да се изпълнява така все едно, че горе можеш да загубиш съзнание. Всеки малък детайл е подчинен на това и се наблюдава най-стриктно от асистиращите и инструктора. Причината за това е, че само, ако винаги правим нещата както трябва, ще сме сигурни, че ще ги направим така и в евентуална проблемна ситуация.
На края на този ден бях брутално изморен. Невярвах, че ще издържа на това натоварване пет дни. Мислих си, че ще ми се натрупа умора и на третия, четвъртия ден ще трябва да намалям оборотите, може би дори да пропусна някое занятие. Случи се точно обратното. Организмът ми отговори подобаващо и с минаване на времето се чувствах все по-добре.
....................................................................
Главното, което правихме беше да се учим да гмуркаме по-добре с постоянен баласт. С изминаващите дни изчиствахме поне основните проблеми. Аз и до края чувах: Don't bend your knees и Push more in front. Както и Relax your shoulders и Don't move your arms on the ascent. Но това вече беше по-различно от първия ден. Тук ставаше въпрос вече за по-фини настройки. Първият ден имах основен проблем, който разбрах чак в Шарм. Краката ми се движиха несиметрично смрямо оста на тялото. Доста повече назад, отколкото напред. На едно от теоретичните занимания, Умберто докато говореше за динамична апнея, спомена, че незнайно защо по-голямата част от гмуркачите когато започнат да плуват в басейн, го правят по дъното. Следствието е недостатъчно махане напред с плавниците. Така бях и аз, това бях правил тази пролет. И то много близо до дъното. Незнам дали тогава съм си развалил техниката или винаги е била такава, но ми стана ясно колко е сериозен проблема. Всеки следващ ден бутах все повече и повече. Тогава започва фината настройка. Прекалено силното бутане води до пречупване на коленете. Така че започвате да правите опити докато напаснете баланса.
нагоре
Същото е с отпуснатите рамена и недвижението на ръцете докато излизаме. Прекаленото отпускане води до движение на раменете в такт с краката, а от там и на целите ръце, което компрометира хидродинамиката. Интересно е, че това е една от жертвите, които Умберто дава за сметка на високото си ниво на релаксираност. Оставя ръцето му да се движат. Обръщал съм внимание на това движение на ръцете при филмите от световните рекорди при 75 и 80 метра и винаги ми се е струвало много естествено и правилно. Там той ни обясни, че това хич не е добре. Учише ни да намерим баланса между двете, хем да сме релаксирани, хем да не ги движим. Друга жертва, която е дал, е отхвърлянето на съвета на Жак Майол, който пък го е получил от един морски циганин, а именно да яде много чесън. Каза, че по едно време е решил, че ще се примири със загубата от благоприятните въздействия на чесъна, но ще може отново да си говори с обезопасяващите водолази, които започнали да седят на противоположния край на лодката.
Освен гмуркане постоянен баласт, имаше много други практически неща, които трябваше да се учат кат warm-up (което в първия си вариант е спускане и изкачване с помощта на ръцете по въжето), спускане по установката за променлив баласт и излизането с балона. Повечето не харесваха балона и излизаха сами. Аз много го обичах. Имаше и други по-специализирани упражнения за монофин, гмуркане без плавници и т.н.
Друга голяма приятна изненада за мен беше статичната апнея. Научих много и изпитах страшно приятни момнети свързани с нея.
Пако ми дава безценни съвети. Safety-diver фланелката, която държи, му трябваше малко по-рано за новия национален рекорд на Египет.
....................................................................
За мен, всеки следващ ден беше по-приятен от предния. Петият, последен ден от курса, изживях няколко отличаващи се приятни момента. За съжаление, немога да опиша с думи нито един от тях. Първо сутринта се гмурнах с помощта на установката за променлив баласт на дълбочина, на която за първи път усетих, че достигам остатъчния обем в дробовете си. Чувството беше невероятно. На излизане този ден видях манта да плува на около десет метра под водата. Няколко пъти се гмурнах и плувах с нея. По случайност Али докато снимаше рифа я беше видял и ме записа на видео с нея. Следобед направих невероятно приятна статична апнея.
с мантата
Шестият ден какво мислите направих, ами не съм ходил да обикалям никъде, просто се облякох и отидох пак на въжетата да гмуркам за удоволствие с Умберто и още няколко италианци. На отиване имах късмета да видя за първи път sailfish и да го заснема. Видеото не е кой знае какво, все пак това е доста бърза риба.
с Умберто
....................................................................
Тръгнах си от Шарм, научил много, изживял една седмица пълна само с позитивни емоции, успял да се сближа и сприятеля с много интересни хора. Всички се разделяхме с думите: до следващия път.
....................................................................
Въпреки, че през годините бях много подготвен теоретично и си мислих, че знам какво е свободно гмуркане, незнаех нищо за това, какво е усещането. Преди този курс моят опит под вода идваше от подводния риболов. Чисто технически, има много разлики и те произтичат от различията в основните цели. При подводния риболов, главната цел е да видим риба. При свободното гмуркане, целта е да се гмурнем до определена дълбочина и да го направим максимално безопасно и най-вече да е много приятно като усещане. Там изпитах неверояно удоволствие от гмуркането. Като се върнах направих един приятен риболов с Добри и Миро, хубаво време, хубаво място, хванахме риба, беше прекрасен ден. Първото ми гмуркане след като се върнах от Египет. Нещо не беше наред. Очаквах да се случи нещо, което сега вече знам, че няма как да се случи докато ловя риба. За мен е ясно - от тук нататък има два вида гмуркане - подводен риболов и свободно гмуркане. Както при чистата апнея, неможеш да разбереш какво е усещането да победиш трудна риба в нейната среда, така и при подводния риболов, неможеш да се докоснеш до емоциите, които можеш да изживееш гмуркайки се по начина по който го правихме в Шарм.
Успях да преразкажа по-подробно само няколко момента от целия ми престой там. Немога да опиша тези преживявания накратко, а ако обхвана всичко, така както по-горе, ще ми трябва книга. Надявам се да сте усетили малко от това, до което се докоснах. Разбира се, готов съм да отговарям на всякакви конкретни въпроси.
Накрая предавам поздрави от Умберто на българския отбор от световното през 98-ма. |
|
Хехехехеее - че това е моят приятел Али.
Ще му кажа, че е известен вече и в България.
Леферът го хвана онзи ден, тежи 10кг без малко. |
|
Само една забележка, че гледам Юли пише за Loctite 406. Това е лепилото, което се препоръчва за тази операция. Но аз ходих при дистрибутора в София и от там ми обясниха, че 406 не се произвежда вече и си купих 460, което е неговият нов вариант. Предполагам за това е и съвета от по-горе да се обръща внимание на годността на 406. Иначе основната разлика е, че 460 не променя цвета си. |
|
Сори за офтопика, но не сме от първите. Кевларът се ползваше при производство на тенис ракети още края на 80-те или най-късно началото на 90-те. |
|
Zoom, не е без значение дали е мускулна маса или мазнини. Второто е доста по-плаваемо. Добави и уголемяването на общия обем на тялото. Може да не е значително, но ще окаже влияние на общата плаваемост. Аналогично и една риба е по-плаваема от олово с нейната тежест. Това може да се обясни с проста физика или опитно, ако имаме късмет да изкараме риба 10 кила и да видим дали има разлика между вдигането на тази риба от дъното и вдигането на 10кг оловен колан от същото място.
Живко неискам да спорим. Адмирации за теб, че сподели случилото се и забравих по-горе да те поздравя за това, че не си изпаднал в паника. Но с хипервентилирането хич не си наясно. Доказателство за това е, че пак използваш думата "пренасищане", а това не е вярно. Има много хора, които го правят, но които знаят какво става. Те са наясно, че повечето комфорт, който получават, не е безплатен дар и знаят какви са последствията в организма им и за какво да са нащрек. Всички други, които просто са научили една дихателна маневра, усетили са благотворно влияние върху себе си и гмуркат все повече и повече, рискуват.
Да не хипервентилирам е мой избор. Това и изборът на гмуркачите, които са ми любими по една или друга причина и се придържам към техните съвети. А те за да си направят изводите са имали много години гмуркане, тестове, включително и със сложна апаратура, както и няколко десетки световни рекорда. Неискам да те убеждавам да преминаваш в другия лагер , просто поинтересувай се какво точно става като хипервентилираш. Но от сега ти казвам, най-голямата ти заблуда е, че вкарваш повече кислород. |
|
Незнам дали за някой представлява интерес, но така и така Иван повдиган въпроса за застраховки. Получил съм застраховка от DAN. След няколко дни като се прибера в Бургас ще видя за какво става въпрос и мога да споделя инфо. |
|
Живко, много се радвам, че си оцелял след случилото си. Страшен късмет си извадил. С тебе се познаваме лично, на ако си спомняш като се видяхме говорихме на професионална тематика, а не за подводен риболов.
Напълно съм съгласен с хората, които са писали по-горе, май Явор най-обширно е показал проблемите, пък и ти самият си направил хубава равносметка. Грешките са много наистина. Обаче има няколко неща, които ме притесняват, че може да подведат хората. Неискам да оспорвам твоя разказ, но в него има моменти, които се различават от масата подобни случаи. Най-вероятно, те са вследвствие на някои твои индивидуални черти, моментно състояние и т.н.
1во. На 20 метра са ти изтръпнали краката, явно от хипоксия, след което си изплувал 17 метра преди да получиш LMC. Нека да е ясно на всички, че това не е нормално (неказвам невъзможно). При такъв явен признак за хипоксия + времето за изплуване + тройното (20 - 0 метра) понижаване на парциалното налягане на О2, човек не би трябвало да изкара до горе. Грешно ще е някой да си направи извод, че може от 20 метра, ако му изтръпнат краката, да изкара до горе.
2ро. Немисля, че рибата е оказала такова влияние. Мисля, че проблемът ти е в твоя баланс - тяло, неопрен, тежести. Въпреки, че не съм виждал за какво точно меру става въпрос, при положение, че ти е било на кръста, явно не е било толкова голямо. Рибата е риба, не е олово. Ако си неутрално балансиран на 10 метра, не би трябвало на 14-15 метра да усетиш разлика само заради тази риба.
3то. Контролираното преокисляване, което правиш - така както го описваш просто не се случва. Писано е доста, но пак ще пиша тук, защото е много важно. Това, което правиш единствено сваля нивото на CO2 в кръвта. Някакво увеличение на 02 в кръвта може да се постигне след много по-дълготрайно раздишване и то с чист кислород. Тези 40 секунди увеличение на апнеята ти не са пропорционални на увеличен 02. Сметката ти, че с повече раздишване, ще имаш повече О2 и на базата на това ще гмуркаш повече е грешна. Ако не го разбереш си в много голям риск. Има гмуркачи, които хипервентилират, намалят CO2 и гмуркат по-дълго, но го осъзнават. Знаят, че кислородът им не е повече, а че просто забавят първите признаци на хипоксия. Ти си играеш с тялото си по този начин и това е много опасна игра. Има контракции за дишане, има други признаци, които би трябвало да се появят преди да ти изтръпнат краката. Това, че при теб това е първият признак и то долу, преди да си променил дълбочината, преди да е влязъл в игра факторът спадане на парциалното налягане на O2, за мен до голяма степен е следствие на опасното "контролирано окисляване", което правиш.
4то. За твоя съвет за гмуркане по двойки и това да отделяш време за да разбереш положението на другия. Това, което описваш е стандартния начин, който ползваме в България. Влизаме двама, държим някакво разстояние, гледаме се един друг, от време на време обсъждаме плана, рибите и т.н... По този начин имаш супер минимален шанс да помогнеш на другия, ако е в беда. Гмуркането по двойки, когато се прави с цел обезопасяване, се прави по друг начин и Явор по-горе го е описал. Двете са съвсем различни неща. Точно с Миро, а и с други приятели, с които съм гмуркал по начина по който вие сте гмуркали съм имал случаи, когато са ми потрябвали (за щастие, не защото съм бил в беда), викал съм ги и нищо... Все едно не сме били заедно 2 минути преди това. Какво остава, ако припаднеш, пък той е на 30 метра от теб...
Много се радвам, че си жив и здрав. Знам, че си си направил изводите за грешките свързани с планирането, екипировката, действията под водата, но моля те обърни внимание на въпроса с хипервентилирането. |
|
Никакъв смисъл не виждам в това - 1 минута статична - 10 метра гмуркане. |
|
Нови Продукти
Цена: 16.00 Лв.
Spearfishing
|
1:06:06 - 
1:14:01 - 
162:50:40 - 
162:52:24 - 
162:52:28 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
