Разглеждане на всички мнения на Wishbone
|
@drKoko: След 13 години къс пневматик, наистина ли някой трябва да те учи да зареждаш по-дълъг?
Мога да се обоснова далеч по-подробно.
Да стреляш с пневматик барбуни и октоподи е практически абсолютно безсмислено.
Новаците винаги удрят камъни, без изключение. Пневматикът е мощен, а кривата стрела на пневматик се изхвърля директно. Неизползваема е и айде - отиде отпуската. Стрела на ластичен винаги можеш да изправиш така, че да стреляш.
Повредата на пневматик изисква познания и инструменти, които нямаш на плажа. Повредата на ластичен харпун обикновено е свързана с жълъди и ластици, които може да смениш даже във водата.
Пневматик за нормални риби по егейско, означава дълъг пневматик - ти самият казваш, че след 13 години с къс, още не знаеш как да зареждаш дълъг и затова си минал на ластици.
Винаги, абсолютно винаги трябва да имаш ластичен харпун, когато повредата на пневматика ще означава край на излета или отпуската. |
|
@Jmoto: Абсолютно не препоръчвам пневматичен харпун за новак. Пневматичният харпун иска много по-внимателно ползване и поддръжка, отколкото един ластичен.
За Гърция:
Ако ще стреляш октоподи и барбуни, 75 см. ластичен харпун е достатъчен.
Ако ще искаш да ловиш нещо по-сериозно, минимум 90 см. ластичен харпун, с тръба 28 см.
Съветът ми е да посетиш специализиран магазин където можеш да видиш и пипнеш нещата. |
|
@kr0tal: Олеле! Никога не ми се е случвало! |
|
Люспата е много здрава и на мен също ми се е случвало само да го ударя, без да го пробия...
Ако имате възможност стреляйте ги леко по диагонал отзад, така стрелата се плъзга под люспите. |
|
@eel: Не мисля, че би отстранил силиконови налепи без допълнителен химикал. |
|
@FI6IFI6: и двамата сте прави, пламъкът абсолютно ефективно работи. Но задържането на пламъка поврежда както лещата така и полата. Ако някой начинаещ го прави, трябва да го има предвид. |
|
Привет колеги,
За този пост ме провокира един ударен съвет на бивш член на този форум, който в социалните мрежи се утвърждава като капацитет по всички технически въпроси свързани с екипировката. Длъжен съм отново да внеса някои пояснения относно първоначалното почистване на маската, за да не бъдат подведени и членовете на този форум.
Накратко, този човек препоръчва използването на абразивна паста за първоначално почистване на маската за да се избегне запотяването й. Позовава се на опита на друг колега, автомонтьор, който използва такава паста при полиране на автомобилна боя. Става дума за фина абразивна паста за полиране 3M 50417. Препоръчва се тази паста да бъде обмазана от вътрешната и външната страна на лещите, като след това се търка с четка за зъби. Мнението ми, че ползването на абразивна паста е вредно за маската бе посрещнато на нож, което е напълно нормално за Facebook и ще се се опитам да изясня нещата тук.
1. От къде идва проблемът с първоначалното запотяване на маската?
Повечето отговори на Често задавани въпроси и информация на страниците на производителите енигматично посочват, че това се дължи на производствения процес, без да уточняват конкретния механизъм. За да разберем, трябва да познаваме малко технологията на производство на маски за гмуркане.
При производството паралелно протичат три отделни процеса - производство на полата, на рамката и на лещите.
При производството на полата под налягане или инжекционно, в калъпи се вкарва смес между течен силикон и втвърдител. Тази смес или се оставя да се втвърди, което обаче е много времеемко, или се пече при повишена температура, което да ускори процеса на втвърдяване. В зависимост от технологията на производство, при формоването се използва петролно желе (вазелин) което да предотврати залепването на силикона към калъпа, но повечето производители вече използват калъпи от материали, които нямат необходимост от използване на такъв агент.
Рамката се произвежда отново чрез формоване от пластмасови пелети, към които се добавя оцветител преди да бъдат разтопени и изляти в калъпите.
Стъклата се произвеждат отделно по технологията за производство на темперирано стъкло,като в зависимост от класа на маската към външната част на лещата могат да бъдат добавени различни слоеве, които да създадат тониране, преграда за определени вредни лъчения и т.н. Процесът по полиране и третиране на лещите е изцяло машинен и при добрите производители води до оптимална пропускливост на светлината, без замъглявания и промяна на цветовите оттенъци.
Маската се сглобява най-често ръчно, като готовите лещи се монтират в полата и рамката. Така всеки от вас би трябвало да си зададе въпроса, как по дяволите по лещите има налепи, при положение, че трите детайла се произвеждат абсолютно отделно. Причината за налепите по стъклото не е в лещите, както е разпространеният мит, а в полата на маската.
Нещо повече, това се случва и при двата варианта на производство на полата - със и без т. нар. освобождаващ агент за лесно отлепяне на готовия детайл от калъпа. В първия вариант причината за вашите проблеми се дължи на факта, че силиконовата смес продължава да се "готви" и след като детайлът се е втвърдил достатъчно, за да могат да се извършат другите етапи на производството на маската. Това е химическа реакция, която продължава дълго време след като полата бъде произведена и по-време на която силиконът продължава да "втасва", отделяйки въпросните летливи налепи, които неминуемо залепват по лещата на маската.
Случаят с използването на вазелин е още по-тежък защото вазелинът е остатъчен петролен продукт, напълно безвреден и използван във фармацевтиката, който обаче има свойството да се изпарява при нагряване над 40 градуса по целзий и.... да полепва по лещата. Повечето производители избягват вече този метод не за друго, а защото вазелинът е неизмиваем с вода, а се разтваря само с вредни за кожата продукти - етер, бензен и др. Ако попаднете на такава маска, то тя ще се поти много по-упорито, защото всеки път като я сложете на лицето си вазелинът ще започне да се изпарява и да се лепи по лещите.
Ето защо, проблемът с първоначалното потене се дължи не на лещите, а на полата на маските и докато не го решите, колкото и да търкате, той ще се появява отново и отново. За щастие, процесът по дегазиране на силиконовата пола, макар и продължителен, не е безкраен. В един момент процесът спира. Това е добра новина за онези, които не питат кога е произведена маската, защото колкото повече време е минало между производството и ползването, толкова по-добре. Ако държите маската да е произведена скоро, както съм имал редица случаи, то проблемът с потенето ще е по-упорит.
2. Как да се справим с проблема?
В практиката и производителите се препоръчват редица методи, но ето какво правя аз:
Първото нещо е да извадя маската от кутията и да я оставя да "диша" колкото се може по-дълго време. Така силиконът ще продължи да си втасва, но ще попречи при изпаряването всички налепите да се образуват по полата и лещите.
Втората стъпка е веднага да измия кутията неколкократно с топла вода и сапун като след всяко миене я бърша с хартиени кърпи за да отстраня налепите и механично. Причината за това е, че налепите се отделят и полепват и продължават да реагират и по стените на кутията.
Приготвям разтвор от топла вода с настърган сапун и си пускам някоя сапунка по телевизията, като през цялото време мия и търкам маската, като обръщам основно внимание на полата, за да се опитам да елиминирам източника на проблема. Това трябва да направите поне два пъти. Веднага след като се приберете вкъщи с новата маска и непосредствено преди първото гмуркане. Не забравяйте, че първото миене отстранява повечето налепи, но не спира процеса на втасване на силикона, и по лещите ще полепнат нови такива и след като я измиете. Ако маската е достатъчно стара, то проблемът вероятно ще се реши още при първото миене, но за всеки случай винаги го правя два пъти.
Друг метод е да обмажете с неабразивна паста за зъби (неизбелваща и без гранули) маската и да разтривате усърдно и продължително не само лещите, но и полата на маската. Както сапунената вода, така и пастата имат характеристиките на това, което производителите означават в съветите си като "слабо абразивна течност". Тя сваля налепа без да наранява стъклото.
Тествам маската преди гмуркане и ако все още има проблем, повтарям процедурата.
Ако маската е произведена отдавна, то това би било достатъчно да реши проблема веднъж завинаги. Ако е много нова обаче, може на следващия ден да се изненадате неприятно, че маската отново се поти. Това означава, че химичните процеси в полата на маската не са приключили и ще се наложи да повторите процедурата. Гарантирано, след няколко дни потенето ще изчезне и вече ще се налага само да плюете в маската или да ползвате препарат, което е обичайната процедура преди всяко влизане във водата.
Тук вероятно ще ми зададете въпроса, а защо производителите не правят това, а ни карат да се мъчим. Пасквилът, повод за това обяснение обвиняваше именно производителите и търговците на маски. Всъщност, причината производителите да не правят това сме аз и вие. Ако всеки производител следваше горната процедура за всяка маска, то това щеше да доведе до няколко допълнителни производствени процеса и огромно увеличение на времето между производството на полата и пускането на готовата маска в продажба. Като резултат, цените на маските щяха да са МНОГО по-високи, а ние се сърдим на високи цени.
Други разпространени методи за първоначално почистване на маската, са:
Внимателното обгаряне на лещите със запалка.
Това решава проблемът при маски, при които процесите в полата са приключили. Обгарянето на самата пола, особено при висококачествени и скъпи маски е рисково, защото при тях детайлите по ръбовете са много фини и рискувате да ги стопите.
Почистване на лещите с домакинска хартия
Този метод не се препоръчва. Домакинската хартия е многопластова, като между пластовете има лепило. Сухата кърпа е твърде абразивна и може да надраска лещите. Мократа, обратно – не решава нищо, но пък по лещите остава лепило. Именно затова и тези кърпи не се препоръчват когато си миете прозорците. Освен това, той не решава изначалния проблем с полата на маската.
Изтриване на лещите с гумичка за триене на молив
Това е напълно удачен начин да отстраните налепите от лещата, но не и при полата.
Почистване на маската с обезмаслител или препарат за отстраняване на остатъци от силикон.
Този метод неминуемо работи, но… Повечето такива препарати имат силно химическо въздействие и са вредни за кожата. Не случайно се препоръчва при използване на такива препарати да си използват домакински ръкавици. Неминуемо, ползването на такъв препарат изисква абсолютно щателно измиване на маската, включително и в най-недостъпните места за да се избегне контакт с кожата и очите. А това по-същество е и нормалната процедура за първоначално третиране на маската. За себе си не виждам особен смисъл.
От друга страна, препаратите за почистване на силикон са химически съединения, които имат за цел разтворят силикона. Очевидно, те не са подходящи за използване върху самата пола и не случайно производителите им изрично обръщат внимание, че ако ги ползвате върху самия детайл, той може да омекне.
Почистване с абразивна паста
Това е нов, изцяло български метод и както споменах, е основният повод да се върна пространно върху почистването на маската. Той е изцяло неприложим и вреден за маската и може да доведе до съсипването й.
На първо място, той няма да реши проблема със стареенето на силиконовата пола. Освен това абразивните пасти се използват за полиране на детайли, а стъклата на вашите нови маски са машинно полирани и нямат никаква нужда от допълнително полиране. Нещо повече, прилагането на такъв абразив, макар и омекотен със …. силикон… неминуемо ще нарани всяко допълнително третиране на стъклото, което е ултра тънък филм по повърхността на лещите.
За полиране на стъклени лещи се използват специални абразиви, по строга схема. Такива комлекти се предлагат и неведнъж съм използвал за отстраняване на драскотини от портове за обективи на подводни боксове. Като резултат, мога да ви уверя, че в нито един случай не съм успял да постигна абсолютна прозрачност на стъклото така както при нова маска или порт.
Принципно, всяко едно микро-надраскване, на стъклото би следвало да е практически невидимо защото маската ви е поставена твърде близо до очите, а вие фокусирате далеч напред. Проблемът обаче се появява когато се налага да гледате срещу източника на светлина, която попада директно върху лещите. Микро-драскотините пречупват светлината и я разпръскват като това което виждате е неприятно сияние което ви пречи да виждате.
Именно поради тази причина считам, че използването на абразивна паста за първоначално почистване на маската е вредно.
Тъй като съм облагодетелстван да имам достъп до производители на маски и използвах повода да се допитам до един от тях, чийто основен бизнес е всъщност производството на висококачествени оптични лещи за очила и инструменти. Попитах конкретно за горещо препоръчваната паста 3M 50417 и доколко абразивна трябва да е течността, с която да третираме маските първоначално. Отговорът е както следва:
„This is not a mild abrasive. Mild abrasive is meant the white soap to clean household kitchen equipment. Never, never use 3M 50417 as this will damage for sure the glass. It contains aluminum oxide as well…..”
В превод:
„Това не е мек абразив. Мек абразив наричаме белия сапун, с който почистваме кухненско оборудване. Никога, никога не използвайте 3M 50417, тъй като това със сигурност ще повреди стъклото. Освен това тя съдържа и алуминиев оксид... ”
Мисля, че казаното дотук е достатъчно да ви подготви за гмуркане без особени неприятни изненади. Ще завърша с препоръката, да третирате всяко едно мнение, включително моето, със здравословна доза разум и скептицизъм. Независимо колко е популярен авторът и каква слава си е създал в социалните мрежи, или който и да било друг информационен канал, той незадължително е прав.
Успех и на равни! |
|
@doktora: сега пишат за нашествие на гарги, а след месец два ще пишат за нашествие на софийски гларуси...
Размножителният сезон на враната по нашите ширини започва в края на април и продължава до август. През септември в Гърция съм наблюдавал съвсем млади врани в подмоли на дълбочина метър и половина, а в черно море се срещат често по буните. Между другото, враната е една от дълголетните риби - живее до 20 г. |
|
@radulan: определено! Аз винаги ги следя за себе си! |
|
@radulan: повеля няма никаква... Всеки сам си решава колко и как да споделя просто...  |
|
@boysa: без да си я снимал, трудно... Но е много вероятно да е ктенофора. |
|
@MONY: е има Фейсбук, гурутата сега са там. |
|
Колега,
Прегледах съобщенията ти във форума, защото нещата вече правят впечатление, особено когато влизаш от повече от един профил.
Нямаш нито едно друго съобщение освен за продажба на нова екипировка и не си допринесъл с нищо, освен, че заемаш дисково пространство. Напомням, че това не е магазин за продажба на оборудване. Тази секция е за да продават хората използваната екипировка и да си помагат един на друг.
Преустанови практиката, моля те или ще се наложи да вземем мерки. |
|
 Sand написа: В Индийския океан много силни течения но там са рибите като отидеш на спокойно и няма хишници
Почти го докара до два реда! 
Завидях! |
|
Интересното е, че Rob Allen e с 30 мм тръба, но същите тези, които продават сега Меандрос обясняваха как за нищо не става, щото е много тежък и e само за океана...
Освен това, по-важен е не диаметърът, а дебелината на стената... |
|
Hola Juan,
I have sent you an e-mail already. |
|
Щом е за фридайвнг - задължително вендуза!
Двойната хеланка първо увеличава обема вода между теб и тялото, която ще трябва да затопляш и второ - прави костюма изключително неразтеглив. Със същия успех си вземи един водолазен и ще си робокоп. |
|
@a_atanassoff: Здравей колега,
Първата част от тези въпроси следва да зададеш на консултантите в магазина за да получиш абсолютно верен отговор.
По втората част от въпросите ти е добре да знаем дали ще практикуваш само шнорхелинг или ще го комбинираш с подводен риболов. Ако е за чист шнорхелинг на малки дълбочини, този неопрен е подходящ в горещия сезон - втората половина на юли, до първите дни на септември - говорим за Гърция. След първата половина на септември водата в Егейско море също изстива и освен ако не си на повърхността под слънцето, рискуваш да ти стане студено. Този костюм не разполага с боне и ако прочетеш малко повече по темата, ще разбереш, че човек топлоотделя страшно много от главата. Около 20 септември на дълбочина 10-12м. студеният термоклин се вдига отново на дълбочина 15-20 м. и с къс костюм направо ще мръзнеш.
Второто е, че колкото по-дълго стоиш във водата, толкова по-студено ще ти става. Тоест късият костюм ще съкрати още повече времето преди да ти стане студено.
Накратко, костюмът който ти гледаш е предназначен за шнорхелинг - плуване по повърхността и кратки гмуркания на съвсем плитко. Фридайвинг можеш да практикуваш само в най-горещите месеци. Не става за подводен риболов.
Ако искаш да си в златната среда - вземи си 3 мм цял харпунджийски или фридайвинг костюм.
Ако само ще се плацикаш през лятото без особени очаквания и изисквания - късичкият става идеално. |
|
@a_atanassoff:
Не е дебелината, тя е без значение за таблиците, освен ако фирмата няма много специфични кройки за по-дебели костюми.
Много фирми използват цифрови означения, вместо буквени. Това просто е друг стандарт за оразмеряване. Така XS = 1, S = 2, M = 3, L = 4, XL = 5, XXL = 6, XXXL = 7.
Проблемът с буквените означения е, че има разлика в реалните размери между държавите. Така американски, английски или австралийски XL отговаря на европейски XXL. Тоест ако си нашенски XL, от Америка трябва да си купиш L. Още по-неприятен е проблемът с азиатските размери, където размер XL отговаря на европейски L и даже M. Това е и проблемът с много уж турски костюми, които не са правени по евро кройка.
В конкретния случай фирмата е упоменала еквивалента в Европа за да няма драма. |
|
Басмата е прост тънък памучен плат... |
|
Нови Продукти
Цена: 0.00 Лв.
Spearfishing
|
0:08:34 - 
0:22:36 - 
33:18:10 - 
0:00:21 - 
0:13:31 - 
0:17:36 - 
280:38:55 - 
26:36:16 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
