Този сайт използва бисквити - Повече Информация. Приемам
Активни Потребители: 12 Гости: 65
Активни регистрирани потребители
0:03:19 - Todor71 [0]
Видове
4:48:19 - Yandex [Bot] [95]
Тема
0:16:37 - Valyo68 [15]
Тема
0:04:54 - Valyo68 [1]
Тема
4:11:22 - Majestic-12 [Bot] [1449]
Галерия
3:04:44 - Tbot [Bot] [75]
Тема
25:20:03 - Ahrefs [Bot] [20251]
Тема
0:09:53 - Sand [0]
Начална страница
0:08:07 - FI6IFI6 [0]
Начална страница
3:42:18 - Bing [Bot] [349]
Downloading file
475:20:38 - Google [Bot] [29842]
Тема
475:20:40 - Semrush [Bot] [282454]
Снимка
Активни анонимни потребители
0:14:47 [0]
Тема
0:12:55 [6]
Статии
0:13:19 [0]
Тема
0:04:13 [0]
Потребителски профил
0:02:21 [0]
Тема
0:12:53 [0]
Тема
0:14:11 [0]
Тема
0:10:21 [0]
Тема
0:11:21 [0]
Тема
0:08:59 [0]
Галерия
0:06:42 [0]
Тема
0:11:06 [2]
Начална страница
0:11:21 [0]
Снимка
0:01:00 [0]
Потребителски профил
0:10:35 [0]
Тема
0:11:51 [0]
Регистрация
0:07:50 [0]
Тема
0:09:12 [0]
Регистрация
0:03:56 [0]
Тема
0:02:46 [0]
Тема
0:00:06 [1]
Начална страница
0:09:28 [0]
Тема
0:00:50 [0]
Тема
0:07:28 [0]
Тема
0:08:35 [0]
Тема
0:00:03 [0]
Тема
0:09:09 [0]
Регистрация
0:10:57 [0]
Тема
0:14:12 [0]
Статии
0:04:20 [0]
Тема
0:04:42 [0]
Коментари на потребител
0:05:10 [6]
Форум
0:03:31 [0]
Тема
0:01:25 [0]
Тема
0:13:39 [0]
Тема
0:01:37 [0]
Тема
0:06:18 [0]
Тема
0:02:38 [0]
Тема
0:11:01 [2]
Форум
0:08:49 [1]
Начална страница
0:11:03 [0]
Тема
0:05:56 [0]
Тема
0:11:20 [0]
Форум
0:14:01 [0]
Тема
0:12:29 [0]
Тема
0:03:10 [0]
Тема
0:00:00 [0]
Тема
0:10:09 [0]
Тема
0:11:36 [0]
Регистрация
0:04:21 [0]
Тема
0:09:45 [0]
Тема
0:00:24 [0]
Тема
0:12:05 [0]
Начална страница
0:09:22 [0]
Тема
0:07:04 [0]
Тема
0:05:08 [1]
Начална страница
0:12:06 [0]
Тема
0:02:00 [0]
Тема
0:05:31 [0]
Тема
0:13:15 [0]
Тема
0:14:24 [0]
Тема
0:07:35 [0]
Потребителски профил
0:11:43 [0]
Тема
0:01:15 [0]
Тема
0:05:53 [0]
Тема
Отиди на Стр.:
Също на тази страница
Анонимен
0 Секунди
Форуми Подводен риболов Риби и Улов
Харпунджийски истории
« Предишен Стр. 25 от 25 23 24 25
За такава рибка защо трябваше втори изстрел?
482
@drKoko: Вярно не е голяма и нямаме много опит. Предложих на Иво от сигурност да стреля и с моя харпун и той ме послуша.
483
Ден трети Умора

Иво пак е станал първи. Аз нещо не мога да стана чувствам се много изморен направо сърцето ми спи. Опитах да се разсъня, но после се предадох, предадох и дружината, но те ме разбраха. Толкова дни до късно и такова гмуркане както вчера не съм правил. Тялото си иска своето просто аз не съм подготвен за този ритъм. Колкото и да исках да гмуркам рано знаех, че няма да мога да се насладя на гмуркането. Стана ми гадно, че така провалям и гмуркането на другите. Те не искаха да ходят без мен и останаха в базата. Легнах отново. Заспах с мрачни мисли но се събудих отпочинал. Дори можах и да свърша много важна работа, която отлагах от няколко дни. Иво нали не може да стои без работа си намери по колата. Оправи каквото трябваше за да ни е по-удобно при товаренето на багажа. Променихме плана за деня отидохме до Нея Парамос. Там където гмуркахме, когато бяхме на ски в Банско. По пътя пих и хапче че се бях схванал дали от зареждането на харпуна или бях настинал. Също така след всяко гмуркане правихме и профилактика на ушите. Почиствахме със спирт и слагахме капки. Профилактиката е по-добра от лечението макар, че такова също прилагахме.
Друго си е когато гмуркаш на познато място пътя ти е познат дъното и релефа също.
Правим хубави летни снимки. Също така Иво се сети да подреди част от оборудването за снимка. Малко ми напомни за казармата и пирамидата с оръжието така е ние вземаме и влизаме. Аз пак последен даже си мислих още малко да си почина но накрай се облякох. Иво ми беше оставил балсама да мога по-лесно да облека неопрена. Чудейки се къде да оставя шишето го наврях в една скала която беше поне една педя над водата и очаквах пак да го намеря там. Влизайки във водата ми направи впечатление че сега има доста по-малко таралежи. В спомените ми е че тук те са много. Явно сега ги няма така. Направо се отправям към боруна Иво и Ванката са почти там. Там нещата почти не са се променили пак под всеки камък си живият един вид рибки повечето пак са от семейктвото на спаровите. Сега виждам и платеринки по повърхността. Не се задържам дълго и се отправям към следващите боруни, които не съм посещавал. На няколко пъти срещам доста големи спарита Все се крият по цепнатините. Така виждам едно къде се скри и залягам близо. То си похапва нещо и небрежно се приближава. Стрелям, но не го уцелвам а само леко го ранявам. Изплувам и нали е и бистро го наблюдавам от горе. То се завря по едни цепнатини но все още го виждам. Заредих харпуна и пак след него. Изчаках и когато се показа стрелях. Не беше много голямо около педя. На борунчето взех едно по-добро Бях легнал не на дъното а на едни скали и се зададоха две от дясно точно да се върнат и едното дойде с нас. Ванката беше близо до мен и видях че е взел платеринка. Ето че вече задобрява и със всяка една риба увереността се подобрява. Иво си правеше апнеи в дълбокото, минаваха някакви риби но нямаше нищо общо с предния ден. Та и затова решихме да се връщаме. Познатите цепки пак бяха пълни с познатите рибки. Гледам един камък на дъното. Една Перка и още една риба са застанали и ми приличат на кучета пред дупка на лисица. Я да погледна какво точно са надушили. Един октопод се е наврял под камъка и дразни рибите с пипалата си. Това беше подарък от морето да ни разкрие още един прозорец през който да гледаме. Излязохме. Едната тежест за крака съм я изгубил. Морето е искало да му я оставя за това което ни даде. Мина времето когато съжалявах за подарените неща и вече знам, че морето много обича тежести. Облякохме се. Почнах да търся шишето с балсама, но не го намирах. Скалите на които го оставих се бяха променили. По точно бяха една педя под вода. Имало е прилив. Не бях подготвен за това. Още едно нещо на което не съм обърнал внимание и още един подарък. Добре, че Иво има резерва. При нас няма така ясно изразен прилив и никога не му обръщам внимание.
Този ден се прибрахме по-рано и направихме още едно гмуркане близо до базата. Вече си знаем къде какво има и си познаваме мястото.
Вечерта. Пак имаше разбор и извинения че промених плана. За следващия ден решаваме да е на средния ръкав и да останем там някъде на къмпинг. Там ни хареса това, че има дълбочини много е бистро и красиво.
Иво е майстор на скарата и приготвя пържоли за из път. А ние с Ванката пием мастика…………..


20191001_124051.jpg
(4,831 Kb) 72 свалено


20191001_124102.jpg
(4,142 Kb) 79 свалено

20191001_220857.jpg
(4,018 Kb) 75 свалено
484
@boysa: Най ми хареса последното изречение
485
@FI6IFI6: Най-хубавото от цялото приключение беше приятелството и радостта от споделените неща.
486
Ден четвърти Тайният плаж



20191002_201853.jpg
(5,018 Kb) 67 свалено


Пак ставаме рано но днес съм друг човек починал съм си и съм готов за приключения. Пътуваме по познати и непознати пътища. Търсим и място на което да останем за вечерта. Всички къмпинги, които посетихме вече са затворени. Само в един човекът ни предложи стая за трима за 40Е но не във къмпинга а в селото. Попитах дали може да се чуем към седем каза че няма проблем. Пак стигаме до Порто Корфу. Този път хващаме други пътеки и отиваме на друго непознато място. Пак отвесни скали се спускат до водата но вече не така рязко а малко по полегато. Отново ритуали по обличане и някъде след обяд сме във водата. Дъното е пясъчно и в далечината се вижда морска трева. Зарганките пак са тук и изглеждат едри пробвах по една но пропуснах. След малко чувам изстрел. Като стар трапер познавам харпуна на Иво ролер 75ца. Има един рязък шум. След малко се виждаме Иво е взел заргана, казвам му, че и аз съм стрелях, но пропуснах. Както обикновено Иво държи в дълбокото аз по средата Ванката по към брега. Стигаме до първото борунче доста интересни бели скали се спускат под ъгъл във водата. Там където достигат дъното то е покрито с морска трева. Почва де се усеща и някакво течение. Забелязвам едно голямо кръгло петно в морската трева Раздишвам и гмуркам, като заставам близо до морската трева. Една риба Перка направо иска да захапе стрелата. Чак ме накара да я ударя по главата. Тя само направи кръг и пак пред стрелата вече не е любопитна направо нахална. Пак леко я чукнах с върха на стрелата. При третото идване се замислих дали да стрелям, но не го направих. Следващото гмуркане една малка червена рибка замени мястото на перката, но не беше толкова нахална. Тук нещо дребните риби май са доверчиви. Минавам още малко в дълбокото. Да проверя как са големите дали и те ще са толкова доверчиви. Раздишвам и усещам че го правя добре подготвен съм. Гмуркам и този път залягам в началото на пясъчното петно. От двете ми страни има морска трева и се надявам да съм скрит. Пред мен пространството е открито. Пак една червена рибка се появява не я отразявам. В далечината на края на пясъчното петно виждам така чаканата по-голяма риба. Леко свеждам поглед. Рибата наближава движи се така сякаш съм и привлякъл вниманието гледам почти под вежди. Вече е пред стрелата още миг и стрелях. Видях че съм уцелил и изплувах, рибата не побягна а се скри в тревата близо до мястото на което бях легнал. Взех няколко бързи глътки въздух и тръгнах надолу. Рибата още стоеше в тревата и се опитваше да се скрие. Видях, че е ударена добре, хванах стрелата и придърпах линията. Сложих я на кукана и с помощта на ножа я почистих. Рибата беше ципура. Пак не беше много голяма, но си е в норма. Иво се появи и ми направи снимка.


Продължихме с гмуркането. Решихме да продължим до следващия нос. Течението сякаш се усилваше затова минахме малко в плиткото. После пак се отправихме в дълбокото. Казах на Иво, че ще оставя буя и ще гмуркаме двамата. Чух Иво да стреля след малко видях да окачва една доста едра Перка на кукана разбрах, че го е подразнила. Сетих се че не съм му правил снимки. Даде ми камерата и се опитах да го заснема. По-различно е с фото апарат.


Тук някак все от близо го снимам и все режех част от кадъра и след няколко снимки токът на батерията свърши. Пак погмуркахме, но вече се усещах доста изморен при едно от тръгванията усетих и че не мога да изравня. Иво ме попита какво става и след като му казах излезнахме за почивка. От няколко часа бяхме във водата. Постоплихме се на брега пихме малко вода и събрахме сили.


Когато пак влязохме във водата видях едно малко лавраче. Извиках Ванката да му го покажа. Плуваше близо до брега, не нервно а много бавно, сякаш ни изучаваше оставихме го замислено. На връщане започнахме да се оглеждаме и за октоподи. Сянката беше паднала над тази част от залива. Дали излизат над вечер или просто не сме гледали за тях. Сега ги виждахме. Точно преди един завой, където след това имаше една голяма скала видях платеринки, които бяха зависнали. Стоят на едно място и нито напред нито назад. Нещо ми мина през главата за това им поведение, но се помислих - да бе да и подминах без да гмурна и да огледам завойчето под вода. Както си плувах по повърхността и точно преминавам завоя един лаврак мина пред мен. Казах на момчетата, че тук има лаврак да се оглеждат. Обиколихме но не го видяхме. Момчетата не видяха лаврак а голяма мурена. Змиевидното и тяло се увиваше около скалите. Иво се заигра с нея. Мен малко ме достраша за стрелба и я подминах. Обиколих скалата. Зад скалата в плиткото до кръста се бяха събрали доста дребни атеринки. По едно време гледам и тялото на един лаврак да се изнизва покрай скалата. Близо е и нямам много място за стрелба. Почти го вземам на мушка, но вече съм се извъртил достатъчно и съм в посоката в която Иво търси мурената. Оставих лаврака да подмине но той не го направи. Мушна се в скалите. Опитах да погледна къде точно. Видях платерини, които също се бяха заврели. Мисля че веднъж даже и лаврака беше сред тях, но наличието на мурена в района ме спря да се завирам по дупките. Явно над вечер лаврачетата си излизат.
На брега имаше две момчета които хвърляха въдици за заргани. Поговорехме с тях къде може да се остане в района. Дадоха ни телефона на човека при когото те са отседнали. Ние им дадохме зарганите, които бяхме простреляли в началото. Облякохме се доста бързо имаше много комари. Точно до колата имаше стара локва. Стъмни се Звъняхме няколко пъти но никой не вдигна. Спряхме в Торони пред една таверна. Попитах сервитьора имали къде да останем трима човека за една нощувка. Той попита един човек. Аз изчаках на разстояние. След малко разбрах че ме попита за колко хора и след това каза 35Е съгласих се. Каза да караме след него. Спряхме след около 500м. Мъжът говореше с една възрастна жена. Каза ми да изчакам една минута. Нещо не се сторих много надежден на жената тя ни отказа. Тогава мъжът каза да се върнем до Лъва. Така се казва таверната от която тръгнахме. Каза да го изчакам малко. После доведе една друга възрастна жена. Аз вече бях оправил малко перчема. Жената каза 60 Е. Аз 50. Съгласиха се само да сме тръгнели до 11ч. Казах, че ще тръгнем много по-рано. Дойде един чичка обяснява нещо и от жестовете разбрах, да караме след него. Излязохме от крайбрежната алея и свихме по една малка уличка. После по един черен път направо излязахме от населеното място. Почнахме да се майтапим че ще ни заведат в козарник. Не след дълго колата пред нас спря пред един дървен портал почти като на козарник. Дървени греди с мрежа. Човека отмести портала а аз видях куче. Е тук вече щяхме да познаем само чаках да видя козите, но в далечината на светлината на фаровете се показа къщата. Викам не може да е тази много е хубава явно от тук се минава за козарника. Човека показа на Иво къде да спре. Аз въобще не се доближих до колата. Опитаха се да ни запознаят с кучето Тигрис, но аз не се здрависах. Иво и Ванката ми подадоха багажа. Човека ни въведе в къщата. Беше много повече от това което съм очаквал. На два етажа. Долният етаж кухня с дневна и баня. На горния две спални и веранда. Много чисто и ново изглеждаше. След възможността да останем на къмпинг сега ни се струваше че сме на правилното място. За вечеря се седнахме на верандата. Дойде ни на гости и също похапна Пантерас…..

487

20191002_205419.jpg
(4,655 Kb) 80 свалено

20191003_062252.jpg
(5,591 Kb) 72 свалено


20191002_202812.jpg
(5,546 Kb) 69 свалено
488
Ден пети- Торони 2

Спахме добре. Аз по едно време се събудих с болка в ухото. Ремонтния комплект е в колата а Тигрис я пази. Сега да пропусна утрешното гмуркане или да се престраша да отворя колата. Огледах се и помислих. Взех един нов чорап от раницата сложих вътре половин солница сол и пак легнах като го сложих на ухото. Дали от солта или просто от мислите, но когото станахме ухото не ме болеше.На закуска кои с кафе кои със друго както каза Иво…………..





Още преди да се е показало слънцето Иво се облича. На мен още ми е студено. Ще ползвам топлата вода, която напълних в къщата.
Тук ни хареса най-много като релеф и възможности имаше за всички. Вече си познаваме и мястото знаем кое какво има и къде има удобни места за залягане. Сега имаме и повече време можем и да достигнем до още дестинации. Аз се пробвам и по плитките места да видя дали ще има нещо интересно рано сутрин. Вземем една тежест от буя. Подарък са ми от Вальо. Не знам защо не я сложих на колана а само я подпъхнах и прекарах въжето което ползвам да я закачам на буя. Продължих си в плиткото после малко по на вътре и така три четири гмуркания после пак се връщам в плиткото и продължавам. Бяхме стигнали до едно борунче. Близо до мястото на което Иво взе ричолата. Правехме гмуркания с него на пързалка. По едно време Ванката ни извика. Отправихме се към него. Видял мурена. Бяхме решили да опитаме една. Предполагам не е много трудно да се отстреля мурена, а трудното идва от после. Да се умъртви и сложи на кукана. Правим план. Обикаляме скалата от която се подава Иво стреля а аз и Ванката правим добавки. Речено сторено и се подготвяме и тримата сме много концентрирани и внимателни. Раздишваме добре и се потапяме. Иво стреля аз очаквам помръдване, но такова не последва явно на Иво изстрела е приспал мурената. В следващия момент виждам как издърпва стрелата и на нея стои една морска краставица или поне мисля че е такава. Окраската и много наподобява мурена. Тримата прихнахме да се смеем, както го правиха и всички животинки около нас. На мен чак ми се наложи да изляза по спешност на брега. Въпреки облекчението, че все пак не ни се наложи да се борим не бяхме се отказали от намерението. С Иво се върнахме на позицията на която бяхме преди това. Направихме по няколко гмуркания. Беше както винаги много бистро виждаха се някакви риби но доста на далеко и не бяха любопитни. Мястото явно е посещавано и от доста рибари въпреки, че не се вижда да има пътека по която да се стига. Сигурно идват с лодки. Иво намери един Воблер, куките на които бяха направо нови. Явно е от скоро тук. Аз след облекчението при едно от раздишванията видях как тежестта, която бях подпъхнал пада от колана в един участък с морска трева. Буят е до мен и се опитах с тежестта му да маркирам мястото. Три поредни гмуркания не я намерих. Оставих я подарък. На следващото гмуркане вече с цел риба намерих един пилкер. Куките бяха доста ръждиви. Замяна ли да правим. Не само ми го показа след малко го изгубих. Е това вече е знак да се преместя не е това мястото. След борунчето има широк залив с плаж. Отиваме на там. Дъното се променя, като вече от брега до участъка където започва морската трева са кръгли камъни а не скали. Чувам Иво стреля виждам че последва и обработка на улова. Иво е взел ЛАВРАК
Честит първи ЛАВРАК ИВО!
Я да ти направя една снимка не че ги правя добре, но ще опитам.





Това е и първата желана и постигната риба. Планирането даде резултат. Иво стреля и със 75ролер.
Това е и още едно постижение. Използва го както при нас в 95% от времето така и тук. Правилното гмуркане е много по важно от харпуна. Иво вече гмурка много добре. Той е нашия отличник във водата. Има най-добрата апнея. Спортува много. Никога не се оплаква. Помага на всички, като им носи оборудването и с каквото може да се сети. Много добре е организиран и ето, че на мястото което си хареса морето го дари с една прекрасна риба.
Малко след това излизаме на плажа да си починем малко и да направим разбор. Времето е все така хубаво не се виждат облачета, морето е спокойно и равно. Водата бистра и прозрачна. Варно, че рибите които търсим явно не са много на плитко по това време, но Иво е доказателство, че с постоянство се постигат успехи.
Продължихме към следващото място края на залива. Там картината почти същата както навсякъде. Почнахме да не можем да изравняваме. Явно вече се изморявахме и времето прекарано във водата си казваше своето. Ванката пак беше прострелял платеринка и няколко спарита. Беше намерил и октоподи а и неговото гмуркане много се беше подобрило в сравнение с първите дни. На повърхността вече се придвижваше много по-тихо дори на няколко пъти го обърках с Иво. Неопрените и плавниците им са еднакви и само по харпуна го разбирам, че е той. Още съвсем малко му трябва да прави и чисти засади.
В залива преди да излезем Иво простреля така чаканата мурена или беше кафява мурена или някаква змиорка. Нямаше го този черен цвят на жълти петна а и нямах много време да я разгледам. Тя се беше увила около стрелата на Иво. Аз вместо да стрелям не го направих, че скалите бяха на около половин метър се опитах да я набуча. Дали контрата на стрелата на Иво не беше преминала цялата и аз като я бучех а избутах или мурената при въртенето си се освободи и се скри под скалите. Не можахме да я намерим и до края на приключението не срещнахме друга.



20191003_205317.jpg
(4,137 Kb) 73 свалено

Прибрахме се в базата по пътя снимахме кошарите и кошерите. Кошарите ги има почти на всеки баир. Покриви от ламарина и дървена конструкция направени странно защо на най-високото и неудобно място. При нас изглеждат много по-добре.
Кошерите също са им различни от нашите. Нашите са много по добри, но техните май не ги крадат.
Разположени са почти на всяка отбивка или на места на самия път.
Едно маслинова дърво все пак сме в Гърция


В почивка съм. Само аз и Ванката имахме тази екстра.
Преди да се приберем спираме до магазина за морска сол майонеза и горчица. Паркираме пред къщата. Гледам има още малко шанс за гмуркане. Нали и мястото ми прилича на залива пред Чиракмана а и вече си го познавам решавам да проверя камъните. Иво идва за подкрепа. Има леки вълни и както си е мътно не се вижда много. Да но си знам камъка. При първия оглед нищо не виждам но от другата стана се е показал. Със 75 цата съм. Там стрелата е по-дебела 7 ца. Подарък ми е от Краси, той я е намерил в Турция преди много години и ми я даде. Затова ми е много специална. Тя и е доста различна. На контрата и май пише Coralia и възможност да се премества и от страни. За всеки случай оставам само с един ластик. Стрелям и след това доста здраво дърпане. Хващам пипалата и го издърпвам. Доста голям е. Доволен от слуката излизам. Вярата и интуицията ми помогнаха. Отивам до буя да го закача тежестта е влязла под камък, но не кой да е а друг познат. Тръгвам да я извадя нещо не я пуска. Един осмокрак ми я е заврял под камъка дърпам той се показва но когато се опитах да го хвана се пусна и се завря под камъка. Не ми се чакаше да го вадя. Бях доволен и на един. Излязох и реших да го поблъскам както правят местните. Също имаше прилив, стъпалото на буната, където и друг ден го бях правил беше под вода.


Прибрахме се и завихме лаврака, който Иво взе в морска сол и го оставихме на топло.


20191003_205339.jpg
(4,897 Kb) 65 свалено

Салатата я Прави Шеф Ванката той сам си я измисли, като замени рапаните с октопод и се получи нещо много приятно и вкусно.


20191003_205317.jpg
(4,137 Kb) 60 свалено

Шеф Иван съчета Бургаска кухня с Гръцки дар, Руска горчица и Благоевградски дух. С това ястие го качихме на балкона.

20191003_212701.jpg
(3,504 Kb) 65 свалено

20191003_212810.jpg
(3,943 Kb) 65 свалено
489
Ден пети- лавраци


Преглеждайки прогнозите предния ден даваха около Кавала да вали много от обяд до към над вечер. Голямото корабче вече не е пред къщата а е преместено на буната. Явно морето ще се разваля, те хората си познават морето. Затова решихме да проверим какво има първо около нас и след това към първия ръкав там го даваха да е малко по-добре.


20191005_073248.jpg
(3,960 Kb) 70 свалено

с гмурканията. Малко по в страни след две три гмуркания легнал между Използвахме екстрата облечи се в къщи и се отправихме към морето. Пак съм със 75 цата като и знам възможностите. Седмица преди Гърция в България с нея взех кефалче в бистра за нашите условия вода. Неопренът е подарък от Вальо, като за този ми каза, че е от Явор. Плавниците са много удобни и са най-бързите, които съм имал. Нямам тежести на краката, че едната я изгубих и само от тях не съм взел по две.
Още с влизането проверявам дупката с октопода, който си хареса оловото на буя от вчера. Още си е там. Този път му помогнах да излезе и да дойде с нас. Времето беше променено. Облаците се бяха надвесили и въпреки, че беше сутрин си приличаше да е над вечер. Морето беше леко накъдрено а под водата обстановката променена. Мирните риби ако въобще тук има такива, сякаш се държаха различно от предните дни. Нещо не се стряскаха така. Видях и доста монахини. Предните пъти сякаш нямаше толкова. Платеринки също видях. Нещо в поведението им ми напомни за случката с лаврака от тайния плаж. Сега последвах интуицията. Гмурнах и се прикрих зад една скала, която беше доста дълга и се показваше на метър над дъното в предният скалата слизаше на няколко метра по-надолу. Монахините все така си зависват. Не е бистро и на мен не ми пречи, дори ми помага. Ние рядко се гмуркаме в бистра вода и сме си свикнали в мътното. От дясно идва силует монахините се отдалечават. Изчаквам. Притихвам. Май ми трябва още една тежест. Силуета приближава. Лаврак. Нещо го подплашва. Дали съм аз. Стоя и не мърдам. Не е изплашен много значи е любопитен. Внимателно изплувам и се отдалечавам леко към брега. Вземам една тежест от буя и му пускам тежестта на дъното. Раздишвам. Гмуркам и по дъното се придвижвам до скалата. Този път лаврака е по-любопитен и застава пред стрелата. Целта е голяма и ми е в обсега. Стрелям и улучвам. Не знам защо но адреналинът ми не се вдига. Сякаш съм улучил платерина. Малко по.различно обаче се оказа хващането. Лаврака има доста големи шипове на гръбната перка и в спомените ми от лаврака, който хванах на ръще ми останаха, че ми беше пуснал малко кръв и проби лодката. Хванах стрелата придърпах въжето и се опитах да го прегърна. Вярно ме набоде, но пък аз очаквах това и успях да го хвана здраво. Отидох до буя и го закачих на кукана. Извиках момчетата да им кажа, че има лавраци. С помощта на ножа го почистих. Беше гладен и с вътрешностите почнах да храня дребните рибки. Те не отказаха безплатния обяд. Една от рибите, с които имах желание да запозная стрелата вече е на кукана. Мястото на гмуркане ми е ясно. Продължавам два камъка пред мен скала виждам, че се задава друг вид, с който искам да се запознаем. Синкавата рибка. Пак идва от дясно. Минава далеко. Надявам се да се върне. Пак отдясно идва и лаврак застава добре пред стрелата.
-Махни се от там не искам да те стрелям чакам друга риба. Този хич не чете мисли ами се обръща и от другата страна. Ба… ма……. Какво ми става само до преди малко щях да се радвам на такова предлагане а сега се сърдя и не харесвам. Синята риба така и не се появи. Изплувам чудейки се как така прескачам нива. Нали първо трябваше да не стреляме по попчета, после по платерини пък сега и по лавраци ли да не стрелям. Ако още веднъж ми мине ще стрелям. Май още искам от това ниво. След няколко гмуркания познатата картина. Минава синкавата риба доста пред боя и след нея лаврака доста по-близо. Този път предварително съм решил какво да правя и не чакам да се обърне от другата страна. Отново точен изстрел. Този път също не се вълнувам. Оценявам, че това са ми първите два лаврака, но дори и при някои платерини адреналинът е по-голям. Дали това, че нямаше така голяма борба и гонене след изстрел. Рибите просто искаха да се скрият в някоя цепка и лягаха на дъното. И втората риба я направих другарка на първата. Когато я почиствах забелязах в стомаха една малка сплескана рибка с големина на цаца, но не беше някакво спари. Дадох втори обяд на дребните уж мирни риби. Продължих да търся още интересни риби, но вече не ги срещах. Беше минало и доста времето беше все така облачно. Излязохме и си направихме малко снимки.


-Файл-

20191004_115700.jpg
(6,477 Kb) 61 свалено



Продължихме към първия ръкав. Точно се качихме на магистралата и заваля дъжд. Малко преди да слезем от магистралата и да отбием за Аспровалта дъжда спря. Облаците се отръпваха и разкриваха красотите на Атонския ръкав.


След Олимпиада намерихме хубаво местенце за гмуркане с пясъчен плаж. От двете страни имаше скали а в дълбочина се виждаше риф. Два кемпера бяха спрели също до нас. Оказа се, че сме се срещали на Порто Корфу. Мъжете хващаха заргани и казаха, че тук за първи път ги има така добре. Това означава, че може да има и други риби.
Аз се чудех какво да правя дали да хвърлям с въдица или да гмуркам. Докато се чудя Иво и Ванката се облякоха и влязоха. Почнах да си търся чорапите. Явно съм ги оставил в базата. Е но нали съм взел от повечето неща по 2 тук бяха по 3. Прерових раницата за риболов намерих едни, но те са 7мм. Знам че ми стискат, но ще пробвам ако има риба ще мисля. Влязох във водата доста след момчетата. Още в начало виждам октопод, ще се гмурка. Една голяма скала се показва над водата. Интересно, но по нея има миди. Ще има и риби. В далечината пак виждам синееща риба. Чорапите са доста дебели, нямам и тежести за крака. Не мога да се задържа на повърхността. Около скалата течението е по голямо и за да се задържа махам с ръце повече от колкото трябва и доста неконтролирано. Е време беше да се здрависам с таралежите. Не ми хареса. Излязох до колата. Почнах да преглеждам багажите. Този сезон и в България го направих да си забравя чорапите. Имах едни работни дънки в колата. Направих ги на къси панталони а остатъците ползвах като партенки. Мисля, че този ден гмуркахе с Любо на Ной а Иван Доков ни показа как се стреля по кефали. От тогава освен резервна маска и шнорхел нося в колата и чорапи. Да ама сега сме с колата на Иво. Намерих една стара негова ръкавица извадих и една от раницата. Отрязах им пръстите и си станаха почти чорапи. Отрязаните пръсти ползвах да уплътня малко между правниците както и със други неща. Само дето нямам снимка. Водата още е топла и нямаше проблеми дори почти не усещах че съм без чорапи. Доста време изгубих. Повъртях се около скалата после отидох към друга. Ванката и Иво вече се връщаха. Точно се разбрахме да излизаме и тръгнах едно доста голямо мърмори насреща. Гмуркам то ляво дясно и се скри зад скалата. Последвах го от повърхността. Явно не е много уплашено почна да си кълве нещо по дъното. Приближавам тихо се придвижвам с ръка по скалата. Заставам над рибата и се прицелвам. стрелям от повърхността. Виждам как стрелата уцелва рибата. Рибата се стряска и размърдва. Контрата не е преминала и рибата се освобождава. На единия хрилен капак има дупка мармурито сякаш тръска глава. Започвам плувайки да го преследвам. Надявам се да се измори или да легне както го правиха другите риби до сега. Плувам след него то се отправя към брега. Плува над пясъчно дъно. Аз докато плувам намествам стрелата и зареждам. Мърмурито не спира. Знам че ще мина пред рибарите с въдици, но се надявам да не им ги подплаша. Продължаваме гонитбата рибата и представа си няма да се изморява или да спира. Дори и бързите плавници не я стигат Докато не направи едно движение напред назад и дори в бистрата вода я изгубих от поглед. Както се казва не е моя. Връщам се при момчетата и излизаме от водата. В горичката до плажа забелязваме изоставени палатки. Преобличаме се и тръгваме да се прибираме
На магистралата сме толкова е мрачно че чак осветлението пред нас се включва. Пристигаме в базата и паркираме пред къщата. С Иво още ни се гмурка имаме около половин час преди да се стъмни. Вземам си чорапите обличаме се и отиваме до морето. Доста по-мътно е от сутринта а и вече се стъмнява. Въпреки това са доверявам на интуицията. Имам чувството, че има още една риба за нас. Мирните риби са се събрали в брега. Само на няколко метра съм от него. Гмуркам в една ниша, като и тялото ми е успоредно на брега има доста таралежи и не залягам така добре както ми се иска. От посоката от която днес няколко пъти ги видях се задава глава. Рибата плува на педя над дъното изравнява се с мен много е близо и я оставям да подмине за да не я изплаша. Повеждам я но вече почти не я виждам. Стрелям и усещам подръпване. Тази направо си иска от макарата. Вече и адреналина си го има. Някак разбирам, че ще мога да я взема. След кратка борба се прегръщаме.

20191004_194540.jpg
(2,741 Kb) 50 свалено
Погмуркахме докато се стъмни и излязохме.
490
Ден последен
Преди да тръгнем правим последно влизане. Така и така ще пътуваме цял ден поне да погмуркаме за последно в Гърция. Вече не се бавим в търсене на място. Знаем къде да ги търсим. Днес е и почивен ден. Има доста рибари по буната. Гмуркам в началото на камъните. Виждам едно лавраче да се оглежда по дребните риби. Погледахме се малко, не се плаши, знае че няма да го стрелям. Намерих и една примамка за октопод. Оловна тежест и от другата страна пластмасова примамка на рак или скарида. Видях един рибар с октоподиера. Явно си беше закачил такъма. Отидох при него и му подадох примамката. Той ми показа напред, че е закачил. Откачих такъма му така ще има и резерва. Пък и моето мото че рибари и гмуркачи трябва да си помагат. Там където се гмуркахме спря и лодка с колеги. Единият почна да си облича неопрена малко след това се преместиха и започнаха да гмуркат на рифа.
Влизам малко по на вътре. Зад една скала се подава синеещата риба опитва се да ме обиколи, но в един момент тръгва към мен. Пак съм със 75цата и рибата вече ми е в обсега стрелям и синеещата риба е постигната. Някак почувствах удовлетворението. Толкова дни се срещахме и чак сега на тръгване имах възможност и приех дара от морето. Вярно не е голяма и трофейна, но за мен постижението е да имаш цел и да я постигнеш. Имах и късмет да се срещнем.

20191005_102004.jpg
(3,032 Kb) 40 свалено

Закачам я на буя и продължавам. Идват още две синеещи риби. Чак толкова късмет не съм виждал. Пред мен има скала ако стрелям със сигурност ще я уцеля. Докато си избера една от двете риби накрая стрелях между тях и уцелих скалата. След това видях в една цепнатина и врана после и още една дънна риба пак доста малка. Та морето беше решило за накрая да ми покаже още повече красоти и с това да ни призове някога пак да се върнем.
Благодаря на Иво и Ванката, че направихте всичко това възможно. Няма по-голямо богатство от това да намериш приятели а когато имате и споделено хоби връзката става още по-голяма. Лошите моменти минават бързо и отминават щом има кои да ти помогне а Хубавите моменти са много повече и споделянето им носи по-голяма наслада.

20191002_131959.jpg
(5,536 Kb) 43 свалено

20190929_112825.jpg
(3,179 Kb) 41 свалено
491
@boysa: в тази ситуация единственото, което мога да направя е да ти благодаря, че споделяш и ни топлиш сърцата. Няма значение, колко сте "добри", колко и какво сте хванали. Фактът, че споделяш своето чисто удоволствие с нас, значи много!
Благодаря!
492
@Wishbone: Аз Благодаря! Благодаря, че поддържате място, където където можем да споделяме. Тук има страшно много информация и винаги откривам нови и нови неща.
Мина доста време преди да се престраша да пиша тук а и на други места. В началото не познавах много от колегите. Четях и се радвах на разказите и споделените истории на всички. Опитвах се да се уча от тях, както и да препрочитам старите теми. Така открих и все още го правя много съвети. Разбрах, че удовлетворението от разказите е и за мен, мисля че Ватуса го беше писал това, а и Ники ми го подсказа. Благодарение на Ники успях да науча много. Поднеси ми цялостна философия от улова до отношението ни към морето и хората. Анатоли без да ме познава ми подари неопрен. Разбрах, че има хора, които по една и друга възможност нямат допир с морето. Това е още нещо, което ме кара да го правя.
Вече познавам доста колеги. Така мога и да се оглеждам по оборудването им. Миналата година дори посетих три първенства в Несебър, Каварна и Шабла. В Несебър бяхме на състезание на дъщерята и имаше пролука да се огледам. Благодарение на бате Жоро и Иван успях на няколко пъти да погледам и колегите в Каварна и благодарение на Митко в Шабла. Така мога да се огледам по-добре а и да видя разлики и да послушам за подвизи.
Благодарение на хората, които споделят успях да науча и много нови неща свързани и с биологията на рибите, начина им на поведение и техниките за риболов.
Знам и че не гмуркам добре и се старая да описвам случките. Така получавам съвети, които после изпробвам .Открих много нови приятели. Най-хубавото нещо от споделените неща са приятелствата. Когато мога гмуркам и с колеги, които тепърва започват. Не мога да обяснявам добре та да ме извинят ако някога им се е сторило, че не съм им споделил всичко.
Това беше първото ни приключение в друга държава, първото потапяне в друго море. С Иво и Ванката ни събра хобито и познанството прерасна в приятелство. Благодаря, ви момчета още веднъж! Накарахте ме да мечтая.
« Предишен Стр. 25 от 25 23 24 25
Нови Продукти
Picasso French Trident

Цена: 35.00 Лв.
Spearfishing